Raven

Тъй си мислиш щот не си чел Рубрук, виж глава втора от пътеписа му за юртите на татарите, една такава е измерена лично от него на ширина 30 стъпки и е теглена на каруца от 22 бика.Растоянието между колелата на каруцата е измерил на 20 стъпки.И това само някакъв местен татарски вожд, сигурно е имало и по големи. ....вече един съвсем друг въпрос е че въпросната 14 метрова и построената по късно на нейно място 30 метрова постройка не е юрта а е "кръгла, дървена юртообразна постройка" а разкритите в Плиска най ранни останки са си баш кръгли дъна на юрти с открит огън в средата. Някои от тях са именно около юртообразната постройка.

Плиска се разкопава от стотина години и е относително добре разкрита и датирана. Хринг или укрепен аул с площ двадесетина квадратни километра се охранява лесно при нужда когато цялото налично население се събира в него, през останалото време няма нужда от постоянна охрана, външният град на Плиска е почти ненаселен, тук там има дъна от юрти и никакви градежи, всичко е във вътрешният град, външният периметър е бил за всеки случай.. Когато Аспарух и доведеното от него население минава Дунава те се установяват в средата на плисковското поле на брега на река Асар дере, там е най старият известен стан, вероятно веднага са започнали да правят палисада подобно на римските военни лагери, идеята им не е била да правят столица с дворци, базилики и водопроводи а просто укрепен лагер, сумати днешни европейски градове са възникнали по същият начин- като римски укрепени военни лагери. Плисковското поле е най близкото нещо до степ което има на юг от Дунава и естествено че го заемат, не са заели Дръстър или Варна защото градовете все още не са им нужни, поне първите сезони се изхранват основно от скотовъдство и за това им трябва равно поле и паша за добитъка, за това и се нанасят по средата на нищото и започват отначало. Градът, другите укрепени аули и всичко останало си идва след това, в началото е било просто куп юрти на брега на река.

Плиска е саздадена не като столица, административен център или дворцов комплекс а като укрепено място, хринг. Място достатъчно голямо като площ за да събере при нужда наличното население заедно със стадата с цитадела в центъра от която после произлиза самият столичен комплекс. Същото укрепено съоръжение е направено и на север от Дунава и то много бързо имайки предвид колко малко време се задържат там. Най ранният етап на Плиска е дървено земленият и от него има само дъна на юрти с огнища в средата, датиран е веднага след идването в плисковското плато- около последната четвърт на седми век, демек Плиска е най старото обитаемо място от ПБЦ заселено веднага след битката при Онгъла, вероятно това е бил първоначално централният лагер-аул около който бързо започват да се правят валове и дървена палисада.

Уседналостта на дагестанските българи в терекско сулакското междуречие съм я давал като пример многократно- могли , уседнали. Номадите усядат бързо и охотно стига да имат условия за това, че и градове правят. Ето как става нагледно самото усядане, доста подробно описано от първа ръка. Отново правиш грешка да сравняваш днешните степи с тези отпреди две хиляди години без да взимаш предвид климатичните изменения. Климата е цикличен, има много изследвания които го доказват, преди две хиляди години монголия е много по влажна и има много голямо население, едно климатично изменение и засуха в началото на новата ера води до инвазия на юг и на китайците им идва беля на главата под формата на гсиен ну. Това важи за всички големи социални явления в степите- инвазии, нашествия, създавания и падане на племенни съюзи, около втори-четвърти в. нещо подобно се случва в днешен Казахстан, има благоприятни условия за скотовъдство, влажен климат и пасища, бейби бум, натрупване на голямо население, към четвърти в. идва промяна на климата, засуха и намаляване на тревните площи, реките пресъхват и хората започват да измират от глад, това води до социален взрив и хуните минават Волга. Комар има едно изследване за броят население на северночерноморските степи през 5-7 в. на база брой погребения и анализ на климата, оказва се че степите са изключително слабо населени в този период, почти безлюдни, климата е много засушлив и слабо подходящ за скотовъдства, от там и поредицата кутригурски и аварски нападения, всяко едно от тях съвпада с години на голяма засуха както се оказва от един по подробен анализ на данни от сондажи и денрологични проучвания. http://iananu-kiev.a...s/1299851/_._._ 194стр.

Живота на земеделеца не е по малко времеемък и трудоемък от този на скотовъда, свободното време е заето с занятчииски дейности и обработка на продукция, то обикновенно е комбинирано с домашно животновъдство което си е достатъчно времеемко, но дори и само земеделие да е то не означава че цяла зима селяните си седят и си драпат бълхите. Както и да е, основната причина всеки да търси земеделие е не точно раздвижената сезонна заетост а че то е икономически най изгодно поради най високата добавена стойност от всяка друга форма на препитание. Добавената стойност /стопанският излишък/ от земеделие е толкова висок че благодарение на неговата реализация започва кастовото разслоение на обществото, създават се търговско заменните отношения и всички свързани с тях дейности което води до сегментаризация и разслоение на обществото, всеки от тези слоеве се специализира и така се появяват сложните науки и занаяти. При нито една друга форма на препитание това не е възможно поради ниската добавена стойност. Иначе и това което казваш за земеделието и разликите му със скотовъдството е точно така, съгласен съм с него още повече че вече съм го обяснявал същото. Това за монголоидността на хуните няма да го коментирам, прекалено инфантилно е, има си антропологически и археологически изследвания по въпроса но първо прочети Приск по внимателно и виж кои как нарича. Целият този спор както всеки спор с теб е абсолютна загуба на време, обясняваме си едни и същи неща само защото на теб ти се спори по принцип. Преди да дойдат в ПБЦ прабългарите са подвижни скотовъди, след това усядат в рамките на едно поколение, това е археологически факт. Ама защо, ама как.....това сам си го търси и чети ако имаш свободно време и повече не мисля да продължавам това безидейно преживяне по темата. Д.Димитров Прабългарите в северното и западното черноморие. /Аспаруховите прабългари през последните десетилетия на седми в. стр. 195, Прабългарските селища през 8-9в. стр. 220/

Ако земеделието беше толкова неефективно и трудоемко нямаше всичко живо да напъва да става земеделец- от кроманьонците до степните кочевники които усядат много чевръсто при първа възможност. Благодарение на земеделието са построени пирамиди и китайски стени и най общо казано цялата човешка цивилизация, допреди някой да се сети за двете шепи ечемик хората са живели в пещери и са млатели мамутите между рогата за да се прехранват.

Айде да не разсъждаваме толкова схематично, като съм казал няколко сезона това не означава че пак трябва да почнем да броим монголските овце. Хазарите нямат никаква полза да оставят данъкоплатците си да умрът от глад, за колко точно сезона е станало усядането нито знаем нито има толкова значение, факт е че краят на номадската култура идва с идването на хазарите, единствените известни степни номади след това са самите хазари със собственият си погребален обичай, прабългари и алани в рамките на хаганата усядат /алани има на много места по това време вкл. и в африка, говорим за тези които са в хаганата/. СМК нито е някакво изключение, нито е толкова развита че да е странна и необяснима, земеделци в степите и толкова, както знаем степите са много плодородни, днес са житница, единственото условие да се пръкне там земеделие и усядане е поне няколко поредни години да имаш гаранция че няма да ти отвеят къщата поредната скитаща орда кутригури тръгнала да плячкосва балканите. Явно в Хазарският хаганат се създава сигурна постоянна среда благоприятстваща постоянно местоживеене и трайно усядане и после нещата бързо си стават, те номадите не са глупаци, ясно им е че земеделието всякак е по оферта от това да гониш говедата по цял ден из полето в студ и жега и да набиваш само сушена извара и конско мляко. Абсолюто същото е положението и в ПБЦ но по малко по други причини- първо вече няма условия за сезонно подвижно скотовъдство и второ имаме някаква сигурна да я наречем държава която предлага достатъчна защита за това да си седнеш на д. и да си сигурен че догодина по това време ще си на същото място, идеята за двете шепи ечемик метнати зад кошарата си идва автоматично. Освен това в ПБЦ ползват ноу хау, голяма част /вероятно по голямата / от населението което идва тук с Аспарух има земеделски традиции, Въжарова и Д.Димитров правят сравнение на животните жертвани в гробовете с кремация и трупополагане в ПБЦ, при кремациите има първо повече животни и второ много повече прасета, птици и яйца /типичните животни при уседналите/ докато при инхумациите са предимно овце, много показателно и потвърждаващо предположението че тези с кремациите са пенковци и пастирци. "Какво им пречи на баяновите българи да си дигнат чуковете към свободни територии?" А защо да го правят?! Да не говорим какви и доколко свободни територии има в Европа по това време, но защо наистина да бягат, хазари квазари ....какво значение има, говорят еднакъв език и имат сходни обичаи и култура, новите им предлагат същото каквото им е предлагал и Кубрат в СВБ- защита, сигурност срещу това да са изрядни данъкоплатци. И наистина- двеста години СМК си съществува и цъфти докато хаганата запада и печенегите не я съсипват, така че баяновите българи общо взето са си опекли работата и са направили разумен избор, Аспарух и другите решават да рискуват. Периода за това е средата на седми началото на осми век, усядането е станало доста бързо, всъщност то е нужно само зимните егреци да станат постоянни и около тях да нахвърлят шепа просо и ечемик, правели са го и хазари и татаромонголите дори, какво им пречи на нашите да го направят. Ако има някакви други теории или предположения да ги чуем /въпреки че разпада на СВБ е момента в който започва да ми става безинтересно/.

Имаш по добра ?

Какви точно доказателства и подробни обяснения искаш да ти представя?! Ето ти го написано черно на бяло, прочети го, обмисли го и ако имаш някакви въпроси обърни се към авторите. http://odnapl1yazyk.narod.ru/protobul03.htm

Усядането в степите го налагат хазарите. Те идват и заемат пасищата на предходните номади и нямайки друг избор бившите номади усядат и преминават към земеделие. Този процес може да трае буквално няколко години /земеделски сезона/ , самите хазари до края на хаганата си остават чисти номади скотовъди въпреки че строят градове. Уседнали групи известни за сега са само българи и алани, самите алани не са били част от Сивашовка защото имат коренно различен погребален обичай и антропологичен тип от прабългарите, съвместните общи некрополи с българи са следствие на еднаквият социален статус който имат с нашите - като васално население. В цялата Зливки и изобщо в СМК няма оръжия но има много земеделски сечива, това показва социалният и икономически статус който имат българите в рамките на хаганата. След като нямат вече военна класа няма и нужда от единични погребения с кон и оръжие, погребалният ритуал в Зливки е много по опростен в сравнение с предходния, няма ниши, стъпала, подбой, коне, оръжие и снаряжение, има обикновенна грунтова яма и малко храна в гърне до главата. В хазарският хаганат остава основно мирно земеделско население от прабългари и няколко военни наемни гарнизона в Саркел и някои други укрепени центрове. А самите алани си живеят преди това в С.Кавказ, от там са разбутани от хазарите и някои от тях правят СМК с нашите, изобщо алани и прабългари изглежда се разбират добре защото имат дългогодишни традиции в съвместното съжителство в С.Кавказ и Дагестан още от шести век. При траките погребенията в могили са само за една избрана прослойка точно както единичните погребения от ПБЦ въпреки усядането. Ако всичките траки се погребваха в индивидуални могили нямаше да остане място за друго.

1.С изключение на общите некрополи които са много индивидуалните погребения не са толкова много, по малко от десетина са, допреди няколко години и толкова не бяха известни, изобщо погребалният обичай на прабългарската езическа аристокрация в ПБЦ дълго време беше неизвестен вероятно защото е бил скрит, освен това има го същият елемент и като в степните погребения- те не са малко а просто трудно се откриват, пръснати са на огромно растояние, хаотично, където е бил със стадото и юртите в този момент там са го закопали и почти всички са открити случайно при изкопни дейности. Със скритите погребения на аристокрацията се обясняват и девташларите, те са поменални паметници разположени около пътя но до тях няма погребения, така те се явяват надгробни паметници на скрит на друго място гроб. Самите девташлари ако загледаме картите са разположени около пътя между Плиска и култовият комплекс Златна нива който е някакво религиозно съоръжение. 2. Общо взето само Кабиюк, но другите известни такива погребения не са разкрити по нормален начин, или са частични находки или са разрушени в хода на случайнотоим разкриване, но си запазват разни сходни елементи и заради това ги свързват със Сивашовка и Перешчепина. 3.Усядането. Единичните погребения в степите са белег за номадизъм, груповите некрополи за усядане, в рамките на хазарският хаганат малкото останали българи бързо усядат и за това културата Сивашовка прекратява съществуването си а идва СМК с груповите некрополи на земеделско и занаятчиско население без оръжие.Една от големите разлики между СМК и предходните култури е липсата на оръжие, в цялата Зливки са открити няколко боздугана тип "кизляк", или селски боздуган както го наричат археолозите- малка метална или костена топка с дупка за въже която се носи скрита на кръста, няма вече палаши, брони, коне и тн. Но пък има сърпове и земеделски сечива. http://odnapl1yazyk.narod.ru/protobul03.htm

Този приятел който направи изследването за конете беше започнал да търси нещо и за кучетата но не знам докъде го докара, аз рових но в малко по друга посока- интересуваше ме силно изразеното кучепоклонничество при прабългарите и може ли да се направи някаква връзка от това. Рашев споменава на едно място че е скитски обичай но се оказа че някаква форма на култ към кучето и свързани с това кучешки жертвоприношения има във всички народи занимаващи се с животновъдство, кучето е неизбежен спътник на животновъдите а превръщането му в жертвено животно е практическа форма на неизбежната нужда от редуциране на броят му, по същата причина гергьовското агне по традиция е мъжко не заради друго ами защото мъжките са безполезни и за това религиозният канон ги праща на шарапташа. Намерих разни легенди за кучета и при евенките еленовъди, келти и при тибетци, при сибирските и алтайските народи кучето е на особена почит във фолклора- охранява входа към подземният свят, вижда духове, предпазва от зли поличби и тн. те отнасят кучето към легендите си за първите хора на които то е спътник. Има нещо интересно- при хантите има обичай ако тялото на убития не е намерено то може да бъде заместено от жертвено куче, има няколко известни самостоятелни погребения на кучета свързани с прабългарите като това от могила 12 край Плиска. http://adonay-forum.com/masterskaya_sudbyi_adonai_myi_i_nashi_domashnie_zhivotnyie/ohotnik_ohrannik_i_mifologicheskiy_geroy_kakuyu_rol_igrala_sobaka_v_istorii/10/?wap2 При тюрките погребенията на кучета са известни във всичките им периоди както и при хазарите където кучето е много често срещано жертвено животно. http://kronk.narod.ru/library/arslanova-fh-1969.htm Това е нормално за примитивни народи които са свързани по тясно с кучето като помощник в бита, при уседнали градски народи уличното куче сдобива сатут на паразит, за това и култа към кучетата води по често към степни и южносибирски народи а не към уседнали цивилизации но това е по скоро чисто практически елемент а не етноопределящ. За произхода на нашите овчарски породи нищо не съм намерил, има разни статии из нета но не са сериозни.

Да, "конско чучело" е съкратено общо понятие което е неточно и го ползвам просто за краткост, в повечето случаи конските кости не са оформени като позиция на кон а са просто нахвърляни в краката на погребаният както е в Кабиюк или В.Малай и М.Бугор, има и някои случаи при които костите под коленете и главата са анатомично подредени и дори мисля че кожата беше пълна със слама за да се оформи конска фигура. При всяко положение става въпрос не за погребение на цял кон а за части от коня и по точно само онези части които са негодни за ядене- кокалестата глава и пищялките с копитата, останалото са се изхитрили да го излапат на поменалният пир, хитър погребален обичай измислен много отдавна и охотно възприет от изгладнелите атилови хуни. Много интересен, специфичен и важен обичай е, за това постоянно меля за него. Разбира се има и цели коне, в Сивашовка например има доста погребения с цял кон наред с частичният конски скелет, смята се че това е в следствие на социалният статус и за това като правило погребенията с по богат инвентар са с цели коне но не винаги, в Кабиюк напримерно доста богато аристократично погребение е с частичен кон също и В.Малай където има 30 конски черепа и няколко гръбнака и нито един цял кон,така че може да става въпрос и за някакви локални племенни различия. Все пак погребенията с частичен скелет са преобладаващи, освен това има разлика при разположението на целият кон при тюркският обичай и нашият, при тюркутите конят винаги е вдясно от ездача, приклекнал или седнал с глава към краката на погребания така че да бъде готов за яхване когато ездачът възкресе из мертвих. Класическо такова положение е гроб 33 от Нови пазар примерно.

За конските чучела Рашев /и не само той/ казва: "Частичното погребване на кон/ конска кожа/ череп и крака под коленете е несвойствена за местният погребален обичай практика, известна е от първото- второто хилядолетие пр.н. е. зад Урал донесен от хуните на запад след четвърти век". Това е един от обичаите които хуните акумулират от угрите директно или от угорски елементи увлечени с тях по пътя им на запад.До идването на хуните този обичай е непознат в степите, след тях става масов при тях, прабългари и авари. Всички елементи от погребалният обичай на хуни и прабългари са следствие на заемка както и всичките им културни обичаи, да се определя произхода на прабългарите на база всеки от тези елементи поотделно и да бъдат свързвани с конкретният етнос от който той произхожда е много погрешен подход защото неизбежно опираме или до всеки произволно избран етнос или култура от който е заимстван обичаят или в крайна сметка до неандерталците, за това по правилно е погребалният обичай първо да се разглежда комплексно. Всеки един от културните елементи е привнесен от някакъв етнос който участва в етногенезата, примерно конското чучело говори за угорски елементи, подбоят, ИЧД и още ред други обичаи говорят за много голям сарматски компонент и така нататъка, но в крайна сметка имаме един комплексен погребален обичай който от един момент нататъка е устойчив и до голяма степен етноопределящ. Изобщо периода на ВПН особено в степите си е голяма смесица на народи и култури, има сходни форми на материалната култура породени от еднаквата среда на обитание, има смесване на големи маси новодошло и заварено население което прави етнически, езиков и културен микс. От един момент нататъка обаче, вероятно от около пети -шести век група сродни племена се консолидират достатъчно за да избистрят един общ комплексен погребален обичай който става достатъчно отличим и устойчив за тях че да се задържи през следващите няколко века, до приемането на християнството в ПБЦ и исляма в ВБ. Погребалният обичай на прабългарите в степният им период от шести -седми век и някои от погребенията в ПБЦ е наследство най вече от хуните като комплекс с много силни сарматски елементи, има същите специфични черти които не се срещат при останалите съседни или предходни народи. Погребалният обичай се смята за относително сигурен белег за определяне според археолозите, щом ти се занимава направи един списък с погребалните обичаи на изестните народи свързвани с прабългарите било като проектопредци или като съседи в конкретният регион, това са скити, сармати, алани, хуни, славяни, хазари, тюркути, авари, согдийци, памирци, бактрийци и прочие афганистанци и да видим къде ще имаме най пълно съвпадение. Ето примерно един такъв опит макар и отнасящ се за малко по късен период. http://www.dissercat...b-etno-kulturno

....а погребенията като цяло са неандерталски специалитет доколкото неандерталците са първите известни хоминиди които погребват мъртвите си....... Това прави ли прабългарите неандерталци? Да ти кажа отсега че конското чучело пък е угорски обичай, това не прави хуните угри, подбоят пък е кушански но и това не прави сарматите кушани.......

Ако имаш предвид разликата между степните погребения до седми век и езическите погребения в ПБЦ- да, степният обичай очевидно е изоставен, вместо него и в хазарският хаганат и в ПБЦ имаме общи некрополи, вероятно заради започналото уядане и на двете места. Въпреки това в ПБЦ имаме серия от единични погребения които запазват чертите на групата Сивашовка в погребалният обичй наред с общи некрополи близо до селища. Така че прекъсване на линията няма, просто се променя средата на обитание и от там начина на живот, основните черти от погребалният обичай обаче си остават сред аристокрацията и военната прослойка, виж прикачения файл и заключението на археолозите за връзката и сходствата на аристократичните единични погребения със степните от Сивашовка и Перешчепина /стр. 67./, очевидно аристокрацията или ядрото на прабългарите което условно наричам "уногондури" запазва степните си погребални обичаи дори и към осми век. пп Не ми дава да прикача файла, прекалено голям е. "Находките от Велино и Златари и аристократичните гробове на дунавските българи" Б.Тотев, О.Пелевина, Археология 2010, кн. 3-4

Там са си и до днес дори, ама какво общо имат с нашите освен че ги ползват да въртят търговийка както всички номади?

Една от големите разлики между хазарските и предходните погребения е външното обозначение на гроба, при раннохазарските погребения от края на седми век като Сидори, Чир юрт, Клин яр, Соколовские балки, Керчик и тн. са така наречените ровики и поменални площадки, в предходният период няма такива елементи- те са характерни за тюркутите,при хазарите конят вече е цял и се полага в обща яма с погребаният, подбоят също изчезва като елемент, оръжието е друго. Общо взето разликата между хазарският и българският период е в положението и целостта на коня в повечето случаи, поменалните площадки които са тюркски табиет и лъкът който е хазарски тип и заменя хунобългарският тип. Друга голяма разлика е че българските гробове във всички известни случаи са вторични подмогилни а хазарските са първични могилни с поменални съоръжения /площадки, ровчета, оградки.../. Конското чучело е типично хуно български обичай, в степите се появява с хуните в края на 4 в. и изчезва с българите в края на седми в., известен е при аварите и го няма при никой друг, хазари и тюркути погребват с цял кон. Примерно погребението от Покровск - гробна яма с конско чучело на стъпало и до нея подбой с трупополагане е напълно идентична с погребението от Кабиюк въпреки че има поне триста години разлика. Селища до хазарите няма - само номадски единични гробове и временни зимни станове, толкова за усядането в СВБ, първите селища и градове ще се появят едва в хазарско време. По традиция археолозите с малки изключения не разбират нищо от оръжие а това е жалко защото оръжието е отличен способ за датировка и етническо определяне, от тази гледна точка има ясна граница между хазари и прабългари. За ранносредновековно дистанционно оръжие- Худяков, А.Семенов,А. Савин, Круглов. Круглов и Комар са най подробни за любимите им хазари като първият е много добър в техническата част на оръжията и най вече систематиката на лъковете.

Уногондури не се споменават тук и там а само на едно място- при Теофан, от там насетне всички повтарят това от Багрянородни и К. Вайгел та до днес. Как ги е измислил тези уно /или оно-/ гондури не е ясно, Никифор не ги споменава и нарича българите винаги хуни, а той е по достоверният от двамата които преписват загубеният общ източник. Погребалният обичай на културата Сивашовка и предходната и и свързана с нея Покровск е един и е ясно отличим в детайлите си, за това този погребален обичай се свързва с така наречената от археолозите "българска група" племена а времето му се нарича "българско време" в степите, предходно е от "хунското време" което има същият погребален обичай но с различни елементи в материалната култура и е следходно от "хазарското време" което има съвсем различен погребален обичай. Хазарите идват в средата на седми век с падането на СВБ точно както е казано и в историческите извори, носят конструктивно нов вид оръжие и нов погребален обичай както и някои нови елементи от материалната култура- нови токи, катарамки, метални апликации и тн.

" .......защото никаква промяна на прогребалният обичай няма в северно и източно черноморските степи до хазарско време." За разлика от бул, вул и вунд - фонетичните гимнастики погребалният обичай не лъже и за това се смята за относително сигурен етно и културно определящ признак. Особено когато е обособен в детайлите и рязко отличаващ се от всички останали такива в този регион и епоха вкл. и от "анти, гети , сармати или алани ". Утигури или уногондури- погребват се по един и същи начин и имат едно и също специфично оръжие което се променя заедно с промяната на погребалният обичай но в целият предходен период си остава неизменно, смяната на конструкцията на лъкът е показателна как се сменя културата и етноса в региона.

Уногондури никъде не са споменати успоредно с утигури, за това и се смята че по време на тюркските им васални отношения някакси утигурите са станали уногондури, кутригурите си остават, изглежда те са доста силно племе с известна самостоятелност защото в рамките на СВБ се споменават като отделен макар и сроден компонент. Последното споменаване на утигурите е при Менандър относно посланничеството на Валентин при Турксант от 576 г., след това внезапно Теофан започва да говори за "Кубрат, господар на уногондурите" , и тъй като живеят на същите места на които преди това са поставяни утигурите някак си се приема че са идентични или поне производни. Дори и да са били различни племена то те са били от една и съща културна група защото никаква промяна на прогребалният обичай няма в северно и източно черноморските степи до хазарско време.

Хунският съюз се състои от племена които за двадесетината години съществуване на атиловата "империя" няма как да се миксират дотолкова че да се получи един народ с един език и един етнос. За това в този съюз си има алани, германи, предполагаемо славяни и хуни които са си хуни и си говорят хунски език, смятат се за хуни, гордеят се с това и самите те правят разлика между себе си които смятат за по висши и останалите които не са хуни. А колкото до въпросният хунски език който Приск обособява и различава от останалите говорени в хунският съюз езици....ами дай предложение за него, нека не е тюркски, добре. Какъв да е тогава айде да видим? пп Като махнем пра от прабългарите получаваме нещо което няма отношение към въпросите които зададох.

За да избегна следващите флексии и финтове ще ти конретизирам въпроса максимално. Под "прабългари" разбираме Кубрат, Аспарух, Баян и водените от тях сънародници, едноплеменници и едноезичници /според изворите/. Имаме ли консенсус по този въпрос ? Под славянски език говорим и писмен след девети век в ПБЦ разбираме т.нар. старобългарски или още известен като черковнославянски, "Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. В старите паметници този език първоначално бива наричан ѩзыкъ словѣньскъ /іензыкъ слов[iе]ньскъ/, а впоследствие ѩзыкъ блъгарьскъ /іензыкъ блъгарьскъ/. " Това е езикът на който са написани най ранните старобългарски документи като надписът на Мостич и "Ананиев надпис". Имаме ли консенсус по този въпрос? Ако по двата въпроса определящи термина "прабългари" и "старобългарски език" имаме консеснус то задавам конкретен въпрос : Възможно ли е родният език на Кубрат, Аспарух и техните едноплеменници да е бил старобългарски ? И в случай че родният им език е бил различен то каква причина би могло да има да заменят родният си език с въпросният старобългарски ? Това са конкретни въпроси, моля без философски отклонения.

Цялото това нещо няма абсолютно никакво значение спрямо факта че прабългарите сменят езикът си с друг напълно чужд за тях. Кога, как, защо, къде, кои и тн. риторики не ни интересуват. Интересува ни следният елементарен факт: Когато прабългарите идват на територията на ПБЦ те говорят език различен от този който проговарят по късно /или ще ме убеждаваш че Аспарух говори черковнославянски ?!/, смяната на езика става в период от два или три века, но оргиналният прабългарски език изчезва оставяйки само името си и още стотина думи. Това е фактът, сега ти ако искаш продължавай да си броиш монголските овце с въпроси от типа " ако дори и един българин говори прабългарски език в Х в. то означава ли че прабългарският език все още е говорим".

Но и не може да обясни защо прабългарите проговарят чуждият за тях славянски. Дори да приемем хипотезата че прабългарите са иранци и ираноезични то славянският който става официален говорим език след средата на девети век е чужд за тях така както днес руският е чужд за осетинският, според иранската хипотеза прабългарите са аланосармати и говорят език много близък до днешният осетински, внезапно проговарят старобългарски който пък е много близък до днешният руски а двата езика са напълно различни и чужди ако и да са от едно езиково семейство. Нищо преди идването на прабългарите под дунава не ни дава основание да смятаме че са се пославянчили, напротив- казва се че езикът им е близък до хазарския. И дори и в този случай да приемем че хазарите са ирански етнос и ираноезични то пак няма как да говорят славянски. Изобщо славянският език при всяко положение е чужд на прабългарите и какъвто и език да са говорели то той не е бил славянски, така че славяноезичието след девети век иа само едно логично обяснение и то е количественият фактор.