Станислав Янков

Сега ми хрумна, дали пък едно разширение на пространство/времето в атома, ако го има, не пречи на електроните да паднат върху ядрата вследствие на електромагнитното привличане? Но пък, ако наистина е така - как пък чак толкова прецизно се балансират разширението (отблъскването) и привличането?! Или пък не е чак толкова прецизно - квантовата механика не позволява точна орбита на електрона около ядрото...

Действието на земната гравитация до безкрайност не пречи на галактиките да се разбягват една от друга с ускорение (разширението на Вселената), както не пречи на това и пълната наситеност на наблюдаемата Вселена с електромагнитни вълни (огромни количества БЕЗМАСОВИ фотони). Земната гравитация не действа на звездите в галактиката Андромеда дотолкова, че Андромеда да престане да се отдалечава от Млечния път с ускорението, вече установено от Хъбъл. При елементарните частици - гравитацията на електроните и ядрото е твърде слаба, за да оказва въздействие през разстоянията, на които те са отдалечени едно от друго. Електроните и ядрата се задържат в атома от електромагнитното взаимодействие, което е по-мощно от гравитационното и действа на по-голямо разстояние, на каквото по-голямо разстояние са и електроните и ядрото. Ако между тях протичат виртуални фотони - това пак не променя нищо, защото виртуалните фотони (и въобще фотоните) са безмасови и вече видяхме по разбягващите се галактики, че фотоните и електромагнитните вълни въобще не пречат на галактиките да се разбягват с ускорение една от друга, въпреки широката наситеност на наблюдаемата Вселена с всевъзможни електромагнитни вълни (минимум реликтовото лъчение, но съвсем не само то).

Да, най-вероятно е това, благодаря! Ще трябва първо да го поразуча какво точно имат предвид, защото за първи път, в този клип, срещам това понятие и както си предупредил - може въобще да не става дума за това, което си представям в момента.

Гравитацията е продукт на концентрацията на енергия, наричана и маса в покой, а при елементарните частици тя се води точкова и засега това представяне (точковото) не може да се опровергае. Освен това, гравитационното въздействие на Земята далеч надхвърля размера на земното кълбо, което е масивната материя, която определя това гравитационно въздействие. А и даже да приемехме, че електроните са мънички масивни топчета с ненулев диаметър - разстоянието между тях и ядрото пак е огромно за онези мащаби, нещо от порядъка на разстоянията на планетите в Слънчевата система спрямо Слънцето и даже много повече. И докато между планетите и Слънцето има газ и разни други вещества в нищожни концентрации, но достатъчно големи, за да надхвърлят минималната маса на кубична единица, нужна за възникване на разширение на пространство/времето, то "вътре" в атома, между електрона и ядрото, въобще няма възможност да има някакви други маси, на някакви други вещества. Това би трябвало да значи, че в някакви участъци на атома протича разширяване на пространство/времето (въобще не изключвам, че може и да греша някъде, но засега не забелязвам грешката си ).

Ето видеото, в което точно се обяснява онова, което от доста време се мъчех да представя като предположение, но не успявах, заради недостига ми на знания! Става дума за края на видеото, където се споменава за някакъв речен модел на общата теория на относителността, според който концентрацията на маса/енергия непрекъснато "засмуква" околното пространство/време "навътре", към центъра, подобно на вакуум или дренаж. От тук допускам, че може да има връзка между "количествата", "обемите" "засмукано" пространство/време от масивните области на Вселената и "количествата", "обемите" "изхвърлено" пространство/време в областите на Вселената с достатъчно ниска концентрация на масата/енергията, че там да протича разширение на пространство/времето. Допускането ми е (без да мога да го потвърдя сега-засега), че "количеството" непрекъснато "засмуквано" пространство/време в областите с по-висока концентрация на масата/енергията в цялата Вселена е равно на "количеството" непрекъснато "изхвърляно" пространство/време в областите с по-ниска концентрация на масата/енергията в цялата Вселена. При елементарните частици имаме точково представяне на масите/енергиите им, което ще рече, че между елементарните частици има значителни пространства с доста ниски концентрации на маси/енергии. Такива "големи" "празни" участъци има както между електроните и кварките на ядрата на атомите, така и между самите кварки в самите атомни ядра. Това би трябвало да означава, че дори в самите атоми протичат сложни процеси на "потоци" от "всмуквания" и "изхвърляния" на пространство/време и това може да има някаква роля във възможността за представянето на квантовия свят като някакво холографско подобие.

Това е много полезно! На мен ще ми трабват месеци, за да разбера нещо, но определено си струва!

Нищо, де! Аз само допълних твоето обяснение, за да стане годно и за лапландеца и Младенката - за под-6-годишните дечица... За мен щеше да е идеално, ентропията да беше едни леко поразхвърляни в шкафчето ми пачки от по 500 евра, ама... Наложило се е науката да ползва точно конкретни, едни и същи определения и дефиниции, за да можем някак да се разбираме за какво си говорим, вместо всеки да си измисля собствени неща и после с часове и дни да се бистри, на кой кое какво точно означава.

Ентропията е разреждане - от подредено към все по-хаотично.

А пък с две думи - без думи!

Виж! Само допреди няколко месеца аз самия разчитах изключително много на някаква евентуална голяма обяснителна сила на полетата. Постоянно питах тука колко са полетата, как ги представя квантовата механика и т. н. и т. н. Понеже, заради лоши общообразователни учебници и всевъзможни научно-популярни книжки, в главата ми беше тотален бардак относно сферата на физиката, след много време лутане и чистене малко по малко на купища предубеждения, основно с помощта на този форум тук (със сигурност има още такива, които трябва да разкарвам), едва преди около два месеца аз осъзнах ясно следните неща относно полетата: 1) Всичките полета, без изключение, се простират в цялата позната Вселена, без изключение и "празнини" във Вселената, където да няма едно, друго, трето или повече полета, не съществуват. 2) Полетата не пренасят никаква енергия. Ако в достатъчна близост до дадена масивна частица няма някаква друга частица, с която тя да взаимодейства - полетата все едно не съществуват и частицата нито губи, нито получава някаква енергия. Абсолютно всички взаимодействия между частиците се случват чрез посредничеството на бозони, които пренасят енергия, за разлика от полетата. 3) Абсолютно всеки участък в познатата Вселена поддържа възможността за проява на всички видове полета без изключение - както бозонни, така и фермионни. Дори бихме могли да кажем, че самото пространство-време изгражда всички тези масивни и безмасови форми. Предвид всичко това, става съвсем очевидно, че формата "поле" е направо излишна, защото всъщност това е чисто и просто пространство-времето на Вселената, само че в различни състояния (различни форми на съотношения между пространство и време) в различните моменти и места на Вселената. Като различни полета бихме могли да определим различните планове, пластове, перспективи, под които се изявява пространство-времето пред нашето възприятие - плоско, огънато по един, по друг, по трети начин...

Говорим за много частици, които неизбежно обменят огромни количества фотони помежду си, така че - можем да говорим за поле, щом чак толкова си държите така да наричате вселенското пространство-време, с корекцийката, че дори според до-квантовите представи полето ВИНАГИ е ЕЛЕКТРОмагнитно, особено предвид детайла, че магнетизма е производен от електричността чрез релативистки процеси (магнитният ефект възниква при движение на електрически заредено тяло спрямо регистратора). А и в КМ също е пълно с полета (свидетелство, че цялото пространство-време на Вселената е способно да поддържа всички взаимодействия и частици)... И какво би трябвало според теб да опровергава този цитат от моите твърдения?! Явно - ти вече прие като факт, че молекулите са просто атоми на различни елементи, свързани помежду си по различни начини! Сега само остава да приемеш, че всичко взаимодейства само и единствено чрез обмяна на бозони (само с изключение на квантовите сплитания, където процесът е още по-неясен) и че поле/полета е просто способността на пространство-времето на Вселената да поддържа през/чрез себе си всички видове елементарни частици - и бозони, и фермиони...

Забелязваш ли в цитата на по-раншния ми коментар множественото число на частици? Какъв смисъл има да говориш за поле на една-единствена частица (да речем - електрон), която блуждае сам-самичка в дълбокия Космос, без абсолютно никаква друга материя на светлинни години около нея (пък и обикновени километри да са - все същото!)? Нито се отделят и/или приемат някакви енергии, нито се променя нещо по праволинейното, равномерно движение на частицата, въобще - НЕ СТАВА НИЩО! А сега обърни внимание, какво ти е написал Малоум: ""Щом "тече" прав ток, значи част от електроните са с насочено движение, демек спинът на електроните е в направление ток. Това създава магнитно поле около проводника". Първо, при протичане на ток полето е ЕЛЕКТРОмагнитно - има си едновременно и електрическа, и магнитна компонента. Това винаги се подразбира и вероятно затова Малоум не е счел за нежно специално да ти го споменава, а се е насочил направо към магнитната компонента. По-важното обаче - тук се говори за МНОЖЕСТВО електрони, не за един-единствен без нищо друго в близост с него и НЕИЗБЕЖНО множеството електрони от токов поток взаимодействат електромагнитно помежду си. Нали? Ти нали не си някой противник на Уикито? Я, какво пише там: "Молекулата (на латински: molecula, идва от moles — маса)[1] е структура от атоми, свързани помежду си чрез химични връзки[2]. Молекулите се смятат за неутрални (нямат електричен заряд) и всичките им валентности са наситени. Молекула, съставена от много атоми, се нарича макромолекула. Свойствата на молекулите се определят от техния състав и строеж, т.е. от вида, броя и начина на свързване на изграждащите ги атоми. Съставът и строежът на молекулите се изразяват съкратено посредством химични формули. От молекули са изградени част от простите вещества и всички хомеополярни съединения. Вещества, чиито молекули са съставени най-много от хиляда атома, се наричат нискомолекулни, а тези с повече атоми — високомолекулни. Превръщането на един вид молекули в друг се нарича химична реакция. В кинетичната теория на газовете терминът „молекула“ се употребява в по-широк смисъл: молекула се нарича всяка градивна частица на газа. Например атомите на благородните газове се смятат за молекули, макар че те са единични несвързани атоми.[3] Подобно разширение на понятието се прилага и в квантовата физика, органичната химия и биохимията, където за молекули се смятат и молекулните йони, електрически заредените молекули и биомолекулите. Една молекула може да е съставена от атоми на един химичен елемент – например молекулата на кислорода (O2), или от атоми на различни елементи — например молекулата на водата (H2O). Атомите и комплексите, свързани с нековалентни връзки като водородна или йонна връзка, обикновено не се смятат за самостоятелни молекули.[2] Като съставни части на веществото молекулите се срещат много често в органичните вещества, предмет на биохимията. Те съставляват и по-голямата част от океаните и атмосферата. В същото време има голям брой твърди тела, които съдържат множество химични връзки, но не са съставени от ясно различими молекули - такива са повечето от минералите, от които се състои земната кора, мантията и ядрото на Земята. Не може да се определи точна молекула и при йонните кристали (соли) и ковалентните кристали, макар че те често са съставени от повтарящи се елементарни клетки, разположени в равнина — например графенът — или обхващат трите измерения като диамантът. Повечето кондензирани среди с метална връзка също имат повтаряща се елементарна клетка. При стъклата (твърди вещества в стъклообразно неподредено състояние) атомите също са свързани с химични връзки без ясно изразена молекула и без подреденото състояние на кристалите с повтарящ се елемент." Молекула – Уикипедия (wikipedia.org) Относно зададените от Ники въпроси - има направени цели филмчета!

Това е любопитно! Ако молекулите не са атоми, свързани по определен начин (с валентните връзки) - тогава какво са?! Надушвам, как си тръгнал да разкриваш съвсем нова химия! И още един въпрос - какво общо имат молекулите с магнитите, които обикновено са твърди, не течни или газообразни и там обикновено играят кристалните решетки? Грубо казано - приеми, че няма поле. “Полето” е способността на пространство-времето на Вселената да позволява движение на бозоните на взаимодействията (включително и фотоните) през него/чрез него. Когато се приближат достатъчно две частици с нужните характеристики - те започват да си обменят бозони и така да си взаимодействат и да си променят характеристиките по съответните начини. Полетата са били много по-нужни преди съставянето, чрез квантовата механика, на механизма с бозоните (виртуални и реални/свободни).

И означава ли това, че тези подредени молекули-диполи на стрелката не са вид атоми, които си обменят виртуални фотони с енергия (не полета) с атомите на жицата? Доколкото знам - само при диелектриците няма почти никакъв заряд, а магнитите са всичко друго, само не и диелектрици. Освен това, всичкото това не променя факта, че във всички случаи работата на взаимодействието (промяната на праволинейното, равномерно движение на материята) я върши вълната (в случая - виртуалните фотони). И дори единичните фотони, даже и да не са точно вълна, със сигурност не са и полета...

Да, ама има баби (като Младенката, да речем ), на които както и да го обясняваш - по-скоро ти ще се самоубиеш накрая, отколкото те да те разберат! Иначе - за радост, никъде не съм писал, че съм разбрал всичко съвършено.

Стрелката на компаса какво е? Не е ли заредени атоми? А жицата какво е? Не е ли заредени атоми? А между атомите на жицата с ток и на стрелката на компаса какво се обменя? Не са ли виртуални фотони (електромагнитно взаимодействие)?

Тук същественият играч не е полето, а вълната. Полето е нещо донякъде условно - какво се случва, когато на дадено разстояние една от друга се намират частици с едноименни заряди, какво се случва, когато на дадено разстояние една от друга се намират частици с разноименни заряди, какво се случва, ако разстоянието между тях е по-голямо или по-малко и т.н. Реалният играч, това, което носи енергията и предизвиква промените е вълната. Полетата са нещо условно, не пренасят никаква енергия, затова се смята, че взаимодействията протичат чрез сътветните им носещи енергията бозони - виртуални или реални (свободни).

Това е обсъждано на други места във форума - свързано е с релативистки ефекти. Когато електроните започнат да се местят, разстоянията между тях се скъсяват от движението им, с много малко, но достатъчно за ефект. Електроните могат да изминават много малко разстояние по проводника, само ефектът на движението им се предава на останалите електрони със скоростта на светлината. Ако имаш един проводник от 300 000 километра, ефектът на движение електроните ще се предаде от единия до другия край на проводника за секунда, но всеки отделен електрон за същото време ще се измести на много малко, дори нищожно разстояние.

Взаимодействията са донякъде ясни. Стават по два начина - чрез предаване на бозони и виртуални бозони или чрез квантови сплитания. Вероятно започна да различаваш, как нещо може да бъде едновременно и крайно (не безкрайно), и безгранично. Едномерен кръг, двумерна сфера, тримерно кълбо - всичкото това са крайни, но безгранични форми. Могат да станат безкрайни само, ако някак успееш да надхвърлиш измеренията им, като преминеш в още едно над техните. Относно началото - най-вероятно всичко е било невъобразимо гигантска черна дупка, която след гигантски, неопределим период от време най-накрая се е изпарила и е породила Вселената ни.

Кажи ми, къде е границата по повърхността на тази топка за боулинг, след като ти би могъл, ако така желаеш, да си обикаляш по нея безкрайно?! И как в нашата Вселена излизаш в четвъртото, петото, шестото и така нататък измерения?! Защо нашата Вселена да може да е безгранична (не безкрайна, както и повърхността на топката за боулинг горе не е безкрайна), а повърхността на топката за боулинг да не може да е безгранична, след като ти можеш да си обикаляш по нея безкрайно, без да стигнеш никаква граница?! Виждаш по топката за боулинг горе десетина отразени светлинки. Когато обърнеш условен процес на разширение на повърхността на топката за боулинг назад, в свиване към началото на това разширение от една точка, всяка една от тези светлинки-точки (и въобще - всяка произволна точка по повърхността, без изключение) в крайна сметка ще си легне в онази първоначална точка, от която е започнало цялото разширение. Тоест - абсолютно всяка точка по повърхността на топката за боулинг в първият миг е била точката, от която е започнало началото на разширението. Абсолютно подобно е и с нашата Вселена, но вече в три, вместо в две пространствени измерения (четири измерения пространствено-времево).

Да, ние можем да си се бъзикаме, дали двумерно кълбо (тримерно пространствено-времево), което се издува, има отвор за надуване, какъв цвят е и други подобни, но това няма да промени факта, че ако това кълбо е черно (черния Космос без звезди и звездна светлина) и няма отвор за надуване, а ние за момента не знаем откъде и как се раздува, то ти не можеш да ми покажеш точка по повърхността на това кълбо, която да е по-специална от всички останали и също не можеш да ми покажеш точка по неговата повърхност, която да не е била началото на раздуването на кълбото, ако върнеш назад разширението до началния, стартовия момент. Не пропускай, че тогава ти си някакво същественце-петънце по повърхността на това кълбо, не възприемаш триизмерно пространствено (четиримерно пространствено-времево) и не можеш да знаеш за съществуването на вътрешност на кълбото извън неговата повърхност. Дори да имаше някакви звезди в тази двумерна Вселена-кълбо, тяхната светлина щеше да достига до тебе (със скоростта на светлината) по повърхността на това кълбо и според тебе тази светлина би идвала към теб от право пред теб, без никакви огъвания... Като потвърдиш (или пък ме опровергаеш), че всяка точка по повърхността на раздуващия се балон представлява неговата начална точка на старта на това раздуване - можеш да приложиш още едно, трето пространствено измерение и ще разбереш, че по подобен начини ти ще си в центъра, началото на Вселената (нашата в момента), все едно къде точно в нея се намираш (тук, на Юпитер, в Андромеда или все едно къде).

Аз къде съм написал, че частиците са холограми?! Написал съм, че едно евентуално по-задълбочено обяснение на частиците вероятно включва холографски особености, защото холографията е тясно свързана с вълните (непроявената холографска плака), с частиците (проявлението на плаката до записания на нея обект), с кохерентности (не всяко лъчение може да доведе до регистрацията на местоположението или на скоростта/импулса на елементарна частица, а строго определени), с множественост на местоположението и другите характеристики, когато няма регистрация/взаимодействие на едни или други особености на елементарните частици (поместването на непроявеното холографско изображение по цялата холографска плака) и т.н. Освен това, има съвсем сериозно и много сложно физическо направление, което плътно прилага холографския принцип в опитите за по-нататъшно разбиране на все още неразбраните детайли относно реалността и елементарните частици: AdS/CFT correspondence - Wikipedia А и аз смятам, че употребата на моменти от холографския принцип за по-добро разбиране на квантовия свят трябва да се съчетае с разглеждането на елементарните частици като микроскопични черни дупки. Дори и да няма голи сингулярности и да остава загадка, как някои елементарни частици не се изпаряват изключително бързо, а са доста дълговечни - трябва да се обясни, кое е различното, че точкови, безразмерни концентрации на енергия, които би трябвало да са микроскопични черни дупки, всъщност не са?

Още по-просто е. Виж какво се случва с повърхността на един балон, ако той започва да се надува от една точка. След това където и по повърхността му ти да застанеш - когато върнеш назад нещата, всяка една точка по повърхността на балона ще бъде началото. Раздуването протича равномерно от всяка една точка и нито една не може да се определи като по-специална от останалите. Същото е и с Вселената, само там нещата са тримерни, а не двумерни пространствено - ти винаги си в центъра на Вселената, където и да се намираш (тука, на Андромеда, където и да е другаде) и когато се движиш, пак си оставаш в центъра на Вселената, а само едни неща в далечина се приближават към тебе, докато други неща в близост се отдалечават от тебе. По подобен на вечното ти пребиваване в центъра на Вселената начин, светлината се движи с една и също скорост спрямо всичко без изключение, непрекъснато и първото е универсална най-минимална скорост за всички, а второто е универсална скорост на светлината за всички. Нещата се променят драстично чак при наличие на масивна концентрация и гравитационни ефекти.

При анихилация частицата и античастицата се превръщат във високоенергийни (с голяма честота) фотони. Както Гравити и Скенер са споменавали на други места във форума (а двамата гарантирано са доста добре подготвени относно физиката) - елементарните частици не са нито вълни, нито частици, а нещо трето, което все още не сме успели да си обясним по-ясно. Моята импровизация: Знаем, какво става, когато далекоглед, бинокъл, фотоапарат не са фокусирани - образът може да се размаже дори до неразпознаваемо петно. В елементарния свят това размазване е още по-обхватно и губи своите очертания не просто до едно петно, а до множество неопределени петна. По наподобяващ начин се записва върху холографска плака холографското изображение - има го нанесено по цялата плака и само след осветяване с подходящ (кохерентен) лъч светлина се формира на някакво място в пространството конкретен холографски образ. Явно, елементарният свят има нещо общо с холографския принцип. Без регистрация (взаимодействие) на произволна елементарна частица, тя има нещо общо с непроявеното холографско изображение, а при регистрацията (взаимодействие), моментно (вследствие на взаимодействието) се проявява (и после пак се връща в непроявената форма) или точково местоположение, или скорост на частицата, в зависимост от формата на регистрацията (взаимодействието).