Drake

Ромейска (или ако предпочиташ византийска) монетарница в Сицилия е имало в Сиракуза от 643 г. до 878 г., но през X-XI век тя вече не съществува. В Южна Италия през XI век няма действаща ромейска монетарница. За последно през 830 – 840 г. има емисии от монетарницата на Неапол, който след това става дукство, формално васално на Романия и спира с монетосеченето. До последната четвърт на XI век в Южна Италия, действащи са само лангобардските монетарници на Салерно и Амалфи, които секат имитационни златни тари и медни фоларо. В Сицилия норманите наистина заварват работещи арабски монетарници, тези в Палермо и Месина. Там се издават първите тари на Гискар, както и на следващите нормански владетели. Първоначално издават същите монети с името на владетеля, а в следващите емисии постепенно въвеждат нови християнски елементи. До последния нормански крал, в тези монетарници работят „сарацини” – в Палермо бербери и араби в Месина. За ръководители, са назначавани местни гърци и араби. На континента след завладяването на Салерно и превръщането му в столица на Гискар, местната монетарница става основна за дуковете на Апулия. Великият граф на Сицилия и Калaбрия, Роже създава в Милето собствена монетарница, като си докарва работници араби и гърци от Сицилия, но надписите на неговите фоларо са на латински, а тарите му от Месина с куфически надписи. Нормандия си има собствено монетосечене, от времето на дук Ришар II (943-996 г.) са отсечени първите сребърни дение в Руан, около 970 – 980 г., които се различават от Каролингските дение само по надписите.

Още за монетосеченето на норманска Италия В статията на Л.Травайни се споменават различни типове и емисии монети, които навярно са познати на тесен кръг от специалисти с интереси в средновековната нумизматика. Ще опитам да внеса малко повече информация за някои от тях, както и илюстрирам със снимки от различни музеи, колекции и аукциони. От края на X век в източници от Южна Италия все по-често се споменава един нов тип златна монета. Тази монета е тари или четвърт динар, сечена от Аглабидските емири на Сицилия след превземането на Сиракуза през 878 г. Самата дума е прилагателно със значние „свежи” или в случая нови. Този четвърт динар с тегло от 1.05 гр. е непознат за останалата част от ислямския свят, където основна златна монета е динара с тегло от 4.25 гр. През 909 г. Фатимидските халифи изхвърлят Аглабидите от Сицилия и Тунис, но продължават да секат тари. На аверса си, тези монети носят така наречената „Шахада” - لا إله إلا الله محمد رسول الل - „Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник” , а на реверса името на владетеля в централния кръг и дата от Хиджра във външния кръг. След 970 г., монетарниците в Амалфи и Салерно (Южна Италия) започват да секат имитационни тари, копиращи четвърт динар на халиф ал Муиз, но със сгрешени псевдо-куфически надписи, явно от хора без познания по арабски. Имитационните тари от Салерно и Амалфи първоначално са неразличими едни от други, но с високо съдържание на злато и заедно с Фатимидските четвърт-динари стават основна златна монета в Южна Италия. От началото на XI век качеството и теглото на имитационните тари започва да спада значително. Златни тари или четвърт динар от Сицилия, четвъртия Фатимидски халиф ал-Му'изз (953 - 973 г.), Палермо 969 г., куфически надписи с името на владетеля, дата на издаване по Хиджра и "шахада", тегло 1.05 гр., 24 карата злато Имитационни тари от Салерно с псевдо-куфически надписи, Анонимен принц, отсечена около 1000 г., имитация на Фатимидския четвърт динар на халиф ал-Му'изз, тегло 1.01 гр., малко над 90% злато Имитационни тари от Амалфи с псевдо-куфически надписи, Анонимен дук, след 1038 г., имитация на Фатимидския четвърт динар на халиф ал-Му'изз, тегло 0.98 гр., съдържание на злато малко над 40% Норманите, в завладените от тях земи, емитират същия тип монети като техните предшественици. Монетарницата на Салерно продължава да сече собствени тари, но те все повече се различават от Сицилианските, олекват и съдържанието им на злато пада под 50 % в края на XI век. По подобен начин се развива и монетосеченето на Амалфи. Робер Гискар сече в Салерно същия тип фоларо като лангобардските принцове преди него, но най-ранните му монети са златни тари отсечени в Палермо, с арабски куфически надписи (в случая "шахада") и дата 464 г. от Хиджра (1072 г.) , същата година през която той и брат му Роже I превземат града. Тарите на Робер Гискар са със 70 % съдържание на злато или малко над 16 карата, за разлика от ислямските четвърт динари, които са близо до 24 карата. Той издава и традиционните за Сицилия миниатюрни сребърни дирхами, наричани каруба, с тегло между 0.20 – 0.35 гр. Златни тари от Палермо, Робер Гискар (1059-1085 г.), Аверс ля иляха илля-ллах, мухаммадар-расулюл-лах („Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник”), Реверс би-амр Убарт ал дуках ал-аджалл малик Сиккиллия (по заповед на Робер дук / много прославен крал (повелител) на Сицилия), година 466 от Хиджра (1072 - 1073 г.), тегло 1.01 гр, 16,3 карата злато След смъртта на Гискар през 1085 г., неговият син, дук Роже Борса сече фоларо и тари в монетарницата на Салерно, а граф Роже I, демонстрирайки нарастващата си мощ и влияние, емитира собствени медни фоларо в Милето, Калабрия, където базира своята аминистрация. Великият граф на Сицилия издава нова емисия тари в Палермо. На аверса на монетата се появява Т-образен кръст „тау”( crux commissa) , раннохристиянски символ на разпятието, а ислямският първи стълб на вярата преминава на реверса. Граф Роже проявява отново талантите си на дипломат, заявявайки християнската си принадлежност без да оскърби поданниците си мюсюлмани, които са преобладаващо мнозинство от населението на Сицилия. Златни тари от Салерно, дук Роже Борса (1085-1111 г.), с буква R - Роже в центъра на аверса и буква В - Борса на реверса. Медна трифоларо на граф Роже I (1072-1101 г.) отсечена около 1098-1101 г. в Милето, Аверс ROC ERIVS COMES (граф Роже), Нормански рицар на кон държащ пика, Реверс MATER DN - MARIA, Богородица с младенеца в нейния скут, седяща на трон, Диаметър: 28.29 mm, тегло 6.19 гр. Златни тари на граф Роже I сечена в Месина, Аверс Т ("тау", т-образен кръст) и сфери , Реверс ля иляха илля-ллах, мухаммадар-расулюл-лах („Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник”), Размери 13x14mm, тегло 0.97 гр. Най-големи промени, се извършват при Роже II, който управлява в продължение на почти половин век, обединява отново норманските владения в Италия и извършва парична реформа през 1140 г. Първата емисия сицилиански тари на Роже II е през периода на регенството на майка му Аделаида 1105 - 1111 г., и се различава от тази на баща му само с по-богато украсена „тау” на аверса. През 1112 г., една година от навършване на пълнолетие, граф Роже II издава нов тип тари, на които „Шахада”-та на реверса е намалена само до „Няма друг бог освен Аллах”, а частта „Мухаммад е Негов пратеник” елиминирана. През 1130 г. Роже II е коронован в Палермо като крал и две години по-късно, издава нов тип "християнски" тари в Сицилия. Концентричният дизайн на надписите, както и съдържанието им е променено. На аверса с три реда хоризонтални надписи е описан владетелят с легенда подобна на използваната от Абасидските и Фатимидски халифи: „ал му’тазз билля / ал малик руджар / ал мутазим”, в превод - „могъщият с помоща на Аллах (от бога) / крал Роже / великолепния”. На реверса е изобразен гръцки кръст и надпис IC XC NI KA в ъглите, т.е. "Исус Христос побеждава". Мюсюлманското заявление на вярата е вече напълно елиминирано. "Християнските тари" на Роже II, сечени между 1130 - 1140 г. в Месина, тегло 1.53 гр., Аверс ал му’тазз билля / ал малик руджар / ал мутазим”, в превод - „могъщият с помоща на Аллах (от бога) / крал Роже / великолепния”. Реверс гръцки кръст и надпис IC XC NI KA в ъглите, т.е. "Исус Христос побеждава". Арабските куфически надписи на тарите от Салерно издавани след 1130 г. са четливи, което предполага, че кралят е поставил за ръководител на монетарницата арабски говорещ майстор. В Амалфи, обаче продължават да се секат тари с псевдо-куфически надписи чак до 1168 г. Паричната реформа на Роже II е отлично изяснена в статията на проф.Травайни, затова ще спомена само, че той дори и не прави и опит да наложи сребърния стандарт, характерен за западна Европа и Северна Италия, въпреки наличието на сребърни рудници в Сицилия и липсата на златни в цялото кралство, а въвеждайки сребърния дукат и 1/3 дукат (tercia ducalis) следва традиционното за Сицилия и Южна Италия, ромейско влияние. Златни тари от Салерно на Роже II (1105-1154 г.), като крал отсечена межу 1130-40 г., Аверс: ал-малик Руджар (крал Роже), Реверс: насир ал-Насраниях (защитник на христианството), тегло 1.23 гр. Сребърен дукат(дукалис) на Роже II сравнен с хистаменона на Алексий I, за които става дума в статията на проф. Травайни. И нещо за дуката (в ляво) Сребърен ducalis Роже II , Палермо след реформата, около 1140-1054 г., Аверс: +IC XC RG и IN ÆTERN, Исус Христос царува във вечноста, бюст на Христос Пантократор, Реверс: R DVX AP и R R SLS, Роже дук на Апулия и Роже крал на Сицилия. Изображения на сина му дук Роже III с доспехи и меч и крал Роже II с инсигнии на император държащи патриаршески кръст. Според друго тълкуване воинът представлява Роже I предаващ символите на властта на сина си. Дата на издаване/царуване AN лигатура R X, т.е. Anno regni decimo', или 1140 г, Диаметър 24mm., тегло 2.25 гр. Въпреки някои незначителни промени, по-късните нормански крале следват установения от Роже II модел. В Сицилия, Гийом I Злия (1154-1166 г.) сече златни тари и медни фолари в Месина, а сребърни дукати и каруба в Палермо. На континента, сече златни тари с псевдо-куфическа епиграфика в Амалфи и медни фолари в Салерно. Гийом II Добрия (1166 г. – 1189 г.) продължава да емитира тари и фолари в Месина, и сребърни каруба в Палермо, но той заменя сребърния дукат (ducalis) на Палермо със сребърен apuliensis и миниатюрни apuliensis tercius. През 1168 г. в Амалфи за първи път се издават тари с четливи куфически надписи в два концентрични пръстена, с W (лат. Wilelmus / фр. Гийом/ нем.Вилхелм) на аверса и REX на реверса. Вероятно около 1180 г., Гийом II издава в Палермо втора емисия сребърни монети наречени четвърт tercenarii (или половин денаро), понякога се нарича половин denaro. Танкред 1190-1194 г.) за краткото си царуване успява да издаде няколко емисии, включително и със синовете си като съвладетели . Той сече златни тари, сребрърни четвърт tercenarii, и медни фолари в Сицилия, златни тари в Амалфи и Салерно и медни фолари в Салерно. Златни тари от Месина на Гийом II (1166-89 г.), Аверс: ал-малик Глуляим ал-тани - крал Гийом II и W и R (лат. Wilelmus / фр. Гийом, rex), Реверс: IC XC NI KA в ъглите, т.е. "Исус Христос побеждава". Златни тари от Салерно на Гийом II (1166-89 г.), Аверс: ал-малик Глуляим ал-тани - крал Гийом II и W (лат. Wilelmus / фр. Гийом), Реверс: насир ал-Насраниях - защитник на христианството. Гийом II Добрия (1166-1189 г.), Сребърен аpuliensis, Отсечен в Палермо преди 1180 г. Сребърна каруба на Гийом II Добрия (1166-1189 г.) сечена в Палермо, осемлъчна звезда ал-малик / Гюлиалим / ал-муазим - крал Гийом великолепният, Диаметър 8 мм, тегло 0.22 гр. Голяма медна трифоларо от Палермо, втора емисия на Гийом II Добрия, без написи с лъвска глава и палмово дърво, издадена след 1180 г., 10,76 гр.

Според мен, отговор №2 е най-вероятен, но трябва да се споменат няколко специфични особености: - През ранното Средновековие Монтекасино е най-почитаният и влиятелен манастир в Италия, основан от Св. Бенедикт, дал на Ватикана няколко папи, кардинали, църковни деятели и историци като Павел Дякон, Лъв Остийски и др. В края на X век група гръцки монаси (бежанци от атакуваната от сарацини Калабрия) начело със абата си Нил Младши (Όσιος Νεῖλος ὁ Νέος) намират убежище за няколко години в манастира (Св. Нил е почитан като светец от католици и православни). - Сред ктиторите му освен ромейски императори (още през 912 г. е издадена грамота от император Лъв VI, гарантираща особени привилегии на обителта ), лангобардски принцове, нормански графове, унгарски крале от династията на Арпадите и т.н., са и почти всички императори на Свещената Римска Империя, като поне четирима от тях го посещават лично през XI век. - Личните качества на абат Дезидерий (по-късно папа Виктор III), който е доверен емисар и посредник в конфликтни преговори на трима папи - Николай II, Александър II и Григорий VII. Той е абат от 1058 г. до 1086 г., обновява сградите на манастира с помоща на майстори и зографи ромеи, като пред това изпраща пратеници в Константинопол през 1066 г. с предлог да закупят материали, като неговите пратеници са приети от император Роман Диоген.

НОРМАНИТЕ МЕЖДУ ВИЗАНТИЯ И ИСЛЯМСКИЯ СВЯТ проф. Лучия Травайни преводна статия Когато предмет на обсъждане са теми като парични сделки и обмен включващи норманите в Италия, Византия и ислямския свят, учените са предпазливи, използвайки термини като влияние (има ли култура донор?), заимстване (то е остатъчно, съвременно, или антикварно?) и пропаганда, която със сигурност играе роля в норманското мислене и практика. Какво имаме предвид под "норманите в Италия"? Има най-малко три или четири нормански Италии: византийска, лангобардска, мюсюлманска, и френско-норманска, всяка от които има свои собствени парични традиции, различни една от друга, добре засвидетелствани в грамоти и находки. Много от границите в средновековна Италия са доста мобилни и със сигурност са съществували през разглеждания период - единадесети и дванадесети век. Парични сделки и обмен в норманска Италия Започвам с кратко резюме на паричните зони в южната част на Италия, през единадесети век и как те се променят в дванадесети век. По време на норманското завоевание на Южна Италия и Сицилия има основно три различни области: Апулия, Кампания и Калабрия. В Апулия, византийските монети са използвани по-последователно, отколкото където и да е другаде, въпреки че употребата им среща конкуренцията на лангобардски монети сечени в Салерно и от сребърни денари от север(на Италия). До средата на единадесети век, лангобардското монетосечене е използвано в северната част на Апулия, находка от Ордона съдържа само един хистаменон на Василий II и Константин VIII срещу 147 тари на Амалфи или Салерно, ранните типове на които трудно могат да бъдат разграничени един от друг. Денари сечени в Павия (papienses) се появат в грамоти от 1060 г. нататък, така и в находки, въпреки че те не могат да се датират точно, понеже дори и официално изтеглени от обръщение, тези papienses остават дълго след това в употреба. Далеч по-многобройни са откритите византийски фолиси, както ще видим по-късно. Необходимо е да отбележим разликите между двата вида златни монети в обръщение, тежкия хистаменон с тегло около 4,5 гр., и по-леката тари или четвърт динар, с тегло първоначално малко над един грам (1,05 гр.), която по-късно олеква до 0,89 гр. В Кампания местните монетарници на Амалфи и Салерно секат (имитационни) тари от края на десети век, но (медните) византийски фолиси са в обща употреба и постепенно се заменят от Салернитански фолари, които са емитирани от средата на единадесети век, като Филип Гриърсън показа преди повече от четиридесет години доказателства за контрамаркиране, практика, заимствана от Византия. Накрая, във византийската тема Калабрия, византийските фолиси широко се използват най-малко до края на единадесети век, но към края на десети век златните сицилиански тари с арабски надписи стават основна златна монета. Това е видно от писмени свидетелства, показващи че тари се акумулират в съкровищниците на калабрийските манастири, както и стойността на поземлените имоти се посочват в тари. Данъци и парични наказания са посочени в номизми, но това не означава, че подобни монети са използвани в реалните плащания. Едно проучване на разпределението на византийското монетосечене в тези области хвърля светлина върху някои изненадващи факти. Византийските златни монети практически несъществуват в археологическите находки, въпреки многото препратки към тях в писмени документи, особено от Апулия. Има едва няколко златни номизми в находки или частни колекции, в контраст с многобройните находки от анонимни фолиси, които са документирани. Най-късният тип номизми, които са представени в италианските групови находки е хистаменонът на Василий II и Константин VIII, а дори и той се среща само три пъти досега в групови находки, като единичен екземпляр и в два от случаите очевидно е уникат, ценен най-вероятно по "религиозни" причини, обсъдени по-долу, а не като монета. Оскъдността на веществени доказателства контрастира с многото византийски златни монети, описвани често в пълни подробности в южноиталианските грамоти. Сесил Морисън написа превъзходно есе на тема michaelaton (νόμισμα μιχαηλᾶτον) и сродните монети, а има и полезен сборник с подобни имена в том 3 на Dumbarton Oaks Catalogue. Едно от обясненията е, че прогресивната девалвация не насърчава натрупването на съкровища, защото ние знаем как византийското злато девалвира през този период. Собствениците искали да се отърват от девалвираните монети в тяхно владение, въпреки че същевременно е възможно и някои да се презапасяват в очакване на още по-лоши времена, независимо от тезата на Лъв VI (886-912 г.), че всички официални монети, емитирани от император, древни или съвременни, трябва да се приемат като законно платежно средство. Друга причина за ненамиране на повече византийски златни монети от единадесетия век в Италия би била, че тари с по-ниската си стойност и възможностите за по-гъвкаво използване, станала най-приемлива високостойностна валута в региона, макар че тари в Апулия се появяват основно в северната и част (Капитаната). Дори византийска Калабрия последователно използва сицилиански тари преди норманското завоевание. По-малка златна деноминация като тари наистина е по-подходяща монета за процъфтяваща икономика, свидетелство, за което са монументалните паметници, такива като романски църкви и скулптури от това време. Даренията в злато могли да бъдат много големи. Огромни суми от византийски златни монети дарява Робер Гискар на абатството на Монтекасино, общо 149 фунта злато. За разлика от него византийският император Константин IX, ежегодно дарява на Монтекасино само два фунта злато. През 1076 г. Михаил VII Дука увеличава дарението до 24 златни фунта годишно, но за съжаление на абатството той е детрониран две години по-късно. В сумите, дарени от Робер Гискар на Монтекасино, византийските монети все още заемат почетно място. Много вероятно е, че Робер е бил в състояние да събере големи количества византийско злато, най-малко след като ограбва много богати манастири в Южна Италия (най-вече в Калабрия и Базиликата). Но реалните златни монети, които циркулират в земите завладени от Гискар са тари, а той не се и опитва да възстанови по-големия златен номинал в своите монетарници, като продължава да емитира тари, след като взема Амалфи през 1073 г. и Салерно в 1076 г., както и по-рано прави (след като превзема) в Палермо през 1072 г. Много по-късно, през дванадесети век, крал Роже II се задължава да заплати сумата от 600 скифати на папата, като на свой феодален сеньор, но вероятно той плаща сумата в собствените си сицилиански тари, считайки по 4 от тях за всяка 1 скифата. Сицилианските тари по това време се превръщат в добре утвърдена валута в Средиземно море, като също се използват и от италианците на Северна Италия търгуващи със Сицилия. Византийски медни монети, за разлика от златните, са откривани в големи количества и то с ярко изразени регионални различия. Фолисите на Роман I (920-944 г.) са най-многобройни в Кампания, анонимни фолиси от клас C (ок. 1034-1041 г.) в Калабрия, а фолиси от периода 1057-1071 г. в Апулия. Тези регионални различия изглежда отговарят на различните фази в политическата и военна история на византийска Италия. Фолисите на Роман I в Кампания трябва да са пребивавали в обръщение дълго време, въпреки че в крайна сметка са заменени от местни фолари, сечени от Гизулф II. Тези от клас С в Калабрия, отразяват военните операции на Георги Маниак през 30-те 40-те години на XI век и остават в обръщение до въвеждането на емисиите на (граф) Роже I ок. 1085-87 г., като първият му вид фоларо е имитация на византийски фолис. Също така не е изненадващо, че най-късните фолиси са тези, които са намерени в Апулия, която е арена на последната византийска съпротива. Тези данни изискват обновяване, което аз не съм в състояние да направя систематично, но нови материали от Калабрия, представени съвместно от Ермано Арслан, изглежда потвърждават този модел за единадесети век, въпреки че включват по-голям брой от находки на медни нормански монети, те все пак остават по-малко като количество от тези на византийските фолиси. Вероятно се извършва постепенна подмяна на монетите в обръщение, след като консолидирали властта и контрола над завзетите територии, норманите са в състояние да въвеждат свои собствени нови монети и постепенно да изземат старите. Те също така въвеждат медни монети в Сицилия, където под властта на арабите са използвани само златни и сребърни монети. Норманите по различни способи се опитват да контролират вътрешната циркулация на златни монети. Данните от групови находки от Сицилия и Южна Италия показват последователна демонетизация (изземване). Първо се отменя употребата на ислямските четвърт динари, оставяйки само нормански монети, както такива с арабски куфически надписи, така и монети с (гръцката буква) „Тау” на аверса в качеството на основен тип, а по-късно остават в обръщение само тари с кръст. Важно е да се отбележи, че никога не са откривани нормански тари смесени с чуждестранни златни монети. Знаем, че арабските търговци в Палермо през 1140 г. са задължени да обменят своите Алморавидски динари или динари на Триполи в местната монетарница. Палермо и Месина са единствените монетарници, произвеждащи сицилиански тари, които са използвани в цялото кралство до северните му граници, както показва групова находка от Монтекасино. Чуждестранните търговци, пристигащи в други пристанища на Сицилия и Южна Италия, би трябвало да обменят монетите си на място. Много е вероятно, че във всеки по-голям търговски център са съществували кантори за обмяна на пари и контрол на теглото им, и тези центрове да са под контрола на короната. Тарите са харчени според теглото им. Съкровището от Монтекасино, показва колко различни по тегло и размери тари съществуват, а за добрите търговски практики е много важно мерките и теглилките да са надежни и контролирани. В Сицилийските грамоти често се посочват суми тари, използвайки следните стереотипни фрази като ad pondus Panormi, или ad pondus Messane. Ние знаем, че има малка разлика между унциите на Палермо и Месина, но указването на специфично тегло може да се отнася и до факта, че теглото трябва да бъде гарантирано и защитавано от официалния контрол и сертифицирани теглилки. През 1140 г. Роже II предприема стъпки, за уеднаквяване на различните парични традиции в своето кралство, като създава нова парична система, както е посочена по-долу, разчетните парични единици са посочени с курсив (и подчертани). solidus regalis tari Siciliani ducalis tercia ducalis grain follaro 1 4 12 36 72 288 1 3 9 18 72 1 3 6 24 1 2 8 Тази парична система представлява смесица от византийски и ислямски елементи. Новият сребърен дукат (ducalis), създаден през 1140 г. е една дванадесета от solidus regalis (разчетна парична единица), точно както съотношението на византийския милиарисион към номизмата. Сицилианските тари стават монетите с най-висока стойност използвани в кралството. Разчетната единица - унция тари има стойност от 30 тари, а следващата solidus regalis, на стойност от 4 тари. При налагането на новата парична система в кралството, основана на сицилиански тари, крал Роже II запазва местните традиции, като златните тари на Амалфи и Салерно циркулиращи в Кампания, чиято стойност е близо 1/2 от тази сицилиански тари. Амалфитанските тари се считат за малко по-ценни от Салернитанските, но и двата типа се използват в Кампания като монети със средна стойност, подобно на сребърните дукати в Апулия. За щастие, въвеждането на сребърния дукат предизвиква яростната опозиция на историка Фалко от Беневенто, тъй като неговия разказ е единствения източник, който имаме за реформата. Той ни дава оценките си за ситуацията преди и след реформата, което ни позволява да разберем, какво всъщност става. Новата монета – дукатът се въвежда със стойност 8 ромесини (romesinae), които пък се изтеглят от обръщение. Крал Роже II въвежда и нова малка медна монета (която отново се нарича фоларо) равностойна на 1/3 ромесина. Премахнатите ромесини, преди се считаха за стари византийски фолиси останали в обръщение до 1140 г., но това тълкуване понастоящем се отхвърля. Норманите въвеждат нови монети и стандарти, а също и значително намалят теглото на медните монети в Южна Италия, както се случва във Византийската империя с реформата на Алексий I от 1092 г. „Romesinae" най-вероятно са билоновите дение сечени в Руан (дукство Нормандия), както за първи път е предложено от Гриърсън и аз споделям тази гледна точка, тъй като в действителност дение от Руан са откривани в единични и групови находки в много части на Южна Италия. Що се отнася до дуката, новата кралска монета съдържаща 60 % сребро, тя е предназначена да замени чуждестранните билонови монети в най-бунтовната провиция на кралството – Апулия и изглежда „византийска” в много отношения. Подобно на много византийски монети, дукатът е скифата, на изпъкналата му страна е изобразен бюст на Христос Пантократор, а на вдлъбнатата страна крал Роже II облечен като византийски император и неговия син, дук Роже III с доспехи, държащи лабарум. Майкъл Хенди е първия, който сравнява типовете на дукатите с инфлационния хистаменон на Алексий I , който също е скифата, има подобен бюст на Христос Пантократор, а на реверса са изобразени изправени Св.Димитър и Алексий I държащи лабарум. Този тип (хистаменон) е сечен в Солун ок.1082-85 г., по време на войната с норманите водени от Робер Гискар. Хенди предположил, че дуката (ducalis) е точно копие (на хистаменона), при положение, че норманите могли да се сдобият с голямо количество от тези монети и са ги съхранили в някоя тяхна съкровищница до копирането им през 1140 г. Хипотезата за директно копиране, обаче едва ли е вярна, а по-скоро има културно и иконографско заимстване. През 1140 г. норманите от Сицилия са вече способни да създават свои собствени изображения, заимствайки елементи от различни култури. Още преди коронацията си през 1130 г., Роже II се изобразява (на монети) с одежди и инсигнии на византийски император, при все, че избягва спорни титли и се описва просто като R/II. Пример за заимстване от класическата литература е използването на титлата ANAX, несрещана преди в надписите на монети, върху медната фоларо от Месина на Роже II, сечена скоро след 1130 г., време, когато е необходимо да се намерят нови титли за новия крал. Един случай на заимстване от антична монета от Региум, а също и на ориенталско влияние е фоларо от Месина, втора емисия на крал Гийом II (Вилхелм II Добрия / лат. Willelmus II), на която е изобразена лъвска глава. Гриърсън предполага, че новите корубести дукати, въведени от Роже II през 1140 г. може да са изработени византийски работници, но Роже II издава скифати още като граф, около 1112 – 1120 г. и те може да са произведени от местни работници, вдъхновени от византийски монети. По този начин норманска Италия създава чрез "заимстване" сложна и зряла форма на изразяване...

Преди няколко месеца попаднах на интересна и доста обширна статия на проф. Лучия Травайни, посветена на монетосеченето, паричното обръщение и обмена в норманска Италия. Струва ми се, че тя може да обогати темата, която до тук има по-скоро военно-политически акцент. Поради големия и обем, си позволих да я разделя на две части, като не съм приложил бележките под линия, които са съизмерими като големина с изложението на статията. Преводът е мой, както и допълненията в скоби. Използвал съм термини като Византия, византийски и др. за да бъда максимално близък до оригинала. Предлагам ви първата част, а ако представлява интерес ще продължа по-нататък и с втората част.

Объркали сте форума уважаеми, този въпрос може да го отправите във форум "Култура и изкуство", подфорум "Кино/Театър". BTW кои по-точно са "великите български битки" през Античноста !?!

Храм на Юпитер Статор основан, според легендата от Ромул, през 750 г. пр.н.е. бе открит от италиански археолози: http://www.gazzettadelsud.it/news/english/36543/Temple-of--Jupiter-the-Stayer--found.html

Неизвестен досега град на инките бе открит под чилийската столица - Сантяго. Оригиналната статия на английски език от тук: http://www.theepochtimes.com/n2/world/hidden-incan-city-discovered-under-santiago-344839.html и български превод - резюме от сайта actualno.com: Чилийските учени откриха археологически обекти, карти и исторически записки, които свидетелстват за това, че чилийската столица Сантяго е била основана на мястото на древен град на инките. Такава теория съществува от десетилетия, но до този момент нямаше никакви доказателства в нейна полза. Сега археологът Рубен Стеберг от Националния музей по естествена история в Чили и изследователят Гонсало Сотормайор от университета Адрес Бело успяха да намерят потвърждение на предположението. Учените разгледали както вече известни, така и непубликувани колониални документи и карти, които дават ясни доказателства за съществуването на важен център на цивилизацията на инките на мястото на сегашно Сантяго, когато пристигнали испанците. Близо до река Мапочо се е намирал градския площад, заобиколен от къщи, складове, язовири и канали, свидетелстващи за процъфтяваща цивилизация. Тук се е разполагала и резиденцията на управника на града – Киликант, ръководил селището до доисторическо време. „Тези заселници на брега на река Мапочо са имали развита иригационна система и там е живеело коренното население“, се казва в доклада, публикуван от Националния музей по естествена история в Чили. Учените поясняват, че това бързо убедило Педро де Валдивя – испанският завоевател, пристигнал с експедиция през 1541 г., да се установи с хората си на същото място, което после нарекли Сантяго. Специалистите също споменават за „голямо тамбо“, разположено срещу градския площад. „Тамбо“ е термин на инките, с който те обозначавали административни сгради. Тази се намирала на същото място, където испанците основали своя площад Плаза де Армас. Учените допускат тази административна сграда, да е била или на инките, или да е построена от испанските завоеватели и те просто да са използвали местния термин за обозначаването й. Археологическите доказателства за съществуването на древния град на инките са били намерени под горната част на басейна на река Мапочо. Някои находки обаче са открити на кръстовището на улиците Катедрал и Матукана в Сантяго. Към тях се отнася погребение с 22 керамични изделия, изкопани през 2001 г. Определяйки периода от време, към което се отнасят гробовете, учените получили доказателство за това, че градът на инките е съществувал преди идването на европейците на въпросното място. http://actualno.actualno.com/V-Chili-otkriha-izguben-grad-na-inkite-news_415463.html

ОТ Един въпрос на лаик: На какъв език е прозвището на влашкия воевода Радо II (1420 - 1422 г.) "Празнаглава" Radu al II-lea „Praznaglava” - сръбски, български или руски? Въпросният господин, който в запазените грамоти е описан като Радул е незаконен син на Мирчо/Мирча Стари. Според Румънската онлайн енциклопедия Enciclopedia României прозвището се превежда като празна глава или плешивец от ... турски език!?!

Еньо ето ти нещо от сина на Мирча Стари (специално за теб Mircea cel Bătrân) - воеводата Александър I Басарб (1431-1436 г.), който явно не е чувал за "ромъни", а дори и за Тара Ромъняска. Александъръ, синъ на Мирча Велики. 13 (№ 303). † Брашовѣном вьсѣм. † Іѡ Алеѯандръ воевода и господинь вьсеи земли оугровлахиискои, пишет господство ми много здравїе братїіaм моим, Брашовѣном вьсѣм. И тѹзи ви давам ѹзнати: азы̀ сѧ мѫчѣ, іaко да погасѧ ѡгнь ѿ вас, и не бѣше инако, нѫ хто ѹчиныл, да мѹ плати богъ. Пръво доиде Стан Спатаръ помеждѹ вас. Азь допѹстих моа рѣч до вас, да ми го дасте, а вїе моа рѣч не послѹшасте; по том добѣже Тодоръ, ѹкравши кони влашкои земли. Азь допѹстых пак до вас, да ми го дасте, и ѡ том мѧ не слѹшасте. Азь сѧ мѫчѣ за вас, да имате покои, и ваше робїе, що могох, ѡткѹпих. И колико робїе сѫт вь Никополи, азы̀ порѹчихъ до Никополѣ, да их не ѡтведѫт далеко, до хде ихъ искѹпите. Того рад(и) толико добро ви чиним азь и мѫчѣ сѧ, да погасѧ ѿ вас ѡгнь, а вїе го сами запалѣте на ваших главах. Тѹка помеждѹ вас Станчѹл и Татѹл и Васил и Улан, да сѫжт взели кóни из моега двора, да аще любите миръ и покои ваш, допѹстѣте мы ихъ свѧзани. Аще ли ми их не допѹстите, не имате мира съ мном. Ино не щет быт. † Іѡ Алеѯандръ воевода и пр.

Тук по правилата на форума не се обсъждат цени! Но все пак в САЩ може да си купиш с парите получени от твоята монета (State Quarter Die Axis Rotation Errors) най-много два биг мака + две средни кока коли и едно кафе.

Няколко археологически статии от PAST HORIZONS. Извинявам се, че отново са на английски език, но ме мързи да ги превеждам. Отравянето с олово в Рим: свидетелство на скелетите: http://www.pasthorizonspr.com/index.php/archives/02/2012/lead-poisoning-in-rome-the-skeletal-evidence Долмен в Швейцария разкрива ритуали от неолита: http://www.pasthorizonspr.com/index.php/archives/02/2013/swiss-dolmen-reveals-rituals-of-the-neolithic Червената кралица на Паленке: http://www.pasthorizonspr.com/index.php/archives/01/2013/palenques-red-queen

Защо там? По надземната част трудно ще разбереш цвета на картофите, а семена могат да се потърсят в някоя агроаптека или за САЩ в най-близкия Wallmart .

Не, няма семена.

Интересно е, че статия на BBC News за "лилави картофи" в Англия е публикувана още на 06 октомври 2010 г. http://www.bbc.co.uk/news/uk-scotland-11477327 и вътрешноста на картофите Purple Majesty наистина е лилава В Калифорния изглежда има и други популярни сортове лилави картофи като Purple Viking или Purple Peruvian http://healthyeating.sfgate.com/purple-potatoes-nutrition-2182.html а лилавия чипс изглежда така

Преди време преглеждайки един друг форум (англоезичен) попаднах на тема за оцветени шлемове. Споменаваха се нормански, немски шлемове от Средновековието и македонски шлемове от Античноста, за моя изненада имаше твърдение за наличие на оцветени с бои римски шлемове, като се цитираха изображения от "катакомбите на Виа Мария"(без да има снимки), та ми е интересно какво е твоето мнение по този въпрос.

Salve Aetius ! Страхотна тема, която едва сега открих, благодарение на поста на Глишев. Преди време бях се амбицирал да пиша нещо за шлемовете маски и покрай тях събрах материали за различни типове шлемове. Някои от сайтовете със снимки вече не съществуват и съжалявам, че не съм ги записал. Ето и няколко снимки на автентични римски шлемове (извинявам се, че не са систематизирани, а някои малко извън разглеждания период):

И нещо интересно от Балканите, по-точно от пещерата Мала Баланица в Сърбия на възраст между 397.000 - 525.000 години. Може би още един непознат човешки вид? http://www.plosone.org/article/info%3Adoi%2F10.1371%2Fjournal.pone.0054608

Доколкото разбирам „Гърбушкото” Ричард III, освен че не е имал гърбица (имал е сколиоза, деформация на гръбнака настрани - латерално т.е. наляво или надясно), е на път да изгуби и лидерската си позиция сред злодеите и чудовищата, сядали някога на английския престол. Това, че „търговецът на вълна от Страдфорд” го е демонизирал в унисон с пропагандата на Тюдорите е разбираемо. По-изненадващи за мен са опитите да бъде представен, ако не паладин на Светлината, то поне нещо като Gothic rock star.

Ново "откритие" - Шакира е македонка! http://curious.actualno.com/Shakira-e-makedonka-news_414718.html

Източник на новината е сайта на Университета в Лестър. Поради все още неотстранения технически проблем, не мога да постна връзка към статията. Адресът излиза в поста ми с копиране http://www2.le.ac.uk/offices/press/press-releases/2013/february/university-of-leicester-announces-discovery-of-king-richard-iii Ето и статията (фунцията за обозначаване на цитат все още не е налична): University of Leicester announces discovery of King Richard III Posted by pt91 at Feb 04, 2013 11:20 AM | Permalink The University of Leicester today confirms (Monday, Feb 4) that it has discovered the remains of King Richard III. Issued by University of Leicester Press Office on 4 February 2013 UNIVERSITY OF LEICESTER REVEALS: • Wealth of evidence, including radiocarbon dating, radiological evidence, DNA and bone analysis and archaeological results, confirms identity of last Plantagenet king who died over 500 years ago • DNA from skeleton matches TWO of Richard III’s maternal line relatives. Leicester genealogist verifies living relatives of Richard III’s family • Individual likely to have been killed by one of two fatal injuries to the skull – one possibly from a sword and one possibly from a halberd • 10 wounds discovered on skeleton - Richard III killed by trauma to the back of the head. Part of the skull sliced off • Radiocarbon dating reveals individual had a high protein diet – including significant amounts of seafood – meaning he was likely to be of high status • Radiocarbon dating reveals individual died in the second half of the 15th or in the early 16th century – consistent with Richard’s death in 1485 • Skeleton reveals severe scoliosis – onset believed to have occurred at the time of puberty • Although around 5 feet 8 inches tall (1.72m), condition meant King Richard III would have stood significantly shorter and his right shoulder may have been higher than the left • Feet were truncated at an unknown point in the past, but a significant time after the burial • Corpse was subjected to ‘humiliation injuries’ –including a sword through the right buttock • Individual had unusually slender, almost feminine, build for a man – in keeping with contemporaneous accounts • No evidence for ‘withered arm’ –as portrayed by Shakespeare – found • Possibility that the individual’s hands were tied • Grave was hastily dug, was not big enough and there was no shroud or coffin Media resources including video; still images; captions; key contact numbers and additional information at: http://www2.le.ac.uk/offices/press/media-centre/richard-iii The University of Leicester today confirms (Monday, Feb 4) that it has discovered the remains of King Richard III. At a specially convened media conference, experts from across the University unanimously identified the remains discovered in Leicester city centre as being those of the last Plantagenet king who died in 1485. Rigorous scientific investigations confirmed the strong circumstantial evidence that the skeleton found at the site of the Grey Friars church in Leicester was indeed that of King Richard III. University of Leicester researchers have revealed a wealth of evidence – including DNA analysis, radiocarbon dating and skeletal examination - proving the identity of the skeleton. University of Leicester archaeologists co-director Richard Buckley, the lead archaeologist on the Search for Richard III, said: “It is the academic conclusion of the University of Leicester that the individual exhumed at Grey Friars in August 2012 is indeed King Richard III, the last Plantagenet King of England. “It has been an honour and privilege for all of us to be at the centre of an academic project that has had such phenomenal global interest and mass public appeal. Rarely have the conclusions of academic research been so eagerly awaited.” University of Leicester geneticist Dr Turi King confirmed that DNA from the skeleton matches that of two of Richard III’s family descendants – Canadian-born furniture maker Michael Ibsen and a second person who wishes to remain anonymous. Dr King, of the University’s Department of Genetics, said: “The DNA sequence obtained from the Grey Friars skeletal remains was compared with the two maternal line relatives of Richard III. We were very excited to find that there is a DNA match between the maternal DNA from the family of Richard the Third and the skeletal remains we found at the Grey Friars dig.” Skeletal analysis carried out by University of Leicester osteoarchaeologist Dr Jo Appleby showed that the individual was male and in his late 20s to late 30s. Richard III was 32 when he was killed at the Battle of Bosworth in 1485. The individual had a slender physique and severe scoliosis – a curvature of the spine – possibly with one shoulder visibly higher than the other. This is consistent with descriptions of Richard III’s appearance from the time. Trauma to the skeleton indicates the individual died after one of two significant wounds to the back of the skull – possibly caused by a sword and a halberd. This is consistent with contemporary accounts of Richard being killed after receiving a blow to the back of his head. The skeleton also showed a number of non-fatal injuries to the head, rib and pelvis – believed to have been caused by a wound through the right buttock – which may have been caused by ‘humiliation injuries’ after death. Dr Appleby’s analysis is backed up by radiological evidence carried out by University of Leicester forensic pathologists and forensic engineering experts. Dr Appleby, of the University’s School of Archaeology and Ancient History, said: “The skeleton has a number of unusual features: its slender build, the scoliosis and the battle-related trauma. All of these are highly consistent with the information that we have about Richard III in life and about the circumstances of his death. Taken as a whole, the skeletal evidence provides a highly convincing case for identification as Richard III.” The verdict also drew from circumstantial evidence at the dig site, radiocarbon dating, genealogical evidence and comparison with historical sources. The University of Leicester, in association with Leicester City Council and the Richard III Society, led the Search for Richard III. The Search for Richard III is also the subject of a Channel 4 documentary made by Darlow Smithson Productions. The documentary makers had exclusive access to the search team during the archaeological dig and during the scientific tests to determine the skeleton’s identity. Their documentary, Richard III: King in the Car Park, can be seen at 9pm on Channel 4 today (Monday, February 4). More information about Channel 4’s Richard III: King in the Car Park documentary can be found at: http://www.channel4.com/programmes/richard-iii-the-king-in-the-car-park/episode-guide/series-1/episode-1 The public can find more information about the University of Leicester’s Search for Richard III at: www.le.ac.uk/richardiii

Всъщност останките бяха открити през август 2012 под паркинг в гр. Лестър. Сега излязоха резултатитите от ДНК тест, които потвърждават откритието. http://www.ajc.com/a...iii-hunt/nWFHZ/ http://news.nationalgeographic.com/news/2013/13/130204-king-richard-iii-skeleton-bones-science-archeology-world/

Ако някой има желание да се запознае с препоръчаните от Глишев преводи ето следните връзки: "Беоулф" в превод на Хюъл Чикъринг http://www.scribd.com/doc/105470731/Beowulf-A-Dual-Language-Edition "Беоулф" в превод на Франсис Гъмиър http://libri.freenfo.net/3/3024013.html и сайт с рускоезичен превод и още нещо http://www.russianplanet.ru/filolog/epos/beowulf/index.htm

Един филм от преди 33 години, който може би не сте гледали, а именно "Кагемуша (Сянката на воина)". Този филм е един от шедьоврите на Акира Куросава и представя Япония в края на периода Муромачи (1333 - 1573 г.). Особено забележително е пресъздадена атмосферата на епохата в този филм, както и интересните роли (две) на любимия актьор на Куросава - Тацуя Накадаи.

Това си е off topic, но докато преглеждах Historia Ecclesiastica gentis Anglorum на Беда Преподобни ми направи много странно впечатление, че фризите не се споменават в I - IV книга измежду сакси, англи и юти нито на континента, нито при завоеванието на Британия. Едва в V книга се говори за техния крал Rathbed (680-719 г.) през 689 - 690 г. и войната му с Пипин.