glishev

Мене, текел, фарес

Да, "Малка Армения", "Армения", "Киликийска Армения", "Нова Армения" за Киликия са кръстоносни названия. Има ги например в Романа за Мелюзина на Жан д'Арас от 1395 г., в каталонската "Хроника" на Рамон Мунтанер от началото на същия век, както и в още сума ти текстове със западен произход.

Чисто процедурно: сравнението ти не е много добро. Graecia capta ferum victorem cepit.

Г-н Тамарин, не бих могъл да го кажа по-добре

Блаженъ мужъ, иже не идетъ на Википидии и на пути пишещихъ не ста, и на седалищихъ википидстващихъ не седе, но въ чтении книгъ воля его и въ статияхъ ученихъ поучится день и нощь

Щекн Ичр, печелиш ме с "ямболския оперетен фюрер"

Фружине, тук ако пуснеш нещо инфо за горяни би било супер. Аз примерно съм любопитен, а пък не знам достатъчно. Темата е хубава, само да не се опитват да я оспамят. Евентуално бих пуснал нещо за митрополит Борис Неврокопски (ето този е за канонизация).

Еее, Спандю, ако бутнеш ся гювеч по историята на Малка (Киликийска) Армения, цена нямаш

О, да. Това важи, но ако имаш здрав стомах. Някои още са на майчино мляко, сиреч на преразкази. От извори ги боли коремчето.

Честит боен празник на трудовата българска жена Да, това си е светският вариант на св. Валентин. Но не е честно да отхвърляме тези два празника. Единият не бил български, другият бил комунистически (впрочем, по-стар е от соца, но нейсе). Та по тия две причини горките ни гаджета, сестри и майки да нямат официален повод да се поглезят. Да вървят по дяволите причините, казвам аз. Познавам прекрасни момичета и жени, които си се радват и на Валентин, и на Осми март. Не виждам нищо лошо в това. Празникът има такъв смисъл, какъвто вложиш в него. А дали ще е добре отпразнуван и дали няма да е единственият ден, когато някой ще направи нещо мило - е, това си зависи от вкуса и въображението. Някои толкова си могат. На тях не им е крив Осми март. Да не говорим, че българите масово са органично некуртоазни, което за мен превръща повечето ми сънародници в хора петнайсета категория.

"Слуга государев" е леко бутафорен, но много приключенски, страхотен кеф. В най-добрите традиции на "Гърбушкото", "Фанфан Лалето" и други такива мускетарщини. Гледах още и препоръчвам: "Lope", испански, 2010, за живота на испанския драматург от XVI в. Лопе де Вега. Нещо средно между "Влюбеният Шекспир" и "Алатристе" - много подходящ за гледане с мацка; "Marie Antoinette", европейска копродукция, 2006, на София Копола. Историята на Мария-Антоанета, разказана като нещо средно между "Сексът и градът" и кой да е филм за тийнейджърки. Подходящ да гледане от мацки (много е забавен, наистина). "Богове и генерали" и "Гетисбърг" - два страхотни, патетични, но не лигави, мащабни филма за Гражданската война в Щатите, за добродетелите, страховете и греховете на добрия войник. Има пропаганда, но не на Америка, а на доброто старо времче, когато се е воювало без омраза, без изстъпления и без позор, но с хиляди жертви за един ден. Подходящ за гледане от заклети фенове на военни филми.

Тази тема повтаря неща, обсъждани в няколко други.

Последното мнение на първа страница е грубо, но по същество не е далеч от истината. Темата заминава за "Историческо моделиране". Пооправих и заглавието. Все пак зороастризмът не предхожда всички други

Има някои дребни неща за дооглаждане. Например "Августовски" трябва да е "Августов". И още две-три подобни. Инак полезен списък.

Мерси, Перкунас, предполагах тези неща, а е хубаво да са ясно изложени. Прав си, че е хвърлей място. Просто става дума за две различни остфранкски марки и ми е интересно дали е възможно "княжеството" на Прибина и Коцел да лежи и в двете - каролингската административна система все още не е в пълния блясък на феодалния хаос, особено по това време и по тези места.

Ето един пример - Азам Али, която споменах одеве. Слушал си я. Не е европейка, но, разбира се, е школувана по западному. Пее огромен репертоар адаптирани и авторизирани версии на фолклор и старинна музика. На много езици. Включително неща от Европа, та дори от България. Това музициране, ако не бъркам, се нарича world music. И е не по-малко впечатляващо от Вагнер в интерпретацията на Тосканини (или на Сейджи Одзава, ако е за въпрос). Не отричам собствената си привързаност към добрата стара западна музика (при това определено ценя и предкласически неща), но се питам: има ли западни изпълнители или композитори, които да могат да изпълнят, а ако трябва и да адаптират традиционна българска, иранска или индийска музика? Тук ми се ще да отбележа, че високата традиция на българската музика е определено западна - имам предвид традицията на Пипков и Владигеров, разбира се. Но народностната ни традиция е съвсем различна. В това отношение сме в едно и също положение като Русия, Полша и Унгария - едновременно принадлежим на западната цивилизация и сме извън нея. Което прави големите ни композитори по-интересни: българският, полският, унгарският и руският фолклор имат какво да предложат чрез озападняваща интерпретация в ръцете на местни композитори. В този смисъл не се съмнявам, че наши, източноевропейски композитори и изпълнители могат да навлядат успешно и в някаква незападна, далечна традиция. Човек, който е расъл с рапсодия "Вардар" или с полонезата на Огински, вероятно би могъл да адаптира и мотиви от старинна мелодия за японски шамисен, ако пожелае. Добре, но могат ли самите действително западни композитори - било от Западна Европа, било от Америка - да се справят с незападна традиция? Всъщност не се съмнявам за американците, те си имат безподобно шарен културен пейзаж, имат си джаз и Гершуин, а той е достатъчен, за да възпита пълна свобода на въображението. А западноевропейците? Онези съществуващи и днес алабастрови принцове, отглеждани в стерилна звукова среда без досег до собствения фолклор (практически не особено популярен) и в практическо неведение за каквото и да е традиционно изкуство извън родния им европейски Запад? Да, те са слушали и вероятно ценят Гершуин, Огински, а вероятно и Владигеров (и, о, ужас, може би като ученици са чували по малко блус), но съм сигурен, че масово не познават източниците на тяхното вдъхновение. Европейската класическа и модерна симфонична традиция е императивна и затворена, самодостатъчна. Нейните "турски" маршове са толкова турски, колкото аз съм испанец. За потопилите се дълбоко в нея даже и европейското Средновековие звучи екзотично. Азам Али успешно адаптира различна музика и пее на урду, пахлави, хинди, турски, английски, български, бретонски и френски. Но дали Тосканини, Караян или Абадо биха могли да композират и да дирижират нещо по действителни ирански или индийски мотиви? Примерно за Джери Бок не се съмнявам, че и това е щял да може, просто защото човекът си е един цигулар на покрива Между другото, музиката е една от причините да се дразня, когато някой простак каже, че Америка няма свое културно лице. Да ме прощава добрата стара Европа. Обичаме си я, но нейният чар е леко нафталинен. Просто не си представям как Моцарт или някой негов днешен австрийски почитател скача върху клавесина и го подпалва, както нЕкои джазмени постъпват с пианото Та така. Трябва да се внимава с възхищението пред класическата музика, защото тя е много затворена в себе си, а и любителите й понякога не успяват да оценят различни от нея традиции докато романтично затъват в синия Дунав.

КГ, като казвах за детайлите - в случай имах предвид конкретно детайлите за различните езикови влияния върху различните славянски групи от съседните народи и езици, които по моему подпомагат изграждането на самите славянски езици. Е, България и нейните съседи са ни известни

На хубави и технически съвършени изпълнения и сега можеш да се наслушаш. Друг е въпросът, че днес сме навикнали на, не знам как да го нарека, по-рязък звук. Чудесно знаеш, че ако Лондонският симфоничен оркестър, дирижиран от Джон Уилямс изсвири увертюрата на "Танхойзер", техническата страна пак ще е съвършена, но изпълнението ще е съвсем друго. Казвам друго, а не лошо. Не умението е спаднало, а модата се е променила. Което е естествено. Може би дори абсолютният брой на любителите на тази музика не е спаднал, а се е увеличил. Но вероятно е спаднал процентният брой на любителите, както и абсолютният брой на наистина задълбочените познавачи. И до голяма степен е изгубено усещането, че става дума за висока култура и за някакъв вид самоидентификация чрез нея. Това не е непременно зле, защото прекалено силното идентифициране със собствената култура понякога пречи да се оцени чуждото съвършенство. Убеден съм, че никой високо културен европеец от времето на младините на Тосканини не би могъл да слуша с удоволствие Азам Али, Юрий Шевчук или Мик Джагър, ако имаше шанс да ги чуе. А ние днес можем. Загубили сме дълбочина? Вярно е. Но сме спечелили широта.

Жалко. Човекът изглежда фантаст. А в първия момент се вързах. Щеше да е адски интересно, ако работата беше сигурна...

Интересно какви разлики е виждал Левски между "демократска" и "конституционна" държава.

Язък.

Аха, панспермията дори аз успявам да я преценя като не много сериозна идея. Нагряването на метеоритите вероятно прави и нея, и екзогенетичната хипотеза незащитими. Тоест дотук шансовете фосилите от среза на метеорита да са от чужд за Земята организъм са доста сериозни?

Наистина е абсурд зурванизмът да предхожда зороастризма.

Панспермията и екзогенезисът ми изглеждат като митология. По-скоро е логично да допуснем, че при наличието на подходящи условия живот би могъл да възникне самостоятелно на различни места. Но и това не е сигурно, разбира се. Доколкото схванах, Хувър дава някакви детайли само върху фосилите, които имат голямо подобие с вече известни земни бактерии. Което ме навежда пак на мисълта за бактерии, попадащи върху метеоритите едва в горните атмосферни слоеве. За липсата на азот нищо не мога да кажа, някой биолог да се изявява. Аз съм само любопитен дилетант

Щърбов, исках да кажа, че може би всъщност не е имало ислямски проповедници в България. Виж какво се получи - ти се сети за несигурната възможност за мюсюлмани при Борис и тутакси автоматично предположи и възможност за юдаисти. Тъкмо това имах предвид. Историйката просто е прекалено хубава, за да не се разкаже - и от покръстването на княз Борис се получава разказ за духовници от трите аврамистки религии, които се съревновават пред мъдрия варварски владетел. Ама май в случая историйката изобщо не е вярна Това е механизмът на квазиисторическото клише, на общите места, на прехода от история към литература. Византийските автори са много податливи на такива изкушения. За съжаление - нашите историографи също. Йончев, прав си за Крит като близка възможност. Или Сицилия, по това време също в мюсюлмански ръце. Евентуално и пътуващи проповедници, дошли от североизток - стигнали България през хазарските земи. Но всичко това - само ако допуснем, че действително е имало мюсюлмани при Борис-Михаил, което ми се струва не много вероятно.