Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

monte christo

Потребител
  • Брой отговори

    3365
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    50

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ monte christo

  1. Те, по тях времена, кой ги знае как ще прочетат какъв да е гръцки текст. Както им скимне. Може да са като мен - аз си мисля, че имаме диаграф > монофтонг с ударение; а то се оказва, че имаме специална пунктуация за разделяне на гласните Блажени са невежите ...
  2. Така е, КейДжи, точно така - Тироглифа е велик! Все пак човекът с това се занимава. Мисълта ми беше, че ромеите биха произнасяли фамилията с В(ита), а не с Б(ета). За [οϊ] > [ой] вече се разбрахме. При всички други случаи [οι] > [и] в книжовния средногръцки най-късно до X в. Както например οἰκουμένη (ойкумене > икумени). А като се заговорихме за диереза, излиза, че и ρωμαϊκή ще се чете ромайки; а в простонародния гръцки би трябвало да се е произнасяло ромеки. Те заради това след 1100 г. обикновените ромеи (простите и неграмотни хорица) почти нищо не са разбирали (осмисляли) от литературен атически; ако, да речем се изтъпанчиш пред тях и започнеш да им четеш нещо си там. Тъй виждам нещата аз.
  3. Пустият му Паразит - Президент! Най-малкото поне шеф на министерството на образованието! )) Тироглиф - вдигам бяло знаме Няма как с моите (в рамките на три месеца) всичко на всичко точно 12+12 часа гръцки език, няма как ... Отидох на първата и последната лекция, както и на 10 упражнения (колкото да се блее), та да се съберат "точки" за подпис в края на семестъра. По време на изпита плувах в нерви и пот; Амазонка може да се оприличи на засъхващ ручей спрямо това, което представлявах аз. Разбира се, нищо не може да ме оправдае, след като не мога да си преведа "Рачо реже риба" и не съм запознат с елементарни (в случая) неща като диереза, а при всички случаи това е предавано. Ама Христо Монтански като си беше халахойда Аз си карам по Ройхлиновски, явно без да се съобразявам с доста неща. Е, поне с юмрук под лъжичката (като първолаците) криво-ляво още тогава (1997 г.) се запознах с трисиллавията и придиханията КГб, знам те, че си поставил плюс на Тироглифа (и аз съм го направил) и сега тайничко злорадставаш ))) И все пак фамилията на наш Василий през XI в. (и по-нататък) е произнасяна точно с вита - Войоаннис
  4. Тироглифос, КГб; Христос Воскресе, приятели! Дай Боже да сме живи и здрави! Чуйте сега гласът на един Ройхлинов шюлер (шюльа'), който ще представи своята версия Може да не съм лингвист, ама нали съм гръкоезичен римлянин... Транскрипцията си е транскрипция, ама и транслитерацията си е транслитерация. Къде в средновековна Романия буква β ще се транскрибира (чете и произнесе съответно) като бета? Къде?!? Май, май - никъде! Ами още в периода III-IV в. след Христос, тази буква окончателно се "трансформира" във вита. Например β при гръцкото име Βασίλειος, как е предавана в средновековните славянските текстове на кирилица? Естествено, че с Вѣдѣ, и никога с Боукы, та оттам имаме и сегашното Василий (Васил). Сами си направете сметка, дали ромеите (не античните, а средновековните) са използвали звук б. Това е изключено. А през XI в. отдавна, ама много отдавна (поне 7-8 века) се говори ромеки (ρωμαϊκή - римски) или както са го наричали след XIII в. - ромейки (ρωμαϊική). Един простичък пример ще ви дам: през III-II в. преди Христос, гръкоговорящите на какъв език говорят? Правилно - на "общия" диалект, демек койне (κοινὴ). Такааа. Към II-III в. след Христос, гръкоговорящите на какъв език говорят? Правилно - продължават да говорят на "общия" диалект; само дето ако имаше как да ги запиташ, щяха да ти кажат, че говорят кини (κοινὴ). Както виждаме, дифтонга οι при простонародния език вече е дал фира и при диалектната му форма се произнася почти навсякъде из Империята като и още от I в. пр. Христос. Към III в. сл. Христос, гръкоговорящите римляни отдавна "и"-кат като побъркани. Те заради това са си ромеи (рωμαίοι). Това υ, η, οι, ει, υι - всичко е преминало в и (ι) при по-късните диалекти, на които основата е кини. Страшен йотацизъм. При литературния език дифтонга οι отначало е консервиран и го четат (произнасят) насила като ой; след това към V-VII в. οι преминал през най-различни форми в ромеки, докато накрая при произнасяне в книжовния атически се получил изкилиферчен монофтонг ипсилон - ü (нещо като и "умльаут"); та към началото или средата на X в., произнасянето окончателно се е застопорило на и (йота). Да им се чуди човек на глупостите ... Е, какво излиза? Да си представим, че някой от вас е ромей от Аморийската земя, грамотен и начетен, живее в Константинопол през последната четвърт на XI в.; селджуките сноват напред-назад и хазяйничат; а ти си чиновник и имаш връзки с двореца. Набарал си по някакъв начин хрониката, четеш и се чудиш защо Романия е на такъв хал към днешна дата. Стигаш до разказите за Василий Боян (ако приемем, че е българин заради името). Смяташ ли, че тази фамилия Βοϊωάννης ще я прочетеш и транскрибираш като Бойоаннис (или Бойоаннес)? В XI в.? Незнаейки български, ти просто ще прочетеш тази фамилия буква по буква, но дифтонга повече от естествено ще превърнеш в монофтонг. Просто ще транслитерираш. А понеже си грамотен, определено ще знаеш, че по времето, когато живееш, другите ромеи "в"-ъкат и "и"-кат, защото и ти го правиш; демек говориш точно като тях. Защо? Ами нали си ромей от края на XI в. Искаш-не искаш, фамилията ще я докараш като Виоаннис. И хал-хабер няма да имаш, че всъщност става въпрос за транскрипция на българско име, което наистина би звучало така: Бойоаннис Заради това писах в предишните мои постове: през XI в. няма да се намери ромей, който да произнесе тази фамилия по друг начин, освен като Виоаннис или дори Вйоаннис. Как да кажеш б при вита, или ой при дифтонг с омикрон и йота? Ами ... никак При βεζεῖτε какво имаме? Полууспешен опит за транскрипция, но за сметка на това чудесна транслитерация с парокситон на място при дифтонга. Куропалатът се е опитал да докара българското "бежите" с гръцкия алфавит; ама ромеите, които не знаят и грам български няма да го прочетат така, а посредством транслитерацията ще си го прочетат като "везите" Ами, ако си ромей от Тесалия? Как ще прочетеш нататък за "царят"? Тз > ц или тз > тч > тж > дж? А? p.s. То пък голяма тарпана направихме с тази бета/вита Чакаме си продължението на историята за норманите от капера, а пък аз ще продължавам да тормозя григореанеца да се включи! Или да пише по темата, или да ме изгони от форума за да не му досаждам
  5. Е, той направибългарче иска всички да са различни, ама ядец. Колкото има разлика при романи, ромеи, руми и римляни, толкова има и при склави, склаби, славяни и словени.
  6. Е, надявам се да изнудим капера и григорианеца да... проговорят Между другото, трябва да разберем кой е по-старият източник ("гръцки" или "латински"), съобщаващ ни за наш Василий и ще разберем дали наистина е от български произход. Евентуално как точно му е била фамилията, демек да я транскрибираме и произнесем правилно
  7. ахахахахах Между другото, една от малкото латински думи, която ромеите транслитерират (уж) точно както трябва е Романия. Ама пак със специфичния си техен гръцки говор: Р с придихание и ударение на и (йота-та) - Ῥωμανία )) Е, какво да направя, стари ми друже, ето на: уж за нормани си говорим, ама ромеите пак са замесени, ахахахаах Те са навсякъде. Обикновеният читател ще се шашне от сега нататък, като настане мазалото между моити 'ора и Гискар, че и Боемунд
  8. Аз само казвам как (според мен) би трябвало да се произнася това име през XI в. Β-В-α-а-σ-с-ί-и-λ-л-ει-и-ο-о-ς-с Β-В-οϊ-и-ω-о-ά-а-ν-н-ν-н-η-и-ς-с. При омикрон и йота се получава дифтонг (οϊ), преминаващ в монофтонг, но по стара традиция в ромеки глосса ("римски език" = средногръцки) изписван с диаграф. Плюс това слогът е получил окситон, и след вита (β) дифтонга (οϊ) би се получил като остричко дълго "и", или дори дългичко "й". След омега (ω), при алфа (ά) наблюдаваме пропарокситон. Ета (η) пък отдавна е преминала в ита. Или фамилията на наш Василий през XI в. със сигурност би звучала точно така: Виоаннис, като ударенията са ясни. Сега - отделен е въпросът, как и защо ромеите са решили да изпишат фамилията му точно по тази начин. За В-то не бери грижа. Баш В си е, а не Б. Въобще по-изкилиферчен език от гръцкия на тази Земя - просто няма. Мъка, за мен винаги е бил мъка ...
  9. Виоаннис, бре, бай ми Спандю, и то с окситон и пропарокситон Василий Виоанн на бугарски. Няма значение как са го изписвали на латиница. Тъй, да се върнем по темата. Бунтът на Мелус (Мелес) в Апулия от 1009-1011 г. бил провокиран от "превъзходството и надуването на гърците". Навярно се имат предвид своеволията на ромейските чиновници, понеже по тях времена т. нар. "Лангобардия" (Апулия) и Калабрия са почти изцяло населени с етнически гърци още от памтивека. Гърците имат и много силно присъствие в Кампания. Ами така е то ... Надменността на ромеите, дето се правят за щяло и нещяло на важни, с тяхното "качествено превъзходство" ми напомнят донякъде за NSDAP и "тезисите" на един нереализирал се архитект и художник. Заради това "лукавите гърци" са мразени по цяла тогавашна Западна Европа. Изтънчената (а понякога и екстраваганта) жестокост на ромеите озадачава. След битката при Кана от есента на 1018 г., Василий Виоанн укрепил и възстановил доста крепости; погнал оцелелите метежници; втурнал се на север по Кампания и малко по-късно превзел Гариляно, където заловил Датус (шурея на Мелус). Бунтовникът бил отведен в Бари - ромеите го зашили в един голям мех заедно с ... петел, маймуна и змия След това къпичнали "задругата" в морето. Ха, сега де!? Колкото до самите нормани, уж дето били "поклонници" и които срещнал Мелус по време на скиталчествата си ... На мен ми се струва по-читава историята, че това е била "шайка негодяи", която забегнала от гнева на норманския херцог. Явно пичовете се били издънили нещо и съдбата ги е отвеяла по Южна Италия, като дори се отличили при отбраната на Салерно срещу арабите. Всичко на всичко 40 души, но които направили впечатление на Мелус с военното си изкуство (боравенето на меча). Но да оставим Дрейк и евентуално бат' Манол да си свършат работата, понеже те карат на сериозна литература и източници, докато аз само повърхностно нахвърлям това, което съм чел от хубавите цветни Оспрейчици Да видим историята нататък след Георги Маниак - както се казва "сега започва интересното" )))
  10. Бел. м. - Спандю Темата е обособена от постове от темата Норманите в Италия, защото информативните постове на Drake се размиха в препирните какъв е Василий Боян по етнос, а хубавите обяснения (опровержения на спекулациите на романиотския стратиот Монте Кристо) на Тирогрифа е добре да стоят обособени в отделна тема. http://nauka.bg/foru...hp?showforum=96 Дерзайте, момци! Drake, хубава темица. Плюснах те - този път не си правил копи/пейст. ))) Има байжа да пишеш още. На политкомисарят Глишев, обаче, недей да вярваш, дето тук щял да удари едно рамо съпорт. Аз година време ги чакам с Лорда да награцат отново нещо за норманите по английско, ама да видим сега какво ще се оправдаят... Всъщност Βοϊωάννης в нея епоха би трябвало да се чете (произнася) Виоаннис, а не Бойоанес, като имаме ударение и при дифтонга οϊ - "дългичко" и Я дай повечко инфо за твърдението на Павлов - заинтригувах се
  11. В това можеш да не се съмняваш. Галахаде, добре знаеш - аз не си поплювам и напоследък си затвърдил в мен мнението, че си пишман историк. Ти ми кажи защо така? Теодор Комнин търси да завърже сражение с българите и заради това само минал край Адрианопол. Демек - бърза. Имай предвид, че не е шега работа настаняването на многобройна войска за квартируване. В случая - няма смисъл армията да се наръга в града. Така само ще се затрудни прехраната й. Плюс това не знаем колко голяма е била. Ако е наброявала едно 15-20 000 души, забрави да я настанятт в Адрианопол. В лагера (ако са построили) всичко е далеч по-лесно. Само Господ знае колко 'студено' е било, след като кампанията започва през февруари. Акрополит пише ли, че Адрианопол пада под властта на Йоан Асен едва след сражението при Клокотница?!? Пише! Е? Какво толкова бистрим? Ами дай го по-сериозно!
  12. Неслучайно в този форум аз отдавна използвам терминът хипофантастика! Галахаде, Галахаде ... Смяташ ли, че Теодор Комнин е бил идиот? Да успее да приватизира Адрианопол от никейците, а след това да го тислими на бугарите? Ей така!? Между 1225 и 1230 г. Адрианопол е в ръцете на епирците! Как да ти се обясни това? Така ни учи историята, учебниците, дебелите книги и купищата източници. Точка.
  13. Я! Изнамери се онлайн! Тенк ю за линка, пуниецо! Голямо мерси и на Енлил, който се е постарал доста (загубил е ценно време), за да може тази хубава книжка на Михнева и Матанов да види "бял свят" у нета! Двадесет години по-късно започвам да я чета за трети път )))) Аре, студентите да не дремят, ами да започват да се просвещават
  14. С цел прекъсване още в зародиш на хиперинтерпретациите, припомням на Галахад следното: След сражението при Пиманион през 1224 г. "рейтингът" на никейските ромеи се качва неимоверно много. На следната 1225 г. Адрианопол е взет от (предаден на) никейците. Когато научава тази "страшна" за него вест, наш Теодор Комнин като попарен, и на тагадък се явява пред града на Марица. Малобройният никейски гарнизон не е в състояние да му се противопостави. Следват преговори между кир Теодор и гарнизона. Резултат - Адрианопол е предаден на епирските ромеи, а гарнизонът е "пуснат" да си ходи по живо, по здраво, оттегляйки се на юг към Галиполи, който е владян от никейците. Преди 09.03.1230 г. Адрианопол повече от сигурно (101%) е в ръцете на солунския император и неговите епирци! "... а цялата земя от Одрин до Драч завладях ..."
  15. Никак не си убедителен, драги ми ресавски. Трудно ще получиш положителна оценка от Опсикийската школа )))) Широката маса хорица по Епир и Тесалия признават за свой господин (господар) Михаил Комнин, а след него (по подразбиране) признават за такъв и Теодор Комнин. А след коронясването на Теодор Комнин от Димитър Хоматиан, обикновените маси въобще не виждат в негово лице узурпатор, а съвсем реално го припознават за василевс. За това население, продължаващо, между впрочем да се чувства и самоназовава ромеи, Теодор Ласкарис и Йоан Ватаци, малко по-късно и Михаил Палеолог са повече от чужди владетели. Е, интригите съпътстват всеки двор. Без тях не може.
  16. Сега, как да коментирам по-нататък писанията ти за Православната цивилизация и нейното "връщане с един оборот назад", след като самият ти пост е някак си... времево сбъркан. Трудно е на човек да ти пише и да отговаря (участва в дискусия), защото наистина не си запознат детайлно с тази материя. Точно детайлите са най-важните. Едните термини папоцезаризъм и цезаропапизъм сал не стигат. Знам; звучи наставнически и досадно, ама.... по-затруднен съм от папа Николай. Той поне отговарял на въпроси, докато ти пишеш наизуст едно към гьотере. Чул-недочул; разбрал-не разбрал. Буквално сватбарски изстрели ... Как се събират гилзите? - Вече обясних, че Църквата е поставена еднакво под твърд контрол, както на Изток, така и на Запад. Отпадането векове след 756 г. на Римската църква от православието (ортодокса) е следствие точно на липсата на този контрол след средата на VIII в., т.е. имаме нарушена симфония и синергия. Папите се вземат прекалено насериозно. Например наченките на доктрината за непогрешимостта на катедрата, в частност на физическото лице (папата), заложена още от папа Геласий в края на V в. е посрещнато с недоумение, както от страна на двора в Константинопол, така и от Източните църкви въобще. Векове по-късно тази доктрина допълнително изкристализира и компрометира Западната църква. Какво излиза? След "освобождението си" от "римско владичество", римските папи се занимават вече не с душите на хората, а преди всичко с администриране на собствените си диоцези, в търсене на "нови абонати". Това е. "Изтока се стреми да качи човека на Небето; Запада се стреми да свали Небето на земята". Опитът за спасението на Западната църква посредствим Клюнийските реформи само забавят нейното пълно разложение. Говориш за креативност, гъвкавост и експерименталност на Църквата. алвасарейру, Църквата не е лаборатория в която се експериментира всяка иновация. Истински креативен може да бъде само Създателят, Творецът, Демиургът - Господ Бог. Църквата от 325 г. нататък е институция със собствена конституция (ВС). Или спазваш тази конституция, или не. Изтока често е обвиняван в закърнялост и овехтялост, но той си живее с тази конституция, която спазва векове наред и заради това до днес го наричат Ортодоксална (Православна) църква. На нея не й трябва разстеж - тя е надраснала всичката суета, заложена от човешката глупост. Говориш за свободни университети. Не мога да разбера, защо след като правиш твърде неуспешни (според мен) опити да анализираш ситуацията на Изток от VI-VII в., прехвърляш "топката" на запад през XIII-XIV в.? Така ли се прави съпоставяне?!? Все едно аз да те питам защо на Запад не са използвали през ранното Средновековие музикален орган по катедралите, а в двореца на римския император в Константинопол сановниците си тананикали чудни мелодии, които слушали точно от орган? За какво са и на Романия свободни университети? Тя и без това си има университети (атенеи) - в Александрия, Бейрут, Антиохия, Ефес, Константинопол, Атина. Държавните университети по-малко "свободни" ли са били, след като са на издръжката на централната власт? Да не би науката и културата да се е родила на Запад във свободните университети? "По-отворени" ли ще станат ромеите, ако преподавателите им не зависят от държавната си заплата? Добре, че са древните гърци, арабите и кръстоносните походи (кражби, плячка, злато), иначе и досега на Запад щяха да броят само до десет, и никога нямаше да си спомнят за древните атенеи по Ним, Лион, Рим. Какъв авторитет и арбитраж на Източната църква по политическите въпроси? Императорът за какво е? Църквата трябва да бъде аполитична; едно от основните правила, което не е спазвано (прието) от римския епископ и довело по-късно до големи проблеми и изпитания самото човечество. Духовниците нали трябва да бъдат клирици, а не миряни? Нямало гъвкавост и гениалност в отношението на Източната църква с местната светска власт? Кой ти каза? Тойнби? Дай някакви примери от Изток и Запад за да знам какво точно да коментирам, иначе ще го считам за поредния сватбарски изстрел. - Правя един кратичък анализ на твърдението ти за войните с България, причина за които уж са "духовното единение на "православния свят", налагащо и (имплицитно) териториално единение": а) Вече поясних, че по тях времена все още нямаме римо-католицизъм, нито източно православие, които наблюдаваме в днешният им вид. По времето на Симеон I и Лъв VI, стигайки чак до Самуил и Василий Млади всички християнски държави в Европа са православни. Имаме източен и западен обряд. Така. б) В по-горния ми пост обяснявах, че това няма да бъде разглеждано от Ромейската държава като космическа катастрофа (наличието на християнство и автокефален патриарх при българите, както и василевс при българите), нито ще бъде повод за война. Човекът, който най-много се "вайкал" за признатата василевска титла на Петър Български и обвинявал тъста си Роман Лакапин, е именно Константин VII. Както знаем, Багренородни не е отворил война на българите, заради това, че са християни, или дето имали василевс. Живял в мир с българите. в) Войната е братоубийствена, спор няма. Но как започва всяка една от тези средновековни войни между християнски народи? По най-простия (просташки и в повечето случаи - по най-неочаквания) начин. Човешко честолюбие, битовизъм, нападения заради плячка, инстинкт за самосъхранение (съхранение на териториите, т.е. държавата), изнудване и разваляне на договорни отношения. Ето, ще ти дам пример пак с Никифор II Фока и Петър. Към 965 г., след като не намира съюзници срещу маджарите, Петър сключва "пакт за ненападение" с последните. Маджарите са причина за дългогодишна дипломатическа криза между България и Романия. Сноват и грабят навсякъде из Европа (чак по Испания), на няколко пъти опустошават ромейските земи. За да стигнат до там, обаче на маджарите се налага да минат през България. Каквото правим, струваме, кога ги отблъснем на късмет, кога не; но и нас яко ни грабят и опустошават. Въобще не можем да им насмогнем. И "турките" ходят да си грабят чак по ромейско. Не сме в състояние да поддържаме постоянна армия от десетки хиляди войници, която да чака специално поредното маджарско нашествие. Всъщност никой не е в състояние да поддържа подобна армия. В Константинопол подочуват за клаузите в договора: "нас няма да закачате; ние няма да ви пречим". Става им някак обидно, чувстват се прекарани, българите им играят курвачка; на ромеите направо им е терсене!. На следната година (таман си скъсал квитанциите на арабите по Сирия), хапвате, пийвате и играете на кости в двореца, пристигат овчите калпаци и си искат двата милиона лева и кусур, щото тъй било по договор и данък. Естественият (и афектиран) отговор, е долу-горе следния: "Ами що не си ебете майката! Изчезвайте!" От там нататък Никифор веднага, за месец време събира елитната си 20 000 армия, и наежен се отправя към България; "ще ви науча аз, жалки роби!" Стига донякъде, но войниците се плашат от планините: "У нас в Кападокия, пък и по Киликия преди да си я вземем обратно, все пак ние владеехме Тавър и можеше лесно да се изсипем долу в низината, където смачкахме сарацините; а тук!? Варварите ще ни изколят!" Отказват и не искат да навлизат в проходите. "Какво правим? Докъде я докарахме? До никъде! Е, как може!? Страхливци ..." - "Господарю, да изпратим хора при Петър с предложение за мир, стига българите да се отметнат от маджарите! Какво ще кажеш?" Да, ама Петър е обиден заради унижението на пратениците си преди 2 месеца и отказва! "Така значи, а? И тези отказаха! Долни варвари! Ни тъй, ни инък... Хм...Връщаме се!" Месец по-късно: "Изпратете хора и ми доведете от Херсон онова първеню Калокир, синът на стратега - имам задача за него." - "Господарю, есента си отива, настъпва зимата. Морето се вълнува. Как ще отидат пратениците до Херсон?" - "Не ме интересува, искам го тук!" В първите месеци на 967 г. Калокир се прекръства плахо пред портите на Халки преди да го въведат из градините на Големия дворец. Свитата му е останала да се разхожда по Меса. Придружаван е само от асикрита ... (тук името не се чете, зер манускриптът е на цяло хилядолетие). Гвардейците гледат злобливо поредния "връзкар" - "тоз пък, кой беше?!?" Отнякъде изниква друнгария на виглата: "Хайде, млади човече, къде се бавите толкова? Влизайте." Портите на Халки се отварят безшумно. Преди много години (тъй разправят) портите започнали да скърцат, охраната не взела мерки и старият Роман наредил на Куркуа да вземе със себе си провинилите се гвардейци, та да ги сложи на първа линия срещу сарацините. Повече никой нищо не чул за тях. "По-топло е, отколкото в Херсон - няма чак такъв леден вятър от морето" - мисли си Калокир. Обстановката му харесва. Получава аудиенция при Никифор, където получава инструкции: "Така и така, отиваш при тавроскитите." През пролетта или лятото Калокир вече е при Светослав и хората му изсипват от сандъците на пода златното съдържание (платата) на стойност 108 милиона лв. "Ммм, чудна картинка! Съгласни сме!" Варягите започват приготовления през есента и зимата. Идва пролетта на 968 г. Останалото го знаем. алвасарейру, по реална, по-земна, по-битова картина не мога да ти пресъздам. Къде са твоите "войни на цивилизацията"? г) Колко пъти да повтарям, че от войните с българите Романия не излиза разорена! Точно обратното - навярно тя е най-богатата държава на Земята през него период! Вземи се позаинтересувай с какви колосални средства е разполагал Василий, какви пари е отмъкнал от Охрид, как трябвало да разширява съкровищниците, икономика, търговия и така нататък. Държава, която може да издържа финансово 250 000 военни! Смятай, за какво иде реч! Съпоставяйки териториите и процентът на войниците излиза, че Романия от началото на XI в. е по-милитаризирана от античната и ранносредновековната Романия! д) Единствен ти виждаш връзка межди походите в България и загубата при Манцикерт. Такава връзка не съществува, защото ги дели период от над 50 години! Половин век. Събитията, разиграли се по ромейско през този половин век са по-многобройни от всички (отразени) събития на които е била свидетел средновековната българска държава за цялото си съществуване! 986/991-995/1001-1018 г./ спрямо 1071 г. - но кънекшън! Още нещо: само по себе си поражението при Манцикерт 1071 г. не предизвиква "сриването" на Романия. Съвсем други са факторите, довели до това. Който разбира от историята на ИРИ, въобще ме разбира какво казвам. Нямам време и нерви да разказвам цяло десетилетие. Има учебници. Няма да спра да се повтарям: войната започната от Симеон през 894 г. е битова! Който иска нека я нарича дори "търговска" - няма да сбърка. Причините са повече от ясни - тържищата и митниците. Нашите търговци търпят загуби. Всичко на този свят може да се уреди, но честолюбието на Симеон не е допуснало това. Чувствайки се обиден, а владетелското му достойнство потъпкано и унизено (понеже не му обръщат внимание по този наболял проблем), той предпочита войната пред безкрайните посолства. Явно е искал ромеите да го вземат насериозно. Успява. И като ти обяснявам как всички сложни неща на този свят са изградени от прости (простоватички) детайли (нещица), ти не си съгласен. Ей го на; заради далаверите на двама ромейски търговци, днес маджарите живеят в Централна Европа. И пак заради пустите маджари по-късно се стига до 1018 г.! Извод: категорично отхвърлям специално войната от 894-896 г. да е водена за титли и цивилизационни модели. алвасарейру - всяка една от войните, които Симеон води срещи ромеите имат своите причини и обяснения; моля, запознай се подробно с тези войни! Това не е мнение (наблюдение) само на Тойнби, а на всеки един, който има поглед върху нещата. Проблемът е, че ти (а явно и Тойнби) прекалено много поляризирате нещата; слаб-силен, успешен-неуспешен; католицизъм-православие и т. нат. Тук думата "слабост" (използвана от теб) във връзка с отношението църква-държава трябва да се замени с "даденост". Християнската Римска империя е интересен механизъм - тя е продукт на Църква и на императорска власт, която е дадена от Бога, а не от Църквата. Този механизъм напомня за самия човек, като индивид; всеки един такъв притежава тяло и душа. Две в едно. Римската курия, "освободена от гнета" на римските императори (блюстителите на Църквата) може да се окачестви на духовен сепаратист, за когото не важат никакви правила. Западната църква вече не е активен участник в държавнотворческия християнски механизъм, който я е почел и издигнал високо нейната катедра; няма симфония, няма синергия. Уви, от емблема и стожер на православието ("никейската вяра"), постепенно отклонявайки се от истинния път посредством експерименти от най-различно естество, компрометиращи Християнството ("филиокве", скандализираща симония, тотална корупция, индулгенции, Кръстоносни походи, Инквизиция) с течение на времето и вековете, тази катедра предизвиква... Реформацията! Каквото си посял, това и ще пожънеш. Ето, отново имаш голямо разминаване в периодите, когато твърдиш неща, които не са ти съвсем ясни. Най-малкото 60 години е разликата между "разправянето" с България и наченките на реформи в Западната Църква от страна на Григорий VII. Разцветът на изкуство, строителство, духовното и т.н. зависят И ДО ДНЕС от политиката на конкретните местни правителства.
  17. алвасарейру, искам да осмислиш и разбереш най-накрая едно нещо: така наречената ортодоксална (православна, "никео-цариградска") цивилизация е една, и официално е (за)родена на събора в Никея през 325 г., а не в края на VI в.! Какви сестрински православни цивилизации на Запад? Що за абсурди? Не бъркай основните две езикови култури (цивилизации) в Римската империя с християнската (православна) цивилизация. Вземи се запознай поне повърхностно с материята! И си тръгнал да коментираш римските правни и църковни отношения!? Боже Господи... Не те знам откъде четеш, какво четеш, пак ли залагаме на Тойнби...? Още нещо съществено, което трябва на всяка цена да разбереш: Католическа църква означава Вселенска църква! Да не се бърка с римо-католицизъм, който е продукт на по-късните времена! Православната цивилизация обхваща територията на цялата Римска империя: от Британия и Галия до Египет и Сирия; също така от Херкулесовите стълбове и Нумидия до Малка Скития и Кимерийския Боспор! Именно тази (християнска и ортодоксална) цивилизация споява допълнително "латинската" и "гръцката" култура от Запад и Изток. Щом вече имаме Християнска империя. Не забравяй - след приемането и утвърждаването на християнството в Империята, римляни вече е синоним на християни. Обратното донякъде също важи: християни = римляни; макар арменците, етиопците и част от северните арабски племена да се явяват изключение, което (в общи линии) потвърждава правилото! През V век римският Запад загива политически, но имаме отдавна изградена епископска мрежа. Православната цивилизация остава по тях земи, макар и на места притеснявана от германските варвари, които са ариани. За събитията на Запад, последвали смъртта на Юстиниян Велики не е виновна неговата политика, следствие на която (според теб) се явявали "неразумните" военните кампании. Не можем така да генерализираме нещата, без да сме запознати с обстановката. Какво бил пропилял Юстиниян?!? Дрън, дрън... Нали тези кампании от VI в. целят да върнат в състава на Империята целият Запад! Как така ще са "неразумни"?!? Алва, стига с глупостите - тези кампании "освобождават" половината римски Запад! Те не са предприети за едната слава (пасионарност). Цялостна реконкиста, обаче е непосилна задача за който и да било владетел, колкото и дълго да управлява, защото самата римска държава се е утвърждавала векове на Запад и Изток - и то с големи мъки и кървища. Непостижимо в рамките на един човешки живот. Ама хазната била съсипана, или не знам си какво... Аз ще ти кажа, че въпреки всичко войните на Запад (срещу вандали, остготи и вестготи) носят сравнително доста големи постъпления (злато, плячка) в римската хазна, които постъпления покриват изцяло разходите по подготовката на експедициите! Изцяло! Т.е. хазната е на ГОЛЯМ PLUS от западната реконкиста! Я! Изненадан ли си? Просто трябва да се поразръчкаме и ще видим, че салдото е положително. Това е един от поредните митове на вехтата световна (не само нашата) историография - експедициите на Запад били съсипали държавата и тя била банкрутирала. Нищо подобно - това са глупости! Допреди 50 години информацията е била сравнително оскъдна, заради което много (непредумишлени) митове са се утвърдили. А сега; в епохата на Интернет? Можеш да се удавиш от информация. Всички повтаряте като папагали, без да си направите труда да се запознаете подробно с фактите. Романия по времето на Юстиниян I има големи разходи не заради западните войни, а заради източната си граница, където Сасанидски Иран постоянно напира и усилва от време на време неимоверно много военния си натиск, макар в повечето случаи да блъфира, сплашва и смущава римляните. Персите са изкусни и ненадминати "рекетьори". Щом по едно време тяхната дипломция успява да "извоюва" данък на стойност 110 кентинария злато, равни на 792 000 000 лв. (седемстотин деветдесет и два милиона). В края на втората персийска война персите пак са на "далавера", макар и по-малка: римляните трябва да им плащат "само" по 300 000 000 лв. (триста милиона) на година. Романия, обаче ги има тези пари. С тях (от)купува застрашения живот на поданиците си на Изток, които, разбира се, са нейни данъкоплатци. Има поданици, т.е. данъкоплатци - има пари; няма поданици - няма пари, т.е. държава! Прастара истина. 10-20 години след Юстиниян хазната отново е била претъпкана. Например Тиберий II "разсипал" за благотворителност над 1 000 кентинария злато. Това са повече от 7 200 000 000 (седем милиарда и двеста милиона) лева. Само за благотворителност. Забележи - всичките тези суми (цифри) за които говорим са обезпечени в злато; това не са банкноти нащракани ей така по печатниците! Такива "златни" пари, дори сегашна България няма и никога няма да бъде в състояние да събере на едно място. алвасарейру, запомни - съсипването на хазната в Римската империя е било винаги само временно явление. Пари (злато) да искаш при римляните. Щом са успели с изключително големи мъки да оцелеят като цивилизация през втората половина на VII в., задушавани от славяни, лангобарди, българи и най-вече от араби... Точно арабите сриват римската икономика, търговия и финаси през втората половина на VII в. За какъв "разпад" говориш?!? Правиш ли разлика между "държавен, политически разпад" и постепенна загуба на част от отвоюваните преди това западни провинции? Всъщност, дори не можем да говорим по тях времена (последната третина на VI в.) за каквито и да било непоравими териториални загуби на Запад. Противоставянето с настанилите се по Италия лангобарди тепърва предстои. Те са щастливци, досущ както българите век по-късно. Просто Империята е заета с поредната си голяма война на Изток със Сасанидски Иран, след това отново поредната голяма война пак със Сасанидски Иран, след това с "арабската язва", та германците (впоследствие) оцеляват. Да се обвиняват Юстиниян, или пък неговите наследници, че били "пропилели всичко", не само е проява на лош вкус, а преди всичко проява на неосведоменост. Банкрут, "пропиляване", "разпад" и Римска империя са четири несъвместими понятия в реалията на VI в. Та в общи линии, империята на Запад няма как да се разпада 150 години, защото не е е самостоятелно политическо образование. Римската империя успява да отвоюва част от Запада, а след смъртта на Юстиниян I (по времето на Юстин II) започва постепенно да губи част тези провинции (преди всичко в Италия). Каква ниша да заеме Източната църква? Какъв пример да последва на Рим, след като в този период катедрата на Западната църква политически е под юрисдикцията на римския император в Константинопол? Я си спомни за папа Мартин, който организирал Латеранския събор без да уведоми Констанс II. Как така ще организира? Кой и какъв е папата? Само императорът (и никой друг) има право да организира подобни събори, претендиращи за вселенски. Императорите никога не са чакали специално да дойде "Исавърското време, когато се поставят основите на една възкръснала нова Римска империя на Изток - с църква подчинена на светската власт..." Ако чакаха това време, те нямаше да са императори на Християнската империя и римската държава нямаше да дочака въобще Исавряните. Императорите щяха да са владетели на някаква си държава, която е християнска, но същността й не е римска. Сега да не ми излезеш с евтини приказки, че Империята няма каква друга да бъде тогава, освен гръцка = източна деспотия (гръцка теокрация), а това да бъде обяснението за цезаропапизма. Опазил те Бог. Аз да предупредя още отсега. Както се казва - имаш много поздрави от Христо Монтански. Той не е чел Тойнби, защото се е начел на твърде много необоснавани глупости преди това, и поредната доза ще му дойде в повече. Какво е постигнал Рим през периода? Защо продължаваш да ги разделяш с Константинопол? През този период, драги ми алвасарейру, Рим е по-скоро инертен, отколкото нахъсан на тема прозелитство, какъвто се явява римо-католицизмът в по-късни времена, а днес протестанските конфесии. Да не би папата да е вкарал в "никейската вяра" остготи или лангобарди? Последните са му били на тепсия. През 589 г. вестготите приемат православието и скъсват с арианството. Това решение може да е следствие на двойният натиск, оказван на Толедското кралство: от север са православните франки, а от юг православните римляни, отвоювали по времето на Юстиниян I старата римска провинция Бетика (по-късната "арабска" ал-Андалус, носеща името на германците-вандали). Въобще не си мисли, че Рим е правил нещо по-различно от Константинопол и е "набирал" повече прозелити. По-скоро е събрал повечко християнски точки отстоявайки твърдо православието. Колко пъти, колко пъти само Западната църква е въставала срещу императорските глупости в защита на православието и прави всякакви опити да отмени източните своеволия по догматическите проблеми! С каква горест е посрещал Рим решенията на Филипик Вардан за възстановяване на монтотелиството, вземане на решение и отказ въобще да се подчинява на василевса; а също така с каква радост е посрещал решението на Анастасий II, когато православието било възстановено. Както се вижда; много време преди да дойдат Исавряните (по-скоро Сирийците) на власт, не само Константинополската патриаршия, но и Римската курия е подчинена на светската власт. Интересно е това, че когато Константинопол е православен, Рим (по естеството си православен) се счита за "римски", проявява естествено подчинение и живее с християнската римска идея; когато столицата на Босфора е в ръцете на всякакви други, но не и православни, Рим се "гнуси" от еретичната римска власт и се вижда усърдието, което предприема за да "отвори" очите на императорите-"богоборци". Понякога дори къса отношения и проявява явно нежелание да осъществи какъвто и да било контакт с тях, което в Константинопол е считано за държавна измяна. Нещата остават абсолютно непроменени до 756г.! Да, така е. Единствената "далавера", която успяват да осъществят Църквите на Рим и Константинопол е правото на собствен избор на предстоятел, без да се допитват пряко до василевса (все пак накрая се налагало василевсът да ги "одобри"). Но това не прави техните клирици по-малко ромеи. Вътре са в Романия, т.е. законите важат и за тях. Престани да смяташ (да се заблуждаваш), че след 476 г. Рим е някакво уникално място, извоювало си по Божие попущение каквито и да било уникални права в светската или духовната сфера. Такива просто липсват! Вселенските събори не са свиквани само против ересите; в края на краищата те имат за (прикрита) цел да възпрепятстват обсебването на (властта в) цялата Църква от страна на римския епископ. Нещо, с което римския василевс в Константинопол никога не би се съгласил; най-малкото поради факта, че императорът е патрон и протектор на Църквата. Не забравяй, че на римския владетел се гледа като на "външен епископ". На императорът е позволено почти всичко в храма - има право да влиза в олтара; да участва в службата; сам да се причестява от златния потир; да проповядва; да кади с кандилницата, ако щеш. Това са един вид "свещенодействия", но персонално няма право на свещенодействие, т.е. да служи (отслужва, води) литургия, защото не е духовно лице. Та оттам и царските двери в храма, царския престол и т. нат., които символизират не само Царят на Небето - Христос. Защо? Защото василевсът е "външен епископ" и благодетел на Църквата. Императорът не е и Глава на Църквата, както повечето смятате; такъв може да бъде само Иисус Христос; но пък е вид посредник между Бог и Икумени. В Римската империя не съществува разлика между императорската и духовната власт, защото самата структура на икумени (императорска и епископска власт) е възприемана като едно цяло. От там и земната, обитаема вселена - самата икумени има свой закрилник, на когото властта произлиза от Бога. Това е василевсът. Щом си василевс, ти си и "външен епископ" на Църквата. Императорът има всички архиерейски права, с изключение на свещенодействие, както отбелязах. Глава на християнския свят и върховен арбитър на църковните дела. Толкоз. От Диоклетиан (284 - 305) насам, Рим е уникално безгласна буква в изживяващата времето си езическа империя; направо не е за завиждане. Един все още голям град с никому ненужна тълпа сенатори. Нещо повече дори - той е презиран от императорите. След Константин Велики включително, те го ненавиждат вътрешно и по принцип гледат да го избягват. От тотално забвение го спасява само и единствено апостолската катедра, претендираща за единствен (по естеството си) авторитет за разрешаване на проблемите засягащи Християнството и главенство на Църквата. И още нещо, драги ми Португал: имаме доста отлъчени патриарси и папи, нали? Нямаме нито един император отлъчен. Нито един! Сам си направи равносметката, кой кой е в Църквата. А Църквата е можела да осъди и отлъчи "човекът" за неговото отпадане от ортодокса (православието), но не е можела да си позволи да осъди и отлъчи "царската власт", която притежава този "човек", която му е дадена от Бог. Това дори няма да бъде скандал - това ще бъде Църковно самоубийство и компрометиране на Християнството, а също така престъпление спрямо достойнството на императорската власт, т.е. срещу симфонията и синергията, срещу универсализма на държавата. Крах на Икумени и Църква. Разбираш ли? Василевсът е свещен пазител и блюстител на Църквата. Какъвто и да е той; "лош" или "добър". Ето, например Ираклий заради монотелизмът си (предложен и наложен му от патриарх Сергий), е можел да бъде осъден и отлъчен. По него време катедрите в Александрия и Антиохия са монофизитски, тази в Константинопол е монотелитска, Рим (с известни уговорки) и Йерусалим са православни. Но не можеш да посегнеш на Божият поставеник (помазаник), защото Църквата не може да посегне на... себе си и на Универсума. Осъждането на василевса е равносилно на осъждане на Божият промисъл. Римската Църква се разшетва едва в края на VIII - началото на IX в., когато саксонците вече са покорени от Шарл. Т.е. повече от естествено е да се насочи към езичниците. Потенциални мисии в Испания или Северна Африка да се християнизират араби, маври, бербери и т. нат. са обречени на пълен неуспех. В Рим много добре разбират това. Искам да ми отговориш на този въпрос: защо Рим не е покръстил саксонците преди Шарл да ги завладее? Не е ли той донякъде в позицията на Константинопол спрямо езичниците-българи? Мисията на Християнството не е да покръсти целият свят. Мисията му е да проповядва за и в името на Христос. Тези, които приемат името Му сами ще се кръстят. Толкоз. Църквата, такава, каквато са ни я завещали римските императори и светите Отци от IV в. (ортодоксалната, православна "никео-цариградска" вяра) е отворена за всички. Всеки човек има свободна воля и сам преценява дали да влезе в нея. Тези, които са били в Църквата, а след това отпадат от нея, воювайки в нейно име или в името на Христа, сами отговарят за себе си. Обикновено те са причината за неразбирателства, големи беди и войни. Мисля, че примерите са напълно излишни ... ps. давай, коментирай научно и аргументирано, ама без "сватбарски изстрели" следва продължение ...
  18. Драги ми алвасарейру, концепцията за универсалната държава не е дело на Лъв Исавър. Тя датира от много време преди това. Достатъчно е да споменем за Евсевий Кесарийски и Юстиниан I, за симфонията и синергията. Това се учи още в предучилищна възраст. Не знам защо не си запознат. Естествено, че за ромеите (в края на краищата) не е някакъв фундаментален проблем наличието на друга християнска държава, която да има за владетел (грандоман, самообявил се за) вασιλεύς и автокефална църква, начело с (обявен за) патриарх. Една малка ретроспекция. През 800 г. е нанесен сериозен удар по ромейската супремация. Това е считано от ромеите за много неприятен факт, но не и за космическа катастрофа. Ромейската супремация, обаче взема своя реванш през 812 г. Защото този вασιλεύς, е вασιλεύς на други, но не и на ромеите (римляните). Има огромна разлика. "Лукавите и хитри гърци" успяват да манипулират западните "варвари". Отстрани погледнато, това е пирова победа на ромейската дипломация, която (донякъде) успокоява самите ромеи и техния елит. Подобен е случаят и със Симеон. Спомни си за писмата между Роман Лакапин и Симеон: "вασιλεύς на кои ромеи се наричаш ти?" И този вασιλεύς все пак трябва да бъде признат за такъв от някого. От кого ли? Не забравяй, че ромейския вασιλεύς е духовен баща не само на християнските владетели (въобще християнските народи), но той е духовен баща дори и на тези, които не са християни! Доктрина, какво да правиш. На източните римляни им е много неприятен афинитетът на франкските и български владетели, които искат да бъдат признати за императори (и) на римляните (ромеите). Прокарването на подобна тенденция от страна на варварите си остава все пак само тенденция. Ромеите ревниво пазят (спазват) "правилата". Дори и с известни отстъпки, признания и пробиви в доктрината - вασιλεύς на франките (812 г.), вασιλεύς на българите (927 г.) Толкоз. Няма накъде повече. Иначе франкските и българските владетели да се самоназовават както си искат. Това е техен проблем. Франкският крал Шарл е бил конорован от папата през 800 г. и отначало се е считал за imperator romanorum (император на римляните), "управляващ" Римската империя, ама самите римляни (ромеите) не са смятали така и въобще не са го признавали за император, камо ли за император на римляните. Когато ромеите най-накрая (в следствие на дълги преговори) признават титлата му, и през 812 г. в Аахен техните пратеници приветстват Шарл (само) като василевс (практически на Запада), това е отчетено с преголямо задоволство от франкската аристокрация, виждаща в себе си "нови патриции" и слуги на "възстановения" Западен император. Тази "нова Западна" империя трае общо четири десетилетия. Българският архонт Симеон се е считал (самообявил се) за василевс на българи и ромеи. Няма, обаче кой да го признае: " ... ако ли пък искаш, то наричай се и "амер-мумин" на сарацините." А признанието от Константинопол през средните векове е признание (в буквален смисъл) на правото на политически живот и изключително висок рейтинг в Стария свят. Например, трябва да минат няколко века (след 962 г.), докато ромеите (на Исаак Ангел) признаят немския крал (в случая Фридрих Барбароса) за (де факто Западен римски) император (т.е. на Свещената Римска империя, коронован от папата още през 1155 г., признат от немската аристокрация и Запада за такъв), и то само защото са поставени в много деликатна ситуация в началото на III кръстоносен поход (1189-1192 г.) По същия начин седят нещата и с автокефалната Църква (патриаршия) на българите - тя е част от Източната църква (Източните църкви). Предстоятелят й е обявен за патриарх на българите (официално между 927 - 944 г., когато този акт намира признание и решение с любезното съдействие именно на Роман Лакапин), но не е вселенски патриарх, т.е. българският патриарх се вписва идеално в църковната реалия установена отдавна на Изток, досущ, както българският цар се вписва идеално в концепцията за универсалната (християнска римска) държава и "семейството на владетелите и народите". Както се вижда - проблем няма никакъв. Проблемът е в слабото познаване на фактите от страна на алвасарейру. Предположението, че част от владетелите ни са били християни, остава само предположение (в сферата на догадките) и нищо повече. Колкото до въпроса за християнизацията - явно, наистина не разбираш какво ти се говори. Как да се християнизира България (владетел и елит), след като подобно желание липсва (от страна на българите) до средата на IX в. След като до средата на IX в. българите възприемат ромеите като врагове. И обратно. След като подавящото мнозинство българи са езичници. Кой ще допусне гръцки мисионери да сноват напред-назад из България? Кой ще ги храни? Свещениците и монасите също са хора - трябва да се хранят. Нека си спомним как Давид помолил и взел от Ахимелех дори хляба на предложението (sic!) Периодът, за който ти споменаваш, запазил ли е данни за латински мисионери по тукашните земи? Не е. Каквито и да било мисионери, първом трябва да бъдат поканени (т.е. изпросени) от управляващата езическа (все още) върхушка с изричното съгласие на управляващия владетел. Както виждаме - подобна картина се наблюдава едва след средата на IX в., и то когато "управляващата класа" вече е приела християнството. В предишните векове християнизацията на България е повече от невъзможна. "Езическа България" (лишена от "проромейската" си партия по времето на Телериг) е не само синоним на ромейски враг. Според мен, разпространението (а не проникването) на християнството в България се осъществява едва по времето на Крум и Омуртаг, като през 814-815 г. голяма част от пленените ромеи (считани за пета колона) дават мъченици за вярата. Така, че лесно е да се обвини Романия в инертност и бездействие по въпросите с християнизацията на българите, но съвсем друго ни указват изворите. Така, да продължим. Изяснихме (пояснихме ти), че "една чужда независима патриаршия, подплатена със силна местна власт в лицето на цар" в никакъв случай, повтарям - в никакъв случай не застрашава и не нарушава т. нар. византийски модел. Може да застрашава властта на ромеите в Константинопол или властта им в Тракия, Македония и Тесалия, но не и модела. Странно ми е какво доказателство виждаш за бруталната война, след като въобще не си наясно с материята? Продължавам да твърдя (да те поучавам), че Симеон не отваря война на ромеите през 894 г. с цел (признаването) титлата василевс на ромеите или пък автокефална патриаршия на българите. Нещата наистина са чист балкански битовизъм. Двама търговци, един скопен роб, манипулации на един василеопатор, курвенска позиция на един василевс и жалби на един християнски владетел по проблема свързан с митниците. Преброй колко са участниците в тази увертюра на бъдещата балканска драма. Тук ще вкарам една мъничка хипотеза (доста "въздушна") относно курвенската позиция (ослушването и затваряне на очи) от страна на василевса. Възможно е цялото това ослушване и невземане под внимание жалбите по въпросите за митниците да е вид наказание (отмъщение), заради приемането на славянския език за богослужебен през 893 г. и "прогонването" (любезното им отпращане) на гръцките духовници от територията на България, а не толкова "внушения" от страна на василеопатора Зауца. Дали се е състоял в действителност Преславския събор - засега това не ни интересува (макар и да е по темата) и няма да го разглеждаме. Той Глишев с тази тема ни натовари в лодка и ни пусна насред Тихия океан; "гребете пичове, все ще стигнете до суша". Че то, в тази тема и Крим можем да разглеждаме, и Египет (Омаяди, Абасиди,Тулуниди, Ихшидиди, Фатимиди, Аюбиди и т. нат.), и югоизточна Испания, дори търговията с Цейлон, щото много харесвали солидите и им се възхищавали, и какво ли не още... Всичко е свързано с византийския ареал. Глишев, Глишев, ти сам заложи мега-спам в тази тема, ама колко ще сме лудите да се връзваме да драскаме по нея? Та драги ми алвасарейру, ако Симеон все пак води войни за василевски титли и патриаршии, това е станало при всички случаи след 913 г., но тези войни не са за заплашване или унищожение на "византийския модел". Ферщеен зи? Той се стреми съвсем очевадно към протекцията над младия василевс Константин VII; позиция, която един ден би му дала шанс да се превърне направо в автократор на Романия, а не да си остане василеопатор или симвасилевс. След 919 г. Симеон просто е прекаран от Роман Лакапин и бълва "змии и гущери" против "узурпатора" в писмата си до Николай Мистик. Между впрочем, всичко това, което е целял Симеон е постигнато от хитрия Лакапин: василеопатор 919 г., кесар 919 г., симвасилевс 920 г., василевс-автократор през 921 г. и изпращане на Kонстантин VII да "чете книги как се управлява Империята". Ами за яд си е работата ... Аз не съм нарекъл ромейските императори "прости", много моля... Обяснявах, че това са обикновени люде, досущ като нас, и ако си мислиш, че на са били подвластни на пороци, не са правили уникални глупости и простащини или, че пък всички са били пример за подражание - жестоко се лъжеш! Бедна ти е фантазията що за шантава пасмина са били най-малкото половината от тези, дето са я управлявали тази многоизстрадала Романия. Например една България е нямало да просъществува и век, ако са я управлявали подобни люде. В това съм сигурен. Като всяка човешка личност, василевсите носят ψυχή и Никифор II Фока не е бил изключение. Достатъчно е да споменем например как свършил Валентиниан I при силно раздразнение - с инсулт. Или пък Михаил III - хората му съобщават, че така и така, арабите са нахлули, а той искрено възмутен и вбесен от "наглостта" на пратеника, извън себе си от ярост се разбеснал и разпеневил: "как може, как смеят да му прекъсват забавата на него; на не кой да е, а на василевса на ромеите (sic!) и да го занимават с... глупости!?!" При проявата на раздразнителност, тези люде са извършвали понякога чудовищни престъпления срещу човечеството. Мога да ти дам още поне две дузини с инциденти и куриози, за да видиш какви шантавели са били императорите. Хора като нас, облечени с безгранична власт. Та и нашия Фока - вбесен, дето някакви овчи калпаци, изпратени от кожогризец идват за данъка. Нали; как може, какви са тези, кой ги допусна в двореца?!? Срамота и излагация! Виновните да се накажат! Ето, това е било мисленето на тези средновековни люде. Заслепени от честолюбие и гняв, абсолютни представители на ромейската надменност, живеещи в тяхната си реалност. Останалото ние го знаем, но през 968 г. Никифор и Петър нищо не са знаели, нито са можели да гледат в бъдещето. Да не пропусна, разбира се, моите кръчмарски сметки: ; сумата от 108 000 000 златни лв. (платена на варягите) е щяла да стигне по плащане на (де факто мизерния и символичен) данък за... 50 години напред! Точно половин век! Мирно и кротко, без свади между българи и ромеи. Но, василевсът е вбесен от наглостта... Как я мислиш ти, тази работа, драги ми алвасарейру, как? Да се правиш на интересен пред "бледата смърт на сарацините"? Не сме уловили момента и това е... Нямаме никакви битки за цивилизационни модели; никакви раздувания на локуми; никаква философия, граничеща с абстрактното мислене; никакви глупости Не ми отговаряй още, събирай сили. Следва продължение...
  19. Що за абсурди?!? На какво се дължи тази неприязън към християнството от твоя страна? По принцип съм си забранил да пиша по каквито и да било теологически или философски теми, но явно е време някой да те усмири Въз основа на каква ромейска концепция се базират подобни твърдения, за възприемането на християнска България като най-сериозен фундаментален и смъртен враг, който трябва задължително да бъде заличен, само защото вече е християнска държава?!? Просто съм шокиран и нямам обяснение (анализ) на тези твои приказки. Алвасарейру - какво пречеше на гръцките духовници да не кръщават Борис и народа? Знаеш, че те не могат да проявят самоинициатива Алва, ако бяхме останали езичници, знаеш ли, че в текущата реалност пак щяхме да се превърнем лека-полека в християни изповядващи източния обряд, и то в рамките само на 170 години. Можеш ли да се досетиш защо? Ако не познаеш - водя те на гръцка таверна, за да ти изнеса кратка и любопитна лекцийка за средногръцкия език, който аз така и не научих ... С какво заплашваме устоите на православния свят в миналото, пък и сега? С това, че сме оцелели до ден днешен и имаме самосъзнание на православни българи, които славят Господ Иисус Христос на старобългарски, среднобългарски и новобългарски език ли? Как да ти се обясни, че православната цивилизация (ортодокса) има не само политическо битие, но и духовна същност от 325 г. насам, която я крепи? Колкото повече отродокс, толкова повече ортодокс. Православната цивилизация никога не е рухвала, защото още съществува, макар и да е преживявала изключително тежки сътресения. ----------------------------------------------------------------------------- Що за абсурди оново?!? Какви богословски мотиви? Каква война за устоите на самата православна цивилизация? Какъв феодализъм в Романия през XI в.? Въобще имало ли е феодализъм в ИРИ през XIIв., XIIIв., XIVв., XVв.?!? Далеч си от истината. Тези западни книжчици, а също и съветските такива дето ги четеш, докъде ще те докарат? Какъв финансов крах и чупене на централизираната империя, след като към 1025 г. тя е в пъти по-богата от сегашната Америка! Василий II за да води война тотална срещу българите си има ред други причини, но не и богословски мотиви! Поредните абсурди! Православието било обречено на жестока гибел, ако се разширявало териториално? Що за нелепост?!? Дали така мислят руси, сърби и т. нат. Защо православието все още съществува? Защо е съществувало и през XV в.? ------------------------------------------------------------------------------ Алва, успехът на римската църква, този "агресивен" успех се дължи на следният факт: лично папата (Римската църква) не воюва с никой! На изток от Римската църква е Константинополската църква, която също не воюва персонално с никой, но е на територията на Романия, а тази държава воюва перманентно и с българи, и с араби! ИРИ практически е ограничена и възпрепятствана. Как да изпрати мисионери при споменатите, когато в техните очи това ще бъдат преди всичко агенти на противника и веднага ще им видят сметката? Едно е мъченичество за вярата, друго да изпращаш хора на явно заколение, което в тях времена автоматично ще се котира като престъпление, убийство и непростим грях. Ще кажеш - остават северните причерноморски степи, и още по-на север от тях, нали? Да, ама кой ще засади дръвче насред кръстовище и ще се надява един ден да порасне и му даде плод, с който ще заслади трудът си? Нали знаеш споменатите територии какъв ветрилник и развей прах са? Племената се лашкат от изток на запад като побъркани. Ще има ли време въобще за плод, или дръвчето ще бъде опасано от овцете на номадите и козите на славяните? И все пак наличието на Скитската и Херсонската епархии, а заедно с тях и на Готската, Сурожската, Фулската, Боспорската епархии ни указват, че християнството по тях земи определено е плод на Източните църкви. Защо не са успели да християнизират самите хазари? Божий промисъл... или пък тук думата може да има "изгубената в Кавказ"? Ами ето - аз твърдя, че Църквата по тях времена все още е една и за шокиращи разлики в никакъв случай не можем да говорим. Християнството в източния му вид (IX в.) не е предизвикало братоубийствени войни между ромеи и българи и въобще не е виновно. И идея си нямаш, че повечето войни на този свят са уникален битовизъм и не е задължително прокарване на някаква идеология. Обяснявах ти - изненадани, или не, но поне ромейският естаблишмънт след покръстването на българите спира да ги счита за врагове. Говорим за 60-те години на IX в. За тези, които са чели само български учебници по история или западни хиперинтерпретации, това звучи странно. Не и за мен или за тези, които истински се интересуват от проблематиката. С този акт (християнизирането) българите узаконяват един вид владеенето на териториите откъснати от Империята. Т.е. покръстването не отваря никаква пропаст, както твърдиш, а точно обратното - прокарва мост към бъдещо сътрудничество и разбирателство. Поне така си мислят в Константинопол. И какво става? Не са изминали и три десетилетия, когато заради уникален битовизъм и "далавери" с митниците (икономика и пари, а не заради идеология) българите хващат за гушата ромеите. И се започва. Докато Лъв VI e жив (човекът в общи линии е миролюбив) България има бъдеще, т.е. синът на Василий Македонец би направил всичко друго, но не и да я унищожи. До смъртта си този човек искрено вярва, че разбирателството с българите е възможно. Забележи - това го мисли човекът, който е на върха на пирамидата в тогавашната икумени! След смъртта му, ромеите просто са принудени от Симеон да гледат на риъл политик под съвсем друг ъгъл. По времето на Карбонопсина мегаломанските претенции на Симеон стават непоносими и ромеите се опитват да отговорят адекватно. Чрез поход и евентуална съсипия на България. И като ти говоря за брутален битовизъм (реализъм), ето: какво би станало, ако Никифор II Фока бе загубил някоя битка срещу арабите? Щеше ли да се държи така надменно с българските пратеници? И виж, средновековния битовизъм продължава - след ескалация по вина на ромеите и блъфиране по границата, само срещу по-малко от 108 000 000 лв. варягите са наети да нападнат (оплячкосат, смутят) българските владения. Ей, така - за урок. Нека мадярите малко си починат, а други се поразшетат. Някой смятал ли е, че България ще започне да се срива, или пък, че денят, когато ще попадне под ромейски контрол е твърде близо? Абсолютно никой! Има ли място за идеологии и имперски концепции в които ще се затрива християнска държава? Не! Човешката история, драги ми алвасарейру, е пропита от прекалено много страст и глупотевина. Така и тези люде с нищо не са се различавали от самите нас, които живеем 1 000 години по-късно. Вече обясних простичко защо западните мисионери имат повече точки от източните. След средата на VIII в., папските мисионери са... неутрални, защото вече не са представители (поданици) на Романия, а на папата. Гледа се по съвсем друг начин на тях. Имат пространство пред себе си. Това пространство е на изток от Франкското кралство , т.е. Централна Европа, където има маса племена, които са езичници. В края на краищата, саксонците са покръстени, но чак след като франкският меч е опрян на шията им. Да си чувал за християнски (папски) проповедници и евангелизиране на араби и бербери по Иберийския полуостров към нея дата? Аз не съм... За литургичния език при потенциални племена, които ще приемат християнството от Изток. Всичко казано досега важи и за него. Арабите не могат да се християнизират от Константинополската църква. Плюс това на Изток имаме огромна маса християни под арабска (мюсюлманска) власт. Въобще на Изток няма какво да се християнизира. Там всичко се е ислямизирало. Българите като цяло все още са езичници, и то цял век, след като папата се е "отървал" от ромейско поданство с помощта на франките. Защо папските мисионери (за разлика от патриаршеските) не са хукнали веднага след 756 г. да проповядват сред българите? Ами в него период и те са ограничени от наличието на Аварския хаганат. По Далмация не могат да припарят, щото ромейските власти ще ги арестуват. Или Доростолската епархия по принцип е обезмисляла това тяхно начинание? Така стигаме до Великоморавия от началото на 60-те години на IX в. Ето - имаме мисия, изпратена от Константинопол, защото славянските племена по Моравско искат да се проповядва на техния език. Християнството там е проникнало сравнително отскоро, но познай откъде? Така или иначе, но тези племена обитават Централна Европа, а източната граница на Източнофранкското кралство граничи точно с тях. Нормално е папските мисионери (а не константинополските) да са първите проповедници. Та в общи линии твърдението за незаинтересованост на Константинополската църква от християнизиране (на който и да било) е несъстоятелно и несериозно. Понякога географските разстояния, етническите и религиозни фактори играят огромна роля. С малко повечко от две думи - самото твърдение: "Романия умишлено се стреми да не разпространява православието извън собствените си граници. Защото териториалната експанция на православието заплашва самото православие и цивилизационния му модел" не почива на никаква логика, а също така противоречи на историческите сведения и факти. Лично аз мога да го определя като уникална глупост (тойнбизъм, в стил алавасарейру). Събитията след 1453 г. (и текущата реалност до ден днешен) те опровергават допълнително.
  20. Романе, етнокултурните различия са били налице винаги в Римската империя. Какво остава, когато едната й половина се варваризирала, а другата заемала 1/5 от "старото пространство" и започнали да гледат на нея само и единствено като на гръцка? Да си спомним за Анна Комнина дето се захласнала по норманите и французите Акцентувам върху християнството. По тях времена (1204 г.) по-скоро все още имаме западен и източен обряд, отколкото римокатолицизъм и източно православие. Защо папа Инокентий III побеснял като разбрал какво са натворили авантюристите в Константинопол? Излагация и компрометиране на християнството. След тази дата вече може да говорим за старт на процеса, разделил окончателно Църквата.
  21. Основен проблем при римския епископ във първите два-три века след падението на Западната Римска империя (а и преди това) е неговата ортодоксалност. Докато Изтока се тресе от ереси, римската катедра отстоява ортодоксалността с желание и голяма упоритост. Другият проблем е този - папите са граждани и поданици на Римската империя, респективно на римския василевс в Константинопол. Законите на държавата важат в пълна сила и за тях. Трети проблем е 28 правило на Халкидонския събор през 451 г. Както отбелязва нашумелият напоследък Величко, перефразирам: "Папите се считат за големите авторитети (често не без основание) на християнският свят, но забравят за собствените си грешки и преувеличават недостатъците на "гърците".
  22. Skubi, въпросът не опира до грамотност или редакция. Тук има изключително начетени хора. Например алвасарейру е един от тях, но според мен той не познава спецификата на тогавашните времена. Както препоръчва любимият наш политкомисар Глишев - трябва да се чете доста и от най-различни източници, за да се състави някаква цялостна картина, лишена от субективизъм. ИРИ дължи тази своя лошава характеристика най-вече на Едуард Гибън. Надживяването с цяло хилядолетие е въпрос и на исторически шанс (Божий промисъл), не само на държавност. Римският Изток е затриван (берял душа) на няколко пъти и ако тогава имаше букмейкъри, шансовете му за оцеляване (измъкване от ситуацията) съвсем справедливо щяха да бъдат котирани 1/10, та дори и 1/20. Личности като Ираклий I, Констант II, Константин IV, Лъв III, Алексий I са харизматични люде, кипящи от енергия, които днес съвсем спокойно можем да причислим към ... ненормалните. Някой би запитал какво прави точно пък в този списък Констант II? Всъщност (може би) разковничето на тази "схизматична" тема се крие по време на неговото управление. Темата е с огромен потенциал. В себе си крие не само догматика, патрология, есхатология или църковно право, но преди всичко политика. Не забравяйте, че част от действията на римския епископ в Рим понякога са разглеждани като държавно престъпление от страна на римските власти в Константинопол. И нещо твърде важно. Не робувайте на следните шарлатански формули, на които съдържанието е лишено от смисъл: папоцезаризъм = римо-католицизъм или пък цезаропапизъм = източно-православие. Не забравяйте, че до времената на кръстоносните походи Църквата (все още) е една - Католическа (Вселенска) и всеки един от петте й центрове претендира за ортодоксалност, т.е. гарантира символът на вярата съставен в Никея през 325 г. и "ратифициран" и в Константинопол 381 г. Например "филиокве" е добавен в Римската църква (която все още не е римо-католическа) около 1013 г. Макар и раздирана от схизми (последната съвсем прясна от 1054 г.) още е рано да говорим за римо-католицизъм и източно-православие в днешния им вид. Не без основание може да се твърди, че например през 1204 г., когато паднал Константинопол, подобно разделение не е осъзнавано от тогавашните люде. Надявам се, че поне алвасарейру ще отчете тези нещица, за да не стигаме до недомислици и нелепости от рода на, перефразирам: "Романия иска да си остане единствената православна държава, щото друга такава би й развалила рахатлъка".
  23. Господа, чудя се въобще да вземам ли отношение по темата? Проблемът за мен (преди всичко) е в абсолютното непознаване на каквато и да е материя (политическа история, религия, култура и т. нат.) свързана с ИРИ от страна на алвасарейру. Последните му два поста за пореден път доказват това ми твърдение. Това е и главната причина да се назландисвам и да не пиша до момента например в темата за Византия и съдбата на византийския ареал. Т.е. няма да се получи никаква дискусия, а ще трябва да разказвам и преразказвам всичко свързано с тази държава. Не виждам смисъл, след като има натрупан толкова много материал, който чака да бъде прочетен, а алвасарейру повтаря като хипнотизиран: Тойнби, та Тойнби. алвасареу, един съвет, драги ми приятелю - прочети поне веднъж (от който и да е) историята на ИРИ, а също така история на Църквата. Ето, например аз не съм чел нищичко от Тойнби, но това не ми пречи да познавам по-добре от него (а и от теб) тази държава. Гарантирам
  24. miroki, работата наистина отива към ебалус мамус )) Гледай какво става тук: списък на най-големите (по обем) познати звезди - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8_%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8 и тук: list of largest known stars - http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_largest_known_stars#List Най-ярката (открита) звезда въобще в Космоса (засега) е точно R136a1, която е ... 8 700 000 по-ярка от Слънцето Тук: списък на най-ярките (в Космоса, а не гледани от Земята) звезди - http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_most_luminous_stars Тук: списък на най-масивните ("тежките") звезди - http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_most_massive_stars
  25. Романе, с тези мат'риали направо ме счупи! Никога не съм предполагал, че могат да се чуят някакви звуци от тези тела, макар и по трансформиран (конвертиран) път.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.