Пандора

Да, жалко, че не всички писма са запазени. Но има и други кореспонденции - например хазарската.

И аз съм против практиката на "безимените" , може да се мисли за същността на празника, но той е важен, защото книгите и грамотността винаги са спасявали българите и държавата.

“племето авари, чиито откъснати клони (да ти не бъде в тежест думата) бяхте и роби, и бежанци”

Дори и само този факт е достатъчен за отбелязване на специална дата, макар че днес като цяло учителите никак не са на почит, нито пък се оценява техния труд за развитието на страната.

И слава богу /за иранистите /, че техните предци не са оставили писмени източници, иначе темата щеше да е безпредметна.

И току-виж и претендентите за аланство Абаеви се оказали унгарци. За мен Европа прилича донякъде на "Английският пациент" - пълна амнезия и в предсмъртния час си спомня, че е потомка на унгарски принц . Короната е една и битката е жестока...

Първо става въпрос за "чисти" хазари, тоест хроникьорите съобщават за два вида хазари. Второ има съобщения и на други арабски автори, и се анализират всички извори заедно, не само един.

Именно - достатъчно дълъг период за да се случи всичко. Обратна миграция също е налице. За мен лично, от горното следва, че не е нужно въобще да си ходил до Алтай, за да има алтайски елементи в езика, който говориш.

Вярно е, че в света всяка година изчезва по някой език, но ако твърдението беше валидно за всички, сега в света щяха да се говорят има-няма четири - пет езика. Но не. Дори и циганите все още продължават да си говорят на майчин език, който е безписмен и от 14 век насам дори не са научили правилно да говорят български. Да не говорим, че е напълно възможно различните касти да създават свой специфичен език, жреческата каста със сигурност. И така един етнос може да създаде и говори повече от един диалекта. И като ги смесим с други етноси при едно преселение ефектът се мултиплицира.

"Българска азбука" е азбука за първи път употребена в България и като определена модификация разпространена и сред други народи /подобно на латиницата/. А на гръцкото писмо пишат само гърците.

В този смисъл е любопитно какво се има предвид под Въобще е интересно как средновековните писари са наричали съответните варианти на една и съща писмена система. В крайна сметка няма нищо лошо в това различните варианти да носят име на народа който ги е модифицирал и употребява - латиница, гръцко писмо и т. н. В България е имало даже две модификации изглежда, така, че пак сме с едни книги пред другите

В славянските обичаи най-често се среща "шибането" или с пръчка или с камшик /плетен пак върбов или друг материал/ и много често касае женското плодородие, както това се вижда и от видеото. Възможно е "сурва" и "суров" да имат отношение към "новороден". Възможно е думата да се осмисля по различен начин и от общ корен да се извеждат различни значение, или пък думи с еднакъв звуков състав да са принос на различни народи в индоевропейското семейство още в ранен период . Точно това е интересното, че в българския обичай действието се извършва от деца, в някои случаи задължително момчета. " Според някои записвачи, в по-далечно минало изпълнителите на обичая са били мъже[1], но с течение на времето, това се прехвърля към децата и то към най-малките. " " След ергените по селището тръгват да сурвакат малките деца. Изключение прави част от Странджанския регион, където децата са първи. По подобие на момците, децата също се организират в дружини, а самите те са празнично облечени, с торбички през рамо и със сурвачки в ръце. Сурвакарските групи са само от момчета. Възрастта на децата варира от 4 до 12 години. Ако случайно някое по-голямо дете също тръгне със сурвакарите, то домакините го вземат на подбив, предлагайки му да му намерят мома или да му дадат ралото (ако е момче) или напр. хурката (точилката, мотовилката) (ако е момиче). " Възможно е в България да има смесване на множество обичаи и най-вече с коледуването. Горният пример може би показва, че отделно имаме "шибане", ако го свързваме с женското плодородие и ако може да го свържем със славянски обичай и отделно сурвакане от малки деца за общ берекет. Вероятно първоначално има два обичая : "шибане" и " Каменье". Интересното е, че камъкът трябва да е мокър, може би пак някаква връзка със "суров".

Най-сигурният път е да сравним разглеждания обичай на сурвакане с друг такъв / ако има/ за да се открият корените му - древно-балкански, кавказки, индоевропейски или друг. Аз лично не съм срещала никъде точно такъв вариант - деца удрят с пръчка възрастни по гърба и наричат благопожелание. В известен смисъл прилича на очистване с предмет, като предмета се докосва до тялото.

Щом коментирахме произхода на Борис, може би трябва да предположим и за произхода на самия Паисий. Това разбира се е едната страна на въпроса. Другата е политическа - автономия на българската църква. Тук е особено важно официалното признаване от византийски патриарх и останалите източни патриарси. Възможно е също Паисий да набляга върху грамотите на Василий ІІ

Не е задължително да е пряко свързан, но по някаква роднинска връзка, но не съм сигурна дали е задължително. Възможно е изборът за религията да тегне продължително време в държавата. Все пак Енравота не е умрял напразно. Такива решения се вземат трудно и не за всички съвременници са логични, а напротив - трагични. В крайна сметка Борис е царят понесъл тези негативи / или активи според гледната точка /.

И освен това е възможно да е протвник на уния с Рим / по принцип/.

Според мен тези точки имат връзка с отношенията Рим - Константинопол. Може би, дори и да не е пряко под властта на Рим се изисква най-малкото Охрид да има религиозна независимост. Според мен е напълно логично живеещите или заселени във времето варвари в това число и българи да са християни. Тоест приели са по-рано християнството. Тоест актът който ни е известен като "покръстване" прави християнството единствена държавна религия.

Може да се случи и обратното - названието на растението да произлиза от прилагателното. Изхождаме единствено от нашата Нова година, която празнуваме декември-януари, но при някои народи тя се празнува при началото на пролетта и за мен остава въпросът какво празнуващият приветства. Сега празниците са изместени заради християнството. През декември Слънцето се ражда, така че приветствието би могло да бъде "роди се", при пролетното равноденствие Слънцето побеждава и тогава приветствието би могло да бъде "победи, победи!". Също така бих приела, че пролетта може да се обозначи с червен цвят и и мето и просто да е "червена", тоест сур да се има предвид като червен цвят но и пролет. В санскрит има su - извлекать, получать (особ. сок из растения сомы для возлияний) ,дистиллировать, очищать, перегонять, извлекать эссенцию - ако това може да има връзка с "чист" или "пречистен". Не трябва да се забравя, че и хората също се пречистват и постят и преди двата празника. Също има и sU - рождающий, производящий, порождающий, производящий потомство, приносящий потомство, создающий surabhi mf (is или I) n. (возм. из 5. su + rabh , = ' приятно волнующий ') | душистый, ароматный RV. &c. &c. | очаровательный, приятный, прекрасный RV. AV. AitBr. | известный, знаменитый Kavyad. ii , 176 | лучшие качества, превосходство L. | хороший, добрый, полезный, умелый, искусный, добродетельный, целомудренный L. | дружеский, дружески расположенный, дружелюбный, дружественный, друг W. m. | аромат, благоухание, духи, какое-л. душистое вещество L. | назв. различных ароматических растений и веществ (согласно с L. ' Michelia Champaka , Nauclea Cadamba , вид жасмина, мускатный орех ' &c. &c.) Susr. | весенний период Kav. | месяц Чаитра L. | огонь, зажженный при установке жертвенного столба L. (также I) f. | назв. различных растений (Boswellia , Thurifera , Prosopis Spicigera или Mimosa Suma &c.) L. | спиртной напиток (cf. surA , v.l. murA) L. | имя знаменитой коровы (дочери Дакши и жены Кашйапы, матери скота и Рудр, иногда рассматривается как одна из матрис или как корова изобилия, surabheH sutAH , ' дети Сурабхи ' т.е. ' скот ') MBh. Kav. &c. (IW. 519) | какая-л. корова (согласно с L. ' коричневая корова ') Vas. | Земля L. (i) n. | ароматный запах или вещество, благовония, духи SBr. GrSrS. ChUp. R. | сера L. | золото L.

Тоест - по женска линия вероятността и процентите на автохтонност са винаги по-големи ?

От въртенето в кръг има някаква полза. Сега пък сурва стана гръцко. А гръцките сурвакарчета какво рецитират "Дрян, дрян.." Не е зле някой да преведе това http://www.paliouria.gr/page23.aspx Само не разбирам как от Именника се озовахме на "сурва". Коледарски обичаи имат много народи, но подобни термини като в Именника -няма никъде, поне за сега. Кога - преди или след новата ера ?

Още Сега ще кажат, че това е език на един малоброен елит. Има ли го ? Да.

Ето един " Документ представляет из себя текст на смеси старо-славянского и неизвестного языка. Второй язык отождествлялся с тюркским[8], венгерским[9] и иранским[10][11] языками. Споры о переводе продолжаются до нашего времени. "

Kelteminar culture (5500–3500 BCE)[ The Kelteminar people practised a mobile hunting, gathering and fishing subsistence system Over time, they adopted stockbreeding. - Обикновено се приема, че скотовъдците са индоевропейци, тоест представителите на тази култура са приели от някого животновъдството и може би са биле съседи на скотовъдци. Ако правилно си спомням написаното от Толстов също практикуват просто земеделие - тоест чакат разлива на реката да покрие крайбрежието с плодородни наноси и тогава садят. Поливно земеделие в този район прониква с иранците, в съответната епоха, когато са покорени въпросните зми. Kelteminar culture is cited as an argument against existence of an Indo-European ancestral homeland in Central Asia. The Kelteminar economy was based on sedentary fishing and hunting. - оказва се, че не само земеделците могат да водят уседнал начин на живот.

Не мисля " The oldest records of a Turkic language, the Old Turkic Orkhon inscriptions of the 7th century Göktürk khaganate, already show characteristics of the Eastern branch of Turkic, and reconstruction of Proto-Turkic must rely on comparisons of Old Turkic with early sources of the Western branches, Oghuz and Kypchak, as well as the Oghur branch (Bulgar, Chuvash, Khazar). Because early attestation of these non-Eastern languages is much more sparse, reconstruction of Proto-Turkic still rests fundamentally on East Old Turkic of the Göktürks. "

Този текст го напиши в други две теми в които се обсъжда възможността езикът на едно малцинство да стане всеобщ на дадена територия, при това да надделее над по-цивилизования уж. Въпросът за културата и цивилизацията са условни. И за това е показател точно английския фурор именно поради склонността към авантюризъм и търговия. Може да се каже, че ако на дадена територия всички правят търговия на едно определено място, то всички трябва да знаят езика на това място, а не обратното.