scaner

Тъй, говори на огледалото, подкрепям те И ще се радваме всички, като я научиш. С разбиране, а не само за цитиране.

Икономиката е наука, но трябва и да се учи, при това с разбиране. А без учене се превръща в демонстрираните ни тук щампи Просто съм реалист. Малко да опознаеш историята и, няма какво да и харесваш.

Икономическите реалности не могат да се преборят с политическа воля. Полза няма от свалянето на лихвеният процент с еддна-две единици, трябва да падне под 12%, за да има някакъв смисъл. Защото при тоя галоп на цените, малко сваляне е контрапродуктивно. А голямо е катастрофа Политическа воля има за всичко, реални възможности няма. И ще става все по-лошо ако продължава войната. Тя само с напън тая работа няма как да стане. Още три години война, още милион жертви, още 30% от Донецка област, това за хвалене ли е? А дали икономиката ще издържи толкова? След като водещите руски икономисти твърдят, че тя вече е в рецесия? Дългосрочен икономически ръст в следващият живот, когато се махнат санкциите, а това бъдеще още не се очертава. Не бъркай рейгъномиката с руската катастрофа в момента, разлика от небето до земята. От такива безсмислени аналогии ти се е объркало всичко. Не, отговорът е НЕ. И причината няма общо с войната. Нищичко не си разбрал. а само с повтаряне на щампи няма да се получи.

ВЪжделения са едно, грозната реалност е съвсем друго. Мечтите може да описваш колкото си искаш, като нямат възможност за реализиране, голям праз. Спомена Юрий Гагарин. Направи си труда да прочетеш какво се случва с руската космическа програма, не като състояние сега, а като тенденция в последните години. И ще получиш някаква оценка колко струват въжделенията на руският елит и на къде падат. Това е само един пример. Да не говорим за загробеното във войната. Там сега всичко се движи от заем за сметка на бъдещето. Тепърва ще излизат лихвите по тоя заем, няма да им е до въжделения изобщо тогава Но да, ти всичко разбираш, вижда се от километри Особено по-горе в коментарите на Атом...

Ти явно не правиш разлика между СССР и Русия? Явно от това са ти всичките заблуждения...

Знаеш ли защо Русия не изнася велосипеди? Защото няма находище на велосипеди... Показателно за икономическите възможности на Русия.

Понякога капаците пред осмислянето на реалността са най-страшни... Почват да рисуват всякакви розови понита...

Няма няколко десетилетия. Моделът вече се е изчерпал. Сегашният "ръст" на Китай не му позволява да си плаща и лихвите по кредитите, защото там всичко е построено с кредити. И сега ще става интересното, това е страна с най-голям дълг, 57 трилиона до тая година. Само някаква "кратка и победоносна война" може временно да отклони вниманието от проблемите. Но това е не за любителите на националните държави Русия вече се е предала, след Путин и потоп, както се казва. Мрачно бъдеще се очертава пред "великите сили", те затова и надуха парата в свирката оня ден, да поприглушат мъката

В съвременният свят от война не се забогатява. Като теглиш чертата - само разход. Само с вкостеняло мислене може да се впуснеш в такова приключение.

Всяка заповед на императора стига до войника чрез непосредственият му началник. И той се е бил, докато не е получил такава заповед да се предаде.

Не се заблуждавай от манипулаторите. Все още е белег за знания, и се уважава в цял свят. И само неспособните да я достигнат привърженици на МАГА ритат срещу нея и си търсят оправдания. То "Тъмно просвещение" ли не беше, такива чудеса

Така де, републиканците не само са с по-лошо висше образование, а ги няма никакви и по бройка. А да са толкова нещастни, че да са по-глупави от "малцинствата", не ми се вярва. Или е така?

Разликата при висшето образование се превръща в пропаст в САЩ (основната статия е ТУК) (и разликата в конгреса, "On the Decline of Elite-Educated Republicans in Congress") През последните години в САЩ се забелязва така наречената „образователна пропаст“: американците с висше образование все по-често гласуват за демократите, а избирателите без висше образование (особено белите) – за републиканците. През 2024 г. сред избирателите на Камала Харис 48% са имали висше образование, а 51% – не. Сред гласувалите за Тръмп 67% не са имали висше образование и само 33% са завършили университет. Според скорошно проучване „образователната пропаст” е достигнала и Конгреса. През 1973 г. 55% от сенаторите републиканци са били възпитаници на 20-те най-добри университета в страната. До 2021 г. техният дял е спаднал до 34%, а до 2025 г. – до 26%. За сравнение, делът на демократите, завършили елитни университети, за този период е нараснал от 46% на 52%. Още по-забележима е разликата в Камарата на представителите. От 1973 до 2021 г. делът на републиканците с дипломи от елитни университети е спаднал от 40% на 15%, а на демократите – е нараснал от 31% на 38%. В началото на 70-те години 9% от демократите и 10% от републиканците, избрани в Камарата на представителите, са имали диплома от престижния Харвардски университет. Към 2021 г. 15% от демократите и 3% от републиканците са били възпитаници на Харвард. През 70-те и 80-те години на миналия век над 10% от сенаторите републиканци са били възпитаници на Йейлския университет, а от 2003 до 2021 г. – нито един (единственият е вицепрезидентът Джей Ди Ванс през 2022 г.). Изследователите смятат, че общото ниво на образование на законодателите през 70-те и 80-те години е допринесло за по-голямо сътрудничество и взаимно разбиране между партиите, а настоящите различия в образователния им произход още повече засилват партийната поляризация. И няколко графики, илюстриращи статистиките: Сенатори - випускници на Йейл: . Камарата на представителите, випускници на Харвард:

Извлечения от лондонския вестник The Times. Някой попита: „Защо някои британци не харесват Доналд Тръмп?“. Нейт Уайт, красноречив и остроумен английски писател, написа следния великолепен отговор: „На Тръмп му липсват определени качества, които традиционно се ценят от британците. Той няма нито благородство, нито чар, нито хладнокръвие, нито авторитет, нито състрадание, нито остроумие, нито сърдечност, нито мъдрост, нито финес, нито чувствителност, нито самосъзнание, нито скромност, нито чест, нито изящество. Макар Тръмп да може да бъде нелеп, той никога не е казвал нищо иронично, забавно или дори леко смешно – нито веднъж, нито веднъж. Не го казвам риторично, а буквално: никога. За британците липсата на чувство за хумор е почти нечовешко. Но в случая с Тръмп това е факт. Той изглежда дори не разбира какво е шега – за него шегата е груб коментар, неграмотна обида, акт на непринудена жестокост. Тръмп е като трол: той никога не се смее и не се забавлява; той само вие от възторг или подигравка. И най-страшното е, че той не просто изрича груби и глупави обиди: той наистина мисли това, когато ги изрича. Умът му е просто роботизиран алгоритъм от дребни предразсъдъци и инстинктивна злоба. В него няма ирония, нито сложност, нито финес, нито дълбочина. Всичко е повърхностно. Виждаме в него човек без вътрешен свят, без душа. Във Великобритания традиционно сме на страната на Давид, а не на Голиат. Всички наши герои са смели аутсайдери: Робин Худ, Дик Уитингтън, Оливър Туист. Тръмп не е смел и не е аутсайдер. Той е пълната противоположност. Той даже не е разглезено богато момче и не е алчен магнат. По-скоро прилича на голям бял плужек, привилегирован Джаба Хътянина. И, което е още по-лошо, той е хулиган. Но когато се окаже сред хулигани, той внезапно се превръща в хленчещ подмазвач. Той удря отгоре надолу – нещо, което един джентълмен не бива, не може и никога не трябва да прави – и всеки негов удар е под пояса. Особено му харесва да удря уязвими или безмълвни – и ги удря, когато лежат. Ето защо фактът, че значително малцинство – може би една трета – от американците наблюдават какво прави, слушат какво казва и след това си мислят: „ Да, изглежда, че ми допада“, е източник на объркване и голямо разочарование за британците. В края на краищата, невъзможно е да прочетеш нито един туит или да чуеш как той произнася едно-две изречения, без да погледнеш в бездната. Той превръща простотата в изкуство; той е Пикасо на дребнавостта, Шекспир на тъпотата. Недостатъците му са фрактални: дори недостатъците му имат недостатъци, и така до безкрай. В света винаги е имало глупави хора, а злодеите също не са липсвали. Но рядко глупостта е била толкова зла, а злото – толкова глупаво. Той кара Никсън да изглежда достоен за доверие, а Джордж Буш – умен. Ако Франкенщайн беше решил да създаде чудовище, състоящо се изцяло от човешки недостатъци, той щеше да създаде Тръмп, а разкаялият се д-р Франкенщайн в отчаяние щеше да извика: „Боже мой, какво съм създал?“. Ако идиотът беше телевизионно шоу, Тръмп щеше да бъде неговата декорация.

На 15 август 1945 г. Япония официално обяви, че слага оръжие, капитулира и приема условията, поставени от съюзниците. Именно на този ден в ефир беше пусната на запис речта на японския император Хирохито, на което група офицери, жадуващи продължаване на войната и колективно национално самоубийство, се опитаха отчаяно да попречат. Те се опитаха да организират преврат, но той не успя, плочите с речта на монарха не бяха намерени. Записът беше излъчен по план, цяла Япония го изслуша – някои със сълзи от горчивината на поражението, други просто вцепенени от невероятните лишения в края на войната и непрекъснатите американски бомбардировки. И в шок от слабия монотонен глас на върховното същество, считано тогава за бог-човек. На снимките – японците с ридания слушат думите на императора: „Ще преодолеем непреодолимото,

Защо реши, че става дума за използване на ядрени оръжия срещу СССР? Става дума за Корея и Китай. И не са измислици, просто история. Ей за този Макартър става дума - ЦЪК.

Когато нещо не можем да го мерим - принципно, както времето в случая, дали всъщност го има? Има ли смисъл да го ползваме - количествено! - без да знаем нищо за него? "Меренето" всъщност ни казва, че има някаква величина, която часовникът е способен да отчете количествено. Без да ни интересуват подробностите на времето, освен най-важната за нас характеристика - да го отчитаме количествено. И изведнъж хоп, часовникът вече не може да отчита време - а часовникът е идеализиран, супер-дупер, никакъв процес не може да му попречи. Има ли време в този случай, след като изчезва основната му характеристика - да е наблюдаемо чрез измерване? Това е дилемата. Иначе спорете с Айнщайн, който е положил меренето в основата на СТО

Много информативно, няма що И с какво ни помага този цитат? Как той "опровергава" казаното от Айнщайн? И пак казвам: вместо да продължаваме с това безполезно философстване, какво е "ереме" когато не можем да го определяме дори с часовниците - и то принципно? Освен че "Time may not be what it seems" Това отговаря на всички последващи въпроси. И СТО е оттатък последната дупка на тоя кавал.

Аз дадох едни линкове, дето едни доста по-умни от тебе и мене хора са дискутирали това без да попаднат на кръгови аргументи. Защо ли? Най-вероятно, защото ги няма

Виж сега, по-малко философия, повече четене трябва, тогава няма кръгови аргументи - те идват от некоректно формулираната задача. Ето ти определението за което говорим в IEP - тук. Даже има и препратка що е часовник. Статията е дълга, но си струва. Ето ти и предишната редакция в Уеб архива - тук. . Малко бавно се зарежда, и почва точно с дискутираната фраза. Като махнем философстването, какво представлява величината "време" която не можем да измерим (при планковите граници)? За това става въпрос. Дали ще я мерим с часовник или с отвес, кой как може

Сигурен ли си? За да ти даде богатата картинка, той трябва да стъпи на някакво определение за време. Аз го споменах, това е част от изказване на самият Айнщайн в първата му статия, не случайно всякакви часовници са плъзнали из примерите на СТО, за да демонстрират поведението на времето чрез показанията си. На английски е "time is what clocks measure", на немски е ‘Zeit ist das, was man an der Uhr abliest.’. Това е доста дълбоко определение, не знам защо го смяташ за безсмислено. Ти ако имаш друга информация, си кажи. Да де, аз казвам същото - не можем да ползваме "време" под тази граница. Толкова ли е сложно?

Буквално - чрез събития и интервали ние дефинираме понятието "време". Моята любима дефиниция за време е следната: "Времето е система от отношения на подредба по предходност на събитията и големина на интервалите". Айнщайн опростява това до "времето е това, което мери часовникът", за да стане по-удобно за количествено ползване във физиката. Но при всички случаи, определяме събития (промяна) и подреждаме тези събития едно преди друго, от там отношението между причина и следствие, както и определяме инревали и ги сравняваме. И проблемът настъпва, когато не можем да правим това - тогава губим величината "време" от оборот. Същото е и при дължината. Така че правилното тълкуване на планковите граници е, че те определят до къде работят нашите представи за пространство и време. Около тях и надолу не можем да разчитаме на пространство и време за описание, а проблемът е, че цялата ни физика се основава на тези понятия. И по тази причина познатата физика изчезва при тези граници.

Повтарям. Ние засичаме събития, измерваме интервали и така дефинираме "време" чрез часовниците. Когато това стане невъзможно, кой е виновен? Определено не е СТО, която разчита, че можем да работим с величината "време", която не можем да определим при споменатите условия. А когато изхвърлим понятието "време", не само СТО, а цялата физика в познатата си форма отива по дяволите. Няма как да нагласиш СТО да работи в тая ситуация. Трябва нова физика тук, без пространство и време.

СТО може да предскаже показанията на точен часовник. Очевидно, неточен часовник не се справя, Но това не е проблем на СТО, не трябва да се внася изкуствена грешка в нея, а да се търси друг изход. По простата причина, че планковият интервал не е някаква физическа граница, която ще кара часовниците да работят погрешно, а е принципна граница за нашето разбиране за време. При нея ние губим величината "време", тя изпада от физиката. И СТО не ни е проблемът за това. Така де, какви са тези "физически ограничения"? Те ще ни определят поведението. При тези граници не можеш да дефинираш пространство и време, какво правим с понятието "дължина" и "интервал", за да ги джуркаме в някоя теория и да преливаме от пусто в празно?

Значи имаме лимит на точност на измерването, а не проблем в теорията.