Шпага

Да добавя: На Малоум частиците във вакрешетката са неподвижни по място, така че според неговата хипотеза обяснението "защо телата се движат по инерция" май би прозвучало значително по-правдоподобно

Сканер, това, което си написал, сигурно е вярно, но до една - доста размита - граница на реалността. Слизайки под тази граница обаче, стигаме до микроефекти, които може и да не са съществени за СТО или ОТО. Но имат голямо значение, ако ги свържем със свойствата на вакуума. За да съм по-ясна, ще дам пример. Ето, ти казваш: "Закон за инерциалната система е - тяло, на което не действат некомпенсирани сили, се движи по инерция." Но ако вземем предвид непрестанните и напълно хаотични квантови/вакуумни/ флуктуации, веднага ще стане очевидно, че на едно тяло винаги действат НЕкомпенсирани сили, поради което споменатият от теб "Закон за инерциалната система" всъщност е невалиден... или да кажем, просто "приблизителен". В контекста на сегашния ни разговор обаче тази приблизителност не върши работа. а

Добре. Но все пак когато една теория - в случая ТО - е приела движението по инерция за възможно, би било желателно тази теория да включва и обяснение "защо телата се движат по инерция".

Дора, както обикновено, постингите ви са много ценни, смислени и явно добронамерени. Радвам се, че участвате в темата - нещо, на което се надявах, още в началото!

Въпросът, който обсъждаме в момента, налага - теоретично - изключително голяма прецизност. Така че изразът "с добро приближение" тук не е подходящ. Да, във физиката е прието /и е много полезно/ да считаме, че "с добро приближение" има инерциални системи, но в случая това заличава фините детайли, проявяващи се на микро ниво и по-точно във вакума, сред който сме се залутали

Защо да няма - има. И това е, че физическите закони са еднакви във всяка отправна система. Т.е. в една система, в която един обект е в покой, за друга система той се движи, и това движение се нарича именно така - "движение по инерция" Това че вакуумът не може да служи за система за отчет няма нищо общо тук. Всъщност винаги има една система, в която обектът е в покой, и няма нито една друга система, в която този обект да се "движи по инерция". Така че как я виждаш яснотата... не е ясно

На мен ми се струва, че не е възможно да извърши такова деяние, ако не е социопат/психопат. Всъщност във всички ултранационалисти би трябвало да има нещо "социо-психопатично"... Сигурно сте права. Но бомбардировките над сръбските градове все пак ни научават на нещо, а именно на това как се "развиваме" - от око за око и зъб за зъб към геноцид за геноцид.

ОК и ОХар

Ами ето - ограмотявам се. Получавам линкове към статии, чета и различни мнения на хора от форума. Това очаквах, а не Господ да долети тук и да ме светне "кой крив, кой прав" и кой вече е в пъкъла

Не стана ли ясно, че не мога да имам категорично мнение по тези въпроси? Поставих ги тук именно защото форумът е посещаван от ерудирани хора с обширни и задълбочени познания. Впрочем, писнало ми е от субекти, които за всичко имат "неопровержимо" мнение, а всъщност само невежеството им е неопровержимо.

Благодаря за отговора! Явно подхождам към темата с прекалено много емоции и с прекалено малко разбиране. Мисля си за бомбардировките над Белград, Прищина, Ниш... Някакъв нелеп кошмар. И освен това ми се струва, че ние с тези въздушни коридори сме се държали по жалък, сервилен и предателски начин. Е, вижда се, че ми липсва "хладният разум", с който трябва да се тълкуват подобни събития...

Опитах да се "ограмотя" по този въпрос: Дали тогава изобщо сме имали избор - например какво би се случило, ако не бяхме дали на НАТО въздушни коридори? Прочетох тази статия: http://pazel.eu/588/как-иван-костов-и-петър-стоянов-направ/ А после и тази, от която пускам тук откъс, който доста ме впечатли, да не кажа направо "шокира": https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2077/x_kmbr.htm Ето: "... НАТО не само подхвана една незаконна, несправедлива, безсмислена и безполезна война срещу суверенна Югославия. НАТО започна война срещу европейските интелектуални ценности на модерната епоха, срещу сложното и диференцирано мислене на Европа. Америка направи лесен морален избор и го наложи на Европа, като по този начин й забрани да постъпи разумно и в съгласие със своя по-нюансиран и сложен морал. Този морал проповядва, че не можеш да поправиш насилие с насилие; че ако се намесиш в спор между две страни с многократно по-голяма сила, ти ставаш престъпник по отношение и на двете страни. Универсалната морална позиция на САЩ е наивна и примитивна позиция, която изхожда от банални предпоставки. В плана на бъдещето става дума за фантастична слепота, недалновидност и нахално разбъркване на колодата с карти на Балканите и Европа. България, както и всички страни, които виждат по-добре в момента, трябва да намерят мъжество да заявят на тази самозабравила се квазиморалистка сила, че е време да се опомни. Че това, което върши, е грешка на едно самоуверено, суетно себезаслепление. Изглежда малко страшно влизането в съюз, в който на никого от съюзниците не му стиска да заяви на силния глупак, на голия цар, че е гол и глупав. Каква е ползата от един съюз, който превръща целия свят и най-вече Европа в заложник на своята самомнителна глупост, на патетичния си сантимент, който го тласка към наказателно, раздаващо справедливост насилие.Казва се, че за първи път НАТО има нужда от нас. То има нужда от въздуха и земята ни, но може да се окаже, че НАТО е имало нужда от глас - от колкото се може повече гласове - които да му посочат, че греши. Сега е моментът да се държим като европейци, които имат право на мнение, и да изправим самото НАТО пред цивилизационен избор: дали то ще почива на европейска или американска система от ценности, дали ще е базирано на една сложно реагираща рационалност, или на един елементарно-универсалистки практически разум. И интерес.Все по-видно става, че НАТО се впусна в едно начасничаво действие, че не си е давало сметка какво ще последва нито за косовските албанци, нито за останалите страни в региона, никоя от които не е еднонационална. Предполагам, че съм сред малкото мои съграждани, които биха били готови да отпуснат без бой територия на онези граждани на родината ми, които заявят различно от българско етническо самосъзнание. За мен е от по-голямо значение това, че става дума за антиевропейска война в името на европейски ценности, разбрани и проведени по американски: активистки, тук-и-сега политически, примитивно и прибързано, преди да са изчерпали шансовете за компромис. Тук "европейски" и "американски" са символически величини. Става дума за война, в която европейските правителства предпочетоха да се държат по американски, с американска суета, гневливост и окъсняла прибързаност. Те забравиха, че знаят за относителността на силата, за двустранността на правото, на вината и греха. Приемайки да влязат във войната като силен в защита на слабия, те се оказаха в ролята на силния лош, а досегашният силен си присвои прерогативите на жертвата. Само в една американска спортно-каубойска представа за отношенията между съперници силата и слабостта са лишени от морален аспект. Глупостта, която самонадеяността на силата излъчва, при все или може би тъкмо поради моралния ангажимент, който тя си приписва, е против цялата традиция на модерна либерална рефлексия върху различието. Да бомбардираш от морални позиции е акт, който само сила, оставена на себе си, оставена без балансиращо съответствие, без другост и различие, може да си позволи. Простата очевидност на една морална позиция мотивира действия, чието съдържание и последствия не биват поставяни под въпрос поради вездесъщостта на тяхната мотивация. Това е решително и суетно действие. В него личи виновна припряност, присвояване на индулгенции спрямо предишни и настоящи действия, несъобразени с въпросния морален критерий. Моралната позиция без рационална обосновка, доброто без разум от страната на силата, се оказва зло, при това глупаво. НАТО се държи дебилно само защото е достатъчно силно. В резултат доброто става глупаво зло като всяко добро, понесено на крилете на глупостта, в случая на крилете на натовските самолети, особено откакто те съсипаха Сръбската национална телевизия.... ... ..." П.П. Ако вече има тема по тези въпроси, моля да ме насочите към нея, а модераторът да изтрие настоящата.

Пак въпрос, който може би е елементарен - но не и за мен Целта ми е да конвертирам един доста дълъг файл /350 стр./ от Word до PDF. Попаднах на тази програма, има и други подобни, но не съм сигурна дали ако ги използвам ще има някакакъв риск за лаптопа ми - вируси и прочие гадини. https://www.ilovepdf.com/bg/word_to_pdf Моля, дайте ми някакъв съвет!

Да, но емпиричният опит показва и че трудно се създава духовна опора... от пясък. Вяра е нужна

"Препъва" ме споменатата в някои постинги "абсолютна" истина, която - тъй като никога не може да бъде достигната от науката - според мен налага извода, че всички открити както досега, така и занапред истини са и ще бъдат относителни. Но това понятие "относителна истина" не е ли някак... противоречиво?

И особено грешно се получава, когато вярата е наричана "религия".

Малоум, проблемът е в това: 1. Сканер от една страна твърди, че винаги се придържа само към "суровите факти". 2. Но от друга страна той твърди, че нещо си /все едно какво/ било станало без Божията помощ. Сякаш разполага със сурови факти, които му дават основание да ЗНАЕ, че... Господ се е "въздържал да ни подаде ръка в трудния час"

Никой не може да каже със сигурност дали мисълта е негова, или му я приписват. А на мен фразата ми е любима не защото е на Хайзенберг, или защото я приписват на Хайзенберг. Просто самата мисъл ми харесва.

Откъде знаеш, че е без Божията помощ? Защо да не считаме, че резултатът би бил много по-лош, ако не е била Божията помощ? Нали все се позоваваш на суровите факти, а не на "вярването"? Така че кажи: какви са тези факти, които ти дават основание да изключиш вероятността за Божия помощ?

Е, как да съм сигурна в нещо, разпространено в хиляди "източници" под формата на исторически /т.е. съмнителен/ факт? Мога само да вярвам, че го е казал - като своя мисъл или като нечия друга, в която е повярвал. Ако няма дъно, няма и да е чаша. В смисъл че ако науката е неизчерпаема/безгранична, би трябвало да приемем и че Вселената е неизчерпаема/безгранична. А при това положение дали ще запазиш непоклатима вярата си в любимата ти теория за Големия взрив, който "бележи" началото на Вселената и вещае нейния край?

Точно за историята - тази толкова спорна и манипулируема наука - човек може само да вярва, че я познава. И въобще, защо не кажеш направо: Вярваш ли си или не? Щото е кофти, ако пишеш тук, без да си вярваш

Сканер, Сканер, ти даже не съзнаваш колко много - прекалено много - си си повярвал

В прочутия спор между Айнщайн и Бор всеки от тях е познавал "суровите факти" и всеки е вярвал в правотата на своята теза, но всъщност единият от тях е грешал. А може би и двамата са грешали, но науката все още не е установила този... "суров факт"?

Не знам

Да, но нали наследствените фактори предпоставят и това, че субективната гледна точка е различна при обективно равни /т. е. равни битови/ условия. Така е и при някои от близнаците - въпреки външната им прилика, единият може да е наследил "нрава" на майка си, а другият на баща си. Но ако се върнем към занемарената тема за великите личности, те в много случаи май са станали такива именно вследствие на: