Станислав Янков

Затова и пиша тук - всеки, който забележи някакви нередности с официалната наука (която, да не забравяме, включва и теориите на Айнщайн), да ги посочи. Разбира се - за предпочитане аргументирано, с конкретика и подробности, както го прави Скенер, да речем. Защото съм много далеч от мисълта, че точно аз съм открил нещо, което убягва на поколения наистина гениални физици, включително и днешните. Прекалено хубаво за мен би било, за да е вярно. Абсолютно същото е обемното холографско изображение - обемен дисплей. Разликите са две - при Земята енергията на проявлението е несравнимо по-огромна от енергията на холографското изображение и най-вероятно и формата на холографската плака, която носи реалността (както и лазера, който я проявява) е различна от тази на макроскопичната холографска технология, която ползваме (защото очевидно материята на Земята е различна от електромагнитните, лазерни лъчения, които се ползват при холографските образи на технологиите ни).

Нищо не можем да игнорираме, когато искаме да изградим пълна и работеща картина - никакви движения (имало е инфлационно разширение, има разширение с някакво ускоение и в момента) и никакви детайли не са маловажни, за да стигнем до нови пробиви. Холографското изображение (обемен дисплей) също и най-безспорно е твърдо триизмерно. Цялото ни макро-съществуване е твърдо триизмерно, точно като холографското виртуално изображение (най-вече обемния дисплей). Всичко това не пречи, нашата реалност да произхожда от нещо друго, което поради холографското му естество и нашето плътно свързване с триизмерната конкретика на макросвета е почти недостъпно. И все още има нужда от внимателно обмисляне, но най-вероятно естеството на онова, което изгражда интерференчната картина (холографската плака) на тримерния ни макро-свят (основно през елементарните частици) не е съставено от силното, от слабото и от електромагнитното взаимодействие, а е нещо различно, по-фундаментално и може би доста близко с гравитацията и с гравитоните.

На PDF-файла (на английски) са част от нещата около интерференциите, за които пишеше Скенер. Coherence_p.pdfCoherence_p.pdfCoherence_p.pdf

И сферата е двуизмерна, но не е плоска. Освен това може и да не е идеална сфера. Може и въобще да не е сфера (има и куб, и паралелепипед, и тор, и ромб, и пирамида, а неправилните, най-произволни форми са безброй). И може да се движи (например - да се върти). Може различни части по нея да се движат най-различно една спрямо друга... Може ВСИЧКО! Ключовият въпрос е - може ли някаква комбинация между сложно движеща се двуизмерна форма (двуизмерна холографска плака), в съчетание с разширението на пространство-времето (третото измерение, проявяващия лазер) да даде наблюдаваната в момента реалност?

Холографският принцип не може да се приложи спрямо Вселената по същия начин, като при микроскопичния свят, защото Вселената е макро- и там играе точно обратното на неопределеността, а именно - конкретиката... А и в двата случая не може да става дума за неговото буквално прилагане, както го познаваме от холографските устройства от бита - щеше да е твърде лесно и хубаво! Могат да се ползват само негови елементи, по различен начин спрямо Вселената и спрямо микросвета и тепърва ще разбираме, дали въобще има някакъв смисъл от подобен подход. Според това, което ми се струва на мен - Вселената не може да е нито плоска, нито съвършено сферична, дори и ако нещата отговарят на моята представа, която аз наричам "холографска". Тя би могла да бъде ВСЯКАКВА (и с плоски, и с издути, и с вдлъбнати - с всякакви участъци). Вселената е толкова огромна и нейната периферия е толкова далече от нас (особено ако сме върху нейната "двумерна плака"-повърхнина), че все още не се знае нищо за нейната форма, даже дали е подобна на кълбо, на тор или нещо друго.

Описано с по-ежедневни интерпретации, необходимостта елементарните частици (не атомите, молекулите и нагоре) да се представят като точки без размери идва от дефектни резултати от математическите изчисления, когато тези частици са с размери. Ако с точки ти си изчислявал, че колата А на кръстовището се е движела с 55 км/ч, преди да се удари с другата кола Б, която се е движела със 79 км/ч и камери на кръстовището, които не могат да ти покажат формата на колите, но пък могат да замерят скоростта им, ти покажат същите цифри, а пък в други случаи същите камери с други настройки ти показват точно местоположението на кръстовището в даден момент на преминаващи през него коли от същата марка (и така принципно можеш да си направиш извод, къде обикновено преминават колите-точки през кръстовището, когато не знаеш скоростта им), то когато определиш и някаква дължина на колите, тогава сметките ти ще показват, че колите карат на зиг-заг през кръстовището, но сметките с точки не дават същия резултат и експериментите потвърждават само резултата от точковите коли. Смята се, причина за този резултат е наличието на квантово-механични флуктуации на полетата на пространство-времето или най-общо - наличието на неопределеност в квантовата механика, без която неопределеност обаче не излизат коректни резултати, които да се потвърждават от измерванията и даже резултатите без неопределеност и флуктуации са доказано неверни. Накратко, определянето на елементарните частици като точки дава теоретични резултати, които съвпадат с експерименталните резултати, а определянето им като неща с някакви размери (сферите имат размери, както и струните, и примките - и всичките имат следващия проблем) дава теоретични резултати, които противоречат на експериментите и не се наблюдават експериментално (не се потвърждават и дори се отричат в някои случаи). Като предлагам хохлографско разглеждане на елементарните частици, реално аз не нарушавам принципите на квантовата механика, защото така предлагам наличието на много копия на тези частици, на много техни точки едновременно навсякъде в пространство-времето и така става невъзможно да се установи едно тяхно точно местоположение, като една точка. Големият въпрос е - носи ли този подход някакви нови теоретични прозрения в сравнение с всичко останало досега?!

Според мене това е условно (като моментно определяне на точка по повърхността на сфера - слага се там, където трябва за момента). Математическата техника на квантовата механика изисква някъде да се определи точка и тя поставя нужната и’ точка. За една задача относно катастрофа на два автомобила на кръстовище, математическия апарат не позволява те да бъдат определяни като нещо различно от точки и той ги разглежда като точки. Полетата в основата на квантовата механика са навсякъде, техни сложни и непознати засега съчетания може да водят до интерференчна картина, което при точкова интерпретация би значело точки навсякъде в пространството. Ето как сумирането на всички възможни пътища на Файнман може да се представи като точки навсякъде и единствения въпрос е, дали чрез такъв подход ще може да се обясни нещо повече в сравнение с досега.

Както може би си спомняш, аз полетата ги считам за много тясно свързани с пространство-времето, като някакви аспекти на вселенското пространство-време. Не съществува теория (или поне на мен не ми е известна) с място във Вселената, където да не присъстват всички известни квантовомеханични полето (те могат да имат средна стойност нула, но не може да ги няма). Струва ми се, че в крайна сметка ще се стигне до двумерна сфера-периферия на Вселената-черна дупка (двумерната “холографска плака” с интерференчната картина), със сложна топология (плоски области издатини, вдлъбнатини, какво ли не - никой не е казал, че периферията на Вселената може да е само идеално сферична и практически може да има всякакви форми). Третото измерение-“проявяващ лазер” може да е разширението на тази периферия на черната дупка-Вселена, вследствие на поглъщана от нея енергия “отвън”. Обаче не искам да предпоставям заключенията си до това, което ми се иска да излезе накрая, защото това е гаранция за провал. Пък и холографското предположение да не се получи - вече съм със значително подобрени разбирания дори спрямо само допреди две седмици. Какво остава пък и като завърша започнатите книги (за съжаление става бавно, защото се връщам многократно към едни и същи места, за да ги разбера по-добре)...

Налага се частиците да са точкови (без размери), защото ако им се придадат някакви размери - потвърдени поведения на елементарните частици не се получават такива, каквито се наблюдават. Например, когато са едномерни струни с планкови дължини (най-малките възможни) - не излизат някакви хиралности. Естествено, самата квантова механика в сегашния си вид също има някои проблеми. Например - неизползваема е на макрониво, а макрониво а очевидно го има. Явно е, че и нещо с КМ не е наред, големият въпрос обаче е - какво точно?

Да направим една бърза равносметка на две ситуации - преминаване на поток отделни електрони през съответни два отвора и преминаване на поток отделни фотони през два отвора. 1) Имаме четири взаимодействия между частиците - гравитационно, слабо, електромагнитно и силно. Слабото и силното взаимодействие са свързани с ядрата и с ядрените частици на атома и нямат отношение към преминаването на фотоните и на електроните през двата отвора. Масите на всички елементарни частици, както и на участъка от отворите, през който минават са твърде малки и в този случай гравитационното въздействие е пренебрежимо, дори и да го има. Цялата установка е в еднаквото по сила и направление гравитационно въздействие на земята, с пренебрежими разлики в различните части на установката (ако въобще има такива), а и в Космоса промяна в резултата от експериментите няма да има, така че - гравитацията също няма отношение към експеримента с двата отвора. Остава само електромагнетизма. Ако при електрически отрицателно заредения електрон можем да заподозрем някакви електромагнитни причини за интерференцията му, произхождащи от материята около двата отвора, то при електро-неутралния (с нулев електрически заряд) фотон вече не можем (фотонът се излъчва и поглъща от електрона и участва в сблъсъци с електрони с еластично разсейване като резултат, но това не са процеси, които могат да обяснят интерференчната картина накрая (а и да можеха при фотона - тогава щеше да стои въпросът, защо се регистрира същото и при електрона). Каквото и да става - то не е със силно, със слабо, с гравитационно и с електромагнитно естество. Става нещо различно! 2) Има съвсем ясно физическо определение за вълни и за частици - класическото. Още електроните провалят класическата представа - трябваше непрекъснато да излъчват електромагнитни вълни, докато обикалят около ядрото и така да губят евергия, докато не паднат върху него, но въобще не става такова нещо. Истина е, че квантовата механика е изключително неинтуитивна, необичайна, несъвместима с по-лесните за възприемане класически представи, но това въобще не означава, че е нелогична и непоследователна! Не може да имаме основна разлика с класическата дефиниция за частица, съставена на основата на поведението на макросвета, поведението да е безспорно подобно на това на вълна в част от случаите, да не е хаотично или само курпускулярно, но това да не се дължи на физическа причина, а да е математическа абстракция (все едно, облаците да се скупчват в познатите форми, вместо да осъществяват брауново движение като останалия въздух не заради някакви реални физически причини, а заради нереални физически абстракции!). Може причините да са необичайни, несъвместими с досегашните представи, включително и квантово-механичните, но задължително има реални физически причини за това поведение на частиците. Вълните може да не са най-удачното определение, може да е нещо по-сложно - полета (повече от едно) или интерференчни холографски картини, както смятам за момента, но причината за тези интерференчни прояви трябва да не е някаква абстрактна математическа, а съвсем реална физическа. Полета, вълни или холографски същности - естеството на тези процеси не е нито силно, нито слабо, нито електромагнитно, нито гравитационно (макар да би могло да бъде сродно с гравитацията и с евентуалните гравитони по фундаменталност), а с някакво друго естество, но реално, физическо естество, не математическа абстракция и разкрие ли се повече от това нещо - това вероятно е механизма и за обясняването на гравитацията... По принцип, заради опита си на макрониво, човек мисли главно курпускулярно, но макар и всичко много често да взаимодейства и заради това на нас курпускулярната форма да ни изглежда непрекъсната, всъщност процесът на колапсите може да е доста кратък и епизодичен (излъчването на частиците, удрянето в мишената, плюс-минус сблъсъците, поглъщането и излъчването на виртуални частици - даже взаимодействието на електроните с атомното ядро като че ли не е свързано с тяхната проявена курпускулярна форма). През повечето останало време хорактерът на елементарните частици не е като частици. Процесите на това ниво може да включват някакъв вид поляризация, не точно електромагнитна, макар и много подобна. Проявините (при колапси) частици са наглед единични, но ако холографското представяне е вярно - в непроявената си форма те имат много свои копия навсякъде и освен това само фермионите, без бозоните, са 24 вида (заедно с античастиците). Всички тези разлики, заедно с разликите и спрямо бозоните, може да имат общо с разлики между поляризациите, кохерентностите и ъглите на аналога на това ниво на холографска плака и на кохерентен проявяващ лазер.

Като обощение на въпроса, повдигнат и разяснен от Скенер, бихме могли да кажем, че ако елементарните, а и виртуалните частици представляват холографски интерференчни картини, то различните съчетания на техните поляритет, кохерентност и ъгли биха могли да дават техните различни характеристики (включително бозони и фермиони) и начини на взаимодействие (привличане, отблъскване, липса на взаимодействие). Тук неизбежно трябва да присъства и квантово-механичната неопределеност (тя е характерна и за полетата, и за вълните, и за частиците) и трябва да е изяснен и въпросът със запазването на енергията на частиците между две последователни взаимодействия, в които те участват (освен ако енергията не е характеристика, която също като всички други се проявява само в моментите на взаимодействие и в останалите случаи да се запазва само информацията за нея - каква би трябвало да бъде при взаимодействие). Може да се очертаят някакви граници, доколко може да се ползва холографския принцип за обясняването на микросвета - полетата също са доста добре формулирани, особено при КЕД и или трябва да бъдат обяснени (тоест - да са резултат почти само от взаимодействията с частици-вестоносци), или трябва да бъдат включени по някакъв работещ (даващ обяснения) начин.

Може някаква роля в цялата работа да играят фазите - някакви разлики между тях, някакви особености при съчетанията им... Разликите във фазите водят до може би единствения начин на взаимодействие между вълни, помежду им - засилвания, гасенета, интерференции... Дори разликата между бозони и фермиони би могла да има връзка с някакви разлики във фазите и в техните взаимодействия, особено ако елементарните частици имат някаква вълнова или интерференчна същност много повече, отколкото се смята досега.

Едно бързо уточнение относно опитите да се обясни интерференцията на елементарните частици през двата отвора с някакви взаимодействия с вълни или с полета около отворите: Електронът - добре! Той има електрично поле и би могъл да се повлияе от полета или вълни около процепите и някак си това да доведе до интерференчно поведение върху екрана в крайна сметка. Обаче фотонът не е електрически зареден. Той защо дава същата интерференчна картина, като електрона, въпреки че не би трябвало да взаимодейства електрически, за разлика от електрона? Две различни частици дават едно и също поведение. Тоест - причината е нещо друго, свързано с характера на самите частици, а не само с особеностите на средата, през която минават.

Значи, спокойно електроните могат да са съставени от техните холографски копия (когато не взаимодействат и не са проявени виртуални изображения с някои конкретни параметри), както допускам за момента, вместо от вак-частиците на Малоум!

Досега не са регистрирани процеси на движение на електрона със скорости над тази на светлината (с над 99 % от нея - да, в ускорители на частици, лептонни, а не протонни, но не и 100 %, камо ли пък повече). Квантовото тунелиране е нещо друго и ако все пак съществува някаква форма на телепортация - тя не би била свързана с някакво движение с надсветлинни скорости, а с някакви квантови ефекти, ако има подходящи такива. Скенер многократно е опровергавал Малоум и мен, че електроните са съставени от нещо, а не са точки, като каквито ги разглежда квантовата механика (преди време аз бях харесал опитите на някакъв човек да представи електроните като някакви първични токове, които се въртят със скоростта на светлината и това дава СПИН-а и другите характеристики - това е доста близко до струните, но не е точно и разликата го проваля бързо). Има нещо, което съдържа информацията за характеристиките в проявено състояние на електрона, докато той се движи, без да взаимодейства с нищо (чакам да видя, дали вие /другите коментатори тук/ или пък аз самия ще открием някакво непреодолимо противопоказание, това нещо да е някаква холографска форма) и при взаимодействие се проявяват част от известните електронни характеристики, позволени от квантовата механика в съответния случай (местоположение, импулс, даже енергията - имаше случаи, когато е позволено точното регистриране на енергията или на нещо друго вместо нея, макар да не съм сигурен, дали това не се отнасяше само за вълните). Не би следвало електроните да са други елементарни частици, когато и да било (те дори не се разпадат на нищо), само може някои от тях да са произлезли от фотони някога, в много далечното минало на Вселената, когато фотоните все още са имали достатъчно енергия, за да могат да породят в определени случаи масивни частици и техните античастици. Електроните и фотоните са много близки, но не идентични, за да са един-друг без преобразуване (например - анихилация на електрон и позитрон).

Скенер го е правил и за съжаление неколкократно е показвал редица проблеми в хипотезата на Малоум, не само в разговори с Малоум, но и с Шпага и с други относно подхода на Малоум (в момента не си спомням какво точно беше, но бяха няколко проблема). За съжаление Малоум не променя нищо, след като се посочи проблемно място и засега нещата не стават, дори ако би могло да се достигне до нещо неопроверржимо от гледна точка на досегашната научна база при някои корекции. Но само Малоум си разбира достатъчно добре хипотезата и само той би могъл да си направи такива корекции...

Наистина си намерил много добра илюстрация, но взаимодействието на частицата върху плаката, което дава просветването (условно, защото фотоните върху плаката се регистрират по друга технология) и я проявява като конкретна частица е нещо много различно от отрязъка между излъчването ѝ и удара върху плаката - докато се движи, без да взаимодейства с нищо (стои само въпросът с виртуалните частици от вакуума, но резултатът видимо не е хаотични отскоци навсякъде, като при брауновото движение, а съвсем недвусмислена интерференчна картина). Ти знаеш, какво точно е частицата, че въобще е частица, когато тя просветне при удара върху плаката, но откъде знаеш, какво точно и конкретно би могла да е тя, докато не взаимодейства с нищо и не я регистрираш никак?

Ето изображения с единични частици (най-долу), ако бяха само частици (първото изображение) и при дуализма, както е в действителност (останалите изображения). Ако елементарните частици бяха само частици, без вълнов (а според мен в момента - интерференчен холографски) компонент - страшно трудно и след тежки, скъпи и находчиви усилия, но все пак щеше да се намери някакъв начин, да се уцелва само единия отвор. Но дори и да не е така, картината щеше да е първата, с две ивици, без никакви интерференции. Реално, ти не си в състояние по никакъв начин да постигнеш уцелване само на един от два открити отвора с по-малка от съответната дължина на вълната за електрона, фотона или което и да е друго елементарно, каквито и усилия и разходи да направиш. Но освен, че няма да успееш да нацелиш само един от отворите при никакви усилия (не да можеш някак, но да не искаш, за да получиш интерференчна картина, а просто не можеш), също така при преминаване на електроните последователно един след друг и през двата отвора (да не знаеш кой електрон през кой отвор минава) ти няма да получиш първата картина, само с двете ивици накрая, а ще получиш интерференчна картина с много повече от две ивици. Сам казваш, че става дума за дължина на вълната, макар да я наричаш само условна, не физически съществуваща, математическа вълна на вероятността и правилно, защото методът на Файнман със сумирането на всички възможни пътища явно е по-правилния в сравнение с представянето като вълна - това ме убедиха твоите дискусии с тантин. Обаче има и нещо реално (холографското интерференчно естество на елементарните частици - не само са интерференчно изображение навсякъде, но то е и някъде другаде, когато е проявен неговия виртуален образ като частица с конкретни характеристики, при взаимодействие), заради което не се проявява накрая първото изображение с двете ивици върху екрана, а се проявява интерференчната картина с много повече от две ивици. Този резултат не може да се дължи на някаква абстракция и разни виртуални сметки, а си има съвсем реални причини, със съвсем физическа действителност.

Ето колко прецизно може да се насочи частица, когато не притежава никакви (откроими) вълнови или интерференчни особености! Ако електроните бяха такива обичайни частици, без никакви дуализми (тоест - ако не притежаваха никакви вълнови или интерференчни свойства) - щеше да бъде възможно да се насочи прецизно преминаването им само през един от два открити отвора, макар да би било порядъчно трудно. Типично поведение на частица не може да даде интерференчна картина, колкото и да се блъска по пътя си с произволно количество виртуални частици. На екрана накрая ще има някакво хаотично, произволно изображение, но не и интерференчна картина, каквато се проявава реално, дори при последователно излъчване на единични частици, с времето.

На долните изображения е дадено, как би трябвало да се държат обичайни частици, без дуализъм, включително и какви картини трябва да дават в крайна сметка при последователно изстрелване на частиците една след друга. Първо е без излъчване на частици, после със закрит ляв отвор, със закрит десен отвор и с отворени и двата отвора. При сблъсъци на обичайни частици с други по пътя им, хаотично, на предпоследното изображение двете ивици ще се запълнят и ще има една произволна форма, примерно яйцеподобна, но не и интерференция. Последното изображение пък е с дуализъм, когато неизбежно присъства някакъв вълнови или интерференчен елемент и няма как да се обърка с предходните ефекти - дава безспорна интерференчна картина, включително след последователно изстрелване на частиците една след друга и която не може да се получи от обичайни частици, без присъстващ относно тях някакъв вълнови или интерференчен елемент. Разликите са категорични и безспорни.

Само нека имаме предвид следните моменти: Когато говорим изцяло за частици, дори и при два отвора те ще минават само през единия, когато са точно насочени и ще правят на екрана само една осветена ивица - срещу отвора, през който минават. Интерференчна картина не може да има. Дори когато се изстрелват поединично електрони, във вакуум и много точно насочени към един от два открити отвора, нормално те би трябвало да си дават споменатата вече една осветена ивица срещу единия от двата отвора, към който са насочени. Ако електроните се сблъскват хаотично с виртуални частици по пътя си до екрана и дори и множество от тях да преминават вследствие на тези сблъсъци и през втория отвор, към който не са специално насочени - това ще дава само две ивици или при много интензивни хаотични взаимодействия между електроните и виртуални частици, резултатът ще е хаотично и всеки път с различна форма осветено петно върху екрана. И в двата случая няма да има интерференчна картина. Наличието специално на интерференчна картина, както при последователно пускане на отделни електрони, така и при последователно пускане на отделни фотони, безусловно говори за наличието конкретно на вълнов и/или на интерференчен процес, тясно преплетен с естеството на елементарните частици. Според мен процесът е интерференчен и то - специално от холографско естество.

Скенер, може ли да се каже, че има някаква разлика между нелокалността при квантовите сплитания на елементарни частици и нелокалността на вълна от предложението на Де Бройл-Бом? Нямам предвид разликата, че в единия случай са частици, а в другия вълни, а някаква принципна разлика.

Според мен интерференчната картина не е вълна, дори и стояща (свен това, при моето описание за момента имаме и проявено, виртуално холографско изображение на частиците, при взаимодействие, когато няма неопределеност и местоположението или импулса се формират като конкретни на 100 %). При записване тази интерференчна картина се формира от две вълни под определени ъгли, които интерферират върху фотографска плака с висока разделителна способност. Тоест, тук нямаме нещо условно, математическо, като вълна на вероятността, а сложно интерференчно изображение, записано върху нещо някъде. И не може да се мине без трето измерение - проявяващ лазер. При примера с Вселената - ако нашата Вселена е вътрешността на черна дупка, холографската плака да е двумерната сфера-повърхност на черната дупка, а някаква роля на лазер може да играе постъпващата енергия от поглъщаната от черната дупка материя "отвън" (тоест - някаква роля на "лазер" може да играе разширението на двумерната повърхност на черната дупка, вследствие постъпващата нова поглъщана енергия).

Аз съм бил фантазирал, мистик съм бил, пък ме цитираш, без да го обявиш! Какво плагиатче си ти! Като оня, Петър Илиев - несъстоялия се премиер и вътрешен министър на ИТН! Разговорът между Скенер и тантин показва, че представянето на нещата чрез вълна на вероятността е лошо. По-доброто сега установено е чрез сумирането на всички възможни пътища на Файнман или моето, чрез непроявена холографска интерференчна картина. Все още не е отхвърлено и твърдението на суперструнната теория, че квантово-механичните флуктуации на околопланкови дължини не са изцяло случайни и така да въздействат на свободните електрони вълноподобно, както се мъчи да предложи тантин (случайно, хаотично движение на електроните от сорта на брауновото движение не би могло да е, защото така електроните щяха да могат да се отблъскват навсякъде, включително и в обратната посока на изстрелването, на 180 градуса и тогава можеше и нито един да не успява да премине през който и да е от двата отвора, камо ли пък да прави интерференчна, вместо хаотична картина върху екрана). Някога Бор се е принудил да постулира, че енергията на електрона не се губи, докато обикаля около ядрото, както би изисквала класическата теория за електромагнетизма и че реално няма излъчване на електромагнитни вълни и накрая електрона да се срине в ядрото. Така и тук няма загуба на енергия, но е добре това не просто да се постулира, а да опиша някак си, защо не се губи енергия, ако квантите през два процепа са холографски интерференчни картини.