каскадьора

Попаднах на една доста интересна експозиция в Истанбул на миниатюрни макети на архитектурни забележителности: Miniaturk Park , Istanbul. Предимството на това е, че сградите могат да бъдат разгледани отвсякъде, включително и отгоре, откъдето рядко се правят кадри на реалните обекти. Така може да се добие обща представа за външния облик на всяка сграда.

Възможно е преминаването на хора в Америка от Азия също да е станало по подобен на гореописания начин - върху тихоокеанския ледник, свързвал двата континента. Методи на оцеляване, мотивация - подобни. Само посоката е била обратна на тази, по която са се движили солютрейците от Европа. Знае се, че преминаването от Азия в Америка през палеолита, по време на ледената епоха, е станало през Беринговия проток, който тогава поради по-ниското морско ниво е бил не проток, а обширна суша, свързваща двата континента. При което подробностите остават неизяснени. Тогава, десетки хиляди години поред, северозападът на Америка е бил "запушен" от континентални ледници Значи простото преминаване по суша може да е нямало как да стане. На картата с максимално заледяване се вижда незаледен "джоб" в Аляска. Т.е. хората можели да го достигнат, но дълго време след това да не могат да преминат във вътрешността на континента. Хипотезите за точния миграционен път включват вдижение на хората в пролука между двата континентални американски ледника Laurentide и Cordilleran, но не съм сигурен доколко това се основава на реални данни. Има и вариант за движение по северозападния американски бряг. Ето целия пасаж за маршрутите от Уикипедия към момента: "The specifics of Paleo-Indian migration to and throughout the Americas, including the exact dates and routes traveled, are subject to ongoing research and discussion.[33] The traditional Western theory has been that these early migrants moved into the Beringia land bridge between eastern Siberia and present-day Alaska around 40,000—16,500 years ago,[34][35][36][37] when sea levels were significantly lowered due to the Quaternary glaciation.[33][38] These people are believed to have followed herds of now-extinct Pleistocene megafauna along ice-free corridors that stretched between the Laurentide and Cordilleran ice sheets.[39] Another route proposed is that, either on foot or using primitive boats, they migrated down the Pacific Northwest coast to South America.[40] Evidence of the latter would since have been covered by a sea level rise of hundreds of meters following the last ice age." http://en.wikipedia.org/wiki/Indigenous_peoples_of_the_Americas В повечето други източници няма варианти, просто се казва, че са преминали Беринговата суша.

"Златни пясъци" е и природен парк: http://www.parkzlatnipiasaci.com/ http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%86%D0%B8_(%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA)

И на мене ми е интересно какви животни е можело да се срещнат по края на океанския ледник. Ясно е, че те не са същите, които се срещат на обикновен континентален бряг (а ледниковите брегове може са били също толкова честа гледка, колкото и континенталните!). Просто защоно на леда няма растителност. Следователно на него са излизали само животни като тюлените - освен за моржове за други не се сещам, биолозите да помагат! Може да е имало и птици, но пак недалеч от океана. Навътре няма какво да ловят. А дали птици са гнездели върху ледника? Биолозите! Мисля, че се разбрахме защо никой не е стигал до Гренландия и Исландия ... по-точно до местата, където са щели да се появят поне 20 000 години по-късно приразтапянетона ледовете. Наляво, надясно, на север и даже на юг, е имало само лед.

не зная как го измислихте това за липсата на препитание на Север за ловците през ледниковата епоха? Нищо такова не личи от техните рисунки в пещерите. Там са нарисувани носорози, мечки, бизони, диви говеда, коне... - рисунките са многобройни, насложени са и една върху друга, т.е. през години, столетия или хилядолетия някой е рисувал на едно и също място едни и същи животни, каквито е виждал около себе си и които е ловил. Даже мисля, че уловът в Европа е бил много по-лесен, отколкото този в пущинаците на Африка. На север тогава преобладават сухите степи и лесостепи, където сравнително лесно могат да се преследват всички тези животни, докато в Африка има разнообразни екосистеми и може би не толкова многобройни подходящи за улов животни, въпреки че видовото разнообразие е по-голямо. Има и голяма хищническа конкуренция.

Има много начини да се получи вода от лед и сняг. Например това е много подходящ повод да се ползват известните вече ледени лупи. Поне срещу тях виждам няма обструкции. Все пак, ако не са били толкова технологични, може да са разчитали на нагрети камъни примерно. Така се вари супа в кожен съд - мисля индианците са го правили. Нажеженият на огън камък се пуска вътре и готово. За получаване на вода трябва камъкът да е само топъл. Тъй като стана дума за витамини, сетих се, че може тюленските филета да са гарнирани с водорасли.

Имаше преди една задачка: Как ще си стоплиш вода за чай, ако разполагаш само с огън, вода и лист хартия? Отговор: ще си направиш хартиена чаша и в нея ще завриш водата. Докато има вода вътре, хартията няма да се запали Дали ще стане баш така - не зная, но трябва да е нещо подобно.

Дано "измъкнеш" повече! А сравнението в пдф-а между солютрейските и кловиските сечива е невероятно. Приликите между тях са потресаващи пред вид огромното разстояние между находищата и като капак наличието на океан между тях. Ако виждахме само картинките, очевидният извод щеше да е, че почти всички са намерени ако не в едно и също находище, поне в близки такива и принадлежащи на една "култура", както бихме казали. Всъщност реално тя наистина май е една, макар и под две различни имена и на два континента. Поне такъв е изводът от очевидното.

Южняк, отново благодаря за инфото! Изследванията са чак от 2004-та, пък продължават с писането на книгата - несъмнено хубавите неща стават бавно. Също и "Индипендънт" шуми чак сега. А на форума не сме единствените, които коментират това. "Труд": http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1255643 ПП "Островът" на картата е леден остров, по-точно полуостров. Интересно как са аргументирали точно тази конфигурация на ледника. Вероятно тя е следствие на изчисления за вида на тогавашите океански течения и за климата. В момента ми е трудно да се запозная детайлно с цялата материя, която не е проста...

Става. Даже една алпака не оставихте на древните ловци! Идеята ми как може да са правили дупки в леда без помощта на кирки и търнокопи: правили са го чрез стапяне на леда с помощта на увеличителни лещи от лед... Първоначално са оформяли лупата грубо чрез инсрументи от камък, а после са я полирали с помощта на кожа или други нетвърди материали. По този начин са могли да правят лупи с практически неограничени размери, след което са могли да пробиват леда като с лазер. Огромни лупи са могли да бъдат закрепвани неподвижно в подходяща позиция върху поставки, изработени от големи кости на уловени животни. Но на разположение е и по-елементарен начин за топене на леда. Това е топенето чрез огън. За огъня - както виждам, вече някои са склонни да приемат това - е била ползвана като гориво животинска мас. Палвали са определено количество от маста върху леда, при което той се е размеквал и втечнявал. И са удряли наведнъж два заека ... две тюленчета - дълбаенето върви лесно и в същото време бликва извор с прясна вода!

Движението по края на ледника е било необходимост. Ако за улов е трябвало да се пробиват дупки в леда, има ограничение за максималната дебелина на този лед. Осведомените относно методите на полярните ловци вероятно ще кажат колко дебел лед може да се пробива с праисторически инструменти, но според мен е около метър, два максимум... Имало е предполагам голяма разлика в дебелината на сезонния южен лед и на "вечния" лед на север. Значи хората не са можели да стоят далеч от края на леда по очевидни причини - върху постоянния лед не е имало нищо друго, освен още лед и въздух, а дебелината му е била може би десетки или стотици метри... Може често да не е имало нужда от дупчене, за да се набави голямо количество месо. Представям си как в края на ледника и върху ледените късове са проснати на припек огромни тюленови стада. Те никога преди не са виждали хора и затова доверчиво оставят пришълците да се приближат само на няколко крачки. Каква мечта за ловеца, и то за ловеца, който е такъв не по хоби, а по препитание! Тюлените също се срещали само по края на ледника, защото не могат без незамръзнал океан. Така уловът е бил изобилен, а ловците са се местели все на места, където той е бил най-лесен. И така са стигнали до континента в края на леда. През това време са имали на разположение практически неограничени количества месо и гориво, каквото е животинската мас. Трябвало е да вземат от брега само определени инструменти и пособия, изработени от кремък и дърво, или пък необработен материал за направа на такива. Както и стафиди Не зная как стои въпросът с използването на кожата на морските бозайници, която няма козина. Вероятно тя също може да се използва за нещо. Костите и сухожилията - със сигурност.

Абсолютно. Важно е обаче дали човекът е повече "удивително", или е повече "животно"?

Витамин С доколкото зная ескимосите и другите народи, които живеят в полярна пустош и почти не виждат растения, набавят от животинска храна. Северните животни складирали в определени свои органи витамин С и затова ескимосите много им се нахвърляли - мисля, че ставаше дума за костен мозък и сланина от определени места, но не помня точно(филм беше пак). Ако това е така, значи все пак далечните северняци са имали начин да си набавят жизненонеобходимите вещества. Кулинарен специалитет било даже съдържанието на стомаха на тревопасните животни като елени - ако нямаш друг вариант и много ти се яде салата, изяждаш салатата на елена Разбира се елени няма там, където във всички посоки има стотици и хиляди километри лед и океан. А за въпросната генетична адаптация - доста любопитно! Но дали е възможно след като тя е "нова" за ескимосите - разбирам на няколко хиляди години - подобна на нея да се е появявала и по-рано? Палеолитните хора са имали достатъчно време за това - към периода Солютре вече от двайсетина хиляди години живеят покрай ледници; разбира се на сушата те са имали на разположение и растения. По-късно тя може да се е загубила, защото не е имало нужда от нея. Трябва да имаме предвид, и че понятието "пълноценно хранене" едва ли е било познато поне в днешния си вид на онези хора. Даже и сега някои хора като че ли чувстват удивително малка потребност от растителна храна - стековете са им достатъчни. Сигурно са преки потомци на онези ловци! А онези още по-малко са си следели дневната порция витамини. Просто са оцелявали. Тогава атлантическите течения са били различни и май наистина не е имало насрещтно течение, не е имало Гълфстрийм. А дали е имало попътно течение, не зная. Но пътуването по море е много слабо вероятно именно заради причините, които изтъкваш - необходимото мореплавателско майсторство, като това на полинезийците. Което е можело да бъде проявено само в топло тропическо море поради различни причини. Специфична важна мотивация за тях е бил недостигът на земя, другото също е вярно - плаването срещу теченията и пасатите, за да има възможност за бързо завръщане. Но това е възможно само при вече много напреднало мореходно дело, каквото едва ли е имало през палеолита в Европа. Има безспорен и важен факт - кремъчен материал от днешна Франция е бил транспортиран чак в Америка, и от този факт интепретациите няма как да избягат.

А, тая работа с пътуването очевидно няма как да е ставала по друг начин, освен върху леда. Според мен хорицата са си ловили тюлени и риба през дупки в леда, както го правят сега инуитите (ескимосите). За това става въпрос: http://yannklimentidis.blogspot.com/2007/02/monday-map-ice-age.html Дадена е зимна и лятна конфигурация на океанския ледник по време на най-голямото застудяване. Горе вдясно се вижда, че по време на най-големия кочан Испания и Източните щати са били свързани с бяла пешеходна пътека. Границата на максималния лед е била почти права линия (на тази карта не е права заради вида на проекцията). Не зная какво им е било тогава на граничните служби, когато освен южната граница е трябвало да охраняват от испаноговорящи мигранти и източната! Но ловците следвайки подходящите за лов места накрая са стигнали до брега. Дали това, върху което са се движили, може да се нарече "суша", е друг въпрос. Обаче френски кремък в Америка - това е сериозно нещо. Вероятно са стигали от единия до другия бряг доста бързо... Може пък поради спецификата на улова върху лед определени сечива - примерно по-тежките - да не са били използвани и "бракувани" по пътя и затова да са били довлечени чак до Америка. Знае ли човек Въпроси, въпроси...

Във връзка с въпроса на Глишев погледнах страницата за солютрейската култура в Уикипедия. Направи ми впечатление времето, през което съществува тази култура в Европа: преди 22 000 - 17 000 години. Нейният американски приемник се появява около началото на този период; поради големия интервал точният момент не става ясен, но както казахме, усреднено излиза преди повече от 20 000 години. Въпреки че като вторичен американският вариант би трябвало да се появи по-късно - може би с няколко хилядолетия - в сравнение с европейската Солютре, от горното инфо излиза, че се появяват практически едновременно. В такъв случай може ли Солютре-Кловис (начална фаза), да бъде обща Евро-Американска култура? Следващият ми въпрос е може ли населението, носител на тази култура, да е правило преход не само от Европа към Америка, но и обратно, да е щъкало насам-натам по ледника? Малко прекален извод от този материал може би! Не се сдържах... А иначе да, солютрейската култура се характеризирала с особена фина обработка на камъка, каквато преди нея не е имало.

Невероятно интересно! За европейската палеолитна миграция към Америка по замръзналия океан знаех от тв филм и от информация за наличие на европейски гени сред потомци на индианците в североизточната част на континента от източник, който не помня. Но не се знаеше, че това се е случило толкова отдавна - усреднено излиза преди повече от 20 000 години - и че даже са изпреварили азиатската миграция през Беринговия проток, тогава суша. Те са първите хора и въобще първите хоминиди, достигнали Америка, където са ги "очаквали" само диви животни върху необятно пространство. Много интересно и с кои точно езици от Стария свят имат общо езиците на коренни американци, чийто произход не е от източна Азия и за които се говори в статията.

Бих добавил садо-мазохисти, кечисти и белетристи

Неандерталците ме интересуват и наистина са интересни, но не повече от други архаични човеци, с които съвременните са си имали работа. Доколкото във всеки от нас - ако сме от Европа или с европейски произход, пък и за азиатците важи - има по-голям или не толкова голям неандерталски дял , тогава и неандерталците по определен начин са наши прародители, макар и само с няколко процента гени. Несъмнено генетиката ще внася все повече детайли в моментната картина на това невероятно преплитане на човешки линии. За мен не по-малко интересно е подобното, което се е случвало на другите места по света: в Азия с нейната огромна площ и добре обособени, изолирани една от друга части с разнообразни екосистеми и климати, съответно с различни изисквания към живеещите в тях човеци; в Африка, където според последните засега изследвания хибридизацията, или метисизацията, се е случила доста по-късно, отколкото извън нея... На тези и на още много други въпроси чакам отговорите с интерес. Пък който ги знае, очевидно ще ги каже, когато реши, че е дошъл моментът

Това селище е отвъд полярния кръг, още по-на север! Обаче пак е в Урал, което означава, че наистина заселниците може да са стигнали до там, като са следвали планинския релеф и са ползвали естествените укрития. Мамонтовая Куря за разлика от Бизовая обаче е била обитавана от сапиенси. Сечивата, намерени в него, са характелни за началото на късния палеолит, който идва в Европа със съвременните хора. Източник: http://www.donsmaps.com/kurya.html Мамонтовая Куря е на 40 000 години, което е повече с над 11 000 години от възрастта на Бизовая - селището на неандерталците. Това е доста време даже за палеолита, през което могат да се случат различни неща. В случая се набива на очи, че съвременни хора са достигнали това място преди неандерталците, което е станало при временно прекъсване на ледниковия период. Неандерталците пък са дошли толкова на север едва към края на съществуването си, което също е странно; вероятно са се движили много по-бавно. Тогава "модерните" вероятно вече не са били тук, иначе при тези условия щеше да избухне неистова конкуренция между тях според мен. А 40 000 години са доста отдавна за заселване на този краен север от модерни хора и поради друга причина: че това по принцип е приетата възраст на заселването на Европа. Обаче щом тогава вече са били толкова на север, южните райони ще са били населени по-отдавна, за което вече говорихме по-назад.

В руския текст, който пусна genefan, няма нищо, което принципно да не е обсъждано тук, само дето вече има конкретика. В Африка имало много древни линии, което не е изненада. Казват за линии със 150 000 години по-стари от "първия общ предшественик". Ако този общ предшественик е живял преди около 150 000 години, значи линиите, за които става дума, са 300 000-годишни - това ли да се разбира? Някой спомена, че в Африка има максимална човешка генетична дистанция към 1 млн. години. За това, че никой не оспорвал неафриканския произход на по-голямата част от африканското население - факти № 1 и 2: не бих казал, че това е безспорно според всички. Досега "изходът от Африка" беше статичен и доста неясен - еднопосочно явление, при това еднократно или случило се малко на брой пъти; "първата вълна", напуснала Африка преди около 100 000 години и оставила безспорни следи като тези в израелските пещери, била измряла и не оставила наследство. На юг от Сахара няма признаци за човешка дейност за подължителен период, започващ преди 80 000 години. Значи през този период там е нямало хора или те са били имало. Били са някъде другаде - на места, където следи трудно остават като дъждовните гори, или пък на север. Така че всъщност НЕафриканският произход на африканското население е парадокс, известен може би на тесен кръг хора все още. Но с изнасянето на повече конкретни данни от изследвания всичко това ще се просветли още. Пък ако начинанието наистина има нужда от любителска подкрепа, ще помагаме

По цялата територия на Гърция може без големи усилия да се открият много топоними с очевиден славянски/български произход. Включително в Пелопонес. Eто още такива имена на селища в Пелопонес (по Wikimapia): Сhrysovitsi, Stemnitsa, Kamenitsa, Valtetsi, Livartzi, Platanitsa и т.н. и т.н.

Разделянето на олтарните пространства доколкото зная става именно през VІ-ти век, по времето на Юстиниан Велики. А раннохристиянската епоха включва и VІ-ти век. Да, олтарните прегради за характерни за изтока. Обаче всичко това няма връзка с темата. Все пак интересна вметка.

Именно, именно, за това говоря - макар че така ще продължим отклонението от темата. Все пак и този въпрос има косвена връзка с Величката епископия на св. Климент и нейната - доколкото разбирам - толкова дълго време убягвала на всички точна локализация. При все че с оглед предоставената от Вас информация някак не ми се вярва това да е било толкова турдно. Наистина от темата дотук достатъчно ясно стана, че въпросното място вероятно е в област Епир в Гърция. Това поне е най-добре защитената версия - ако въобще може да се каже, че другите са защитени. Трябва да се поправя във връзка с твръдението, че църковната терминология се "погърчва" в археологията само при разглеждането на раннохристиянските паметници. Току-що погледнах една снимка на българска църква от Първото българско царство с обяснение под нея "олтарната част със синтрона...". "Синтрон" е гръцка дума, обозначаваща местата за сядане за духовенството в олтарната ниша. Значи имаме "синтрон" и в българските църкви, при все че вероятно точно тази дума не е била употребявана през средновековието в България. Наистина не знам коя е оригиналната дума и ако не е известно поради липса на писмени данни, може би това е накарало специалистите да прибегнат до най-близката ... в географско отношение. Но дали това е най-коректното заместване - не се наемам да твъря. И аз зададох подобен въпрос някъде в темата, която все още се нарича "Правили сме ракия през ХІV век". И да не са траките изобретатели на виното, почти сигурно е, че по българските земи винопроизводството не е прекъсвало от времето на траките - т.е. от предримско време насам. Как у нас е оцеляла точно латинската дума за вино - ако разбира се е латинска, което на пръв поглед това не буди съмнение? Тя властва еднолично по цялата територия на Европа, разбира се и там, където населението е с европейски произход. Изключения са само Гърция и мисля Албания. Може да е нормално за севера, където винопроизводството и лозите са внесени по време на римското управление заедно с терминологията вероятно, но за Балканите...? Може да се отбележи и това, че има писмени и археологически данни за производство на вино в Първата българска държава. Значи даже да е прекъснало винопроизводството по време на варварските нашествия, тогава то не само е възобновено, но е било утвърдена практика. Може би тук има място хипотезата, че "вино" и други са латинизми, възприети именно тогава? Дали има нещо вярно, трябва специалистите да кажат

Мммда... Ъхъ!

Имат си и страница: http://en.wikipedia.org/wiki/South_Sudan