Станислав Янков

Дефиницията “по-късия път” или “по-късото разстояние” през пространство-времето показва, че тука са намесени и скоростта на движение, и нуждата от ускорение, сила и разход на енергия при плоско пространство-време, и кривините, с които е свързан пътя на наблюдателя и този на наблюдаваното. Водещото в изчисленията са Лоренцовите трансформации, но и останалите детайли са важни и са вплетени в една сравнително сложна обща, взаимосвързана картина.

Съществува възможност, времевият ефект да се дължи на още едно (или даже повече от едно), четвърто пространствено измерение, което (които) да е така разположено спрямо възприятията ни, че да е недостъпно за тях (вероятно помниш една дискусия преди месеци, как при четвърто пространствено измерение сфера може да изчезва от нашите три измерения и да преминава изцяло в четвъртото), но не напълно, а все пак ние да го регистрираме като стрела на времето. Координатата на времето няма специално местоположение, може да е навсякъде и може да се припокрива, при желание, с всяка от трите пространствени координати или дори да заменя една или повече от тях, ако така анализът ни изглежда по-удобен и нагледен. Ако има такова нещо, то би могло при светлината и при всичко друго, което се движи със скоростта на светлината във вакуум, това, което за нас е четвърта времева координата, за всичко със скоростта на светлината във вакуум да се преобразува на четвърта пространствена координата. Тука идва и един някогашен коментар на Скенер, че според Файнман антиматерията би могла да е движение назад във времето. Това би било още по-интуитивно, ако е движение в противоположната на частиците посока на четвърто пространствено измерение.

Виж последния от петта клипа по-горе, които съм споделил в два мои коментара - първо три клипа и в следващия ми коментар още два, от които първия от двата клипа вече си гледал (това е онзи с Айнщайн), а препоръчания от мен сега клип е втория (той е и последен на Диалект в Ютуб по темата). Сложих всичките пет, защото в тях последователно е описано всяко сериозно предположение относно парадокса с близнаците в СТО и след това неточните са опровергани, докато не се стига до това, което съм написал и което и Гравити ти обяснява.

Всичко се разбира чрез анализ на ефектите, на поведението на обектите в съответни ситуации, просто - тук иде реч за област, която е изключително сложна и неинтуитивна от гледна точка на ежедневния опит. Ето, вече започва да се очертава, че при СТО асиметрията в остаряването се дължи на сравнението, кой изминава "по-краткия" път през пространство-времето в сравнението с другия (това е изцяло подобно на "огъванията" на пространство-времето при общата относителност - тълкува се по подобен начин и произлиза чрез същата диаграма с една пространствена и една времева ос). Този, който минава "по-краткия" път през пространство-времето - той остарява по-малко.

Напротив! Подчертават, че не е свързано с ОТО, не се регистрира образуване на геодезични кривини (от там - няма и участие на гравитация), а всичко е част от процеси в рамките на СТО. Айнщайн предполагал, че може да има общо с гравитация и ОТО, но не се оказало така. Моята груба спекулация е, че деформациите на пространство-времето при концентрации на енергии/маси (гравитациите, ОТО) са по-фундаменталния, по-базовия феномен, а пък електромагнитните процеси (описвани от СТО) са последващите, производните от някакво фундаментално преобръщане, завъртане, изместване на перспективата (фокуса, ъгъла) на възприятията, което води до преобразуването на ОТО в СТО и на гравитационните процеси в електромагнитни.

Едва тази сутрин го гледах за първи път, еднократно и засега само ми се стори, че е от най-добрите интерпретации, които съм срещал (заедно с математическото описание на Кан-академи в други видеа), но - моето тълкуване е, че според тази интерпретация и двамата движещи се наблюдатели биха регистрирали един спрямо друг разширяване, удължаване на отрязъците време на другия (грубо казано - забавяне на времето), а преминаването през ускорения, завои, спирания определя, на кой в крайна сметка отчитаното удължаване на времевите интервали ще се регистрира като краен ефект спрямо другия и това е този, който преминава през промените на инерциалното си състояние. Другото важно уточнение е, че в случая не се регистрира пространствено-времева деформация (кривина, геодезични криви, гравитационна топология), следователно този ефект не е свързан с гравитация, не е свързан с ОТО, а си остава част от СТО.

Да, но сега започвам да осъзнавам, защо Скенер казваше, че и за разширението на Вселената е отговорна гравитацията - гравитационният ефект може да се раздели на общ за цялата Вселена и на локален, като общия води до разширението на Вселената като цяло, чрез участъците без концентрация на енергия/маса, а локалният гравитационен ефект, с наличието на концентрации на енергия/маса, пречи на разширението, предизвиквано от общата вселенска гравитация като цяло и поради това пречене се стига, като резултат, до деформациите на пространство-времето в околностите на концентрациите на енергия/маса. След като видях онези детайли в последното филмче, което съм сложил в темата “Гравитация” (“Теоретична физика”), с всичките неща за правилната употреба на диаграмата за “огъването” на пространство-времето (реално няма никакво такова “огъване”) и с разширяването с ускорение към останалите концентрации на енергии/маси във Вселената - всичко си дойде по местата! Сигурно има още неточности в представите ми, но сега са с една-две по-малко.

Състоянието на времето (конкретното положение на часовниците) е следствие от едни или други неща, но самото време като принципен феномен е в основата на цялото мироздание и неотделна част от пространство-времето. Нека си представим всичко като един контейнер, пълен с нещо в относително хомогенно състояние. Да речем - вода в съвсем спокойно състояние. Ако на множество места в този контейнер започнат да се образуват концентрации от енергия (масивни частици), бучки, съсиреци, ако условната спокойна вода започне да се охлажда и да се сгъстява в ледени образувания - областите на тази концентрация на енергия искат да се разширяват към другите съсредоточия на маси, но не могат и това води до деформирането на пространство-времето в областта със съответните гравитационни ефекти. В местата, които са били “опразнени”, за да се образуват на другите места концентрациите на енергии (на маса) също има стремеж за разширение към останалите масивни области, но там няма достатъчно маси, които да пречат и да деформират гравитационно околността и затова там разширението на пространство-времето се проявява реално, като видим феномен, под формата на разширението на пространство-времето на Вселената (ето къде се крие отговора на онова мое периодично чудене, каква е ролята на разширението на пространство-времето!).

Бихме могли да кажем, че пространство-времето е основната, фундаменталната материя, от която се изгражда всичко, но то самото може да бъде във всевъзможни форми и състояния, бидейки относително, а не абсолютно. Пространството и времето се свързват и в ОТО, и в СТО, но се влияят от различни причини в тези два различни случая. След новото придвижване на разбиранията ми обаче (в случая - благодарение и на тебе, освен на Скенер и Гравити) - започва да ми се струва, че има някаква тясна взаимозависимост между ефектите над пространство-времето заради концентрациите на енергии (на маси) и заради движенията едно спрямо друго, която взаимозависимост се пропуска или пък не се обяснява с достатъчен акцент над нея.

Ето и друг, който си е задавал въпросите, които питах аз: "Всички сме виждали графиките на пространството и времето. Тези, които приличат на топка за боулинг, бутната в леглото. Но какво всъщност казват тези графики? Те описания на гравитационната сила ли са? Или просто визуално помагало, за да опише пътя, който светлината следва около масивното тяло? Въпросът ми е къде мога да намеря графика, изобразяваща разширяването на времето около телата с маса? И времето подчинява ли се на закона за обратния квадрат? Разбрах, че съм гледал тези графики през целия си живот и никога не съм разбрал какво означават те. Помогнете ми Физически форуми!!! Отговор: Прав си, диаграмите на "топката за боулинг, избутана в леглото" показват само кривина на пространството ; те не показват изкривяване на пространство-времето , така че наистина не обясняват всичко толкова много. За начало може да опитате диаграмата на (текста от препратката го има в същия ми пост, веднага след тази дискусия, която представям в момента). (Не го приемайте твърде буквално - това не трябва да означава, че времето е кръгово!) Отговор: Те са визуални помагала, не ги приемайте твърде буквално, защото има много много предупреждения, свързани с тях. Бях домакин на изображение от филм, който направих наскоро, което описва това, за което говорите (тази препратка вече не съществува). Това е сценарий, при който две черни дупки се въртят заедно. Така, че цветът на повърхността, пропускът, съответства на относителната скорост на преминаване на времето. Както можете да видите, далеч е ~1, което означава, че времето тече с нормална скорост. Въпреки това близо до дупките слиза само до около .4 от скоростта на времето в безкрайност. Ако имате някакви въпроси по-специално за това, не се колебайте да попитате! Въпрос: Благодаря за отговора. Това, което търся, е графично представяне на "пространство-време". Намерих много графики за забавяне на времето, но няма графики за гравитационно забавяне на времето. Аз съм много визуален човек и просто бих искал да видя хода на времето, представен по същия начин като гравитационния кладенец. Някой знае ли някакъв софтуер, който да ми помогне с това? Имате нужда от софтуер, който може да показва "3D" графики. Формулата за забавяне на времето (тактова честота спрямо тактова честота в безкрайност) е Корен квадратен от 1 - (2M/r). За голямо r това е приблизително като (1) - 1/r, а не 1/r². За вътрешността на гравитиращото тяло изглежда по-скоро като парабола. Като цяло, подобно на вашата графика C. Does time obey the inverse square law? | Physics Forums Свободно падане Прави линии в извито пространство-време Ако повърнем ябълка или друг предмет, скоро ще падне отново. Защо - може да се запита някой? Исак Нютон би казал, че върху обекта действа гравитационна сила, която го дърпа надолу. Вместо това Алберт Айнщайн би казал, че обектът се връща, защото неговото движение се описва с a права линия в извито пространство-време . Но какво всъщност означава това? Поради различни причини е трудно да се покаже директно какво всъщност е извито пространство-време - без да се използва никаква математика. Тук обаче ще използваме трик, който ще ни позволи да визуализираме извито пространство-време с извита повърхност. Някои свойства на пълната теория ще бъдат загубени поради трика, но много от наистина важните характеристики ще останат. То също ще даде точно същите прогнози за движението на хвърлен нагоре обект като пълната теория на Айнщайн. По-важното обаче е, че ще ни даде разбиране колко различна е теорията на Айнщайн от тази на Нютон. По-долу е представена много съкратена версия на пълното обяснение. Пространството-времето за линия извън земята Помислете за изправен жезъл извън земята. Пространството-времето на този жезъл може да бъде илюстрирано с извита повърхност, както е показано по-долу. На повърхността можем да отбележим събитията, които се случват на персонала. Събитие може да бъде например някой да щракне с пръсти в някаква позиция по тоягата в определено време. Колкото по-високо се случва събитието - толкова по-високо го маркираме на повърхността. Колкото по-късно настъпи събитието – толкова повече по посока на часовниковата стрелка (погледнато отгоре) около повърхността го маркираме. Можем също да илюстрираме движението по тоягата чрез начертана крива на пространство-времето. Колкото по-бързо е движението нагоре, толкова по-стръмен е наклонът на кривата. Законът за правите линии В теорията на Айнщайн има закон, който казва, че хвърлен обект ще има движение, съответстващо на права линия в пространството-времето. Прави линии в извитото пространство-време можем да намерим с помощта на малка количка, оборудвана с писалка. Точно както следва права линия на равна повърхност - така прави и на извита повърхност. За да предвидим движението на една ябълка, която хвърляме нагоре, стартираме чертащата кола в основата на пространството - даваме му посока, съответстваща на скоростта на хвърляне на ябълката - и я оставяме да се търкаля напред по повърхността, за да създаде права линия. На изображението по-долу този процес се повтаря два пъти за различни начални посоки - съответстващи на различни скорости на хвърляне. И така, на какво движение съответстват тези линии? Е, с течение на времето (около шапката) линиите се придвижват нагоре - в някакъв момент достигат максимална височина - преди да се върнат обратно към основата. Линията на по-стръмната начална посока достига по-голяма максимална височина (червеното преди зеленото) - и отнема повече време, за да се върне. Това точно съответства на движението, което бихме очаквали. Забележете, че в този модел няма гравитационна сила. Движението на хвърлена нагоре ябълка се определя от формата на пространство-времето заедно със закона за правите линии . Free Fall (relativitet.se)

Да, потърсих повече и забелязах, че малко рано се израдвах, че съм разбрал "нещо повече" - почва нещо да ми просветва, но още съм далече от наистина добро разбиране. Ще потърся повече по постнатото от Ники под твоя коментар - вероятно ще разкрие някои подробности (аз търся описание, което да пренася резултатите от формулите към физически процеси, които в крайна сметка да водят до геометричните и физически възприятия такива, каквито ги възприемаме всички).

Да, бе! Ники, уцели! Куп пъти Скенер съвсем ясно ми казва, че става дума за времето, но аз толкова съм се навил, че при тези илюстрации на мрежи се разглеждат единствено пространствени координати, без да се засяга времето, че въобще не успявам да схвана, колко ясно и елементарно ми го показва! Огъването било по координатата на времето! Сега нещата се разбират по съвсем друг начин! Това вече е друга работа! Направо е смешно, че толкова време не успявах да осъзная нещо съвсем не чак толкова сложно! Ето това са дълбоко вкоренените вярвания и индоктринации (в моя случай - с доста елементарна заблуда)! Да се чудим ли, защо разни фанатици най-искрено вярват в очевидно нелепи неща, когато са дълбоко загнездени в тях... Благодаря и на двамата - това осъзнаване ще доведе до сериозни преподреждания на представите ми. Егати и тъпата, но устойчива заблуда!

Ако описваме нагледно, чрез мрежа (координатна система), движението на телата в гравитационна среда посредством ОТО, ние трябва да изграждаме съвсем отделна координатна система (мрежа) във всеки един отделен случай. Например, ако става дума за някоя от планетите в Слънчевата система с повече на брой спътници около нея (пък и за Земята, около която обикаля не само Луната, но и безброй изкуствени спътници и още повече космически боклук) - за всеки един отделен спътник на произволна планета с повече такива ние трябва да изграждаме отделна, собствена негова координатна система (мрежа). И нито една от всичките тези персонални мрежи няма никакъв досег нито с центъра на масивния обект, нито с условна сфера с радиус, средата на радиуса на масивния обект (две ключови области, когато говорим за гравитация). Още по-сложно става разчертаването на мрежи, когато разглеждаме два масивни гравитационни обекта с приблизително еднакво тегло, които се привличат един друг и най-често се въртят един около друг, както и когато става дума за тела, които не гравитират около масивните обекти, а се сблъскват с тяхната повърхност.

Можеш ли да намериш без много търсене (да не губя излишно от времето ти) някое изображение на пример с прецизно направена мрежа - да видя, как се ползва мрежата при конкретно описание? Това, което ми пречи да възприема пълноценно обясненията е голямата нелогичност на мрежите, които срещам досега. Ясно е, че средоточието на гравитацията е центъра на масивните обекти и/или сфера някъде около средата на радиуса на дадена планета (примерно). Обаче всички разграфявания на мрежи, които срещам досега, по никакъв начин не се свързват нито с центъра на планетите, нито със средите на радиусите им. Винаги се чертаят някакви неща, които или се допират до повърхността на масивните обекти, или дори минават на някакво разстояние от тях, образувайки даже още по-големи полукълба от самите масивни обекти, но по никакъв начин не се свързват с ключовите център и подобие на сфера (деформирана, разбира се) около средата на радиусите. Забележката ти за наличието на гравитация дори при първоначално нулева скорост (например топче, което държиш с два пръста на метър над земята и в един момент само си разтваряш пръстите, без да засилваш топчето към земята по никакъв начин) е много важен пропуск в разбиранията ми. Пространство-времето е в непрекъснато в движение, навсякъде и вероятно по множество начини, сложно преплетени един с друг. Както движението на пространство-времето със скоростта на светлината се разпределя между движението по оста на времето и по оста на пространството при диаграма на Минковски, така има и подобно движение на пространство-времето към центъра на масивните обекти (или към средата на радиуса на съответния масивен обект). Това непрекъснато движение на пространство-времето, ако го има, би трябвало да увлича със себе си и всички тела, които попадат под гравитационното въздействие, дори и в самото начало тяхната скорост да е нулева спрямо повърхността на масивния обект. Вероятно известно време ще се повъртя в погрешни представи, които съм си създал и си създавам, но накрая ще поизчистя картината, както стана и с приемането на токовия характер на елементарните частици, и с разбирането, че масата не расте с нарастването на скоростта, въпреки подвеждащите твърдения в някои учебници.

Ето едно полезно обяснение на тензорите.

Отдолу съм поставил нескопосана рисунка на това, което имам предвид. Имаме пет различни ситуации, описани с четири различни линии и сателита от изображението. Жълтата точка в средата на Земята е центъра на гравитационното въздействие. Синята линия описва движение на космическо тяло, което се движи спрямо Земята с доста висока скорост и неговото праволинейно движение се отклонява към Земята, но земното гравитационно въздействие не успява да го насочи към центъра на Земята. Зелената линия е на друго космическо тяло, което се движи достатъчно бавно и него гравитационното поле на Земята вече успява да го насочи към земния център. Сателитът от оригиналното изображение, вляво, се движи с голяма скорост (като при синята линия) право към центъра на Земята. Жълтата и червената линия изобразяват тела, които по случайност от много далече от дълбините на Космоса са се движили точно към центъра на Земята, точно както и сателита вляво, обаче тяхната скорост е доста бавна, като при зелената линия. Ако ставаше дума за "огъване" на пространство-времето при гравитационно въздействие, то движението на космическо тяло от дълбокия Космос нямаше да става по жълтата линия към центъра на Земята, както става реално, ами щеше да се движи по червената линия - щеше да мине по огъната траектория, въпреки много бавната си скорост (която е достатъчно бавна, за да пренасочи изцяло към центъра на Земята зелената линия) и с времето да се отдалечава все повече от центъра на Земята в посока на центъра на огъването на изображението. Това би трябвало да означава "огъване на пространство-времето" и до такъв наблюдаем ефект трябваше да води. Вместо това - ние наблюдаваме жълтата траектория. Затова на мен ми се струва, че не говорим за "огъване", а за все по-голямо скъсяване на пространство-времето, колкото по-близо сме до центъра на гравитационното въздействие (в случая - центъра на Земята). Освен това, все по-бързо ускоряващото се към Земята космическо тяло също ще се скъсява все повече лоренцово, заради все по-голямата му скорост към Земята от гледна точка на "отдалечения" наблюдател, който се явяваме при това изображение. По същата причина идва и забавянето на хода на часовниците, колкото по-голямо е приближаването към Земята. Ако разгледаме така нещата, има доста голямо подобие между все по-голямото скъсяване по посока на движението и все по-голямо забавяне на хода на часовниците при движение с все по-голяма скорост от една страна и от друга страна - все по-голямо скъсяване на пространство-времето, все по-голямо ускорение и все по-голямото забавяне на хода на часовниците с все по-голямото приближаване към центъра на гравитационно въздействие. Има един вид "преобръщане" на перспективата на възприятие, при което подобни ефекти се регистрират поради съвсем различни причини. Има огъване, завиване, преобръщане, но то е на цялата форма и посока на функциониране на пространство-времето в голяма близост до масивни обекти в сравнение с пространство-времето далече от подобни големи масивни обекти. Може би няма да е зле да се изостави описанието на гравитацията чрез неевклидовата геометрия и да се избере математически апарат, който безпроблемно се съвместява с СТО и с КМ. Досегашното описание е дало страхотни резултати, оттам и всички физици са си свикнали с него и нямат никакво желание и намерение да го променят - то е отлично развито и работи отлично в болшинството случаи. Избора от Айнщайн на неевклидовата геометрия вероятно е направен под влиянието на това, че стабилните обекти в Слънчевата система обикалят по орбити и всичките останали детайли, които ти споменаваш. Обаче има тела в Космоса, които не обикалят около нищо (като например оная скала Оумуамуа ли беше там) и има много неща, които не се движат по орбити, ами рано или късно падат в земната атмосфера, на Луната (лунните кратери), на другите планети и даже изгарят в Слънцето. Естеството на орбитите (повече или по-малко елиптични, въпросът с прецесията на перихелия и други подобни) би трябвало да се дължат на множеството обекти в Слънчевата система (на сложната съвкупност от разпределението на техните маси) и на това, че техните маси са точно регистрираните, а не някакви други, но това не може да се определи като някакво фундаментално огъване на пространство-времето, подобно например на фундаменталността на СПИН-а на всички елементарни частици. Това е резултат от начина, по който са разположени един спрямо друг и по който се движат един спрямо друг всички масивни обекти в Слънчевата ни система, с точно тези маси, с които са. Ако няма някаква вътрешна, същностна причина, свързана с гравитацията, която задължително да налага нейното представяне като неевклидова кривина - може да е уместно да се пробва и някой по-различен подход... Благодаря за материала - още утре вечерта ще го видя (след малко лягам, че утре пак съм на работа ) и да видим, какви ще са забележките ти относно написаното по-горе и чертежите (със сигурност ще имаш такива и ме интересуват).

Далече съм от мисълта да отричам изводите на Айнщайн, но все повече ми се струва, че е избран неудачен начин за представяне на неговото достижение под формата на "огъване" на пространство-времето при гравитационно въздействие. Все повече ми се струва, че не става дума за "огъване" на пространство-времето. Когато едно космическо тяло (кораб, комета, метеорит...) по случайност е насочено към центъра на голям, масивен обект със силно гравитационно въздействие (например Слънцето, Юпитер, Земята...) много преди да се приближи до неговото осезаемо гравитационно въздействие и когато най-накрая, при случайния си полет към центъра на масивния обект, космическото тяло попадне под гравитационното въздействие на обекта - със сигурност няма да наблюдаваме никакво огъване на полета на това тяло с отдалечаване от центъра на масивния обект въпреки, че по случайност още преди гравитационното въздействие то си се е движело към центъра на обекта и въпреки, че гравитационното въздействие се представя като огъване. Ако беше точно огъване - случайно летящото към центъра на масивния обект космическо тяло щеше да мине по огъната траектория и с времето да се отклонява все повече от полета си към споменатия център. Струва ми се, че при гравитационното взаимодействие нямаме "огъване" на пространство-времето, а имаме все по-голямо скъсяване на пространство-времето към центъра на масивния обект. Подобно на скъсяването на произволен подвижен обект по посока на движението, но има и една генерална разлика между тези две скъсявания. При скъсяване по посока на движението - то е с една и съща стойност при една и съща скорост на движение на движещия се спрямо наблюдателя обект. За разлика от това, при гравитационно скъсяване към центъра на масите имаме все по-големи стойности на скъсяването с все по-голямото приближаване към този център, а от там имаме и все по-голямо ускорение на привличаното тяло при движението му към въпросния център. Тоест, откритото от Айнщайн не е "огъване" на пространство-времето, а все по-голямо скъсяване на пространство-времето при все по-голямото приближаване до центъра на източника на гравитацията. Както при движение със скоростта на светлината дължината по посока на движението става нулева, така и разглеждания отрязък на пространство-времето се скъсява до нулева дължина при достатъчно голяма маса, която да води до сингулярност (черна дупка с нейния хоризонт на събитията). Достатъчна за сингулярност маса е аналогична на движение със скоростта на светлината, защото и двете скъсяват пространство-времето до нулева дължина.

Ясно е, че представянето на сложното поведение на елементарна частица/струна в суперструнната теория като продукт на потоци в 10-11 пространствени измерения е прекалено предизвикателно, обаче не може ли вместо това тези 10-11 "измерения" всъщност да са 10-11 различни фундаментални форми на вселенско движение (плоскости, планове, перспективи на възприятие, полета), които протичат навсякъде във Вселената и едновременно, съвместно, вплетени една в друга, в четиримерното пространство-време? Същите тези разнородни, но вплетени една в друга и налични в цялата Вселена форми на фундаментално движение да са и квантовомеханичните полета (или пък онова, което лежи в основата на квантовомеханичните полета).

Има някакъв резон в това представяне!

Всичко е пространство-времето като базов, основен материал и множество полета, всяко от които - налично по цялата Вселена и всичките - взаимодействащи си непрекъснато едно с друго по различни начини в различните области на Вселената. Частици, начин на регистрирането им, физически процеси - всичко е резултат от непрекъснатото взаимодействие на всичките полета по различни начини в различните области на Вселената. Това, на този етап от знанията, са квантово-механичните полета, но не е изключено всичко това да може да се опише и като едновременното действие на различни планове (перспективи, плоскости) на пространство-времето в теориите на относителността - някакъв вид завъртания, измествания на движението под различни ъгли спрямо възприятието. Както е известно от диаграмите на Минковски - има постоянно движение на пространство-времето, но то може да протича от само по оста на времето, до само по оста на пространството (движение със скоростта на светлината).

Определено представянето на гравитационното въздействие като на долните изображения е невярно и подвеждащо! При гравитацията също става дума за скъсяване на пространство-времето, точно както изглежда скъсено нещо, което се движи спрямо наблюдател, а и ходът на часовниците се забавя по същия начин, като при подвижните неща. Разликата между лоренцовото скъсяване и гравитационното скъсяване е в това, че при лоренцовото скъсяване движението и скъсяването на наблюдавания обект е с една и съща стойност, докато при гравитацията скъсяването (и забавянето хода на часовниците) непрекъснато нараства повече и повече, докато се приближаваме към източника на гравитационното въздействие. Внимателен анализ на разликите между лоренцовото скъсяване и гравитационното скъсяване може да доведе до някои полезни нови изводи.