каскадьора

Нека се опитам аз да отговоря на този комплициран въпрос: Когато някой не знае за съществуването на нещо, той не задава въпроси за това нещо. Така бива ли?

Да, освен това подобни открития по-трудно ще бъдат направени в Африка заради специфичните условия. В Евразия температурите са сравнително ниски, което вероятно само по себе си е фактор за по-добро запазване на останките; поради климата пещерите са обичайни места за обитаване. Всяко подходящо място е ползвано много хилядолетия наред, при което са се получили дебели културни отлагания, богати на находки, и разкопаването на културните пластове в тези пещери е като разлистване на книга. Може би при тези климатични условия в по-голяма степен се запазва и генетичен материал. В екваториалната зона на Африка няма необходимост от търсене на подслон дълбоко в пещерите, поне не ми е известно като на север пещери да са ставали място на големи открития. Може би изключение са `хобитите`, от пещера на о-в Флорес, но там и условията са различни - малка площ и насечен терен. Освен всичко това вероятно високите температури и влагата в местата с екваториален климат пречат за доброто запазване на подходящи за изследване материали. Но може би не е невъзможно да бъдат открити

Я още един плясък насред всеобщото мълчание: "Мъст" и на шведски било гроздов сок http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%BB%D0%BC%D1%83%D1%81%D1%82 Ко стаа ся? Прабългарите не били семити, най ми били шведи, а Тук и там инцидентно и друг път са откривани паралели между прабългарския и западните езици. Но както казах - само инцидентно, в резултат на занижено внимание и разхлабване на форумната дисциплина. Извън майтапа, какво става със старобългарското винопроизводство и производството на твърд алкохол - това ще решат `специалистите` също и въз основа на податките, които скромните форумци като мен предоставяме. Когато решат да говорят, разбира се

Ти пак ме подсещаш : гроздова мъст

Има една доста добра книжка на Омар Хаям - Рубаят, или Руба`йят, под каквото име е издадена у нас. Повечето от 800-те четиристишия в нея са посветени на виното. Но това разбира се не отговаря на никой от въпросите по темата

Хмммм, тук има нещо на 500 000 години http://www.leaflimb.com/blog/interesting-facts/the-worlds-oldest-trees/

Това означава, че или по случайност в Западна Европа дестилацията е открита по време на кръстоносните походи, или че по време на походите кръстоносците са се запознали с нея в земите, през които са минали, и са я пренесли у дома си. Във втория случай може кръстоносците да са пренесли нещо от Далечният Изток, ако са ходили натам Ама ако не са ходили, друг ще е произходът.

Мерси за смислените коментари. Гоуема работа сте!

"анонимен византийски автор от ХІV век, който описва една прочута базилика в Константинопол: тя се намирала близо до църквата Света София, била украсена със статуи и се наричала златна ... дори през ХІV век се помнело, че "от тази базилика Тервел говорил на народа." Й. Андреев - "Българските ханове и царе VІІ-ХІV век"

Етимологиите са супер, +2

Напомня ми на пърцуца ...

Доколкото ми е известно за боравенето с "логическото" мислене отговаря лявото мозъчно полукълбо, а с дясното полукълбо се извършва друг тип мислене - зрително-пространственото, или това били заложбите на човека, докато първото било неговата реализация. Поне това ми са познанията по въпроса, почерпени предимно от уводите на разни логически и психометрични тестове. Мисля, че за всяка заложба отговаря отделен мозъчен център или нещо такова

Да поздравим учените от Балтимор с откриването на топлата вода!

Ами какво да ти кажа? Гледам се в огледалото и понякога се мъча да се преценя и ... като зная, че неандерталците са били канибали ... абе има нещо

Мисля, че след всички изброени варианти може да се посочи само още един, но той е най-позорният: ромеите са правили опит за осъществяване на въздушен десант и не са правили никакво обикаляне, не са минавали през проход на път за Плиска. Този опит е бил неуспешен, тъй като изпреварващата информация на нашите им е позволила да посрещнат с интензивна стрелба ромеите още във въздуха. Така императорската войска е била неутрализирана още при досега си с българската земя - реално преди това - и не е имало няколко битки, разоряване и опожаряване на столицата.

Може, но ако такова преселение е станало, то е различно и независимо от преселението от Андроново. Двете ги разделят хилядолетия и за по-ранното едва ли е възможно да оцелеят точни сведения, и то с данни за етноси. От географското разпределение на андроновското наследство излиза, че негови носители може да са били протославяни и протогерманци (може би и предшественици на други народности), които тогава да са били едно цяло. Тук езиковедите може да помогнат с разяснение дали историческата лингвистика потвърждава такава сравнително неотдавнашна близост между техните езици (но със сигурност в доисторическо време). След това става разделяне между тях чрез миграции. Славяните на изток се смесват в степта с друго, предимно индоевропейско население като скити, сармати и вероятно много други - сред тях `прабългари`, алати и т.н., като така се създават източните и южните `славяни`. Подобно се случва с германците на запад, като те вероятно срещат повече потомци на неолитни земеделци и мезолитни и палеолитни ловци-събирачи. Но мисля, че индоевропейците келти предхождат на Запад германската миграция. Въобще интересен въпрос е формирането в праисторическо време на народностите чрез наслагване на различни миграционни вълни. ........... Горе предположих, че `индоарии`, `индоиранци` и `индоевропейци` са в някаква степен синоними и причината за това е проста: тези понятия обозначават културна принадлежност, а важна част от нея е езикът. И понеже в Европа, Иран и Индия се говорят все сродни езици, логично е да има корелация между техните предхождащи култури и техните имена, но не пълно съответствие. Би трябвало това понякакъв начин да бъде видно в генните изследвания на носителите на тези култури, но за това други имат думата. ПП Писах с прекъсвания този пост доста време - около час; а защо съдържанието на предния пост за пореден път съвпада с това на моя - това също други да кажат.

Т.нар. `башкири` на карти c, d и e може да са ариите на Индия и Иран. И що ще дирят в цялата работа башкири? А на други карти се забелязва съвпадение с границите на Франксата империя (като сме почнали вече сватбарската стрелба ).

По уводните постове на Южняк и на genefan не мога абсолютно нищо да коментирам - информацията е достатъчно много и нова, освен това е важно разяснението, че много изследвания предстои да се направят. Всякакви опити за интерпретации са изстрели в тъмното, които после могат да се окажат много далеч не само от десятката, но и от мишената. И ако специалистите рискуват с прогнозите, какво остава за лаиците? Но това може да са провокативни въпроси и леко подвеждащи мнения, каквито не веднъж са се появявали в този подфорум Строри ми се, че в случаите на употреба на `индоарии`, `индоиранци` и `индоевропейци` трябва да се разбира едно и също или взаимно включващи се групи. Подозирам, че поне част от историческите асоциации на Южняк по картите ще се потвърдят. Липсата на каквито и да е съответствия на `андроновците` с индоевропейците от Иран и Индия изглежда по-скоро странно и резултат от недостига на изследвания или пълната липса на такива на места. Прави ми впечатление например, че на картите с точките България е празно място Все така ли ще е?

Не ми е ясно с какво могат да бъдат полезни тези схеми. В тях няма точно това, което се обсъжда в темата - лексикални разстояния между езиците. Освен, че след сериозни и истински научни изследвания тези разстояния трябва да бъдат определени, много е вероятно позицията на някои езици в групите, където са те сега, да се разклати ПП А горните `етимологии` са трагични и авторите им много добре го знаят.

По принцип не ми пука какво казваш, тъй като в не едно и две твои разяснения на езикова тематика има манипулация, но в случая трябва да отбележа в името на здравия разум, че отрицание трудно се доказва. По-добре човек да се захване с нещо позитивно. А това конкретно разбира се е голяма глупост.

Излиза, че фамозното `кутя`, което според форумната информация е унгарската дума за `куче` всъщност не е такова. Разбирам от горното, че съответствието в унгарски е `еб`, а `кутя` се употребява обидно подобно на `помияр`, така ли, Скуби? в такъв случай става все по-интересно, защото може да се мисли, че `кутя` е по-късна заемка (откъде?), докато изконната дума в унгарски е `еб`? Или не съм разбрал добре?

Не владея гръцки, но проверих това-онова за `кокал`. В БЕР думата е с обширна етимология - включени са много случаи на употреба, диалектни и локални форми. Това сигурно означава нещо, но на този етап не бих си позволил да коментирам

Например тази - дал си другото значение на къс - `парче, къшей (хляб), част`. А става дума за `кратък` - единствено в български.

Грешен въпрос. Казвам по друг начин - една конкретна етимология може да бъде 100% грешна, ако е извадена от контекста, макар и да е привидно вярна. Например при разглеждането на етимология на дума в българския език с оглед два варианта - славянски произход и ирански произход, е възможно да се открият източници и в двете групи езици, на които да пасне етимологията й. Но произходът на думата е един и за да се определи той, ще бъдат приведени аргументи от контекста - общоезиков, исторически или някакъв друг. Много е вероятно да бъркам терминологията във всичко това и даже съм сигурен, че е така, но мисля, че съвсем не е толкова трудно да се разбере за какво става въпрос. А за тенденциозно проведена етимология мога да дам пример и може би по-късно ще сканирам страници от БЕР - и не виждам какво страшно има да се критикува каквото и да било, даже и някое от чудесата на българската нАука. Вече не сме в комунизЪма, забрави ли? Може би аз съм в грешка

Не си забелязал едно нещо, и то е най-важното в случая: коментираме не мен, а цитирания "Swadesh lists for Slavic languages". Оттам взех всичко, за което писах в предния пост. Ето още думи: въже, бия се/бой, пушек (на македонски „чад”!?), мирис. Тези, горните и много други думи се различават напълно в българския и в другите славянски езици според горните табрици. Добре би било да се открие защо - не само каква е етимологията на думите, а именно защо се е получило така, че точно в български те са съвсем различни; към тях може да прибавим още много български заемки в славянските езици, за които важи същото; и такива, които на пръв поглед са с общ произход, но също и при тях се откриват разлики само в българския в сравнение с другите славянски езици - една такава например е гръб/хребет. Вероятно добросъвестен лингвист ще открие много подобни; забелязват се разлики в местоименията в първата и последна таблици, макар че звучат близко. Може някои думи с еднакво значение да са видимо подобни и с общ корен, но това не дава гаранция за общата етимология, защото този общ корен може да се намира в различни групи езици, но близки помежду си като част от едно езиково семейство; и също така различна да е етимологията (произхода) на съответните думи. За праславянските корени е ставало дума, че понякога техните реконструкции са една голяма нула - също и в БЕР, защото съответните думи са старобългарски заемки. Та така