Станислав Янков

Разширението на пространството и протяжността (простора, в рамките на който могат да протичат различните процеси) са двата различни подхода към пространството на ОТО и на класическата механика (тука е пословичното голямо разминаване на ОТО и на КМ, от което произтичат и коренно различаващи се дефиниции на други детайли, като гравитацията примерно). Ако всичко се разглежда като произтичащо от нееднородности на полета (чрез разни форми на ефекти, наподобяващи или идентични с лоренцовите трансформации) и като преплитания на разнородни полета - доста съмнителна би била дефиницията на разни визуални форми на елементарни частици. Нещата много повече отиват към вълновите форми (курпускярно-вълновия дуализъм) и към вероятностните представяния с по-широки участъци. Защо непременно трябва да има вакчастици в основата на всички процеси, а да не са сложна смесица от полета, заедно с техните нееднородности и обвързаности? (Според мен тук много голяма роля играят промените в перспективата на проява/възприятие - като смяната на фокуса от фотини към материални частици и обратното, като възприятието на фотон като немасивна частица с универсална скорост на светлината и всякакви честоти на енергията започва да се възприема като частица с универсална за вида и’ маса в покой и всякакви подсветлинни скорости).

Ако правилно разбирам, тази част от ОТО трябва да е свързана с тензорното разглеждане на електромагнетизма (тензор за електромагнетизма, тензор за импулса на електромагнитното поле и т.н.). През тази част на ОТО става обединяването на ОТО със СТО (като свързано с електромогнетизма) и с уравненията на Максуел.

Аз имах предвид, че разширението действа в местата, където няма критична плътност на материята, но съм на работа и бързам, затова го написах надве-натри - "без материя". А и вече доста пъти споменах за тази критична плътност и предположих, че вече се подразбира, че имам предвид нея, а не материята въобще. По принцип, ако в една значителна област, по-голяма от диаметъра на галактика (заедно с нейната тъмна материя, за която се допуска, че се разпростира доста извън видимите размети на галактиката и много пъти увеличава невидия ѝ диаметър), средното присъствие на материя е четири, а не пет атома водоород на кубичен метър - вече имаме разширение, въпреки че продължава да си има някаква материя, вълни и полета. И когато плътността е шест атома водород на кубичен метър - тогава вече няма разширение, а има привличане. Някъде около петта атома няма нито разширение, нито привличане, а статичност, ако приемем фантастичния вариант, че някак си плътността се е нагласила съвършено прецизно на точната граница. Според мен разширението протича в междугалактическото пространство или поне в това между галактичните купове и свръхкупове и го няма в местата с кнцентрации на материя над критичната плътност (вече го пиша прецизно ). Засега не ми се струва, че на местата с материя също има разширение, но свиването от материята го преодолява. Струва ми се, че на места със средна плътност от и над 5 атома водород на кубичен метър разширение вече няма, а има или статичност (при точно 5 атома), или по-вероятно свиване, привличане, притегляне. У мен се е загнездило подозрението, че имаме едно базово разширяващо поле (в квантово-механичен смисъл, макар квантовата механика да не разглежда такова - поле, идентично с гравитационното, но с противоположни знаци, поле с енергия и вероятно и с характерните квантово-механични неопределености, приложими към полетата). Такова поле по принцип не е притрябвало специално на квантовата механика, защото практически го няма на харакктерните за КМ нищожни размерности, но и гравитацията я няма там, ама нея квантовата механика я разглежда (вероятно заради черните дупки, които все още са си до голяма степен неизяснена мъгла и за ОТО, и за КМ). Това поле не е хомогенно и някои негови характеристики са различни от други негови характеристики - било "плътности" (интензитет), било начини на промяна на интензитета в една и съща област, а може би дори и скорости, които, както при електромагнетизма, променят дължината, а и хода на времето на различно движещите се една от друга части на полето и така създават определлени силови ефекти на въздействие. Точно с такива промени на базовото поле (разширението) се произвеждат основните взаимодействия (електромагнитно, слабо, силно), а пък от взаимодействия между фотони с достатъчно високи енергии (каквито е имало изобилно в по-ранната, достатъчно свита и енергетична Вселена) се образуват и елементарните частици. Едва ли случайно в квантовата механика се подозира една твърде голяма прилика и даже идентичност между всички взаимодействия (електрослабото дори е вече дефинирано)! Накрая, когато масивната материя се скупчи някъде - около нея разширението на пространството се преобръща на свиване и така стигаме до притеглящата гравитация (това обаче е последната, крайната фаза - преобразуванията на потенцианото базово поле-разширение до взаимодействията и елементарните частици са предшестващи и освен вече споменатите диспропорции на полето, може да има и неколкократни наслагвания на едни и същи такива диспропорции, които да засилват силата на определени въздействия). Въобще не ми се струва случайна приликата (не идентичност) межди разширението на пространството и отблъскването между едноименни електрични заряди при електромагнитното взаимодействие - най-вероятно последното произхожда от разширението, чрез асинхронност и наслагвания на неедносродности многократно една върху друга в един и същи участък (по този начин - събиране, умножаване, засилване на въздействието им). Всичко това няма общо с ОТО, а основно с квантово-механичния подход. (Както се вижда - поучих се от редица предни коментари и от собствените ми усъвършенствания на знанията и вече не търся разни въртенета в пространството, стържения, чукания, трескания, по твоите думи в един коментар. Вече всичко разглеждам като полета и като нееднородности, асинхронности в различни области от тези полета.)

Ако не греша - инфлатонното поле произтича от съображенията на КМ, а не от следствия на ОТО. По тази причина, логично изглежда ОТО да си работи безпроблемно без инфлатонното поле. И заедно с това, тук идва проблемът, че КМ и ОТО представят гравитацията по два коренно различни и несъвместими един с друг начина (КМ като поле с енергия, а ОТО като геометрия на пространство-времето без енергия). При такова разминаване - няма начин поне едното от двете представяния на гравитацията, ако не и двете едновременно, да е невярно. Няма как реално две разминаващи се неща да са въпреки това верни и в двата случая, независимо колко добре работят поотделно всяко в своята си теория. Полето на Хигс, наричано Океан на Хигс (за което се смята, че пречи при промени на движението по инерция) работи много добре и дори спомогна за предсказването на Хигс-бозона. Представянето от КМ на гравитацията като поле също изглежда работещо добре и ако този подход се разшири и към Космологията - няма пречка разширението да се представи също като поле (аналогично или идентично с гравитационното). Пак допускам понятийни грешки, като за описания по ОТО ползвам понятия от КМ - ако не греша, при Браян Грийн отблъскващата гравитация се ползва във връзка с инфлатонното поле, което е КМ. Вече ще се старая по отношение на ОТО да ползвам само разширение или раздуване. Считам разширението за огледално-противоположно на свиването и освен двете разлики, които изтъквах досега, ти ми подсказа още една разлика, която затвърждава противоположността на двете - разширението действа без материя, а свиването действа при материя (всяко от тези две неща изключва другото, като наличието на материя изключва разширение, а отсъствието на материя изключва притегляне). И твоята забележка още повече ме убеждава, че разширението е предшестващото, а привличането - последващото.

След предишните ни дискусии се разбрахме, че материя е имало постоянно и тогава това е било полето на Хигс (инфлатонното поле). Според едни хипотези инфлатонното поле е освободило енергията си за създаването на материята с привличащата гравитация чак накрая на спускането му до нулевата му енергия, при 10 на степен минус 35 секунди, а дотогава е действало единствено разширението, защото не е имало никаква материя, която да действа с привличаща гравитация. (Според друг клас хипотези инфлатонното поле се спуска много бавно до нулевата си енергия и действа и в момента - сегашното разширение на Вселената.) Аз се чудя, как да проверя едно разглеждане на нещата по по-различен начин (от друг ъгъл, така да се каже). Нека си представим нещата по-образно по следния начин: Имаме критична плътност, под която пространството се разширява (имаме отблъскване) и над която пространството се свива (имаме притегляне) - 10 на степен минус 23 грама на кубичен метър. Имаме зависимост между разпределението на енергията и геометрията на пространството. Имаме разминаване между разширението на пространство с по-ниска плътност на материята и свиването на пространството с по-висока плътност на материята - “празното” пространство сякаш се разширява ускорено и/или галактиките сякаш се свиват ускорено. Струва ми се, че тук също имаме симетричност и това разминаване в наглед ускореното свиване на “малки” пространства с мащабни концентрации на материя (галактиките, максимум куповете) се балансира от ускореното разширение на големите празни пространства. Разминаването в силата на ефекта идва от това, че материята се състои от големи концентрации на енергия и ускорено свиване в “малки” участъци с материя се компенсира от ускорено, но по-трудно забележимо разширение на големите участъци без материя. Досегашните представи говорят за почти пълна симетрия между привличането и отблъскването - ефектът на едното като цяло, във вселенски мащаб, трябва да е равен на ефекта на другото като цяло. И би трябвало и съдържанието на енергия във Вселената изцяло да е отразено в геометрията на пространството - още една симетрия, която би трябвало да е пълна. Заради всичко това ми се струва, че ако съществува начин ОТО да се преработи във форма, която в дясната част на енергията да включва както енергията на свиването, така и тази на отблъскването (между двете да има пълна симетрия, равенство), а в лявата част да включва единствено и само формата на геометрията, която обаче да може да бъде и вдлъбната (представяне на свиването), и изпъкнала (представяне на разширението и всичко това - втора голяма симетрия между лявата и дясната част на уравнението, пълно равенство между двете) - това би могло да направи ОТО още по-симетрична и по-пълна от сега. Сега също си е вярна, но е икономисана евентуална енергия от разширението и представяне на пространствена геометрия, която да води в едни участъци до поведение на разширение, а в други участъци - на свиване. Точно заради действието на разширението на пространството и без материя, за разлика дори от привличащата гравитация, която я има само при материя (въпросът с тъмната материя стои отворен), на мен ми се струва, че това разширение е основата, фундамента на всичко останало и от там трябва да тръгват разсъжденията.

Я и аз малко да разпусна натоварването от строгото следване на ОТО, СТО и КМ (тънкостите на тези три места са направо безброй!) и да продължа предположенията, които започнах в темата с разширението: Нека имаме предвид, че има една конкретна последователност на разсъждението. Започваме с отблъскващата гравитация в огромните празни пространства, където няма привличаща гравитация (в огромни участъци плътността на материята е под критичните 10 на степен минус 23 грама на кубичен метър или много под пет атома водород на кубичен метър, затова там действа отблъскваща гравитация - рехавото разпределение на материята там изкривява пространство-времето по начин, по който то премества участъците на галактиките и куповете с привличаща гравитация, с които се "допира"). На тези места движението е отвътре-навън, то е повсеместно и действа само по ръба на допира с участъците с привличаща гравитация (ако поставиш нещо масивно в участък с плътност под критичната, например молекула вода, с надеждата ефектът на разширението да я разтегне - няма да стане, защото присъствието на молекулата с вода моментално ще промени плътността на относително широк периметър около нея на над критичната стойност и това моментално ще направи гравитацията там привличаща). Там налягането е отрицателно (заради това гравитацията е отблъскваща). Когато имаме големи сгъстявания на материя (галактики, звезди, планети, спътници...), около тях също се образува, условно казано, разреждане (но научно-казано там налягането е положително) и това разреждане води до потъване на всичко преминаващо към центъра на масивното тяло. В тези участъци с големи концентрации на материя посоката на повсеместното разширение се преобръща на свиване, концентрация отвън-навътре и само към една-единствена точка - центъра на масивното тяло. Всичките взаимодействия (без слабото) се базират на тази обща черта, характерна за привличащата и отблискващата гравитация - има различни форми на привличане и на отблъскване. Точно като двата вида гравитация, различните електрически заряди се привличат или отблъскват (но за разлика от отблъскващата гравитация, при електромагнетизма няма повсеместност, а отблъскването е свързано с конкретни точки на електрически заряди с еднакъв знак). Както при отблъскващата и привличащата гравитация, линиите на електрическите полета излизат отвътре-навън при положителните заряди и влизат отвън-навътре при отрицателните заряди (но всичко става в единични точки и никъде няма повсеместност). И очевидно има прогресиращо засилване от отблъскващата гравитация, най-слабото въздействие, през привличата гравитация, по-силна, през електромагнитното взаимодействие, още по-силно, до силното взаимодействие, най-силно от всичките. Разширението на пространството протича от една точка в посока навън, навсякъде около нея, подобно на излизащото електрично поле от положително-заредена елементарна частица. Вместо това, фотонът се движи в една посока (само се поддава на въздействието на гравитационните пространствено-времеви коридори) и затова неговото електромагнитно поле "пулсира" в посоката на движението му - пулсации, които изменят фокуса на възприятие от разширението навън от една точка и повсеместно, на непрекъснато редуване на нарастващо и спадащо движение на фотонната електромагнитна следа в една посока. Друго драстично и трайно изнестване на фокуса на възприятие, на перспективата, на "ъгъла" на проява става при преобразуването на фотони в масивни частици - постоянната скорост на светлината спрямо всеки наблюдател се заменя от жъзникването на постоянна маса в покой, скоростта става подсветлинна, а фотонното постоянно пулсиращо електромагнитно поле се преобразува на постоянно електрично такова в едни случаи и на отсъствие на всякакъв заряд в други случаи. Казано накратко - между преобръщането на повсеместната отблъскваща гравитация на концентрирана привличаща такава, вероятно протичат множество промени на скорости И НА ХОДОВЕ НА ВРЕМЕТО на едни полета и движиения спрямо други полета и движения и съвсем ограничен брой на смени на фокуса на проява/възприятие, които са в основата на установения брой частици и взаимодействия между споменатото преобръщане на гравитацията.

Проблемът ми в момента е с разбирането, защо космологичната константа (тъмната енергия) е в лявата част на уравнението?! Средната критична плътност, при която се преминава от привличане към отблъскване е 10 на степен минус 23 грама на кубичен метър или 5 атома водород на кубичен метър. Ако средната плътност в участъка е по-ниска от това - има разширение на пространството (както ти спомена по-горе - това се случва чак в огромните пространства между галактиките и дори в тези между галактическите купове). 30-сетта процента на наблюдаемата и тъмната материя са ясни - те са си привличаща гравитация и са си отдясно. Обаче останалите 70 процента до достигането на критичната плътност, които също трябваше да са някъде отдясно, не само са ускорение на разширението (тъмна енергия), ами са сложени и от лявата част на равенството! След като космологичната константа вляво от равното е дадена със знак плюс, това би значело, че първите два члена, които се вадят един от друг, дават резултат със знак минус, който изважда 40 % от 70-те процента тъмна енергия и така лявата част успява да се изравни с дясната. Другият вариант е, космологичната константа да не е дадена в енергийна форма, а в геометрична такава и по този начин цялата лява част да няма нищо общо със 70-та процента търсена енергия и да компенсира само 30-та процента на дясната част. Третият вариант е, вместо знак за равенство, лявата част от уравнението да е условно по-голяма от дясната и така отблъскването във Вселената да доминира над привличането (както материята доминира над антиматерията)!

Това си го написал като препоръка за теб! Сега остава и да се вслушаш...

Истина е, че бързам - имам и други интереси, които също трябва да вървят (например - интересувам се и от глобалните пазари, форекса, като основно предпочитам да търгувам със злато, има и няколко други важни за мен неща). Също, доста време съм опитвал да обсъждам редица неща (основно грешката ми с формирането на маса чрез движение) с по-разбиращи от мен хора (да речем - Леандър Литов и Златко Минев), като не получих от тях дори един отговор, примерно отказ. Едва тук успявам да провеждам пълноценна дискусия с хора, които разбират много повече от мен и наистина бързам да извлека максимума, докато има тази възможност.

Добре! Важното е, че в процеса на коригиране на грешките ми (сега аз не ги смятам за такива, защото не ги разбирам), аз ще науча още повече, в сравнение с досега.

Не е това! Нямам никакъв проблем, че не зная абсолютно всичко, което е известно на този и онзи - най-напредналите знания в този свят. Още по-малко ми е проблем, че човечеството никога няма да знае напълно, какво и как става в този свят, а още по-малко ме смущава това, че в момента и най-напредналите физиците са изпаднали в безизходица - как да обединят две несъвместими теории, въпреки че света си е съвсем съвместим и единен и проблемът е в теориите и в съставителите им, а не в света. Съвсем ясно е също, че не съм точно аз човекът, който ще научи най-подготвените физици, как да разрешат едни от най-сложните и най-дълготрайни проблеми, пред които са изправени. Причината постоянно да търся отговори и на неща, на които днешната наука все още не е дала отговор не е, че точно аз ще намеря отговора им, а е в процеса на самото търсене и на коригирането на грешките, които допускам във вече известните неща, докато търся. Търсенето на отговори на загадки запазва мотивацията да уча повече, а междувременно ме доведе до преодоляването на голямо неразбиране (въпросът с масите и движението, за което подобряване на разбиранията ми голяма заслуга имаш и ти) и сега последните ти коментари значително подобриха разбирането ми относно ОТО и разликите му с КМ. Сега отново препрочитам книгата на Браян Грийн "Тъканта на Космоса" и един стар учебник по Астрономия на Софийския университет, който разполага с една доста кратичка глава по Космология накрая и виждам, как редица неща, които само преди седмица ми бяха неясни, макар да вярвах, че са верни, сега вече разбирам, защо са написани точно по този начин. Всичко, което правя е с една-единствена цел - РАЗВИТИЕ! И за моя радост - благодарение на теб и на още двама-трима други тук имам добри резултати, които ми харесват.

Горе-долу започвам да разбирам, какво се опитвате да ми кажете с Гравити (а и Ники споменава нещо подобно). Все още по инерция ползвам термини хаотично, от досегашните си представи за КМ и ОТО, а тези термини са неточни било по отношение на някоя от двете теории, било по отношение и на двете. Има три различни варианта да се излезе от този тупик, безизходица относно безпроблемно взаимодействие между ОТО и КМ (интегрирането им в една, хармонична теория): 1) Избира се плоското контейнейно пространство на КМ, СТО и уравненията на Максуел и се разширява дефиницията на гравитационното поле от КМ със стойности с противополжни знаци, за вклюване на отблъскваща гравитация. Това няма да доведе до безпроблемно обединяване на КМ и ОТО, но може да доведе до разкриване от КМ на нови неща в микросвета. 2) Разширяване по накакъв начин на ОТО към микросвета - силното, електромагнитното и гравитационното взаимодействие (включително гравитационното отблъскване) са по същество, в основата си, идентични - привличане и отблъскване при гравитацията, привличане до определено разстояние при силното взаимодействие, привличане и отблъскване при електромагнетизма... Естествено, това отново няма да реши разминаването, само ще покаже, дали ОТО не може да достигне още малко по-далеч. 3) Предефинира на определението за пространство и при двете теории, по начин, който не съвпада изцяло и с двете - най-трудоемката работа, която може да наложи пренаписване и на двете теории спрямо тази напълно нова основа, а може да се наложат някои промени и при СТО и уравненията на Максуел (те също ползват плоско пространство, за разлика от ОТО). Пространство-време, което е поле с енергия и в което става всичко останало. Може да се нарече поле на пространството или пространствено поле. За КМ това означава, че отпада контейнерното пространство (просто лист хартия, върху който се пише всичко, без самият лист да има някакво значение) и всичко става в пространство-поле, което е основата. За ОТО това означава, че пространство-времето става поле с енергия, но пак си се огъва под въздействието на другите енергии и полета (материята), както досега. Пространство-време, което не е нито плоско, нито огънато или е и двете едновременно (това в момента не ми говори нищо смислено). Всичко става в това пространство-време и то е поле с енергия. Подозрението ми е, че има някакъв общ поток от енергия, който първоначално е затворен, свит в сингулярност (цялата му енергия е свита в точка), после, за един кратък миг преминава почти напълно или напълно в разширение (цялата му енергия изригва отвътре-навън във всички налични точки, които стават все повече с времето) и накрая, днес, енергията на този поток е разделена между отблъскваща гравитация в пространството като цяло и привличаща гравитация на местата с големи материални концентрации. Ако този общ поток е със затворена енергия, то по някакви начини енергията, която се “влива” в гравитационните участъци, отново “излиза” през пространственото разширение. Ако общият поток е с отворена енергия - непрекъснато към него постъпва, отнякъде, нова енергия (чрез разширението), която или се задържа в тази Вселена, или пък отново “излиза” към някое трето място през гравитационните участъци. Защо би трябвало пространството да се представя като поле с енергия? Когато се спуснем с кану или сал по река и нямаме нито гребла, нито платна, нито двигатели, с които да въздействаме по някакъв начин на поведението на кануто или сала - ние (материята) се движим от течението на реката (топологията на пространство-времето) по инерция, но реката си има свой поток на енергия, към който ние просто се прикачваме и макар на нас да ни изглежда, че се движим по инерция - всъщност ползваме енергията на реката. (Тук според ОТО реката/пространство-време няма енергия, а просто се формира като ефект от формите, разпределението на кануто или сала/материя.)

Щом нещо се описва от някакъв теоретичен подход, независимо дали този подход му признава специална роля или не - то това нещо е включено в подхода. Признава ли се или не се признава реална, материална същност на разширението - то се регистрира наблюдателно и се описва все по някакъв начин от космологичните уравнения. Виж, при квантовата механика разширението наистина не фигурира по абсолютно никакъв начин и не се и описва по абсолютно никакъв начин. Там наистина изцяло отсъства, не се включва в нищо.

Някак се опитваш да обясниш, че има компонент на разширението (основното разширение извън ускорението на това разширение/тъмна енергия), който не се разглежда и не се включва в космологичните уравнения. Това наистина не успявам да го разбера, защото това би означавало, че не се включва и равностоен на това разширение дял от привличащата гравитационна енергия на Вселената. Освен, ако по някакви други причини, различна от отблъскването и привличането материята да се разпределя така, както се разпределя, а пък постигнатото по други причини разпределение да създава пространствената топология, накрая. Не успявам да разбера това!

Допускам, че Скенер се опитва да каже, че водещата, централната, енергийната форма е материята и нейното разпределение, а привличанията, отблъскванията, кривината, топологията на пространство-времето са просто продукт от това разпределение и без материално естество (според ОТО). Аз се мъча да кажа, че дори да се разглеждат като продукт от материята и като нещо нематериално - разширението и свиването все пак се разглеждат от ОТО в тяхната пълна форма. Виж, квантовата механика - тя пренебрегва изцяло разширението (понеже е по-слабо даже и от гравитацията и не въздейства почти никак на малките дължини, на които функционират елементарните частици).

Ако се опитваш да кажеш, че поради инерциалността както на разширението, така и на гравитационното свиване, тези неща не се разглеждат като материални същности (за разлика от КМ, където гравитацията се разглежда като поле, а разширението не се разглежда въобще) - това ми е ясно. На практика разширението и свиването при ОТО е като контейреното пространство при КМ, но с топография, която се влияе от материята (и влияе на материята). Въпреки това, разширението и свиването при ОТО не е с материален характер, точно както не е с такъв и контейнерното пространство на КМ. Ако е това - аз го разбирам. Само имам предвид, че на практика разширението и свиването, независимо дали са нещо материално или не (както е в случая с ОТО не са и бидейки нематериални - нямат и енергийно описание), са съвсем реално съществуващи особености, които не просто се отчитат от космологичните модели за описанието на Вселената, ами дори лежат в основата, във фундамента на това описание - какво точно определя динамиката на свиване и разширение на пространството (разпределението на материята). Те са толкова фундаментални за вселенските космологични модели, че дори не се търси обяснение на произхода им (пространствени особености, произтичащи от разпределението на материята). Точно същото е отношението към неопределеността в КМ, която е нейния фундамент, приема се за даденост и не се търси нейния произход.

Именно! Разширението е по презумпция, то е в същността на всички математически операции, свързани с Вселената. Цялата оценка от формулите е свързана с компенсирането на разширението и с оценяването, дали има остатък от разширение, който да не се покрива от материята/енергията/гравитацията, дали двата елемента (разширение и свиване) са точно балансирали и в някой бъдещ момент Вселената ще спре да се разширява до някакво статично състояние или материята/гравитацията/енергията доминира над разширението и накрая всичко отново ще се смачка до сингулярност. За формулите но ОТО, свързани с оценката на Вселената, разширението на цялата Вселена е същия най-базов, най-същностен елемент, каквото е неопределеността за квантовата механика.

Аз изхождах от виждането, че ролята на абсолютно цялата дясна част на уравнението е да показва, кое е това нещо, което спира разширението - цялата материя във Вселената, цялата гравитационна енергия, гравитационната константа на Айнщайн, умножена по тензора на напрежението и енергията. Цялото дясно нещо е гравитацията на Вселената и нейното основно предназначение е да спре повече (затворена Вселена) или по-малко (отворена Вселена) разширението. Ако разширението като цяло не участваше, при това фундаментално във формулата - голяма част от дясната страна нямаше да се отчита, а само щеше да има горницата на материята, която довежда до свиването отново до сингулярност на Вселената накрая или недостигът на материя, заради който Вселената е отворена и ще продължи да си се разширява вечно. В лявата част, в кривината на пространство-времето (която освен сферична може да е и седловидна - геометрично представяне на разширението), разширението е същностно вложено, защото смисълът от цялата дясна част е да го спре и да придаде нужните изкривявания в лявата част, които се отнасят за Вселената като цяло, като усреднени стойности.

В лявата част на тази формула би трябвало да фигурира под някаква форма и разширението на Вселелната, освен тъмната енергия, която е представена с космологичната константа и прилежащата ѝ пространствено-времева метрика (означението след знака плюс в лявата страна на формулата, точно преди знака за равно). Това разширение би трябвало да е представено някъде или в тензора на кривата на Ричи (първото означение на формулата, отляво) или в половината от скаларната кривина, заедно с прилежащата ѝ пространствено-времева метрика (второто означение, след знака минус и преди знака плюс, с едната/втора пред него). Би трябвало да е представено това базово разширение някак, защото все пак то се извежда от уравненията за полето на Айнщайн, чрез решенията (метриката) на Фридман и Льометр (там се включват и законът на Хъбъл и константата на Хъбъл). Така изводите за параметъра на плътността Омега, дали кривината на пространство-времето е плоска, положителна или отрицателна и дали Вселената е плоска, сферична или хиперболична произтичат точно от едно такова наличие на базовото разширение в най-горната формула. Просто, там това разширение не е представено като някакво поле с енергия, а като специфичната форма на пространствено-времевата кривина (така то се балансира с дяснанта част на уравнението).

Аз не бих тръгнал да обяснявам отблъскването с ентропия. Ентропията си има съвсем конкретни значения (описани и от теб в коменнтара ти) и ако започнем да я ползваме и за всякакви други неща - много бързо ще стане пълна каша, тотална боза или манджа с грозде, както са популярните изрази за безсмислиците. Все повече ми изглежда, че КМ и ОТО не могат да се съвместят хармонично поради някакви слабости в подхода и при двете. Аз, за момента, ако трябва да започна от някъде, то това би било от основата, а именно - как би било най-добре да приемам пространството. И определено не бих се спрял на контейнерната представа - дори ако нещо подобно съществува реално в най-най-безбрежните далечини, моят диаметър, в който е успяла да бъде проучена Вселената не включва такова състояние, затова и няма смисъл да разглеждам пространството като такова. По отношение на КМ най-смислено ми изглежда (засега), пространството да се разглежда като поле, в рамките на което и при неговото поведение (защото то е динамично и се движи - на едни места се разширява, а на други се стеснява) други полета правят други неща и всичките тези полета, включително полето-пространство си взаимодействат, докато не образуват наблюдаемата Вселена такава, каквато е в момента (нека не забравяме, че в КМ абсолютно всеки вид елементарни частици си има свое-собствено поле и там полетата са доста на брой). По отношение на ОТО най-смислено ми изглежда (засега), дефинирането на пространствено-времевата кривина да включва някакво специално съчетание между огъване на пространство-времето отвътре-навън (отблъскване) от една страна и отвън-навътре (привличане) от друга страна. Понеже отдясно са само материята и енергията, привличащата гравитация е отляво, под формата на кривината на пространство-времето - значи и едно внасяне на допълнителен аспект като отблъскваща гравитация би трябвало да се разполага някъде в лявата страна. Иначе, след като приема, че пространството не е контейнер, а активен участник и част от процесите, веднага след това бих продължил с разширението на това пространство, като първа стъпка на разглеждане. Дали това да бъде поле, идентично с гравитационното поле при КМ, но с противоположни знаци или да бъде огъната отвътре-навън кривина на пространство-времето, като при ОТО - на този етап от знанията ми (или по-скоро незнанията ми) не съм в състояние да реша.

Това, което налага да не се пренебрегва и разширението е фактът, че това практически е гравитация, но с две различни характеристики от другата гравитация - действа от точка навън (другата, привличащата гравитация действа отвън към точка) и е навсякъде в пространството (привличащата гравитация се събира в една точка само на едно място). След като привличащата гравитация получава специално разглеждане и от двете теории (под две различни форми), то и отблъскващата гравитация би трябвало да получи внимание, защото също е гравитация, едновременно с това е коренно противоположна на другата гравитация. Извън това, знаем, че обичайната гравитация е продукт на материята, получава се вследствие на концентрациите на материя. Логично е да се предположи, че след като отблъскващата гравитация е точно обратното и то не само в едно отношение, на привличащата гравитация - антигравитацията да е в основата на формирането на материята. Материята да се формира по някакъв начин от отблъскващата гравитация (която трябва да си е поле, по КМ, точно като гравитацията, но с противоположни знаци), а пък като следствие от формирането и концентрацията на материята, отблъскващата гравитация в околността да се преобръща на привличаща гравитация. Всичко е сложна промяна на перспективи на възприятието. И може лоренцовите трансформации да играят роля още от самото начало на прехода от отблъскваща гравитация, през материя, до привличаща гравитация.

Цитат от по-ранен коментар на Скенер: “Виж сега, според общата теория на относителността за нормалното разширяване на вселената енергия не е нужна. Енергия е нужна за ускореното разширяване, и това е тъмната енергия (затова е кръстена на "енергия"). Нормалното разширяване е просто решение на познатите ни уравнения без излишна енергия - просто това е устойчива динамична геометрия, нещо като движението по инерция, което не изисква също енергия. Така както в класическата физика статичното евклидово пространство се поддържа такова без енергия. ... Така че нормалното разширение не изисква енергия. А енергията от тъмната материя на малки мащаби е пренебрежима по въздействие. Нещо повече - тази енергия не действа на материалните обекти, а по характера си основно на пространството - и вече индиректно на материята, защото геометрията на пространството вече определя движението на материята. Така че видимите ефекти в сравнително близки разстояния (милиони парсеци) се определят само от нормалното разширение, което още Хъбъл е намерил.“

Скенер вече обясни в същия му коментар, че този член на уравнението описва само ускорението на разширението, а не разширението като цяло. Ако разширението не се включва по някакъв начин и в останалите два члена в лявата част - то на практика не фигурира по никакъв начин в това уравнение (останалите два члена описват само пространствено-времева кривина на свиващата гравитация). Вероятно на Скенер му се налага да обяснява едно и също нещо по няколко пъти, защото за мен, примерно, това е съвсем нова материя, с която не съм боравил досега (въобще, камо ли пък често) по правилния начин и все още изпускам в разсъжденията си множество важни моменти. (Той отново е написал важни детайли след твоя коментар, но тях ще ги разгледам внимателно след работа - това нещо си иска доста усилия, особено за лаик като мен.) По дяволите - истинската наука, без профанските, публичните наслоявания, била страшно интересно нещо! В момента ужасно съжалявам, че не владея достатъчно уравненията на КМ и на ОТО!

Аз нямам предвид точно това, макар че то е базово разминаване между двете. Аз имам предвид, че и двете не включват движение, което е същностно, макар и най-слабото - разширението на пространството. Доколкото си спомням, някога така са пренебрегвали и гравитацията, защото е била многократно по-слаба от електромагнитното взаимодействие. Сега разширението е най-слабото на единица площ (защото е разпростряно в цялата Вселена), но в началните етапи, инфлационното разширение, е било най-могъщото въздействие.