Пандора

От всички изнесени факти и анализи по отношение на автокефалноста, които са определено полезни, разбрах, че определено няма единно мнение. Въпросът е, ако архиерей на автокефална църква е със сан архиепископ, то може ли той да помазва владетел / не съм специалист и предполагам, че не/. За да провежда самостоятелна политика по религиозните въпроси, владетелят, не само самата национална църква и духовенство, трябва да е независим от папата и патриарха. Така, че мисля, че санът патриарх също е необходим за пълната независимост както на църквата, така и за владетеля.

Не споделям мнението за гонения на християните, това нямаше как да не се отрази и от византийците и от българските летописци. Преминаването към нова религия е сложен процес и изчистването и преустановяването на множество езически ритуали е твърде продължително навсякъде в Европа, включително и у нашите съседи "елини", да не говорим за множеството събори и множащите се след тях ереси. Освен това християнството не се изчиства напълно, а приема в ритуалността си множество ритуали възникнали далеч преди самото християнство. Но все пак Владимир в даденото време е лицето на държавата и ако си е позволил участието в някакъв масов ритуал, то вероятно това е било достатъчно да го компрометира. Освен това сближаването с франкската държава и евентуално сключване на някакъв съюз, може да е включвало и сключване на брачен съюз между представители на двете страни/ не задължително Владимир , но все пак/ . Вероятно дипломатическите контакти на българите са биле отправени главно на запад и поради това може би тъкмо западните хронисти са отбелязали определено събитие. За византийците в случая най-важното е, че контактите не са се увенчали с успех.

Въпросът е до колко таланта на поета да е толкова заразителен, че ние да приемем дословно всяка негова дума, и историци да определят събитието като "българска победа", макар, че в определен смисъл то е и българска победа, но може би не само. Но както виждам в темата се изказват различни мнения. За мен е важно какво трябва да разберат учениците от всичко това, защото, ако се не лъжа, идеята тръгва от там, какво всъщност се учи и преподава и как в училище.

Лично на мен ми е правило впечатление в английски филми, в английските училища разиграват пиеса за Спартак. И се питах : "защо им е въобще това, какво толкова има в него или пък ги касае". Но да, за възпитанието има голямо значение от конкретния пример, в случая дори и да не е национален, нещо на което да се подражава. Не знам какъв е наклона, но ето тук също хвърлят камъни: " Когда кончился огонь, пули кончились, Деревья, камни взамен огня- ядер полетели. Хоть стальные тела у войнов львов устали, Но врагов- офицеров свалили на камни. Эта битва- война еще долго длилась бы, И голова генерала досталось бы нам- Да мало бойцов, на место погибших некому встать. И оружия нет, воевать нечем." /Хасаук/ Битката се е състояла на 2.11.1828 г.

Както вече споменаха и други Вазов пише епопея на забравените български герои, едва ли би могъл да се сети, че руските герои също ги забравят в собствената им родина. Иначе трябваше да напише ако не цяла епопея, поне ода за Калитин. В крайна сметка поетът има право да бъде вдъхновен или не от едно или друго събитие, а също и да се подчини на литературните закони, защото няма как да римува "една трета българи". Това все пак е словесен паметник на българите, целта е да възвеличи героизма им. Защото не е важно дали си хвърлял камъни или не, а това че въобще се изправяш в цял ръст срещу многолюдна, добре въоръжена войска. Аз смятам, че както българските, тъй и руските ученици и учениците по цял свят имат нужда от разказа на индивидуалния героизъм / защото той истински може да послужи за пример/, а не от някаква "анонимна благодарност" увенчана с паметник на един император, който е неизвестно какъв пример би могъл да ни даде.

"Благодарност" е дума която се тълкува превратно, но почит към всеки паднал в бой и сражавал се геройски трябва да се поднесе и да не се забравя. В това число и на финландците. Много хора забравят, че армията на Русия е имперска и в нея се сражават войни на различни народи. http://up74.ru/articles/kultura/77669/ Оказва се, че имената на героите се изтриват и в собствената им родина / например защото са белогвардейци /

Възможно ли е все пак Расате да не е бил кръстен, поради някакви причини и това би ли попречило да бъде начело на държавата и да провежда държавна политика във връзка с установяване на християнството и избора на конфесията западна или източна ? Възможно е да е участвал в някакъв езически ритуал /старите обичаи трудно се забравят/. Дали това го е компрометирало или пък водената политика не се е състояла по други причини и страните не са стигнали до компромис. В такъв случай сближаването с Рим е може би всеобщ избор, но явно се е провалила. За Борис - според мен едната възможност да се замонаши е кървавата му разправа с противниците на християнството и това, че въпросът за греха го е вълнувал се доказва от въпросите които изпратил на папата.

По принцип се смята, че Симеон е роден след покръстването, но в изворите пише, че Борис се е покръстил със семейството си. Какво означава това не знам, но в Чивидалското евангелие Докс не е споменат с християнско име. Самият Борис също първоначално е езичник. Въобще на сведенията на летописите трябва да се гледа на кратки съобщения, често почти телеграфически, които нямат за цел и възможност да описват цялата събитийност. В един дълъг период християните водят догматични спорове и изчистват религията. Така или иначе варварите са свидетели на тези вътрешни борби и като цяло именно те се възползват от тях, тъй като са по удобни за съюзници на императорите от поредните отлъчени еретици. Никифор Григора например пише, че българите тръгват от Волга и се заселват на Истър именно по време на "иконоборческата зараза". Иконоборството също може да е във връзка с българската дилема - Рим и Константинопол имат противни възгледи по този и други въпроси, България се колебае между двата религиозни центрове, богомилството и павликянството като цяло са противници на всякакви излишни църковни поклонения. Расате търси сближение с франкската държава и може би това не е случайно. Но подчиняването на Рим също има свои недостатъци и в крайна сметка изборът пада на Константинопол. Що се касае до езичеството, сигурно има крайни противници на християнството. Но едва ли Борис би се доверил на сина си, а смятам, че той е бил на ясно с неговите възгледи, каквито и да са те. Освен това освен сред синовете си, може да направи избор и между братята си /ако са живи и ако изборът въобще е едноличен/.Тук според мен излишно се игнорира влиянието на боилския съвет. Ако този съвет няма никакво влияние над владетелите, то едва ли би съществувал. Предполагам, че ако не прави избор, този съвет най-малкото утвърждава определен избор. Според мен напълно е възможно изборът на Расате да е на боилския съвет, с оглед на определена политика. Но тя по някакви причини се проваля.

Това, че мошенници кръстосват България / или пък носители на ереси, за които съм по-склонна да вярвам, че обитават в нея и от преди / какво отношение има към Расате ? Той иска да възстанови езичеството или поне така се смята. За Симеон също е малко вероятно, щом е учил в Магнаурската школа, а после се предполага, че е работил с Наум. Иначе трябва да предположим, че има и други кандидати за учители, към които са пристрастни хора от царския двор. Като цяло това има значение за цялостната картина в България и различните настроения. Аз като цяло съм склонна да мисля, че българите познават ересите още със стъпването си на юг от Дунав и на север от Балкана. А това касае въпроса за богомилството и защо то има почва у нас. Иначе за втория брат не държа да е жив. Освен това има и четвърти брат. Но за да се лишиш от подготвян старателно човек за висш духовен пост, който да е българин, трябва да си притиснат от обстоятелствата. Проблемът ми главно е с Расате /защото не е възможно баща му да не е наясно с настроенията му /. Или трябва да предположим, че от синовете на Борис само Симеон е верен последовател на бащината си политика или , че втория и четвъртия са умрели преди 889 г. Е поне моята логика е такава. При това положение обаче възниква въпроса какво налага замонашването на Борис, ако не разполага с много варианти ? Може би е имал здравословни проблеми например.

Симеон е изпратен 878 г в Константинопол специално да се обучава за висш духовник. В 888 г се установява в манастир и прави преводи на религиозни текстове. Наричат го "полугрък". Не виждам логиката. От една страна, Владимир, който безспорно е първи син, но пък едва ли Борис не е знаел за неговите пристрастия, е поставен на трона, от друга не виждам логиката да се предполага, че човек , който се планира да бъде български архиерей ще кривне пак към езичеството. И къде е втория брат ? И какво значи "истинско християнство" - има и друго ли ?

Аз пък мислех, че е пълно с такива. Да не забравяме, че археологията е действаща и може както да открие, така и да не открие нищо. А също съвсем наскоро появилата се генеалогия / която според мен има странното проявление именно да не опровергава фалшификатите /.

Може би е въпрос и на традиции, доколкото подобна гръцка литература съществува от преди християнството. Тоест има си изградена традиция в писмената литература. За поемата за Дигенис пък се твърди, че ползва стари източници и произведения на стари автори . По отношение на трубадурите, според мен е възможно и арабско влияние.

В такъв случай трябва да се запитаме в какво пложение и каква роля са имали българските монаси в Османската империя. Все пак макар и късно тъкмо Паисий се рови в манастирските архиви. Обаче може би тук стои въпросът за отделни родови хроники, устни или писмени, което аз свързвам със съществуването на множество малки държавици и княжества, тоест всеки род възпява като герои някакви свои предшественици и така се раждат отделни епоси с изявени герои.

Липсата днес или въобще ? Все пак Именник е съществувал, апокрифи - също. Въпросът е какво преобладава в епоса - историческата хронология или други характеристики на минала епоха

Да кажем, че има алански князе. Възможно е да са подражавали някому. Древни пластове има. Въпросът е, че според изследователите събирането на отделни устни сказания в един приблизително последователен епос се е случил в един определен момент. Можем да приемем за характерно качество , желанието за памет. А твоите предположения какви са ?

Въпросът за размерите на разпространение на богомилството и оцеляването му обаче си остават.

Не , боянският майстор бил влюбен и цялото си чувство излял на стената, тоест бил вдъхновен. /това не е саркастична забележка, просто ми дойде на ум, не искам да обидя нито да критикувам някого/

Босна , според мен е един частен случай, възникнал поради това, че никой в определен момент не се интересува от тези земи /най-голямата благословия/ и са оставени без контрол от Църквите. Иначе, да, богомилите може би нямат политика по отношение на държавата, освен дотолкова да им бъде позволено да съществуват и сблъсъкът е с ортодокса. Така, че налага се все пак да имаш някой привърженик и сред властта

В началото епосите се предават устно и са отделни разкази за "герои". Въпросите са дали тези епоси са исторически разказ и дали този разказ касае определен род. Когато родовото съзнание окончателно се преобразува в общонародно тези разкази биха могли да бъдат събрани в общ комплекс и заедно с това да възникне и идея да бъдат записани , а не само предавани устно, като предистория на народа. Вероятно за всеки народ такава необходимост възниква по различно време, по-рано или по-късно, но като че ли времето е около 14 - 15 век, когато може би в Европа и Азия завършват основните миграции и всички окончателно усядат. Религиите също са почти трайно установени, така че народите имат свой облик, който ще е по-траен. Другият въпрос е кой е направил това пръв, дали едни народи са повлияни от други, дали това е инициирано от държавната власт /монарх/. За севернокавказките епоси например анализаторите казват, че това е съзнателен процес, тоест възможно е да е иницииран на държавно ниво. Но такава средновековна държава е Алания. Интересното е, че всички народи, които живеят на територията на тази средновековна държава имат свой епос, макар и с някои различия, а на територията на днешен Дагестан такъв епос няма, там съществуват само приказките обичайни за Кавказ. Тюрките имат силно развита родова памет и родово чувство. Имат и родова генеалогия, но дори и тя се предава устно и започва да се записва в определена епоха - 13-14 век.

https://www.academia.edu/21735012/%D0%A1%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2_%D0%96.%D0%9C._%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%81%D1%85%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BC_%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%85%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0._%D0%90%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0._2011._4_20_._%D0%A1._46-53

"Индокитай. Буланг (бланг, юг Юньнани) [вначале лишь небо и облака, среди них бегает носорогоподобный li; Gumiya сделал из его шкуры небо, из глаз – звезды, из плоти – землю, из крови – воду, из шерсти – все виды растений, из мозга – людей, из костного мозга животных, птиц, насекомых и пр.; из четырех ног – четыре опоры неба; землю поместил на черепаху; как только черепаха пытается двинуться, петух Гумии клюет ее в глаз; если засыпает, черепаха двигается, сотрясая землю; тогда люди сыплют на землю рис, чтобы разбудить петуха; 9 сестер-солнц и 8 братьев-месяцев решили уничтожить творение Г.; на земле нестерпимый жар; в это время крабы утратили головы, рыбы – языки, змеи – ноги, лягушки – хвосты; перед выходом из укрытия Г. смазал соломенную шляпу воском, но воск растаял, потек ему в глаза; из дерева с зеленой корой Г. сделал лук, из дикого ротанга – тетиву, из бамбука – стрелы, смочил наконечники ядом из водоема, в котором плавал дракон; забрался по раскаленным камням на вершину горы, поразил стрелами 8 солнц и 7 месяцев; их кровь хлынула на землю, остудив ее; оставшиеся Солнце и Месяц обратились в бегство; уставший Г. выпустил 18-ую стрелу, она задела Месяц, тот остался жив, но потерял свой жар; стало темно и холодно, люди пахали, привязав фонари к рогам волов, реки остановились; Г. послал ласточку искать солнце; вернувшись, она рассказала, что Солнце и Месяц спрятались в пещере на востоке; Г. послал всех зверей и птиц просить тех вернуться; сам не пошел, т.к. спрятавшиеся боятся его; не пошли две куропатки – с черным и с белым хохолком; первая вымазала гузку красным – якобы, у нее понос; вторая вымазала голову белым – у нее траур по родителям; все их запрезирали; впереди ласточка, за ней светлячки; во главе птиц – петух, животных – кабан; в пещере супруги Солнце и Месяц голодают, но боятся выйти; петух позвал их, остальные обещали, что Г. не станет в них стрелять; петух: отныне выходите после того, как я запою; разрезал узел, половину бросил Солнцу и Месяцу, из другой сделал себе гребень (разрезанный узел – знак заключения договора); дочь Г. Gumishafema трижды в день кормит Солнце золотым соком, а Месяц серебряным; утром она юная девушка, днем – молодая жена, вечером – старая женщина; Солнцу с Месяцем разрешили в конце каждого месяца возвращаться в пещеру, чтобы соединяться (в это время луны не видно); Солнце – стеснительная жена, Месяц дал ей иголки-лучи колоть глаза тем, кто бросит на нее нескромные взгляды; вход в пещеру загораживал камень, лишь кабан сумел его отодвинуть; все хорошо]: Miller 1994: 88-93." Прилича ми на популярен астрономически и календарен разказ

"Индокитай. Буланг (бланг, юг Юньнани) [вначале лишь небо и облака, среди них бегает носорогоподобный li; Gumiya сделал из его шкуры небо, из глаз – звезды, из плоти – землю, из крови – воду, из шерсти – все виды растений, из мозга – людей, из костного мозга животных, птиц, насекомых и пр.; из четырех ног – четыре опоры неба; землю поместил на черепаху; как только черепаха пытается двинуться, петух Гумии клюет ее в глаз; если засыпает, черепаха двигается, сотрясая землю; тогда люди сыплют на землю рис, чтобы разбудить петуха; 9 сестер-солнц и 8 братьев-месяцев решили уничтожить творение Г.; на земле нестерпимый жар; в это время крабы утратили головы, рыбы – языки, змеи – ноги, лягушки – хвосты; перед выходом из укрытия Г. смазал соломенную шляпу воском, но воск растаял, потек ему в глаза; из дерева с зеленой корой Г. сделал лук, из дикого ротанга – тетиву, из бамбука – стрелы, смочил наконечники ядом из водоема, в котором плавал дракон; забрался по раскаленным камням на вершину горы, поразил стрелами 8 солнц и 7 месяцев; их кровь хлынула на землю, остудив ее; оставшиеся Солнце и Месяц обратились в бегство; уставший Г. выпустил 18-ую стрелу, она задела Месяц, тот остался жив, но потерял свой жар; стало темно и холодно, люди пахали, привязав фонари к рогам волов, реки остановились; Г. послал ласточку искать солнце; вернувшись, она рассказала, что Солнце и Месяц спрятались в пещере на востоке; Г. послал всех зверей и птиц просить тех вернуться; сам не пошел, т.к. спрятавшиеся боятся его; не пошли две куропатки – с черным и с белым хохолком; первая вымазала гузку красным – якобы, у нее понос; вторая вымазала голову белым – у нее траур по родителям; все их запрезирали; впереди ласточка, за ней светлячки; во главе птиц – петух, животных – кабан; в пещере супруги Солнце и Месяц голодают, но боятся выйти; петух позвал их, остальные обещали, что Г. не станет в них стрелять; петух: отныне выходите после того, как я запою; разрезал узел, половину бросил Солнцу и Месяцу, из дру

http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Linguist/Propp_2/23.php