Пандора

на стр. 81 се привеждат имена на варварски вождове и се тълкуват като име + "рих" . Разбира се и такива варианти има, но някои имена могат да се тълкуват различно. Например с имеобразуващ суфик -иг, -аг, / -ах, -их /. Тогава имената могат да се четат и Испер /Испор/ -их, Богор - их / Богор- ис /, Аор-их, Ариар-их, Алар-их, ..По отношение на имената с окончание "мер". Окончанието може и да е "имер" /не при всички/- например Вит-имир, още повече че име Вит, светия има. В албанския език "мире" значи добър, предполагам и в смисъл послушен, тих, изпълнителен, така че тези имена биха могли да бъдат двусъставни като славянското Доброслав.

Тук стои и въпроса доколко самите християни са се отърсили от старите традиции. Венедиков цитира решенията на Трулския събор, където се осъжда организирането и участието в маскарадни и други игри останали от езичеството. Ето един цитат от събора: " 24. Никому из числящихся в священном чине, ни монаху, не позволяется ходить на конские ристалища, или присутствовать на позорищных играх. И Если кто из клира зван будет на брак, то при появлении игр, служащих к обольщению, да встанет и тотчас да удалится: ибо так повелевает нам учение отцев наших. Если же кто обличен будет в сем: или да престанет, или да будет извержен. " " 51. Святый вселенский собор сей совершенно возбраняет быть смехотворцам, и их зрелищам, такожде и зрелища звериныя творить и плясания на позорищи. Если же кто настоящее правило презрит, и предастся которому-либо из сих возбраненных увеселений: то клирик да будет извержен из клира, а мирянин да будет отлучен от общения церковнаго. " " 57. Не подобает приносить ко алтарю мед и молоко. " " 71. Учащиеся законам гражданским не должны употреблять Еллинских обыкновений, или быть водимы на зрелища, или совершать так именуемые килистры, или одеваться в одежды, не находящиеся в общем употреблении, ни в то время, когда начинают учения, ни тогда, когда оное оканчивают, ни вообще в продолжении онаго. Если же кто отныне дерзнет сие делать: да будет отлучен. " " 72. Недостойно мужу православному с женою еретическою браком совокупляться, ни православной жене с мужем еретиком сочетаваться. Если же усмотрено будет нечто таковое, соделанное кем-либо: брак почитать не твердым, и незаконное сожитие расторгать. Ибо не подабает смешивать несмешаемое, ни совокуплять с овцою волка, и с частью Христовою жребий грешников. Если же кто постановленное нами преступит: да будет отлучен. Но Если некоторые, будучи еще в неверии, и не быв причтены к стаду православных, сочеталися между собою законным браком: потом один из них избрав благое, прибегнул ко свету истины, а другой остался во узах заблуждения, не желая воззреть на Божественные лучи, и Если при том неверной жене угодно сожительствовать с мужем верным, или напротив мужу неверному с женою верною: то да не разлучаются, по Божественному Апостолу: святится муж неверен от жены, и святится жена неверная от мужа. " " 82. На некоторых честных иконах изображается, перстом Предтечевым показуемый агнец, который принят во образ благодати, чрез закон показуя нам истиннаго агнца, Христа Бога нашего. Почитая древние образы и сени, преданныя Церкви, как знамения и предначертания истины, мы предпочитаем благодать и истину, приемля оную, как исполнение закона. Сего ради, дабы и искуством живописания очам всех представляемо было совершенное, повелеваем отныне образ агнца, вземлющаго грехи мира, Христа Бога нашего, на иконах представлять по человеческому естеству, вместо ветхаго агнца; да чрез то созерцая смирение Бога-Слова, приводимся к воспоминанию жития Его во плоти, Его страдания, и спасительныя смерти, и сим образом совершившагося искупления мира. " http://www.agioskanon.ru/vsobor/006.htm

Ако приемем, че българите живеят в Предкавказието от 2 в. до 8 в. няма как да нямат връзки и отношения с местното население. Въпросът е колко силни или слаби са биле. Там нещата се въртят около домашното огнище, Слънцето и Луната, все неща където ги има и у нас. Пак Венедиков пише, че при скитите най-почитана била богинята на домашното огнище Табити. В смисъл, че българите са свързани със скитските предели, а пък и в източниците пише, че са дошли от Вътрешна Скития или пък въобще се възприемат като скити / нови или стари/ , тоест живеещи в този регион. Това няма как да не се отрази на религията.

Според Венедиков в "Раждането на боговете" при скитите и фригите под името Зевс / с което гърците са го обозначили/ не трябва да се разбира Бог на бурята /гръмовержец/, а Уран, тоест Небето, съпругът на Геа.

От край време са си расисти.

Възможно е например тъй като " батко", "дядя" се свързват с различна родствена степен / баща/брат и чичо/дядо / в различните езици да се търси етимология отбелязваща определена роля, статут, старшинство в рода или във връзка с наследствен дял. Например, ако изходим от това, че в рода при родово-общинна организация най-важно е продължението на рода / по мъжка линия/ и вероятност да се получи равен статут, наследствен дял при наличието на наследник / тоест когато мъжът е женен и има син/.

Благодаря!

Именно. Въпросът е каква е мотивацията на аварите - да завладеят не кой да е град / което е изключително трудно за тях/, да го разрушат / което според мен също не е чак толкоз просто - това не е Сердика все пак/ или просто да извършат поредната наказателна операция. Какъв е мотивът на персите - да използват варварите да ангажират вниманието на врага. Естествено в далечна переспектива - владението на колкото се може повече търговски пунктове по Пътя, включително и най-големите. А може и просто отслабване на конкурента. Зависи от преценката на възможностите. И за двете сили важат едни и същи неща - всяко отклонение на силите със странични акции към съседи, независимо колко са силни или слаби е в полза на противника. Що се отнася до изброените разрушени градове на Балканите, има ли някакво значение, че те отчасти са заселени с романизирано варварско население и практиката населението да се отвежда в плен ? За да се обезлюдят Константинопол и Солун доста сеч трябва да падне.

За колко време? Империята не е престанала да съществува, нито е престанала да търси съюзници и сред варварите

Така, че главното божество може да е Небето или Океанът, но това не пречи да се почитат всякакви други природни сили.

Според мен тенгрианците, макар, че понякога се определят като монотеистични, също вярват в духове на местности и други подобни духове от по-низш ранг. Християнството претендира за монотеизъм също, но ако разгледаме балканското, както го наричат някои учени "фолклорно" христианство, то е изпъстрено с табута и ангели и светци, чийто имена единствено са христиански, а същността им произтича от по-ранни вярвания и суеверия. Ако приемем култа към предците за основа на възникване на почитането на дадено божество и възникналия от това ритуал, то няма как новодошлия /племе или народ/ да не се обвърже с него, чрез потомците му, които населяват даден район, където това божество се почита. Другият въпрос е доколко наистина племената, които най-общо наричаме "траки" са толкова далеч от българите при все, че във времето ги делят много векове. Аз лично ги възприемам като смес скито-елини, като под скити разбирам най-общо племена идващи от северните степи, под елини - народи заселващи Балканите от Мала Азия и най-общо от юг. Като цяло езичеството навсякъде си прилича, например в Китай освен основните течения конфуцианство, даоизъм, будизъм, йезуитските монаси описват почитане от простолюдието на най-разнообразни духове /на мостове, хълмове, реки/, божества и прочие, включително споменаването на феи.

Byzantine and Sassanian empires dominated the pre-Islamic Middle East region. The Roman-Persian Wars between the two had devastated the region, making the empires unpopular amongst local tribes. Politically Arabia at the time was divided between two tribal confederations, the Banu Qais, loosely allied with Byzantium and who were originally powerful in Northern and Western Arabia, and the Banu Kalb, who had originally come from Yemen, and were loosely allied with Sassanid Persia.

Едни и същи неща не се ли уморихте да преповтаряме ? Има епиграфски паметници и там не пише нито на славянски, нито на персийски / поне не съм чела такъв превод/. Сега следва и коментарът, че туй бил малцинствения елит и прочие. Но в ПБД тъкмо българите са елитът. Пак стигнахме до "ТАГГРА" и се въртим в кръг постоянно. Или пък, че титлите само биле заимствани от тюрките и прочие. Но "кавханът" си е съвсем оригинален български и не е славянски, нито пък някой го е отбелязъл в Персия.

Може би точно по амулетите. Съгласна съм, че за да се твърди нещо трябва да се разполага с достатъчно количество за сравнение.

Това, че е под властта на аварите въобще не го прави техен съюзник /враг на ромеите/. Особено, ако желае самостоятелно управление и има кой да му го даде или помогне. А ромеите, в частност гърците, са майстори на интригите.

Това, че една територия вече не принадлежи на предишния си собственик прави ли я автоматично собственост на друг ? Дори и славяните да са заселени, едва ли са особено предани на когото и да било, особено пък на аварите. Български заселници на Балканите има и преди Кубрат. Съперничество между българите и аварите има и поради тази причина ромеите са насочват към българите, може би като по-сговорчиви и склонни на компромиси.

" Полиэтничное население Хазарии имело различия в погребальной обрядности. Катакомбный обряд в большей степени свойственен аланскому населению, черепа в этих погребениях относятся к европеоидам долихокранам-аланам. Ямные погребения относятся к европеоидам-брахикранам с незначительной примесью монголоидности. Как упоминалось выше, их считают прабулгарскими (булгарскими) или, возможно, хазарскими. Подобные черепа найдены в археологических раскопках на территориях Волжской Булгарии и Дунайской Болгарии, а также в степях Крыма. На всех территориях Салтово-маяцкой культуры находят также мезокранные черепа, что указывает тем самым на взаимную ассимиляцию культур[11]. Остаётся дискуссионным вопрос этнической принадлежности носителей кремационного обряда погребения, а также выделение собственно хазарских погребений. " " Найденные в археологических раскопках редкие символы и амулеты дают возможность примерно определить мифологию и верования населения салтово-маяцкого археологического пласта. Такие шаги были сделаны С. А. Плетнёвой. Она провела исследования с металлическими амулетами[18][19], граффити, а также с тамгообразными символическими знаками. В этом же направлении вела свои изыскания В. Е. Флерова[20][21]: также керамические клейма, амулеты и талисманы. С. А. Плетнёва высказала мнение[22], что в связи с изучением источников, относящихся к верованиям населения этой культуры, таким как краткие письменные и археологические, показывают отражение основных религиозных взглядов жителей лесостепных и степных районов Подонья и, следовательно, народов всего Хазарского каганата. Отмечается синкретизм, присущий кочевникам, в котором древнейшие формы религий (Тотемизм, культ предков, нагуализм, промысловые и аграрные культы, шаманизм) переплетены с более поздними. Несмотря на отсутствие прямых подтверждений в письменных источниках, по косвенным признакам специалисты предполагают, что наряду с ранее указанными культами мог быть культ верховного божества, Тенгри-хана[22][23], а также культ вождей, составляющий оппозицию вышеперечисленным более древним культам. Ни о каком синкретизме ни с исламом, ни с иудаизмом или христианством даже не ставится вопрос, так как ни одна из вышеуказанных религий не повлияла на религиозно-мифологическую систему верований в Хазарском каганате[23][24]. "

Така или иначе политиката на ромеите е винаги да изпратят поредното варварско племе срещу друго, което им пречи на северната граница. Или пък да им прати гръцки мисионери - от туй по-лошо няма. Вместо Персия пък се появава Арабския халифат

Всъщност почитането на боговете е почитане към предците. Едни или други народи почитат с превес някой от всичките. В цитата например се отбелязва една специална разлика - че скитите почитат Посейдон. Така, че разлика наистина има, а също и в обрядите. Но всичко това за един християнин едва ли вече има значение.

Конкретно не се споменават българите, да, а друг, чужд народ. Но така описан смисълът е, че боговете носят различни наименования, но езичеството като цяло има общи основи. Пък и Зевс за гърците е бог на небето, гърма и мълнията.

Като цяло пантеоните не се различават много. Ето какво пише Херодот за скитите: " 59. Таким образом, все важнейшие средства для жизни легко доступны скифам. Что же до скифских обычаев, то они таковы. Скифы почитают только следующих богов. Прежде всего – Гестию, затем Зевса и Гею (Гея у них считается супругой Зевса); после них – Аполлона и Афродиту Небесную, Геракла и Ареса. Этих богов признают все скифы, а так называемые царские скифы приносят жертвы еще и Посейдону. На скифском языке Гестия называется Табити, Зевс (и, по‑моему, совершенно правильно) – Папей, Гея – Апи, Аполлон – Гойтосир, Афродита Небесная – Аргимпаса, Посейдон – Фагимасад. У скифов не в обычае воздвигать кумиры, алтари и храмы богам, кроме Ареса. Ему они строят такие сооружения. 60. Обряды жертвоприношений всем богам и на всех празднествах у них одинаковы и совершаются вот так: жертвенное животное ставят со связанными передними ногами. Приносящий жертву, стоя сзади, тянет за конец веревки и затем повергает жертву на землю. Во время падения животного жрец взывает к богу, которому приносит жертву. Затем он набрасывает петлю на шею животного и поворотом палки, всунутой в петлю, душит его. При этом огня не возжигают и не начинают посвящения или возлияния. После того как жертва задушена, обдирают шкуру и приступают к варке мяса." И въпреки всичко скитите водят коренно различен начин на живот от гърците.

Въпросът с личното име пак щеше да ни отведе там, защото някой ще поиска да го етимологизира и щом никой досега не е предложил друго освен "небе", пак сме в началото.

Да не забравяме, че Кубрат е съюзник на византийците и се предполага, че те трябва да го активизират срещу аварите

Още малко картинки и текст за тенгрианството http://tatarkam.livejournal.com/196191.html http://tatarkam.livejournal.com/198301.html

Вероятно има тънко разграничение, което се крие може би в това: " Най-старото известно изображение на български герб се среща в съчинението на Улрих Рихентал -“Хроника на Констанцкия събор”, писано около 1420 г. В хрониката е изрисуван герб във форма на щит с три лъва, разположени един над друг, над щита има императорска /царска/ корона. Същият герб е известен и от Второто Българско царство – “Keiser von Bulgarien” /Цар на българите/. До него е изрисуван друг герб отново във форма на щит с един изправен лъв, над щита има кралска корона и надпис “Rex Caldeorum”, т.е. крал на Халдея. Под двата герба стои още следното изречение ”Императорът на България, който има за пълномощие един представител от ордата и владее също кралство Халдея”. " http://bghistoryanalysis.blogspot.bg/2009/11/rex-caldeorum-keiser-von-bulgarien-1414.html "владее", тоест може би трябва да се разбира "не по право" или "по произход" или пък по непряка връзка. Действително титулите са част от дипломацията и не са нещо случайно. Възможно е титула да е закрепен към определен район. Но мен повече в темата ме интересува равенството на титулите с "император" и "василевс" по принцип и въобще как възникват като отделни термини за всяка нация и държава. По-надолу пише , че Добротица е "деспот" и според мен всичко опира до произхода на родовете и тяхната степен благородство. Тоест всички компоненти се имат предвид. И в Галиция полско-унгарския крал не го наричат "крал", "княз", а измислят специален титул за него - "господар" " Осуществилась первая альтернатива. Людовик венгерский стал королем польским, но Галицией он распоряжается не как польский, а как венгерский король. Впрочем, чтобы не слишком раздражать поляков, он осуществляет свою власть над нею через Пяста, из силезских князей, назначив «ad gubernandum et conservandum regnum Russiae»[14]Владислава, князя опольского. Галиция получила не губернатора, а князя. Она дана Владиславу в управление perpetue[15], и сам он себя титулует «dei gratia, dux Opoliensis, Velunensis, terraeque Russiae dominus et heres»[16]. Он правит «pleno jure ducali»[17], выдавая свои грамоты, самостоятельно творя право, подтверждая грамоты Казимира. Старосты местные зовут его «dominus noster»[18], он — «Русской земли господарь и дедич вечный землям тым самодержец»{34}. В последнем слове — преувеличение: Владислав — венгерский вассал; на его монетах с одной стороны его имя и герб Львова, с другой — «Lodovici regis Ungariae»[19]."