sirius

Галахад, Басни и Библия не се четат буквално.

Аз също бих го нарекъл фрактално мислене, макар и да не е много коректно. Това е някаква способност да се правят аналогии през различни области и мащаби. Като например средностатистическата нагласа и икономиката. И подобни. Но не виждам как би могло изучаването да помогне за правенето на връзка между на пръв поглед различни области. От филмчетата разбрах, че картинките са някакъв начин за онагледяване на вмъкнати един в друг процеси. Това онагледяване е условно, приели сме някакво число да отговаря на цвят и се получават картинките. Но дефакто няма физическо (или друго) съответствие. Като например във формулата за сила, маса и ускорение. Но там с примерите с изчисляването на параметър на гора по едно дърво показва, че цифрите могат и да съответстват. Интересно.

Скоро попаднах на една история. Сащ са въвели някакъв акт за поощтряване наемането на работа на хора с физически проблеми. Историята е, че една дама в инвалидна количка осъдила някакъв бар защото и отказали работа като стриптизьорка. Абсурдно е закона да дава подобна защита.

Тук си много прав. Обаче. Тук докосваш фундаментални неща. Такова свободно общество е още доста далеч, евентуално, в бъдещето. Това означава или човек изобщо да не му минава мисъл подлежаща на цензура (същноста на цензурата е друг въпрос) Или ако му мине, да може сам да си наложи цензура, викат му също задръжки. И това е цел, по-близка до религиите, езотериката, от колкото до науката. За да има свободно общество, трябва да има свободни хора. Напълно свободен човек означава и свободен от обществото - липса на НУЖДА от обществото. Така общество от свободни хора става абсурден израз. Обществото означава някакво обвързване, договорка (гласна или не) между хората, т.е. свободен веднага придобива условен и относителен характер - не идеално свободен. Идеалната свобода означава много отговорност. А ние хем искаме да се чустваме свободни, хем и някой да се грижи за нас, да носи отговорност - ами няма такова нещо.

КГ-то е добро момче, но малко свободно ползва разтегливите думички. Тези думички нямат ясна дефиниция и се ползват като залъгалка - много са привлекателни, но дефакто нищо не значат. В цитата има само две думички с ясна дефиниция - рецепта и доза. С две думи - правилата за щастлив, справедлив и социален строй са прости. Но още не са открити. _________________________ КГ - скайпа ми е в профила. Ще се радвам да ти дръпна едно конско

Икономика, Кризи, Пазари, балони и пр. През погледа на Дж.Сорос, който има поглед върху пазарите, защото гледа към фундаментите.

http://www.youtube.com/watch?v=C_D2LPjO6y8 изключителен мислител/философ това май е повече за раздел съвремие. ако някой прецени може да го премести

Малко "факти". Щото не знам дали са факти, но за мен е очевидно. След сътресения (бедствия, войни и пр) обществената структура е изключително слаба. И се получава така, че всеки помага на всеки. Хората се взимат в ръце и доста бързо се самоорганизират. Без да се намесва закон, на свободна воля. Сякаш всеки се чуства представител обществото. На падналия му помага човек, а не служител на институция. (без да омаловажавам доста по-сериозните възможности на институцията) От друга страна, сега сме на върха на икономическото си и социално развитие и сме свидетели на злоупотреби в огромни мащаби. Повечето на финансова основа. От друга страна ако някой падне, повечето няма да се трогнат, а най-много да се обадят на универсалния телефон за да дойде служител на съответната институция. А след това огромно развитие на производствени мощности и производство, някой да е забелязал да остава повече свободно време. Отделния индивид сякаш повече е заинтересован да заобиколи многобройните правила и закони, безотговорен за последствията - може да замърсявам за 100г напред, но всичко си е законно (основно важи за фирми/корпорации). Идеята-хуманността вече не "живее" в индивида. Човека става индивид. Индивид и човек - прави ли се разлика?

Дендро, как си представяш предполагаемото развитие на двете тенденции. До къде ще доведат формацията човек-общество. Да обобщя пак. Едната е обществена, повече общество, по-малко свободна воля, а другата индивидуална - по-малко общество и повече свободна воля. Като се има предвид това дето писахме тук. Не идеалното според теб общество, а нещо като прогноза според знанията ни за човека и обществото. Всъщност въпроса не е само до Дендро, да не си помисли някой нещо

Аз не виждам как обществото може да е развито и хуманно. То само за себе си не може да прецени. Ние, индивидите можем да преценим, само че през нашата си субективна гл.т.. Според мен пътя е през индивида, той да е развит и хуманен, защото той може да преценя сам за себе си (самосъзнание). Няма реален представител на обществото, който да може да се изкаже от обществено име. Ние сме си измислили едни правила за избор на представители, но те не са реални. Само сме приели да са нещо като реални. И тук си противостоят две тенденции: обществена и индивидуална. Обществената дава парадигмата(прието за правилно) за лично развитие, на базата полезност за обществото. Колкото си по-полезен, толкова и по-ценен и развит(пак според обществото). Не звучи ли познато. Обществото е вкарало много по принцип добри идеи в закони. Личното развитие всеки може да си го оценя сам за себе си. То също може да включва хуманност, полезност и пр. но според индивидуалната визия/разбиране за тези работи. Идеите са приети повече от хората, от колкото в законите. Няма институция за помагане, но помагат хората, по собствена воля. Т.нар.(от мен) обществена тенденция дава добри резултати в краткосрочен план, но в дългосрочен идеите "излизат" извън човека и хората, а от там и обществото се опошлява, хората приемат много неща за даденост, не пазят, злоупотребяват и пр. Това са довчерашните зап.европейски държави. Днес вече е започнало опошляването. Индивидуалната тенденция има дългосрочен ефект. Хората срещат повече трудности и това помага за вътрешно оценяване и разбиране на хуманните идеи. Това ясно се вижда при големи сътресения: природни бедствия, войни и пр. Тогава се сещаме, че тези около нас и те са хора и те страдат. Изведнъж няма бедни и богати а умиращи и оцеляващи. Общество почти няма и можем да разчитаме единствено на човека край нас. Един вид, при сегашното ни ниво на индивидуално развитие, не можем да понесем големи нива на материално благополучие, без да се опошлим и сами да започнем да рушим постигнатото и да си причиняваме страдание. Предполагам всеки е виждал богати "боклуци" и богати хора. Някои хора "държат" на богатства, не се опошляват. А някои веднага си проявяват пошлостта, докато са били бедни са я потискали по някакъв начин. По същия начин е и с нациите/държавите. Различни са и различно понасят различните нива на благосъстояние.

Правят се от хора, има два компонента: идея и реалност. Правят се като по някаква идея искаме са променим реалноста. Като идеята всъщност не е реалност, а ... идея, представа. Идеята за равенство е хубава, но това позволява, този дето работи да издържа и неработещия. Като на всичкото отгоре неработещия ще си отстоява правата. В този ред на мисли, се стига до нещо подобно на анархия - всеки си намира мястото/майстора. Има един странен "ефект" на "първобитните" общества. Там неадекватността се заплаща веднага - или натупваш някой или си натупан. И в двата случая си намираш мястото. И няма на кого да се оплачеш за "несправедливоста". Дори може и да не се е преживявало като несправедливост. Идеята ни за справедливост идва от действащата парадигма в средата, някой ни е казал кое е справедливо. И то винаги е пряко зависимо от средата (културата, парадигмата). Ние сега си мислим, че тогава е имало жестокост и сесправедливост. Със сегашната си представа за това. А тогава те и да не са подозирали дори, че има такова нещо. Отклоних се. Ето един пример. Идеята е хуманност, реалността е, че КГ-то бачка, а аз мързелувам. КГ-то е работар, а аз съм лентяй. Обаче закона, на основата на една "хуманна" идея, взема от КГ-то и дава на мене. Аз съм недоволен щото е малко, а КГ-то е недоволен щото не го вижда справедливо. Идеята вкарана в закон, легализира "ограбването" на КГ, и подаянието към мен. Прави го задължително. И аз дори се "подпирам" на тази идея-закон за да си искам повече. Вече самата идея не участва нито при мен, нито при КГ-то. Аз не претендирам за хуманност(идея), а да се спазва закона. КГ-то не дава от хуманност, а да не понесе наказание от закона. Самата идея за хуманност изчезва, тя се "циментира" в закона. Ако не бе "циментирана", аз щях или да се постегна и посвърша нещо, или поне да направя мили очи на КГ, та да се смили над мен бедния. Тук идва мястото на идеята. Ако КГ-то е съпричастен с идеята за хуманност и прецени че много съм я окъсал, ще помогне както прецени - идеята е жива, човека я проявява по собствена воля. Т.е., закона потъпква личната воля И извежда благородната идея извън човека. А аз съм доволен, щото и това можеше да не получа, и КГ-то доволен защото се е проявил като хуманен, проявил Идеята в реалност.

Още за обществото, икономиката, пазарите, дереджето и ... япония след земетресението от един египтянин CEO (шефа по екзекуциите ) на немалка американска финансова компания в САЩ. Chrystia Freeland Interviews PIMCO CEO, Mohamed El-Erian http://www.youtube.com/watch?v=5SiOrPxC2dc&feature=relmfu Общото между тези тримата "пуснати" от мен хора е, че имат много ясна мисъл и много са наясно какъв смисъл влагат в думите си. Също и че имат много ясна обща картина на човека и света.

И още едно интервю, също интересно:

Kramer, чети думичките, не си втълпявай. Написа го човека с прости думички. Големия брат влага маса пари в малкия брат, но малкия брат не се оправя (финансово). А когато става въпрос за държава от рода на германия, които не се славят като много глупави, това е неуспешен опит. НЕУСПЕШЕН, а не катастрофален (както ти го разбираш). Разбираш ли, за кадърна страна като германия, изливането на маса пари без резултат Е неуспешен опит. За некадърна страна като зимбабве, неуспешния опит е далеч по-тежък като последствия. Проблема, който А.Н. се опитва да обясни, е че Зап.Германия не е успяла да предвиди, че изливането на пари няма да помогне за изравняването на стандарта. Или го е предвидила, но е постъпила политически уместно - показа, че се грижи за Изт.Германия за да не я упрекват, че не е помогнала. Неуспеха за едни може да е липса на резултат, а неуспеха за други може да е глад и мор. Имай предвид кой сравняваш. За пилот от световната ранглиста е неуспех ако не се качи на стълбичката. Ако аз се кача в кола и тръгна да го гоня, неуспеха може да се равнява на осакатяване или смърт - разбираш ли разликата. Не сравнявай несравними неща. Но наистина, за Зап.Германия излиза че усилията не са постигнали целта дори наполовина. Много пари изхарчени, но без особен резултат - това си е чист финансов неуспех. Виж от полит.гл.т. това може и да е успешен ход, но това е друг въпрос. Ставаше въпрос за много безрезултатно харчене на пари. ______________________ и още нещо, май далеч по-интелесно: интервю със Сорос. Правено е някъде покрай лекцията му. Има далеч повече детайли и далеч по-малко теория/философия. Това е първата част, има и втора и трета. http://www.youtube.com/watch?v=WE03L9c6rB4&feature=relmfu

Неуспешен, не предполага, а е: резултат, възнамеряван но не постигнат от действащата страна (субект, юр.лице и пр) и съответно преценен от нейната гл.точка.

Прясна лекция на Сорос (един час) върху кризата с еврото. Анализ на основата на неговата теория/философия. На английски.

Значи системата няма да е система - да представя нещо от точно определена гл.точка. Ще има различни школи и всеки ще си избира школа по вкуса. Но това противоречи на държавното управление каквото го познаваме.

Още едно хубаво видео относно редките явления с особени последствия, особено в икономиката. Вкарани са и някои основни психологически моменти. Изключително информативно, но малко на английски :/

още за черния лебед.

ние сме като дечица, които пляскат на плиткото Отново подценяване. Аз съм малък, ония са гиганти. Това са предразсъдъци, които насажда църквата(а често и ние сами), които помагат за идологизирането и с това и отдалечаването ни от него. Вие сте малки, четете. И така цял живот и поколения. Това ли е казвал Исус - Вие сте малки и никога не можете да разберете и постигнете единението? Казвал е нещо съвсем друго и вие го знаете. вече е отговорено в огромна дълбочина от някой велик, ум, и то в неподозирани от нас детайли, на трудно постижимо ниво, в сравнение с което, ние сме като кръгли наивници, Как се разбира дълбочината, ако се поставяме на мястото на децата, на неразбиращите? Ако разбираме колкото децата е нормално да се принизим и да приемем авторитет. Като това ни най-малко няма да ни помогне да разберем, да станем големи, да постигнем спасение или единение или каквото и да е. Ако ние си нямаме понятие какви са тези работи, няма начин да не сложим на пиедестал Големите. Знанието за знанието на големите не е наше знание и познание. Знанието за знанието на Айнщайн не ме доближава изобщо до знанието на Айнщайн. Книгата на Айнщайн може да я държи и петокласник и да я сочи като велика. Баба ми може да пали свещичка върху нея - това не помага. Помага разбирането на писаното в книгата и се иска известно лично усилие за да се разбере и осмисли, познае. Почтеността тук няма никаква работа, Глишев. Исус е искал да даде едно знание за едно нещо, но трябва лично да се стигне до него, да се променим. Почтеността (помисли дали не е идолопоклоничество, поставяне на пиедестал и пр) и знанието за знанието на големите не е наше знание и познание и затова не можем да си го вземем оттатък и да ни разпишат пътния лист за царството небесно. Когато сме узнали (знанието за знанието на големите) и познали (нашето собствено разбиране и постигане на състоянието "в царството небесно") тогава и само тогава царството небесно ще е позната територия и следователно достъпна. Както като се научим да караме колело, вече няма значение как сме се научили и от колко големи сме го научили, а може и сами да се научим. Как мога да се сравнявам аз с колективното тяло на няколко хиляди брилянтни ума Пак подценяване. Личното разбиране и постижение е Пътя. Постижението е "състояние на съзнанието", ако го нямаме, никакви брилянтни умове не могат да ни помогнат. Това е Нещото достъпно за всеки. Но това изглежда е доста маловажно за почтените последователи на Христос. дълги постове за нещо общоизвестно Пак да припомня. Общо известно означава - НИЩО. Известното за всеки отнас, познатото е от значение. Може да е общоизвестно, че велосипед не може да се кара. Ако аз/ти го мога, общоизвестното е без никакво значение. Пък и факта, че трошим клавишите да пишем, означава, че не е общо известно. Сириус, няма как честно да убедиш себе си или друг, че си по-близо до разбирането на Христовите думи от, да речем, четиримата евангелисти. Там е работата Глишев, че аз излагам най-честно собственото си виждане на нещата именно защото съм убеден, че то е важното, а не на евангелистите, без да си правя илюзиите че не мога да се заблуждавам. Кой е Исус и кои са книжниците? Нали и тогава е имало стари книги, папируси или каквото е там. Къв е тоя Исус дето отива и им казва кое как, та нали те знаят?! Има едно изключително книжле на Ричард Бак (Bach) - "Джонатан Ливингстън Чайката". Предполагам сте го чели, нищо ли не ви говори? В религията, както и в науката трябва почтеност. Коментирах вече почтеността. Тя е основен компонент на "виталността" дето бе спомената по-горе. Заедно със страх, идологизиране, подценяване и пр. А ние наистина трябва почтено да си даваме сметка, че сме джуджета, стъпили на раменете на гиганти - без обаче да си въобразяваме, че виждаме по-далеч от гигантите, особено когато си измисляме неща, които на тях не са им минавали през ума. Това ли е казвал Исус? Не е ли това точно обратното на проповядваното от Исус? Дори не ми трябва да се позовавам на нещо извън библията за да покажа явни недоразумения. Дори противоречия с думи на Исус. А те според мен са важни, щото другите ... да ме извиняват, но не ми помагат особено. И не защото са стари, и Исус е стар. Но освен Исус има и съвременни хора разбиращи Исус и докоснали се до това, за което е говорил, те също ми помагат. Но аз не проявявам "почтеността" да пренебрегвам/уважавам на базата на древност и авторитет/общоизвестност.

Южняк, не съм съгласен. Ето защо. Когато човек като Исус се опита да предаде нещо на идиотите като нас, няма начин идиотите да не го разберат идиотски. Дори след сто поколения идиоти, това което достига до нас ще си остане идиотско с примеси от Исус. Когато се пръкне отново човек като Исус, той ще може да отсее Исусовото от идиотското. Но според идиотите "кой е той че да ни каже...". Исках да кажа, че приближеността във времето е най-важната. А приближеността на индивида до Исус. Исус е стигнал до нещо, защо някой днес да не стигне до него? И да може да го коментира. Стената от време е за идиотите, които искат автентичност, но не и разбиране и "стъпване на пътя водещ до Исус"(пътя на промяната, водещ до състоянието Исус, истината за която говори Исус). Ако едно учение се видиоти защо да не се прегърне от идиотите и те да му дават виталност? Подозирам, че разбираме само идиотската част от наследството на хилядолетните учения. Разбираме една "розова" част. Иначе досега, след толкова поколения, би трябвало да има доста хора като Исус (от тези които го следват, вярващите). Аз по едно време също търсих стари книги и бях много подозрителен относно по-късните и съвременните автори. А то буламача е същия, просто единия е по-стар и по-трудно се чете. И сега има хора докоснали се до това, за което е говорил Исус и не си го крият. И преди е имало идиоти и сега ги има. Но съвременните автори пишат на съвременен език и са доста по-лесни за превеждане и разбиране. А въпроса кое е идиотско и кое не, никой не може да ни каже(за да се уповаваме на него), ние трябва да си го открием. В това се състои познава-нето. Търсенето на гаранция във времето, в учението, език, автор и пр. води до ... теория на вероятностите, я го уцелим, я не, води до вярване. Самостоятелното търсене също не е гаранция, но почти е гаранция, че търсещия мисли по прочетеното, че не копира, а взема, познава(или заблуждава). Ако сметнем за чиста монета стария текст, то много е вероятно да приемем и идиотската част от него за чиста монета. И ако някой ни каже "това не е така" става "значи тоя не знае, щото в стария текст пише". Аз съм сигурен, че предпочитащия стари текстове няма да е способен да познае днешния Исус. И една от пречките е взора му в миналото. Представете си човек като Исус (като състояние - единност с Бог) как бихте го разпознали? Той може да не е тръгнал да спасява света, да си носи дънките, да кара кола и пр.

Гренадире, това което си видял не означава, че няма достойни носители на духовността. Глишев, прочетеното е достойно за уважение, но не е всичко. Славабогу, че не всички четем едни и същи книги. Така имаме възможността да разбираме по различен начин и различни неща. И да споделяме тук.

> Exist означава съществува, или на нашенски ще се преведе "бъдене". Това е състояние. Така че екзистенциален отговор и неприемливост, логика и здрав разум, не вървят заедно. Бегла аналогия - Няма място за логика относно самия факт че ме боли глава, боленето. Съчетанието "самоцелен мистицизъм" е същото, абсурдно. Всичко може да се разгледа като самоцелно. Не исках да издребнявам чак толкоз, но това наистина са показателни изрази.

До колкото знам, нито Буда нито Исус са писали нещо. Писали са ги ... други хора, с тяхното разбиране и възможности. Какво ще разберат осмокласниците ако един велик професор(1) им изнесе лекция по квантова механика? Останали са едни записки. Какво правим при положение, че професора си е заминал? Вярваме на учениците и докъде стигаме? Приписваме всички записки като автентични на професора? Но след сопаля време, в съвсем друга култура се появява велик професор(2) и поглежда едни стари записки какво ще види? Ще види една гаща плява, но ще види и нещо останало от велик професор(1), щото и той е мислил по тези въпроси и може да успее да сглоби цалата лекция. Още не съм чел библията цялостно, но съм чул много цитати на слова на Исус (с уговорки) и според мен думите му имат изключителен смисъл. Това го виждам сега, след 20г четене на всякаква литература тип "езотерика" и nonfiction. Помня че и новата епоха бях захапал по едно време. Оказа се, че индивидуалните автори описващи някакъв свой опит, са ми много по-полезни от колкото всякакви про-някакви автори. Та според мен, Исус говори за някакво състояние на съзнанието, за някои необходими стъпки за да е достъпно. Буда говори за състояние, Монро, Кастанеда, Ксендзюк, Ричард бах има няколко много добри книжлета. Повечето описват състояние и стъпки за постигането им. Повечето са с различна терминология, но вервайте ми, не е много трудно да се разбере, че пишат за много сходни неща. Това "екзистенциално познание" (както го нарекохме), доколкото разбирам, не е достъпно на логика, мислене и разум. И затова има много "противоречиви неща" както си мислех в началото. Има общо със сънищата - там също няма логика, разум и пр. ОИТ са нещо повече, благодарен съм на adXox че се включи, каза изключителни неща. А има и нататък. И Исус говори за това нататък. Е, не е лесно да се схване идеята. Затова той използва много алегории (май се казваше), не може в прав текст. Това "екзистенциалното" трябва "да се хване", а не да се приеме буквално. А църквата в моменнта е в задънена улица защото строго се придържа към библията и традициите и май хабер си няма за какво спасение е говорил Исус. Отрича всякакви странни явления (като Ванга) невежо и безотговорно (спрямо Исус и посланията/знанието които е оставил). И е станала нещо като традиционна духовна институция, но най-вече традиционна. Лошо няма, но посланията на Исус не стигат до хората. Стигат свещи, яйца и икони и празници разбира се. И това се проявява и в обществото като цяло. Дори Глобално, всички "развити страни" са на това дередже. Та, не ми са нужни ранните текстове, за да видя общото. Щото аз търся общото. Защото ние сме хора и каквото мога аз, би трябвало да го може и Глишев и Хасан и Бушмен. Това на които ти казваш "приемане на чуждо мнение", аз му казвам "вземане" или още познаване. Но от този момент нататък, то е мое, защото съм го познал и стоя зад него, както и този от когото съм го "взел". За мен израза "това е така защото така пише/казва Някой" означава само, че изричащия го вярва в това, не го е познал. Писал съм доста за това. Когато се науча как да смятам, не ми е нужно да се подкрепям с Някой. Когато някой се "подпира" на Някой, за мен означава че не може да смята, но има учебник, пищов. Както и да е, съгласен съм че науката ползва тези неща, но когато става въпрос за личния свят, за личното описание на света, личната логика и разум ако щеш, тези неща отиват на заден план и е важно само разбирането, това което сме "взели" или "познали". То става наше и то ни променя. Та не знам дали е логическа грешка, но аз го смятам по-скоро като предимство. (По горе писах за Вълка и неговата религия) Така че тук различията са само формални, смятам че сме на едно мнение - вземай, приемай както прецениш Тези неща вървят със вяра и религия, но не и с учение. Писах по-горе, 2+2=4 е знание независимо от традиция и приемственост. А за жизненост на учение говорят плодовете му - или имаш ученици със отличия или нямаш. Или имаме хора носители на това "екзистенциално" знание или нямаме. За съжаление, аз не намирам такива хора сред вярващите. Самата дума вяра, означава незнание, непознаване. Щото ако се знаеше/познаваше, нямаше да има място за вяра. Вярата може да е първата крачка, но после трябва или да стане познаване или вярата се сменя с друга. Като тръгнем да строим къща вярваме че го направим, но може и нещо да не сме доизмислили. Това се среща масово - каква я мислех, каква стана. Мислел, ама вярвал, това е станало (най-често). За Ванга, "екзистенциално" е състоянието и. Да вижда, чува и пр. неща, които за другите са "това не може да бъде". Неща като виждане на събития напред и назад във времето и контакт с умрели. Както искаш го приемай, но за мен тези неща са факт. Тези неща са описвани и от Монро и от Кастанеда (непряко) и от Лазарев (също непряко) и от други. А за морала, чел съм за случаи при които "поставя на мястото" хора точно по отношение на морала. Рецепта/учение не е оставила но има някакви съвети. Нейната съдба е била да помага на хората, а не да остави учение (като Буда и Исус). Както и да е, може да се различаваме по мнение тук, не ми пречи но и нищо не мога да направя. И догматичните религии изиграват една направо кощунствена роля, вместо да помагат към достигането до тези състояния, те пречат. Пречат с категоричното си отричане на неща извън догматиката им. Но всъщност, хората участващи в тези религии това и търсят - обещания и залъгалки.