scaner

На мен ми се струва съвсем естествено. Наблюдавай как се възстановява фона зад Путин при леките му премествания. При ИИ се виждат артефакти по границата на изместващата се фигура, когато е върху непознат фон, тук не се виждат такива. Трябва видеото да е изградено върху чисто поле, с изграждане и на фонът отзад, а в двете видеа фонът е практически еднакъв, но все пак с нищожни разлики вероятно защото е сниман наживо и има някаква динамика. Имаме две възможни стратегии за ИИ видео. Едната е върху вече заснет путин с червена вратовръзка да се сложи путин с черната, което ще е свързано само със смяна на вратовръзката и мимиката, не с фона и движенията. А тук имаме леко различен фон на двете видеа и различни движения на тялото. Другата стратегия е на чист фон да се изгенерира изцяло фигурата. Което повдига въпроса: видеото с червената вратовръзка трябва да е вече налично и разпространено, да се махне фигурата от него и да се възстанови фона, и да се сложи нов путин. Което противоречи на историята на появяване на двете видеа във времето. Не ми се връзва тая конспирация...

Най-купуваното новогодишно шампанско:

Изоползването на повърхностни логически конструкции в ежедневието води до тази заблуда. Математиката е най-коректният начин да се провери дали една логика е издържана, както качествено, така и количествено, във всички случаи. Там си има даже специален дял, математическа логика. Шпага, когато човек не е наясно с мартерията, по която се опитва да дискутира с изкуственият интелект, той се превръща в изключително лесна плячка за всякакви заблуждения. Още повече че такова питане, каквото си направила ти, е най-погрешният начин за използване на ИИ, но това е друга тема... И така, ето къде в отговорите си твоят ИИ се е пресилил: Точка 1. за изчислителна сложност: Експоненциалният растеж е специфичен проблем на квантовите многочастични системи, НЕ на матриците като такива. Освен това съществуват ефективни методи: разредени матрици (sparse), tensor networks, Monte Carlo методи. Алтернативите (диференциални уравнения, интеграли) често са ПО-СКЪПИ изчислително от матриците. Точка 2. за липса на интуитивност: Матриците имат ясна геометрична интерпретация: ротации, мащабиране, проекции. В квантовата механика операторите СА физичните величини - това е интуицията.Алтернативи като Feynman path integrals или алгебрични формулировки са ПО-МАЛКО интуитивни. Точка 3. за ограничение до линейни системи: Нелинейни системи също СЕ решават с матрици: Jacobian матрици, линеаризация около работна точка. Итеративни методи като Newton-Raphson използват матрици за нелинейни проблеми. Тензорите, които са обобщение на матриците, описват нелинейни явления в ОТО. Точка 4. за проблеми с непрекъснатостта: Операторите в безкрайномерни пространства СА обобщение на матриците, не отказ от тях. Дискретизацията (finite elements, finite differences) е съвсем стандартен и успешен подход. Физиката често изисква числени решения, тоест дискретизация е НЕОБХОДИМА, а не недостатък. Точка 5. за чувствителност към грешки: Тук нещата са частично пресилени. Това е проблем на КОНКРЕТНАТА система, не на матриците. От друга страна, съществуват стабилни алгоритми: SVD, QR разлагане, регуларизация. И най-важното: алтернативите (аналитични решения) често НЕ съществуват за реални проблеми. Критиката на твоят ИИ смесва ограниченията на КОНКРЕТНИ физични системи с недостатъци на матричния апарат. Матриците са само инструмент - проблемите идват от сложността на физиката, не от математиката. Матриците в края на крайщата са най-ефективният баланс между абстракция, изчислимост и приложимост във физиката. ИИ стриктно се старае да изпълни заявката, която му даваш, и когато липсва достатъчно информация за това, той почва да халюцинира. В твоят случай халюцинацията се изразява в пресилването на твърденията - нали си му поискала критика, ей ти на критика Борбата с това явление е да преосмислиш отговорът, което не е възможно ако нямаш достатъчно квалификация по проблема...

Това са пълни глупости. Ти от телевизията ли попиваш "мъдрости"? Парите в банката не са факт за твоя наличност. Това че в САЩ има пари не прави тук парите факт, а там. Факт е съчетание от обект и проявлението му на място - проявява се тук: един факт, проявява се там: друг факт, не се проявява тук или там: няма факт. Не е квантова физика, само базови мисловни конструкции засягаме...

Виж сега, аз не съм специалист по Епщайн и вече май не разполагам с достатъчно време на тоя свят, но ползвам следната стратегия. Тъй като светът е необятен и новото което идва от него е необозримо, вместо да започваш да изучаваш и разбираш всяко ново нещо от началото, може да спестиш малко време, четейки критиките на други (които вече са похарчили време да се запознаят), и после да анализираш доколко тези критики са логични, смислени, физични. Ако критиките са безпочвени - може би си струва да се похарчи време човек да се запознае с новостта. Ако критиките са смислени - може да формираш мнение и да икономисаш време. Тъй като човешкият мозък не е предназначен да помни информацията, а да я обработва, аз от много време си водя бележки за какво ли не. Оформил съм си собствена Уикипедия, която ми е адски полезна. (Който има интерес да си води бележки за да си освободи главата от помнене, горещо съветвам програмата Obsidian. Тя не е само бележник, а много, много повече...) И така, като си събрах бележките по темата и цъкнах тук-таме, с малко помощ за систематизация от ИИ (всичко е проверено, няма халюцинации) се очерта следната картинка, оформена в читабелна форма. Добавил съм линкове към всяко парче, за да се освободя от безсмислени дискусии. Линковете са и към трудове на Епщайн, и към критиката им... Да не пропуснеш и най-важната, втората част на писанието най-долу. ------------------------------ Част 1. Подходът Епщайн към Евклидовата относителност е преди всичко опит за геометрична интерпретация, а не фундаментално нова теория, която се стреми да оспори крайните числови резултати на Айнщайн в стандартните случаи (при това освен ефектите за скъсяване на дължини и интервали, останалите визуализации усложняват, а не опростяват картинката). При това, при по-дълбок анализ се появяват аспекти, в които неговият модел се разминава с физическата реалност или води до концептуално различни "предсказания": Relativity Visualized - Goodreads Relativity Visualized : Epstein, Lewis C. - Amazon.com.be 1. Представяне на събитията Най-съществената разлика е в начина, по по който се изобразява срещата на два обекта. Epstein Relativity Diagrams - Diagonal Argument Теория на Айнщайн (Минковски): Едно събитие (напр. срещата на двама близнаци след пътуване) е единична точка в пространство-времето. Епщайн: Тъй като неговите диаграми са тип "пространство-собствено време“ (SPT), едно и също събитие може да бъде представено от две или повече различни точки на хартията. Това е така, защото обектите, изминали различни пътища, са натрупали различно собствено време. Макар математически резултатът за възрастта им да е верен, моделът губи фундаменталната идея за "единно събитие“, което е физически парадокс от гледна точка на стандартната геометрия. Can space proper-time (SPT) diagrams as used by Lewis ... (директно съм ти маркирал бележката) Introducing Minkowski/Spacetime Diagrams in Special Relativity (видео от тубата) Epstein Relativity Diagrams - Diagonal Argument 2. Природата на светлината (Фотоните) Епщайн прави специфично геометрично предсказание за движението на светлината, което се различава визуално от стандартното. Epstein Relativity Diagrams - Diagonal Argument В модела на Епщайн: Тъй като всички обекти се движат със скорост c, а фотоните отдават цялата си скорост в пространството, те не се движат през времето (τ=0). На неговата диаграма светлината е хоризонтална линия. В реалната физика: Светлината се движи по "светоподобни“ геодезични линии, които в диаграмите на Минковски са под ъгъл 45°, дефинирайки границата на каузалността (тук са проблемите с изобразяване на казуалността, времеподобните и пространственоподобните вектори. Тук и @Шпагаможе да потърси отговори на въпросите си). Моделът на Епщайн не може лесно да изобрази "светлинния конус“, който ограничава кои събития в Космоса могат да си влияят. "Relativity visualized" by Epstein : r/AskPhysics - Reddit Epstein Relativity Diagrams - Diagonal Argument Special Relativity properties from Minkowski diagrams - arXiv 3. Метриката и "правите линии“ Макар Епщайн да извежда правилно формулите за забавяне на времето чрез Питагоровата теорема, той променя самата дефиниция за това какво е "разстояние“ в 4D. Euclidean relativity Special relativity - Wikipedia Айнщайн (Минковски): Най-голямото собствено време се измерва по правата линия (инерциално движение). Епщайн: Използва чиста Евклидова геометрия (), където интуицията ни кара да мислим, че кривата линия е по-дълга от правата. Това обръщане на логиката може да доведе до грешни изводи при изчисляване на енергия и импулс в по-сложни системи, тъй като в реалността пространството на Минковски има хиперболична, а не кръгова структура. How is the General Theory of Relativity a ... - Reddit Special relativity - Wikipedia 4. Обща теория на относителноста и гравитация Докато в Специалната относителност (плоско пространство) моделът му е точен, при гравитацията той предлага интерпретация, която някои физици смятат за непълна: Епщайн обяснява гравитацията чрез "пречупване“ на пътя на обектите поради разлики в скоростта на течение на времето (подобно на оптично пречупване). Критика: Този подход предсказва правилно забавянето на светлината (Shapiro delay), но трудно обяснява кривината на самото пространство (spatial curvature), която е отговорна за останалата половина от отклонението на светлината край Слънцето. Epstein Relativity Diagrams - Diagonal Argument Relativity Visualized : Epstein, Lewis Carroll: Amazon.sg: Books Накратко: моделът на Епщайн не предсказва "различни числа“ за забавянето на времето, но предсказва грешна геометрична структура на вселената (Евклидова вместо Псевдо-евклидова), което го прави неизползваем за квантова електродинамика или космология. [2,8] Special relativity - Wikipedia Physical Meaning of Euclidean Approach to the Problems of Relativity ------------------------------------------ Част 2. Като поогледа нещата споменати по-горе, на човек му хрумва следната прозрачна мисъл: системата въведена от Епщайн е съвместима с групата на симетрията на евклидовото пространство (евклидовата група), докато пространството на Минковски е съвместимо с групата на Поанкаре. Има ли съвместимост между тях и доколко на тази база възникват противоречия? Тук малко ми помогна изкуственият интелект, и с малко диалог се очерта следното. Ето детайлен анализ по въпроса: 1. Епщайн и Евклидовата група 𝐸(𝑛) Системата на Епщайн е проектирана така, че да бъде напълно съвместима с Евклидовата група на симетрия. Ротации (Въртене). В модела на Епщайн преходът между две отправни системи (които в СТО се описват чрез Лоренцови трансформации) се представя като обикновена ротация в 4-измерно евклидово пространство. Инвариантност. Основният инвариант тук е евклидовата дължина: . Тъй като евклидовата група запазва тази сума от квадрати, тя е естествената група на симетрия за неговите диаграми. Проблемът. В евклидовото пространство ротация на 90° е напълно валидна операция, която разменя изцяло времевото измерение с пространствено. Във физическата реалност обаче времето и пространството не са напълно взаимозаменяеми по този начин (не можете да се "обърнете" и да тръгнете изцяло в посока "време" в пространствен смисъл). 2. Пространството на Минковски и групата на Поанкаре 𝐼𝑆𝑂(1,3) Стандартната специална теория на относителността се управлява от групата на Поанкаре, която включва групата на Лоренц (бустове и ротации) плюс транслациите. Лоренцови бустове (Хиперболични ротации). За разлика от Епщайн, където трансформациите са кръгови ротации (sin,cos), в реалността те са хиперболични ротации (sinh,cosh). Инвариант на Минковски. Групата на Поанкаре запазва интервала . Знакът 'минус' е ключов – той разделя пространството на причинно-свързани и причинно-несвързани области. (референция към време- и пространственоподобните вектори). Симетрия, Групата на Поанкаре отразява псевдо-евклидовата природа на Вселената. Тя "забранява“ ротации, които биха извели обект извън светлинния конус (т.е. по-бързо от светлината). 3. Къде се „чупи“ съвместимостта? Макар Епщайн да използва евклидовата група за визуализация, тя е онтологично несъвместима с физиката на Айнщайн в следните аспекти: Метричен тензор: Евклидовата група изисква метричен тензор , докато реалността изисква метриката на Минковски (или обратното). Тези две структури принадлежат към различни топологични класове. Комплексни числа (Wick Rotation): Единственият начин математически да се премине от системата на Епщайн (Евклид) към Айнщайн (Минковски) е чрез т.нар. ротация на Вик, при която времето се представя като имагинерно число (it). Това превръща евклидовите ротации в хиперболични. Епщайн „скрива“ имагинерната единица, за да направи геометрията достъпна за човешкото око. Групово умножение: Резултатът от последователни Лоренцови бустове в групата на Поанкаре води до т.нар. Томасова прецесия. В евклидовия модел на Епщайн, където ротациите са обикновени, този ефект не изпъква по същия естествен начин и изисква допълнителни корекции. Заключение Да, системата на Епщайн е опит да се опише физиката чрез евклидовата група. Това е мощна педагогическа метафора, но тя е "изкуствена“, защото природата следва хиперболичната геометрия на групата на Поанкаре. Затова моделът на Епщайн работи само за величини, които зависят от "скаларната дължина“ (като забавянето на времето), но се проваля при описанието на динамиката (сили, енергия, импулс) и особено каузалната структура на света. Или както казват руснаците, това е опит да се надене сова на глобус Или да начертаеш картата на земното кълбо върху плосък лист. Да, става, с много изкривявания, и само около екваторът точността ти ще е смислена. Тук аналогията с Епщайн е неподозирано близка... Изводът от всичко до тук: схемата на Епщайн позволява да се визуализира просто само скъсяването на дължините и интервалите. И толкова! Опитът да се получи нещо повече, да се визуализира нещо друго се усложнява силно, а приложението с цел да се направи нещо в други области, като квантовата механика, е направо вредно - защото евклидовата метрика не описва реалната структура на вселената, и може да служи само за някои визуализации както в случая. С педагогическа цел, и толкова. Спомняш ли си модела на Птоломей, който описва движението на планетите около слънцето? С безбройните епицикли, които да олицетворят разлагането на едно елиптично движение (по Коперник) чрез безкраен ред кръгови? Само и само Земята да бъде център на отправната система? Всъщност това прави и Епщайн опитвайки с много усложнения да получи резултатите следващи от Минковската геометрия, само и само да визуализира просто скъсяването на дължините. Да, резултатът който получава Птоломей е еквивалентен на този, който получава Коперник, но толкова сложен, че от него е невъзможно да се извлекат и ползват някакви закономерности. Е, сходна ситуация е и при Епщайн. Помисли над тази аналогия.

Ти прочете ли какво ти написах? Не може да изобразиш с евклидова геометрия свойствата на псевдоевклидово пространство. Така както и на риманово не можеш. Сигнатурите са различни, свойствата са различни. Може само някакви частни ефекти да покажеш в удобни проекции, и толкова. Това и казват хората - добра е за някои визуализации, но за сериозна работа не струва. А и си погледни чертежа - освен че осите мърдат, никаква друга прилика няма. В това "извъртане" се губят пространственоподобните и времеподобните вектори... Пък за обобщение към ОТО става мъгла и вихрушка. Написал съм ти ги тези важни неща, не може да ги замажеш с ефтини картинки и реторични въпроси. Физиката не е картинки, там закономерностите се дават с количествени формули, картинките са далеко после на опашката. А сигнатурата на псевдоевклидовото пространство генерира коренно различна физика от тази на евклидовото. Но трябва да се потопиш в детайлите, само съзерцавайки картинките няма да стане. Я колко време мина вече в съзерцаване, и напредък йок.

Къде го този поглед? Не да дава някаква една близка формула, а да носи цялостна трактовка, да потвърди всичко което дава ТО? Няма такова нещо. За някакъв единичен факт може да създадеш безброй теории, които да го дават като следствие от себе си. Но в случая имаме цяла реалност, описвана от ТО. Всяка друга теория задължително ще дава различни следствия от ТО. И тези следствия трябва да са измерими, и съответно трябва да може да се оцени колко количествено се отличават от известните. Прост пример е струнната теория, тя се отличава от ТО с малки параметри, теоретически тези параметри могат да са толкова малки, че да няма разлика с ТО в сегашните наблюдения. Такива теории могат да се изградят много (на база малък параметър), и наличието на такава теория на този етап не е успех. А да изключиш времето и да го направиш параметър, се връщаме в нютоновата епоха, няма как да даде същите отговори. Затова и няма нищо на ръка. Например идеите на Епшайн са добри като визуализация, но са дефектни от физична гледна точка, те не са завършена теория: - Има проблем с метриката, евклидовостта му изяжда главата. Критиците посочват, че Епщайн използва Евклидова метрика (където разстоянията се събират по Питагоровата теорема) за визуализация, докато реалното пространство-време е псевдо-евклидово (Минковски), където времето има противоположен знак в уравнението). Това прави диаграмите му подвеждащи за напреднали изчисления и няма как да даде всички следствия на ТО; - Лошо тълкуване на измеренията. Моделът третира времето просто като четвърто пространствено измерение, докато физиците твърдят, че това е „красива интерпретация на математиката“, но не разкрива фундаменталната разлика между времеподобните и пространственоподобните вектори, която е критична в съвременната физика; - Идеите имат ограничена приложимост. Докато моделът работи много добре за Специалната относителност, той става изключително сложен и объркващ при опит да се приложи към Общата относителност или ускорени отправни системи; - Демонстрира проблеми с казуалността. Евклидовият подход трудно изобразява светлинните конуси, които в пространството на Минковски ясно дефинират причинно-следствените връзки (минало, бъдеще и събития, които не могат да си влияят). За това става дума, няма за сега друг работещ поглед върху проблема. А надеждите че нещо може да се поправи с още измерения, са само голи надежди - ще заковеш един пирон в единия ъгъл на къщата, в другия обаче ще падне корниза .

А какво правим ако може и да не са ги заработили? Има ли тогава пари, или "винаги" можем да си го интерпретираме как си искаме? А и да са заработили, ти като си изхарчиш парите за баничка за закуска, то нямаш пари за още една баничка, нали? Срещу парите получаваш стока, факт е стоката, не парите. Тоест връщаме се в самото начало: парите са факт когато ги има, когато платиш нещо с тях вече нямаш факт за налични пари, имаш само спомен за тях. Може да е факт, че те са изкарваЛИ пари някога, но парите сега ги няма, липсва сега факт, че те имат сега пари. Не трябва да се бъркат различни факти като един, че мисленето се оплесква като процес... Просто е.

Ми съставете де. До сега само приказки, без никакъв успех. За това става дума. Пропускаш важното: симетрията, с която времето е равноправно на останалите измерения: скъсява се дължина, тя задължително прелива в увеличаване на интервал, и обратното. Което само сочи, че времето не е някакъв параметър, а е равноправно и свързано в едно с другите измерения. Това не може да го постигнеш с добавяне на други измерения и изключвайки времето. Лоренцовите трансформации показват тази равноправност. И всякакви други трансформации, даващи същият като тях резултат, трябва да се свеждат при преобразуване до тях - демек времето най-много да го маскираш с някакъв мащабен и транслационен фактор, без да му променяш ролята. Защото лоренцовата инвариантност е много силно експериментално проверен принцип във физиката, и тя изисква равнопоставената роля на времето.

Това са само две взаимозаменяеми интерпретации. Минковски набляга на геометричната интерпретация, Айнщайн е вградил геометрията изначално. И при Айнщайн, и при Минковски времето е измерение. Просто Минковски набляга на равнопоставеността му с другите (свойство, от което следват и Айнщайновите ефекти, скъсяване на разстоянието и интервалите), Айнщайн си го влачи със старите обозначения, просто не изказва нещата с думи, че времето е измерение. Дали ще работиш с x,y,x,t или x0,x1,x2,x3, резултатът ще е един и същи, при вторият вариант просто изпъква повече симетричността и геометрията. Въпрос на удобство е коя интерпретация ще ползваш, и двете отразяват една и съща реалност. И двете описват 4-мерно пространство, в което времето е едно от измеренията, равностойно с другите - това особено ясно се вижда при Минковски. Деленето на 3+1 е повече жест към миналото (нютоновската представа за света), отколкото да носи допълнително съдържание, за геометрията няма никакво значение. Има значение за последваща физична интерпретация, защото мериш нещата по различни начини по различните измерения. От което няма отърване, разбира се, и времето няма как да го скриеш независимо от геометричният подход. Ако (съвсем примерно!) въведеш още измерения, например масата, ще имаш континуум 3+1+1, или 5-мерно пространство. Само се усложняват допълнителните имена на 5-мерното пространство, за геометрията и следствията това няма значение, и времето, и масата ще са равностойни измерения (освен ако не се счупи някоя симетрия).

"Пространство-време" е специфично частно име на пространство с 4 измерения, математически времето е нормално и неотличимо като измерение. Математически (и физически съответно) няма никаква разлика, само различни популярни имена включващи термина "пространство" (но с различен смисъл) се цакат едно с друго. Тук те бърка терминологията и търсиш под вола теле. И в този смисъл цялата тази тема е безумна... Сам си поставяш измислени ограничения, и после се блъскаш в тяхната стена... "Движението" е интерпретация в случая, никакъв проблем кривината да включва и времето, все пак то е равнопоставено с останалите измерение. Щеше да е много странно, ако не беше. Погледни уравненията, те са напълно симетрични за времето в отношение останалите измерения. Тръгни от там - времето е измерение в 4-мерното пространство (което може да го наречеш и с още куп имена, като "пространство-време", което не трябва да променя смисъла), и всичко в ОТО е на база тая основа. Да не говорим, че непрекъснато намесваш термини от квантовата механика, благозвучни за някое ухо, но нямащи връзка с пространство и време...

Не, парите не са факт. Те са термин, в краен случай обект. И този обект е свързан с факт само когато е в наличност, т.е. когато тяхното съществуване бива регистрирано в определен момент. В останалите случаи те са само виртуалност, мисъл, което изключва всякаква фактология. Това какви свойства имат, как ги ползваме и какви оценки даваме с тях не променят виртуалността им - даваш оценка на труд само с наличност на парите, а не с тяхната липса. Малко но съществена разлика между факт и средство - средствата не винаги са факти. А от тук трябва да се тръгва...

По повод исканите от Русия територии, алтернативна версия на филма "Сам в къщи": „Слушай, Кевин, ти трябва да отстъпиш стая в къщата си, за да можем да установим мир, става ли?“

Тук без обща квантово-гравитационна теория няма как да минем. Всичко в тази област досега се получава само от груби опити за прилагане на квантовата теория на полето в област, в която тя почти сигурно не работи, и може да даде само ориентировъчни резултати. Проблемът тук се счита за най-големият проблем в съвременната теоретична физика. Идеята е проста: докато астрономическите наблюдения на ускоряващото се разширение на Вселената (приписвано на тъмната енергия) показват много малка, положителна стойност за енергийната плътност на вакуума (космологичната константа), то квантовата теория на полето предсказва огромна енергийна плътност за вакуума, произтичаща от енергията на нулевата точка на всички квантови полета. Изчисленията дават стойност, която е с 50 до 120 порядъка по-голяма от наблюдаваната. Това е проблем в самата квантова теория на полето, и докато той не се реши, малко неща можем да получим в тази посока (вакуумните фазови преходи, разпадането на вакуума, vacuum decay) със сигурност, още по-малко по отношение интерпретации свързани с гравитацията... Аз бих оставил за сега проблемът който разглеждаме да почива в мир, иначе рискуваш да бъдеш затрупан с халюцинации на ИИ Между другото, ето една интересна и популярна, макар и стара, статия по въпроса що е вакуум и за какво служи във физиката. Статията е от далечната 2002-ра година, и се вижда, че от тогава почти нищо не се е променило. Надявам се за някой да е полезна: https://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/2_2006.pdf

Уравнението е валидно само за константна ламбда. Само такава е еквивалентна на състоянието w = -1. Това се отчита по-горе, чрез общият потенциал: сума от класическият Lennard–Jones и добавката от тъмната енергия. За модела FLRW това е добавката: Сумарбият потенциал на потенциалната яма това и прави, описва енергията на свързване чрез разстоянието на молекулите. И разривът е следствието, сметнъл съм кога се случва, не къде (което е по-простата задача). Горното описва точно енергията на електромагнитната връзка при наличие на допълнителен параметър - надпрагова тъмна енергия, w < -1. Параметърът w, описващ състоянието на тъмната енергия, е еквивалентен на променлива във времето хъбълова константа. И в нашият случай сметките показват кога настъпва изравняването на двете енергии - 10 на -31 секунди преди Big Rip. Една основна статия по въпроса е: “Phantom Energy: Dark Energy with Causes a Cosmic Doomsday” от Robert R. Caldwell, Marc Kamionkowski & Nevin N. Weinberg, https://doi.org/10.1103/PhysRevLett.91.071301 Иначе, за разни величини свързани с w < -1, има тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Big_Rip и навътре...

Освен тези общи и без много смисъл приказки, демонстриращи твоята представа за психологията, научи ли какво всъщност изучава самата психология??? Дал съм ти линкове, като не си наясно, чети. Айде стига с тези фантазии, не е смешно, а е тъжно... Приказваш за неща за които всъщност си нямаш и понятие. Всичко това прилича на достигнане нивото на "умствен комфорт", при което няма нужда от външен критерии, "знанията" се генерират на основа самомнение и представи и някакви откъслечни и несвързани информации, и успокояват съзнанието, представяйки се като истини от последна инстанция... Тоест спиране на критичното мислене. Това добре, но защо трябва да се изваждат и във външният свят? Защото там се вижда колко струват

Ти очевидно бъркаш психологията с психоанализата. Първо уточни какво е и какво изучава психологията, после разсъждавай за следствия от това. Иначе не можеш да излезеш от омагьосания си кръг. Да, психоанализата не е наука. Там има множество школи, които си противоречат и отричат, просто защото не следват научният метод и не са фалсифицируеми. За разлика от психологията. Общият корен в думичките не трябва да те обърква за еднаквост , макар че това е масово явление. Тая работа не става с разкопки в собственото безпочвено мнение...

какво не ти е ясно, @deaf?

Не броя вече за кой път повтаряш неверни твърдения. Изглежда са ти се вкоренили и са убили съответните дялове от критично мислене... Хубаво е когато има противоречие между твоите знания и чуждо мнеие, вместо да тропосваш едни мъртви наслоения от ума си, да провериш, аджеба това което някой някога е натрупал в ума ти, всъщност има ли смисъл, или е само една от многото масови заблуди, процъфтяващи в интернет-реалността ни? И ще бъдеш потресен от разликата между очакваното и действителността В научен форум сме все пак, такава опростачена тенденция на масово "мислене" не се приветства тук... Психологията е наука: - Разчита на емпирични доказателства. Знанията се извличат от директни наблюдения и измерими преживявания, а не само от интуиция или спекулации. - Използва се научният метод – формулиране на хипотези, провеждане на експерименти и статистически анализ на резултатите. - Проверима и фалсифицируема е. Психологическите теории подлежат на тестване и могат да бъдат опровергани, ако данните не ги подкрепят. - Разчита на обективност. Чрез процедури като двойно-сляпо изследване се цели минимизиране на личните пристрастия на изследователя. - Научните трудове се проверяват от независими експерти преди публикуване в специализирани издания. Да, за разлика от точните науки има проблеми с точността в предсказанията, повторяемостта, универсалността и директното измерване на някои "променливи". Което не я прави не-наука. А гениалността на някой изобщо няма връзка с това дали нещо е наука или не. Гениалните хора просто по-лесно откриват връзки, което лежи в основата на всяка наука. Абсолютно нищо друго няма в гениалността. Ето ти няколко неща, които могат да задълбочат знанията ти за психологията като наука: Is psychology a science? Is Psychology a Science? The Scientific Method

Добре, дай да правим минимум спекулации и да видим какво може да се получи от известното? Да разгледаме класически модел на междумолекулярни сили, базирани на силите на Ван дер Ваалс. Класически модел Да обозначим: U(r) - ефективният междумолекулен потенциал - дълбочината на потенциалната яма (енергията за откъсване на молекула) - равновесното разстояние Пример: потенциалът на Lennard–Jones където: - дълбочина на ямата σ е ефективният “диаметър” на молекулата, дефиниран така, че: Тоест: - при r = σ потенциалът сменя знак; - за r < σ имаме силно отблъскване; - за r > σ имаме привличане. Това е параметър на модела, който кодира: - размера на електронния облак; - отблъскването на Паули; - или твърдото „ядро“ на молекулата. До тук надявам се е ясно? Класическа молекулна физика. Добавяме стандартна тъмна материя Използваме моделирането на тъмна енергия с уравнение на състоянието w = -1 чрез космологичната константа , водещо до ускорено разширение на мащаба на пространството, проявяващо се като ефективно равномерно отрицателно налягане. Тук важният момент е, че тъмната енергия не е сила между частиците, а проявление на метриката на пространството. Това е стандартният ΛCDM модел. Как тъмната енергия ще повлияе на потенциалът на Lennard–Jones? След доста ровичкане по разни места стигам до следното. В нютоново приближение (валидно за малки скорости и мащаби), ефектът на Ламбда може да се представи чрез допълнителен потенциален член: или еквивалентно чрез репулсивна сила: Тоест потенциалът Lennard–Jones на става: Какъв е ефектът? Ако заместим във формулата числени величини, за типично атомни разстояния имаме докато класическата величина на потенциала е: , разлика 60 порядъка. Изводите са прости: - свързаните системи не участват в космическото разширение - локалните електромагнитни и ядрени сили „заключват“ метриката - разширението е ефект само на големи мащаби (≳ Mpc) Разстоянието, при което тъмната енергия има превес се определя от баланса на енергиите: или като число в случая Затова при тъмна енергия w = -1: - атоми не се разпадат - молекули не се „разкъсват“ - твърдите тела не се разпадат - дори галактики остават стабилни Това по въпроса защо при стандартното разширение на пространството не се разширяват малките обекти, който понякога се задава из форума. Тъмна енергия в състояние w < -1 Тук сме в състояние, което води до Big Rip и разкъсване на обектите. Нещата подробно са разказани чрез FLRW (Friedmann–Lemaître–Robertson–Walker) метриката. Ще ти струпам крайните резултати, пътят може да се проследи сравнително лесно. В този модел ускорението не само зависи от разстояние, то расте и с времето и достига безкрайност за крайно време. Това крайно време се определя от времевата граница на "разкъсване" . Мащабният фактор на метриката се задава с и относителното ускорение между две точки (резултат от разширението на метриката) е еквивалентно на сила, по-голяма от всяка свързваща сила, независимо дали е гравитационна, електромагнитна или ядрена, когато Какъв е ефектът върху потенциала на Lennard–Jones? Имаме добавка от "космологичен потенциал" където Тоест всеки потенциал (вкл. Lennard–Jones) губи минимум за крайно време (а това означава разкъсване на свързаността). Ако разглеждаме произволна система с енергия на свързване Eb и размер r, тя се разрушава когато космологичното ускорение стане сравнимо със свързващата сила: , или Това е универсален критерии, важи за всичко: за галактики, атоми и молекули. Според модела FLRW имаме: където последният член "rho" е плътността на енергията, която е и като я заместим, имаме: (където константата ) И сега товеа, за което беше горната галимация... Ако вземем типични параметри за ковалентна връзка, и заместим всички чисълца, и не съм сбъркал някъде, получаваме следното: Тоест молекулните връзки се късат буквално последният миг преди Big Rip... До тогава виртуалните пръчки и въжета, които разглеждаме, ще са на практика цели, може би изключително леееко разтегнати. Надявам се, че напълно съм отговорил на възникналите въпроси. Засега толкова от един болен старец

Разширението на пространството е механизмът. Ако динамиката на нещата е такава, каквато я описва теорията, то ние се приближаваме към състояние, сходно с началната инфлация, макар и в по-малки мащаби. А тя е разкъсала всички връзки, раздалечавайки местата със скорост по-голяма от колкото е скоростта на преносителите на взаимодействие между тях. В нютоновата силова парадигма това може да се разглежда като следствие на сила, надвишаваща привличането в резултат на всякакво взаимодействие. Но и тази парадигма, и релативистичната на СТО не работят при тези услковия, затова са само за изграждане на приблизителна идея, от която не можеш да черпиш следствия...

Леглото на Садик Мухамад Хан Аббаси IV, владетел на индийското княжество Бахавалпур, изработено във Франция през 1882 г. Това разкошно легло от палисандър (розово дърво) и сребро (над 30 кг) е поръчано от младия Мохамад, когато е бил на по-малко от 20 години, в парижкия бижутериен дом Christofle. Ако мислите, че е било украсено просто със статуи на абстрактни голи жени, грешите. Първо, това са фигури на жени от 4 народи – французойки, испанки, италианки и гъркини. Второ, това са автоматони! Достатъчно било да се натисне бутонът при главата на леглото, за да зазвучи музика, а статуите да започнат да се въртят, сякаш танцувайки в такт с мелодията. Имало е и друг режим – безшумен, при който жените използвали ветрила в ръцете си, създавайки лек бриз в горещата индийска нощ. За съжаление, самото легло не е запазено – до наши дни са достигнали само негови фотографии и рисунки. Всичко това се е харесвало на самия наваб на Бахавалпур. Между другото, той не е живял дълго и е починал на 37 години — през 1899 г.

Едно мрачно, но обосновано мнение от мрежата: Какво ни чака с навлизането на ИИ По всичко личи, че се намираме само в началната фаза на огромен скок в развитието на производителните сили, който обещава съчетаване на изкуствен интелект със създаването на човекоподобни роботи, способни да поемат изпълнението на огромно количество “черна работа“, която не изисква значително творческо участие (от грижи за възрастни хора до доставка на каквото и да е където и да е, да не говорим за изпълнението на прости механични функции в рамките на конвейерното производство). Не ми се иска да мисля за социалните и, като следствие, политическите последствия от този преход, но ще трябва: 1. Освобождаване на огромни маси от излишната трудоспособна популация в развитите страни, което не може да бъде компенсирано с никакви програми за професионално преквалифициране. Единственият изход ще бъде да се поеме грижата за огромна маса хора чрез система на гарантиран доход, което от друга страна ще доведе до обедняване на тази маса и непрекъснато нарастване на агресията от нейна страна, чието ограничаване ще постави под заплаха съществуването на демократичните институции. 2. Резко напрежение между богатите и бедните страни във връзка със замразяването на миграционните потоци. Богатите общества ще намалят рязко естествената си нужда от внос на прекариат (временна и безправна работна сила) и ще започнат да затварят своите „ойкумени” за всякакви опити за проникване отвън. Това ще доведе до своеобразна световна сегрегация и появата на „планетарни резервати”, от които хората ще се опитват да избягат на всяка цена, без да се съобразяват с рисковете за живота си. 3. Масовото образование ще бъде поставено под въпрос. За обслужването на роботиката ще бъде необходим доста малък набор от примитивни умения, а за нейния контрол, напротив, – висококачествено образование, което по дефиниция не може да бъде масово. Промяната в образователните практики и структурата на „културното потребление“ ще доведе до отслабване на когнитивните функции на значителна част от населението, което от своя страна ще доведе до сериозно класово разслояване и възникване на нова почва за конфликти. По този начин както вътрешното, така и външното напрежение в обществата ще започне да нараства експоненциално. Ако някой мисли, че става дума за някакво невероятно далечно бъдеще, той се лъже. При сегашните темпове на развитие на техниката всичко може да се случи за едно-две поколения (т.е. 15-30 години), а това означава, че ще се случи приживе на значителна част от вече родените хора. Ако това съвпадне с не по-малко драматични климатични промени, вероятността от възникване на глобален военен конфликт изглежда изключително висока. Мащабът на предстоящите предизвикателства контрастира рязко с незначителния характер на проблемите, които днес се считат за почти нерешими и затова заслужаващи да бъдат изпратени на смърт десетки и стотици хиляди хора, за да бъдат „справедливо” решени. В романа на грузинския писател Григол Абашидзе „Дългата нощ“ има интересен сюжет (разказвам приблизително). Един от арабските владетели с армията си отстъпва, избягвайки монголската кавалерия. На пътя му е Грузия. На среща с грузинския цар той го убеждава да се подчини без бой и да пропусне армията му, като казва приблизително следното: „Ние сме само мимолетно затъмнение, а това, което ни следва, е дълга, дълга нощ“. Всичко, което се случва с нас днес и което изглежда достойно да промени живота в смърт по най-гадния начин, е миг от историята. Това, което ни очаква напред, е в най-добрия случай дълга нощ. В най-лошия – истински край на историята. Това е много лоша новина. Но може би осмислянето на тази заплаха може да се превърне в някаква обединяваща идея за движение, което ще ни измъкне от тази яма. ----- И едно допълнение от мен. Очертаващата се дилема: атоматизацията и свързаното с нея освобождаване на хора се прави с цел още по-големи печалби, има в себе си вътрешно противоречие: от къде ще се вземат тези печалби на фона на обедняващо население и изчезваща на практика икономика? Може би всичко това което се случва с ИИ е един гигантски социален балон, или има важни фактори, които пропускаме в такова опростено разглеждане?

Първото е

Жена от Сиким носи на гърба си британски търговец. Западна Бенгалия. 1903 г.