Пандора

То човекът по принцип май си е едно в по-голямата си част видиотено животно,далеч от разумността,която си представя ,че притежава Пошло е не само действието и резултатът,но и подбудите за него - скандал,омраза,пари

Както се казва - красотата ще спаси света...

Точно в тези времена едва ли - всички европейски държави се чудят как да си запълнят бюджетите,току виж ни настигнали...

Ето тук също пише нещо http://mek.oszk.hu/03400/03407/html/62.html Ако може някой да преведе целия текст ,защото ми изглежда интересен.

Ето още едно интересно предположение: Не зависомо с юрти или без обаче и тези българи отглеждат жито: «В се же леи въсташа волъсви в Суждали, избиваху старую чадь по дьяволу наущенью и, бесованью, глаголюще, яко си держать гобино. Бе мятежь велик и голод по всей той стране; идоша по Волзе вси людье в Болгары и привезоша (жито) и тако ожиша. Слышав же Ярослав волхвы, приде Суздалю; изъимав волхвы, расточи, а другыя показни, рек сице: «Бог наводит по грехом на куюждо землю гладом или мором, ли ведромь, ли иною казнью, а человек не весть ничто же».

Честит празник!

Проблемът на циганите е ,че където и да си разпънат шатрите рядко се включват в стопанския цикъл освен в най-задните му разклонения като джебчийство,просия,проституция,баене и др. такива,които може и да хранят,но самостоятелна държава не правят нито пък произвеждат християнски цар. Едва ли първата най-важна задача на Аспарух и тези след него е било издигане на столица - със крадени колони или не - това нито мощ на войската създава ,която да брани земята , нито поминък и храна на населението.Лошото е,че някои съвременни политици не го съзнават и вместо да създават икономика дигат /крадени или не / колони. Основата на държавата,и сега и преди ,си е икономиката.Без нея нито тя ,нито което и да било население би оцеляло.Според мен за да се задържат дълго на която и да било земя преди всичко трябва да я обработват.А богатството на държавата увеличават наличието на международни търговски пътища или търговски центрове.Така че,да градовете са нужни на някакъв етап.

С малко вандалско-славянско наречие към колекцията и стигаме до Испор "А Вандал… все земли их от моря до моря себе подчинил и сынам своим передал. Он имел три сына: Избора, Владимира и Столпосвята. Каждому из них построил по городу, и в их имена нарек, и всю землю им разделив, сам пребывал в Великом граде лета многие и в старости глубокой умер, а после себя Избору град Великий и братию его во власть передал. Потом умер Избор и Столпосвят, а Владимир принял власть над всей землей." Иоакимовская летопись

Протостраторът също може да е заговорничал.Ако е татарин може да е заговорничал и срещу Ногай,ако е византийски приближен - също.Ясно е само,че Ивайло не е желан от никого. А това как да го тълкувам: "Когато били пияни и разсъдъкът ги напуснал, изведнъж Ногай скочил като от сън и като си спомнил тогава за препирните им (Асен бил седнал до него, а Лахана и протостраторът му Касим бег по-долу, но от двете му страни)," http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/17.3.html Че са стояли от двете страни на Ногай ?

Ето едно интересно мнение за участниците .Първият цитат засяга битката при р.Кондурче,но това вероятно е валидно и за тази при Терек "В какой-то мере поход Тимура можно (с оговорками, конечно, не имея в виду личных целей правителя Самарканда) назвать освободительным - в его войсках принимали участие не только пришедшие с ним среднеазиатские узбеки и киргизы, но и выступившие против владычества Золотой Орды волжские и кавказские народы - черкесы, аланы, кипчаки, башкиры, мордва-мокша, булгары, а также русские. Русские дружины должны были сражаться и на стороне Тохтамыша, однако хан напрасно поджидал своего вассала, московского Великого князя Василия Дмитриевича - тот не явился к месту битвы, заявив позднее, что он, якобы, заблудился и не нашел реки Кондурчи, что не помешало ему с реки Камы завернуть в Киев(! - семь верст не крюк) и там благополучно жениться. Интересно, что Василий, явившись в Орду в 1392 г., нисколько не пострадал за уклонение от битвы - Тохтамыш крайне нуждался в союзниках, всячески добивался лояльности Москвы в продолжавшейся войне с Тимуром и даже отдал Василию ярлыки на многие иные княжения, в т.ч. на Нижний Новгород. " ИСТОРИЯ ЕЛХОВСКОГО РАЙОНА В НАЗВАНИЯХ И ДОКУМЕНТАХ Поражение Тохтамыша в 1391 г., как бы оно ни было велико, не решило еще окончательно судьбу ни его самого, ни его государства. Тохтамыш имел еще немало ресурсов для продолжения борьбы. Нужны были воля и неослабная энергия. То и другое у него нашлось. Пока Темур после битвы 1391 г. был занят в Иране и Закавказье, Тохтамыш готовил силы для новых происков в Азербайджане и явно искал случая для решительного столкновения со своим противником. Арабские авторы аль-Макризи, аль-Асади, аль-Айни отмечают, что Тохтамыш в 1394 и 1395 гг. всячески искал сближения с египетским султаном Беркуком, уговаривая его помочь ему в борьбе с Темуром, который равно был опасен той и другой стороне. Характерно, что Золотая Орда и государство мамлюков в Египте только тогда сближались, когда у них появлялся общий враг. Пока существовало могущественное государство Хулагуидов (до 1335 г.), ханы Золотой Орды охотно сближались с мамлюкским Египтом, который один не в силах был противостоять притязаниям хулагуидских ханов. В течение полувека после 1335 г. дипломатические сношения были более чем редки, так как они потеряли для обеих сторон всякий политический смысл. Начиная же с 80-х гг. XIV в. обстановка резко изменилась, ибо Темур стал опасен для той и другой стороны. Искал в эти годы Тохтамыш и сближения с Литвой. "Все эти весьма широкие военно-политические мероприятия Тохтамыша, призванные изолировать Амира Темура в политическом мире позднего Средневековья, хотя и были важным подспорьем в подготовке к новой схватке, но именно подспорьем, а никак не средством достижения желанной победы. Великому князю Литвы Ягайло в действительности Амир Темур не мешал, он был очень далеко и строил великую исламскую империю в Азии, которая до поры никак не угрожала Литве. Ей угрожала крепнущая день ото дня Москва, и русский великий князь был для Ягайло потенциально гораздо более опасным врагом, чем Великий эмир. С маленькой грузинской армией был в состоянии расправиться один туранский боевой корпус, поэтому союз Тохтамыша с Грузией был лишь иллюзией, возможно приятной, но иллюзией. Столь же эфемерным был союз с султаном Египта, армия которого, изнеженная и слабо подготовленная, не годилась для сколько-нибудь серьезной войны с Темуром. Единственным реальным союзником мог бы стать султан Османской империи Баязед, но он отчего-то не оказал Тохтамышу реальной военной помощи. Таким образом, единственным эффективным оружием для борьбы с Темуром оставалась армия, опирающаяся на единство страны и народа. А вот как раз с единством народа в Золотой Орде были большие проблемы. С каждым десятилетием, пожалуй, даже с каждым годом в Орде все сильнее проявлялись этническая неприязнь и взаимное экономическое отчуждение кочевого и оседлого народов. Это внутреннее противоречие, влияющее самым роковым образом на боеспособность золотоордынской армии и до сих пор проявлявшееся только в критических ситуациях на поле битвы, весной 1395 г. неожиданно вспыхнуло с новой силой уже в мирное время." Империя тюрков. Великая цивилизация. Рахманалиев Рустан

Едно филмче http://www.youtube.com/watch?v=PCl3KLYQYgo

Специално за този топоним има и други мнения .Идеята беше ,че нищо в природата не изчезва - само се превръща в друго и ако успее остава следи

Аз смятам,че може да се прилага за всйко племе.Моята представа е ,че в хрониките се има предвид окончателно унищожаване на някаква военна или друга сила,която наистина може да навреди,но не народ.Останалите просто не представляват вече сила до следващото варварско обединение ,което може да се нарича готско,хунско,аварско,но да включва в себе си разни етноси.Ако такова едно обединение оцелее и се превърне в държава множеството етноси най-вероятно ще се претопят и ще имат ново самосъзнание.Това обяснява например възможността арменския хронист да разграничи едни българи като стари поселници,други като новодошли или пък византийския,който говори за скитски произход на Борис.Някои топоними и днес се извеждат от етнически названия,но такива етноси не съществуват вече.Ако Аспарух беше направил преброяване на завареното население,защото такова все пак има отсам и оттатък Дунава, с графа етническа принадлежност,смятам щеше да има доста шарен вид.Всички тези хора обаче включително и славяните в един момент са станали българи. Ето например български топоними в Азербайджан

Прочетох постингите и ми се поизясниха нещата,за което благодаря Ако се направят такива анализи за повече народи нещата все повече ще се проясняват.За горният цитат - въпросът тук е именно,че такива разселвания напълно възможно са ставали периодично, и ако в Източна Европа е дошъл представител на общ прародител на баски и сардинци,а друг негов представител остава на място не знаем какво развитие се случва и след определен период от време има нови разселвания - вече на сардинци и баски в други посоки.Общо взето нещата са доста сложни .

Въпросът тук е каква е нашата представа за живота на тези варварски племена и доколко отговаря на действителността.Общото впечатление е ,че те яздят насам натам и ту изчезват ,ту се появяват,защото са ни известни предимно от военните си кампании.За каква бащина земя става въпрос?.И какво се случва с нея щом напълно са биле избити? Преди всичко тези племена са скотовъдци,притежават земя,а когато тя вече е в недостиг се преселват,но не всички ,а само тази част от племето за което вече няма препитание.Така,че византийците може да са ги изгонили от собствената си граница,но това не означава,че са ги изтрили от лицето на земята.

Вероятно в пределите на Аварския каганат

Това много не го разбрах - излиза,че пак картината не е пълна,защото се ограничават емпиричните изследвания

Така се получава,когато информацията се черпи от втора и трета ръка без много да се осмисля или пък когато възприемаш чуждо название за нещо .В този смисъл най-вярна и подробна информация за един народ имат неговите съседи,макар че с имената е още по сложно - възможностите са може би безкрайни - съседът може да знае и приеме твоето самоназвание или да сътвори свое,то може да произлиза от топоним,име на прародител или характерна черта и т.н. Според мен византийците най често назовават варварските племенни съюзи с името на този род ,който е начело в момента и ми се струва,че не винаги се заниманат с другите,освен ако не се появи пряк интерес.За етнонима на българите стоят същите въпроси.Ако това е самоназвание винаги съществува възможност до даден момент той да не е бил известен.И това поражда въпроси по отношение на времето и мястото на пребиваване. Обаче се казва ,че Кубрат присъединил кутригурите към своя съюз и преди те биле васални на аварите.В този смисъл кутригурите се явяват отделно племе,вярно може би сродно ,но отделно.И тогава възниква въпросът кои са истинските носители на етнонима и от колко време и къде пребивават .Когато се съобщава за българи,какво има предвид авторът - отделен род,отделно племе ,народ,съюз от племена и т. н. всеки път може да е различно.Понякога ми се струва дори,че е възможно в определен момент други племена,например славяноговорящи да са приели самоназванието българи и да се обозначават с него.

Съмнително ми е на мен всичко това - завиждат ни ,че овреме сме се спасили в тая хубава земя и сега туку припират да се сродяват с нас белким ги поканим ,а после - я си тръгнали ,я не

Двете години са най-крайната мярка,преди тях са изброени и други - голяма глоба или тежък труд

Вероятно оттук някъде почва разликата между Изтока и Запада,вижда се ,че мисленето е различно.Нито песента нито девойките са подходящи ,според мен за публична проява,но две години са твърде много при положение,че крадци,убийци и даже терористи си живеят свободно.