Raven

Това си е чисто и просто "теорията Рашев" която съм защитавал винаги и която смятам за най адекватна към дадения момент. Проблемът е че Рашев си беше отявлен иранофил, да - винаги е споменавал и отстоявал хунските елементи и вторичната тюркизация с възможна дори тюркутска аристократична линия сред прабългарската аристокрация просто никога не им е обръщал внимание, за него винаги важни и интересни са били иранските елементи основно сармати и скити, докато на мен по интересни са ми хуните и северно азиатските народи и култури и за това по често търся тази връзка.

Като ми пишеш пенке ле кой ли ми те чете..... Та да повторим белким некой този път земе да вникне: В Евразийските степи кремациите са непознати до идването на атиловите хуни /ще уточним че от историческа гледна точка това става в 372г. а от археологическа първите фиксирани контакти са малко по ранни ама пак там нейде/. Нито сармати, нито скити или други обитатели на степите се горят, също така нито хионити нито такщтъкци някога са обитавали евразийските причерноморски степи преди атиловите хуни още повече пък. Хуни се горят рядко а при тюрките в степния им период е по скоро отживелица, да не говорим че в повечето случаи дори не е сигурно че са кремация с цел погребение или някакви погребални или религиозни ритуали свързани с горене както във Вознесенка примерно. И най сетне отново за най яростните амбразурчици- кремацията няма никаква етническа връзка, горят се защото имат дърва, като им свършат се копаят. Абе вие като прочетете тюрк някъде и направо изкикиридквате ! Хионитите не могат да обяснят нищо свързано с хуните защото най вероятно нямат връзка, просто фонетично сходство в имената подобно на птолемеевите уни. Ако аристокрацията в ПБЦ се е кремирала както намекваш къде са кремациите? /Впрочем има такива по могилите около Плиска но там ритуала е такъв че по скоро няма да ти хареса./ Багатур не е иранска титла а чисто тюркска и по сетне монголска. Да - титлата се състои от две думи, едната с ирански корен и по този начин сигурно има ирански произход както половината тюркски думи, но самата титла "багатур" е непозната в ирански свят, позната е единствено в тюркска езикова и културна среда и по този начин титлата е чисто тюркска. Освен това ако произхода на думата е критерий за етническа принадлежност то тюрките и монголците без съмнение са почти чисти иранци.

Точно това казвам и аз, Кабиюк е типично хунско за разлика от Н. Пазар където имаме тюрко хаганатски черти в оръжието и погребалният обичай. Така наречените прабългари в ПБЦ са били доста нееднородно население и от културна и от етническа гледна точка, като гледам антропологичен опис на Н. Пазар примерно и други некрополи - има ги представени почти всички раси и расови типове, от чисти европоиди чисти монголоиди вкл. и много смесени преходни типове да не говорим за двата негроида, и това в рамките само на един некропол.

Двете основни граматични особености са ламдизъм и ротацизъм и не важат само за шран-сазан ами за всички известни прабългарско чувашки думи. Колкото до Приск- прочети го, много е интересен, после ще го обсъдим. Той за разлика от теб различава скити от царски скити, като го прочетеш ще разбереш какво иска да каже и ще говорим. Тюркоезичието на хуните е недоказуемо и се базира на косвен извод - идват от място на което се говори такъв език и изглеждат като хората които по това време го говорят, остава да са говорели виетнамски. Монголоидността на хуните е археологически и антропологически научен факт, общо взето за всяко известно днес хунско погребение важи правилото че погребаният има видима монголоидност и черепна деформация, доколкото знам май няма изключения, тези двата белега се смятат за едни от основните наред с други чисто материални и погребални обичаи. пп Между другото Приск описва хунската общност в края на хунската епоха, първо тази хунска общност включва същинските хуни, племето на Атила наричано от него "царски скити" за да ги отличи от останалите "скити" и въпросните останали които пък за тези сто години така са се объркали че в някои случаи са неразличими, имаме примери за хуно германски бракове, вероятно славяни, алани, масгути и какво ли още не познато ни сега като "хунска империя". През цялата стотина годишна хунска епоха имаме смесване на народи, при създаването на държавата на Атила всичките те влизат в рамката хуни но все пак и от археологическа и от историческа гледна точка имаме примери за различия- самият Атила дава пример за един от съветниците си Едеко за който казва че макар че не е хун е храбър като истински хун, друг хунски военачалник Алтиас е наречен истински хун, нисък на ръст и жилав, Атила е описан като "с вид характерен за народа му", така че имаме ясно обособена разлика между същински хуни и останалите части от това племенно обединение или държава или както и там да го наречем.

Мисълта ми за разделението беше по скоро за градско уседнало и неградско население, ясно е че кучето е полезно и за земеделците макар че не е основен помощник както за скотовъдите особено за подвижните. Няма начин да пасеш черда от няколкостотин глави добитък ако нямаш обучени овчарски кучета които да ги събират, докато за един земеделец кучето е просто полезен пазач на дома и дига джабала когато се наложи, но не е основно животно както при номада скотовъдец. Като цяло кучето няма добро име по принцип в нашата култура, от там и всичките негативни изрази с негово участие- ще те пребия като куче, да умреш като куче, гладен като куче, кучешки живот, влачи се като пребито куче и тн. Да не говорим че на един земеделец надали ще му дойде на ума да ползва кучето като клетвен атрибут при държавни церемонии или да го погребва като човек каквито примери имаме от езическия период. Въпреки че земеделците уважават кучето прабългарите са му отдавали несравнимо по голямо значение.

Освен хуносарматска аристокрация имаме хуносарматски период в степите, хуносарматски лъкове, хуносарматски бронзови огледала, хуносарматски погребални обичаи и още сумай ти археологическа терминология. Сарматите не са изчезнали, просто в един момент вече не са се наричали така, в постхунската епоха сарматските остатъци са основният пълнеж на повечето обитатели на степите, за това говори и антропологията. От нейна гледна точка имаме няколко големи вълни от монголоиди идващи от изток, първо в края на четвърти в. за първи път имаме поява на силно изразен монголоиден антропологичен тип на запад от Урал- това са атиловите хуни, през следващите няколко века този тип е значително омекотен и се свежда до слабо изразена метисизация, при кумани, печенеги и волжки българи е много слаб, след това в орденски времена след 12 в. имаме нов силен такъв приток директно идващ от монголия, антропологичния тип на Волжка България рязко се сменя, през следващите няколко века отново настъпва утаяване и смесване и се стига до днешният тип туранид характерен за евразия със съответното засилване на изток и отслабване на запад. Османските и селджукските турци например идвайки на балканите са си почти чисти европоиди нищо че са тюрки от сой, за това и днес в Турция няма монголоиди ако че са тюрки. Степите са котел, там миксът винаги е бил голям поради невъзможността са усядане и обособяване на чисти етноси и култури, за това е странно да си правите извод от една дума за произхода на цял народ.

Говорим си едни и същи глупости с теб от години. Всички известни преки и непреки предадени езикови остатъци от прабългарския език както и двете основни граматични особености водят към чувашкия. Какъв е той си прочети отделно, това е , декември, януари....все си е това положението.

Т.нар. конско чучело е типичен хунски табиет, непознат до 4 в. в Евразия и Европа и характерен след това само за три народа- атилови хуни, прабългари и авари. Класическо такова погребение е Кабиюк м.4 и почти цялата Сивашовка. Подбоят пък си е стара сарматска традиция с ЦА произход - нещо кушанско изначално или там нейде, появява се при сарматите в късния им период. Погребенията с коне в Н. Пазар са типично тюркутски, цял кон в положение готово за яхване. Отделно там инвентара е много тюркутски - извити саби с крушовидна глава на дръжкта, тюркутски коланен набор познат от погребенията във Велино, Златаре и Дивдядово, дълбоко седло, това говори за някаква тюркутизирана войнска аристокрация в рамките на прабългарската общност която пък в ПБЦ по всичко личи че е най малкото двукомпонентна а вероятно има дори три изразени компонента- стара хуносарматска аристокрация вторично тюркутизирана и ираноезично обикновенно население, тази конструкция обяснява изолацията на алтайския език който може да е само придворен или войнски, към това със сигурност добавяме кремиращо се пенковско антско население насъбрано по пътя и ето ти причината за бързото отмиране на чувашко алтайския език и замяната му с този странен южнославянски различен от останалите славянски езици. Не казвам да забравите зороастризма а да прочетете поне два реда за него. Тогава сами ще стигнете до извода че трябва да го забравите.

По горе го пуснах това интервю в по разширения му вариант. Лично на мен най ми хареса тъкането на коприна от прабългарите в юртите им.

Не съм много в час с тюркутите и тюрките изобщо но доколкото знам при тюркутските погребения конят се намира в дясно от ездача, приседнал, с глава към краката на погребания в позиция удобна за яхване когато ездача стане. Точно както е положението в Н. Пазар. Кремацията и инхумацията зависят основно от хабитата, тук имаме същото за което говорех по горе- логическа необходимост канонизирана и узаконена с религиозна догма. Логиката е елементарна- горят се жители на гори и лесостепи- викинги, славяни, траки, индийци, чат пат римляни и тн. Никога не се горят обитатели на безлесни райони- степняци, туареги, ескимоси, чукчи.... Тюркутите се горят в ранният си период когато обитават горите на Алтай, когато се степнизират естествено изменят религията си така че за "узаконят" навият погребален обичай инхумация породен от една чисто природна необходимест- нема дърва. В случая интересен факт е че скити и сармати никога, ама никога не са се горили, първите известни кремации в степите са хунски и то единични. И след тях кремацията е много рядка дори и при тюрките, изглежда е някакъв отглас от миналото запазен за особени случаи.

Тюркският и монголския тенгризъм е едно много спорно и тълкувателно понятие, тенгризма прочее не е институционализирана и канонизирана религия, няма църква, свещенни книги, божи заповеди и апостоли и в две съседни долини може да има две различаващи се в детайла тълкувания на тенгризма въпреки че в основата си си е единна религия или вярване. Дунавският тенгризъм доколкото го е имало е форма на такова тълкувание, изобщо не е ясно дали е бил религия или просто каприз на един владетел. Освен това ПБЦ до Крум е едно, след Крум вероятно е съвсем друго нещо, друга култура и тн. /вкл и друг етнически състав/. Всичките тези багатури и багаини всъщност може да са следкрумови понятия и в докрумово време изобщо да не сме ги имали. Прабългарите не са били тюрки, не и в смисъла който влагате, били са тюркоезични поне една част то тях или са говорели диалект близък до тюркския или алтайския и за това се смятат формално за тюрки, били са силно тюркизирани поне част от аристокрацията защото погребенията с коне от ПБЦ са си чисто тюркски както и сабите им, коланите, седлата и тн. Тези от гробове 27 и 33 от Н. Пазар ако не са чисти тюркути то поне са тюркутомани. Зороастризма просто го забравете и всяко споменаване на зороастризъм и прабългари в един контекст е чист хумор, култ към кучето има и то основен но делене на етнически принцип според мен е нелогично, култовете и вярванията изобщо са форма на узаконяване на чисто прагматични положения, в тях има житейска логика. Пример- днес за нас змията е зло и опасно животно, в чисто земеделские цивилизации обаче като Ц. Америка, Египет и Индия змията е основно божество и царски символ а убиването и съответно е табу защото хората са се светнали че най големия унищожител на посевни гризачи трябва да се пази вкл. и с митологизиране и канонизиране.

Защо да не е , при тюркският тенгризъм го има крилатото куче Хубай, при монголите има име Ногай /куче/ което преминава при днешните тюрки като Нохай. По принцип има връзка вълк-куче според тюрките, вълкът се превръща в куче при някои локални тенгристки вярвания и тълкувания и местни легенди. "О культе собаки у скифского населения Северного Причерноморья в VI–II вв. до н. э. Как известно, культ собаки имел широкое распространение в среде индоевропейских народов (Литвинский, Седов, 1984). Будучи священным животным у всех ираноязычных народов, собака особенно почиталась молодыми воинами и охотниками. В частности, Ф.Х. Гутнов связывает происхождение имени предводителя скифов времён переднеазиатских походов – Ишпакая, с ираноязычным "spaka" – собака (Гутнов, 1999). Некоторые исследователи связывают культ собаки с религиозными представлениями, занесенными в Причерноморье Эгейскими мореплавателями (Денисова, 1981).Анализ всех имеющихся по изучаемому вопросу данных, как погребального обряда, так и погребального инвентаря показывает, что культ соб аки существовал у скифов Северного Причерноморья изначально, как у всех индоевропейских народов. Это выразилось в обряде помещения соб аки в могилу, а также в изображениях этого животного на различных предметах погребального инвентаря. Для указанной территории этот культ фиксируется с VI в. до н. э. на поселениях, а с V в. до н. э. появляется в погребальных памятниках. До конца IV в. до н. э. захоронения соб ак встречаются исключительно в аристократических погребениях и в первой половине III в. до н. э. они продолжают оставаться атрибутом погребений аристократии, но их число заметно увеличивается. Для этого времени погребения с сопровождающими захоронениями соб ак отмечены только для Нижнедунайской группы скифских могильников (Кугурлуй, Дервент, Градешка) и Е. Ф. Редина (1989) отмечает «значительный процент» таких погребений. Наиболее массовым обряд захоронения соб ак становится во второй половине III–II вв. до н. э., когда этот культ превращается из аристократического в обиходный, свойственный и рядовому населению.Выделяются три основных направления развития культа соб аки в Северном Причерноморье. На городищах и поселениях он был, вероятно, связан с культом женского начала и плодородия. Помещение собак в женские погребения, в свою очередь, могло быть связано с тем, что образ соб аки осознавался скифами как элемент культа Великого женского божества (Денисова, 1981; Шауб, 1999). В то же время, захоронения соб ак в мужских погребениях было бы уместно интерпретировать как отголосок культа «spaka». Но, не исключено, что во всех случаях целью захоронения соб аки являлась символическая охрана (сопровождение) погребенного в царстве мертвых. [23] http://annals.xlegio.ru/life/mobcm11.htm Погребения тюркского времени в Восточном Казахстане. ...Небезынтересна и ещё одна деталь обряда погребения в тюркских курганах — специальные захоронения собаки с человеком. В Зевакинском могильнике отмечено два таких случая захоронения. [8] В кургане 1 скелет собаки лежал непосредственно в могиле, а в кургане 39 — на краю могилы (мордой к скелету человека).Обычай специального захоронения человека вместе с соб акой наблюдается ещё в предтюркский период. Кости сторожевой собаки были найдены на поселении эпохи бронзы у с. Канай Восточного Казахстана. [9] В период раннего железа погребение человека с соб акой известно по раскопкам С.С. Черникова в Восточном Казахстане. [10] Захоронения человека с соб акой в тюркских курганах встречены на Алтае (раскопки в Курайской степи), [11] а также в Хакасии (Копёнский курган 6). [12]Находки скелетов собак отмечены в салтовских погребениях, причем, как считает С.А. Плетнева, «у дмитровцев собака служила ритуальным животным. В Саркеле же собака была основным жертвенным животным». [13]Собаки породы «тазы» быстро бегают, способны догнать и задушить зверя. Среднеазиатских борзых используют чаще всего на охоте в степных, пустынных и лесостепных районах. Поэтому возможность их широкого использования древними племенами при охране стад и на охоте в ареале Прииртышья вполне вероятна. [14] Наряду с тем образ собаки занимал, по-видимому, не последнее место среди тотемов тюркских племён. На пережитки тотемизма, перешедшие от предков в традиции тюркоязычных народов, указывает И.В. Захарова. [15] С.П. Толстов, разбирая вопрос о пережитках у туркмен, отмечал жертвоприношения собак как один из важных моментов погребального культа восточных палеоазиатов. [16] На обряд захоронения человека с соб акой указывает и В.Н. Чернецов, [17] разбирая погребальный ритуал у вогулов.Из вышеизложенного следует, что специальное захоронение человека вместе с соб акой является отражением религиозных верований,(51/52)связанных с культом этого животного у некоторых древнетюркских племён Прииртышья. http://kronk.narod.ru/library/arslanova-fh-1969.htm"

Не вникваш! Определено животно початат тези на които им върши работа и съответно табуират онова което им е непригодно, след като траките са почитали кучето значи са имали файда от него. Траките са земеделци и животновъди, нормално е кучето да е на почит.

Всъщност няма никаква връзка с дадения етнос, кои точно ирански народи са почитали кучето ? Персите ? Афганистанците..... Куче почитат онези на които им върши работа- степните номади, по същество те са конни чобани и кучето им е необходимост, за това и го почитат наравно с коня, овена и тн. Когато тези същите народи станат градска уседнала цивилизация кучето от незаменим помощник се превръща в паразит и веднага добива статут на нещо което трябва да се трови с антифриз. Между другото най сериозен култ към кучето съм срещал в някои угорски племена и техните вярвания, според тях кучето превежда душите на хората между двата свята и вижда духове на мъртви, това е обяснение на силната им нокталокопия, способност да виждат в тъмното, при много сибирски народи еленовъди също има култ към кучета по обясними причини. Вълкът се почита защото е ултимативният хищник в степите, едновременно е и най голямата опасност за номадите и достоен за уважение противник, ако в Алтай живееха лъвове майката на Ашина щеше да е съгрешила с лъв. Така че култа към това или онова животно е следствие от бита и културата породени от хабитата на дадения етнос а не от неговата етническа или религиозна принадлежност, арабите и мюсулманите не ядът свинско не защото не им харесва /нашите турци си маат домуз че и питат за още като им изпадне/ просто климата в арабиите не позволява яденето на тлъсто месо а отглеждането на свиня в номадски условия не е възможно. http://www.monitor.bg/article?id=402938 И ето пак пляс коча с мистрията! Защо, защооооо....защо най добрите ни специалисти по история и археология са все микробиолози и счетоводители. Добрия академик от БАН се е нагълтал с бисерите на другото светило от същото увеселително заведени - Пепи Афганистански и ни разказва за славните древни прабългари които си донесли квадрите от Кавказ и немедлено построили каменните си дворци директно от юртите. "Освен това след 9 септември се говореше и се втълпяваше, че прабългарите били една шепа, една дружинка и попаднали на Балканите, са се стопили в славянското море. Това е една долнопробна лъжа. В Дунавска България според изследванията на проф. Рашо Рашев и Божидар Димитров българите са били между 32 и 60% от населението. А това съвсем не е една шепа. И в историческите документи за българите се говори, че са били многобройни като пясъка в морето. Освен това прабългарите не са били някакви диваци и варвари с шатри и конски опашки. Това също не е вярно. Българите идват от Каракум, заселват се в Кавказ, а от там на запад достигат до Балканите. Те са познавали каменното строителство, просото, пшеницата, обработвали са коприната, знаели са да правят килими. Имали са страхотна армия и са били много добри воини. Преди да дойдат на Балканите, са изградили няколко силни държави. Аспарух побеждава страховитата 80-хилядна византийска армия." Всяко едно изречение е уникална глупост, тъкането на коприна /изобщо тъкането по принцип от степни номади, де са ги носели тези станове?!?/, 80 хилядната византийска армия, 32% та процента население според Рашев /според същия населението на плисковското плато си е сто про прабългари/ конски опашки /човека има предвид чембас ма не знае думичката/ и нататъка по статията.......

Само за протокола за около петдесети път да отбележа че не са. Конското чучело се появява на запад от Волга с хуните и е характерно единствено за атилови хуни и прабългарски групи -Покровск, Сивашовка, ПБЦ, Същото важи и за кремацията като погребален обичай. Иначе угрите си го ползват конското чучело отпреди две хиляди години но това вече е друга тема.

Мнението на "авторитетите светила" които цитирам защото съм чел внимателно а не "по диагонал" е съвсем дуго и с тяхната "неакуратна аргументация" към момента нАучната общност консенсусно се съобразява. В колкото и теми да го чепкаме това е положението, ако има по задълбочени и сериозни автори давайте да ги четем.

1. Същинските хуни действително не са били много според съвременни изчисления, Томсън по въпроса. 2. Също така според съвременни изчисления само преминалите Дунава прабългари са били половин милион, смятаме нататъка ма с последвалите присъединявания нищо чудно и там нейде да излязат, Божо и Бакалов по въпроса. пп Улисан в аритметика изглежда не сте обърнали внимание на отметката ми че хунските погребения са единични случайни поради причина номадизъм, за разлика от нашите общи некрополи по причина усядане.

Следи има, според съвременното определение археолозите приемат за хунски онези погребения от съответният период в които имаме някои характерни и непознати допреди това елементи като едни особени женски диадеми, червен клуазон като мотив от украсата и най вече забележима монголоидност напълно непозната в Европа до четвърти в., във всички известни ми случаи придружена с ИЧД. Към това се добавят и други типични елементи от материалната култура като чисто нов тип погребален обряд /конско чучело/, специфични костени пластини от нов тип лък, нов елемент от конската сбруя наречен Г образна псалия, хунски бронзови котли, метални апликации за колани и конска сбруя... Съвкупността от тези елементи определя едно погребение като "хунско". Това са нови непознати в предходните периоди неща, разбира се не всички от тях принадлежът на "царските скити" или атиловите хуни които са ядрото на хунският племенен съюз но общо взето някои от останалите известни от този съюз като алани и германи си личът и не се бъркат. http://admw.ru/books...Volgoy-Dunaem/9 Към момента има намерени около 60 /според други източници стотина/ такива погребения, всичките са единични и всичките са случайни находки. Това е големият проблем при степните номади- нямат некрополи, погребват се единично там където ги свари, дори и да приемем че за стотината си години присъствие хуните са били общо милиони то няма как да намерим всичките им гробове поне с настоящите известни методи. Прабългарите в ПБЦ /които според някои са били стотици хиляди/ би трябвало да са оставили сумарно десетки милиони погребения за трите си века езическо съществуване но имаме само около двеста известни гроба и некрополи общо.

Ъхъ, може, те всички преди това които са виждали европейците са били красавци........ И не ги описват само ромеите а всички, но все пак поздравления де - това че хуните са били различни щото са генетично грозна раса е сто и първият кладенец от който ми носят вода.......... Сега очаквам сто и втория, че са били извънземни, само и само да не признаем че просто са били друга раса. пп Това за одирането на лицето е легенда в случай че не знаеш, така обяснявали безбрадието на хуните. Пък сплесканите носове ги обяснявали по друг начин - като деца значи им смачквали носовете с дъски да не им пречат на шлемовете. А дръпнатите им очи сигурно са обяснявали с това че са ядели много месо и от това са имали постоянна констипация....

За атиловите хуни ми е много трудно да приема че са славяноезични или сармати. Абсолютно всички описания които имаме за тях наблягат на странният и нов външен вид, всички автори се надпреварват да описват външността им- ниски, мургави, плоски безбради лица, малки очички потънали в черепа и проблясващи от там, малки сплескани носове, описанието на самият Атила от коректният в това отношение Приск е същото- сплескан нос,нисичък и набит, рядка брада, малки очи, мургав и като финал забележката че видът му е бил характерен за народът му. Това ще са най странните сармати които мога да си представя. Анализ на Приск показва че той прави разлика между хуни като племенен съюз и хуни като племе, последните той нарича царски скити по херодотов маниер и подчертава гордостта на някой същински хуни от това че са именно "царски скити" по род както и изтъкването че еди кой си бил храбър като истински хун макар че не бил по род такъв. Отделно Приск изрежда народи участващи в хунският съюз като масагети и германи, вероятно е имало и славяни, алани и българи както и много германи, Приск изрежда и езиците на които се говори в съюза- сред тях е и хунският като обособен език. Дали е бил славянски на база само три известни думи е трудно да се каже, дали е бил тюркски също, лично според мен е бил някакъв старомонголски или алтайски диалект сроден на прабългарският в оновата си и близък до езика на гсиен ну пак в основата си / с различна степен на заемки естествено/, археологическите и антропологични данни потвърждават историческите по отношение на външният вид на атиловите хуни- метисизация с забележима монголоидност. За първи път европейците масово се срещат с представители на третата от Големите раси, от там и шокът им и описанията на хуните които оприличават на гаргойли и полузверве, описанията на битът им са стандартни, той не е нов за тях и за това Амиан и други безсрамно преписват Трог и Херодот за партите описвайки битът на едни стандартни и познати от векове конни номади, новият елемент който ги шашка е външният вид и лъковете. Както и дивотията и жестокостта им, явно нещо се е случило с хуните за да залеят европа и това е довело до драстичен спад на жизненият им стандарт който също е шокирал европейците, забележката че изяждали родителите си е много интересна. Има забележки които описват шока на европейците от изкусността с която хуните влдеят лъкът, германите имали лъкове но хуните били несравними с тях, "тежко томува който стане прицел на хунски лък...." . Именно хуните превръщат лъкът в оръжие в Европа, до тогава той бил подценен и презиран ловен атрибут, след хуните лъкът става основно оръжие за векове напред в много европейски армии. /Хунският лък с твърди сии и неработеща дръжка е различен от скитският, и двата са сложносъставни но има огромна разлика в механиката и геометрията им, хунският лък се появвява в Монголия около втори в. пр. н.е. и се приписва на Модо и хората му/. Да, наистина човешките фигури и лица са едни от най често срещаните изображения при амулетите но с изключение на едно споменаване на Тангра ние не знаем името на нито един прабългарски бог, /а и Тангра може да е някаква мода на крумовата династия от аварско влияние/, при всяко положение това с тенгризма е много неясна работа. Има доста споменавания на нещата които прабългарите са обожествявали и митологизирали но богове там няма, предимно природни елементи. пп Сори ама това не се сетих къде да го пусна:

Булг не знам откъде идва / но си мисля че булгамача за момента е най добрто обяснение/ за -ар ми е мисълта. Като на авар, хазар, джунгар, татар и секви други -ар..... От езика на атиловите хуни знаем три славянско звучащи думи, половината им германо звучащи имена и другата половина персийско звучащи такива плюс няколко старотюрски евентуално от третата половина...... И извода е ? За всичике тези тохари изобщо европоидни напъни породени от спорни тълкувания на единични исторически и археологически факти бих препоръчал повече четене: http://www.academia.edu/1806118/_ Нещата са молко по сложни и доста по интересни от три руси мумии и един килим. пп Те проблемите по принцип идват от малкото четене, пример - имаме три руси мумии и следователно гсиен ну са били европоиди, имаме сходно звучене на Балх с бълг и аре станахме пакистанци, имаме два негърина в Нови пазар и айде нашите станаха негри..... Всъщност картинката обикновенно е доста по шарена и не е баш тъй.

Хуните или по вероятно част от тях тръгват от Монголия, нека споменем отново хунските котли и лъковете както и доказаният им антропологичен тип със заметно монголоидно присъствие,сарматизирани са и то доста, погребалният им обичай е компилация с много силен сарматски, кушански и изобщо средноазиатски модел плюс угорски /конското чучело/ избщо със старата родина не ги свързва нищо в това отношение, така погледнато атиловите хуни са етнос и култура пръкнала се в ЦА в началото на първото хилядолетие. Шаманизма е много вероятен, има изображения на шамани с мечешки кожи, хермафродити с пилешки крака и една плочка със слънца и квадрати доста сходна със сибирски аналози, имаме исторически сведения за гадания преди битки и часове за нападение така че шаманизма си е доста вероятен, такива сведения почти идентични имаме и при атиловите хуни- при бунта на Виталиан и предизвикания мрак от хунските шамани.... Има една съществена разлика между старата скито сарматска религия и тази на хуните и прабългарите, от всичко което знаем може да се каже че при нашите няма антропоморфна персонификация, при скитите има персонифицирани божества с човешки вид и поведение сходни или производни на елинските- Таргутай /Зевс/ , Бабай /Хефест или Посейдон ли да беше/ и тн. при прабългарите нямаме нито едно споменато божество което да се отъждествява с човешка персонификация, говори се за гадаене, най често за култ към луна, слънце и звезди, има доказан култ към природни обекти /оградения камък на Мадара/ , култ към животни най често елени и тн. култове към природни сили и обекти но не и към изчистени човекоподобни богове. Това е характерно за алтайския шаманизъм, там има човек посредник който с предизвикан транс преминава в паралелен свят населен с духове на хора и животни и ги стимулира да влияят на нашият материален свят, той е връзката с духовете на предците, на животни закрилници и на природни стихии или влияния като хипнозата над ромеите които предизвикали шаманите на кутригурите при нападението от 520г. в Илирик. Този тип религия е най примитивната като характер, след нея следва персонификацията при която тези природни стихии добиват човешки вид и форма и светът над главите им се населява с богове които са досущ като тях и най сетне идва монотеизма когато имаме един единствен бог под формата на белобрад дядка с бяла нощница който седи на един облак горе и плюнчи една голяма книга в която е описано миналото и бъдещето на всеки от нас. За да се измине пътят от шаманизъм до монотеизъм трябва да се смени средата на обитание, етнокултурният модел, не може да живееш в степите, да гледаш небето и звездите, да слушаш ка идва буря с гръмотевици и да си предтавяш че горе Хера ревнува мъжът си от младия му любовник виночерпец, хората които са живели в такива условия не са имали чак такава фантазия.

Да се определя езика единствено на базата на две славянско звучащи думи е несериозно, славяните както и германите са съществена част от хунския съюз, има много силна германизация в имената на хуните както и данни за смесени бракове, имената им са сбор от тюркско , германско и персийско звучащи. Самите хуни тръгват от Монголия съдейки по археологически останки и имат смесен тип съдейки по антропологични данни, за това и се приема че езикът им не е бил европейски, просто няма достатъчно време да се иранизират чак толкова. Зороастризмът е крайно невероятно да е бил религия както на елита така и на обикновенното население, всичко което знаем за религията на прабългарите е твърде незороастрииско, самият зороастризъм прониква в степите в скито сарматски времена и за аланите се знае че са го приели напълно или по скоро частично, много е вероятно на тази база някои зороастрийски практики като огнепоклонничеството да присъстват и в прабългарската религия но в чист вид зороастризъм няма. Религията на прабългарите поне за мен си е тюрко алтайска като характер- алтайски шаманизъм и тюркски култ към луната и звездите плюс обилно жертвоприношения. Огнепоклонничество мисля че не е споменавано или доказвано от археологически находки но е възможен зороастрийски елемент.

Кои имена на аристократи са ирански, Чакарар, Кувиар, Ермиар, булгар....... Това сме го дъвкали та е втръснало на всички. За зороастризма - религията на прабългарите не е ясна и не се знае каква точно е била, с голяма сигурност може да се каже каква НЕ е била, та почти сигурно няма начин да са били зороастрийци. От езика на атиловити хуни са останали две думи доколкото си спомням- за ботуши и коняр, няма начин да кажем със сигурност какъв е бил езикът им, това че в този любителски сайт ги смятат за ираноезични не означава нищо.

Статията на Бешевлиев ми е известна, за първи път съм я чел по времето когато някои от пишещите тук не са били родени, до голяма степен съм съгласен с нея но проблемите там са два. Първо статията не твърди нещо особено тъй като самият Бешевлиев не е специалист по въпроса, това са по скоро предположения очакващи по сериозно проучване, и там е вторият проблем- такова проучване за съжаление все още не съм виждал половин век след написването на статията. Напълно логично е по голямата част от личните имена на прабългарите да се извеждат от иранска основа доколкото самите прабългари чисто етногенетично преобладаващо са наследници на старото ираноезично степно население. От друга страна пък имаме един забележим тюрко алтайски езиков субстрат и в отделни думи и в лични и родови имена, тюркската аристокрация към момента е общоприета в археологическите среди, пускал съм многократно публикации по този въпрос, от чисто археологическа гледна точка като погребален обичай прабългарите са атилови хуни, има почти пълно съответствие между тях съпоставено по брой признаци, засичането между погребалният обичай на атиловите хуни от 4-5 в. в северночерноморските степи и единичните погребение от там и от ПБЦ е най пълно на тази база, поради това и се смята че културите Покровск и Сивашовка са свързани а и самите прабългари са си казали откъде мислят че произлизат в Именника. Сега дали са хуни, хуноподобни, подражатели, или просто настояват и си приписват тази връзка заради един гол престиж не можже да се каже със сигурност. Имам предвид погребенията в северночерноморските степи и единичните погребения в ПБЦ. Дали имаме тюркутски елит или това е тюркизация подобна на по късната византизация не може да се каже, според мен е по скоро второто тъй като чисто тюркутски елементи няма, но и е доста вероятно някои от наследниците на Турксант и Истеми да са се влели в уногондурската аристокрация, родовото име Дуло почти сигурно произлиза от племената дуло а начинът по който Органа и Кубрат създават СВБ говори за много тесни връзки с тюркският хаганат. Напълно нормално е да има културна тюркизация изразяваща се в приемането на поредица обичаи, титли, имена и тн. В крайна сметка от кого да копират каквото и да е ? Като всички степняци те са всеядна култура, взимат това което им е полезно и им върши работа, в такъв случай най близката им култура и държавна форма ще е Тюркският хаганат- най голямата степна империя от това време, за какъв дявол ще им е да копират титулна ситема от Персия или от някоя друга чужда за тях култура и държавна форма? Тюркизацията наложена от хаганата по това време е толкова силна че тя създава собствена културна и езикова група която сега наричаме най общо тюркска, влиянието на тази империя е било повсеместно в степите и е засегнало всички народи с близък и сходен бит и прабългарите не са направили изключение. При всяко положение има една много ясна разлика между управляващата аристокрация на ПБЦ и обикновенният народ, видима е и в погребалният обичай и в материалната култура.