Шпага

Ами точно това е - за да тичат рамо до рамо лекоатлетът от външната страна на пистата трябва да развива по-голяма скорост от този, който е от вътрешната страна на пистата. И тъй като в случая става дума за неинерциално движение, значи можем да се позовем и на принципа на еквивалентност https://bg.wikipedia.org/wiki/Принцип_на_еквивалентност

При въртенето на Земята около оста й, часовник в точка от екватора се движи с по-голяма скорост от часовник в Лондон. Което означава, че часовникът на екватора ще "цъка" по-бавно от този в Лондон.

Май вече се избистрят тези доскоро замаскирани цели. Западът има за цел да омаломощи Русия, като за тази цел все по-безскрупулно употребява украинците. А Путин има териториални цели - или "психиатрично" изразено: той има за цел да остане в историята като Путин Велики. Но явно не му е чужда и максимата "След мен и потоп"!

С две думи: Гугъл преводач.

Но ако решим да не се "правим на герои", какви ще сме? Имаме ли избор? Нещо като "от лошо към по-малко лошо"? Кое обаче е по-малко лошото...

Във връзка с тази тема се зачудих защо - за разлика от другите полета - гравитационните не могат да бъдат екранирани. Мина ми през ума и въпросът дали невъзможността за екраниране всъщност не доказва, че гравитоните не съществуват? В смисъл че ако полетата имат частици-носители, би трябвало да има и прегради, които са непреодолими за тези частици. Така, покрай тези въпроси, открих статията на Джордж Гамов. И ето към края й какво пише той: Антигравитация В един от своите романи Херберт Уелс описва британски изобретател, мистър Кейвър, откривател на материал – кейвърит, който е непрозрачен за гравитационната сила. Точно така, както лист от мед може да екранира едно тяло от действието на електричната сила, а железен лист може да го екранира магнитната сила, един лист от кейвърит, поставен под едно тяло, го екранира от гравитационното привличане на Земята. Мистър Кейвър построява голям кораб с щори от кейвърит от всички страни. Една нощ, когато Луната е високо в небето, той влиза в кораба, спуска всички щори, обърнати към Земята и отваря тези към Луната. С прекъсването на земната гравитация и при наличието на привличане от страна на Луната, корабът се устремява в пространството и евентуално доставя мистър Кейвър на нашия спътник. Защо е невъзможно подобно изобретение? Или то наистина е възможно? Има голяма прилика между закона на Нютон за всеобщото привличане и законите, които управляват взаимодействията между електричните заряди и магнитните полюси. Ако е възможно да се екранират електричните и магнитните сили, защо да не може да се направи същото и с гравитационните? За да отговорим на този въпрос трябва да разгледаме механизма на електричното и на магнитното екраниране. Всеки атом или молекула във всяка тяло е система от положителни и отрицателно електрични заряди; в металните проводници има свободни електрони, които могат да се движат между възлите на кристалната решетка, образувана от положително заредените йони. Когато металът се постави в електрично поле, свободните електрони се насочват към едната стена на тялото, придават й отрицателен заряд, а противоположната стена остава положително заредена. Тази поляризация създава едно допълнително електрично поле, чиято посока е противоположна на посоката на началното поле и двете полета се компенсират взаимно. По подобен начин магнитното екраниране зависи от факта, че атомите на магнитните материали представляват миниатюрни магнитчета, чиито северни и южни полюси се ориентират така, че създаденото от тях поле да бъде с посока, противоположна на посоката на външното магнитно поле. В този случай екраниращият ефект отново се дължи на поляризацията на атомните частици. Гравитационна поляризация, която би направила възможно екранирането на гравитационните сили, изисква наличие на два вида частици: едни с положителни гравитационни маси, които се привличат от Земята, и други – с отрицателни гравитационни маси, които се отблъскват от нея. В природата количествата на положителните и на отрицателните електрични заряди, както и на северните и на южните магнитни полюси, са равни, но частици с отрицателни гравитационни маси все още не са открити, поне в структурата на обикновените атоми и молекули. Следователно обикновеното вещество не може да се поляризира гравитационно и не може да служи за екран на гравитацията. Съществува обаче друг вид материя – антиматерия, която в много отношения е обратна на обикновената материя, включително нейните електрични и магнитни свойства. Възможно е античастиците да имат също и отрицателна маса. На пръв поглед може да изглежда лесно да се провери дали това е така. Трябва само да се пусне в хоризонтално направление сноп антинеутрони от един ускорител, и да се види дали в земното гравитационно поле те се отклоняват надолу или нагоре. На практика обаче подобен опит е невъзможен. Получените в ускорителите частици се движат със скорости, близки до скоростта на светлината. За километър път гравитацията би ги отклонила, независимо от това, дали нагоре или надолу, само с около 10-12 cm, колкото е диаметърът на едно атомно ядро. Нито пък е възможно те да бъдат забавени чрез удари с ядрата на някакъв “забавител”, както се забавят неутроните в атомните реактори. Ако античастиците се сблъскат със своите обикновени двойници, и двете частици изчезват чрез анихилация. По такъв начин от експериментална гледна точка въпросът за знака на гравитационната маса на античастиците остава мъчително отворен. От теоретична гледна точка този въпрос също е отворен, доколкото няма теория, която свързва гравитационното и електромагнитното взаимодействие. Ако един бъдещ експеримент покаже, че античастиците наистина имат отрицателна гравитационна маса, той ще нанесе смъртоносен удар на цялата релативистична теория на гравитацията, тъй като ще обори принципа на еквивалентността. Една античастица би могла да подскочи нагоре в едно реално гравитационно поле, но едва ли би могла да направи това в Айнщайновия ускорено движещ се космически кораб. Ако го стори, външният наблюдател би регистрирал, че тя се движи с два пъти по-голямо ускорение от ускорението на кораба, при това без да й действа никаква сила. Откриването на антигравитация би ни принудило да избираме между закона на Нютон за инерцията и принципа на еквивалентност на Айнщайн. Авторът искрено се надява, че няма да ни се наложи да правим това. https://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/27 Gamov gravitaciya.pdf

Много интересна статия на Джордж Гамов: https://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/27 Gamov gravitaciya.pdf

Именно. Ако един и същи процес протича по-бавно в точка А, отколкото в точка В, какъв ще е изводът?

Зависи какво разбираш под понятието "време"

И какво се оказва? Ние официално отказахме да даваме оръжие на Украйна, но все пак даваме - "неофициално". А германци, американци и др. официално заявиха, че ще дават оръжие на Украйна, но все пак не дават - бавят се, както изглежда умишлено. Подведоха украинците с обещания, които даже и да бъдат изпълнени вече ще е късно. Например: https://www.bgonair.bg/a/4-world/267917-ukrainski-poslanik-s-kritiki-berlin-se-bavi-s-dostavkite-na-orazhiya-za-kiev

На какви факти е основано твърдението, че Зеленски е наркоман? Ако го преценяваме по изявите му, той изглежда напълно адекватен.

Да, но нали ставаше дума за преминаване от едно състояние в друго без промяна на енергията. В твоя пример двете системи са с еднаква енергия, обаче няма преминаване на частиците А+ и В- в състояние А- и В+. Според мен "преминаване" винаги означава и някакво действие/промяна/, а такава задължително трябва да е свързана и с промяна в енергията.

Ми пак не схващам Моля те, дай някакъв конкретен пример за преминаване от едно състояние в друго, като и двете състояния са с еднаква енергия.

Добре, но как може да има промяна в състоянието, без да има и промяна в енергията?

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Fizitci-sazdadoha-parviia-v-sveta-vremevi-kvantov-kristal_59654.html Прочетох и тази статия, но мозъкът ми "удари на камък" Почти нищо не разбрах... "Физиците разглеждат концепцията за времеви кристал по аналогия на обикновените пространствени кристали. Отличителна черта на последните е строгата им подреденост в определени посоки. Описвайки кристализацията на веществата от наситен разтвор, може да се говори за нарушаване на симетрията в течност, чийто свойства са едни и същи във всички посоки, но симетрията на кристализацията е ограничена. Подобно нарушение на симетрията, но във времето, позволява да говорим за хипотетични времеви кристали, т. e. такива системи, в които стават строго периодични процеси." Всъщност в какво се изразява нарушаването на симетрията във времето? В това, че свойствата на системата НЕ са едни и същи във всички посоки на времето - тоест в посока минало, посока бъдеще? И как може да се установи какви СА свойствата на системата в миналото? Може да се знае какви са БИЛИ тези свойства, но не и какви СА... тогава. Спирам да пиша, защото "разсъжденията" ми стават все по-откачени

Ако се реализираше всичко, което казва Медведев, досега не само Украйна, но и цялата Земя щеше да се е затрила от лицето на Вселената. Извинявай, Z-ко, но изказванията ти, освен фанатични, стават и все по-налудничави

Войната създаде объркване и задълбочаващи се неблагоприятни условия, които откроиха още по-натрапчиво некадърността на сегашните управляващи. Вече все по-често се говори за скорошни избори, а ако има такива, перспективите /според мен/ са направо ужасяващи. Единият вариант е да се върне на власт Борисов с неговата кохорта, а другият - да вземат превес путинистите и да досъсипят държавата ни. Не знам дали изобщо имаме някакъв шанс за измъкване от цялата тази тиня...

Макрон не за първи път "лъкатуши" в позициите си. Но каква ли е причината? Страх от Русия или само икономическа изгода? Или...? https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/06/05/4353924_makron_vbesi_ukraina_s_priziva_rusiia_da_ne_bude/

Здрасти! Ако намериш свободно време, би ли дал малко повече обяснения? Например това "загубата на предишна памет" как да го разбираме? И друго: Интересно би било да си представим как би реагирала частицата, ако след като тя премине през двата процепа ние заменим екрана с друга преграда с процепи. Т.е. кога тази частица би загубила предишната си памет? И въобще - след новообразуването - можем ли да считаме, че частицата е същата, при положение, че е загубила предишвната си памет? Груба аналогия: Ако човек изцяло е загубил паметта си, дали той е същият човек, който е бил преди това?

Уточнение: Ние считаме, че елементарните частици са безразмерни, защото ако не са такива - т.е. точкови - СТО ще започне силно да "накуцва". Или направо ще се окаже невярна Но това, че ние сме приели частиците за безразмерни, съвсем не означава, че те наистина са такива. Приели сме и че някои частици са неделими, но това също никак не е сигурно. Преди време и атомът е бил считан за неделим, обаче... Ето защо не трябва да приемаме безрезервно дефинициите, които Сканер толкова строго размахва пред смаяните ни погледи

Сканер, нали: 1. Обектът Е вълна, когато минава през двата процепа едновременно. 2. Обектът Е частица, когато оставя "петно" само в една точка на екрана. И след като един-единствен обект се проявява по тези два различни начина, значи Е с две същности - едната на вълна, а другата на частица. Това е много по-логично, отколкото твърдението, че НЕ Е нито вълна, нито частица. П.П. Ето го двуликият Янус - с едно усмихнато и с едно намръщено лице. Но в крайна сметка и двете лица са си негови, нали? Ако застанеш обаче срещу намръщеното му лице, няма да видиш усмихнатото. Както и обратното - видиш ли усмихнатото му лице, няма да видиш намръщеното. Просто така е "устроено" пространство-времето, което е достъпно за нас. Но това съвсем не означава, че няма безброй други аспекти на въпросното пространство-време, за които ние дори не предполагаме

Ми след като в определени ситуации обектът проявява свойствата на частица, значи е частица. И след като в други ситуации същият обект проявява свойствата на вълна, значи е вълна. Просто един обект с две същности, които може би не се проявяват едновременно. А може и едновременно да се проявяват, но ние да нямаме способността - или апаратурата - да ги установим по този начин, тоест едновременно.

А всъщност квантовите обекти би трябвало да са хем частици, хем вълни. Нещо като двуликия Янус

Насоката на спора май води директно към солипсизма Солипсизъм (от латински: „солус“ - един, „ипсе“- аз сам) e философски възглед, според който съществува само индивидуалното съзнание. В епистемологичен план, целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, а са създадени от разума и въображението. Солипсизмът приема възгледа, че външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и затова може да не съществуват.

Всичко това е наистина унизително, грозно - безобразно! - от наша страна. Но не се дължи на някакъв умисъл, не е тенденциозно отношение към тези хора. Просто управниците ни са крайно некадърни, недалновидни, безотговорни. И нагли.