Станислав Янков

Аз винаги съм обръщал внимание на СТО, просто не владея достатъчно добре нито относителностите, нито неопределеносттите, за да стигам по-лесно до по-сложните концепции. Преди бях започнал да цикля, да въртя само на едно място, без да мога да спомена нищо ново и по-различно и затова за малко спрях с писането. Няма нужда да повтарям по петстотин пъти едно и също нещо без никакъв напредък. Нищо масивно не може да достигне скоростта на светлината без да се промени в някакви безмасови бозони (фотони, глуони или гравитони). Електрони, неутрино, дори протоните в Големия адронен колайдер успяват да бъдат ускорени максимално до 99,99+ процента от скоростта на светлината, но никога не могат да я достигнат.

На мен ми се струва, че всичкото това е една много сложна плетеница от релативистки ефекти на множество равнища (нива, плоскости), сложно пресечени едни с други, в резултат на множество разнообразни деформации на вселенското пространство-време. Например, нека си зададем поредния важен въпрос, защо при движение на произволен масивен обект спрямо условно неподвижен наблюдател - от гледна точка на наблюдателя намалява само дължината по посока на движението? Защо не намаляват и широчината и височината (тогава при движение със скоростта на светлината подвижния обект буквално щеше да изчезне от възприятието на условно неподвижния наблюдател)? Какво е особеното на всичките сплетени перспективи на възприятие на условно неподвижния наблюдател, че широчината и височината да са толкова различни от дължината по посока на движението и поради това да не изчезват, за разлика от случая с размерите на елементарните частици, където всичките три пространствени измерения липсват? И на всичкото отгоре с времето също има някаква подобна сложна игра...

Потвърждават се изводите на квантовата механика, но по съвсем различен от всички досегашни експерименти. Когато се съберат и анализират всички такива различни видове експерименти - това може да помогне за някое ново ключово прозрение, което да придвижи нещата напред. Имам чувството, че нещата са много близо до някакъв следващ по-значим напредък, но нужното за целта ключово прозрение постоянно успява да се промуши извън полезрението. В основата на всичко е пространство-времето на Вселената и сложни негови деформации, може да има дори разни преплитания и пресичания, които дават на първо място разликите, нееднородностите, благодарение на които има наблюдаваните от нас сложни прояви на света. Да вземем например частиците. Както се вижда от всички тези опити - за нас те са безизмерни/безразмерни и ние можем само да регистрираме при определени условия тяхно точково местоположение в пространството. В останалите случаи частиците са разположени навсякъде, абсолютно подобно на непроявено хологравско изображение, което на всичкото отгоре се и движи някак си. Една частица взаимодейства по множество различни начини (електромагнитно, гравитационно и силно - слабото взаимодействие и във връзка с Хигс-бозона са повече преходни взаимодействия, при които частици преминават от едни форми в други през времето). Разсъжденията могат да продължат и нататък в много интересни насоки...

Измерено: В експеримента с двойния процеп всяка частица поема и по двата пътя едновременно (offnews.bg) ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 01 юни 2022 в 00:01 Интерференчната картина при експеримента с двойния процеп показва, че квантовите частици могат да се държат и като частици, и като вълна. Снимка: Wikimedia Commons Благодарение на технологичния напредък важен принцип на квантовата механика е потвърден чрез вариант на мисловен експеримент, предложен от Айнщайн. Изследователите предоставят доказателства за квантовата суперпозиция, използвайки отделни частици, а не статистически техники. Група учени извършва експеримента с двойния процеп, използвайки неутрони, добавяйки оборудване за измерване на спина, за да изследва траекторията, по която минава всеки неутрон с точност, която предишните поколения физици не са си и представяли. В списанието Physical Review Research авторите докладват резултат, който показва, че са измерили неутроните, преминаващи и през двата процепа, без измерването да унищожи характерната картина на интерференция. Д-р Щефан Шпонар (Stephan Sponar) от Атомния институт към Технологичния университет във Виена (TU Wien) и колеги използват стандартен разделител на лъча, така че неутроните да могат да минават по два възможни пътя. Те прилагат магнитно поле само върху единия път и след това измерват ефекта върху спина на всеки неутрон. „Резултатите показват, че отделните частици изпитват специфична част от магнитното поле, приложено в един от пътищата, което показва, че част от частицата е присъствала на пътя, преди да бъде регистрирана интерференцията на двата пътя“, пишат изследователите в статията. „Полученото присъствие на пътя [...] не е статистическа средна стойност, а се отнася за всеки отделен неутрон.“ Работата потвърждава твърдението на физиците от почти век, но чрез метод, който мнозина смятат за невъзможен. Въведението в курсовете по квантова физика обикновено включва експеримента с два процепа, при който светлината осветява две тесни пролуки в панел, преди да стигне екран отзад. Знаем, че водата, преминаваща през два процепа като този, създава интерференчен модел, създаден от взаимодействието на двете вълни. Междувременно твърди предмети, като топчета, ще преминат през единия или другия процеп и няма да интерферират едно с друго след това. Светлината и субатомните частици комбинират и двете поведения - на топчета, и на вълна. „В класическия експеримент с двоен процеп се създава интерференчен модел зад двойния процеп“, разказва Шпонар. "Частиците се движат като вълна през двата отвора едновременно и двете частични вълни след това интерферират една с друга. На някои места те се подсилват, на други места взаимно се гасят." http://www.interferencerotics.hunterlonge.com/images/Doubleslit3Dspectrum_bw2.gifЕкспериментът с двойния процеп демонстрира един от основните принципи на квантовата физика - че точковите частици също са вълни. В стандартната версия на експеримента, частиците преминават през два процепа в непроницаема бариера. На екрана от другата страна се появява интерференчна картина, типична за вълните. Гребенитe и падините, излизащи от всеки прорез, взаимно се подсилват или гасят, докато се припокриват като създават на екрана редуващи се ленти с висока и ниска плътност на частиците. http://bgchaos.com/wp-content/uploads/OTO/Slits.gifИлюстрацията от fr.wikipedia показва промяната на вълновата функция на електрона при преминаването му през двата процепа. Степента на сивото представя плътността на вероятността на присъствието на електрона. Действителният размер на електрона всъщност много по-малък от областта на вероятността от присъствието му. Вижда се ясно, че електронът “интерферира със себе си”: интерференчните ленти са ясно забележими при преминаването през двата процепа както след преградата, така и преди нея. Това е демонстрация как на квантово ниво обектите могат да бъдат както частици, така и вълни. Физиците демонстрират този ефект в продължение на десетилетия, намалявайки светлината, излъчвана от източник до толкова ниско ниво, че само единичен фотон достига панела с процепите. Когато това се случи, фотонът интерферира сам със себе си, сякаш има множество фотони, някои преминаващи през единия процеп, а други през другия, доказвайки своята двойнствена природа. Фотонът, преминаващ през двата процепа едновременно, е пример за квантова суперпозиция - един обект е на две места едновременно. Тези неща не са толкова трудни за разбиране, но има друга странност. Ако се измери преминаването на фотона, суперпозицията се губи. Актът на наблюдение променя резултата. За да се избегне това и да се разкрие суперпозицията в действие, бе необходимо да се използва статистически анализ на това къде на екрана попадат фотоните. Вероятността за измерване на частицата зад двойния процеп на много специфично място зависи от този модел на интерференция: когато квантовата вълна се усилва, вероятността за измерване на частицата е висока. Там, където квантовата вълна е анулирана, вероятността е малка. Разбира се, това разпределение на вълните не може да се види, като се разглежда една частица. Само когато експериментът се повтаря многократно, моделът на вълната става все по-разпознаваем точка по точка и частица по частица. „И така, поведението на отделните частици се обяснява въз основа на резултати, които стават видими само чрез статистическото изследване на много частици“, разказва Холгер Хофман (Holger Hofmann) от Университета в Хирошима, който разработва теорията зад експеримента. "Разбира се, това не е напълно задоволително. Затова обмислихме как феноменът на двупроцепната интерференция може да бъде доказан въз основа на детектирането на една отделна частица." Експериментът Сега изследователите заменят фотона с неутрон и твърдят, че са измервали неутроните, без измерването да унищожи суперпозицията. Неутроните се изпращат към кристал, който разделя квантовата вълна на неутрона на две частични вълни, много подобни на класическият експеримент с двоен процеп. Двете частични неутронни вълни се движат по два различни пътя и се рекомбинират отново. Те интерферират и след това се измерват. Освен това обаче се използва още едно свойство на неутрона: спинът му - ъгловият импулс на частицата. Той може да бъде повлиян от магнитни полета, така че ъгловият импулс на неутрона след това да сочи в различна посока. Ако спинът на неутрона сочи определената за един от двата пътя посокка, е възможно да се определи след това кой път е поел. След това обаче интерференчният модел също би трябвало да изчезне като следствие от "колапса на вълновата функция" според Копенхагенската интерпретация на квантовата механика. „Затова завъртаме спина на неутрона само малко“, обяснява Хартмут Лемел (Hartmut Lemmel), водещ автор на настоящата публикация. "Тогава моделът на интерференция остава, защото може да се получи макар и малко информация за пътя. За да се получи все пак точна информация за пътя, това "слабо" измерване се повтаря много пъти в конвенционалните експерименти. Тогава обаче получаваме само статистически резултат за целия ансамбъл от неутрони и може да каже малко за всеки отделен неутрон." Схема на експеримента. Стандартен експеримент с два процепа, но с неутрони, а не протони и магнитно поле на един път, за да се промени спинът на неутрона. Кредит: Lemmel et al./Physical Review Research Обръщане на въртенето Ситуацията е различна, ако след сливането на двете вълни на неутронните частици се използва друго магнитно поле, за да върне спина обратно. Чрез проба и грешка се определя ъгълът на въртене, който е необходим, за да се върне спинът на насложеното състояние обратно в първоначалната посока. Силата на това завъртане е мярка за това колко силно е присъствал неутронът във всяка от траекториите. Ако е поел само пътя, по който спинът е завъртян, щеше да е необходим пълният ъгъл на въртене, за да го завърти обратно. Ако е поел само по другия път, изобщо нямаше да е необходимо обратно въртене. В експеримента, проведен с помощта на специален асиметричен лъчев разделител, ше показано, че неутроните присъстват до една трета в единия път и до две трети в другия. Чрез подробни изчисления екипът успява да покаже: Тук не се открива само средна стойност за съвкупността от всички измерени неутрони, а твърдението се отнася за всеки отделен неутрон. Необходими са много неутрони, за да се определи оптималният ъгъл на въртене, но веднага щом е зададен, присъствието на пътя, определено от него, се прилага за всеки един регистриран неутрон. Следователно усъвършенстваното оборудване на авторите успява да определи колко се е промененил спинът на всеки неутрон от магнитното поле, без да се изкривяват резултатите. „При измерване на една частица нашият експеримент показва, че тя би трябвало да е минала по два пътя едновременно. Експериментът ни количествено определя недвусмислено съответните пропорции“, разказва Спонар. Експериментът, ако бъде потвърден, ще сложи край на опитите за обяснение на резултатите от предишни експерименти с двоен процеп, без да се прибягва до суперпозиция." Справка: Quantifying the presence of a neutron in the paths of an interferometer Hartmut Lemmel, Niels Geerits, Armin Danner, Holger F. Hofmann, and Stephan Sponar Phys. Rev. Research 4, 023075 – Published 27 April 2022, DOI: 10.1103/PhysRevResearch.4.023075 Източници: One particle on two paths: Quantum physics is right, Vienna University of Technology Neutrons In The Double-Slit Experiment Really Do Individually Take Both Paths, IFL Scienc

Аз лично още не съм решил дали е нещо такова (модифициран солипсизъм) или е Вселената, но с опция за надграждане (например - ако се окаже Магавселена с безброй малки “вселенки” като нашата в нея или пък някакво мега-същество, на което галактиките да са органели, съдържание на клетките му... ). Сигурен съм само в едно - не понасям умишленото, непровокираното ЗЛО и за мен изрод като Путин не само не може да бъде възприеман като Бог (нито пък който и да било друг човек, различен от мен, ако е първия вариант), ами даже и не може да се доближи най-далече до моето равнище... Естествено, има си и нещастници, които вече го обожествяват - с тях също не искам да имам нищо общо! Аз държа да избягвам негативното - има си предостатъчно и негативни, и неутрални (които не се смущават да си взаимодействат и с добри хора, и със зли чудовища)...

Значи - започваме да си мерим, чий Бог е повече Бог от тоя на другия... Някакви форми на насилие позволени ли са (гилотини, разпъване на кръстове, рязане на глави, клади - подобни работи) или ще е само текстови сблъсък тука? Обаче - нещо по същество: Който иска да разгадае начина на възникване и функциониране на елементарните частици, без да включва в картината Вселената и нейната еволюция - прави си много-много криви сметки... Като вземеш електромагнитните вълни, гравитационните вълни, фотоните, другите бозони и фермиони - абсолютно всичко това е свързано с глобални процеси на цялата Вселена (особено, ако тя е разширяващ се и едновременно с това въртящ се хоризонт на събитията на невъобразимо гигантска черна дупка). Холографията тук играе много широка роля, обаче - големият въпрос е, какви точно са детайлите... Доста интересно е внимателното разглеждане на разликите между гравитационните, електромагнитните вълни и отделните фотони. Също детайлно сравнение с кварк-глуонната плазма, от която тръгва цялата материя.

Още по-парадоксално е - нищо не се е случвало, преди АЗ ДА СЕ РОДЯ! Ти, де... Всичко започва с твоето раждане, когато твоето съзнание И ПОДСЪЗНАНИЕ изгражда ВСИЧКО ТОВА! Изгражда ти историята за родителите ти, за родилното отделение, детството - ВСИЧКО! Всичко останало продължава да се наслагва и развива като още и още следващи истории, които твоето съзнание (И ПОДСЪЗНАНИЕ) обработва и подбира, като така формира абсолютно целия ти светоглед и поведение, до най-малките детайли... ВСИЧКО! Нали си даваш сметка, че едва ли не колкото хора има - толкова са и представите, какво е Бог? За едни е майка им, за други жена им/мъжа им, за трети Путин, за четвърти Слънцето, черната дупка в центъра на галактиката ни (някои го наричат "Черното Слънце"), Вселената, извънземни, човешката същност, за някои даже НИЩО (атеисти - няма Бог и затова скрито, без да го признават, обожествяват особености на живота - парите, покупките, собствеността, парадирането, насилието, войните и какво ли още не - каквото се сетиш и каквото не се сетиш)... Защо ако някой вярва най-убедено, че Бог е слънцето, а пък ти вярваш най-убедено, че е нещо друго (или пък, че дори го няма) - ти да си по-прав от него или пък обратното?! Ако той смята за най-важно в цялото му съществуване (НЕГОВОТО) Слънцето, а пък ти смяташ за най-важното в цялото ти съществуване (ТВОЕТО) нещо друго - за него да не е Бог Слънцето, а пък за теб - нещо друго, което ти цениш много повече и дори най-много?!

Успял ли си да наблюдаваш това събитие или в един момент от живота ти ти си научил различни сведения за тази представа, усвоил си ги чрез зрението и слуха ти, откъдето по сетивните връзки (нервите) целия този комплекс от дразнители е достигнал до мозъка ти, там всичко е било калкулирано и оценено, чрез него, от съзнанието ти и ти си решил, че всичко това е достатъчно вероятно, за да е вярно? Отново ще те попитам - откъде си сигурен, че има дори и едно-единствено нещо, което да става извън твоето съзнание (дори за ролята на мозъка ти ти си изградил тази представа в съзнанието ти)? За да сме още по-точни - абсолютно всичко, цялата Вселена и абсолютно всичко ставащо се изгражда от МОЕТО съзнание, но понеже в разговор това ще е трудно за разбиране и може да спорим за глупости - затова аз давам примера, че е уж твоето.

Помисли внимателно в детайл. Как е устроен твоя организъм? С какво мислиш и с кое изграждаш цялата картина на твоите представи за света и как да действаш в този свят?

За кое?!

И между другото, нали всички осъзнаваме, че не съществува и едно нещо, което да става извън нашето собствено съзнание? Резултати от възприятия, стичане на потоци от всякакви стимули (зрение, вкус, осезание, мирис, всичко), обработка на всичко, мислене - абсолютно всичко се изгражда като картина на света в нашия мозък, от нашето съзнание. Абсолютно нищо не става извън нашето собствено съзнание, затова някои твърдят, че Бог е нашето съзнание и подсъзнание и той/те създават и контролират абсолютно всичко, включително и нашето поведение до последната подробност.

Ако разгледаме внимателно долното видео, можем да забележим, че в сравнение с наблюдател, който се възприема за неподвижен (осите х и сt са перпендикулярни една на друга, под ъгъл 90 градуса), то при друг обект, който условно неподвижния наблюдател счита за движещ се спрямо себе си става завъртане на плоскостта на диаграмата му едновременно в две посоки - обратно на часовниковата стрелка и едновременно “нагоре”, в посока на нас, наблюдателите на тази диаграма. Колкото по-бързо се движи подвижния обект спрямо условно неподвижния наблюдател (с “правилната” координатна система, под прав ъгъл от 90 градуса), толкова повече се завърта координатната система х’/сt’ на подвижния обект от гледна точка на неподвижния наблюдател (от гледна точка на подвижния обект неговата координатна система х’/сt’ си остава “нормална” 90-градусова) и поради това толкова повече се скъсяват отрязъкът време и дължина на подвижния обект, съпоставими със същите на неподвижния наблюдател (казано по друг начин - времето и дължината по посока на движението се скъсяват заради споменатото по-горе завъртане на плскостите, перспективите на двете диаграми една спрямо друга). Накрая, при достигане на скоростта на светлината, двете линии х’ и сt‘ на подвижното тяло се сливат в една линия под 45 градуса в “нормалната” диаграма на неподвижния наблюдател, а отрязъкът време и дължина по посока на движението на това, което се движи със скоростта на светлината стават нулеви. Казано по друг начин, диаграмата, перспективата, плоскостта на всичко, което се движи със скоростта на светлината във вакуум (електромагнитни и гравитационни вълни) е завъртяна като линия под 45 градуса от гледната точка на всеки наблюдател (и не може да бъде наблюдател, защото там не протича време), докато всичко, което не се движи със скоростта на светлината във вакуум не може да достигне скоростта на светлината и разполага с условно неподвижна перспектива, при която собствената му диаграма да е с координати под прав ъгъл от 90 градуса. Това ще рече, че след като х и t/сt са пространството и времето/скоростта, а Вселената и всичко в нея се изгражда от пространство-времето, то разликата между всичко, движещо се със скоростта на светлината (без маса в покой) и всичко, движещо се с по-ниска от скоростта на светлината (с маса в покой) е в завъртането на плоскостта, на перспективата на пространство-времето по начин, който го деформира, изкривява. Това има нещо тясно-общо с гравитационното изкривяване на пространство-времето и с електромагнитните ефекти на привличане и отблъскване вследствие именно на релативистките ефекти при движението на електрическите заради спрямо заредените обекти, на които оказват въздействие (протича сближаване или раздалечаване в зависимост от вида на зарядите).

Продължение от предишните ми три поста на най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на лоренцовите трансформации, на диаграмата на Минковски и на специалната теория на относителността: Изменение координат при преобразованиях Лоренца (видео 16)| Специальная теория относительности Эйнштейновская формула сложения скоростей (видео 17)| Специальная теория относительности Применение эйнштейновской формулы сложения скоростей (видео 18)| Специальная теория относительности Нахождение промежуточной системы отсчёта (видео 19)| Специальная теория относительности Вычисление средней скорости (видео 20)| Специальная теория относительности Замедление времени (видео 21)| Специальная теория относительности

Продължение от предишните ми два поста на най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на лоренцовите трансформации, на диаграмата на Минковски и на специалната теория на относителността: Преобразования Лоренца (видео 10) | Специа́льная тео́рия относи́тельности Преобразования Лоренца (видео 11) | Специа́льная тео́рия относи́тельности Преобразования Лоренца (видео 12) | Специа́льная тео́рия относи́тельности | Физика Вывод преобразований Ло́ренца.Часть 1 (видео 13)| Специальная теория относительности Вывод преобразований Ло́ренца.Часть 2 (видео 14)| Специальная теория относительности Изменение координат при преобразованиях Лоренца (видео 15)| Специальная теория относительности

Продължение от предишния ми пост на най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на лоренцовите трансформации, на диаграмата на Минковски и на специалната теория на относителността: Пространственно-временные диаграммы (видео 4) | Диаграмма Минковского Пространственно-временная диаграмма. Пример (видео 5)| Специальная теория относительности Преобразования Галилея (видео 6) | Диаграмма Минковского Пространственно-временная диаграмма. Введение (видео 7)| Специальная теория относительности Измерения времени (видео 8) | Диаграмма Минковского Простра́нство Минко́вского (видео 9)| Специа́льная тео́рия относи́тельности

Ето най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на лоренцовите трансформации, на диаграмата на Минковски и на специалната теория на относителността: Светоносный эфир (видео 1)| Специальная теория относительности Эфирный ветер (видео 2) | Специа́льная тео́рия относи́тельности О́пыты Ма́йкельсона (видео 3) | Специа́льная тео́рия относи́тельности | Физика

Въпрос на тълкувание. Иначе е ясно, че когато е давано названието Big Bang, то е било повече шеговито, отколкото да се търси някаква стриктна прецизност (и сега не се знае твърде много за онзи момент, камо ли пък тогава). Също като с кварките и техните “цветове”.

Кое му е безумното на Големия взрив? Разширява ли се доказано наблюдаемата Вселена? Разширява се! Разбягват ли се галактиките една от друга? Разбягват се! Материята не се ли намира в пространството (след Айнщайн - пространство-времето)? Намира се! Очевидно пространството не е нищо, защото е пространство (НИЩО-то е НИЩО, а не пространство, било то празно или не). И за да можем да регистрираме ние пространство - значи има разширение (разлика, промяна на НЕЩО, която се регистрира като пространство). Дори сензитиви, като баба Ванга примерно, определят Бог като огромно кълбо от бяла, много силна светлина. Някои свързват това със Слънцето, но очевидно Слънцето е твърде дребно, за да е Бог - имаме много по-голямата черна дупка в центъра на галактиката ни и още повече имаме Големия взрив, който дава началното разширение на цялата Вселена, а след това и служи за пораждане на материята (процесите, свързани с еволюцията на Вселената, инфлатонни полета, полета на Хигс и т.н.). Очевидно - Големият взрив и произлязлата от него сегашна Вселена е Бог. Къде е безумието и противоречието, освен в твоето невежество?! За Бог и 24-те старци - що не си прочетеш пак Откровението на Йоан? Или ти християнските текстове не ги признаваш?!

Нищо не си написал и даже не си близо до това, което се твърди, дори и описано по такъв, по-религиозен начин! Твърди се, че всичко се състои от три различни "свята", три различни състояния на материята. Едни ги наричат духовен, душевен и материален, други ги наричат гравитационен, електромагнитен и груб материален (на масивните частици, фермионите). Разумът във Вселената (съзнание и подсъзнание) се определя като Бог, под него 24-те старци (12 условно положителни, свързани с материята и 12 условно отрицателни, свързани с антиматерия, като положителните са наричани и 12-те Архангели или 12-те Апостоли). Под 12-те положителни старци се говори за 6 положителни йерархии от всякакви духовни, астрални и етерни същности (същества), а под 12-те отрицателни старци са 8 отрицателни йерархии. На вържа на отрицателните йерархии било някакво голямо същество, наричано от някои Сатана, а от други Луцифер, под него други 10 същества и надолу разни други видове, сред които така наричаните "извънземни", включително добилите широка популярност грейове или малки сиви (те са определяни като демони). Накрая, на дъното, е човечеството, животните, въобще - органичния живот на Земята. Много си назад във всяко отношение, затова вероятно си и позволяваш такова необосновано-грубо отношение към по-знаещите от теб.

Да, не може на два или повече фермиона всичките четири квантови числа да са еднакви, но очевидно човекът няма никакво отношение към квантовата механика и се опитах да опиша представата си с по-достъпни понятия. Може да не съм бил съвсем точен.

Ама, недей така, Всемогъщи! Защото пък аз ще си позволя богохулството да ти заявя, че не е така, както си го писал! Смятам, че материята е специфично състояние на пространство-времето, което произхожда от характера на Вселената - хоризонт на невъобразимо гигантска черна дупка, която се разширява заради непрекъснато поглъщане на външна енергия/материя отнякъде и освен това се и върти (вероятна причина за наличието на СПИН при елементарните частици, като това проявление се продуцира чак до макронивото - въртенето около ос на Слънцето, Земята, галактиката и т.н.). Можеш да си представиш нещо двуизмерно, неправилно, силно деформирано, например картоф, който се разширява, върти, има безбройни шупли и деформации по повърхността си (елементарните материални частици, които изграждат атомите) и при това тези деформации непрекъснато се движат и изменят по повърхността на споменатия картоф, докато той като цяло продължава да си се разширява и върти... За да можеш да регистрираш нещо, каквото и да е, различно от нищото, трябва да имаш някаква промяна, разлика, нееднородност. Веднъж имаш разширението (промяна, разлика, нееднородност) на пространство-времето (картофа), което ти дава усещането за "празното" пространство и втори път имаш подвижните микродеформации по повърхността на картофа, които ти дават материята (елементарните частици) и гравитацията. При бозоните деформациите по повърхността на картофа не са на едно равнище и затова бозоните безпроблемно могат да заемат едно и също пространство по едно и също време, докато фермионите са на едно равнище и затова не могат да заемат едно и също място в пространството по едно и също време (принцип за забраната на Паули). Ето ти нещо много по-вероятно от твоето ПреВисше съждение, нищо, че произхожда от болна отрепка като мен, по твоите думи...

Аз съм един от следващите Скенер - една от болните отрепки, по Вашето определение. Надявам се Вашата Божествена същност да се смили над една болна отрепка, която все пак е готова да се поинтересува от Вашата твърде развита за дребното съзнание на другите представа и да попита плахо: Казва се, че Божието творение се дели на духовен план, душевен план, астрален план и етерен план, който е смесен както с астралния, така и с най-ниския (най-грубия) материален план. Защо да не е така?!

Моето подозрение е, че това е стичащата се към 2D-хоризонта-“плака” на нашата Вселена-черна дупка раздробена материя извън нея (това води до раздуването в трето измерение на хоризонта на черната дупка, което на нас, 3D-виртуалните холографски изображения, ни изглежда като разширението на четиримерното пространство-време). Топологията на хоризота на черната ни дупка-Вселена, в съчетание с разширението-лазер вследствие на поглъщаната от тази черна дупка материя води до процесите в основата на съществуването и поведението на елементарните частици (холографско, според сегашното ми подозрение). На този етап обаче, всичкото това е недоказана спекулация. Трябва да се върви последователно, по метода на изключването на различните варианти, за да се провери, дали има някакъв смисъл от едно такова холографско представяне, точно в описания от мен вид. Все пак - никой не е регистрирал (засега...) специално гравитацията и гравитоните, което не пречи да регистрираме гравитационните ефекти, така че и да не могат, по същия начин, да се регистрират (засега...) итерференчните картини на елементарните частици - това не пречи елементарните частици да си ги има и да си изграждат този сложен триизмерен свят, в който живеем.

Ако направиш холографско изображение на земнато кълбо, примерно с диаметър 5 сантиметра (то няма да е само сферична “опаковка”, а ще има и светещо съдържание “вътре”, но ще е буквално рехаво и без проблем ще можеш да прокарваш ръка през него) - в рамките на своя диаметър то ще съдържа електромагнитна енергия с количество Х. Ако направиш 5-сантиметрово топче от някакъв материал (гума, стъкло, глина, намачкана хартия...) - то ще съдържа огромен брой пъти повече енергия от Х. При материята изглежда да има приложимост холографския принцип (на ниво елементарни частици), но енергийните концентрации са несравнимо по-големи в сравнение с нашите електромагнитни холографски изображения и трябва да има някаква материя в основата (като “плака”), но тя изглежда не е от дефинираните до момента фермиони и бозони (гравитоните все още не са потвърдени и може да ги има, може да ги няма). Може би е нещо по-фино и фундаментално, тясно свързано с полетата, с гравитацията и с евентуалните гравитони, ако съществуват такива. Накратко - материята на макрониво дори и да е холографски виртуални изображения, тя не е с електромагнитно естество, а е нещо друго (проявяващият лазер не е електромагнитен, а някакъв друг, от много по-фундаментално естество - да го наречем най-условно, поради липса на достатъчно яснота, полеви или гравитационен).

Може би има много по-фин пласт, много по-фина форма на материята, която е в основата на изграждането на всичко и съставя холографските интерференчни картини на елементарните частици, когато последните не участват във взаимодействия и така не са проявени в холографски виртуални изображения. Спрямо тази форма всички елементарни частици и установените със сигурност бозони са много по-грубо, следващо ниво (както следващо ниво след елементарните частици са Слънчевите системи и галактиките). Единствено полетата са най-близката форма до това ниво, както и гравитацията и евентуалните гравитони (проникващи дори там, където и фотоните не могат). Полетата, гравитацията и гравитоните могат да са първото, най-близко и непосредствено проявление на тази най-фина форма на материята.