Станислав Янков

Да, но и при гравитационни кривини когато има стремеж едно тяло да бъде задвижено във всички посоки около него - то всички ефекти от това ще се анулират взаимно и то ще си стои на едно място. Няма как гравитацията от общата масата на Вселената в една посока да доминира, това да води до задвижването на околните галактики в тази посока към отдалечаване от галактиката, от която се извършва наблюдението, но пък всичко това да не попречи на гравитацията от обратната страна също да дърпа, вече в противоположната посока, тамошните галактики, също към отдалечаване от наблюдаващата галактика. Все едно има около нашата галактика гигантска сфера от маса, която дърпа всички околни галактики, във всички посоки около нас, да се отдалечават от нас, но това не пречи по никакъв начин на същия процес от срещуположната страна на всяка посока. И на всичкото отгоре тази гигантска сферична маса се измества, ако се смени галактиката, от която се извършва наблюдението и вече новата наблюдаваща галактика става “център на Вселената”! Какво е разпределението на масата във Вселената, че гравитацията да е причината за разбягването на галактиките една от друга по описания начин?! Според мен опитът за обяснението на разширението на Вселената с масите отвъд нашата галактика не е удачен.

В клипа се казва (ако правилно съм го разбрал), че причината за тъмната енергия е неизвестното, но много голямо количество материя с нейния гравитационен ефект отвъд границата на константата на Хъбъл (отвъд степента на разширение, при която излъчена към нас светлина все пак би успяла, след много-много-много време, да достигне до нас). Това би означавало, че навсякъде в сфера около нашата галактика би имало гравитация, която да притегля останалите галактики към разбягване от нас и при това, този ефект на разбягване на останалите галактики да е и спрямо всяка друга галактика (всяка галактика е като център, от който се разбягват всички останали галактики). Да, ама това би означавало, че притеглянето от масите отвъд нашата галактика е еднакво от всички посоки, по цялата сфера около нас и така, ако беше от гравитационно естество, щеше да се неутрализира и всички галактики да са неподвижни една спрямо друга.

Ако гравитацията беше причината за разширението на Вселената, еднакво гравитационно дърпане от всички посоки щеше да доведе до неподвижни галактики, не до разширение. За да се задвижат галактиките в някаква посока, гравитационното дърпане в тази посока трябва да е по-силно от дърпането в останалите посоки, но тогава и нашата "централна" галактика щеше да се движи в същата посока на нарушено равновесие, както и всички останали галактики в тази област. Обяснението на разширението на Вселената не е свързано с гравитацията по начина, който е представен в клипа.

Benjamin K. Lesel.pdf

В момента гледам да се огранича до по-добро разбиране само на четиримерните форми - няма значение дали хиперсфери, хиперкубове или каквато и да била друга форма, важното е само да се види, дали могат да се използват за обяснение на известната ни до момента физическа реалност. Защото съм съвсем склонен да кажа, че ние възприемаме 2D (зрението ни се представя като плосък 2D-екран), движим се 3D, а Вселената е 4D-реалност (ама не само хиперсфера, хиперкуб или някаква друга конкретна форма, а нещо много по-сложно и разнообразно, но четиримерно в пространствено отношение). Понеже не можем да си представяме директно четиримерни форми - най-добре да се изследват техните триизмерни сенки, проектирани в триизмерно пространство-екран и да видим, дали и как може да се намери някакъв съвпад с познатата 3+1-измерна реалност. Понеже явно на мнозина ви хареса да подценявате усилията ми и да ползвате подигравателни епитети - нека да се включа и аз и да пофилософствам, че явно има едно въртене на опитите за различни подходи около нещо, което досега упорито убягва и не успяват да отбележат категоричен пробив и най-ме интересува философията, която опитват да ползват тези няколко базови алтернативни подхода и как могат да се съчетаят с четиримерна пространствено Вселена, на която ние да възприемаме триизмерната ѝ (плюс времето като четвърто) прожекция (сенки). Имаме стереографската проекция, употребявана от Пенроуз относно неговите туистори имаме ADS/CFT-подхода (нека обърнем внимание, че това е друг вариант на стереографичното представяне) имаме холографската проекция във връзка със суперструнната теория при Леонард Стрингфилд и всички тези различни подходи са донякъде и доста свързани помежду си и подобни - обикалят около нещо, което досега убягва и което може да е по-доброто и пълноценно представяне на нещата, за да не се "чупят" те тук и там.

Аз само се пошегувах с упоритите усилия на КиПен да намери, как да се модерират коментарите ми - да се изхвърлят от темата "Физика" към "Философия" или "Метафизика" (не знам дали тук въобще съществува подобен раздел), само защото включвам неща като съзнание или пък "тиктакане" през планкови отрязъци време. И понеже съм гледал клип, в който лично Хокинг говори за възможността времето на Вселената (и въобще времето, на всичко) да "тиктака" през планкови отрязъци време (за съжаление не успях да намеря точния клип, може би беше свързан с холографския подход или нещо такова) - значи по такава логика Стивън Хокинг трябва да е изявен специалист по Философия... Естествено, нещата са по-прости - или съм прав да търся различни подходи (дори и с много проблеми сега - в бъдеще може и да успеят да се подобрят, особено ако с тях се заемат много по-добре подготвени от мен хора), или греша и чрез проба-грешка ще видя, защо точно греша и така ще подобря и знанията си. Например, точно заради тези усилия задълбах в това, какво са евклидови и неевклидови геометрии и сега, при днешното гледане на първия от споделените клипове ("Before The Big Bang 5") разбирам много по-добре, какво се мъчат да обяснят Хокинг и другите двама, в сравнение с гледането на същия клип преди година или повече (отдавна го бях гледал). И тука наистина може да играе значителна роля Стереографската проекция и Сферата на Риман (това пък го видях в клип с обяснения на Пенроуз относно Туисторите), но още не успявам да разбера, какво точно се има предвид. Все пак, чрез стереографската проекция може да се получи добра идея за евентуална "прожекция" на 4D-реалност като "сянка" върху 3D-екран с четвъртото измерение като време/проявяващ лъч. Аналогията на стереографски осветена 3D-сфера върху 2D-екран, при което се получава "плоско пространство" е доста интересна...

Пуснал си интересни неща като допълнителни детайли, но не са това, което търся. Това за възможното "тиктакане" на Вселената през планкови отрязъци време го видях в някакъв клип, изречено от известния специалист по философия Стивън Хокинг, но не успях да намеря клипа, където го казва, за да го споделя тук. Вместо това си припомних друг много добър клип с негово участие, където с още двама други негови колеги разглеждат Вселената първоначално като евклидова, а после идва онова, което аз нарекох "преобръщане" на движението на материята през четвъртото пространствено измерение в "огледална" форма и поради това - възприемането на всичко това от нас като три пространствени и едно времево измерение. Ето новото, поредно отлично видео на Диалект, където детайлно се представя речния модел на гравитацията и поглъщането от гравитационните, масивни концентрации на пространство. Това разглеждане изключително много доближава нещата до моите опити за приемането на времевото измерение като четвърто пространствено измерение, но с обратна пропорционалност (коефициент на пропорционалност К, равен на скорстта на светлината С). Тогава цялото пространство, което потъва през гравитацията във Вселената, може да се завърта през това четвърто пространствено измерение/време и да излиза през разширението на Вселената, в един кръгов цикъл, както го бях дал и на онова изображение с "осморката": Добро условно онагледяване на процеса е в следващия клип (след 0:20 секунди):

Благодаря за споделените няколко клипа - определено са полезни, както и написаното! Ще ти се отблагодаря, като споделя още малко от моите "циклажи". Как би могло да се промени едно постоянно движение със скоростта на светлината, винаги в една и съща посока и по един и същи начин през четири пространствени измерения, така че да се регистрира през четвъртото пространствено измерение като движение през време само в една посока и през останалите три пространствени измерения като покой или като движение през тях в една от всички възможни посоки, включително и назад? Това може да стане само чрез сложно преплитане и промяна на интервалите на движението с С (скоростта на светлината) многократно, на много нива (пластове, слоеве, планове) през четирите пространствени измерения, много преди да се достигне до обхвата на нашето възприятие. Едното от четирите пространствени измерения трябва да се "пожертва" и възприятието на движението на материята през него да се "преобърне" спрямо нас (да стане движение с обратна пропорционалност от наша гледна точка, да стане на време), за да могат по този начин да се формират най-различни отстояния през сложна многопластова система в 3D, при което ние да си мислим, че можем да се връщаме "обратно" през трите измерения, с подсветлинни скорости и наднулеви размери на обекти, докато реално нито едно вече отминало движение и състояние повече не може да се повтори точно по същия начин, по който вече веднъж е протекло. Все едно крачиш напред-назад във вагон без прозорци на влак, който се движи по земната повърхност с постоянна скорост и ти си мислиш, че цялото движение става само във вагона и че ти спокойно можеш да се връщаш и назад до места, през които вече си минавал, докато всъщност влакът отдавна се е отдалечил от реалното място, където ти смяташ, че си се връщал назад и повече никога няма да се върне точно там (даже и да се опита да го направи - планетата вече ще се е преместила на съвсем ново място във Вселената). Следващият клип на флипбук отлично демонстрира съчетаването на четвърто пространствено измерение като времево с останалите три: Много добре при флипбука се онагледява хода на времето/разлистването на страниците като движение с дадена скорост (скоростта на времето в покой) в посока на измерение, перпендикулярно на широчината и на височината на флипбука (спомни си онези мои първоначални усилия да представям времето като измерение с винаги насочена срещу нашето възприятие ос, подобно на копие, което винаги лети директно срещу нас, накъдето и да се завъртим). Същевременно много ясно се забелязва нещо като съвпад между посоката на разлистването на страниците и движението на някакви обекти срещу нас (началото на клипа и особено от третата секунда, веднага след началото - онези бели "птици" ле са там, дето "летят срещу нас"). Това е заблуждаващо. Всъщност времето е винаги само един момент - моментът СЕГА (дори се смята, че кадрите на Вселената във всеки миг се сменяват през отрязъци Планково време, подобно на смяната на кадрите на филмова лента), всяко едно отделно листче на флипбука - и това негово движение "по линията" на едното от трите обичайни измерения всъщност е движението по неосезаемото за нас (освен като моментът СЕГА) четвърто пространствено измерение, което е перпендикулярно не само на дължината и на широчината на флипбука, но и на движението на разни обекти напред-назад спрямо нас (понеже ние виждаме като върху двуизмерен екран - досещаме се, че тези обекти се движат към нас чрез тяхното уголемяване с приближаването им към нас). По такъв начин четирите пространствени измерения могат да бъдат описани като напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу и навътре-навън, като движението по четвъртото пространствено измерение става главно "отвътре", в "отвъдната" за нас страна и ние регистрираме от него само Планковия отрязък СЕГА (миналото всъщност са записи в мозъка ни на вече отминалите версии на вселената, а за бъдещето дори и записи нямаме ). При покой на даден обект спрямо нас, движението през "отвъдното" четвърто измерение става със скоростта на светлината С от всички възможни посоки, ако се представи "наложено" в 3D (това е същото като гравитационната кривина, която хем я има, хем не можем да я отчетем в 3D по друг начин, освен като гравитационно ускорение, защото всъщност я има съвсем реално, но като огъване през четвъртото пространствено измерение): "Вътрешното", "отвъдното" движение през четвъртото измерение се проявява пред нас в трите обичайни пространствени измерения като гравитационно свиване, когато и отвън-навътре и като разширение на Вселената, когато е отвътре-навън. И като стана дума за това - ето какво бях написал по едно време на 15 Декември 2022 година: "Ето видеото, в което точно се обяснява онова, което от доста време се мъчех да представя като предположение, но не успявах, заради недостига ми на знания! Става дума за края на видеото, където се споменава за някакъв речен модел на общата теория на относителността, според който концентрацията на маса/енергия непрекъснато "засмуква" околното пространство/време "навътре", към центъра, подобно на вакуум или дренаж. От тук допускам, че може да има връзка между "количествата", "обемите" "засмукано" пространство/време от масивните области на Вселената и "количествата", "обемите" "изхвърлено" пространство/време в областите на Вселената с достатъчно ниска концентрация на масата/енергията, че там да протича разширение на пространство/времето. Допускането ми е (без да мога да го потвърдя сега-засега), че "количеството" непрекъснато "засмуквано" пространство/време в областите с по-висока концентрация на масата/енергията в цялата Вселена е равно на "количеството" непрекъснато "изхвърляно" пространство/време в областите с по-ниска концентрация на масата/енергията в цялата Вселена." А сега, нека погледнем една от последните теми, поставени от Джереми ("Дали свъръхмасивните черни дупки са източника на тъмната енергия.") където е представена следващата статия: Откриха източника на тъмната енергия, която е отговорна за разширението на Вселената - Cross.bg Случайно да се забелязва някакво сходство?! Да, статията е много по-добре написана от моите догадки - друго си е, когато с въпроси, които ме мъчат, се захванат много по-добре подготвени от мен хора! Надявам се нещо такова да стане и с времето като четвърто пространствено измерение в някой скорошен момент, за да стана обикновен консуматор на чужди, много по-добре съставени обяснения, вместо лично да се мъча с всяко едно отделно детайлче, без никога да съм имал намерение да се занимавам със сериозна физика.

Ако физиката беше чиста математика - нямаше да се налага математическите формули във физиката непрекъснато да се подобряват и коригират с всяко ново значително физическо откритие (минало се е през купища такива значителни и променящи почти всичко физически открития досега). Формулите и съответните физически виждания щяха да са си вечно едни и същи, непроменяеми никога и при никакви обстоятелства, като църковни догми и канони. Чистата математика само следва новите, усъвършенствани физически разбирания, когато се достигне до такива и се променя с промяната на актуалните знания.

Ключовото, което ползвам от клипа за кватернионите (засега само това, по-нататък може да успея да употребявам и повече) е извлеченото изображение, като след коментара ми тук го изрязах до нужната ми част (понеже постоянно всички останали не могат да се абстрахират от излишните допълнителни неща и да се фокусират само върху важните моменти - изрязването фокусира нещата точно където трябва): Вижда се последователността при опит за обясняване на гравитационното ускорение като движение с еднаква скорост по крива в четвърто пространствено измерение (полукръгът е движението в четвърто пространствено измерение и представлява движението през "времето", както вертикалната координата W в релативисткото изображение до него, а правата линия с ясното показване на все по-дългите интервали "нагоре" показва движението с ускорение към център на маса в обичайното 3D или още разширението на интервала на времето с приближаването към масивния център). Естествено, няма никакъв проблем правата в 3D да бъде и съответна крива в 3D (когато движещото се по геодезичната линия тяло навлиза в областта на гравитацонното въздействие под някакъв ъгъл, не директно към центъра на масата, както и с някаква скорост или пък когато обикаля по стабилна орбита) - важна е принципната възможност да се обясни движението с ускорение към център на маса в 3D с движение с постоянна скорост по кръг в четвърто пространствено измерение. Сега въпросът е, дали и тук скоростта на светлината играе някаква роля или не. Тя може да бъде или радиус на полукръга, както е радиус и при второто изображение, или да бъде скоростта на въртене на полукръга, или въобще да не присъства. Важните формули тук са а=dv/dt като линейно ускорение и а=v2/t като центростремително ускорение, като излизат много интересни неща, когато си поиграем с цифрите, но реалността ще стане по-ясна, когато това нещо се сравни с огъванията (кривините), давани от ОТО (те са верните огъвания на четвърто пространствено измерение и ще покажат, дали скоростта на светлината има някакво участие тук по някакъв начин или въобще не присъства точно в това отношение). Малко се дразня, че не се сетих за това по-рано, ами трябваше да ме подсети едно клипче (следващото, с акцент след 30-тата секунда от началото на клипа, до 1:30 минути), при все, че съм чел много пъти за този подход, но както и да е - доста по-лесно е да си представим ролята на времето като четвърто пространствено измерение чрез флипбук, като ползваме само две пространствени измерения и времевото, третото, перпендикулярно на тях. Така с увеличаването на скоростта на отмятането на страничките на флипбука до тази на светлината (съвсем условно, разбира се), два обекта ще стоят нарисувани неподвижно един спрямо друг, а когато скоростта на прелистване на страниците все по-нагоре по третото (в случая) "времево" измерение намалее под тази на светлината за някой от обектите - той ще започне да променя местоположението си в някаква посока по двете измерения на квадратните листчета и така ще стане подвижен спрямо другия обект, който продължава да си се движи със скоростта на светлината нагоре и така си стои неподвижен в квадрата на всяко следващо листче. При гравитационното представяне в играта се включва и стереографската проекция, като принципно няма никакъв проблем три от измеренията на хиперсфера да представляват за нашето възприятие някаква много малка триизмерна сфера (препратка към холографския подход, разработван от Леонард Саскинд и други), четвъртото измерение, поради обратната пропорционалност на движението на материята през него спрямо нас, да е нещо като "проявяващия лъч" и по този начин, чрез множество преплетени стереографски изображения през сферата, да се формира сложната картина на Вселената, която ние регистрираме всеки един момент (потенциалът на стереографската проекция в съчетание със сфера на Риман се дава в клипа по-долу). Това са предположения все още в много ранен етап, но - вече трябва да се разбрало, че аз тествам всякакви алтернативни възможности и да видим, дали нещо ще успее да съвпадне точно с утвърдените практики.

Движението през евентуално четвърто пространствено измерение по кръг или винтова спирала с еднаква скорост, което се възприема от нас като гравитационно движение с ускорение през трите обичайни пространствени измерения плюс четвърто времево, може много добре да бъде представено чрез стереографската проекция: Вижда се съвсем ясно, как това представяне дава съвсем точно разширението на времеви интервал (ускорението под гравитационно въздействие) при линейно движение през 3+1 измерения, докато в действителност става дума за движение с постоянна скорост по кръг в четвърто пространствено измерение. Изглежда кватернионите, в съчетание със стереографската проекция и със сфера на Риман ще се окажат най-добрата методика за опит за описание на нашата реалност като движение на материята (пространството) през четири пространствени измерения. За боравенето с кватернионите са нужни четири измерения, всяко от които се разполага на 90 градуса спрямо всички останали и това идеално съвпада с моите цели.

Ето нещо добро по отношение на това: Gravitational Time Dilation inside the Solid Sphere (scirp.org)

Когато се опитваме да представим линейното ускорение в гравитационно поле (инертното движение по геодезична линия) като някакъв процес в четвърто пространствено измерение вместо времето, това означава, че в такова четвърто пространствено измерение движението с линейно ускорение през 3D за време може да се представи като движение с някаква скорост през четвърто пространствено измерение по кръг и/или по спирала (при пространство-време с плоска геометрия движението с някаква постоянно скорост през 3D си е движение по права и през четвърто пространствено измерение, само се прави онази игра между скоростите по диаграмата на Епщайн). Тоест, за да можем да потърсим някакви параметри на движението през четвърто пространствено измерение във връзка с гравитационни ефекти и ускорение през 3D - трябва да преобразуваме линейно ускорение в центростремително ускорение. Всички движения в пространството на Минковски се извършват с една и съща скорост – тази на светлината, с, затова четиривектора на ускорението е винаги ортогонален (перпендикулярен) на четиривектора на скоростта (това нещо го вземам директно от Уикипедия, надявам се да е точно). Постоянният вектор има смисъл на обикновено ускорение в моментна отправна система, свързана с ускорението на тялото. Ако тялото относително своето предишно положение увеличава постоянно скоростта си с , то в неподвижна система такова движение е релативистки равноускорително. Параметърът се нарича собствено ускорение . А при ОТО пък ускорението присъства така да се каже постоянно, защото се разглежда гравитацията и там то се представя като кривина на пространство-времето (аз, разбира се, бих определил кривината на ОТО като движение на материята по съвсем реална крива през четвъртото пространствено измерение, заместващо времевото измерение). Има ли формулирана някаква специална връзка между ускорението в СТО и ускорението в ОТО - да се извежда някаква по-специална и особена зависимост, която да описва специално моментът с ускорението в двете теории?

Не, защото имам куп други занимания, които сега съм поставил на заден план заради този въпрос, който искам да си изясня и ако се окаже, че всичко е точно като по учебниците (което едва ли е така, защото проблемът със съчетаването на КМ и ОТО по естествен път, чрез завършена теория, без пренормировки, си стои и ясно показва, че има нещо липсващо и недобре изяснено) - ще загубя интерес и ще се върна към другите си занимания, които обичайно са с приоритет. Отказах се от нещо, което няколко души казахте, че е неправилно да се представя по този начин и на което успях да намеря по-коректна формулировка. Вече свикнах с това, което исках да си наложа като представа чрез "отрицателните" измерения, новата формулировка показва същото нещо по по-правилен начин и затова вече нямам нужда от "отрицателни измерения". Нещо, работите твърде много са свързани както с особеностите на Питагоровата теорема, така и с параметрите на кръг! Формулата на Айнщайн за енергията като произведението на масата и скоростта на светлината на квадрат (лицето на кръг S е равно на Пи по радиуса на кръга на квадрат), константата на Дирак или още редуцирана константа на Планк (радиусът на кръг r е равен на частното от разделянето на обиколката P на два пъти Пи) пък и въобще обикновената Планкова константа... Изключително подозрителна работа!

Аз със сигурност съм от лошите момчета, не отричам - съобразявам се на първо място с моите цели и приоритети и чак след това и с най-големите авторитети (чак след това, но все пак - съобразявам се и с тях). Обаче и цитираните два абзаца от твоя коментар са съвсем достойни за изключително сериозната "наука" КОНСПИРОЛОГИЯ. Сега само остава да споменеш нещо и за Council on Foreign Relations , The Trilateral Commission и The Wise Men и... Обаче ти благодаря за препратките - пуснах коментара набързо, докато съм на работа и чак сега щях да опитвам да търся оригиналния текст, но ти вече си свършил тази добра работа вместо мен и аз просто ще се възползвам от труда ти, за което съм ти благодарен. Явно все още не си забелязал, че вече нямам нужда от "отрицателни измерения" и повече не ги ползвам - намерих по-коректна формулировка и вече ще ползвам нея. Връщам се редовно към по-старите критични коментари към подхода ми за момента - на Гравити, на Скенер, на останалите, също и твоите - и се опитвам да преодолявам критичните моменти един по един, с напредъка на разсъжденията ми (а и на прочетеното от утвърдената физика, с доста от което досега не съм си имал по-сериозна работа - вече споменах, че плановете ми не включваха да задълбавам във физиката чак толкова много). И след като повдигна на въпрос - на следващото изображение е даден неподвижен спрямо наблюдател точков обект Р в трите измерения X, Y в Z, със съответните му параметри по тях, който в другата координатна система W, Y и Z отгоре е даден как при това положение се движи със скорост С през четвъртото измерение W (там времево измерение се явява Х) и това ние възприемаме като движение през времето. Ако обектът се задвижи с някаква скорост в каквото и да било направление в координатната система XYZ - по вече споменатата по-рано формула скоростта му по четвъртото измерение W става по-малка от С в зависимост от скоростта му през XYZ. Точно както обектът може да се движи само по едно от трите измерения X, Y или Z (червената, зелената или синята двупосочна линия в системата XYZ) и тогава параметрите му няма да се променят по останалите две измерения, по които не се движи, точно по същия начин когато се движи със скоростта на светлината през измерението W - параметрите му спрямо наблюдател по X, Y и Z не се променят. На второто изображение е показано, как при тази форма на координатна система много лесно може да се показва и измерението W (зелено) с неговото пространство (синята област), като противоположно на измерението Х с неговото пространство (обичайното тримерно пространство, с което сме си свикнали от ежедневието) и така се избягва нуждата да се чертае съвсем отделна координатна система заради представянето на W. Измеренията Y и Z си остават същите, които са и за Х, само трябва да се има предвид, че в действителност измерението W е разположено спрямо Х на 90 градуса, не на 180 градуса, както изглежда на картинката, но понеже това не може да се представи - двете различни координатни системи за Х и за W са представени заедно, долепени една до друга, с общи координати Y и Z.

Ненаучното ЦРУ през 1983 година се занимавало със съзнанието и възприятията! https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/767114 Иначе, сериозно - ето още по-детайлно обяснение на сложността на комуникациите между изкуствените спътници и Земята от това в предишния ми коментар:

Такава би трябвало да е работата и с всеки изкуствен спътник на Земята. Следващото видео за историите с времето относно обикалянето около Земята ми се струва добро:

Благодаря, клипът е полезен (абониран съм в Ютуб за този автор на съдържание от над година), но не смятам, че можеш да постигнеш спиране на хода на часовниците ти без концентрации на материята до черна дупка, а дори и в този случай най-вероятно първо ще се разпаднеш на съставните ти части (с изключение на няколко различни, но по-малко подкрепяни хипотези). Също не ми се струва възможно да постигнеш спиране на часовниците ти и чрез достигане на скоростта на светлината, защото и нея не можеш да постигнеш, без да се анихилираш. Така ми се струва! Ето още един клип по темата от друг много полезен автор на физическо съдържание в Ютуб:

Ако имаш две метални топчета с маса примерно 300 грама и ги пуснеш да падат към Земята от височина 1000 км над морското равнище и отдалечени едно от друго на отстояние 10 км - те ще се приближат ли на по-малко от 10 км, когато достигнат морското равнище и не е ли това промяна по останалите измерения, извън измерението по посока на движението на топчетата (геодезичните им линии)? Часовниците ще спрат само при достатъчно маса за черна дупка (при гравитацията разширението на времевия отрязък зависи не само от разполагането по радиуса до центъра на масата, но и от концентрацията на масата в единица обем).

Аз го измислих - при движение по геодезична линия всичко се събира към точката в центъра на масивния обект и това е промяна и по трите измерения (за разлика от световната, мирова линия, където промяната е само по едно измерение - това по посоката на движението). Наличието на електромагнитно отблъскване, което пречи на това прибиране на краищата на обект към геодезичната линия не променя наличието на процеса, както не се изключва наличието на геодезичната линия до центъра на масата, въпреки електромагнитното отблъскване на повърхността на Земята.

Разликата между СТО (пространство-време с плоска геометрия) и ОТО (пространство-време с огъната геометрия, гравитационна кривина) при разглеждане на Вселената като движение на материята (пространството) със скоростта на светлината С през четири пространствени измерения, може да е в движение с С през четвъртото пространствено измерение W при СТО по права линия и в движение с С във W по кръг или винтова спирала при ОТО: Движението в кръг е движение с ускорение и ако движението с С по права линия през W дава пребиваване на обект в покой през 3D (Х, Y и Z), когато се обърне чрез обратна пропорционалност с константа К=С, то при движение с С по кръг или по винтова спирала през W дава движение с ускорение като "покой" през 3D. Докато при пространство-време с плоска геометрия промените с дължината настъпват само по едно измерение (посоката на движение, която се приема за Х) през W, то при гравитационното въздействие промените се отразяват и на трите измерения, затова е по-вероятно да става дума за движение по спирала през W, вместо по кръг (кръгът ангажира само две измерения). По отношение на забавянето на часовниците престоят в гравитацията на земната повърхност е аналогичен на движението с постоянна скорост през плоско пространство-време, а увеличаването на масата на масивното тяло е аналогично на увеличаването на скоростта на движение през плоско пространство-време. Разполагането някъде по линията до центъра на масата на масивното тяло е като движението с някаква постоянна скорост през плоското пространство-време. В областта между Планковите размери и най-големите мащаби една и съща четиримерна пространствено хиперсфера може да бъде възприемана в най-различни мащаби и от най-различни перспективи многократно в един и същи момент - нещо като универсалната частица на Дейвид Бом, която се очаквало да бъде всички елементарни частици, но всъщност тази "универсална частица" да е Вселената. Пределът на многократността и обхватите на възприемането на това едно и също четиримерно нещо може да се ограничава от дължината на вълната на дьо Бройл (вълната на неопределеността). Четиримерната хиперсфера в основата на всичко може и да се върти, което ще означава, че при такова положение всъщност става дума за четиримерен хиперелипсоид.

Еми, точно това не може да се разбере толкова време - представата ми за потенциално четвърто пространствено измерение едва сега ЗАПОЧВА да се формира. С осъзнаването от мен преди месец-два, че е напълно реална възможността да има повече от три пространствени измерения (до тогава съм мислил какво могат да бъдат повече от три измерения, но само във формата 4+1 и ей-така, между другото, а не като съвсем реална възможност), аз започнах да търся различни форми на ВСЯКА възможност над три пространствени измерения (включително и 4+1 и дори още повече, но чак след като се докаже, че няма НИКАКВА възможност измеренията, поне тези на макрониво, да са само четири). Представите ми ЕДВА СЕГА започват да се формират, заради тях започнах да се интересувам от физически детайли, за които доскоро смятах, че няма да са чак толкова важни за мен, че да им отделям чак толкова време за сметка на останалите ми занимания (част от другите ми занимания са много важни за мен). В момента поставям някакво начало, основа на моите над-триизмерни представи и разбирания (в бъдеще всичко това може да се измени изцяло и даже да осъзная стандартната научна концепция за 3+1 измерения като единствената правилна и непроменима завинаги, но това ще стане само при наличието на КАТЕГОРИЧНИ И БЕЗУСЛОВНИ аргументи за тази единствена правилност и завършеност, различни от моята недостатъчна осведоменост и подготвеност по отношение на физиката - безспорните и ясни аргументи могат да бъдат разбрани от всеки средноинтелигентен човек, когато са му дадени достатъчно достъпни и недвусмислени примери). Ето ти например две мои различни предположения за естеството на гравитацията в четвърто пространствено измерение, като накрая и двете могат да се окажат неверни, както е неверен втория вариант за разширението на Вселената в предишния ми коментар до теб (при него вече излъчена светлина няма да има проблем да достигне и най-далечна област на Вселената след необходимото за целта много-много време на движение със скоростта на светлината - нещо, което не е така в действителност, защото разширението на Вселената продължава и по отношение на светлината, докато тя се движи със скоростта на светлината вече излъчена от своя източник):