Raven

Да, това нашите много добре са го владеели. Колкото до уравнението- съгласен съм че не е уравнение, поне такива спомени имам от висшата математика, просто обяснявам че прословутите землени валове не са кой знае какво чудо нито като изобретение нито като изпълнение. Вече друг е въпроса защо така внезапно, такива мащабни валове и кампуси нямаме преди това.

Ами за целта е проведен сложен експеримент, взети са Х броя студенти по археология + няколко наети надничари от съседните села, раздадени са им Х броя лопати и им е зададено да изкопаят Х метра землен вал за Х време. След това по сложното интегрално уравнение Х+Х+Х+.....е пресметнато за колко време Х прабългари ще изкопаят Х метра землени валове. Така е установено времето за изработката на чудото на инженерната техника на древността наречено землен вал.

Зависи в колко дългосрочен аспект, може би бихме имали някаква полза при падането под турско ако бяхме католици, но днес щеше да е трагедия- на Балканите само католическа държава и трябва посред тази лудница. А и католическа България съседна на православна ИРИ щеше да е интересна /и взривоопасна/ комбинация. Борис е направил най успешният възможен ход за времето си, и с приемането на православието и с отстояването му, не всеки владетел би имал дързостта да изпотрепе болярите си и след това да си запази статута на светец, явно е бил необикновен човек.

Аз бих търсил по скоро икономическа причина при всеки един исторически или социален етап, всичко е въпрос на елементарна стопанска икономика. Каменното строителство започва по една чисто икономическа причина, още Кубрат сигурно е осъзнавал че е по добре да живееш в каменен дворец с баня а не в юрта, но чак Крум е имал финансовата възможност да си го построи.При разширението на ПБЦ по негово време рязко се увеличават приходите към хазната и БВП нараства от търговия и данъци, само приходите от солните и златните мини по Трансилвания сметнете. Когато прабългарите идват тук те скоро вече не са номади, отново поради чисто икономическа причина - те не могат да практикуват подвижно скотовъдство и трябва спешно да преминат на фуражно такова, това предполага земеделие, поради това усядането тук става много бързо, в рамките на максимум едно поколение. Така че номадизмът е изоставен веднага и се преминава към постоянни жилища, но каменно строителство и каменни крепости не са имали възможност да започнат защото не са имали средствата да си го позволят.До Крум имаме един каменен дворец, една цистерна и една баня - това е. Землените валове се правят лесно, при един експеримент през осемдесетте години ръководен от Рашев се доказва че не е нито трудно нито бавно нито пък се изискват кой знае каква мобилизация нахора, нито пък някакви особени умения - такива валове по степите под път и над път, каменното строителство от своя страна е мащабно начинание при което на първо място трябва да се наемат външни специалисти защото прабългарите нямат никаква такава традиция в никоя от многобройните си евентуални прародини. Разбира се промяната на манталитета е фактор, дядовците са мрънкали че великият кан си живее в канският дворец за разлика от канските си прадеди които са живели в юрти, но цели 130 години ?! Каменното строителство започва повсеместно и едновременно в един кратък период съвпадащ с рязкото териториално разширение на ПБЦ, във всички крепости които допреди това си стоят или разрушени или пригодени обикновенни землени укрепени точки около тях и това не е защото внезапно са решили да изоставят номадските си традиции а поради държавно решение произтичащо вероятно лично от владетеля.

Всъщност въпросът ми беше кои крепости въстановяват преди 814, а колкото до валовете- те всички номади правят валове.

И кои са тези крепости?

Първият строителен период в Плиска трае над век, и той е дървено землен, но преди него имаме период в който дори и землено строителство няма- само огньове от юрти. Първите землени укрепления са вдигани не на мястото на старите крепости а напреки на тях, имаме случаи в които землени ровове пресичат стари римски и византийски стени без дори да ги ползват за основи, навред из плисковското поле се търкаля материал готов за преупотреба /Плиска до голяма степен е строена от вторично употребен византийски и римски камък и керамика/ но въпреки това ние си държим на добрите стари степняшки землено дървени съоръжения и така век и нещо. Причината за каменната Плиска и Преслав не е че прабългарите внезапно са осъзнали славното си минало на строители на градове и цивилизации ами е много по проста- забогатяли сме и сме си поръчали дюлгери гастарбайтери.Каменното строителство в ПБЦ има не местен а външен характер, освен това има разлики между различните техники в различните укрепени места , смята се че са ползвани различни строители от различни места, бил е мащабен процес който започва от раз и повсеместно. До Крум имаме почти пълна липса на каквито и да е строителни традиции в областта на каменното строителство, да не говорим че никой до тук не може да ми покаже дори два камъка сложени един върху друг в която и да е част на света до ПБЦ и да ги свърже с българите. Нормален процес, хуни и монголи минават на каменно строителство и градове след като се замогват достатъчно, случило се е и при нас.

Уморително е да се спори с теб честно казано. На първо място защото доводите ти са такива че понякога наистина се чудя какво да ти отговоря и откъде да започна, а и не виждам смисъл всъщност. Просто вземи си избии от главата това че всички учьони са некъдърници или агенти на коминтерна и прочети нещо читаво. Има сборници по археология в които съвременни археолози пускат публикации свързани с последните разкопки в тази област, ако искаш да научиш нещо наистина меродавно по въпроса следи археологическите публикации.Аз следя основно Степи Европы в эпоху средневековья /в т.7 има интересни касаещи ни статии вкл. и на български археолози/ и списание Археология на НАИМ.Другото което е интересно са дисертации и докторати на съвременни историци и археолози- има рускоезични сайтове като дисерт.ру в които ги събират и могат да се купуват за тридесетина рубли парчето, там изпадат много интересни и осъвременени неща.Те украинците пощуряха последните години с някаква хазаромания и добре копаят, плюс е че излизат мого неща, минус е че идиоти като Круглов и Комар развиват някакъв панхазаризъм за сметка на българизма, ама все файда.... В момента има десетки руски и украински и няколко български археолози които работят в този период, има много интересни публикации и открития свързани със степите и ПБЦ през ранното средновековие, в момента предстои публикация на едно феноменално погребение - Матюхин бугор, Сиротенко и екипът му се моткат там вече прекалено много време, нищо такова до сега не е откривано в езическият ни период, просто това отвява Кабиюк м.4 и останалите находки от този тип, изпадна ми малко предварителна информация и от нея съдя че това ще е сензация. Изобщо- четене му е майката, но докато мислиш че има световен научен заговор сред научните среди с цел укриването на славната ни древна история не мисля че ще прочетеш нещо което си заслужава четенето. Конкретно за Плиска и периодите и - виж Езическата култура на Рашев, няма по подробно и грамотно написано четиво за езическият перод на ПБЦ, както и няма друг специалист в световен мащаб който да е навлязъл повече в тази среда, съвременните български археолози смятат тази монография за основна. Повече от това не ми се обяснява, другото са някакви наивизми и не ми се спори, а и отдавна сме в ОТ по темата

Никъде не пише черно на бяло но е очевидно че още от Кубрат нашите се стремят към признание и облаги от ИРИ по всеки възможен начин. Извън това че се трепем чат пат и си правим посуда от черепите им нашите владетели драпат за постове, титли, дарове, сродяване с императорското семейсто, болярите пращат децата си да учат в Константинопол, имаме две основни партии или политически формаци- за и против ИРИ, когато хановете ни падат един след друг бягат именно при Императора и той се явява арбитър който дърпа ушите им и им чете конско в присъствието на бившият им владетел, свалените ни владетели бягат в ИРИ и там стават импероторски роднини, културата ни постепенно се ромеизира малко по малко дори в езическият период, голяма част от луксозните стоки за двора са произведени в ателиета в ИРИ, езикът на държавната ни канцелария е гръццки, правят си печати и медалиони копие на императорските, художествените и строителните школи водят началото си също от там, най великият ни цар е "полугрък" по прякор поради образованието си, и тн....накрая приемаме ромейската официална религия и строим столиците си по ромейско копие със све църквите, манастирите, базиликите и дворците. Малко комплексарско звучи, но всъщност българската култура оцелява именно поради тясната близост с Империята, в това отношение сме имали късмета да се паднем съседи с цивилизована държава. Нещо като сегашното ни плюене по тъпите, тлъсти и ограничени американци ама драпаме за зелена карта и не можем да нахвалим колко хубаво е там.

Имам чувството че голяма част от възгледите си за ранното средновековие като цяло добиваш от някаква фентъзи литература. Разликата между славяните и степните номади не е в бойните умения, номадите живеят в съвсем различна среда която формира съвсем различно общество- централизирана псевдо монархия съчетана с естествена меритокрация която по късно монголите ще узаконят като държавна политика, меритокрацията е единственият избор на номадите- те просто нямат достатъчно човешки ресурс за да си позволят наследствена аристокрация, за това и правото на първородният е доста размито и не се спазва.Това се вижда отлично през целият ни езически период когато неуспешни владетели се сменят заедно с родовете си , след идването на наложеното от християнството виждане за божествена неприкосновенност на владетеля тази честа смяна спира. Атила е станал владетел не защото е бил син на славният си баща и царствен дядо а защото е бил касапин- заклал е брат си по време на вечеря за да седне на трона, имал е природна интелигентност и организационни умения съчетани с животинска жестокост.Това важи за всеки степен вожд- печели най оправният и жестокият а не най чистокръвният. Поради това номадите съумяват с малоброен човешки ресурс да създадът относително мащабни начинания. Да вземем едни авари- ако приемем жужанската теория имаме една шепа професионални мутри които колят подчинените им телеути и тюркути докъто накрая на последните не им писва и ги прогонват, аварите до такава степен са отвикнали да се издържат по друг начин че нямат стада и са принудени да бягат и измират от глад докъто не овладяват нови такива племена като уар и дулеби които експлоатирот по същият начин, имаме малобройна но отлично обучена и организирана военизирана прослойка, обособена на етнически принцип, която упражнява контрол над големи маси хора. Всичко зависи от икономиката и ресурса който дадена общност контролира, дядо ви Маркс го е формулирал като добавена стойност, колкото по голяма добавена стойност успява да произведе едно общество толкова по разслоено е то и толкова по близо е до създаването на държава в рамките на съвременно понятие, при номадите добавената стойност им позволява единствено да преживяват, за това те намират други начини за създаване на държавни формирования като мериткрация и военизирана родова структура, това пък от своя страна ги прави по склонни към контрол над друг тип общества, когато обаче тази система зацикли обикновенно бързо се разпада- пак аварите за пример. Ние сме оцелели след разпада на тази система защото на Крум му увряла главата да смени системата и да направи нещо което степните номади рядко успяват- централизирана държава, не случайно е останала полулегендата за спявката му с аварските първенци и въпросите които той им задава, в сказъчният стил се вижда че Крум просто си взима поука от разпада на аварско дулебското общество, тук той тръгва по друг път- създава конгломерат от наличните етноси и това се оказва успешна стратегия. Славяните живеят в родовообщинен строй, многобройни и зле организирани, малки фермерски общности и чат пат някое походче до Солун, лепят гърнета на ръка защото дори и бавното колело не са измислили още, материалната им култура е много ниска и оскъдна, не могат да развият достатъчно мащабно земеделие от което да вадят достатъчно добавена стойност за да дъздадът нещо повече от някакви жупи- махали в предпланините с едно око към чукарите та ако тръгнат наказателните византийски отряди или кутригурите да грабнат козата подмишница и с женурлята и децата да хванат балкана докъто размине. Това са принципните различия между степните номади и уседналите фермерски общности от лесостепите, поради тази причина относително малки маси номади успяват да побеждават и владеят големи общности от уседнало население в целият период на ВПН. Превръщането на този конгломерат в Държава вече зависи от формулировката на понятието за държава и държавност, ако се съобразяваме с канонът на ранносредновековната ИРИ от този период то разлики има много, най вече в наследствеността на монархията, да не говорим за административна уредба, данъчни и парични системи и други подробности. А това че прабългарите са говорели славянски език, тангри-мангри и алански крепости е интересно, но понеже няма връзка с историческата и научна реалност ще го пропусна.

Грешка на езика- имам предвид коронясва, участва в церемонията. Хич ме няма в християнските дела, но нали патриарха слагаше короната на главата, има го при Симеон /там беше спорно каква е била церемонията/ и май че при Петър. Във всеки случай го прави константинополският патриарх и това е важно за нашите владетели, официална форма на признание.

Изглежда обаче за българите е бил основен фактор имайки предвид че те постоянно се стремят към признание от ИРИ а не от франки, перси или араби, василевсите ни се назначават от Вселенски Патриарх и изобщо официалната международна титла на българският владетел е тази призната и дадена му от василевса на ИРИ а не отвладетелят на която и да е друга държава. Дори домашната ни титла Канасубиги според последната мода по въпроса е превод на гръцката ек теу архонт. От тази гледна точка ако ще дефинираме държава в тогавашният смисъл би трябвало да е според критерият на ИРИ с който сме се съобразявали както и ние така и останалите държави.

Титла втора по ранг в ИРИ след василевс. Първият български владетел официално признат за равноправен василевс от ИРИ е Петър , до тогава от гледна точка на ИРИ имаме кириоси, архонти и кесари, но не и равноправни вкато титла владетели.

Разликата е че Симеон си присвоява титлата василевс на всички българи и гърци а след това Лакапин признава тази вече присвоена титла на синът му като отпадат "гърците" разбира се. Не е като да те назначът за патриции или кесар или каквото и да е. Че е отрупан с големи почести е ясно, дадена му е дори и имперска земя което е много повече от почести и дрехи, но все пак си остава кесар и толкова. За разлика от Петър който е признат за равноправен василевс- титла равна като ранг. Пак казвам че не е ясно кой от двамата какъв смисъл влагага в титлата, но ако Юстиниан искаше да се отнася с Тервел като с равноправен щеше да му даде титла василевс на българите а не второстепенна титла като кесар. Вероятно е имало някаква игра с тези титли, в крайна сметка Тервел я печели.

По скоро му признава титлата "василевс на българите" която преди това Симеон си е присвоил.

Чел съм в изворите за Тракия, Мизия, Македония, Оногурия,Сарматия,Скития........ Юстиниан прави Тервел кесар, на какво го е назначил не знаем и какво точно си е мислил всеки от двамата по въпроса също не знаем, факт е че му е дал титлата кесар! Както на Кубрат е дадена титлата римски патриции. Самият факт че византийски император дава титла на български владетел е показателен за отношението на Византия към България в този период, как по ясно да го кажа? За пример- Симеон и Калоян не получават светски титли а си ги присвояват. ПБЦ не е във федеративни отношения с Византия в никой период но самата ПБЦ в самото начало е на федеративен принцип по отношение на собствената си политическа и административно уредба- славините са във федеративни отношения с прабългарите а самите прабългари и канската власт владеят една централна част от плисковското плато, в останалите части на контролираната територия разчитат на назначена аристокрация вероятно с малки гарнизони които са по скоро връзка с изселените там славяни а не толкова да налагат контрол. Тосет племенна федерация доста подобна на СВБ където Кубрат вероятно управлява централната област а всеки от синовете му управлява племе и периферна съответно област контролирана от това племе. След Крум това се променя и за това казвам че Крум е първият държавник на България, той поставя началото на централизация, включване на славяните като равноправен етнос, династия и политическа идея която в крайна сметка довежда до утвърждаването на българската политическа и културна идея чиито продукт сме днес. До Крум имаме контролирана територия, след него избива идеята за държава която се вижда и в каменните надписи, и в стремежът на Борис и Симеон за международно утвърждаване, преди това при сменящите се през няколко месеца ханове дали е имало идея за държавност? Предполагам че ако не беше дошъл Крум щяхме да свършим към десети век като аварите, хуните на Ернах и още десетки други подобни.

Не се хващай за думата, Византия очевидно е призннавала известна независимост на ПБЦ макар и с отвращение, още повече след неуспешните войни на Погонат. Или поне се е правела че на север няма нищо нередно. Юстиниан прави Тервел кесар и го отрупва с дарове като свой подчинен /вероятно така е виждал нещата/ от своя страна Тервел охотно приема всичко това но се прави на шашав че не разбира смисъла на титлата, или наистина не я разбира по начина по който я вижда Юстиниан. Във всеки случай византийски император награждава български владетел като го прави свой подчинен от гледна точка на самият император- е какво отношение е това?

Украинската теза ли имаш предвид? Теорията на Комар за Куернак- Кубрат и грешката на Никифор при преписването. http://archaeology.kiev.ua/journal/030500/komar.htm

Съдейки по титлите на Тервел- вероятно като някакви поданици или федерати. Според византийската доктрина на територия на Империята не може да има независими народи еле пък варвари езичници.

Тюрки няма как да ни наричат понеже това е късен термин, по наше време модерните са били хуни и скити. Ернах управлява остатъка от територията на Атиловата империя вероятно като федерат след смъртта на всичките си братя и братчеди, Денгизих също се опитал да стане федерат но изглежда не се разбрали с Лео Първи и се стигнало до конфликт в резултат на който главата му била замеряна с зеленчуци на на стадиона в Цариград, Ернах вероятно е спазил задълженията си на федерат защото до 493г. няма нападения на хуни към империята. Ернах по този начин остава единственият син на Атила, сбъдва се пророчеството и за това е включен и в Именника към славните ни прадеди.Всъщност при него мирно и кротко е угаснало и последното самосъзнание на "хуните" , след това имаме един 150 годишен период в който се споменават различни племена но някакви племенни съюзи и обединения няма. СВБ е следващото голямо племенно обединение в степите и вероятно Кубрат и Органа за да легитимират племенният си съюз решават да си припишат с повече или по малко основания хуните като предци а държавата на Атила като предходна, поради това и в следващите пет века византийците тъпо и упорито ни наричат хуни.Съвсем определено Кубрат и Органа се смята за законни политически правоприемници на Атила и империята му. Родствените ни хазари по късно правят същият номер но с тюркутите, те стигат по далеч като дори си канят чисти ашини за управляваща прослойка и за това тях ги наричат "тюрки" по времето когато тюрк вече е утвърден етноним. Предполага се че територията на Ернах е била около Днепър- северното черноморие, земи които повече или по малко съвпадат с територията на СВБ, вероятно някой от остатъците от бардури, акацгири, алпидзури и ултизури са се смесили със сродните им кутригури, утигури и оногондури и по късно се е образувал нов военноплеменен политически съюз известен като Стара Велика България, но пряка приемственост между Ернах и Кубрат дали и доколко има не е много ясно. През постхунското и пред българско време в степите има много скиторещи племена и народи , последните остатъци от старото ираноезично население напълно се претопяват и губят езика и самосъзнанието си, известни вождове на хуно-български племенни съюзи от този период са Мундо, Зилгибис,Глонис, Стиракс, Грод, Мугел, Булгар, Дронг, Хиниалон, Синион, Заберган, Сандилх, Анагай.. От гледна точка на Държава в европейският тогава и повече или по малко съвременен смисъл то първият ни Държавник ще да е Крум. Преди него е спорно доколко ПБЦ е държава или федерация или племенен съюз, а също и показателен е начинът по който Византия започва да ни въприема след Крум.

Освен изобили имаме и голямо разнообразие на данни в изворите. Така например там българите са етиопци, мирмидонци, хуни, стражи, канибали, скити, бушки, балхики, трамбоват 60 дена от Афганистан до Дунава, гонят кушути през замръзнали морета, живеят до леденият Океан, библейски народ, семити.......

Първо нека уточним че никакви изворови данни за таранни удари и тежка ударна конница в ПБЦ няма. Теоретизираме на база косвени данни- "Тактиката" на Лъв Философ в която казва че знатните при турките покриват предната част на конете си с плъст и прави нееднократна уговорка че разликите между турките /маджарите/ и българите са незначителни, след това графитите на български конници държащи дълги копия с две ръце от което се предполага че изобразяват ударна тежка конница, но пък на тези графити за разлика от други подобни конете не са защриховани и няма доказателство че са имали броня и сведения за дълги копия носени на рамо като се предполага че дългото копие е атрибут на тежката конница. Имаме и един инвентарен надпис в който бройката на седлата отговаря на бройката на нещо което се приема за конска броня или защита, но това също е косвено, има и една теория за Мадарският конник и неестественото анатомичното положение на предният крак което се обяснява добре с конска броня отпред, но и това е догадка макар че я намирам за доста интересен довод. Така че ако сме имали обособена тежка ударна конница нямаме никакво пряко доказателство за това. Все пак в някои моменти при Крум или Симеон може и да е имало такива малки отряди, вършат работа а нашите са били доста грамотни и изобретателни във военно отношение и ако е имало смисъл сигурно са приложили някаква ударна конница. Всъщност битките на равно поле май започват чак при Симеон, до тогава тактиката ни е била повече "нашенска". .......................... Върти ми се нещо в главата че капаците на челото на коня са обратни на капаците на селските коне, тоест закриват фронтално а не странично, но сега ровя да извадя няколко конски брони и да ги разгледам по внимателно, може и да съм се объркал. Аварийната спирачка при конете е най елементарното нещо и не се изисква никакво обучение откакто хуните изобретили Г образната псалия- заострен шип който при опъване на юздата се забива в небцето на коня и той кове на място, това обяснява разчупената тактика на всички степни ездачи - хуни, маджари, кумани...

Ще пусна отговор от името на моят приятел Black Wolf който за момента е възпрепятстван да пише . "Мога да си позволя да ходя на езда неповече от веднъж месечно - скъпо е, а е и далече. За съжаление така се губят навиците, които имах преди 35 год., когато тренирах конен спорт (при чичо ми, който беше треньор на нац. отбор по онова време)."

Относно това дали кон може да се насочи към стена от копия- може, вкл. може да се насочи и към пропаст - стига да му сложиш на главата нещо от което произлиза израза "тичаш като кон с капаци". Ако аз сега се кача на кон в двете а не в едната си ръка ще държа юзда а помощна юзда и със зъбите сигурно ще стискам. Ако обаче ме качът на овен преди да проходя и след това на кон и на осем годишна възраст вече свалям патици в полет с лък и стрела изобщо няма да ми трябва юзда и стреме.Степните стрелци стрелят с две ръце от всички положения на седлото вкл. и седнали назад и никакви юзди не им трябват в това време, дори партите които са измислили този истрел не са имали дълбоко седло и стреме. Това е бил случая при конниците, тях не са ги обучавали от днес за утрешната атака, така са обучавали рекрутираните селяни пешаци с копията. Конниците са си конници по рождение, не случайно в Рим благородническото съсловие се нарича "конници" - това е привилегия свързана със социалният статус защото боен кон е скъпо нещо и се различава от ездитен или товарен кон, дори и при степните номади които са конници по рождение бойните коне имат определен статус имащ ранг на табу- в мирно време язденето им се наказвало. Бойният кон е скъп защото трудно се изхранва- да имаш боен кон и броня в средновековието е като да имаж джип сега- по скъпа поддръжка и по голям разход на гориво и консумативи иначе си джиткаш голфчето или пешачката. Бойният кон е обучен по различен начин, реагира на различни команди, конете на донските казаци например когато са чуели съскането на вадената шашка са си извивали главите наляво за да не пречат на сечащия удар и тн. Това че ходиш всяка събота в някоя конна база за няколко обиколки не означава точно че можеш да яздиш, можели са да яздят сарматите и хуните които не са слизали от конете по около 16 и повече часа ежедневно съдейки по стресовото износване на гръбначните им прешлени, просто те са били конни овчари и така са живеели, и това са го правели отпреди да проходят. За работата на рицарят с копието- не съм специалист но се опитвам да си представя рицар в тежка броня спрял на място в меле и опитващ се да мушне някой с четириметровото си копие когато е обграден от вилани всеки от които се опитва да го сгепца за крака, да го свали от седлото и до му вкара една кама в забралото на шлема. В по честият случай да го плени за откуп. Няма никаква тактическа логика в това си мисля, в такъв момент в работа влизат къси оръжия подходящи за дистанцията на боя- мечове, брадви, боздугани- това са помощните оръжия на катафрактариите, копието общо взето служи за един първоначален удар, след това рицарят трябва да се оттегли за нова засилка ако иска пак да го приложи като основно оръжие. Освен това всеки рицар е бил обкръжен от група оръженосци които са го качвали дружно на седлото преди атаката често с помоща на лебедки, след това в боя са го пазели от удари отзад, сваляне от коня с аркан или кука и прочие мръсни номера, рицарят има нужда от такава защита както един съвременен самолетоносач никога не се движи сам а винаги в бойна група която се състои от по леки разрушители, стелт подводници, ракетни катери и тн. Сам по себе си самолетоносача е просто една голяма тромава мишена, така е бил и рицарят- голяма ударна мощ но сам на бойното поле е неповратлив и лесно може да бъде заобиколен от всеки селянин без ризница дори и смъкнат от седлото както е сатанло при Азенкюр и Одрин ако не се бие в бойна група от по леко въоръжени конници или пешаци. Така че тежките конници с дългите копия се явяват нещо като тарана който разбива портата, в случая вражеският строй, след това в пробива нахлуват останалите плюс самите рицари.

Номера с дългото копие държано с две ръце е правен успешно от парти и сармати далеч преди да се изобрети стремето. На сарматски графити ясно се вижда как точно става, конникът държи копието с дев ръце а противника му се гърчи на земята. Тежката конница изпълнява функциите на тежък танк- малка бройка тигри която се дислоцира на върхът на клина и служи за идвършване на пробива, след това в пробива нахлуват леките пантери и четворки от фланговете и започват да се разгръщат, тигрите които са на върхът на пробива оказали се в битката веднага губят преимуществото на тежката си броня и далекобойно свръхзвуково оръдие и остават с негатива на огромната си маса и непровратливост поради много по бавното въртене на по тежката купола. За това и една армия от тежки конници ще иде по пътя на тигрите при Курск, тежка конница има смисъл когато е относително малоброен елитен отряд от добре въоръжени и обучени професионални войници, най често аристокрация, в нашият случай родова или служебна назначена поради меритокрацията която е присъща на степните общества.