Станислав Янков

Най-близкият начин да се провери предположението за холографското естество на елементарните частици е ефектът на Комптън (еластично разсейване между електрон и фотон). Има обаче два проблема - има много видове холографски ефекти на макрониво (кой точно от всички тях би могъл да е) и може холографски момент да се прилага с условности (както приеманията на Бор относно електрона в първоначалния му квантов модел на атома, които приемания противоречат на дотогавашните класически закономерности). Ако холографското разглеждане се приложи успешно към елементарния свят - би могло да се приложи и към макросвета, включително и спрямо Вселената (последната да е двуизмерна сфера или тор и третото измерение да се формира холографски във вътрешността на сферата или на тора).

Регистрацията на фотон (например чрез фотоумножител), който е бил излъчен или разсеян (еластично) от електрон (примерно) показва, къде изглежда сякаш да е бил електронът (виртуалното му местоположение, когато не регистрираме скоростта/импулса), чрез холографски процес. В действителност нещата са малко по-различни и регистрираното местоположение на електрона (когато не се регистрира скоростта му, импулса му) не е точно там, където смятаме от този негов холографски образ...

Отдолу е дадено проявяването на холографско изображение. Най-общо се разбира, че нещата не са точно там, където изглежда да са (макар и да изглеждат там, където са били при записването на изображението им върху холографската плака). Има няколко ключови момента. Лазерната светлина, която попада върху холографската плака (със записаната интерференчна картина) трябва да е кохерентна и с еднаква фаза (обикновените фотографии регистрират само интензитета на отразения от заснеманите масивни обекти вълнов фронт и една точка от повърхността на обекта се заснема върху само една точка от филма, а не върху целия филм, както е при холографията). Тази светлина, наречена реконструираш лъч, трябва да попада върху плаката (филма) от същата посока, от която е идвал при заснемането на изображението опорния лъч - ъглите са от голямо значение. При съпоставка с елементарните частици, плаката е тяхното двумерно холографско, интерференчно изображение в някакво двуизмерно пространство с неясни в момента особености. При взаимодействие между два фермиона или между фермион и бозон протича аналога на осветяването на плаката с лазер. Апаратурата, която регистрира частиците, чрез които става замерването, се намира на мястото на наблюдателя и получава изображение, което не е точно ставащото в действителност. Различните характеристики на проявяващата светлина, на ъглите и на плаката дават различните характеристики на елементарните частици (24-та вида фундаментални такива, плюс петта или шест бозона, засега).

Частиците, когато се разглеждат изцяло като частици, без никакви вълнови дуализми, какво са? Не са ли микроскопични гюленца? Кога си регистрирал интерференчни ефекти на някоя космическа пеашинка, която е изградена от няколко хиляди атома? Уж говорим за частици, а описваш елементарни частици, където курпускулярно-вълновия дуализъм е силно изразен. Обаче това не са изцяло частици така, както е физическата дефиниция за частици - при нея няма никакви въллнови характеристики и за масивни многоатомни обекти вълновата функция е толкова малка, че реално не можем да я регистрираме. Обратна връзка на часицата чрез какво? И с каква скорост протича тази обратна връзка? Как кореспондира това с практиката? Първо, за да успея да изградя някаква работеща хипотеза за елементарните частици като двуизмерно холограмно изображение (засега с неизвестно естество), трябва да определя, за какъв по-точно вид холограма става дума - за обикновена холограма, най-близка до нашето визуално възприятие (плочките с холограмни изображения върху тях, върху които щом попадне и се отрази към очите ни светлина със съответните характеристики - дават много убедителна илюзия за триизмерно изображение), за обемен дисплей (volumetric display), за илюзия за призрак на пипер (pepper's ghost illusion) или нещо друго.

Електроните поглъщат и излъчват само фотони с определени честоти, точно подобно на холографска плака с няколко различни изображения на нея - всяко отделно изображение се проявява при облъчване на плаката със светлина със специфични за него характеристики. Заедно с всички останали вече изброени по-горе признаци - светът на елементарните частици и на вълните им на вероятността е с холографски характеристики. Въпросът е само за техните конкретни параметри.

Как предположение?! Демонстрирай ми един-единствен случай, в който да изстреляш гюле или дори малко топче през един от два отвора, примерно в Космоса и да не можеш точно да се прицелиш в който и да било от тези два отвора или да не можеш да опишеш конкретна траектория на изстреляното гюле или топче от оръдието, през мишената, до отвора. Колкото и пъти да повтаряш този опит - винаги ще регистрираш един същи, конкретен и лесно прогнозируем предварително резултат. Досега не се е случвало макрообекти при множество повторения да се държат като фотони, електрони и останалите елементарни (и не толкова елементарни - като атоми и молекули) частици и да проявяват вълнов характер. Има някаква вълнова функция и при макрообектите, но тя е толкова по-нищожна и пренебрежима, колкото е по-голяма масата им. Холографското естество на елеметорните частици е доста ясно откроимо, макар да не можем да очакваме пълен съвпад с макроскопичната холографска проява. Не само еластичното разсейване между два фермиона (например два електрона) или фермион и бозон (например електрон и фотон) и излъчването на бозон от електрон (например на фотон от електрон) дава триизмерна регистрация, както двуизмерна холографска плака, облъчена със светлина, дава триизмерно холографско изображение чрез отразената от плаката светлина и не само интерференчната картина на плаката е холистична, не локализирана на конкретно място, а навсякъде по плаката, точно както елементарните частици имат много пътища по Файнман и много местоположения преди регистрацията им, но и на една и съща холографска плака, в един и същи пространствен участък могат да се заснемат няколко различни изображения, чрез лъчи с различни параметри за всяко изображение. Какви са възраженията срещу въвеждането на холографски елемент при елементарните частици (не пълна идентичност с холографията на макрониво, макар да има твърде голямо съвпадение в детайлите), след като всичко си пасва толкова добре?!

Ако частицата не е навсякъде преди да я замериш и с това да получиш временно нейни конкретни характеристики - защо не се държи като частица и през времето, през което не я регистрираш? Холографското изображение какво е? Не е ли интерференчна картина от вълни? Не се ли получава чрез отразяване/пропускане на лъч светлина? Не наблюдаваме ли нещо твърде подобно при отразената светлина на макрониво и при замерените еластично отблъснати и излъчени частици на микрониво? Подобията са прекалено много, за да няма холографски елемент около полетата, неопределеността и вълните на вероятността при елементарните частици!

Принципно не му трябва. 3D ни трябва на нас, за да възприемаме 2D-холограмите-частици като подвижни (по третата ос-измерение). И да регистрираме материята като нещо конкретно, с конкретно местоположение и/или скорост (импулс) при взаимодействия на микро- и макрониво. И помисли! Една елементарна частица преди замерване може да е всевъзможни места, съобразно вълните на вероятността, може да се движи по много пътища едновременно, при преминаване през два отвора поединично сякаш интерферира със самата себе си... Чиста холографска форма, при която частицата е налична навсякъде, но на едни места по-изразено, на други по-незабележимо и теоретично би могла да е буквално навсякъде!

По друг начин би могло да се каже, че 3D възниква, временно, само в моментите на взаимодействие между 2D-холограмите, но понеже това става твърде често - на нас 3D-състоянието ни се струва постоянно и неизменно

3D е въпросното пространствено измерение и даже можем да се запитаме, дали 3D не се движи спрямо 2D-холограмите по различни начини (след като 2D изглежда да се движи спрямо 3D по различни начини, значи може и 3D да се движи спрямо 2D по различни начини). Всичко това да са различни форми на възприятие на едно и също нещо в основата и даже това нещо би могло да е безизмерно (точково), но навсякъде (аз допускам да има някаква минимална планкова размерност - основният елемент на примковата квантова гравитация или струната на суперструнната теория, туистора в туисторната). Различни аспекти на това едно и също нещо, възприемани по различен начин едновременно, са видовете елементарни частици. И това нещо е и цялата Вселена, заедно с това...

Възможно е елементарните частици да представляват 2D-холограми (множество изображения на едно и също нещо навсякъде, с което биха могли да се обяснят множеството пътища на Файнам), които 2D-холограми се движат (с подсветлинни скорости при масивните частици и със светлинни скорости при безмасовите частици) и заедно с това се и въртят под някаква форма (с изключение на случаите, когато СПИН-ът е 0 - гравитона). Движението дава третото измерение. Можем да кажем, че елементарните частици се движат като вълни и се проявяват като частици при взаимодействия, така че при взаимодействие на две 2D-холограми-частици се проявяват, "светват" временно характеристиките на взаимодействащите холограми като две или повече конкретни 3D-частици. Тези взаимодействия са трите известни типа - между фермиони, при което те се отблъскват или обикалят едни около други при привличане (заради забраната на Паули не могат да се съчетаят едни в други), между бозони, които могат да застават по много на едно и също място и между фермиони и бозони, при което има като отблъскване (еластичните удари), така и поглъщане и излъчване (като при електрон и фотон). По подобен начин на макрониво холограмите се състоят от двуизмерна плочка, плака, филм, изграден от фермиони и два записващи или един проявяващ лъч бозони като трето измерение. Сплитанията показват, че всичко това може да е едно и също нещо, гледано от различни перспективи, включително и времеви, не само като мащаби и посоки (ъгли). Всичко да е Вселената (която при такъв подход би представлявала универсално ядро) и намаляването на мащабите да е нещо като връщането към миналото на същата Вселена, когато все още тя е била нищожна по размери. Но не пълноценно връщане (към цялата ѝ гигантска енергия в нищожни размери), а възприемане само на ограничени нейни аспекти в това минало. Заради ентропията такова връщане в миналото би било условно, непълноценно, непълно, поради което всяко следващо такова връщане, при регистрация на следваща микро-частица, представлява съвсем нов, различен момент, различно събитие.

Странно, сякаш се прави опит да се приложи холографския подход чрез усилие, всичко да се представи само като двуизмерно, без трето измерение, докато реално си регистрираме трето измерение, холографските процеси на макрониво са си триизмерни (двуизмерните холографски изображение и третото измерение на лъча, който ги проявява) и дори вълните са триизмерни (двете измерения на вълновите две полета, перпендикулярни на посоката на движение на вълната и самата посока на движение на вълната, която е третото измерение). Така че, ако елементарните частици са записани холографски в двуизмерна форма, пак има трето измерение - посоката на взаимодействие между две вълни на вероятността на две частици (например електрон и фотон), която дава моментната триизмерна проява (местоположението на електрона, примерно), както и посоката на движение на двуизмерното холографско изображение във Вселената на всяка частица, което е третото измерение и всичко това проявява вълната на вероятността на всяка една елементарна частица.

За това нещо пишеше по-напред от цитираното, но просто нямам как да цитирам всичко - въпросът е развиван много пространно, в продължение на десетки страници и предположение по предположение още от първия момент, когато е зададен. След час-два ще опитам да ти цитирам малка част от написаното.

Много е писано за кофата с водата в “Тъкънта на Космоса” на Грийн, над 100 страници и няма как да цитирам всичко (а и сега се интересувам приоритетно от възможността за прилагане на елементи от холографския принцип към Вселената и към вълните на вероятността), но - ето още малко от стр. 109 (по обясними причини не мога да пиша много - във влака съм в момента): “Обратно на предвиждането на Мах, общата теория на относителността води до същия отговор като специалната и обявява, че дори и в една иначе празна вселена вие ще се чувствате притиснат към вътрешната стена на въртящата се кофа; в една празна вселена ръцете ви ще се разперят, ако се завъртите; в една празна вселена въжето между два въртящи се камъка ще се опъне. Стигаме до заключението, че дори и в общата теория на относителността пространство-времето е еталон за ускорителното движение. Така че макар общата теория на относителността да включва някои елементи от разсъжденията на Мах, тя не поддържа изцяло относителното схващане за движението, което Мах изповядва. Принципът на Мах е пример за провокираща идея, която вдъхновява революционно откритие, въпреки че в крайна сметка откритието не подкрепя напълно идеята, на която се дължи.”

А

А

А

А

А

Холографският принцип изглежда е много внимателно изследван като част от развитието на физиката в бъдеще! Той се включва в някакви отношения както към примковата квантова гравитация (нейните фундаментални планкови квадрати, които да представляват най-малките порции пространство-време, имат връзка и с изследването на ентропията на черна дупка от Бекънстийн и Хокинг), и със суперструнната теория. От тази гледна точка се предполага, че периферията-сфера на Вселената е двуизмерния филм, на който всичко във Вселената е записано. Галактики, звезди, ние, всичко съществуващо има компоненти, записани по тази двуизмерна сфера-периферия, а третото пространствено измерение е вътрешността на сферата-Вселена, вече като кълбо. “Космосът” на кълбото-Вселена (отвъдната, външната част на кълбото-Вселена, където третото измерение трябва да продължава) е мястото, от които постъпва енергията за разширението на Вселената. Тоест - ние сме във вътрешността на черна дупка, която наричаме Вселена. Това е и триизмерната брана на суперструните, в която е всичко. Всичко това означава, че всички видове измерения (едно, две, три и повече) може да се проявяват в действителността едновременно и да са сложно преплетени. И всичкото това нещо може и да се върти, както се върти всяка една черна дупка...

Естествено, гравитационните вълни проявяват доплеров ефект. Обаче никъде не намирам опит да се дефинира, как да се изчисли енергията на евентуален гравитон! Gravitational wave - Wikipedia (en-m-wikipedia-org.translate.goog) Гравитон - Уикипедия (en-m-wikipedia-org.translate.goog)

Не можем, защото разликите между гравитацията и електромагнетизма са не само количествени, но и качествени. Прекалено са различни, въпреки наличието и на редица подобия. И всичките ми горни наченки на предположения са само в случай, че не е валидно описанието на гравитацията чрез ОТО, при което няма гравитационни кванти.

Понеже гравитацията е по-слаба от електромагнетизма 1042 пъти - възможно е енергията на гравитон (ако съществува) да се определя чрез честотата, умножена по намалената 1042 пъти планкова константа.

Освен по-слабия характер (по-дълбоката фундаменталност) на гравитационните вълни в сравнение с електромагнитните вълни, между тези два вида вълни има още една разлика - осите на направлението на електричното и магнитното поле на електромагнитните вълни са разположени на 90 градуса, докато осите на двете потенциални полета на гравитационната вълна са разположени на 180 градуса. Това означава, че и естеството на гравитационните вълни е малко по-различен от това на електромагнитните вълни - има някакво фундаментално изместване на протичането на гравитационните вълни спрямо електромагнитните вълни, поради което, в допълнение на разликата в силата, гравитационното взаимодействие е различно взаимодействие от електромагнитното.

Ако гравитационната вълна е подобна на електромагнитната, но от по-фино, по-фундаментално естество - тя трябва да се формира от гравитони, кванти с енергия, подобно на фотоните и да има някаква форма на доплеровия ефект при електромагнитните вълни. Наличие на гравитони? - Астрономия - 2021 (gsusigmanu.org)