Raven

Днес има много сериозни съмнения за връзката между гсиен ну и хунит е въпреки че някъде се кара по инерция и ги обявяват за идентични, но според мен хуните имат някаква връзка все пак с гсиен ну . Една от емблемите на хуните са бронзовите котли, първите се намират в Ноин Ула, от там лесно се проследява пътя на хуните по находищата на хунски котли и техни имитации и този път съвпада с историческите и археологическите изследвания, така че без значение какви са хуните тръгват вероятно от Ноин Ула. Антропологичният им тип е широколицев, нисколицев брахикранен монголоиден, това е северноазиатски, южносибирски тип. Малко са местата от където могат да се пръкнат и да тръгнат носителите на този тип, за това предполагам че в основата си атиловите хуни са някое от племената от империята на гсиен ну и вероятно имат някакво езиково и етническо родство. Аргумент против е огромната разлика между гсиен ну и хуните като материална култура, едните имат империя доста доближаваща се като ниво до китайската а другите са на толкова ниско ниво че са впечатлили дори средновековните европейци. Но това може да си има своето обяснение- в степите е трудно да се поддържа висок стандарт а причината за самото хунско нашествие е че нещо се е случило в самите степи.Лоши климатични условия, поредица от студени или сушави години което е довело до социалният взрив от края на четвърти век.Хуните буквално са умирали от глад, има сведения че са изяждали родителите си, при все очевидната демонизация все пак това е странно твърдение, имаме нарушаване на основно табу - култа към предците, трябва да има някаква причина за това.

Тъмната пигментация на кожата, косата и ирисът се дължи до голяма степен на географското положение и количеството слънчева светлина, за това всички южноевропейски народи са тъмни вкл. и южните славяни.Съответно при северните раси е обраното - примерно инуитите, алеутите и други сибирски народи са много белокожи. А монголоиден примес днес има изразен при около 5% от българите а при още няколко процента е в по малка степен, но това вероятно е някакво късно татаро монголско , евентуално куманско или печенежко влияние, самите прабългари са имали анклави или групи с изразена монголоидност но като цяло са били преобладаващо европоидни и не ми се вярва от тях да е останало това.

Антоанета (Делева) Гранберг. Класификация на хуно-българските думи заети в славянски. A_Granberg_Huno_PrBg_zaemki_v_Slavjanski.pdf

Стопроцентова сигурност за езика ще имаме само ако открием българо прабългарски речник, но има доказани останали няколкостотин думи и имена, имаше нещо и за граматиката и конструкцията която е тюркска, Бешевлиев нещо беше писал за това, но не смея да се произнасям че съм бос в лингвистиката. В старобългарската литература от до монголски и доосмански период имаме изолирани над сто думи от неславянски и неирански произход, отделно винаги съм се чудел нещо- постоянно се твърди че "Календарат, езика и религията на древните българи ще преобърнат тая тюркомания, но трябва още малко време да отмине, че фактите и данните да се представят на учените по света професионално и в достатъчна цялост." - еми айде де, чакаме, общо взето от стотина години насам все чакаме... Как пък при това изобилие на стотици и дори хиляди "открити" ирански думи не се намери един професионален лингвист или филолог по света да му светне и да направи кариера с темата.

Империята на Xiongnu в един момент става многонационална, след 177г. окончателно са разбити юечжите, след това подред падат повечето княжества в Източен Туркестан- усуни, леуфан, кяни, дунху, тагарци, тащтъкци, саргатци, южносибирски кети, на запад границите на империята стигат до Седморечието и в периода на най голямото си могъщество има търговски и дипломатически връзки с много съседни страни. Голяма част от тези завладени народи изобщо не са монголоиди, до началото на ВПН европоидите населяват големи части от Азия, самите гсиен ну са безсъмнение монголоиди от южносибирски тип, има много оставени техни рисунки и описания от китайците, скулптури, фрезки и всякакви изображения, но наред с тях се срещат и рисунки на червенокоси и зеленооки "хуни" - васални народи или съюзници. http://t2.gstatic.co...W6hk1MO65K3fTip http://historyoftheworld.pbworks.com/f/1227448774/emilylintner1.jpg Cai Wenji and her husband Xiongnu with their son Kinjo. http://www.archaemongolia.com/wimg/mission/mingfei-chusaitu_ang.gif http://www.archaemongolia.com/en/xiongnu http://altaic-wiki.w...ces.com/Xiongnu Империя като всяка друга общо взето, многонационална.

Най вероятно прабългарите не са били компактна езикова и етническа маса, за това ни говорят данните от археологически и антропологични изследвания. Обаче трябва да уточним за кои точно прабългарски общности говорим. Според мен имаме поне три етапа- първият е етапа в който се формира някакъв културен и езиков масив който в един момент се самоосъзнава като особена културна единица и започва да се нарича или самонарича със собствено име. Тук проблема е с липсата на сигурни данни и сме изцяло в полето на хипотезите, според някои началото на този етап е с първото навлизане на идващи от изток /алтайско?/ езични монголоиди, в различни култури имаме фиксирани такива присъствия- в късносарматският период по Долна Волга, тогава се появяват някои нови елементи в погребалният ритуал като нишата, масовата изкуствена деформация на черепите и нов тип оръжие- сложносъставен хунски лък от който имаме дълги трапецовидни костени пластини и несъразмерно дълга дръжка, това са лъкове от тип Котански, Мирански, лъкът от Ния които се смятат за протохунски, по късно ги виждаме в Сивашовка като Авиловски, Рисово и М.Бугор, много характерен тип лъкове появил се за първи път сред гсиен ну два века преди н.е., имаме и проява на монголоидност, примери за това са Кенколският некропол и некрополите от Бишкентската долина. Според теорията населението довело до тези промени и свързано с разпада на империята на гсиен ну и междуособната война от 155г. , около началото на новата ера там започва гражданска война между северна и южната и част и в резултат на това групи алтайско езични монголоиди, повече или по малко сродни на същинските гсиен ну тръгват на запад и започват да се смесват с късните сармати, с тях носят и южносредноазиатски /кушански/ елементи като нишовото погребение и обичаят ИЧД . Има една интересна хипотеза свързана със споменаваните в китайската хроника Вейшу племена пу-ку или пу-гу, тези племена са част от империята на гсиен ну и са сродни на самите източни хуни, смята се че пу-гу е китайският вариант на произнасяне на етнонима булгар, та според китайците племената пу-ку обитават около първи век от новата ера басейна на Аму даря и в тях някой виждат предците на българите. Тези пукури се сарматизират силно и около четвърти век гонени от хунското нашествие се изместват на запад, заемат Донско-Кубанското междуречие и стават известни под името уногондури.Няма никакви доказателства в полза на тази хипотеза, но ми звучи прилично. Територията обитавана от уногондурите е затворена в карето между Дон, Кубан, Азовско море и платото Ергени, "страната Оногория" от Равенския ръкопис, това е много удобен за подвижно скотовъдство ареал и не случайно там са номадували скотовъдци чак до казачески времена. В тази територия се споменават три народа- оногури, утигури и уногондури, интересното е че в никой извор те не се споменават заедно и за това се смята че това е един и същи народ който е назоваван с различни имена от ризлични източници. Името уногондур има характерен монголски суфикс -дур, среща се при хунското племе бардур и при един от синовете на Атила- Улчиндур, в случая това е възможно да е име на племе подобно на Булгарик, Хазарик, Котраг... Суфиксът -гур се смята за угорски ама хич не ми се вярва това защото по тази логика половината хуни и две трети от българите би трябвало да са угри, този суфикс го имаме при хунските племена ултиндзур, битогур, хунунгур, и при спорните кутригури и утигури. Уногондурите са безспорно най силно сарматизираните от известните племена от българската група, процентът на ИЧД при тях е много висок и ясно се вижда разликата между тях и кутригурите , имат обща граница при Дон. За уногондурски некрополи се смятат кубанският локален вариант на Сивашовка- това са некрополите от Краснодарският район- Полтавски, Павлоградски, Нижнестебилевски, Чапаевски хутор,Верхни Малай, Калинински хутор, Източен Малай,Бугундър - вторични могилни гробове, нишови, конско чучело, пластини от хунобългарски тип лък, антропологичният тип е слабо изследван но там където са правени замервания е стандартен- брахикрани, европоиди с известен монголоиден примес, ИЧД. Има сходство с "зливкинският тип" който при СМК изглежда е уеднаквен, това са преобладаващо европоиди с малък монголоиден примес, този примес не е голям и за това Дебец в началото дори не го е хванал и при първите разкопки изобщо не го споменава. В ПБЦ и СМК антропологичният тип е по добре изследван и се виждат големи разлики, което пък води до извода че населението на ПБЦ е различно от чистите уногондури и от зливкинските българи, тук имаме много смесен тип- добре изразен масов монголоиден примес в някои некрополи съчетан с пълната липса на такъв в други, или пък същата смес в рамките на един некропол- такова нещо нямаме нито в Сивашовка нито в СМК, очевидно е че по пътя си уногондурите са се смесили с нов етнически елемент.Чисто в количествено изражение аз бих сложил около 70-80% сармати и източно иранци и около 20-30% някакви хуноподобни в етногенезиса на уногондурите, в културно отношение обаче имаме разлика при аристокрация и обикновенно население, това го има и при хазарите и при аварите, там имаме същите резки разлики между хазарите от десния браг на Саркел и останалите "черни хазари" а при аварите пък е още по силно изразено, но аварите и хазарите са отскоро по тези земи и още не са се хомогенизирали за разлика от българите които са от първата вълна излъчена от Азия и в хода на по дългата си етногенеза са имали време да се хомогенизират до един уеднаквен антропологичен тип.При погребалните и културните обичаи имаме хуносарматска смес с последвала късна тюркизация главно в културно отношение. При всяко положение хазари и авари са пример за етногенеза на всички нахлуващи от изток номади- силно военизирана върхушка от източен монголоиден тип и основно население от европоиден тип и българите не са никакво изключение в това отношение. Идващите от изток номади имат много по силна военна структура която им позволява лесно да асимилират старото ираноезично степно население което е неорганизирано в силни военни съюзи, неслучайно единствените които оцеляват са и единствените които създават силен военен сюз- аланите, останалите сарматски и други източно ирански племена се претопяват напълно в хуни, авари, хазари и прочие ари. Друга българска група са севернокавказките прабългари- там пък имаме едно много ранно усядане, градища, земеделие, дори имаме иригационни системи до Андрейаулкото градище, антропологичният тип на населението е европоиден с изразена монголоидност + дългоглави дълголицеви европоиди които се погребват в катакомби и се определят като алани. Тези българи и техните градове се споменават в различни арменски и гръцки извори- З.Ритор,М.Хоренаци, Егише, А.Шракаци.... Около шести век изглежда се появяват два силни военноплеменни съюза които обединяват племената от българската група- кутригурският и утигурският.Повод за вражда между тях е владеенето на Керч от което се възползва дипломацията на ИРИ и така отстранява кутригурската заплаха която я касае пряко. След поредица от междуособни войни утигурите отслабват и около 570г. Тюркутите завладяват Керч който е в територията на утигурите, самите утигури стават васали на тюркутите чак до междуособната война в хаганата от 630-631 г. Кубрат се възползва от тази война и някъде по това време прави своят военнопллеменен съюз. Тази около 60 годишна васална зависимост на уногондурите от тюркутите се отразява много сериозно в културно отношение, появяват се нови източни елементи като дълбокото седло с изтегллена задна част, стремето с право дъно, кривата средноаварска сабя заменя правият хунски палаш със сасанидска дръжка, коланният набор, и по късно когато се появяват собствени писмени извори в ПБЦ се вижда че уногондурите са заимствали много голяма част от военноадминистративната титулатура на хаганата. Аристокрацията и силно тюркутизирана поради факта че тя по принцип е била васална на тюркутите и е била наследник на Турксант- първият назначен техен управител от Истеми. Дали аристокрацията е силно тюркизирана или принципно тюркска е спорно, но чисто тюркутски прояви в погребалният обичай нямаме, няма поменални площадки тюркски тип, няма антропоморфизирани балбали а девташларите ни са типично алтайски- груб тип без антропоморфни черти, нямаме типичните за тюркутите лични имена и предпоставеност на името пред титлата, за това мисля че тюркутите оказват културно но не и етническо влияние или поне не е било силно, имаме няколко чисто тюркутски погребения с цял кон и няколко вероятни поменални площадки в могилите около Плиска, но това може и да са културни а не етнически прояви, при всяко положение повечето погребални обичаи имат хуно сарматски произход. От друга страна известните ни родови имена са три типа- имаме типично тюркският суфикс –ар което вероятно е проява на тази културна тюркизация, имаме един пример на добрият стар монголско хунски –дуар, и един пример на южносибирският –гир. Тук има един много интересен момент, спорът между иранската и тюрксата теории по принцип е дали основата е сарматска или алтайска, тест дали носителите на "булгарската" идея и име са били принципно иранци или хуно алтайци. Алтайският езиков елемент е безспорен, има го и при родовите и племенните имена, ако го приемем значи този елемент си го носим от Манчу и Южен Сибир-Северна Монголия, през девети век, тоест близо хиляда години по късно, през които носителите на този елемент пребивават почти изцяло в ирано езична и евроетническа среда те все още си носят цяла поредица от културни и езикови обичаи свързващи ги с онзи район. Това е много по голям период от нашият днес, в културно отношение ние днес сме наследници на възрожденските българи, а това е преди около няма и два века! Сори , ама ми свърши обедната почивка.

Има нещо такова, но това е защото българи и алани строят такива градове /градища е точната дума/ около два века преди хазарите, просто относително по рано се появяват и попадат в подходящи условия. Усядането при севернокавказките българи започва от шести век, при хазарите пълно усядане така и не се получава, но все пак имат градища и дори градове които без съмнение са строени вкл. и от българи. пп Дайте да съживим темата за произхода , освен мен има поне още двама трима които се интересуват от този момент. Така оплескваме всички теми подред и ми е съвестно някакси .

Тук ще те подкрепя с две ръце, и аз мисля че не може на база един исторически извор или на фонетична гимнастика базирана на две три сходно звучащи имена да се градят генерални хипотези при положение че един чисто количествен анализ на факти ни води до съвсем противоположна хипотеза. Дори и една проста таблица да направим с две колонки пак се вижда че доказаните факти в полза на едната теория са в пъти повече. пп Дай пример за "историческа фалшификация" в този контекст.

http://www.dissercat.com/content/zaselenie-kochevnikami-bolgarami-srednego-povolzhya-v-vii-viii-vv-k-voprosu-ob-etno-kulturno Ето един такъв опит за систематика на база съпоставяне на групи признаци и нанасянето им в таблици за сравнение. Виж заключението.

Още когато излезе изследването ми светна ламбата като видях 5% хунски ген при по щастливите ни западни съседи. И си зададох въпроса- кой и кога е изолирал хунски ген, а отговорът е - поредните шарлатани. Игенеа е малка лаборатория която прави изследвания по поръчка- за наследства, доказване на бащинство, рогоносци и тн. По късно в някакво интервю замазаха нещо от сорта : "сбор от генетични изследвания и анализ на исторически данни", с две думи попрочели са туй онуй и са натъмънили нещата. Но пък македонците и автохтонците бяха щастливи.

В северен Дагестан, в долината между реките Терек и Сулак през 5-8 в. се оформя интересна култура на база уседнало местно население и дошли от степите от север номади.В основната си маса те са късоглави нисколицеви с известен монголоиден примес и ямни нишови погребения, но с тях има и дългоглави дълголицеви европоиди които се погребват в катакомби с варова подсипка на дъното, създават големи градища като Андрейаулското, Верхнечирюртското, Бавтугайско, Сигитиминско и други по малки, градищата са огромни като размер, с осем метрови стени и землени валове, вътрешни цитадели, но като тип са груб каменен строеж скрепен с глина и се вижда несръчна имитация на Дербентските стени, жилищата са овални юртообразни полуземлянки като има намерени и следи от огнища- белег за подвижни юрти. Тоест въпреки уседналостта си това е номадско по същността си население и имаме първи етап на усядане, керамиката е много сходна с тази от СМК и раннобългарската но хронологично я предхожда , което дава основание да се смята че Терекско-Сулакското междуречие се създава най ранният прототип на СМК. Интересни са две неща, първо че още от пети век имаме напълно уседнали групи българи живеещи в големи градища и развиващи занаяти като металообработване и земеделие, и второто интересно е че изглежда прабългари и алани векове наред си вървят заедно но по някаква причина не се смесват, нещо което имаме и в по късната СМК.

Комплексарщини и арийски шарлатании не ме интересуват, ако можеш да ми кажеш нещо което не знам по въпроса който ме интересува ще го прочета с удоволствие, тъпи спорове с "ура националисти" не ми се водят.

Избирателността при приемане и критика на изворите трябва да се ръководи и от някаква елементарна логика, без значение от произхода на извора. Поради безкритично и буквалистко четене на извори Г.Ценов откри че ВПН всъщност се е движило в обратна посока. Арменските извори са си ОК, но в някои от тях няма никаква логика и поради това се смятат за анахронизъм или грешка.

Виж "Прабългарите в северното и западното Черноморие" на Д.Димитров- относно дагестанските и северно кавказките българи и техните предполагаеми градища- Андрейаул, Чирюрт, Сигитминско градище и тн. градища в Терек-Сулакското междуречие. Градско уседнало население от 5-7в. прототип на СМК , вероятно описаните от З.Ритор живеещи и в градове и на палатки българи.

Виж "Прабългарите в северното и западното Черноморие" на Д.Димитров- относно дагестанските и северно кавказките българи и техните предполагаеми градища- Андрейаул, Чирюрт, Сигитминско градище и тн. градища в Терек-Сулакското междуречие. Градско уседнало население от 5-7в. прототип на СМК , вероятно описаните от З.Ритор живеещи и в градове и на палатки българи.

Много добре казано от Южняк, предоверяването и буквалното следване на изворови данни е често срещана грешка, наред с прекалено свободната филология, и именно на такива грешки се базират някой от най нереалните теории и хипотези. Историческият извор е отправка и повод за изследване, но в никакъв случай не е информация която трябва да се приема безрезервно. Или както е написал един класик : "Но едно от тъжните неща, които човек осъзнава в течение на един дълъг живот, е крайната ненадеждност на повечето исторически данни."

Под "трак" аз разбирам човек с тракийско самосъзнание, говорещ някакъв тракийски език и практикуващ някакви тракийски културни обичаи, погребални традиции и тн.Не е нужно да е хипернационалист традиционалист, просто да има поне нещо за което да се захванем и да го определим като трак. След бесът Мавър няма други споменавания на траки в изворите, а според археологията в периода 5-7в. имаме само слой пепелища. Оцелялото градско население вероятно генетично в по голямата си част са етнически траки, но кое друго им е тракийското.

А какви археологически останки имаме от траките в периода 5-7век?

Между Аспарух и Крум има 130 години, за това време е можел да си отгледа сиво искърско в необходимите количества. Според мен няма никаква връзка между това с какво са се придвижили до тук българите през 681 и какво е било животновъдството в ПБЦ век и половина по късно.Единят идва от коренно различен хабитат, климат и условия за животновъдство и земеделие, век и половина по късно е нормално това да е променено, станали са земеделци за двадесетина години, що да не си сменят и добитъка? Освен това аз не казвам че не е имало говеда в степите, цитирал съм преди волските каруци на хуните, просто в конкретният период овцата изглежда доминира. В съответствие с новите виждания за бройката на Аспаруховата орда ако примеме че са били триста хиляди /половината милион за който настояват някои ентусиасти не може да ми се откъсне от сърцето/ то Крумовите десет хиляди вола са си едно нищо, като сметнем че за изхранването на един човек са нужни поне десетина глави едър, дребен и цвилещ добитък то с Аспаруховите се е движил скот горе долу колкото има в днешна Аржентина. Какво са яли е друг въпрос, може би са успели все пак да ги научат да не ядът за разлика от ходжата и магарето му.

Върни се и прочети отново какво съм написал, след това ми посочи къде пиша че в СМК имаме типично номадските животни. Най накрая вземи се ориентирай в тази СМК, като имаш такова желание да спориш с мен. В случая ти подкрепяш моята теза - в чисто номадските некрополи като Сивашовка и Перешчепина до средата-последната четвърт на седми век нямаме никакви признаци на уседналост както в материалната култура така и в останките от животни ползвани за храна и жертва, след създаването на Хазарският хаганат и уседналата СМК се появяват и говеда, и трайни поселища. В случая и в СМК и в ПБЦ имаме масова поява на говедо едва след усядането, преди това имаме основно коне и овце. Промяната на погребалният обичай през 3-4 в. както и промяната на антропологичният тип и оръжията си има съвсем друга причина, това са първите по осезаемо фиксирани централно азиатски елементи предхождащи основната вълна която идва в края на четвърти век.Преди това имаме контакти в продължение на почти два века. Такива елементи има в Джети асарската, Алтън асарската, Саргатската, Бахмутинска и други локални култури. По това време българи в тези райони не би трябвало да има, или поне не са фиксирани по никакъв начин с изключение на недоказани исторически извори. Силно се съмнявам че по това време "булгар" изобщо съществува като етноним, а племената от "българската група" все още са с различен етнически състав.

Да не говорим че всичко това са толкова свободни предположения че дори не би трябвало да ги говорим. Еле пък за зороастризма.....

Интересна е тази теория на Южняк за крайно милитаризираните общества в степите /и много привлекателна, донякъде съм съгласен с нея /, но пак изтъквам довода че за да има такова общество то трябва да има и условия за съществуването му- тоест непрекъсната война. Сега вярно е че степите в хунско, хунобългарско и българско време са си вellum omnium contra omnes, големи племенни съюзи като Атиловият и Кубратовият са краткотрайни, по често имаме малки племенни съюзи повечето от които са неизвестни но тук там се мярка по някое сведение за вожд на такъв съюз, но като цяло до установяването на стабилният Хазарски хаганат и неговата почти три вековна доминация имаме пръснати номадуващи почти напълно пасторални немоногобройни племена които си имат някаква база за оцеляване под формата на стада, така че пасторализъм някакъв има, има и извори в тази насока- за акацирите е обяснено точно как го правят, през лятото излизат със стадата на север в степите търсейки свеж атрева, през зимата слизат близо до Черно море в зимни егреци и тн. На северният и южният бряг на Азовско море в този период имаме номадски станове с много тънък културен слой разхвърлян нарядко, в този слой се открива малко керамика и разхвърляни кости от коне и овце, това са въпросните зимни селища или егреци които май и до днес ги имаме в Бг. /Тук специално за isav ще разширя изказаното си предишно предположение за табуто и говедата, значи не само че са имали говеда и поради табу не са ги ползвали в погребалният си обичай, но дори не са ги и яли ами са ги отглеждали с декоративно функция както ние днес отглеждаме хамстери и аквариумни рибки, това е единственото обяснение защо в степите почти нямаме кости от говеда нито в погребения нито като битова останка в зимни поселища./ Прави впечатление обаче нещо което до голяма степен подкрепя тезата на Южняк- селища в този период няма.Също така няма и големи некрополи от мирно невъоръжено население подобно на Зливки, Н.Пазар и Балчик, имаме единични войнски погребения на мъже и жени, повечето случай вторични подмогилни, събрани са в групи но не и некрополи -нямаме голямо струпване на население на едно място. Същите единични войнски погребения, със същият погребален ритуал и атрибути имаме и в ПБЦ. Първите селища ще се появат едва с Хазарският хаганат и това е нормално, за да има усядане трябва да има достатъчно стабилно социално формирование било държава, степен съюз ли други тълкувателни форми, и хазарският хаганат е първото такова в степите, с тривековното си стабилно съществуване то предразполага към мирни селища като Зливки и Борисовка, усядане и земеделие. Преди това имаме единчни гробове обособени в групи некрополи, някои от тях са за обикновенно номадско население, други от същият кръг и време са обособени за аристокрация, но и в дават вида имаме един и същи погребален ритуал, разликата е само в по богатата материална култура.Всичките тези групи некрополи от 4-7 век обаче са на конници, номади, добре въоръжени, конят е почти задължителен, обикновенно има овца, рядко коза, в единични случаи говедо, малко инвентар - това е характерното за степните обитатели в този период и за тяхната бит и култура. Спорен е въпросът кои от тези гробове са на кутригури, савири, оногури, акацири и тн. - погребалният ритуал и антропологичният тип е доста уеднаквен и за това се говори за кръгове- български кръг, хунски кръг, хазарски кръг....разликите са малки. При степните номади има социална уравновиловка която не позволява особени разлики в материалната и социалната култура, тези придобивки са характерин за уседналите и сложно сегментирани общества.Или това е така наречената степна или военна демокрация. Така че са били силно милитаризирани и много войнствени, постоянно са формирали отряди или дружини с които са опустошавали Балканите чак до Коринт, в един период са имали годишен абонамент за това - било им е нещо като годишната отпуска с курорт и малко печалба, но според мен това са били вид гастарбайтери, не олицетворяват основната маса на степните номади и техният бит. Както сега един холандец може да има представа за българите че сме нация от роми препитаваща се с кражби от банкомати, просия и чат пат копане на лалета. Имаме примери и за чисто военни формирования като жужаните и може би аланите в началото си, но като цяло повечето са си имали материална база за съществуване под формата на някакъв подвижен пасторализъм. Относно Аспарух - той просто е бягал от хазарите, когато тръгва от платото Ердени /или там откъдето е тръгнал/ той не търси нищо друго освен някое сигурно място на което да заведе племето което управлява като полуфедерат назначен от баща си, най близкото приятелско място за което се сеща е ИРИ и за това целенасочено бяга на там, естествено ИРИ защото баща му е ромейски патриции и така погледнато може да се надява да се присламчи като федерат или нещо подобно, в крайна сметка прави точно това, не се разбират нещо с ромеите за федератизма и условията му, в това време самите ромеи си имат проблеми на юг и нашите лека полека тръгват пак на гурбет под Дунава, в един момент прекаляват и на ромеити им писва, битката при Онгъла и тн. продължаваме по причинно следствената връзка. Предполагам че е било така, съмнявам се Аспарух да тръгва към Балканите с някаква ясно формулирана цел, просто е бягял и е преследван както си пише и в писмото на хагана Йосиф. Кутригурите правят същото но бидейки по неблагоприятно позиционирани те избират да бягат на североизток.

С цел да избегнем спора ще приема че прабългарите обитавали степите са единствените степняци отглеждали крави вместо овце изключително по причината да подчертават иранско индийската си същност и рязко да се дистанцират от всички околни тюрки отглеждащи си овце. Пак с тази идея ще приема че в степите в периода 4-7 век говедовъдството е било доминиращо но е имало табу което е забранявало поставянето на говеждо и свинско в гроба и за това в гробовете са слагали само коне и овце. Щом това ти харесва нека е така, лично аз не разбирам като си измислиш някакъв довод или пренапишеш историята какво точно получаваш, но явно за много хора има значение.

Според Теофан : " необходимо е да се каже и за миналото на уногондурите българи и котраги". Тук има две версии при превода : "българи, уногондури и котраги" и "българи-уногондури и котраги". Никифор: "Около Меотидското езеро, покрай реката Куфис, се намира старата така наречена Велика България и така наречените котраги които са техни /на хуни и българи/ едноплеменници". Същото изречение при Теофан гласи :"От същото езеро /Меотида/ до реката наречена Куфис гдето се лови българската риба ксистон, се намира старата велика България и тъй наречените котраги , които са техни /на уногондурите българи/ едноплеменници". Единят нарича уногондурите хуни а българите и при двамата са си българи. "Кубрат, господар на уногондурите" пак при Никифор. Дали са свързани като синоними или са разделени - между българи и оногондури има известна разлика, ако някой сканне пасажите от ГИБИ ще е по добре че не ми е подръка.

Тук май няма противоречие, воловете си ги е имало, дали са били 10К или някаква друга цифра е друг спор, в некрополите от ПБЦ кравата, говедото, волът се срещат също толкова често колкото и овцата. Аз по принцип си говоря /и се интересувам/ от пред ПБЦ периода на прабългарите- степният период, от седми век назад чак до първите миграции между Европа и Азия и първите империи на гсиен ну. Та ако сравним степният период с уседналият в ПБЦ виждаме огромна разлика и в битово и в социално и културно ниво, Качо справедливо обясняваше че нашите некрополи тук нямат почти нищо общо със степните- тук се създава нова култура, икономика и ново общество. Освен това нека държим и сметка за времето- между Аспарух и Крум са 130 години, сега си спомнете как са живеели нашите прадеди преди 130 години и колко неща са се променили от тогава, айде сега прогреса върви с възхитителна скорост и Венеца на природата е на път да утрепе и малкото останала природа, но все пак 130 години са много време. Линка и това което Южняк изрови беше ново за мен и много интересно, имах някаква подобна представа но не и толкова подробна и систематизирана. "Добре де, какво е обяснението ако въпросните крави, свине и птици не са донесени от българите? И липсата на коне още повече озадачава.." Обяснението което се дава е че тук се създава нова култура, с Аспарух идват маси уседнало население от културите през които преминават по пътя от Хипийската планина до Онгъла. На първо място това е периферията на Пенковската култура, от нея са образците на сива "Пастирска" керамика /Група В, съдове от пречистена сива глина/ ,жилищата които са полувкопани землянки с каменно огнище, кремациите които при пенковците са в много по висок процент от при прабългарите и хуните /други степняци преди тях не са се горили/ , биритуалните некрополи, земеделски практики непознати в степите , появяват се сърпове, мелнични камъни, отглеждат се домашни животни, появяват се чисто земеделски селища и некрополи към тях в които няма никаква военна или военизиран елемент, и такива са ровечето некрополи в ПБЦ за разлика от степите където болшинството погребани са самураи.Извън тези некрополи обаче имаме една чиста сивашовска линия в единичните войнски аристократични погребения при които единствената разлика със степните е стилът на украсата на коланите гарнитури наложен от смяната на производствените центрове и ателиета. Важно е да се отбележи че тази миграция става в един много интересен и динамичен момент от историята на степите- замяната на една епоха /българската/ с друга /хазарската/, разпада се едно голямо териториално образувание като племенният съюз СВБ и на негово място от изток идва нов такъв племененсъюз, с нова култура и социална структура, нови търговски връзки и свързани с тях нова мода в металните пластики и украшения, ново въоръжение като "хазарският" конструктивен тип лък който измества "хуно българският",нова управляваща върхушка, ..... това предизвиква сътресения в целите степи. Има и едно виждане според което с Аспарух идва и част от вече уседнали прабългари от Северен Кавказ, в Дагестан има намерени следи от предполагаемо такова население ,възможно е това да са споменатите от Захарий Ретор живеещи в градове и палатки.Спомням си че точно те май бяха наречени "страхливи и бедни" в някакъв арменски извор, ама къде ли беше....това това във връзка със свърх милитаризираните и войнствени прабългари. По отношение на българите трябва да се има предвид че има много големи различия в самата група, за това се говори за "българска група" племена а не за прабългари, всяка тяхна култура има локални вътрегрупови различия. Сивашовка има пет локални варианта всеки от които се различава и въпреки това принадлежи на една група, Салтово Маяцката култура има пет варианта от тях три български, на територията на ПБЦ положението е още по разнообразно.Това важи за всички степни народи, но при нас е много по отчетливо, споменава се от всички археолози и това е дало основание за извеждане етимологията на българи от булг- смесване, като вероятно название дадено от съседни народи. Тук се вижда какво разнообразие в погребалният обичай има и то на основни погребални практики като кремация и инхумация, черепни деформации, скелетни положения... Отделно антропологичният тип в ПБЦ е изключително нееднороден- в Нови пазар имаме южносибирски и европейски типове едновременно, в някои некрополи напълно отсъства монголоиден примес в други присъства почти при всички. Така че виждането за единен народ и култура е много общо, вероятно имаме група сродни в езиково и етническо отношение племена които в определен период се обединяват под название или самоназвание булгар, от тях една част заедно с други слабоопределени за сега етнически останки идват под Дунава и така се формира културата на ПБЦ. Аз винаги съм се чудел- Кубрат е наречен вожд на българи и оногондури, оногондурите са ясни, а кои са българите?