Frujin Assen

https://ru.wikipedia.org/wiki/20-%D1%8F_%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D0%A1_%281-%D1%8F_%D1%8D%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%29 Примерно Ресавски.

Ресавски, позволи ми въобще да не съм съгласен с теб. Евристей, дезертирах, защото вече казах всичко което можех да кажа. Да смуча от пръстите няма смисъл. Сега пак за Ресавски. Какво знаем със сигурност? Родопите са овладяни от цар Калоян и стават част от българската държава-без варианти. За Пловдив има няколко варианта, той може и да е, може и да не е бил част от България. Факт е, че през 1210 вече е латински, като не е известно да е отвоюван. Знаем, че Станимака е изоставена от французите, и отново имаме варианти, градът може и да е бил български, може и да е бил ромейски. По мое лично мнение Пловдив и Станимака са предадени на местните ромеи, които след смъртта на цар Калоян доброволно приемат латинската власт. След смъртта на цар Калоян започва борба за трона. Алексий Слав де факто отцепва родопите. Слав поема васални отношения към Анри. Впоследствие воюва с Борил. Това ясно показва, че той е влизал в подчинение на Търново по никакъв начин. Проблемът според мен тук е, че като кажем "самостоятелен феодал" и го разбираме едва ли не като друга държава. Слав е българин, част от управляващата династия, претендира за трона в Търново, владее българска земя с българско население. Според мен тогавашните хора са смятали родопите за част от България, а Слав за българин с който централната власт може и да воюва, а може и да се разбере. Дали Слав е смятал да предаде владението на синът си (или друг)? За съжаление не знаем. Още малко факти, след сключването на съюза между Борил и Анри през 1211 реално Слав повече не се споменава. Според мен, защото изпада в изолация обкръжен от владенията на двамата съюзници, които не са решили не са си поделили земите му. Впоследствие се жени за епирка. Защо? От кого се плаши, против кого му е нужна епирската помощ? Ако се опасяваше от Теодор Комнин, най разумно е да сключи съюз с цар Иван Асен ІІ. Латинците вече не са фактор и нито могат да го застрашат, нито да му помогнат. Според моето лично мнение той се опасява да не стане жертва на българският цар и най разумното което може да на направи е да потърси чужда помощ. Първо търси помощта на Анри, после на Теодор Комнин. Слочаенос !1!1 Ни мисла!1! След 1230 независимо какво се е случило по рано Слав няма никакъв избор. Дори и да иска няма как да се противопостави на цар Иван Асен ІІ. С Пловдивското херцогство е още по голяма мъгла. Нещата които знем със сигурност са, че през 1216 Пловдив и Станимака са латински, не са завладявани от епирците, не са заемани от българите след битката при Клокотница. Тоест някъде в периода 1216-1230 са попаднали под българска власт. Даже бих казал 1228, защото след като заема Одрин Теодор Комнин не прави опит да заеме и Пловдив. Според моето лично мнение някъде към средата на 20 те години цар Иван Асен ІІ е накарал владетеля на Пловдив да поеме васални задължения към него. Което той е направил, защото от Константинопол е нямало как да го защитят. Моето предположение е, че след като Теодор Комнин и цар Иван Асен ІІ подписват съюза помежду си на българите е отстъпен Пловдив и Родопите, а те пък са обещали да не пречат на превземането на Константинопол.

Това което мен лично ме шокира е, че в Русия земята не е била частна както у нас. Оказва се, там земята е била обща собственост на общината. Тоест, когато са правели колхозите просто са назначавали някого за шеф, но на никого не са вземали земята, частен е бил само добитъка.

Да продължа. Цар Петър бил суров и жесток човек и давал власт, земя и селяни само за реални заслуги пред държавата, като наказвал най жестоко всички наред, включително и най богатите и могъщи помешчици. Когато обаче той умрял станало ясно, че царя е преди всичко продукт на управляващата класа (по Маркс). Започнала поредица от преврати в която основна роля играели дворянството и гвардията от които царя зависел напълно. И ако царя не ги устройвал те го отстранявали. Затова Петър ІІІ издал указ за свободите на дворянството, потвърдени и от императрица Екатерина. Дворянина вече не бил длъжен да служи на държавата. Така помешчиците имали пълен имунитет, те имали земя със закрепостени на нея селяни, можели да ги изпращат на заточение в сибир, можели да ги бият и ако умрели от побоя това не било проблем. Да продава крепостни, като даже разделя семейства мъжа там, жената другаде, децата съвсем на трето място. Само една крачка оставало крепостните да бъдат превърнати в роби. Крачката била тази, че крепостните не били "говорещи вещи" както в древен Рим. Например можели да имат семейства, лично имущество и даже недвижимо имущество. Тоест дворяните се превърнали просто в паразити. Френската революция показала, че крепостничеството е изиграло своята роля отдавна и вече само пречи на развитието на страната. В началото на 19 век цар Александър І издава указ с който разрешава на дворяните да освобождават своите крепостни. Почти никой обаче това не направил. Крепостното право било отменено само в полша и прибалтика. Кримската война показала изоставането на Русия в технологиите. Станало ясно, че повече не може да се отлага отмяната на крепостното право, и даже е закъсняло, защото няма кой да работи в градовете в промишленоста. Крепосничеството било отменено много късно, едва през 1861. При това в продължение на 50 години селянина трябвало да изплаща земята която помешчика му е дал. На селяните се давали 2/3 от земята, а помешчика задържал 1/3 при това най плодородната. Селяните живели в общини и обработвали земята заедно, всяка година сменяйки нивите. Плащанията се извършвали от общината, а не лично от всеки селянин. Сумите плащани от общината били наистина големи, а някъде и непоносими, това съчетано с ротацията на земята довела до там, че през 1914 всички селяни били еднакво бедни и с технологии от 15 век за обработване на земята, а в някой райони съвсем примитивно земеделие даже от 13 век. Земята която останала у помешиците се обработвала от селяните било под аренда, било като заплащане на част от дълга. След като сумата била разбита на 50 години селяните трябвало да плащат толкова много, че довели общините почти до пълно разорение, хората се принуждавали да ходят в градовете на работа и прочее за да съберат парите. Лихвите също никой не отменял и те били огромни. Мизерията била пълна. Към 1906 когато това било отменено вместо 500 милиона селяните заплатили общо 1,5 милиарда рубли. Революцията от 1905 била в резултат на това ограбване което довело селяните до пълно разорение. Когато комунистите по време на революцията издигнали лозунга, че земята на помешчиците веднага и без условия се отдава на общините те незабавно подкрепили революцията.

Върбанов, като те слушам какви ги говориш, точно всичко за теб ще е ново. Отговорът за теб е не, не засягат нищо след 1917. Вече е късно, но утре ще се заема с превода. В най сбито първо разказва за крепостничество в Европа и в Русия. В Европа феодализма възниква, защото на франкския крал му е нужна конна добре обучена и постоянно готова армия. Това което успяват да измислят е да закрепостят селяните към земята и те да изхранват рицарите. В Русия феодализма се появява към 9-11 век и е крайно неразвит. Земята в Русия през 11 век е много по непродуктивна от тази в Европа и задържането на селяните на едно място е безсмислено, тъй като много скоро ще изтощят почвата. В Русия е имало съвсем друга зависимост, построена на старата племенна аристокрация. Князът младеел всички селяни които били зависими. Той отдавал тези селяни на свой дружинници земя със селяните и го превръщал в болярин. Болярина вече се оправял с княза ходейки на война и плащайки му данък. Земята и селяните били в негова пълна власт и той разполагал с тях както си иска. Освен това в Русия имало и не малко роби. Тази ситуация се задържала чак до 15 век. Едва когато през 15 век Русия се превърнала в мощна и централизирана империя потрябвала високомобилна и добре въоръжена постоянна армия. Едва тогава се появяват руските рицари наричани помешчици, които трябвало да служат в тази армия. При това помешчка нямал власт над селяните, тя си оставала в ръцете на царя. Набляга, че руските рицари (помешчици) били доволно бедни и едвам успявали да съберат пари за кон и сабя. Селянина не бил закрепостен, можел да ходи където си иска, но първо да плати данъците. Разбира се селяните живеели в общини и се искало голяма смелост да напуснеш. Разбира се, тази ситуация много скоро започнала да не устройва помешиците. В 1592 селяните били закрепостени към земята. Ако някой селянин избяга го търсели 5 години, след което ставал свободен. В 1647 вече селяните се търсят и връщат безсрочно. През 1649 било забранено да се продават хора (селяни), за да се избегне отслабването на боеготовноста на даден помешик. Петър І разрешава обаче продажбата на селяни. Той формира нова аристокрация на която да се опре на която трябва да даде средства-разбирай селяни. Той като най голям феодал започва да дарява, продава, отдава в дълг селяни на новата аристокрация, с което дава пример и на другите аристократи. Тогава крепостничество придобива най уродливи форми. Утре повече.

И аз да дам нещо по въпроса. Егор Яковлев за нацсистката окупация Продължение на беседата Трета част на беседата

Приятно гледане на една приятна и информативна лекция за крепостното право в Русия.

Тъй, какво общо има британския колониализъм с Дейвид Ървинг и нацсистите? Прочее, може би е добре да създадем отделна тема за колониалната система (отдавнашна моя мечта е да разработя темата), но баш днес няма да го направя, че съм уморен. Само ще уточня, че победителите пишат историята. Напълно нормално е руснаци, американци и англичани да приписват на Хитлер всичко лошо и гадно което може да роди акълът им. Само за пример. Руснаците например обвиняват Хитлер, че е искал да направи славяните роби. Но забравят да споменат, че Югославия е била пръв съюзник на Райха преди преврата, а след това славянска Хърватия също им е съюзник, отделно Словакия също си е славянска и също съюзник, България прочее също е славянска и пак е съюзна. Чехите реално цялата война си мируват и явно нямат нищо против германското върховенство. Тоест, не всички славяни са врагове, а само поляци, руснаци, беларуси и украинци. На запад ситуацията е още по лоша. Например известният у нас сериал "Ало, Ало" си е направо документален. Французите колаборират с германците без никакви угризения, германците пък се отнасят меко с тях. На фона на жестоката война на изток си е направо идилия. Някаква съпротива се появява едва през 1944 когато става ясно, че Германия губи войната и французите бързат да се присъединят към победителя. Избиването на евреите е зло и военно престъпление, а бомбардировките над Хамбург и Дрезден военна необходимост, защото са победили съюзниците. Ако бяха победили германците, холокоста над евреите щеше да е поредния гениален ход на бащицата фюрер, който освободил света от изроди и гадове от всякаква националност основно евреи които с безчовечната си жестокост и гнусни престъпления са си заслужили тази съдба и добре, че е бил мъдрия Хитлер, който е извършил този крайно необходим холокост. От друга страна Чърчил, Рузвелт и други англо-американци щяха да бъдат съдени за престъпления над човечеството за ужасяващите, безчовечни и ненужни от военна гледна точка. Щеше да е пълно с книги и документални филми с ред сълзи, ред сополи за тези жертви на свирепия геноцид който изтърпява германския народ. Предупреждавам и тук, че само да видя намек за събития след 1945 свързани със съвременна политика и крия мненията незабавно.

Другари! В светлината на тезисите от последния конгрес на Партията и неуморната и всеодайна работа на всички пишещи в тази тема ние сме на път да открием топлата вода! Даже в книги издадени преди 100 години се казва каква е била целта на Русия. Първото и най важно е влиянието на Русия на балканите. Всички балкански народи, включително гърците разглеждат Русия като свой по голям брат и помощник против Османската империя. След въстанието в Босна нейните позиции са разклатени-турците убиват християни, а техния покровител не прави нищо. Клането в Батак и другите зверства намерили широк отзвук из цял свят поставят Русия в трудно положение. Ако Русия не помогне на българите, то всички балкански народи ще си развалят мнението. Да кажем това не е фатално, дори и Русия да ги предаде, те нямат друг покровител (на Франция и Германия не им пука за балканите, а Великобритания застава на твърди про турски позиции), но това ще развали реномето на Русия и пред другите велики държави- "Щом руснаците оставиха турците да ги унижават, защо и ние да не го направим"- това би била елементарната реакция. Вторият момент е заемането на проливите. Русия винаги иска проливите. Но няма как да ги получи. В този момент нито Англия, нито Франция, още по малко Австрия желаят да допуснат българските земи да станат руски. Не защото мислят за българите и тяхната свобода, а защото руски Одрин означава заемане на Цариград от руските войски веднага щом поискат. Затова и всички са съгласни на полумерките с автономия. Руснаците си правят сметката за по нататъшно проникване, а англичаните запазват турската власт и не допускат война. Турците обаче провалят всичко със своето вироглавство. Обявявайки, че отхвърлят общоевропейския план за автономия на България те буквално натикват в ръцете на Русия неоспорим повод за война. Докато руският план минимум е да разпространят влиянието си в бъдещата автономна България, сега те получават възможност да освободят със свои ръце България и по този начин много по силно да я привържат към себе си. При това руснаците предават другия свой съюзник-Сърбия, като дават Босна на австрийците.

Било е забранено. Доколкото знам е било забранено не мюсюлмани да носят оръжие.

И на мен ми се струва, че прекалявате. По принцип съм мек човек и гледам да не баня и да не крия мнения, но по желание на потребителите от този момент почвам. САМО ДА ВИДЯ НАМЕК ЗА СЪБИТИЯ СЛЕД 1878 И КРИЯ БЕЗ ДА ПИТАМ.

Алексий Слав е забелязан за пръв път доста рано, като участник в борбата за българския трон след смъртта на цар Калоян. Демек към 1207 е бил достатъчно голям по възраст за да се оправя в голямата политика. Аз лично към 1207 му давам като минимум 25-30 години. Демек 25 години по късно в най добрия случай е наближавал 60 те. Каквото и да е било поведението на Алексий Слав към Теодор Комнин (тук може да се спори), няма никакво съмнение, че след 1230 той не е имал никакъв шанс да се опре на цар Иван Асен ІІ. Най вероятно доброзорно е признал царската власт.

Значи Паисий все пак е прав-става въпрос за дете на Петър. Интересно, откъде той е взел тази информация.

За да е братовчед на Борил следва някой от родителите му да е брат/сестра на Калоян/Асен/Петър/майката на Борил. Не те разбрах Йончев.

Дрейк, доколкото знам аз, ситуацията с асеневци е следната: имаме трима братя-Петър, Асен и Калоян, имаме една тяхна сестра която е майка на Борил и Стрез, имаме втора сестра която е майка на Иванко. Демек, вероятността Слав да е брат на Иванко си е доста голяма.

Не Евристей, друго имах предвид. Когато родопите се отцепват от властта на Борил няма сведения за военни действия. Тия после са без значение в случая. Прочее с Пловдив е същата работа. Цар Калоян го превзема опустушава и .... изведнъж се оказва, че е латински. Кога как и защо французите си го връщат данни йок. Евристей, през 1196 Иванко очевидно не е на 20 години. Той си е уважаван военен командир от българската армия. Във войните си с ромеите показва военачалническа опитност която е придобил кога? Ами очевидно преди 1196. Ами ако през 1196 вече е бил женен и е имал син примерно на 10-15 години? Ами ако през 1196 вече е бил примерно на 30+ години? Сватбата му е с политическа цел и е очевидно, че няма нищо общо със сърдечните му дела, развода в случая е най малкия проблем. Ние нямаме никакви данни за семейното му положение, нито че е бил женен, нито че не е бил женен, нито, че е имал деца, нито, че не е имал деца.

Не е точно така Ресавски. Като чета ромейските хронисти аристократите си умират да се представят със знатния си род. Очевидно е, че знаят кой на кого е баща, дядо, стринка, зълва и прочее и с удоволствие се изтъкват с родовото си име. Това не е фамилно име в днешното разбиране, но е подобно. А на печата какво пише? "Трета канцелария, втори отдел"! Върти ми се в главата печата на цар Симеон, където му се споменава името и титлата. Нямаше ли и съмнения, че Калояновия пръстен е ползван и за подпечатване.

Относно предположението на Ресавски, не съм аз човека който може да коментира Дуйчев. Така че, кажи Йончев, смяташ ли, че моето допускане е реалистично? Щях да забравя, а защо Слав го изкарваха син на цар Петър? Това ми се губи.

Интересно, значи според теб Дуйчев се е объркал. Тази грамота ли е единственото място, където се споменава Алексий?

Тук Ресавски по скоро има предвид, че съм допуснал писмена грешка. Това да беше кусура.

Нерегулиран пазар? Ама сериозно? Подобно нещо пробваха в САЩ отдавна и резултата бяха тръстове които се договаряха помежду си. Ако я няма държавата корпорациите пак ще се договарят помежду си. Ако щете на чисто битово ниво. Идете на пазара и пуснете домати на значително по ниска цена. След не много време ще ви посети делегация от другите търговци на домати за да преговаряте. И като се заинатите да не вдигате цената просто ще отнесете един бой, а продукцията ви ще бъде унищожена.

Този въпрос май го обсъждахме, но не мога да намеря темата. Какво съм запомнил. Счита се, че Слав е син на цар Петър, обаче не се сещам защо. На срещата си с Анри казва, че има много сребро и злато и много земя. Според мен тук става въпрос за това, че владее родопите, а не за поземлени имения в мизия и за злато което има в Мелник, а не в Търново. Освен това, казва, че в родината му го смятат за благородник. Обаче това може да значи много неща и не дава конкретни сведения. Алексий обаче е гръцко, не българско име, докато Слав си е чисто българско. Защо има две имена? Защо му е да взема гръцко име? 1 За да се хареса на ромеите в Мелник и въобще в родопите 2 За да се хареса на Византия (която вече не съществува когато се отцепва) 3 За да се хареса на Анри (силно малко вероятно, той е французин, не грък) Според мен може да се приеме и още един вариант. Той е син/брат на Иванко. Както знаем, Иванко сменя името си на Алексий за да се хареса на императора след измяната си. Ами ако е дал още едно име и на синът си Слав? Или пък синът/брат му го взема защото Алексий/Иванко е познат и обичан в родопите? Всъщност ние не знаем нищо за семейството на Иванко. Почти е сигурно, че е племенник на цар Калоян вероятно от негова сестра и толкова. Имаме единично споменаване на брат му Мито и толкоз. Той може да е имал и други братя, сестри, деца... Ами ако след пленяването на Иванко синът/брат му заминава за България и впоследствие е намесен в борбата за трона? С какво мога да защитя това предположение? Нямаме си на идея кога е роден Иванко, нито знаем нещо за децата му. Известно е, че през 90 те вече не е бил дете и е участвал в българската армия. Очевидно през 1196 не е бил младеж, защото е имал сериозно влияние в българското общество. Известно е, че през 1207 Алексий Слав не е бил съвсем млад и доживява поне до 1230. Напълно възможно е Алексий Слав да е син на Иванко и към 1207 да не е младеж, а към 1230 все още да не е на твърде голяма възраст. Относно това да е брат- ако през 1190 Слав е бил на 30 години, то към 1230 ще да е на 70 години, почтена, но не и невъзможна възраст (още повече, може да е бил доста по млад от Иванко), така че към 1230 да е и около 60 годишен. Не е известно Слав да се е отцепвал и да е воювал с Борил. Той се появява изведнъж в родопите, където властта му очевидно е стабилна. Ами ако тази власт е по наследство? Местното население познава и уважава баща му и поради това той взема властта там без проблем, ами ако и преди това той е бил управител на родопите?

Този въпрос май го обсъждахме, но не мога да намеря темата. Какво съм запомнил. Счита се, че Слав е син на цар Петър, обаче не се сещам защо. На срещата си с Анри казва, че има много сребро и злато и много земя. Според мен тук става въпрос за това, че владее родопите, а не за поземлени имения в мизия и за злато което има в Мелник, а не в Търново. Освен това, казва, че в родината му го смятат за благородник. Обаче това може да значи много неща и не дава конкретни сведения. Алексий обаче е гръцко, не българско име, докато Слав си е чисто българско. Защо има две имена? Защо му е да взема гръцко име? 1 За да се хареса на ромеите в Мелник и въобще в родопите 2 За да се хареса на Византия (която вече не съществува когато се отцепва) 3 За да се хареса на Анри (силно малко вероятно, той е французин, не грък) Според мен може да се приеме и още един вариант. Той е син/брат на Иванко. Както знаем, Иванко сменя името си на Алексий за да се хареса на императора след измяната си. Ами ако е дал още едно име и на синът си Слав? Или пък синът/брат му го взема защото Алексий/Иванко е познат и обичан в родопите? Всъщност ние не знаем нищо за семейството на Иванко. Почти е сигурно, че е племенник на цар Калоян вероятно от негова сестра и толкова. Имаме единично споменаване на брат му Мито и толкоз. Той може да е имал и други братя, сестри, деца... Ами ако след пленяването на Иванко синът/брат му заминава за България и впоследствие е намесен в борбата за трона? С какво мога да защитя това предположение? Нямаме си на идея кога е роден Иванко, нито знаем нещо за децата му. Известно е, че през 90 те вече не е бил дете и е участвал в българската армия. Очевидно през 1196 не е бил младеж, защото е имал сериозно влияние в българското общество. Известно е, че през 1207 Алексий Слав не е бил съвсем млад и доживява поне до 1230. Напълно възможно е Алексий Слав да е син на Иванко и към 1207 да не е младеж, а към 1230 все още да не е на твърде голяма възраст. Относно това да е брат- ако през 1190 Слав е бил на 30 години, то към 1230 ще да е на 70 години, почтена, но не и невъзможна възраст (още повече, може да е бил доста по млад от Иванко), така че към 1230 да е и около 60 годишен. Не е известно Слав да се е отцепвал и да е воювал с Борил. Той се появява изведнъж в родопите, където властта му очевидно е стабилна. Ами ако тази власт е по наследство? Местното население познава и уважава баща му и поради това той взема властта там без проблем, ами ако и преди това той е бил управител на родопите?

От възрастни хора съм чувал следната мъдрост "Ако в една работа дават кисело мляко (вредни), не ми я хвали". Значи и народа е стигнал до идеята, че отровните, запрашеноста и прочее следва да се отбягват.

Който не пие и не пуши умира по здрав! Стара народна мъдрост. Който пие и пуши го хващат по рано и повече болести, съответно живее по трудно на стари години и умира по млад. Който води здравословен живот на дърти години боледува по малко и живее по дълго. Накрая умира по здрав. Това ще ви го каже всеки лекар, не само аз.