Шпага

Ники, ето една статия по въпроса. Виж я, ако ти е любопитно: https://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Mozhem-li-da-se-doverim-na-mozaka-si-video_12383.html

Може би

Преди време попаднах на една много интересна статия, според която вече е експериментално установено, че "взимаме" решенията преди информацията да стигне до мозъците ни. Сега се опитах да намеря въпросната статия, но не успях. По-късно ще пробвам отново

Само си въобразяваме, че говорим за едно и също. Но всъщност имаме противоречиви представи дори за основните в спора понятия - вяра и религия. А често и не правим разлика межу тях.

Докато четях постингите на Atom - много интересни и даващи поводи за размисъл! - този пасаж ме накара да изпитам нещо като съчувствие към Бог: Адска скука трябва да е при това абсолютно ЗНАЕНЕ. И навярно само от желание за поне малко незнание-съмнение Той ни е създал такива - със свободна воля... в някакви рамки, разбира се. Тази свободна воля често ни прави нелогични, непредвидими, ексцентрични, а понякога и направо идиоти, а за Него това може би е някакъв вид разнообразяване в безкрая на безпространственото безвремие

За съжаление не е така. Вярата е преди всичко чувство, а чувствата не подлежат на "ръководство". Нямаме чак такава свобода: Избирам да вярвам или избирам да не вярвам, или днес избирам да вярвам, ама утре няма да вярвам...

Именно Че както се вижда някои от тях вече освирепяха

Може би вместо "отъждествява" трябваше да кажа "приравнява" или...? Или е по-правилно, когато става дума за наука, да заменим думата "вяра" с някоя, която да не дразни толкова Учените хора като Сканер например Дали вместо "вяра" да казваме "убеждение"? Или категорично НЕсъмнение?

Е, да, от тази гледна точка е крайно неубедително, даже нелепо. Според мен никак не е уместно да се отъждествява вярата в науката с вярата в Бог. В науката има както различни сфери, така и различни етапи. Хората на науката започват с догадки, идеи, предлоложения, разсъждения, експерименти, тълкуване на резултатите от тези експерименти и в крайна сметка придобиване на някакви знания, които им дават основание за вътрешно убеждение - т.е. за вяра, че са открили търсената истина. Накратко, можем да кажем, че вярата идва в науката чак накрая - след постигане на "знаенето". Но все пак и тази вяра, макар и породена вследствие на придобитите знания, е нещо свързано повече с емоциите, отколкото с разума. Защото разумът винаги си остава с някакви, макар и смътни съмнения. Така че вярата в науката никога не е безрезервна, за разлика от тази в Бог.

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел

Става дума, че ти "вменяваш" на битието сигурност, каквато то НЯМА. Приравняваш битието към математиката, просто защото за спора ти е удобно така. Сканер, ти съвсем се заплете. Не можеш да говориш за кражба на... нищо

Това условие е доста несигурно. Нали всеки момент някой може да ти купи шапка /каскет/ - за да те изненада - но като тръгне да ти го даде, някой да го открадне. Така че кофти се получава: 1. В един момент ти вярваш, че нямаш каскет, ама вече имаш. 2. В следващ момент някой гадняр ти открадва каскета... тоест, оставя те без каскет, докато ти наивно вярваш, че нямаш каскет. Уви, така е в битието - то по условие е несигурно Не е като в математиката.

Ти откъде знаеш дали е така? Или само на вяра се подпираш П.П. Съвършенството може ли да е НЕхармонично?

Ами ако казаното тук е вярно?

Логиката ви е неоспорима... или поне трудно оспорима. Мога да възразя само по "детайла", че е абсурдно да се говори за един народ, в случая сръбския, като за един човек, при това социопат и садист. По същия начин е абсурдно и когато за нас се говори като за "българинът бай Ганьо в казана" и прочие. Така или иначе, темата е страшно тягостна. Съжалявам, че я подхванах. Направих го от невежество и хаотични емоции. Благодаря на всички за мненията ви!

Прочетох повечето. Но със сигурност зад това "така сме решили" се таят съвсем други мотиви, които няма как да открием в стенограмите. Не възразявам срещу това, което сте написала, а срещу "благородните" подбуди, с които сме накичили това наше участие, въпреки че бихме могли да го избегнем... може би.

Щом самолетите са можели да си "намерят" маршрут и без наша помощ, не е ли някак несъответно - заради тяхното удобство ние завинаги да се обречем на ненавист от страна на съседите ни? При това, след като е пределно ясно, че именно тези, които са станали жертви на бомбардировките, всъщност нямат никаква вина за етническите зверства и изтребления. Всъщност ние не сме предоставили въздушните коридори - за изтегляне на самолетите СЛЕД бомбардировките - по някакви "цивилизационни" и "миротворчески" подбуди. Били сме притиснати да го направим, въпреки че в такава /съседска/ ситуация пълният неутралитет би бил най- разумният избор. Но какви биха били последствията за нас, ако бяхме отказали да съдействаме?

Да добавя: На Малоум частиците във вакрешетката са неподвижни по място, така че според неговата хипотеза обяснението "защо телата се движат по инерция" май би прозвучало значително по-правдоподобно

Сканер, това, което си написал, сигурно е вярно, но до една - доста размита - граница на реалността. Слизайки под тази граница обаче, стигаме до микроефекти, които може и да не са съществени за СТО или ОТО. Но имат голямо значение, ако ги свържем със свойствата на вакуума. За да съм по-ясна, ще дам пример. Ето, ти казваш: "Закон за инерциалната система е - тяло, на което не действат некомпенсирани сили, се движи по инерция." Но ако вземем предвид непрестанните и напълно хаотични квантови/вакуумни/ флуктуации, веднага ще стане очевидно, че на едно тяло винаги действат НЕкомпенсирани сили, поради което споменатият от теб "Закон за инерциалната система" всъщност е невалиден... или да кажем, просто "приблизителен". В контекста на сегашния ни разговор обаче тази приблизителност не върши работа. а

Добре. Но все пак когато една теория - в случая ТО - е приела движението по инерция за възможно, би било желателно тази теория да включва и обяснение "защо телата се движат по инерция".

Дора, както обикновено, постингите ви са много ценни, смислени и явно добронамерени. Радвам се, че участвате в темата - нещо, на което се надявах, още в началото!

Въпросът, който обсъждаме в момента, налага - теоретично - изключително голяма прецизност. Така че изразът "с добро приближение" тук не е подходящ. Да, във физиката е прието /и е много полезно/ да считаме, че "с добро приближение" има инерциални системи, но в случая това заличава фините детайли, проявяващи се на микро ниво и по-точно във вакума, сред който сме се залутали

Защо да няма - има. И това е, че физическите закони са еднакви във всяка отправна система. Т.е. в една система, в която един обект е в покой, за друга система той се движи, и това движение се нарича именно така - "движение по инерция" Това че вакуумът не може да служи за система за отчет няма нищо общо тук. Всъщност винаги има една система, в която обектът е в покой, и няма нито една друга система, в която този обект да се "движи по инерция". Така че как я виждаш яснотата... не е ясно

На мен ми се струва, че не е възможно да извърши такова деяние, ако не е социопат/психопат. Всъщност във всички ултранационалисти би трябвало да има нещо "социо-психопатично"... Сигурно сте права. Но бомбардировките над сръбските градове все пак ни научават на нещо, а именно на това как се "развиваме" - от око за око и зъб за зъб към геноцид за геноцид.

ОК и ОХар