Станислав Янков

Като обощение на въпроса, повдигнат и разяснен от Скенер, бихме могли да кажем, че ако елементарните, а и виртуалните частици представляват холографски интерференчни картини, то различните съчетания на техните поляритет, кохерентност и ъгли биха могли да дават техните различни характеристики (включително бозони и фермиони) и начини на взаимодействие (привличане, отблъскване, липса на взаимодействие). Тук неизбежно трябва да присъства и квантово-механичната неопределеност (тя е характерна и за полетата, и за вълните, и за частиците) и трябва да е изяснен и въпросът със запазването на енергията на частиците между две последователни взаимодействия, в които те участват (освен ако енергията не е характеристика, която също като всички други се проявява само в моментите на взаимодействие и в останалите случаи да се запазва само информацията за нея - каква би трябвало да бъде при взаимодействие). Може да се очертаят някакви граници, доколко може да се ползва холографския принцип за обясняването на микросвета - полетата също са доста добре формулирани, особено при КЕД и или трябва да бъдат обяснени (тоест - да са резултат почти само от взаимодействията с частици-вестоносци), или трябва да бъдат включени по някакъв работещ (даващ обяснения) начин.

Може някаква роля в цялата работа да играят фазите - някакви разлики между тях, някакви особености при съчетанията им... Разликите във фазите водят до може би единствения начин на взаимодействие между вълни, помежду им - засилвания, гасенета, интерференции... Дори разликата между бозони и фермиони би могла да има връзка с някакви разлики във фазите и в техните взаимодействия, особено ако елементарните частици имат някаква вълнова или интерференчна същност много повече, отколкото се смята досега.

Едно бързо уточнение относно опитите да се обясни интерференцията на елементарните частици през двата отвора с някакви взаимодействия с вълни или с полета около отворите: Електронът - добре! Той има електрично поле и би могъл да се повлияе от полета или вълни около процепите и някак си това да доведе до интерференчно поведение върху екрана в крайна сметка. Обаче фотонът не е електрически зареден. Той защо дава същата интерференчна картина, като електрона, въпреки че не би трябвало да взаимодейства електрически, за разлика от електрона? Две различни частици дават едно и също поведение. Тоест - причината е нещо друго, свързано с характера на самите частици, а не само с особеностите на средата, през която минават.

Значи, спокойно електроните могат да са съставени от техните холографски копия (когато не взаимодействат и не са проявени виртуални изображения с някои конкретни параметри), както допускам за момента, вместо от вак-частиците на Малоум!

Досега не са регистрирани процеси на движение на електрона със скорости над тази на светлината (с над 99 % от нея - да, в ускорители на частици, лептонни, а не протонни, но не и 100 %, камо ли пък повече). Квантовото тунелиране е нещо друго и ако все пак съществува някаква форма на телепортация - тя не би била свързана с някакво движение с надсветлинни скорости, а с някакви квантови ефекти, ако има подходящи такива. Скенер многократно е опровергавал Малоум и мен, че електроните са съставени от нещо, а не са точки, като каквито ги разглежда квантовата механика (преди време аз бях харесал опитите на някакъв човек да представи електроните като някакви първични токове, които се въртят със скоростта на светлината и това дава СПИН-а и другите характеристики - това е доста близко до струните, но не е точно и разликата го проваля бързо). Има нещо, което съдържа информацията за характеристиките в проявено състояние на електрона, докато той се движи, без да взаимодейства с нищо (чакам да видя, дали вие /другите коментатори тук/ или пък аз самия ще открием някакво непреодолимо противопоказание, това нещо да е някаква холографска форма) и при взаимодействие се проявяват част от известните електронни характеристики, позволени от квантовата механика в съответния случай (местоположение, импулс, даже енергията - имаше случаи, когато е позволено точното регистриране на енергията или на нещо друго вместо нея, макар да не съм сигурен, дали това не се отнасяше само за вълните). Не би следвало електроните да са други елементарни частици, когато и да било (те дори не се разпадат на нищо), само може някои от тях да са произлезли от фотони някога, в много далечното минало на Вселената, когато фотоните все още са имали достатъчно енергия, за да могат да породят в определени случаи масивни частици и техните античастици. Електроните и фотоните са много близки, но не идентични, за да са един-друг без преобразуване (например - анихилация на електрон и позитрон).

Скенер го е правил и за съжаление неколкократно е показвал редица проблеми в хипотезата на Малоум, не само в разговори с Малоум, но и с Шпага и с други относно подхода на Малоум (в момента не си спомням какво точно беше, но бяха няколко проблема). За съжаление Малоум не променя нищо, след като се посочи проблемно място и засега нещата не стават, дори ако би могло да се достигне до нещо неопроверржимо от гледна точка на досегашната научна база при някои корекции. Но само Малоум си разбира достатъчно добре хипотезата и само той би могъл да си направи такива корекции...

Наистина си намерил много добра илюстрация, но взаимодействието на частицата върху плаката, което дава просветването (условно, защото фотоните върху плаката се регистрират по друга технология) и я проявява като конкретна частица е нещо много различно от отрязъка между излъчването ѝ и удара върху плаката - докато се движи, без да взаимодейства с нищо (стои само въпросът с виртуалните частици от вакуума, но резултатът видимо не е хаотични отскоци навсякъде, като при брауновото движение, а съвсем недвусмислена интерференчна картина). Ти знаеш, какво точно е частицата, че въобще е частица, когато тя просветне при удара върху плаката, но откъде знаеш, какво точно и конкретно би могла да е тя, докато не взаимодейства с нищо и не я регистрираш никак?

Ето изображения с единични частици (най-долу), ако бяха само частици (първото изображение) и при дуализма, както е в действителност (останалите изображения). Ако елементарните частици бяха само частици, без вълнов (а според мен в момента - интерференчен холографски) компонент - страшно трудно и след тежки, скъпи и находчиви усилия, но все пак щеше да се намери някакъв начин, да се уцелва само единия отвор. Но дори и да не е така, картината щеше да е първата, с две ивици, без никакви интерференции. Реално, ти не си в състояние по никакъв начин да постигнеш уцелване само на един от два открити отвора с по-малка от съответната дължина на вълната за електрона, фотона или което и да е друго елементарно, каквито и усилия и разходи да направиш. Но освен, че няма да успееш да нацелиш само един от отворите при никакви усилия (не да можеш някак, но да не искаш, за да получиш интерференчна картина, а просто не можеш), също така при преминаване на електроните последователно един след друг и през двата отвора (да не знаеш кой електрон през кой отвор минава) ти няма да получиш първата картина, само с двете ивици накрая, а ще получиш интерференчна картина с много повече от две ивици. Сам казваш, че става дума за дължина на вълната, макар да я наричаш само условна, не физически съществуваща, математическа вълна на вероятността и правилно, защото методът на Файнман със сумирането на всички възможни пътища явно е по-правилния в сравнение с представянето като вълна - това ме убедиха твоите дискусии с тантин. Обаче има и нещо реално (холографското интерференчно естество на елементарните частици - не само са интерференчно изображение навсякъде, но то е и някъде другаде, когато е проявен неговия виртуален образ като частица с конкретни характеристики, при взаимодействие), заради което не се проявява накрая първото изображение с двете ивици върху екрана, а се проявява интерференчната картина с много повече от две ивици. Този резултат не може да се дължи на някаква абстракция и разни виртуални сметки, а си има съвсем реални причини, със съвсем физическа действителност.

Ето колко прецизно може да се насочи частица, когато не притежава никакви (откроими) вълнови или интерференчни особености! Ако електроните бяха такива обичайни частици, без никакви дуализми (тоест - ако не притежаваха никакви вълнови или интерференчни свойства) - щеше да бъде възможно да се насочи прецизно преминаването им само през един от два открити отвора, макар да би било порядъчно трудно. Типично поведение на частица не може да даде интерференчна картина, колкото и да се блъска по пътя си с произволно количество виртуални частици. На екрана накрая ще има някакво хаотично, произволно изображение, но не и интерференчна картина, каквато се проявава реално, дори при последователно излъчване на единични частици, с времето.

На долните изображения е дадено, как би трябвало да се държат обичайни частици, без дуализъм, включително и какви картини трябва да дават в крайна сметка при последователно изстрелване на частиците една след друга. Първо е без излъчване на частици, после със закрит ляв отвор, със закрит десен отвор и с отворени и двата отвора. При сблъсъци на обичайни частици с други по пътя им, хаотично, на предпоследното изображение двете ивици ще се запълнят и ще има една произволна форма, примерно яйцеподобна, но не и интерференция. Последното изображение пък е с дуализъм, когато неизбежно присъства някакъв вълнови или интерференчен елемент и няма как да се обърка с предходните ефекти - дава безспорна интерференчна картина, включително след последователно изстрелване на частиците една след друга и която не може да се получи от обичайни частици, без присъстващ относно тях някакъв вълнови или интерференчен елемент. Разликите са категорични и безспорни.

Само нека имаме предвид следните моменти: Когато говорим изцяло за частици, дори и при два отвора те ще минават само през единия, когато са точно насочени и ще правят на екрана само една осветена ивица - срещу отвора, през който минават. Интерференчна картина не може да има. Дори когато се изстрелват поединично електрони, във вакуум и много точно насочени към един от два открити отвора, нормално те би трябвало да си дават споменатата вече една осветена ивица срещу единия от двата отвора, към който са насочени. Ако електроните се сблъскват хаотично с виртуални частици по пътя си до екрана и дори и множество от тях да преминават вследствие на тези сблъсъци и през втория отвор, към който не са специално насочени - това ще дава само две ивици или при много интензивни хаотични взаимодействия между електроните и виртуални частици, резултатът ще е хаотично и всеки път с различна форма осветено петно върху екрана. И в двата случая няма да има интерференчна картина. Наличието специално на интерференчна картина, както при последователно пускане на отделни електрони, така и при последователно пускане на отделни фотони, безусловно говори за наличието конкретно на вълнов и/или на интерференчен процес, тясно преплетен с естеството на елементарните частици. Според мен процесът е интерференчен и то - специално от холографско естество.

Скенер, може ли да се каже, че има някаква разлика между нелокалността при квантовите сплитания на елементарни частици и нелокалността на вълна от предложението на Де Бройл-Бом? Нямам предвид разликата, че в единия случай са частици, а в другия вълни, а някаква принципна разлика.

Според мен интерференчната картина не е вълна, дори и стояща (свен това, при моето описание за момента имаме и проявено, виртуално холографско изображение на частиците, при взаимодействие, когато няма неопределеност и местоположението или импулса се формират като конкретни на 100 %). При записване тази интерференчна картина се формира от две вълни под определени ъгли, които интерферират върху фотографска плака с висока разделителна способност. Тоест, тук нямаме нещо условно, математическо, като вълна на вероятността, а сложно интерференчно изображение, записано върху нещо някъде. И не може да се мине без трето измерение - проявяващ лазер. При примера с Вселената - ако нашата Вселена е вътрешността на черна дупка, холографската плака да е двумерната сфера-повърхност на черната дупка, а някаква роля на лазер може да играе постъпващата енергия от поглъщаната от черната дупка материя "отвън" (тоест - някаква роля на "лазер" може да играе разширението на двумерната повърхност на черната дупка, вследствие постъпващата нова поглъщана енергия).

Аз съм бил фантазирал, мистик съм бил, пък ме цитираш, без да го обявиш! Какво плагиатче си ти! Като оня, Петър Илиев - несъстоялия се премиер и вътрешен министър на ИТН! Разговорът между Скенер и тантин показва, че представянето на нещата чрез вълна на вероятността е лошо. По-доброто сега установено е чрез сумирането на всички възможни пътища на Файнман или моето, чрез непроявена холографска интерференчна картина. Все още не е отхвърлено и твърдението на суперструнната теория, че квантово-механичните флуктуации на околопланкови дължини не са изцяло случайни и така да въздействат на свободните електрони вълноподобно, както се мъчи да предложи тантин (случайно, хаотично движение на електроните от сорта на брауновото движение не би могло да е, защото така електроните щяха да могат да се отблъскват навсякъде, включително и в обратната посока на изстрелването, на 180 градуса и тогава можеше и нито един да не успява да премине през който и да е от двата отвора, камо ли пък да прави интерференчна, вместо хаотична картина върху екрана). Някога Бор се е принудил да постулира, че енергията на електрона не се губи, докато обикаля около ядрото, както би изисквала класическата теория за електромагнетизма и че реално няма излъчване на електромагнитни вълни и накрая електрона да се срине в ядрото. Така и тук няма загуба на енергия, но е добре това не просто да се постулира, а да опиша някак си, защо не се губи енергия, ако квантите през два процепа са холографски интерференчни картини.

Значи, ти си умникът, който ще ми обясни, защо методиката на Файнман с многото пътища на частиците дава резултати и как работи? Да те видим, Професоре!

Да, елементарните частици проявяват вълнови свойства, когато не взаимодействат с други частици (при взаимодействие проявяват невълнови, курпускулни свойства, конкретизиране на някои от характеристиките им). И само вметка относно разговора ти с тантин (дано не бъркам нещо и така само да досаждам) - вълната на вероятността има енергия, която е енергията на съответната частица, на която тя е вълна на вероятността (както има и скорост - скоростта на съответната частица, като при масивните частици скоростта на тяхната вълна на вероятността е подсветлинна, а при безмасовите частици е светлинна). Това, което аз се пробвам да предположа е, че в моментите, когато няма взаимодействия, когато местоположението или импулса на дадена частица не са замерени и така не са регистрирани на 100 % (тоест - в промеждутъка от излъчването на частицата, до удара и’ в екрана накрая), енергията и останалите характеристики на частицата са представени под формата на интерференчна картина (или на вълна на вероятността, но това ми се струва малко по-неподходяща представа) и поради това условно може да се каже, че в този промеждутък частицата е навсякъде (всяка част от интерференчната картина може да я възпроизведе). Иначе, според твоето обяснение (което е сегашната квантово-механична представа), при преминаването на частицата през някой от двата отвора (кой точно от двата и защо точно той?) или и през двата едновременно (?!), тя взаимодейства с чисто математическия смисъл на вълновата функция (вълната на вероятността), взаимодейства с математическата вълна, описваща разпределението в пространството и времето на математическата величина “вероятност”, която не е характеристика на определена частица/квант, не можеш да я измериш като конкретен неин параметър, в този смисъл тя няма носител. Взаимодейства със статистическа характеристика, така както може да се формулира вълна от радост, от усърдие или от лошо настроение... И всичко това обаче довежда до проявата на вълновите свойства в определени ситуации на частицата, макар да е като формулиране на вълна от радост, усърдие или от лошо настроение! Или пък въобще няма взаимодействие, а частицата минава едновременно през всички възможни пътища! Ако съм разбрал правилно - подходът на Файнман с многото пътища едновременно замества вълната на вероятността с недостатъка, че много по-сложно се изчислява, тоест - и сега вълната на вероятността си има конкуренти и не е единственото възможно обяснение. Защо това да не може да бъде обяснено с представяне на частицата като непроявена холографска интерференчна картина, която така да би могла да се определи и като едновременно наличие на частицата навсякъде? (Да не пропускаме, че дори и при замерване, при регистриране на характеристики на конкретна частица на 100 %, то не дава кой знае колко много подробности - дава само местоположението на точка без размери в координатна система или импулса на същата тази точка без размери.)

Това, човек, малко започва да ми заприличва като някогашното обсъждане за електромагнитното поле - дали съществува реално или не! Ако нямаше нищо, което да представлява вълна на вероятността - елементарните частици нямаше да се държат така, сякаш като да се движат вълново, ами щяха да си се движат като типични частици (нямаше да го има дуализма). Точно, както ако електромагнитното поле не съществуваше, нямаше да се регистрират ефектите, които произтичат от него. Вълната на вероятността, когато частиците не взаимодействат, съществува съвсем реално, както електромагнитното поле съществува съвсем реално. Иначе нямаше да регистрираме вълново поведение на частиците, както нямаше да регистрираме електромагнитно привличане и отблъскване, ако електромагнитното поле не съществуваше (още чета книгата на Файнман за КЕД и не съм сто процента сигурен, че не допускам някоя грешка). Това вълноподобно поведение на частиците не може да е безпричинно, защото така би означавало от нищо да става нещо (да се поражда ефект без причина). Вече, какво би трябвало да бъде естеството на тази вълна на вероятността - това вече е съвсем отделна тема, да не говорим, че тази вълна би могла да има и някакво представяне извън това пространство-време... Изглежда ми странно следният момент около вълните на вероятността. След като единичен електрон се излъчи към един от два отворени процепа, неговата вълна на вероятността се дава като един гребен от плоска вълна, който се движи със скоростта на електрона към двата процепа, подобно на даденото с червената стрелка преди процепите на долното изображение (така квантово-механичните изчисления давали вероятността на местоположението на излъчения електрон). Да, но така всеки следващ електрон би се движил по абсолютно същия начин и още първия би трябвало да даде пълна интерференчна картина, както множество фотони или електрони. След като това не става, значи в тази картина трябва да има някакви разлики, заради които отделни излъчени електрони или фотони да се отчитат на различни места по екрана и с времето да дават интерференчната картина. И тази разлика не е заради техни хаотични сблъсъци с виртуални частици по пътя им, защото тогава картината щеше да е хаотична и щяха да оказват влияние дори отвори, разположени под ъгъл 90 градуса и даже под ъгъл 180 градуса. Ако това преди процепа не е вълна, а интерференчно изображение, още преди навлизането в двата процепа - това по-лесно би могло да обясни, защо едни електрони или фотони сякаш минават през единия процеп, други електрони или фотони сякаш минават през другия процеп, трети електрони или фотони не успяват да минат през никой от двата процепа, а преминалите с времето образуват интерференчна картина върху екрана.

Предполагам, тука имаш предвид, че буквално всичко е процеси по двуизмерна повърхност-холографска плака, третото измерение е някакъв вид илюзия (както и гравитациията) и реално няма холографски възпроизвеждания, а само процеси по двумерната повърхнина, каквато и да е тя (най-вероятно нещо подобно на сферична, заради най-вероятната свързаност с естеството на черните дупки).

Според представата ми за момента, има две съвсем отделни ситуации - на първо място, свободно поведение на елементарните частици, без взаимодействия помежду им (най-много двата отвора и съчетанията между различните фази при вълните), където именно участват вълните на вероятността и на второ място, ограничени моменти (моменти на заснемане, така да кажем), когато вълните на вероятността на две или повече частици взаимодействат помежду си и дават моментните конкретни характеристики (колапса до конкретно местоположение или до конкретен импулс на двете частици). В първия случай, без взаимодействия и когато играе вълната на вероятността, всъщност можем да имаме не вълна на вероятността, а нека временно да я наречем холографска интерференчна картина на вероятността. Ако е на електрон, когато до двата отвора достигат области от интерференчната картина на вероятността на електрона, в които него е малко вероятно да го има - той не минава през никой от двата отвора и се удря някъде из стените на преградата с двата отвора. Когато през някой от двата отвора достигне област от интерференчната картина на вероятността на електрона, при която е по-вероятно той да е в този отвор и по-малко вероятно в другия - изглежда, сякаш електрона е преминал през този отвор, но заедно с това е интерферирал и с дела си през другия отвор и накрая дава като поведение интерференчна картина на екрана, който го регистрира. Първият случай, без взаимодействия на частиците, с наличие на вълните на вероятността, които аз се опитвам да представя като интерференчни картини на вероятността-холографски плаки, е случат, когато холографските интерференчни картини (на електрона да речем) не са проявени в триизмерно холопграфско виртуално изображение и се движат в триизмерното пространство-време в двуизмерна форма. Във втория случай, в моментите, когато вълните на вероятността (интерференчните картини на вероятността според мен) на две или повече частици взаимодействат - тогава вероятността изчезва, заменя се от конкретика (точна регистрация на местоположението или на импулса) и само тогава, когато няма, временно, вероятности са ограничените моменти, в които се проявяват виртуалните холографски изображения на частиците като проявени холограми. В първия случай имаме непроявени холографски плаки, без пуснат лазер през тях и това е ситуацията с двата процепа и с наличието на вълните на вероятността по квантовата механика, без конкретни параметри на частиците и на пътя им, а във втория случай имаме холографски плаки с пуснат лазер през тях, проявени виртуални холограми на частиците и липсва неопределеност. Но това е само много краткотраен момент (момента на взаимопдействие) и за нас на макрониво всичко изглежда проявено, защото непрекъснато протичат по много такива моменти на проявление, между много на брой частици. Въпросът ми беше следният: На долното изображение е дадено интерферирането през два процепа. Ако на мястото на екрана в изображението бъде поставена втора преграда с два процепа, след първата такава и чак след това е екрана (като четвърта, а не като трета преграда, каквато е на изображението сега) - пак ли ще наблюдаваме на екрана интерференчна картина, както наблюдаваме такава и сега, веднага след единствената преграда с два процепа? Според мен да и това позволява да променим вълните на неопределеността на квантовата механика като интерференчни картини на неопределеността и така бихме могли по-пряко да тълкуваме процесите в микросвета като такива от холографско естество.

Тука (в обясненията от филмчето) нещата са точно като при вълните на вероятността - уж не са реални, само математическо пособие, но елементарните частици се държат като да се движат съгласно тези вълни. Уж холографският подход не е реален, а само средство за опростяване, ама се запазва след всички проведени досега проверки и няма нещо по-добро, с което да бъде заменен. И непрекъснато физическите теории заобикалят, избягват проблемните части, при което тези проблемни части накраят дават разминаванията и несъвместимостите между иначе добре работещите в своите си области няколко наложили се теоретични направления... От обсъжданията на въпроса с нанасянето на по-малко измерна форма в повече измерна такава видяхме, че една малка триизмерна форма в триизмерна Вселена-кълбо може както да пресича със свои части, така и да няма никакъв досег с двуизмерната сфера по периферията на кълбото - всяко допълнително измерение драстично качва размера на простраството, в което могат да стават различни движения и процеси. Тоест - една тримерна холографска форма (като човек в Космоса, например) би могла да няма нищо общо с двумерните процеси по сферата на ръба на Вселената, които се явяват холографския филм, върху който е записана формата-човек (ако приемем нещата за такива), освен лъчите, които проявяват тези двумерни процеси като триизмерно холографско витуално изображение-тяло (това е холографската разновидност обемен дисплей). От всичко до момента възниква един ключов въпрос и няколко интересни допускания. Въпросът е - може ли една холографска интерференчна картина да бъде вълна на вероятността и да се държи така, както се държат елементарните частици при преминаване през два процепа и във всички останали случаи? Предположенията: Има нещо някъде, което съдържа интерференчната картина на всяка елементарна частица и нейното движение и в този случай, без взаимодействия, елементарните частици могат да са двуизмерни холографски интерференчни плаки, които се разпространяват в триизмерно пространство-време. При взаимодействията на холографските интерференчни картини-елементарни частици се случва нещо, което действа като кохерентен лазер с еднаква фаза и проявява конкретни параметри на взаимодействащите елементарните частици, като тяхно пространствено местоположение или като техен импулс.

Всеки процес, който води до проява на конкретни характеристики на частици (местоположение, импулс или което и да е друго конкретно) представлява холографска виртуална проява на нещо друго някъде другаде. Процесът на холографската проява като нещо с конкретни характеристики протича в моментите на взаимодействие между интерференчните картини на две или повече елементарни частици. Това е подобно на момента на правене на снимка, но тук то е момент на проявяване на снимка. Можем да кажем, че условният “лазер” се задейства и проявява условните “холографски фотографии” само в моментите на взаимодействия. В останалите случаи интерференчните картини са непроявени (но ги има и се движат някак).

Защо забележката на Скенер малко по-горе е правилна? При холограмата ние знаем откъде идва реконструиращия (опорния) лъч, знаем къде е холографската плака (филм, интерференчна картина), знаем как се променя реконструирания лъч, който достига до очите ни и как това дава холографското изображение на разстояние от плаката и от реконструиращия лъч. При моя опит за пряко пресъздаване по-горе ние ще знаем откъде идва реконструиращия лъч (фотона преди взаимодействието с електрона), от там знаем къде би трябвало да е холографската плака (местоположението на електрона преди взаимодействието с фотона) и при това не регистрираме никакъв изместен, виртуален образ, за което също да знаем. Когато няма никакво виртуално изместване - липсва и всякакъв смисъл от холографско представяне на процеса. Ако приемем, че електронът е холографско виртуално изображение - той трябва да е изместен от реалното местоположение на плаката, която го съдържа. След като фотонът взаимодейства с електрона на същото местоположение, без никакво изместване - значи тук става дума за взаимоидействие на едно холографско виртуално изображение (това на електрона) с друго холографско виртуално изображение (това на фотона) и това взаимодействие дава квантово-механичните, релативистките и класическите закономерности, които наблюдаваме. Различни холографски виртуални изображения (от елементарните частици, до макро-обектите) взаимодействат в холографското виртуално изображение-Вселена...

Тази книга се очертава доста добра! Аз чета в момента и онази на Файнман, която ти предложи по-рано (лекциите за квантовата електродинамика) и една на Уайнбърг и трите ще се съчетаят много добре.

Това беше следващия етап. Искам да премина стъпка по стъпка до описания от теб извод, за да мога да разбирам, защо се достига до него. Защото например разликата между бозоните и фермионите би могло да позволява приемането на едното като кохернтен лъч с еднаква фаза и на другото като холографски образ или даже като самата интерференчна картина (едва ли е така, но в момента аз не разбирам ясно, защо да не е така). Известно ли ти е някое място, където твоето описание (което принципно очаквам да е правилното) да е описано по-пространно и детайлно? И особено - какви са възраженията срещу такъв холографски подход, ако има такива (вероятно има, след като още не се е наложил)?

При ефекта на Комптън фотонът е реконструиращия (опорен) лъч, електрона е виртуалното холографско изображение, пътят на разсеяния от еластичния удар фотон е реконструираните вълнови фронтове, а устройството, което регистрира разсеяния фотон е наблюдателя. Въпросът е, кое и защо е холографския филм (интерференчната картина) на електрона, фотонът доколко е аналог на лазер с кохерентна светлина с еднаква фаза и има ли разлики в сравнение с обичайното представяне на ефекта на Комптън?