scaner

Накарах Gemini да направи кратък анализ какви последствия могат да се очакват от тази новина. Ето: Това е исторически момент, който мнозина наричат най-тежкия правен удар срещу икономическата програма на президента Тръмп през втория му мандат. Решението по делото Learning Resources, Inc. v. Trump е взето с 6 на 3 гласа. Мнозинството, водено от председателя на съда Джон Робъртс (към когото се присъединиха и назначените от Тръмп съдии Горсъч и Барет), постанови, че използваният от президента закон — IEEPA (Закон за международни извънредни икономически правомощия от 1977 г.) — не дава право на държавния глава еднолично да налага мита. Ето какви ще бъдат преките последствия от това гласуване: 1. Незабавна невалидност на „Глобалните“ и „Реципрочните“ мита Решението на практика „изтрива“ всеобхватните мита (като базовото мито от 10% върху почти целия внос и по-високите налози за Китай, Мексико и Канада), които бяха въведени чрез позоваване на извънредна ситуация с фентанила и търговския дефицит. Съдът беше категоричен: „Конституцията дава правото да се налагат данъци и мита на Конгреса, а не на Президента.“ 2. Финансов хаос и искове за милиарди Това е може би най-сериозното последствие. Тъй като митата са обявени за незаконно събрани: Възстановяване на суми: Очаква се американското правителство да трябва да върне между 150 и 170 милиарда долара на компаниите вносители, които вече са платили тези налози през последната година. Бюджетна дупка: Това ще увеличи значително бюджетния дефицит на САЩ, тъй като тези приходи вече бяха заложени в държавните разходи. 3. Какво остава в сила? (Важна уговорка) Решението не засяга всички мита. Онези, които са въведени по други закони, остават в сила: Секция 232: Митата върху стоманата и алуминия (заради „национална сигурност“) остават, тъй като те се базират на друг закон от 1962 г. Секция 301: Специфичните наказателни мита срещу Китай (заради нелоялни търговски практики) също не са засегнати от това конкретно дело. 4. Реакцията на Белия дом: „План Б“ Президентът Тръмп вече реагира остро, наричайки решението „позор“, но администрацията му няма да се откаже. Очаква се те да преминат към: Секция 122: Използване на закон, който позволява мита до 15% за период от 150 дни при „критичен платежен баланс“. Натиск върху Конгреса: Тръмп вероятно ще поиска от републиканското мнозинство в Конгреса да легитимира митата със закон, за да заобиколи решението на Съда. Обобщение на ефекта върху пазарите Пазарите реагираха позитивно — индексите (като S&P 500) се повишиха веднага след новината, тъй като инвеститорите очакват поевтиняване на вноса и намаляване на инфлационния натиск.

Какви са перспективите на войната с Иран, от пръв поглед (анализ от интернет) Съдейки по статиите в западните издания, Иран все пак не е съгласен с основните изисквания на САЩ в преговорите. И макар Тръмп, по свой обичай, да дава все още ту 30, ту 10 дни за евентуално сключване на сделка с Иран, всичко изглежда като решено – концентрацията на американските ВВС и ВМС в Близкия изток е на най-високото ниво от времето на войните в Ирак. В същото време тези сили все още са значително по-малко от тези, които САЩ заложиха за свалянето на Саддам Хюсеин, а сухопътна компонента изобщо няма – в този случай САЩ и Израел планират да се справят само с въздушната компонента. Това показва, че сценарият за „сваляне на режима“ в Иран е малко вероятен. Да, Иран ще понесе много по-големи щети, отколкото през лятото на 2025 г., но най-опасният за него момент с протестите вече е отминал, което означава, че само с бомби вече няма да се смени властта. Ако операцията срещу Иран все пак започне в следващите седмици (за което говорят повечето фактори), то може да се очаква най-малко многодневна кампания от въздушни и ракетни удари, които отново ще извадят от игра голяма част от иранската противовъздушна отбрана, както и ще нанесат значителни щети на ракетната и ядрената програма. Ответните действия на Иран отново ще се състоят в ракетни удари по Израел и базите на САЩ в региона. При това е напълно вероятно те да се окажат още по-неефективни от преди. Както поради изчерпването на иранските запаси от ракети и загубите в пусковите установки, така и поради значителното нарастване на компонентите на ПВО-ПРО в региона от силите на САЩ. В резултат на това е най-вероятно властта в Иран да се запази дори и при такива удари, но армията и КСИР ще понесат тежки загуби. След това страните отново ще се върнат към преговорите за съдбата на иранските ракети, ядрената програма и прокси войните, но вече от позициите на значително отслабване на военния потенциал на Иран. Подобна практика съществуваше по отношение на Ирак след „Буря в пустинята“ и до „Иракска свобода“: режим на забранени за полети зони със сваляне на иракски самолети и атаки срещу силите за противовъздушна отбрана на Ирак при опит за противодействие от страна на ВВС на САЩ и съюзниците, както и редовни ударни операции срещу иракската военна и държавна инфраструктура. Примери за последното са американските операции от 1993, 1996 и 1998 г., проведени на фона на многогодишната програма за разоръжаване на Ирак и демонтиране на програмата му за оръжия за масово унищожение. Вероятно този опит може да бъде повторен и по отношение на Иран.

В настоящият момент директният износ на Китай за САЩ е 14-15% . Ако се включи и индиректният износ (например през Виетнам и други, където нещата се досглобяват например) това число достига по оценки на 18-20%. Преди е бил повече, сега с търговската война и други причини намалява.

Вашингтон и Будапеща предизвикват Брюксел? Отношенията между САЩ и Унгария пред очите ни навлизат във фаза на още по-голямо сближаване, което Орбан нарече „златен век“. Визитата на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Будапеща и преговорите му с министър-председателя Виктор Орбан могат да бъдат наречени мощен сигнал за преформатиране на съюзите в самото сърце на Европа. Ключов фактор за тези промени са личните отношения между Доналд Тръмп и Виктор Орбан. Докато по време на администрацията на Джо Байдън Вашингтон критикуваше Будапеща за отстъпление от демокрацията, с връщането на Тръмп в Белия дом реториката се промени в противоположната. Рубио беше изключително откровен по време на визитата: успехът на Орбан на предстоящите избори през април е в национален интерес на САЩ. Нещо повече, Рубио даде да се разбере, че подкрепата на Вашингтон е пряко свързана с личността на Орбан. Важен практически резултат от визита беше подписването на американско-унгарско междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на гражданската ядрена енергетика. Сега Орбан изгражда енергийна политика не само за сътрудничество с Русия, включително строителството на АЕЦ „Пакш“. САЩ, от своя страна, не само предлагат технологии, но и гарантират икономическа финансова подкрепа в случай на затруднения. Освен това Унгария може да продължи да купува руски петрол и газ, без да се страхува от санкции. Тази двойна игра на Вашингтон гарантира лоялността на Будапеща тук и сега, без да изисква от нея незабавно и болезнено скъсване с Москва, и отваря вратата за бъдещо американско енергийно господство. За самия Виктор Орбан, който според проучванията отстъпва на опозиционната партия „Тиса“ на Петер Мадяр, подкрепата на Тръмп може да се окаже спасителен пояс. Затова той нарича Брюксел основна заплаха, използва образа на Тръмп като борец срещу „глобалисткия естаблишмент“, за да мобилизира своя електорат, и обещава да „се отърве от репресивната машина в Брюксел“.

Хватката тук е, че ако нищо не отива при хората, няма и печалба Защото роботите не консумират продукцията произведена от тях, а няма кой друг.

Основни моменти от речта на Марко Рубио на 62-рата международна конференция по сигурността, която се провежда в Мюнхен. • Рубио увери, че САЩ остават верни на идеите на евроатлантизма: „Краят на трансатлантическата ера не е наша цел и не е наше желание. В епохата на заглавията, предвещаващи края на трансатлантическата ера, нека на всички да бъде ясно и разбираемо, че това не е нашата цел и не е нашето желание, защото за нас, американците, домът ни може да се намира в Западната полусфера, но ние винаги ще бъдем деца на Европа“. • Държавният секретар призова Европа спешно да промени политиката си по отношение на масовата миграция: „Това не е израз на ксенофобия и омраза, а акт на национален суверенитет. Това е спешна заплаха за структурата на нашето общество и оцеляването на нашата цивилизация“. • Рубио отбеляза, че САЩ искат да виждат в своя кръг силни съюзници: „Не искаме нашите съюзници да са слаби, защото това ни прави и нас слаби. Имаме нужда от съюзници, които могат да се защитят, така че никой да не се поддаде на изкушението да изпита нашата колективна сила. Ето защо не искаме нашите съюзници да бъдат обвързани с вина и срам. Искаме те да се гордеят с наследството си и да разбират, че ние сме наследници на велика и горда цивилизация“. • Обръщайки се към Европа, Рубио призова да не се страхуват от технологиите или климатичните промени: „Съюзниците не трябва да бъдат парализирани от страха от климатичните промени, технологиите и войните. Вместо това искаме съюзници, които смело гледат към бъдещето“. • Държавният секретар подчерта близките връзки между САЩ и Европа. Спомняйки конфликтите от 20-ти век, Рубио припомни, че САЩ и Европа са успели да победят заедно, обединявайки Запада и Изтока: „Еуфорията след този триумф ни доведе до опасната заблуда, че сме навлезли в ерата, цитирам, на „края на историята“. Че всички нации вече ще станат либерални демокрации, а търговските и икономическите връзки ще заменят нациите. Че глобалният мир ще замести националните интереси и ще живеем в свят без граници. Това беше глупава идея и ни струваше скъпо“. • Рубио няколко пъти подчерта, че САЩ не са безразлични към Европа и нейното бъдеще: „Ние се ограничихме с енергийната си политика заради климатичния култ, докато нашите конкуренти използваха газ, петрол и въглища не само за своята икономика, но и за да ни окажат натиск. Отворихме вратите си за безпрецедентна вълна от миграция, която заплашва нашето общество, култура и бъдеще. САЩ и Европа направиха тези грешки заедно. Но САЩ имат намерение да поправят тези грешки и биха предпочели да го направят заедно с Европа. Искаме Европа да бъде силна. Вярваме, че Европа трябва да оцелее. Ето защо ние, американците, понякога можем да изглеждаме малко праволинейни и настоятелни в съветите си. Причината, приятели мои, е, че ни е много небезразлично.“

Числата за руските загуби вече не са ориентировъчни, а точни числа. Както се изрази Александър Коваленко, за всеки убит руснак се създава паспорт - кога и къде е убит, както и видео-потвърждение. Оценките за съотношението ранени/убити също се е променило. До средата на миналата година оценките са били 25-30% убити сред загубите. В последно време оценката е почти 50% убити, с тенденция за нарастване.

Януарско проучване на YouGov сред американците : „Имате ли положително или отрицателно отношение към следните хора?“. Първото място с най-положителна оценка изглежда забавно - Владимир Зеленски с +14% Тръмп е във втората половина на списъка, с одобрение -16%. Както и значителна част от другите "изтъкнати лидери на нашето време“. Путин е предпоследен, с -72%.

Не разбирам кое не ти е ясно. Във видеото всичко е обяснено подробно, и няма никакви фрйкове - прочистването на селищата се споменава и в много деуги новини. Мисля че имаш някакви очаквания, несъвпадащи с реалността... В тази война контраофанзивите не се правят на голям фронт, мащабите са различни. Руснаците заемат село, това е офанзивна операция. Украинците си го връщат, това е контраофанзива. Колкото за изгледите за победа, те се определят от много фактори, тук само се споменават бегло нещата. Да, ако ти е малко информацията, всичко ще ти изглежда фейк...

Ами сивата зона в съвременната война какво означава? В случая, руски диверсионни групи от по няколко човека могат да минат далеко в тила на украинците, И да заседнат някъде, чакайки да се натрупат сили там, съответно по картата да се разшири сивата зона. И в конкретният случай, няма значение къде е тая сива зона, украинците просто зачистват от такива групи съответните села, предотвратявайки натрупването.

Руските загуби до днес. Регистриран е ударен кораб/катер. Не са ясни подробностите за сега...

Цифрите просто не се обновяваха - по причина, че трекерът мълчеше. Обновяването на страниците показваше едни и същи цифри в различно време. Можеше да се забележи, че новите ъплоуднати торенти даваха 0 като брой пиъри и брой изтегляния, и въпреки това се точеха добре (проверено). Както и да е.

Да разграничим сайта от трекера. Трекерът, на който можеха да се видят адресите, спря в момента на блокиране на сайтовете. От тогава тегленето чрез торент-файлове стана еквивалентно на теглене чрез магнет линкове - в клиента лесно можеше да се види, че трекерът не се кънектва. Тъй като трекерът беше спрян, никой нищо не можеше да види там никакви адреси на теглещите. Единствено на собственият клиент можеше да се видят адресите на закачените към него, което е неизбежно. Така че не това е причината от седмица да не работи сайта... Това също се счита за незаконно, и такива сайтове се преследват и затварят. Не е лесно, преди година и нещо успяха да затворят най-големият магнет-линк дистрибутор Magnet DL. Но такива сайтове се множат като гъби, пред вид трудното им преследване.

Предполагам Янков има пред вид по принцип торент-трекери. Чужди има такива много, и работят перфектно. На практика са неунищожими Ето ти няколко списъка: https://unblock-it.com/ https://torrentbay.st/ А субтитри може да се търсят по сайтовете за субтитри, или да се превеждат от западните, с ИИ например.

Дали ще има - божа работа. Замундата работеше до преди два дена, сега не е достъпна. Колкото до тегленето - - доста пълна база под формата на магнет-линкове се намира ТУК - там е базата на Замундата и Арената. Може да търсиш само по заглавие. Връзката с пировете е по DHT, така че често трябва да се чака дълго. За съжаление съдържанието преди 2008 (ориентировъчно) е оформяно като private торент и не може да се ползва DHT (а трекерът вече го няма за да осъществява връзката с пировете), затова е недостъпно дори с магнет-линкове. Така че засега толкова. А и тази форма на предлагане на магнет-линкове е не много законна и се преследва, така че и това е временно.

Написаното в този коментар аз бих оценил така: 50% е концептуално размито (и объркващо), 25% са икономически неточности, и едва 25% са някаква истина, но пречупена през редица идеологии, като марксизъм, кейнсианство, монетаризъм и др... Съвсем накратко някои вадещи очите обърквания: "Златото се отделя от стоковия свят и придобива двойна полезност“ - това не е универсална истина, а само частен исторически момент. Исторически златото става пари поради висока ликвидност, делимост и устойчивост, а не поради "субстанционална двойна полезност“, това е някаква в метафизика. "Парите постъпват в производството и имат кредитен характер“ - да, по-голямата част от паричното предлагане възниква чрез банков кредит, но не всички пари са "кредитни“ в смисъла на задължение към частна банка: централнобанковите резерви и банкнотите са пасив на централната банка, но не са кредит в обичайния смисъл. Наличните пари не са банков депозит, тук се смесват понятията. И съвсем накратко някои откровени грешки: "Парите по сметките възникват след като на частните банки се отнема правото да издават банкноти“ - банковите депозити възникват още преди централизацията на емисията. Депозитните пари се развиват паралелно с банкнотите, а не като компенсация за отнето право. "Парите са обещание за плащане на пари“ - при златен стандарт банкнотата е обещание за злато, а при съвременната фиатна система банкнотата не е обещание за друго, а е законно платежно средство. "Нямат собствена субстанционална стойност, следователно са само символи“ - това е силно подвеждащо. Стойността на съвременните пари не идва от някаква вътрешна субстанция, а от държавна гаранция, регулаторна рамка и стабилност на институцията. Това не прави парите "просто символи“, а ги прави просто фиатни пари. "Лихвите и осигурителните надбавки намаляват инфлационната обезценка на активите“ - лихвата не е механизъм за намаляване на инфлацията, а е цена на кредита, както и компенсатор за риск и времева стойност. "Бартерът е предпочитан при такива условия“ - бартерът не е алтернатива на "квазипарите", а възниква исторически при колапс на парична система и липса на ликвидност. "Паричните агрегати определят данъчната политика“ - и това не е вярно. Централната банка не определя данъчната политика. Данъчната политика е функция на правителството. И накрая, за "автоголът", който щяла да си вкара държавата ако направела всичко прозрачно... Не, държавата вече разполага с висока степен на проследимост чрез банковата система. Правната рамка е тази, която определя границите, не самата технология. С прости думи, коментарът извън привидната му стройност, е просто еклектична амалгама, носеща повече объркване отколкото знание...

Първо, да правим разлика между криптовалути и дигитални пари. Криптовалутите не са пари в конкретният смисъл, независимо че и с тях може да правиш ограничени плащания (както със златото например, а и то не е пари). Електронните пари не са еквивалентни с банковите по много причини и признаци. Като начало, различни са по произход. Банковата ти сметка е вземане от търговска банка, за целта трябва да имаш регистрация (сметка) в банката). Парите в тази сметка не са собственост на банката. Цифровите пари са директно пари на централната банка, и тези пари са собственост на централната банка. За да ги ползваш, не ти трябва сметка, а дигитален портфейл. Тук се вижда йерархичната разлика - банковата сметка е само заместител на пари, докато дигиталните пари са истински пари, налични пари - това определя и скоростта на транзакциите, много по-бърза при налични (истински) пари. Поради различната собственост, имаш различен риск - банката в която ти е сметката може да изпадне в несъстоятелност, и парите са ти гарантирани до определен лимит. Централната банка от друга страна не може да фалира. Но имаш платежен лимит - с банкова сметка може да оперираш със суми ограничени до обема на сметката. С дигиталните пари може да оперираш със сума определена от централната банка - например за дигиталното евро се говори за сума от порядъка на до 3000 евро на човек, с цел да се ограничи масово прехвърляне на суми от депозитите (което може да разклати банковата система). И, разбира се, на дигиталните пари няма да има лихва. По този начин дигиталните пари не са замяна, а само допълнение към банковата сметка. Теоретически дигиталните пари могат да са програмируеми. Например, да ти се отпусне сума с цел определени покупки. Или с лимит за време за консумиране. Или допълнителни оценки свързани със социален рейтинг и др. Идеята за дигиталното евро е, че то няма да е програмируемо и няма да има ограничения къде, кога и за какво плащаш с него. Макар че божа работа, ако се сменят политиците с други, имащи други идеи... От тази гледна точка и двата начина на разплащане са напълно централизирани и контролирани от държавата, като при необходимост този контролл може да бъде и рестриктивен.

... Витаете в небесата на ню-ейдж културата, намесвате в една каша езотеричността и религията... Аргументирате се с крещяща псевдонаука. Предполагам, това има някакъв психотерапевтичен ефект върху вас, но чак да го предлагате и като съвет за другите, е твърде... В християнството молитвата не е техника, не е инструмент за "енергийно чистене“, това са езотерични изцепки в рабирането. Тя е отношение, акт на обръщение, не контрол. Тя може да ви пречисти, но морално, не телесно. А за това трябва покаяние, не рутина и повторение. Все ню-ейдж измислици набърквате в един кюп с християнски практики... Вие всъщност се отнасяте към молитвите като към функционална магия: "ако направя еди колко си поклона (примерно), ще се случи еди какво си, защото Бог ще ме чуе". Според Джеймс Фрейзър в книгата му "Златната клонка" (препоръчвам ви я, има я в читанката) това което описвате като действие на молитвата се нарича хомеопативна (или имитативна) магия. Фрейзър много добре се аргументира защо това е псевдонаука и в теоретичен, и в практически план. А забъркването на религията в тая каша си е чисто ню-ейдж объркване. Използвеането на аргумента с паметта на водата също е псевдонаука, няма връзка с физиката или химията и дори с реалността - не е проверимо и възпроизводимо. Но е балсам за определени групи с определени настройки и световиждане... За разлика от християнството, където благодатта идва от Бог, вие елиминирате Бога, чрез механични действия върху материята. Но пък виното след служба си променяло вкуса... Някога на това просто му викаха "суеверие", но в съвременният свят то се прикрива зад всякакви разцветки... Всичко това е плод на съвременният свят, където хората искат духовност, но без тежките понятия като грях, отговорност, покаяние. Има желание за сигурен резултат, при което молитвата се превръща в ритуал като гаранция за резултат. И редукционизмът, при който религията се трансформира на езика на добро самочувствие, баланс и хармония. Това няма допирни точки с православието и дори с християнството. По-горе ми препоръчвахте "рецепта" в която да се смирявам. Но смирението приема несигурността, докато ню-ейдж търси гаранции. Смирението оставя резултата отворен, докато ню-ейдж иска ефект. Прости съпоставки...

Твърдят, че сред ракетите е имало Fp-5 ("Фламинго"). Те носят толкова бойна част, и летят на толкова и повече даже (по разни оценки, ракетита са минали между 700 до 1500 км, зависи от коя част на Украйна са изстреляни). Още работят по точността им...

Не, не хитрувам. Просто се опитвам с меки думи да кажа, че се заблуждавате, влизате в противоречия и не познавате смисъла на много от често употребяваните думички, които сте свикнали да ви заливат... Да почнем с вашите съвети. Как ви хрумна, че ми трябва требник и пречистване? Нито ме знаете, нито ме познавате, а от първи че и от втори поглед сте далече от екстрасензорни способности? Защо сте сигурни, че требник и пречистване могат някак да ми помогнат, или просто защото така си представяте нещата? Имате ли статистика на колко хора помагат, и на колко не? Не, нямате, разбира се. После, предложението ви "да дам товарът си на Господ". Господ допуска товар за мен, но той не решава вместо мен, и не го носи вместо мен. В християнството изпитанието е място на свободната воля, не нейната отмяна. Ако Бог поеме товарът ти, изпитанието губи смисъл. Да се оставя Бог да ме води? Къде, Той ще реши вместо мене? Къде отива свободната воля и личната отговорност? Относно употребата на псалмите. Те не са рецепти. Както и евангелията и требника не са инструкции. А вие ги препоръчвате точно като такива. Исус не казва "повтаряйте написаното", а "следвайте ме" - което е и рисковано, и лично, а не успокояваща мантра. Да се потопиш да търсиш готови решения в требника или евангелието е направо антибиблейска позиция, отказ от личен смисъл, от живо отношение, подмяна на Бога с текст или институция. Замествате живата вяра с успокояваща религиозна формула. Това ли ми препоръчвате? И накрая, съветвате ме, освободен от товара (намерил съм си носач значи), да си вървя мирно и смирено по пътя... Ето тук проличава, че требника може и да сте го чели, но май нищо не сте разбрали. Ако се освободя от товара, смирението се обезсмисля. Смирението в екзистенциален смисъл не може да се прояви без товар, без напрежение и без необходимост от волеизявление. Когато няма конфликт, няма риск или загуба, тогава какво точно „се смирява“? В такъв контекст под „смирението“ обикновено се подразбира спокойствие по инерция, липса на съпротива, защото няма на какво. Това може да изглежда добро, но не е смирение в богословския смисъл. Не е смирение да се държиш като безгръбначно, като плужек, а е позорно, нали? Смирението не е пасивност а активно волево действие, не отсъствие на воля. Докато много често при четене на Библията човек може да остане с впечатление, че смирението е отказ от изява на волята. В контекста на примерът който давате, да го кажем просто: при липса на товар, избор или риск - няма смирение. А вие точно това съветвате, да се откажем от товара. Това е подхлъзване по масовите религиозни текстове Оставете тези фарисейски подходи с требници и други мантри, а се съсредоточете върху живата вяра, ако сте вярваща. Целенасочено казвам "фарисейски", в смисъл книжничество и външна форма, традиция.

Не стават така нещата, колкото и да им се иска на някои... Има разлика между доверие и клинчене. Доверието в случая е да приемеш товара, въпреки че ти тежи, и сам да го носи, защото Той има план за тебе с този товар. А това което предлагаш е просто дребно мошеничество - "Господи, благодаря за доверието, но носи си го ти, пък аз ще си вървя смирено и с мир" Как да не е автогол такова поведение?

Това си е чист автогол Нали товарът ти е изпитание от Бог? С какви очи ще го погледнеш, като му пробутваш обратно товарът си?

Оригиналният руски глагол е "спиздить"

И още малко за руската народопсихология, един коментар от Игал Левин по повод всеобщата мъка на руснаците по Starlink: Ако се замислим по-задълбочено върху този феномен, когато руснаците масово и, най-важното, искрено са възмутени от поведението на Маск, се разкриват интересни моменти. Припомням, че тяхното възмущение не се дължи на факта, че става дума за топ-бизнесмен от водеща страна от НАТО, който изключва технологията, която те използват в предполагаемата война срещу самата НАТО (както искрено смятат мнозина там) или, ако става дума за по-адекватни, срещу подкрепяната от НАТО Украйна. Мисля, че тук все пак става дума за нещо по-дълбоко от просто инфантилизъм (въпреки че, без съмнение, и той е присъщ), тук, наред с другото, се отразява дълбокото презрение на руснаците към институцията на частната собственост. Изследвайки руснаците, забелязах, че исторически всичко, което са откраднали, те искрено смятат за свое – земи, технологии, открития, понякога цели покорени народи. Исторически марксистите и марксизмът преди повече от сто години са били много по-силни в западните индустриални страни, но именно в огромната аграрна Русия марксистите тогава са взели властта. Това не би могло да се случи без това презрение към институцията на частната собственост; за това има много свидетелства – например Горки, който пишеше за руското село и даваше свидетелства, че на обикновения руснак не му пукаше за нея – нека гори. Често западните марксисти не успяваха да довършат започнатото, именно защото в крайна сметка се сблъскваха с мощното разбиране и уважение към труда и понятието за собственост – това можеше да доведе до куриозни ситуации, като скандинавския социализъм, който се занимаваше с правата на работниците, но не провеждаше кървави разкулачвания. Сега наблюдаваме същото и със Starlink: руснаците искрено смятат, че това е тяхно, защото са го откраднали, пиратски са се свързали, настроили са връзката и са го нагласили като поток, научавайки се да го използват. Във въображението на руснаците – на глупавия хохъл са дали всичко готово, а той, руснакът, сам е взел този парче, „честно” го е откраднал, и както откраднатите земи искрено смятат за свои, така искрено смятат за свой и същия Starlink. Към това се добавя и презрението на руснаците към трудовата етика – важна съставна част на западната цивилизация: руснаците никога не са обичали да работят усилено (оттук и лицемерието, потемкинските села, да изглеждаш, а не да си, традиционно лошата техника за безопасност и т.н.). За това свидетелстват дори най-светлите им умове — същият добър човек (без ирония, добър човек) астрономът Сурдин, който, отговаряйки на въпроса защо не се е преместил в САЩ, за да се занимава с наука там, когато му е било направено такова предложение, отговорил, че там ще трябва да работи много, а той е сибарит (така е казал, да), и не би искал да работи усилено. Когато нямаш трудова етика, не цениш и труда на другите – това, че същият Starlink не е технология, изпратена от Бога, а плод на колосален, сложен и тежък труд на много хора и, най-важното, дълъг труд. Откраднал си го – и добре, сега в мозъка на руснака това е негово: не му пука, че собственикът е Маск, не му пука, че това е направено от западни инженери и не за да бъде крадено, не му пука за всичко това – ако е откраднато, значи сега всичко е мое! Украинците, между другото, са големи собственици и стопани, и това е част от тяхната културна традиция; с това те много се различават от руснаците, но за украинците ще говорим по-късно.

Игал Левин привежда следният коментар: "Един от израелските военни наблюдатели е шокиран от руснаците, които от своя страна по някаква причина са шокирани от Мъск: „Руснаците са ядосани, че Мъск е прекратил достъпа им до Starlink, и го проклинат. Опитвам се да разбера колко откъснати от реалността са руснаците, че разчитат на комуникационна мрежа, идваща от най-важната страна в НАТО, и в същото време се ядосват, че им я изключват. Представете си, ако Израел разчиташе на иранската сателитна мрежа.“ "Проклетото НАТО ни изключи спътниците на НАТО за войната против НАТО..."