Пандора

Въпросът е , според мен да разберем от какви популаци се състои населението в различни епохи, условно наречени "тракийска", "римкса", "варварска", "българска". Да се проследят миграциите например и по древни и по-нови. Не е изключено да се отделят съвременни субгрупи с по-древен корен или с такива от следващите миграции. Да се твърди, че всички вкупом сме наследници само на определена група, смятам, че дори на кандидат студент по история, без да има никакви познания по генетика трябва да му е ясно Пари за наука трябва да се отделят, но властимащите точно последните години имат други грижи (

Идеята всички големи реки наредени една до друга недалеч да носят име Вода или Голяма водда винаги ми се е струвала малко нелогична. Много често реките и големите важни географски обекти носят име митологичен герой, даже божество.

Медията е един способ само, който цели картинно, без да затормозява публиката с четене на текст, да разкаже и покаже някаква иновация или новост. За мен обаче е важно, да се възпитават хората още в училище така, че да бъдат грамотни да четат и търсят информация, да следят един въпрос, който ги интересува във времето, а също и критически да анализират съжденията в прочетеното. Да са методологически подготвени да преценят доколко фактите са достатъчни за едни или други съждения и т.н. Страхувам се, че ако нямат такова познание и способност, могат да бъдат лесно манипулирани, нещо което както стана вече въпрос, се случва /при това не само в науката, а въобще в поднесената информация от живота/. Така всеки може и сам да определи до какво ниво иска или може да следи дадено развитие и да избира каква литература по степен на трудност да чете. Това също според мен засяга и въпроса с качена в интернет литература и преводна в това число по различни теми и въпроси. Защото не за всички е възможно да си доставят литература по даден въпрос, да четат в оригинал чужди изследвания, при това науката се развива в много области и от всички страни и се пише по дадена тема на много езици.

На фона на съвременната действителност, когато на човек все по-малко му се налага да използва мускулатурата /все повече само за украса/, все повече ще му се налагат упражнения с ума, дори и само за да си включи готварската печка. Грамотността и информираността все повече смятам ще бъдат не средство на една само класа, а средство за оцеляване. Дори и това сега да изглежда само утопия, защо пък да не заразим колкото се може повече хора още от училище да имат интерес и стремеж към наука, разбира се според възможностите си.

Според мен науката непрекъснато се обсъжда повече или по-малко популярно по простата причина, че много често дори и учени бързат на базата на един два нови факта да изграждат тези, до сега не съм чула някой да каже "нямаме достатъчно факти за каквато и да било теза". Ето например в генетиката - след всеки нов факт се бърза да се обобщи някаква грандиозна теория, поредната историческа интерпретация, която не се знае колко време ще трае. Голяма част от подобни тези свързани с произхода на човека, всъщност са работни хипотези по които продължава да се работи. Да , вярно е , обсъждане може да има между няколко учени, които работят по даден проблем и са "вътре" в нещата. За мен е важно, че на учениците и студентите трябва да се покаже и такава дискусия, а вторите биха могли да участват в такава. Аз например, въпреки че съм лаик и имах ограничен обем познания, научих много в интернет форуми, и най-важно, научих , къде са проблемните точки. За един ученик , студент и бъдещ учен това е от голямо значение, за да избере насока на своите изследвания. Съгласна съм също, че за голяма част от хората, това не е важно и интересно, но те пък няма да четат подобни популярни статии и дискусии. Друго важно нещо за мен е, че интернет дава възможност да четеш или участваш в такава дискусия, без непремено да пътуваш и присъстваш в нарочна конференция например. Тоест информация за това какво правят други по въпроса може да достигне бързо до интересуващия се и да си "свери часовника". Така, че според мен има смисъл от популярни публикации в интернет и дори на дискусии, които са породили. Дори вторите са по-интересни понякога.

Според мен основно проблемът е в хуманитарните науки. Още в училище всички някак се убеждават, че точните науки боравят с точни ясни термини, там методологията ясно се открива и следва. Затова може би и напъните на лаиците не са чак толкова популярни. Обаче в хуманитарните науки, например историята, рано или късно четящия лаик се натъква на известен субективизъм, било по идеологически, било по други причини. И си казва: "я да драсна една теория и аз". Затова поставям проблема още в училище. Според мен още там трябва да се разясняват научни принципи и методологии. В този смисъл например, един учебник по история много повече прилича на популярен текст, но дори в един такъв, би трябвало да има точни и ясни факти - това и онова откъде следва. Според мен проблемът не е в сложния термин и дали ще го заменим с нещо от обикновената реч, а в ясно проследяване на причинно-следствените връзки. Тогава обсъждането на един въпрос дори и на популярно ниво не би бил чак толкова проблемен. Също така смятам, че в точните науки е много по-трудно един лаик да обсъжда каквото и да било на по-високо ниво. Обаче в хуманитарните, особено в историята, сами сме свидетели, че се роят множество автори, предлагащи какви ли не теории. Дали професионалистите приемат това и тези теории не знам, дали трябва или не, но би било хубаво все пак, ако още от училище научат методологичните принципи на всяка наука.

Прочетох едно мнение в нечия статия, че няма научен въпрос, колкото и сложен да е той, да не може да бъде обяснен, така че неспециализираната публика да вникне в него. При това без да страда от това научната истина. Знам, че учените в България като че ли не им се занимава с писане на текстове на по популярен език. Достатъчно е да се отворят учебниците по някои предмети за гимназиалния и прогимназиалния курс. Малко лаици се наемат да четат тежка научна литература, аз от собствен опит знам, че за неподготвен читател е трудно. Текстове написани с по-малко научна терминология много по-лесно се възприемат и точно за това разни спекулатори / някои искрено заблудени, други според мен откровени шарлатани/ имат голям успех. Изводите за мен са два - грешки в образователната система и по точно вида и характера на текста в учебника, нежелание на учените да отделят време за писане на популярна литература, като трябва да се съглася, че сигурно и време и пари и желание от страна на институциите липсват.

В това е истинския проблем. Няма яснота още от училище за научната истина и как се е достигнало до нея. Или пък честност по отношение липсата на яснота по някои въпроси. И понеже науката е натрупала толкова много емпирически материал / източници по история например/ няма как всеки ученик отново да минава през всичко отново. По математика е лесно - пишеш и доказваш формули. Но по история трябва да изчетеш всичко, което е изчел професора, а за да го обориш - трябва да изчетеш повече от него. Така още в училище се създава едно впечатление за "недоказаните твърдения". Отделно, че историята е тясно свързана с националната идеология и точно в училищата някои неща се неглижират за сметка на други. Лично за мен това е проблем и аз смятам, че в училището трябва да се възпитава усет за истинската наука, а не за нещо като придатък на идеология.

Очевидно не четеш Спароток. Целта е да се докаже, че микенци, пелазги, траки говорят на славянски език и са българи. Затуй и славяните на Дунав са излишни.

А, голяма грешка. Първо начинът по който е зададен въпросът веднага внася смут в крехката душевност на учения "има ли доказателство" . Въпросът определено трябва да се формулира различно. Определено картите не са достатъчни . Точно за това и аз говоря. Според мен тези неща трябва да са ясни още в училище. Писмени източници, археология поне в основни линии, а не просто да се напише "имало славяни". В крайна сметка това не е "Рибният буквар" и вече не сме 19 век

Ако тези неща се представят в стегната форма още в училище, и не само за историята, а въобще за всяка наука, голямата аудитория на поп-пишещите ще се намали поне на половина. Въобще намирам, че се подценяват много възможностите на съвременните подрастващи. Да не забравяме все пак, че родени в 21 век имат съвсем различна нагласа от нашата /от 20 век/.

Феноменални или не, сестрите също могат да родят синове, макар че тяхната възможност за наследяване е по-малка, но и туй се случва. Няма подробна генеалогия на старите родове за съжаление и за произхода на българските царици - само гатанки.

Проблемът обаче не е само в цитирането на един източник, а в НЕцитирането на множество други. И тази практика съществува масово по форуми и блог платформи. Натъквала съм се и на безогледно манипулиране чрез осакатена снимка на оригинал, която явно подхвърлена цели да ни убеди, че видите ли тъй пише в оригинала. След което ми се наложи да издирвам качен текст в интернет за да прочета целия цитат, да търся превод на език, който мога да разбера и т.н. Точно лъскавите презентации, а също и неща от рода "аз открих", "учените нищо не знаят", "пренаписали са всички източници" /особено тия дето не ни отърват/ и други подобни винаги ме карат да съм внимателна към подобни прояви. Не изключвам възможността някой с нещо да допринесе или да развие, ама чак пък да задраска стотици томове, които даже не е чел и дори не подозира за съществуването им.....

Никой не проследява женската линия. А в тази епоха задължително трябва да е налице наследник от мъжки пол.

И това също. Но става въпрос за първоизточници, а не за техните интерпретации. И от общуването си тук, разбрах, че дори и превода на източник не е напълно достатъчно за да си сигурен в нещо, защото дори и само един израз от източника различните специалисти превеждат различно, а понякога всеки нюанс е важен. И излиза, че не просто трябва да чета източника, ами да го чета и в оригинал, което абсолютно не е по силите на всеки. Според мен трябва да се превеждат и привеждат всички източници по даден въпрос, а обикновения читател първо трябва да се довери на превода и след това да се научи сам да разсъждава върху приведените текстове. И това трябва да става още в училище, а не далеч по-късно по форуми под егидата на дилетанти.

Защото, според мен въобще не става въпрос за истински заговор, а семеен проблем / в случая Иванко се приема, че е родственик по някаква линия /. И най-страшните / убиство с цел защита/ престъпления аристократите решават вътре в семейството - най-често с изгнание, ако разбира се дотогава не е паднала главата на престъпилия закона. В случая Иванко се намира в двореца и положението никак не е добро. Ако не беше роднина щеше да е мъртъв със сигурност. На гърците обаче много им се ще да плетат интриги и най-вече да видят тримата проблемни братя мъртви.

Според мен стратегията на Асеневци е точно сродяване с различни феодали и така къс по къс да съберат държава / старата или някаква/. Също така няма никаква информация за българските боилски родове в кои територии се намират и какви брачни връзки имат, с кого са се сродявали 170 години. За мен всякакви варианти са възможни.

Ако намесим и Исак, може би трябва да приемем, че двете сестри са гъркини, за да има все пак някаква сделка. Що се отнася до балдъзата - според мен съвсем вероятно е да има двойна уговорка за брак на двете сестри.

Ти не сравнявай другаря Ленин със средновековните аристократи - знаем вече, че при болшевиките жените са общи / или поне им се иска./ Женитбата на един цар / официалния брак/ не е случайна. Обикновено се гони някакъв династичен брак и в повечето случаи е по сметка. " Дълго време българските историци смятат, че Иван Асен I има само един брак, с царица Елена (монахиня Евгения), от която има двама сина: Цар Иван Асен II; Севастократор Александър. При разкопки в средновековния град Червен обаче е намерен надгробен паметник, на когото е изписано: „На...ден поставих кръст на жена си Мария, Асен цар на Търново...“[2] Този надпис заедно с Бориловия синодик, където Елена е спомената като „новата царица Елена“, доказва, че Мария е първата съпруга на цар Иван Асен I, от която по всяка вероятност е имал дъщеря на име Ана." И като се има предвид, че и Иванко е бил амбициозен, па има и балдъза......Освен това нещо ни се губи в обичайната практика, щом и за летописеца е нещо нормално царят да решава за кого ще се женят роднините му. Ако се не лъжа по това време и в западните аристократични дворове е така - чрез браковете на всички аристократи се уреждат дипломатични въпроси и няма мърдане. А освен това летописецът ни спестява информацията дали пък балдъзата не е обещана на някой друг.

В крайна сметка, ако изхождаме от името "трапезица" , би могло да се предположи, че там е съществувало старо светлище или свято място. " церк., др.-русск. трапеза "еда, стол, алтарь", ст.-слав. трапеза τράπεζα (Остром., Клоц., Еuсh. Sin.), болг. трапе́за "стол", наряду с русск.-цслав. трѧпеза, трьпеза (Изборн. Святосл. 1073 г.; Соболевский, РФВ 9, 164 и сл.), сербохорв. тр̀пеза "обеденный стол; трапеза; поминки". Из греч. τράπεζα "стол"; см. Мi. ЕW 360; Фасмер, ИОРЯС 12, 2, 282; Мурко, WuS 2, 126 и сл.; Фасмер, Гр.-сл. эт. 203 и сл. Греч. *τριάπεζα не засвидетельствовано, вопреки Соболевскому (РФВ 9, 164 и сл.). "

http://annales.info/blacksea/gunni/gunn.htm

Въпросът е дали можем да ги различим археологически от скитите и сарматите като прибавим и липсата на писмени собствени извори за да твърдим каквото и да било. Всеки може да си намисли каквото му харесва. Същия въпрос стои и за самите скити и сармати, чиято култура обхваща големи райони - какво да мислим за тях ? И ако хуните са част от огромното скитско пространство кой на кого е подобен ?

Genomic_analyses_inform_on_migration_eve.pdf

За мен най-големия проблем е датирането на определени култури , най-вече тракийска, а също и пра-българска. В една друга работа срещнах датировка за тракийска - 3-то хилядолетие пр.н.е., за прабългарска - 8- 10 век. На мен първата ми се вижда ранна, втората - късна.

Според моето предположение това е твърдение на археолозите. Въпросът е за археологическите останки - няма останки, няма народ. То и за хазарския период е същото - къде са хазарите археологически ? Обаче не е точно така, въпросът е кой кого асимилира културно - завареното население или новодошлия победител.