Станислав Янков

Обаче, когато Станислав преди много месеци пишеше глупости за нарастване на масата с увеличаването на скоростта - Скенер не спря да го поправя и да обяснява, докато Станислав не осъзна грешката си... Тука е разликата между Младенов и Станислав - колкото и да се обяснява на Младенов, лапландец, Гугъл нещо си, те не отчитат и си въртят непрекъснато тяхното, а когато Станислав не разбира нещо - той полага усилие да го разбере, отделя и доста време (Станислав не е гений и доста се затруднява в тези нови за него детайли, при това и множество на брой, освен крайно неинтуитивни). Накрая Станислав започва да се изразява по-коректно и Скенер не критикува толкова Станислав (което Станислав не харесва, защото всяка критика на Скенер е смислена и затова е винаги добре дошла). Ето детайли около последния коментар на Станислав и защо Скенер не се е намесил (а Станислав е доволен на всяка намеса на Скенер, на Гравити, а и на теб Шпага или на Ники, защото и да не е вярно вашето разсъждение, може да ме насочи към собствено полезно разглеждане - така стана и с хипотезата на Ники, която не става, но пък чрез развитието ѝ успях да си обясня, къде са слабите места):

Основният проблем на хипотезата така, както я е представил Ники е този, че за самото предаване на силите и енергиите между физическите материални тела с многоатомна структура, кинетичната енергия няма значение. Абсолютно всяко взаимодействие, пренос на сили, на кинетични енергии, НА ВСИЧКО в макросвета става посредством електромагнитното взаимодействие. Кинетичната енергия се предава през електромагнитното взаимодействие, ВСИЧКО, предавано между макроскопични обекти се предава посредством електомагнитното взаимодействие. Проблемът на директното обясняване на електромагнитното взаимодействие като някакво състояние на пространство-времето се състои в това, което е принудило физиците да не представят гравитационното взаимодействие като по-слабо електромагнитно или пък електромагнитното взаимодействие като по-силно гравитационно. При всички преноси на сили и енергии посредством електромагнитното взаимодействие (което значи - при абсолютно всички взаимодействия между макро-обекти) ускорението, с което са свързани тези преноси се регистрира, усеща се и телата от инерциални стават неинерциални. Обаче при гравитационното взаимодействие ускорението от гравитацията не се усеща и материалните тела в това взаимодействие са инерциални, докато се ускоряват в гравитацията, а стават неинерциални, когато движението им по гравитационните линии бъде възпряно по някакъв начин (например - при стъпването върху повърхността на Земята, при което електромагнитното взаимодействие спира движението по гравитационните линии). Затова, въпреки подозрително голямото подобие между тези две взаимодействия - все пак се налага гравитационното взаимодействеие да се описва чрез деформации на пространство-времето, вместо просто да се нарече по-слабо електромагнитно взаинодействие.

Ами - опровергай ме тогава! Снимай, лайф, как хващаш един от непризнатите гении-клошари и му даваш, да управлява парите и имуществото ти! Покажеш ли го това и да го оставиш да продължи поне година - за същия срок аз веднага ще се покръстя в теб и ще признавам за верни всичките ти премъдристи: че няма Голям Взрив, че хората не са стъпвали на Луната (нали и това поддържаше в съответната тема, започната от някой като теб?), че Айнщайн, Бор, Дирак, Уайнбърг, Файнман, Хокинг и другите гении не разбират достатъчно, а ти с едно мигване си им разрешил всичките неясноти и противоречия, че сегашната наука е парадоксален парадокс, защото въпреки хилядите разкрити от теб парадокси - тя си прави суперсложни компютри, ракети, строителни и всякакви други, недостижими за теб постижения... Чакам лайф-видеата! За разнообразие - да захапем малко и хипотезата на Ники, че да напиша и нещо по темата... Налягането е следствие от плътност на материя, в която има някакъв друг вид материя, който я измества и тя се стреми да запълни мястото. Както вече писах по-горе - за да се приближи хипотезата на Ники към работеща, тя трябва да включва материи от различно естество и действащи отделно, макар и да са свързани помежду си по някакви неизвестни ни начини. Само така става възможно едновременното действие на две противоположни прояви. Хем големи концентрации от маси на многоатомната материя да понижават налягането на пространство-времето, с което да се поражда всмукване и гравитационно свиване (както и при разноименни заредени частици при полевата, в случая електромагнитна форма, където пространство-времето да е разредено и привличащо на по-висок порядък и отделно от гравитацията). Хем в абсолютно същото време да работи и повишената плътност с високо налягане и отблъскващ ефект на пространство-времето от електомагнитните едноименни заредени частици, благодарение на което материята на Земята не се смачква в една точка от гравитацията, а остава под формата на нашата красива планета. По подобен начин две засилени една срещу друга топки за боулинг съединяват електромагнитните полета на атомите си, когато се доближат достатъчно една до друга, това довежда до сгъстяване на плътността на пространство-времето между тях, до ръст на налягането на електромагнитното взаимодействие и накрая води до отскачането на топките при "сблъсъка" (класическата механика). И няма никакви пречки този процес да се случва едновременно с гравитационното въздействие на Земята над топките за боулинг. Ако квантовата механика не се окаже съвсем права и ако фотоните на електромагнитното взаимодействие имат значение само при поглъщанията, излъчванията и превращанията на елементарни частици (тоест - ако няма виртуални частици-вестоносци на взаимодействията) - налага се пространство-времето все пак да се приеме като някакъв вид изключително екзотична материя. По-специално - много екзотично поле, което няма нищо общо с останалите познати полета. Поле с най-високата възможна степен на неопределеност извън тоталното НИЩО и с най-малкия възможен брой характеристики, които да го описват.

Твоят подход също е дивашки! Кога ще пуснеш някой клошар да ти управлява имуществото и парите? Човекът е непризнат гений - знае всичко, но ти, с дивашкия ти подход, не желаеш да оцениш достойно високите му качества! Да се наложиш над другите, а те да мрат. Кой не скача с теб е учен!

Добре, спамъри! Получавате по един тиквен медал! Сега - продължавайте да разбивате официалната физика, като разкривате хилядите парадокси, за които не се е сетил никой друг преди вас! Кога да очакваме порадокса на кривата краставица (опровергава ОТО - аз не зная как, но вие ще го разкриете успешно)?

Ако не греша, кривината на пространство-времето не може да изчезне при нито една отправна система, защото и масата в покой на тялото, което формира тази кривина, не може да изчезне при нито една отправна система. Кинетичната енергия може да бъде от 0 до колко ли не, в зависимост от отправната система, наляганено също може да отсъства, но масата в покой не може да спадне под тази си стойност в нито една отправна система (точно подобно на фотоните, чиято скорост във вакуум също не може да се промени в нито една отправна система). Масата на материята е основната величина, която осигурява наличието на кривина и оттам на гравитационно въздействие. Извън това, често във форума фигурира обяснението, че когато не е измервана (не взаимодейства), елементарната частица буквално не съществува, както в рамките на атома, така и извън него (цялото пространство, особено пък в Слънчевата система, е буквално залято с всякакви електромагнитни лъчения и затова атомите и молекулите са проявени като конкретни форми почти през цялото време). Може да се предположи, че без измерване, наблюдение, взаимодействие, материята пребивава в сложна полева или многополева форма. При взаимодействие, регистриране, замерване, взаимодействащото поле се съчетава с полето или полетата на атома (основно електрона) или на свободната частица и това временно води до колапс под формата на две частици-кванти (примерно - електрон и фотон), съгласно правилата на квантовата механика. След края на взаимодействието полевата форма на материята отново се завръща и частиците изчезват като кванти (но не изчезват като характеристики на съответните им полета, които да им позволят да се появят отново като кванти при следващо взаимодействие, регистрация, замерване). Сега, нека да се опитам да модифицирам малко хипотезата на Ники по начин, който да не е в толкова голям конфликт с актуалните физически представи (ограничението е само недостигът ми на знания). Обобщено, всички взаимодействия са различни (подчертавам - РАЗЛИЧНИ) форми на деформации (изкривявания) на пространство-времето. (Квантовата механика механика представя взаимодействията по друг начин - като обмяна на частици-вестоносци на съответните взаимодействия в плоско, контейнерно пространство). Има поне три различни, коренно различни (макар и свързани помежду си по някакви, засега непознати добре начини) форми на материята - пространство-времето (нещо като поле, но с много условности), полетата на взаимодействията и на масивните частици и накрая многоатомната материя (може за има и още форми на материята). Тези поне три много различни форми деформират, изкривяват пространство-времето самостоятелно, независимо една от друга и едновременно и трите по три различни начина - с еднакъв характер (разширение или свиване, отблъскване или привличане), но в много различна степен. При пространство-времето е гравитационното въздействие (разширение и свиване), което е най-слабото по величина. Следва електромагнитното взаимодействие, което е най-разпространеното на макрониво много по-силно от гравитационното. Подобно е и силното ядрено взаимодействие. Накрая е класическата механика с нейните сили между многоатомните тела. Може да има съответстващо при трите форми на материята участие на плътности и налягания, макар прилагането на подобен подход при пространство-времето да много усложнено (буквално под въпрос). При всички положения става дума за различни степени на плътности и налягания при всяка от трите различни форми на материя, които и трите действат едновременно и отделно едно от друго. В зависимост от това, плътностите и наляганията на коя от формите-колко преобладават над останалите - отчитаме и съответната ситуация.

Шпага, спомни си обясненията на Скенер и цитирането на Окун, когато аз също се заблуждавах за този въпрос с масата. Масата в покой не се променя (не расте със задвижване на масивното тяло), расте само кинетичната енергия на задвиженото масивно тяло.

Аз пиша за по-сложните хора, които имат интелектуалния капацитет да осъзнаят множеството детайли, които описвам съвкупно, съвместно, заедно в една картина и да ме поправят, когато видят грешка (за тях не е проблем да възприемат написаното с лекота, защото имат достатъчно знания, да откроят подробностите, както и верните и неверните от тях). Простите хора си имат по-прост лагер, дискутират си техните прости неща и са щастливи, че са разкрили хиляди парадокси в официалната наука, без да я познават задълбочено.

Какво точно попадение! Сложни неща могат да се опишат просто само от простаците! Защото ако някой можеше да описва много сложни неща едновременно детайлно, но и по прост начин - той щеше да е Господаря на Вселената! Само си представи, какви знания се изискват, за да разработиш следващо поколение микропроцесор (аз и ти не можем, а и никой не може сам - всичко се прави от добре сработени екипи от отлично подготвени хора) и - веднага ще светне, за колко сложна материя иде реч (само последния ускорител на частици струва милиарди и е разработен и се обслужва от стотици специалисти от най-високо ниво).

Нека да степенуваме нещата така: На първо ниво, в основата на всичко останало е материята, нейното разпределение, нейната плътност, нейното поведение. Материята определя всичко. На второ ниво е геометрията на пространство-времето, която произхожда от масата в покой и от разпределението, от плътността на материята. Разпределението на материята, нейната плътност и по-конкретно разликите в нейната плътност определят, къде и доколко в геометрията на пространство-времето има свиване и къде има разширение. Също на второ ниво е и кинетичната енергия, затворена като топлинна енергия на атомите на материята. Също на второ ниво е и налягането на материята. Всички тези неща произхождат от особеностите на материята, от нейното разпределение и от част от нейното движение. На трето ниво е промяната на геометрията на пространство-времето, произхождаща от кинетичната, топлинна енергия на атомите (второ ниво) и от налягането на материята (второ ниво). Също на трето ниво е и ускореното разширение на пространство-времето в големи мащаби, което произхожда от разширението на пространство-времето на второ ниво. Третото ниво произхожда от, описва второто ниво. В основата на всичко стои материята, но някои следствия произхождат не директно от нея, а индиректно от нейните описания на второ ниво. Заради това тъмната енергия, разширението с ускорение, която произхожда от разширението на второ ниво, описва разширението. Тя е третичен параметър (ускорението), който описва вторичен параметър (геометрията на пространство-времето и по-конкретно разширението на пространство-времето). И макар ускорението, тъмната енергия, да описва разширение - тя действа гравитационно-привличащо, защото е ускорение. И понеже произхожда от вторичния параметър геометрия на пространство-времето - тъмната енергия въздейства гравитационно привличащо директно на геометрията на пространство-времето. Всичко зависи от материята, но има и понятийна градация.

Ще ме поправят, ако нещо греша, но според ОТО пространство-времето не е материя (то е геометрично описание на материята - на нейното разпределение, плътности, движения), затова и тъмната енергия не е материя, тя е описание на това разпределение на материята, което води до ускорено разширение - ускоряването има гравитационен ефект и понеже не е материя, се поставя в лявата част на уравнението, представено от Скенер в друга тема, като въздейства директно на пространствено-времевата геометрия.

Ако той беше казал това, което беше искал да каже - щеше да е по-добре от това, което е казал, но не е било това, което е искал да каже... Тъмна енергия, обичайна енергия, сили, взаимодействия (не полета на взаимодействия, а самите взаимодействия), пространствено-времеви кривини, скорости, импулси, моменти на импулси, местоположения, неопределености - всичкото това са описания на материята, на нейното разпределение, на нейното поведение.

Това, което се опитваш да кажеш е, че височината по принцип, сама по себе си (силата), е проява на дебелината по принцип, сама по себе си (изкривяването на пространството, вероятно пространство-времето) и е следствие не на някакво материално тяло, което и двете да описват като високо и дебело, а без такова, от скоростта по принцип, сама по себе си (енергията). Казваш, че можем да срещнем в реалността разхождащи се височина, дебелина и скорост, без да има никакво материално тяло, което те да описват!!! Покажи ми някъде такова чудо, моля те!

Задължително е. Сила, енергия, плътност, напрежение, налягане - всичко това във физиката са описателни термини. Те описват НЕЩО и това нещо е материята. Точно заради това квантовата механика определя виртуални частици на взаимодействията, които да пренасят взаимодействията между материалните частици в контернейно пространство, а пък ОТО обвързва абсолютно всяка гънка на пространство-времето с особености на материята в съответната област. Електромагнитното поле се счита за материя (точно както и гравитационното поле при КМ) и от там и фотонът е материя, но с много различни характеристики от масивните частици. Засега, от позицията на сегашните ми представи (те може да се променят коренно в бъдеще, с допълването на знанията ми), пространство-времето също е някаква материя, някакво поле, но с коренно различни характеристики както от масивната материя, така и от електромагнитното поле (но са свързани по някакви, недобре разкрити досега начини). Нещо много близко до гравитационното поле на квантовата механика, но с редица допълнения. Всички процеси стават в това поле, както рибите си плуват в дълбините на океана и то може да се огъва, както представя ОТО пространство-времето (или пък е съставено от множество взаимодействащи си при определени условия полета в контернейно пространство - въпрос на подход и на избор, какъв подход да се ползва). Цялата работа е в това, да се намери успешен начин за математическо съчетаване на нещата и това може да стане или чрез избор на единия от двата подхода, или чрез съставяне на съвсем нов подход. Как да се постъпи може да покаже само все по-коректното разбиране на дейттвителността. Всички термини трябва да се ползват възможно най-коректно и еднакво във всички ситуации. Гравитацията няма как да я видим, защото ако се описва като сила, нея я няма, докато през съответното място не започне да преминава някаква материя и чак тогава, в нейното поведение, се проявява гравитационния ефект. Светлината се отклонява драстично при мощни масивни концентрации, с мощен гравитационен ефект (дори от Слънцето, какво остава пък за черни дупки). Гравитацията не може да се регистрира без материя, чието поведение да покаже, че някъде има гравитационен ефект. В описания пример със самолета и хвърлилия се от него без парашут самоубиец - манерията, която показва гравитационния ефект е тялото на камикадзето. Последното е нещо такова, да, но до него е достигнала и физиката до момента. Досега този подход не е нещо невиждано, което да води до разкриване на физически загадки и неясноти.

Проблемът на хипотезата е, че се опитва да бъде нещо повече от един опит за по-различна, по-нагледна интерпретация. Ползва се характерна макроскопична представа навсякъде, включително за микроскопични неща, където нещата са много неинтуитивни - съчетание между квантова механика и относителност, което на всичкото отгоре все още не е добре разбрано и интегрирано. Същевременно - точно микроскопичното е предхождащо и определящо характера на макроскопичните прояви. За да е гравитацията сила - тя трабва да е сила НА НЕЩО МАТЕРИАЛНО (абсолютно задължително е да има материя, вследствие на чиито особености възниква тази сила, проявяваща се като гравитация). Налягането и неговата разлика също трябва, задължително, да произхожда от някаква материя, чиито разлики в плътността пораждат тези разлики в налягането и силовите им проявления като гравитация в случая. Коя е материята в този случай, която разликите в плътността и налягането, като следствие, описват и се появява, като следствие от тези разлики, силата гравитация, според хипотезата? Сферата в коментара на Скенер се ползва само за по-нагледна демонстрация на функционирането на кривината и на поведението на обектите в нея. Както ти не разглеждаш всички сложни процеси в скоростната кутия, в ходовата част, в диференциала, в окачването на автомобила, когато искаш да опишеш начина на изгаряне на горивото в цилиндрите, така и при сферата нещата са сведени само до още по-нагледно представяне на кривината и на нейното въздействие (обаче някои се затрудняват да си представят двумерността, заради това, че досега не са опитвали да мислят различно от триизмерно и вместо да се възползват от облекчението - всъщност затъват в още по-голяма неяснота и противоречия, свързани при това не с конкретния въпрос, а с изясняване на същността на измерността).

Имаш простор х, в рамките на който можеш да се движиш (едномерно пространство) или имаш простор y = 2х, в рамките, на който можеш да се движиш (двумерно пространство) или имаш простор z = 3х, в рамките на който можеш да се движиш (тримерно пространство) и т.н. Какви сили има тука и преди всичко - СИЛИ НА КАКВА МАТЕРИАЛНА СЪЩНОСТ (силите описват ефекта, до който дадена материя взаимодейства с друга материя)?! Някъде по-рано Скенер вече обясни, че при пространство-времето (независимо колко мерно) отсъства взаимодействие като между материални тела, а от там - отсъстват и сили (според ОТО). Аз съм склонен (засега) да приема пространство-времето като някаква форма на материя, но дори и така - принуден съм да го приема като крайно нетипична и с изключително неинтуитивно поведение и характеристики материя. Най-фината, най-тънката, която стои във фундамента, в основата на всичко, с най-високата степен на неопределеност, с най-малко описуеми характеристики и най-близо до НИЩО-то. Ако си играл на някоя компютърна игра, може да си срещал, как ходиш по някаква улица и след известно ходене през няколко завоя изведнъж се оказваш в същата точка, от която си тръгнал. Другаде улиците са две и пак са свързани в някой етап с началната точка на потегляне. На трето място са три свързани улици или още повече... Къде тук има каквито и да било сили?! Това е само простор, свобода на изява! Това са измеренията! Смисълът на описанието с 2D е по-лесно да покаже изкривяването по взаимо-затворен начин, без деформации и как кривината води до гравитацията и потъването на материалните тела (дори и двумерни в случая) в тази гравитация. Ти не успяваш да си го представиш адекватно и вярно в 2D формата - искаш да го разбираш добре и детайлно в 3D! Моите самолети (или самолетите на Скенер - ако така ти хареса повече) без проблеми могат да се движат кръгово по която и да било част от сферата. След като смяташ, че по-добре ще разбереш нещата, като ги усложниш още повече - добре! Полетата, които се явяват материята в двуизмерната сфера и я огъват до формата на сфера, също дават възможност самолетите да променят движението си по какъвто кръг от двумерната сфера си искат, макар и след като изразходват някаква част от енергията си. По същия начин, по който космическите капсули с астронавти пропадат по гравитационните геодезични линии на Земята, докато се завръщат от Космоса и отвреме-навреме задействат и после отново спират двигателите си, за да коригират геодезичната линия на падането си. Сега по-доволно ясно ли се получава?! Къде по двумерната сферата (която не е кълбо - кълбо би могла да стане, ако възприемаш триизмерно, а не двуизмерно) се намира нейния център, за да можеш да завържеш за него въжето?

Точно това е смисълът на измеренията, ограничаване при по-малко на брой и разширяване при повече на брой на свободите на движение. При едно измерение имаш само движение напред-назад, при две измерения имаш напред-назад и наляво-надясно, при три измерения имаш напред-назад, наляво-надясно и нагоре-надолу, при четири измерения имаш напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу и Пунта-Мара и т.н. и т.н. Движението върху сфера не е излюзия, защото там наистина има само движение напред-назад и наляво-надясно, но няма нагоре-надолу (към центъра на сферата, ако беше кълбо и към "Космоса" в другото направление). По абсолютно същия начин не е илюзия и движението само напред-назад при едномерна линия, без никаква друга възможност. Тука, при разглеждането на измерения, няма никакви сили. Това са просто възможностите на свобода на движението, които при по-малко измерения са по-малко на брой и при повече измерения са повече на брой. Не можеш да пренебрегнеш гравитацията при едномерно и двуметно пространство. Всяко линийно пространство, което не е право, а огънато (дори до затворено в кръг или всякакви други форми), както и всяко двумерно пространство, което не е плоско като тепсия, а огънато (дори до сфера или до произволни други форми) са простраства с гравитация и там всичко ще пропада гравитационно, в зависимост от формата на геодезичните линии.

Докато коригирам малко предното представяне на двумерност, тримерност и над-тримерност - няма нужда от никакво закрепване на самолетите никъде, с никакви въжета. Материята (някакви полета, да речем) е така разпределена, че огъва принципно плоското и разгънато двумерно пространство (двумерен контейнер) в сфера. От тримерно същество, с тримерно възприятие, тази сфера ще се възприема като кълбо (с трето измерение навътре, към центъра и навън, към Космоса - нагоре и надолу). Понеже сферата има кривина, гравитация - двата двумерни самолета (на тях не им трябват крила, защото няма накъде да се издигат в двумерно пространство) просто си пропадат по геодезичните линии на двумерното кълбо, без да разходват никаква енергия за това, както си се пропада в гравитация. Така, чрез това гравитационно пропадане и без никакви енергийни разходи, те си правят кръгче след кръгче по повърхността на сферата, като се срещат ту в единия и’ край, ту в другия... За написаното от Скенер, за което му благодаря - трябва ми известно време (и съответстващо усилие), за да го асимилирам. Както винаги - той е дал най-сериозните подробности, което е чудесно, но и изисква усилия за адекватно възприемане. Материята е порядъчно сложна...

Ти се забъркваш, защото си се представяш като наблюдател, който си възприема обичайно, триизмерно. Затова си представяш кълбо с повърхност (дължината и широчината) и заедно с това и спускане към центъра (третото измерение, височината), а може би и “излитане нагоре”, в “Космоса”. Всъщност, тримерна сфера, наблюдавана в двумерен план, ще бъде за теб, бидейки някакъв екзотичен двумерен самолет (може и двумерно същество-правоъгълниче) като едно плоско, равно поле (понеже възприемаш само двумерно - ти няма да можеш да регистрираш третото измерение нито “надолу”, към центъра на сферата, нито “нагоре”, към “Космоса”. Ще възприемаш само пред тебе, зад тебе и от двете ти страни (двете измерения дължина и широчина). Третото измерение (към центъра и към Космоса) за теб няма да съществува и направо няма да можеш да си го представиш. И така, имаш простор напред, назад, наляво и надясно (всякакви комбинации от тези посоки) и когато с твоят брат-близнак-правоъгълник (другия двумерен самолет) сте опрели задните си части една в друга (ти гледаш напред, а той назад) - решавате да тръгнете, всеки от двамата точно в противоположната посока на другия. Така вървите, вървите, вървите, вървите (сферата не е чак огромна, но не е и много малка) - всеки от вас върви право напред в срещуположната на другия посока, като всеки от двама ви смята, че си върви по едно равно, плоско, двумерно поле. Обаче, ако отгоре (или пък от вътрешността на сферата) някакъв триизмерен наблюдател ви наблюдава двамата от триизмерна перспектива, той ще вижда, как двамата тръгвате в точно срещуположни посоки по кълбо, първаначно се раздалечавате един от друг, но след средата на кълбото отново започвате да се доближавате и накрая се срещате от другата страна на кълбото (ако продължите и след това - ще се срещнете още веднъж в стартовата точка, от която е започнало пътешествието). Всичко това става без усилие за вас, Като два правоъгълни фотона, които си се движат по двумерната сфера непрекъснато, по инерция, без никакво усилие, както непрекъснато се движи светлината, а защо не и със скоростта на светлината... Вие двамата обаче, заради двумерното си възприятие, ще смятате през цялото време, че се движите право напред по плоска, равна повърхност, в точно противополжни посоки. За вас двамата ще бъде огромна изненада, когато се срещнете отново след известно придвижване право напред по плоското поле и още повече ще се изненадате, когато на втората среща установите, че това е същото място, от което сте започнали дългото си пътешествие. Наблюдателят с тримерното възприятие ясно ще вижда огъването на двумерното пространство, по което двамата с правоъгълния ти брат (или пък втори двумерен самолет) се движите, но вие двамата ще възприемате само едно голямо, плоско поле и чак двумерния правоъгълен чичко Айнщайн от вашия двумерен свят ще ви разясни, че щом се срещате и то цели два пъти - значи се движите по огънато пространство-време, макар да не успявате да го усетите заради двумерното ви възприятие и заради много голямата площ на двумерното пространство, което кръстосвате. Ако съществува и четвърто пространствено измерение - за нас то е съвършено недостъпно, както третото измерение е недостъпно за двумерните същества. За нас това четвърто измерение би представлявало движение в един съвсем нов, различен свят и ако измеренията са шест, вместо четири, с три недостъпни за нас - този друг, съвсем отделен свят би бил тримерен, подобно на нашия. (При девет пространствени измерения би имало още цели два други, различни тримерни свята, освен нашия и т.н. и т.н.)

Егати! Нещо стана - един и същи мой коментар се е качил пет пъти! Ще разчистя четири от тях и ще помоля модераторите да махнат тези четири мои коментара без съдържание!

Изтрито поради повторение

Повторение!

Повторение!

Повторение!

Скенер, възможно ли е да дадеш някакво по-конкретно описание на написаното от теб тук? При движение на обект спрямо условно неподвижен наблюдател, обектът се скъсява по посока на движението и отрязъците на неговото време се удължават (казано по друг начин - времето му от гледна точка на неподвижния наблюдател се забавя). По подобен начин, при излагане на по-силно гравитационно въздействие, времето също се забавя (времевите интервали се удължават). На Еверест часовник ще се “върти” по-бързо, отколкото на морското равнище. Ти обаче сякаш имаш предвид нещо по-различно относно връзката на времевите интервали и гравитацията!