Шпага

Положението е, меко казано, спорно. Ето тук например -- http://drevnite.com/vreme-e-imalo-oshte-predi-golemiya-vzriv/ -- е представена доста по-различна версия, според която: "... ... ... За разлика от „обичайния“ Голям взрив, тъканта на пространство-времето не престава да съществува отвъд точката на неговото рождение. Тя просто става „огледална“. Грубо казано, преди раждането на Вселената времето е текло в противоположна посока, а пространството е било „ориентирано“ малко по-различно, сочат изчисленията на британските изследователи... ... ..." Дано не кажеш и за авторите на тази теория, че имат "неподозирано голям проблем" Както виждаш, а и както отдавна е известно, не са никак малко физиците, според които тази картинка не е "най-логичната и смислена". Това, че според теб е такава, не означава, че хората на друго мнение са "с ограничено мислене". Дори напротив... ?

Обвинението в "плагиатство" е оскърбително. А в конкретния случай и несправедливо Ако според Теорията за големия взрив Вселената не се е появила от нищо, значи според тази теория Вселената е вечна, а ГВ е просто един от безбройните й етапи.

Може би това непосилно за представите ни "от нищо - нещо" наистина е абсурдно? Ако приемем, че на фундаментално ниво няма разлика между понятията "нещо" и "нищо", лесно ще стигнем до извода, че ако теорията за Големия взрив е вярна: Големият взрив всъщност е някаква "спорадична-динамична система" от безброй проявления на Нищото, което ние - за помпозност - наричаме Вселена. Т.е. нищото е всичко, а всичкото е нищо. И толкова

Така е. Всъщност имах предвид обекти. Но исках да отговоря на Сканер "кореспондиращо", а неговият въпрос беше: "По какво една свободно падаща система (в хомогенно поле за определеност) се различава от инерциална система?" П.П. Впрочем, на мен ми се струват безсмислени и термините "свободно падаща система", "ускоряваща се система" и дори "движеща се система". Та как и накъде може да се движи нещо, което -- освен че е абстрактно, -- обхваща абсолютно всичко

Мисля, че в такива случаи репликата на герой А може да бъде разделена на две части като на нов ред се въведе поне едно - а може и повече - изречения непряка реч. Примерно: Той замълча в очакване на някаква реакция от Б, но тъй като такава не последва, сви рамене и продължи: - ... ... ...

Е, само се пошегувах. Сега да не се разсърдиш...

Значи "свободно падащият" няма гравитационна потенциална енергия, щото... щото е в кутия без прозорци и нема понятие, че пада "свободно"

За разлика от инерциалната система, свободно падащата система има гравитационна потенциална енергия

Общото е това, че като концентрираме енергия на едно място, на друго място енергията се "разрежда". Напротив. Именно такъв "закон" би нарушил ЗЗЕ.

Е, да, но особеностите на самата геометрия на какво се дължат? Според теб, на гравитация породена в двумерно - т. е.БЕЗобемно - пространство, така ли

Уви, така е.

Здравей, Сканер Не мога да схвана: 1. За каква гравитация в двумерно - т. е. безобемно - пространство може да става дума. 2. За какво инерциално движение на самолетите може да става дума, след като те всъщност се движат около земята - т.е. по траектория с кривина.

Но на всяка създадена положителна кривина би трябвало да съответства някаква отрицателна кривина. Иначе би се нарушил Закона за запазване на енергията

Летни импресии - депресии: Пожар. Оранжеви клони разкъсват небето и почерняват в молитва за дъжд. Вятър. Перо от птица танцува сред прахта.

Просто не ви пука дали има богове, или не. Тоест, не антитеизъм, а непукизъм. Бравос

Но за да умре щастлив, значи в живота си е бил нещастен. Нещо от типа "Уф, отървах се"

Което означава, че - според теб - светът е детерминиран. А в другата тема твърдеше обратното Пояснявам: Случайностите са винаги в условно наклонение - може би "да", може би "не"

Претенциите може и да са основателни Например ако някога - в необозримото бъдеще - се докаже, че Бог е именно онази повсеместна и толкова НЕпонятна за физиците Тъмна енергия

Ами да Но ставаше дума за казаното от теб: Е, защо считаш, че е безсмислица? По принцип доказването, че нещо -- в случая Бог -- не съществува, е напълно възможно. Доказваш съществуването на друго нещо, което изключва съществуването на първото -- т.е. на Бог -- и така всъщност доказваш, че първото -- т. е. Бог -- не съществува. А това, че науката все още не е достигнала до този етап на познание, съвсем не означава, че никога няма да го достигне. Накратко казано: Липсата на нещо се доказва чрез наличието на друго нещо, което изключва съществуването на първото.

Зависи от гледната точка. Може би непрекъснато се сблъскваме с доказателства, че няма Бог, но засега не ги "забелязваме". Или обратното: Напълно е възможно ние непрекъснато да получаваме доказателства за съществуването на Бог, но да не ги осмисляме. Все едно да сочиш многоцветната дъга в небето на някой слепец...

Като стана дума за вероятности, въпросът е дали те са присъщи на реалността, или са само наш субективен "конструкт" - интелигентен начин чрез статистиката да редуцираме обхвата на собственото си НЕзнание Например, правим научна прогноза за вероятността да се случи събитието Х и стигаме до извода, че тази вероятност е 70%. После събитието се случва и... ? Тогава не се ли оказва, че вероятността да се случи винаги е била точно 100%, а вероятността да не се случи - точно 0% Което всъщност обезсмисля самото понятие "вероятност". Може би през всяка секунда, при реализирането на цялата съвкупност от събития в тъй нареченото "сега", ние получаваме категорични доказателства за непреодолимата предопределеност на всичко в тази Вселена, но някак си не искаме да повярваме в тази предопределеност. Не искаме да се лишаваме от най-ценната ни илюзия - че сме същества със свободна воля, а не някакви си марионетки в собствения ни живот.

За съжаление вярата не подлежи на управлениеРешаваш да вярваш в нещо и хоп - започваш да вярваш. Е, не се получава така. А колко хубаво би било, ако можехме да си избираме в какво да вярваме и в какво да не вярваме...

При това положение Теорията на относителността е най-категоричният поддръжник на детерминизма, защото в пространство-времето случайностите са напълно изключени

Може, например сложните организми, се влияят от множество фактори с еднаква степен на влияние на крайния резултат. Например храна, фактор за продължителност на живота, еко условия също фактор за продължителност на живота, устойчивост на заразни заболявания, също фактор, и т.н както виждаш все фактори които влияят в еднаква степен за крайният резултат продължителност на живота. ☺ Всички тези фактори влияят еднакво, за продължителност на живота на даден организъм, така че не може да се установи еднозначно дали даден организъм е увреден до смърт, от някой от изброените фактори, и неговата смърт не е съвкупност от тези фактори. Та ако елементарните частици са подобни на организмите, чувствителни като тях от множество фактори, определящи крайното им поведение, нищо чудно да се забелязва спорадично поведение на крайните им състояния. Явно представите ни за пълна, тоест абсолютна еднаквост са напълно различни

Да, сътворението на света - да речем, Големия взрив - от една страна оборва детерминизма. Но от друга страна е и неговият създател/ПРАОТЕЦ. След ГВ вече нищо не е случайно - всичко произтича от него. Или изисква велик промисъл, принципно изключващ всякакви случайности