Станислав Янков

ГРЕШКА! Подобно на фотоните, а не подобно на електроните...

Противоположността на гравитационното свиване на материята е разширението на пространство-времето на Вселената. Да, има разлика между тези двете и между положителното и отрицателното зареждане на заредените частици, най-вероятно защото гравитационното свиване на масивни частици и разширението на пространство-времето са някак по-фундаментални от електромагнетизма (последният може да е по-сложен, надграден етап в сравнение с най-пряко и директно свързаните с пространство-времето гравитация и инфлация). И ако има гравитони - те или някак участват във взаимодействия на елементарни частици, подобно на фотона, или са само виртуални, подобно на глуоните (интересното е, че не е известно глуоните да се придвижват като вълни, подобно на електроните, а пък гравитационните вълни са вече регистрирани и не може да се каже, че са съставени от гравитони, по подобие на съставянето на електромагнитни вълни от множество фотони).

В никой. Разликата в масите между монетата и сачмата, както и общата маса на двете заедно са прекалено малки, за да предизвикат някаква особена гравитационна сила, която да не бъде затулена от останалите взаимодействия. Дори привличането между космическа совалка и космическа станция е твърде малко за проявата на откроими гравитационни ефекти. Всичко, способно да окаже някакъв по-осезаем гравитационен ефект има почти сферична форма - Луната, Земята, Слънцето, останалите планети в Слънчевата ни система... Естествено, не става дума за съвършени сфери, а има и известен елипсовиден момент, защото всичко се върти около оста си, но все пак приближението до сфера е прекалено голямо, за да се отрича, дори и при сравнително по-малки космически обекти. Земята се върти около оста си и на Екватора една обиколка изминава най-много пространствено разстояние до един пълен оборот (колкото по-близо е до полюсите - толкова изминатия път за един оборот е по-малък, като на самите полюси просто се въртиш около собствената ти ос). Тоест - на Екватора скоростта на въртене на Земята е най-голяма (изминава се най-много път за една обиколка).

Ето нещо, което силно привлече вниманието ми във връзка с опитите ми да разглеждам квантовомеханичните полета като фундаментални (спрямо всеки наблюдател) измествания на плоскостите (плановете, перспективите) на пространство-времето:

Сферата как ще преодолее силите на отблъскване между материята на монетата и материята на самата сфера, за да успее сферата да се придвижи от периферията на монетата към центъра на монетата (такива неща между твърди обекти могат да станат само в черна дупка)?! Да не би монетата да е от някакъв газ или течност? Ака да - то масата на монетата ще е сравнително по-малка от тази на сферата и водещият играч тук ще е сферата.

Нещо като това? https://www.spisanie8.bg/наука/2022/0221/гравитационното-забавяне-на-времето-важи-и-за-микрообекти.html

Чакай, сега! Това визирано от теб място най-вероятно е точка като елементарните частици. Нали не бъркаш електромагнитното с гравитационното взаимодействие? При гравитацията няма разнородни заряди, които да се балансират и това да води до гравитационна неутралност. При гравитацията всяка една масивна частичка, дори най-малката, тегли гравитационно непрекъснато, при това от всички свои посоки към центъра (когато е проявена при взаимодействие, а най-вероятно и без взаимодействие, също както и електрическите полета на заредените частици си действат непрекъснато, независимо от тяхното състояние - това е интересен въпрос за по-внимателно осмисляне, както и другия за паралелите и разликите между електромагнитните и гравитационните вълни). И колкото са повече частиците - толкова по-мощно и по-мощно става тяхното общо притегляне към центъра на образуванието им. Само при звездите заради налягането започват термоядрени реакции, докато не изгаснат и не изстинат или не се превърнат в неутронни звезди или в черни дупки. И там също има свръхплътен кристал в центъра им, заради гигантската гравитация и налягане.

Защо?!

На колкото по-висока планина си - толкова по-далече си от най-мощното равнище на гравитационното привличане на Земята, на морското равнище (в центъра на Земята трябва да е най-голямо, там е най-голямо и налягането от цялата тежест нагоре, обаче там е недостъпно за нас).

При по-силно гравитационно въздействие ходът на часовниците се забавя в сравнение с по-слабо. На морското равнище гравитационното въздействие е по-силно отколкото на по-високо (втория етаж, планините, Еверест, Космоса). В тази връзка, много са интересни приликите и разликите между електромагнитните и гравитационните вълни (с изключение на безспорната прилика, че и двете се движат със скоростта на светлината във вакуум). Знаем, че гравитационните вълни се излъчват от въртящи се гравитационни системи (две или повече въртящи се една около друга звезди, две или повече въртящи се една около друга черни дупки...), като при излъчването им въпросните системи губят енергия. Интересният въпрос е, кога гравитационните вълни се поглъщат от нещо и му отдават енергията си? Може би, когато ги регистрират в ония, подземните резервоари за откриването им!

Има нещо друго, което са пропуснали! Ако си на Еверест или на която и да било планина, включително българските и даже на втория етаж на двуетажна къща - ти пак ще остаряваш по-бързо, отколкото ако си на плажа, на морското равнище.

Продължение от предишните ми три поста на най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на основите на квантовата физика: График полураспада(видео 21)| Квантовая физика | Физика Доказательство формулы экспоненциального закона полураспада (видео 22)| Квантовая физика | Физика Решение задачи на закон полураспада (видео 23)| Квантовая физика | Физика Ещё несколько задач на закон распада(видео 24)| Квантовая физика | Физика Экспоненциальный распад и полулогарифмический график (видео 25)| Квантовая физика | Физика

Продължение от предишните ми два поста на най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на основите на квантовата физика: Квантовые числа для первых четырёх оболочек (видео 15) | Квантовая физика | Физика Дефект массы и энергия связи(видео 16) | Квантовая физика | Физика Стабильность ядра и уравнения ядерных реакций(видео 17) | Квантовая физика | Физика Виды ядерного распада(видео 18) | Квантовая физика | Физика Уравнения ядерных реакций для разных видов распада (видео 19)| Квантовая физика | Физика Период полураспада и радиоуглеродный анализ (видео 20)| Квантовая физика | Физика

Продължение от предишния ми пост на най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на основите на квантовата физика: Поглощение и излучение (видео 11) | Квантовая физика | Физика Спектр излучения водорода (видео 12) | Квантовая физика | Физика Принцип неопределённости Гейзенберга (видео 13) | Квантовая физика | Физика Квантовые числа (видео 14) | Квантовая физика | Физика

Ето най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на основите на квантовата физика: Энергия фотона (видео 1) | Квантовая физика | Физика Импульс фотона (видео 2) | Квантовая физика | Физика Фотоэффект (видео 3) | Квантовая физика | Физика Волна де Бройля (видео 4) | Квантовая физика | Физика Волновая функция (видео 5) | Квантовая физика | Физика Энергетические уровни атома (видео 6) | Квантовая физика | Физика Радиусы в Боровской модели. Часть 1(видео 7) | Квантовая физика | Физика Радиусы в Боровской модели. Часть 2(видео | Квантовая физика | Физика Энергетические уровни в Боровской модели. Часть 1(видео 9) | Квантовая физика | Физика Энергетические уровни в Боровской модели. Часть 2 (видео 10) | Квантовая физика | Физика

Всичките тези пластове би трябвало да са квантово-механичните полета. Тоест, различните квантово-механични полета може да са различни пластове от различни скорости спрямо възприятието по СТО, които са насложени един в друг в цялата Вселена и взаимодействията помежду им дават цялата сложност на наблюдаемия от нас свят.

Ако електромагнитните вълни са във форма, която ние не сме в състояние да възприемаме, то не стоят така нещата с условно празното пространство (условно, защото навсякъде има не само всевъзможни електромагнитни лъчения, но още повече и квантовомеханични флуктуации). Не само условно празното пространство е НЕЩО, а не НИЩО, но и от гледна точка на СТО то се движи спрямо нашето възприятие с възможно най-ниската скорост, каквото и да значи това. И не само това, ами тази скорост продължава непрекъснато да се забавя все повече и повече, поради което от гледна точка на нашето възприятие пространство-времето се разширява. Обаче на места има области, в които това движение спрямо възприятието ни се ускорява и там ние възприемаме разните масивни обекти. А когато скоростта се ускори до тази на светлината - ние преставаме да възприемаме получените по този начин електромагнитни вълни. И всички тези прояви представляват един или повече пласта в онзи пласт на постоянно разширяващото се (с ускорение) пространство-време на Вселената.

Откъде идва тая сметка за безкрайната енергия?! На масивните частици енергията се определя от масата им, умножена по квадрата на скоростта на светлината, а на фотоните - от честотата им, умножена по планковата константа. В нито един от двата случая не участва размер! И никой не отрича, че фермионите и бозоните (каквито са фотоните) са доста различни неща - неслучайно е нужно да анихилират частица и античастица, за да се превърнат от фермиони в бозони (фотони).

Какво са дължината, широчината и височината на произволен обект? Това са размерите на обема в пространството, в който се проявяват при взаимодействия множеството точкови местоположения на елементарните частици, които ние считаме, че изграждат въпросния обект. В допълнение на това, ние не сме в състояние да регистрираме електромагнитните вълни - те се движат спрямо нас със скоростта на светлината. Ние регистрираме единствено фотоните, които взаимодействат с нашите очи и от там се опитваме да си представим, какво би трябвало да представляват електромагнитните вълни, ако някак си можехме да ги виждаме. Същото е и с полетата (ние регистрираме само взаимодействията вследствие на тях) и даже и със звуковите вълни (ние ги регистрираме само, когато въздействат на ушите ни).

Ако неточкови (с размери) частици дават потвърдено неверни резултати при употребата им като такива в различните сметки, а точкови (безразмерни) частици дават потвърдено верни резултати при употребата им като такива в различни сметки - уместно е да продължим да ги ползваме в предположенията си като точкови, докато не докажем неоспоримо, че не са точкови (засега не съществува такова доказателство). Предния ми коментар не е много добър! Ако всичко протичаше само по оста на времето - щяхме да можем да кажем, че дадена частица е налична в даден момент от времето и отсъства в друг момент от времето, но нямаше да можем да кажем, къде точно в пространството се разполага тя, нищо че е безразмерна. Горното ми съждение за времето беше малко прибързано.

Защо елементарните частици са безизмерни/безразмерни за нашето възприятие? Защото ако въобще има нещо свързано с тях, което ние да не сме способни да възприемем - то се движи спрямо нас със скоростта на светлината и в трите пространствени измерения. При взаимодействие елементарна частица се регистрира само чрез времето, затова има само точково местоположение в пространството в съответния времеви момент. (Означава ли последното, че без взаимодействие дадена частица не разполага спрямо нас нито с пространствени измерения, нито с времево такова?!)

Единственото, което дефинира вида на частиците и въобще тяхното съществуване, това са взаимодействията, в които те участват. Ако една частица не взаимодейства с абсолютно нищо, по абсолютно никакъв начин - тя все едно въобще не съществува! Имаме четири вида взаимодействия между фундаменталните частици - силно, слабо, електромагнитно и гравитационно, като последното освен с особеностите на гравитацията и гравитоните също се описва и от механизма на Хигс. Самото естество на взаимодействията се определя само от три форми - привличане/свиване, отблъскване/разширение и липса на всякакво взаимодействие. Относно релативистките ефекти - имаме добре изяснена обвързаност между пространство (три пространствени измерения) и времето. Това, което се пропуска много често е, че имаме и резултиращи взаимодействия от всичко това - релативистките обяснения за привличането или отблъскването на заредени частици от проводници с течащ ток по тях и даже самото възникване на магнитното поле при движение на заредена частица спрямо наблюдател/регистратор. Големият въпрос - възможно ли е описването на всичките взаимодействия между частиците чрез една достатъчно сложна система от релативистки ефекти на няколко равнища (поне три - гравитационно, електромагнитно и на макро-ниво), достатъчно сложни преплитания на различни плоскости, планове на пространство-времето на Вселената, които да дават и холографското подобие на частиците, и взаимодействията между тях.

Очевидно има нещо същностно, което досега упорито убягва от усилията на физиците, затова и не могат да обединят пълноценно общата относителност и квантовата механика. Обаче не може обяснението да отрича постигнатото досега. За да е годно, работещо обяснение, то трябва да обяснява всичко достигнато досега и да го допълва с нови неща. Затова не можеш отново да се връщаш към едностранно определяне на частиците само като вълни, при условие, че през това вече е минато и е установено, че не са само вълни, а са и вълни в едни ситуации, и частици в други ситуации. Виж например това, което аз пробвам с холографията! Аз не отричам квантово-механичните заключения. Аз ги приемам и се опитвам да ги надградя във форма, която да задълбочи картината. Множеството интерференчни холографски изображения на дадена частица навсякъде, като при непроявявана холографска плака, съвпадат с вероятното разположение на частицата навсякъде, когато не е регистрирана, съгласно квантовата механика. Кой е проявяващия лазер в случая с частиците? Това са взаимодействията им помежду им. Всяка една елементарна частица от всичките 30 в невзаимодействащата и’ форма, когато не е точково местоположение, е холографска форма с разположение навсякъде. Това дава възможност при сближаване между някои частици - едната да се окаже холографската плака, а другата да се окаже проявяващия лазер. В други случаи сближаващи се частици нямат подходящите характеристики да станат плака и лазер и поради това си се разминават без никакво взаимодействие помежду си. Всеки колапс на частици е свързан с взаимодействие между тях под различни форми и в крайна сметка всичко това води до феномените, наблюдавани на макрониво.

Нека кажем така! Дължината по посока на движението на подвижен обект се променя от гледна точка на условно неподвижен наблюдател, когато разглеждания от този наблюдател обект започва да се движи спрямо него, защото плоскостта на подвижния обект от гледна точка на неподвижния наблюдател започва да се завърта все повече по диагонал спрямо неговата условно неподвижна плоскост на възприятие чрез времето и дължината, колкото повече расте скоростта на движение на подвижния обект спрямо налюдателя. Промяната на скоростта на движение води до промяна на дължината на измерението по посока на движението. Понеже липсва промяна на скоростта на движението по линиите на широчината и на височината - те не се променят. Обаче въобще наличието на размерности, различни от нула, както при дължината, така и при широчината, и при височината, и при времето, също така показва, че по всичките тези четири различни направления има неща, които се движат със скорости, по-ниски от скоростта на светлината, спрямо възприятието на условно неподвижния наблюдател. Още нещо! Всички елементарни частици, които изграждат всички атоми, които регистрираме, са просто огромен брой местоположения на точки без размери, които непрекъснато са бомбардирани от всякакви взаимодействия и затова трудно пребивават в невзаимодействените си състояния на непроявени холографски изображения. Затова, когато някой обект се движи, скъсяват се по посока на движението не неговите съставни елементарни частици (те са точкови местоположения без размери), а само разстоянията между отделните безразмерни точки на местоположенията на взаимодействащите му частици.

Нека разгледаме нещата така! Имаме два квадрата ABCD и A‘B‘C‘D‘, които са плоскостите на възприятие на двама неподвижни един спрямо друг наблюдатели, застанали на точка А и А’ съответно. Да кажем, че това са Бойко и Побойко, които разгорещено спорят, дали Айнщайн е прав за светлината или нещо се е заблудил... Квадратът ABCD е плоскостта на възприятие на Бойко, а квадратът A‘B‘C‘D‘ е плоскостта на възприятие на Побойко. Двата квадрата са плътно наложени един върху друг, защото Бойко и Побойко са неподвижни един спрямо друг. Страната АВ е наложена върху страната А’В’ и това е координатата на времето t или на скоростта на светлината по времето сt, ако мерките на тази координата са преобразувани на светлинни метри. Страната АD е наложена върху страната А’D’ и това е координатата на дължината (изминатото разстояние) х или на скоростта на светлината по дължината сх, ако мерките на тази координата са преобразувани на светлинни секунди. Времето е съвсем равностойна координата на пространствената координата х или на която и да било от останалите две пространствени координати (широчина и височина), защото и то си е линейно и с периодични отрязъци, по същия начин като тях. В един момент Побойко, според когото Айнщайн греши, започва да осъзнава, че губи спора, обаче не иска да си признае загубата, затова се ядосва и отива при колата си, пали я и я засилва с 400 км/ч (колата е Бугати Чирон), за да прегази Бойко, който продължава да стои в точка А, защото смята, че Побойко ще се върне да си продължат спора. В момента, в който Побойко започва да ускорява колата си и да се движи с все по-голяма скорост спрямо очакващия го неподвижно Бойко, неговия квадрат на плоскостта му на възприятие А’В’С’D‘ започва да се върти от гледна точка на Бойко около оста АС (тя през цялото време си остава наложена без промяна върху А’С‘ - това е отсечката под 45 градуса на скоростта на светлината в диаграмата на Минковски). По същия начин от гледната точка на Побойко неговата собствена плоскост на възприятието си остава квадрат като плоскостта на Бойко АВСD, защото всеки от двамата счита себе си за неподвижен, но според всеки от двамата плоскостта на възприятие на другия се завърта около оста АС=А’С’ и това довежда до все по-голямо приближаване на координатите до онази линия под 45 градуса на скоростта на светлината в диаграмата на Минковски, при което на тази линия отрязъка на времето на другия и дължината по посока на движението на другия се зануляват.