scaner

Просто красиво...

И по повод уталожването на конфликта, коментар от А.Дугин, показващ в пълнота неговата кръвожадна философия:

Коментар от мрежата (от политолога Андрей Никулин), който според мен изчерпателно анализира възможностите от тук нататък в конфликта: И така, да предположим, че по някакво чудо все пак ще се стигне до примирие, а впоследствие и до мир с определени ирански ангажименти за отказ от ядрената и, поне частично, от ракетната програма. Това, разбира се, е опит да се изчисли позитивният сценарий, но за негативните вече е писано твърде много. Нека се опитаме да направим междинни изводи: 1. Иран загуби значителна част от своята авиация и противовъздушна отбрана и фактически стана беззащитен не само за нападенията на израелските и американските ВВС, но и за всяка друга регионална държава. Започвайки от Турция и Саудитска Арабия и завършвайки с Азербайджан или Емирствата. Фактически претенциите за регионална хегемония, които десетилетия наред държаха в страх арабските петролни монархии и останалите съседи, бяха смазани. Особено болезнено и обидно за аятоласите е, че въпреки многобройните съобщения за успехи и ИИ-картинки, нито един израелски самолет не беше свален. Очевидно поражение и нагледна демонстрация на слабост, дори в сравнение с периода на ирано-иракската война, когато шиитската държава изглеждаше много по-уверена във въздуха. 2. Всякакви опити да възстанови военния си потенциал, изглежда, ще бъдат активно и безмилостно пресечени от Израел по вече изпитания сценарий. При това възстановяването на загубеното тайно също няма да се получи – предвид броя на израелските агенти, наскоро демонстриран по ясен начин, и безмилостно проникващия, корумпиран държавен апарат на страната, всичко тайно ще стане явно за миг. 3. Огромните, особено спрямо оскъдния ирански бюджет, средства, инвестирани в продължение на десетилетия в иранския силов апарат, се оказаха изразходвани напразно. Това би трябвало да деморализира както управляващите елити, така и населението, за сметка на което бяха изградени системите за иранска сигурност и лостовете, които трябваше да дадат на Иран поне регионално лидерство. Засега, под израелските и американските бомби, не е стигнало дотам, но в случай на затишие, мрачни мисли неизбежно ще дойдат в главите на много хора. Това може да постави под въпрос желанието да се продължава да се въоръжава „на всяка цена“ – цената е твърде висока, а резултатите са незначителни. 4. За няколко години практически всички системи на иранските прокси-движения в региона се оказаха деморализирани или просто унищожени. Всичко, което беше изграждано с толкова много усилия в продължение на толкова много години. Останалите „съюзници” напрегнато мислят за бъдещето, виждайки, че иранците не са в състояние да помогнат не само на тях, но и на самите себе си. И хуситите, и ливанските шиити преди всичко искат да оцелеят сами – така че мислите, на кой са заложили, сега трябва да ги измъчват. В Ирак със сигурност ще се засили изкушението да се подредят най-накрая по общ знаменател многобройните проирански милиции, от което по-рано се страхуваха. 5. Безмилостно изтребените ирански генерали и силови структури, ударите по военни бази, складове и последната серия атаки по ведомствата, отговарящи за държавната и вътрешната сигурност, неизбежно трябва да отслабят режима. Опитите да се „затегнат гайките“ отново и превантивно и да се демонстрира сила поне вътре в страната почти сигурно ще има, но дали ще има достатъчно сили този път и дали резбата няма да се счупи? Още повече, че ефектът от мобилизацията около знамето ще отшуми, а въпросите на народа и значителна част от елитите към властта ще бъдат много. 6. Като регионална военна и идеологическа сила Иран за дълго време изпада от местната „голяма игра”. Вместо заплаха, той сега изглежда като хартиен тигър. А това означава, че смисълът да се продължава регионалната надпревара във въоръжаването, опасявайки се от „шиитско нашествие” и засилване в региона, ще намалее. Значителна част от местните кризи беше свързана именно с опитите на Техеран да разклати ситуацията, а сега аятоласите очевидно няма да имат ресурси за това. В резултат на това вниманието на Запада към Близкия изток, доставките на оръжие и насочените към него ресурси на разузнаването и дипломацията могат да се намалят драстично. И изчисленията на една северна страна, че далечният конфликт в пустинята ще отвлече вниманието, няма да се оправдаят. Напротив, напълно възможно е, че вече натрупаните арсенали арабските монарси могат да счетат за излишни и да изложат частично за продажба. Тъй като всички заплахи се оказаха преувеличени. 7. Конфликтите около Газа и Западния бряг ще продължат в тъжен рутинен режим, в Ливан Хизбула ще остане с още по-малко ресурси и задачата ще бъде не хегемония в страната, а оцеляване. Възможно е да се изостри ситуацията в Йемен, като се има предвид, че иранската подкрепа за хусите ще се намали и все пак ще се опитат да ги притиснат – но това също е дълбоко локален, макар и кървав кризис. Възможни са също проблеми, протести, безредици и ерозия на отслабената система в самия Иран. Но това също ще бъде локален проблем. 8. Москва, която се представя като партньор на шиитската теокрация и се предлага като посредник в преговорите с нея, с голяма вероятност ще загуби позициите си. Нейните услуги вече няма да са необходими, особено в ситуация, в която поредният от руските регионални съюзници е претърпял разгромна загуба и вероятно се движи към колапс. Струва си да припомним гордите разговори за „експорт на сигурност“, с който Русия възнамеряваше да търгува в страните от третия свят. След Сирия и Иран, подозирам, че няма да има много желаещи да купуват този продукт. 9. Като цяло, ако обещаното примирие все пак се осъществи и прерасне в мир, то регионът, който е една от най-болезнените точки на планетата, може да започне да се успокоява, като загуби статута си на световна „барутен погреб“. Местните конфликти, разбира се, ще останат и могат да бъдат много жестоки, но рисковете от преминаване в тотално противопоставяне, още повече с използване на ядрено оръжие, ще се намалят. Израел ще запази статута си на регионален хегемон, петролните монархии ще могат да намалят част от военните си бюджети и дори Иран, ако все пак реши вътрешните си проблеми и се отърве от месианската идеология, ще може да заеме достойно място в регионалната система. Ето такъв, изненадващо позитивен сценарий. За него е необходимо само едно – реално спазване на примирието и започване на мирен процес. Дали това ще се случи – скоро ще разберем. Засега интензивността на иранските атаки срещу Израел само се е увеличила – остава да разберем дали в последните часове те използват остатъка от ракетите до максимум, или една от вътрешноелитните групи се опитва да провали прословутото примирие. Въпреки това, много от изброените по-горе тези, особено относно слабостта на Иран, вече са факт и всички бъдещи сценарии трябва да се разглеждат, като се вземат предвид.

Помните ли вица за инженера, който поискал хонорар от 10 000 долара и обосновал това, че 1 долар трябва да се плати за завъртане на винта, а 9999 – за това, че знае кой винт точно трябва да се завърти? Е, този известен инженер наистина е съществувал, казвал се Чарлз Протеус Щайнмец (1865-1923). Веднъж пътят му се пресича с този на самия Хенри Форд. В завода на Ford в Ривър Руж възникна технически проблем с голям генератор и електроинженерите на завода не могли да разберат в какво е проблемът. Форд лично се обърна за помощ към Щайнмец. Когато „малкият великан“ пристига в завода, той отказва всякаква помощ и поисква бележник, химикалка и легло. Той прекарва два дни и две нощи във фабриката, слушайки шума на генератора и извършвайки безброй сложни изчисления. На третия ден той внезапно поисква да му донесат стълба, рулетка и тебешир за дъска. С голямо усилие (предвид гърба му и дисплазията на рамото) той се изкачва по стълбата, докато не достига върха на генератора. Използвайки рулетката, той измерва точната точка на повърхността на огромната машина и я отбеляза с тебешир. След това слиза по стълбата и съобщава на скептично настроените инженери, които го заобикалят, че ще трябва да свалят страничната пластина, да разглобят бобината на генератора и да свалят 16 навивки на проводника, започвайки от мястото, където бил направил бележката с тебешир. След като направили поправките, генераторът отново заработил идеално, за голямо учудване на инженерите. Хенри Форд е бил възхитен, докато не е получил сметка от General Electric на стойност 10 000 долара. Той е признал отличната работа, извършена от блестящия инженер от европейски произход, но е помолил учтиво да му изпратят по-подробен отчет за извършената работа, защото 10 000 долара са били астрономическа сума по онова време! Щайнмец изпълнил молбата и върнал сметката, към която е добавил следната информация: - Драскане за маркиране на генератора — 1 долар; - Знание къде да се постави — 9999 долара; - Общо за плащане: 10 000 долара. Сметката била платена. Безмълвно, без протести и без по-нататъшни забавяния. Тази история е спомената в писмото на Джак Б. Скот до редактора на списание „Life“, публикувано на 14 май 1965 г. Щайнмец е бил висок само 120 см, но е станал велик инженер и учен. Алберт Айнщайн, Никола Тесла и Томас Едисън са били негови приятели, а приносът му към математиката и електротехниката го е превърнал в един от най-обичаните и незабавно разпознаваеми хора на своето време. Шайнмец има наследствен хипофизен нанизъм ( джудже е) , гърбав е и страда от тежка кифоза и дисплазия на тазобедрената става. Ето го (в средата) на обща снимка с Айнщайн и други учени:

Напълно подходяща е. Източникът на реликтовото излъчване се отдалечава от нас поради разширението на вселената, ето ти го и доплеровият ефект, поне в първо приближение. Казвам в приближение, защото източникът може да се отдалечава от нас и със свръхсветлинна скорост, тогава или фотонът съвсем го няма изначално, или се движи в обратна посока. А причината за промяна на енергията на фотоните е в причината източникът им да се отдалечава от нас. Не забраявй и гравитацията, тя също има енергия, а значи е и материя в някаква форма. Изобщо, при това разширение се наблюдава хоризонт, отвъд който не можем да наблюдаваме светлината. Ефект еквивалентен на този на Унру. А си спомни, при ефекта на Унру се поражда радиационен фон от нищото около наблюдателя. Изобщо, физиката е доста странна и неинтуитивна, особено в разширяваща се вселена.

При доплеров ефект фотонът също "губи" енергия. Губи ли я всъщност? И защо?

Ами влияе. Най-малкото пречи за съчетаване с квантовата механика. Човекът предсказва нови свойства на гравитационните вълни, което си е точно влияние на точността на ОТО - при това все още в области, в които не сме я проверявали. Ще видим, има доста предсказания които могат да се проверят реално... Още не съм гледал в детайли, но от многото описания се рисува интересна картинка.

Явно уравненията на ОТО са опростена едномерна проекция.

Реалността е изтъкана от триизмерно време, а пространството е само страничен ефект? Появи се нова, доста перспективна хипотеза, опитваща в крайна сметка да свърже квантовата механика и общата теория на относителността. Копирам статията от https://nauka.offnews.bg/fizika/vremeto-e-3-izmerno-i-po-fundamentalno-ot-prostranstvoto-pokazva-prou-201998.html и по-подробно тук: https://www.kaldata.com/it-новини/реалността-е-изтъкана-от-триизмерно-в-580210.html Пространството не е просто сцена, където се разиграва времето: физик от Университета на Аляска твърди, че самото време е фундаменталната тъкан на Вселената – и то се проявява в три измерения, които никога не сме забелязвали. Това радикално преосмисляне на реалността би могло да реши най-големия проблем на физиката: как да се обединят квантовата механика с гравитацията. Доцент Гюнтер Клетецка (Gunther Kletetschka) от Геофизичния институт на Университета на Аляска, Феърбанкс е разработил математическа рамка, която предполага, че три времеви измерения формират "първичната тъкан на всичко, като платно на картина". Пространството, според него, става вторично – "по-скоро като боята върху платното, отколкото самото платно". Това е дълбока инверсия на начина, по който разбираме съществуването. В продължение на повече от век физиката третира пространство-времето като единна цялост, където едно измерение на времето се свързва с три измерения на пространството. Теорията на Клетецка обръща този сценарий наопаки. Разходка по скритите пътеки на времето Схващането на триизмерното време изисква да изоставим ежедневното си преживяване да линейно да се движим стабилно напред от момент на момент. Представете си, че вървите по права пътека – това е нормалното време, каквото го познаваме. Но сега си представете втора пътека, пресичаща първата странично. Ако можехте да стъпите на тази перпендикулярна пътека, докато оставате в същия момент, може би ще откриете малко по-различна версия на същия ден. Движението по тази втора времева ос би ви позволило да изследвате алтернативни резултати, без да се връщате назад или напред в познатото време. Съществуването на тези различни възможности представлява второто измерение на времето, докато способността за преход между тях представлява третото. Това не е научнофантастична спекулация. Математическата рамка на Клетецка дава изумително точни прогнози за масите на частиците и фундаменталните константи. Неговата теория изчислява масата на топ кварка като 173.21 ± 0.51 GeV – забележително близо до измерените 173.2 ± 0.9 GeV. Прогнозата за масата на електрона съвпада с експерименталните стойности до девет знака след десетичната запетая. Мистерията на поколението е разгадана Може би най-убедителното е, че рамката естествено обяснява една от най-дълбоките загадки на физиката на елементарните частици: защо материята съществува точно в три поколения. Електроните, мюоните и тау-частиците образуват семейство със специфични масови съотношения, които отдавна изглеждат произволни. Същият модел се наблюдава и при кварките. Стандартният модел включва всички известни елементарни частици - частици, които не могат да бъдат делени на съставни части. Чaстиците са или фермиони - частици материя, или бозони - частици, които пренасят взаимодействията. Частиците материя включват 6 кварки и 6 лептони. Шестте кварките се наричат горен кварк, долен кварк, чаровен кварк, странен кварк, върховен кварк, дънен кварк. Кварките обикновено не съществуват като единични, самостоятелни частици, а образуват по-тежки частици като протони и неутрони. Лептоните включват електроните и техните братовчеди - мюони и тау частици и трите вида неутрино. Кредит: Wikimedia Commons В триизмерното време на Клетецка тези поколения възникват от самата темпорална структура чрез уравнения за собствени стойности. Теорията предсказва съотношения на масите от 1:4.5:21.0 в различните семейства частици – зависимости, които неизбежно произтичат от математиката, а не са вмъкнати като предположения. Рамката отива по-далеч, предсказвайки масите на неутрино с безпрецедентна прецизност: ν₃: 0.058 ± 0.004 eV (най-тежко неутрино) ν₂: 0.0086 ± 0.0003 eV (средно неутрино) ν₁: 0.0023 ± 0.0002 eV (най-лекото неутрино) Нови резонанси на частиците при 2.3 ± 0.4 TeV и 4.1 ± 0.6 TeV Гравитацията среща квантовата механика Най-амбициозното твърдение на теорията е свързано с решаването на най-голямото предизвикателство пред физиката: обединяването на квантовата механика с гравитацията. Настоящите теории, описващи квантовото поведение и гравитационните ефекти, са фундаментално несъвместими, оставяйки физиците без пълно разбиране за природата. Подходът на Клетецка постига нещо, което е убягвало на безброй брилянтни умове – той произвежда крайни корекции на квантовата гравитация без безкрайностите, които тормозят други теории. Трите времеви измерения осигуряват естествена регуларизация, елиминирайки математическите катастрофи, които обикновено възникват, когато квантовата механика се среща с гравитацията. Рамката предвижда специфични гравитационни вълнови сигнали, които бъдещите детектори биха могли да наблюдават. Гравитационните вълни би трябвало да се разпространяват със скорости, различни от светлинните с точно Δv/c = (1.5 ± 0.3) × 10⁻¹⁵, като същевременно би трябвало да се появят допълнителни поляризационни режими с характерни амплитуди. Проверка на истинската природа на времето За разлика от много теоретични физични предложения, които остават завинаги извън експерименталния обхват, тази рамка прави конкретни прогнози проверими в рамките на десетилетието. Големият адронен колайдер с висока светимост (HL-LHC) би трябвало да открие предсказаните нови частици до 2030 г., докато наблюденията на гравитационните вълни с помощта на Advanced LIGO+ биха могли да потвърдят модифицираните сигнатури на разпространението на вълните. HL-LHC (High-Luminosity LHC) или "Големият адронен колайдер с висока светимост" е проект за модернизация на Големия адронен колайдер (LHC) на по-висока светимост (количеството енергия, което излъчва дадено тяло за единица време), в пик до 2×1035см−2с−1. Работа в този режим ще започне не по-рано от 2026 г. Космологичните изследвания ще проверят предсказанията на теорията за еволюцията на тъмната енергия като функция на червеното отместване, z, която би трябвало да следва специфичния модел w(z) = -1 + (0.05 ± 0.01)(1+z)³. Космическата мисия "Евклид" и обсерваторията "Вера Рубин" ще изследват тези ефекти, започвайки от 2027 г. Може би най-интригуващото е, че рамката обяснява нарушаването на четността на слабото взаимодействие чрез чиста геометрия. Загадъчното предпочитание към левоориентираните частици в слабите ядрени сили произтича естествено от триизмерната времева структура, без да се изискват допълнителни предположения. Пренаписване на правилата на реалността Ако бъде потвърдена, тази теория би пренаписала коренно нашето разбиране за съществуването. Вместо времето да е нещо, което се случва в пространството, пространството се превръща в нещо, което произтича от по-дълбоката структура на времето. Масата, енергията и силите между частиците биха били проявления на темпоралната геометрия. "Пътят към обединението може да изисква фундаментално преосмисляне на самата природа на физическата реалност", отбелязва Клетецка. Неговата математическа рамка демонстрира как разглеждането на времето като триизмерно естествено решава множество физични загадки чрез една единствена кохерентна структура. Публикацията на теорията в Reports in Advances of Physical Sciences представлява повече от академично упражнение. Ако предсказаните частици се появят в експерименти с колайдер и гравитационните вълни покажат очакваните модификации, може да се наложи да се откажем от най-основните си предположения за времето, пространството и самата реалност. Понякога най-важните открития идват не от добавянето на сложност към нашите теории, а от осъзнаването, че сме гледали на фундаменталната структура на съществуването от напълно погрешна гледна точка. Времето може да не е реката, по която сме си мислили, че се носим – може да е целият океан, в който плува реалността. Справка: Three-Dimensional Time: A Mathematical Framework for Fundamental Physics; Gunther Kletetschka Reports in Advances of Physical SciencesVol. 09, 2550004 (2025); https://doi.org/10.1142/S2424942425500045 Източник: Time Is The Fundamental Fabric of the Universe, Study Suggests, University of Alaska

Иранската ПВО е изградена на база руски и китайски технологии и системи. И фактът, че по време на американската атака нито една зенитна ракета не е била изстреляна от тези системи показва безполезността им срещу оръжията, които демонстрират САЩ. Тоест това показва, че собствените територии - на Русия и Китай - на практика не са защитени. Това не е ли за уплашване?

Още един коментар, дискутиращ защо проста смяна на режима в Иран е изключително маловероятна: Въпреки недоволството на населението и редовните протести, ислямският режим в Иран е изключително стабилен. Той разполага с мощна система за самозащита, която излиза далеч извън рамките на обичайните държавни институции. Тя не се основава на избирателна подкрепа, а на разклонена мрежа от паравоенни структури под контрола на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР). Освен самите „стражи“, в нея влизат стотици хиляди басиджи. "Басидж" е армия от доброволни помощници на режима: религиозни активисти, агитатори, служители на „моралната полиция“ и въоръжени формирования. Организацията има номинална численост над 13 милиона души, въпреки че активно действащите басиджи са около един милион. Тя има разклонена териториална структура с ядра от активисти във всеки район. Именно те потискат протестите, патрулират улиците, проверяват компетентността на преподавателите, лоялността на съседите, налагат ред в националните периферии на страната, където са силни сепаратистките настроения. Основният контингент се състои от младежи от бедни селски семейства. За тях службата в „Басидж“ е начин за кариерно израстване и подобряване на условията на живот, още повече че КСИР контролира една трета от иранската икономика. Съгласно концепцията на аятола Хомейни за „20-милионна ислямска армия“, през 1980 г. е създадена Организация за мобилизация на онеправданите ирански народи („Саземане базидж мостазефине мардоме Иран“, в превод от персийски „басидж“ – мобилизация). Конституцията на ИРИ задължава „правителството да подготви план за военна подготовка на всички граждани за защита на страната и ислямския строй“. По време на ирано-иракската война на фронта бяха изпратени 700-800 хиляди доброволци, от които 155 хиляди загинаха. Хиляди зле въоръжени и слабо обучени басиджи – тийнейджъри, стари хора и жени – в религиозен екстаз се втурваха към иракските позиции в „човешки вълни“ с лозунга „Аллаху Акбар! Хомейни – вожд!“. По същество, базиджите след Ислямската революция са нещо като майдановците, които след победата на майдана се превърнаха в идеологически улични групировки, но сега с обратната задача – не да свалят властта, а да я защитават. Това е един от близките примери. Ислямистите създадоха структура на властта, способна да функционира дори при загуба на подкрепата на мнозинството от населението. И да се постигне смяна на режима ще бъде изключително трудно.

И един коментар от мрежата: Засега можем да забравим за ядрената програма на Иран. Всички разкази, че иранците могат да я възстановят, са верни само отчасти — това е възможно само в много далечна перспектива и то при условие, че всичко ще мине гладко. Техническите подробности като „с колко процента са унищожени основните ядрени обекти“ са интересни само за тесен кръг експерти. Въпреки това възникват редица въпроси, които могат значително да усложнят ситуацията около Иран. Първо, ако е имало удар, значи вероятно надеждите за смяна на режима през тези дни не са се оправдали. Смяната на режима би сложила много по-категорична точка. А ако е така, САЩ и Израел ще трябва да продължат да се справят с Ислямската република – травмирана, по-слаба, но най-вероятно и по-агресивна, защото няма какво да губи. Вероятният изход е да се тласка Иран към перманентен хаос с всички съпътстващи проблеми за региона. Второ, разговорите за потенциално „включване“ на САЩ звучат справедливо. Ако има отговор от страна на Иран, трябва да има и американска реакция. Отговорът може да бъде незабавен, а може и отложен. Какво ще направи Тръмп, ако, да речем, след месец някъде в трета страна иранците взривят няколко американски дипломати? Убеден съм, че Техеран сега се чувства в правото си да действа по този начин. Трето, само изглежда, че ударът ще уплаши Иран. Проблемът е, че по-скоро ще се уплашат в Москва, Пекин, Пхенян, потенциално – и в страни като Турция, които редовно изпитват трудности в отношенията си със САЩ. Докато войната се водеше между Израел и Иран, това беше регионално противопоставяне. Ударът на Тръмп прави въпроса глобален и засилва антиколониалния дискурс срещу Вашингтон. Освен горепосоченото, има много частни детайли и отделни рискове – като блокирането на Ормузкия проток или намесата на Русия в конфликта. И в двата случая рационалният смисъл в това е малък, но на основата на емоции и страхове всичко е възможно. Каквото и да е, ударът на САЩ не изглежда като точка, която слага край. По-скоро е допълнително гориво за продължаване на конфликта и усложняване на реакцията към него.

Ето съчетана карта, на попаденията със схема на подземните конструкции: Израелците още с първите удари елиминираха иранското ПВО. Имаше операция, подобна на украинската "Паяжина" - дронове в камиони, които излитат в близост до важните обекти, както и голяма дейност на МОСАД на ирански терен. Това и позволи последващото господство на израелската авиация в иранското небе. Колкото до "евакуацията на ядрените обекти", целта не е да се нацели обогатеният уран - това няма как да стане. Целта е да се ударят възлови инфраструктурни обекти, с центрофуги, което да не позволи - поне в обозримо време - да се поднови работата с обогатяването на урана. Това го тропоса Медведев, очевидно на кило водка... Но напоследък никой не му се учудва на глупостите.

Едно хубаво и полезно филмче. И за проблемите със запазване на енергията при гравитацията, и за теоремата на Ньотер: Закон сохранения энергии — величайшее заблуждение физики На английски:

Израелците знаят плановете на обекта под Фордо, ето примерна анимация на конструкцията: https://t.me/nexta_live/97574 Затова и не са бомбили централната сграда, на снимките тя е цяла. Ето първите спътникови снимки: ------ Ядрената програма на Иран не е унищожена в резултат на последните удари на САЩ и Израел. Както заяви президентът на Израел Ицхак Герцог, операцията е нанесла сериозни щети, но не е решила окончателно проблема. „Не мога да кажа, че е унищожена, може да се каже, че е понесла много тежък удар както в резултат на израелските атаки, така и на американската атака“, каза Герцог.

Какво значи да си убеден, че нещо е еди как си? Аз виждам два основни подхода за това: Или имаш неопровержими доказателства - направил си изследване и си стигнал до единственият извод. В случая с доказване на "няма" това означава, че си преровил всичко, цялата вселена без никакви пропуски, и не си намерил ни Бог, ни извънземни, ни Големият Зелен Подземен Каменояд, ни Розово пони, ни Фея на зъбчетата. Или, другата алтернатива, просто вярваш че е така. Измислил си си въображаема конструкция, която да крепи някак светогледа ти, защото не разчиташ на стабилни основи. Затова и в случая свързвам директно убедеността с бездоказателствена вяра, не с рационално мислене. Няма разлика. А допускането, че може да има (бог, извънземни и сие), е просто шум в мисленето. Стандартна патерица, която да замени временно нещо което не знаем и не разбираме, процес който наблюдаваме от как се помним... Едва когато се появи като факт, ще стане актуално. Затова и доказателството че има Бог е наличието на самият Бог, не нещо което да се нарича негово проявление, видения, сънища, "прозрения"...

Не мисля, че трябва да подценяваме израелското разузнаване за плановете на тези обекти.

Пак да се намеся... Убедеността, че Бог не съществува, е форма на религиозен фанатизъм, и е присъща основно на вярващите. Невярващите просто не вярват, никаква убеденост не ги преследва. Убеденост има когато вярваш, не когато не вярваш.

САЩ се включиха във войната с Иран. САЩ са използвали противобункерни бомби GBU-57 и ракети Tomahawk за атаката срещу Иран Предварително, е била използвана бомба GBU-57, съдържаща почти 2,5 тона експлозив. Изданията The New York Times и Fox News съобщават, че САЩ са използвали от 5 до 6 такива противобункерни бомби, като са ги хвърлили върху ирански обект във Фордо от бомбардировачи В-2. В същото време CNN пише, че са използвани 12 такива бомби и отбелязва, че това е първият известен случай на използване на GBU-57 в бойни действия. Освен това, от подводници на САЩ са изстреляни 30 крилати ракети Tomahawk по време на атаката срещу обекти в Натанзе и Исфахан. Бомбата GBU-57 е способна преди експлозията да проникне в земята на дълбочина до 61 метра или да пробие до 19 метра армиран бетон, като е най-голямата противобункерна бомба в света.

Този въпрос има няколко страни. От една страна, ако изобщо изначално нямаше природни бедствия, човек би се формирал по друг начин. Едва ли ще можем да говорим за безнаказаност и гордост, просто няма фактор през който който да се пречупва "безнаказаност и гордост". От друга, да, има хора които се мислят за "велики". Човешката популация е спектър от възможности, има както "велики", така и нормални. Защо да пренебрегваме нормалните пред "великите"? За нормалните намаляването на бедствията не е причина за гордост, а е просто полезно. А това не е вярно. Напротив, нациите които са най-велики имат повече средства да се справят с проблемите. Ако Бог не е способен да премахне природните бедствия, то човек е способен ефективно да се бори с тях, и това силно зависи от ресурсите на нациите Няма свои и ваши доказателства. Доказателствата трябва да са обективни, да убедят всички (поне психически адекватните). Иначе са субективни, зависят кой на коя страна е спал и как е пщипан... Иначе да, човек е способен халюцинирайки и сънувайки, да разбере нещо. Човешкият мозък е така конструиран, че да открива закономерности в информацията, която получава от околната среда. Сънуването е един от начините, при които в натрупаната информация могат да се открият такива закономерности. Дали ще е предизвикано от халюциногени, наркотици или по друг начин, няма значение - в натрупаната в главата информация се установяват някакви закономерности. Много открития в науката са направени по този начин - например Август Кекуле е сънувал структурата на бензола, след месеци безуспешни опити, Джеймс Уотсън сънува двойната спирала на ДНК, и много други. Но не можем да говорим за "откровение" - ние намираме закономерности изначално присъстващи в нащият сложен свят. Колкото една система е по-сложна, толкова повече връзки между отделните и елементи има, толкова повече "закономерности" на база тези връзки можем да открием. Не е нужно някой специално да ги вгражда в нея Усещането, изградено на предварителни нагласи, не може да е доказателство. То е в основата на логическият порочен кръг - предполагаме някакво твърдение, и после чрез всички наблюдения го "доказваме". В логиката това се нарича petitio principii. А кому е нужен живота? Ако бъдем коректни, никому. Той е следствие от усложняването на системата в която живеем - появяват се много нови връзки между отделните части (и молекули), съответно това води до нови свойства, които тези отделни части не притежават. Това в теорията на големите системи се нарича "емерджентност". Емерджентността можеш да разбереш с прост пример. Един електрон и един протон правят водороден атом. Той има някаква химическа активност и някакъв оптичен спектър, електронът е слабо свързан. Ако към тази система добавим още един водороден атом, получаваме молекула. Това е много по-устойчиво състояние, с по-малка химическа активност, с друг оптичен спектър. Ако добавим още молекули, получаваме газ, с нови свойства, с възможност да се втечнява и втвърдява при определени условия. Ако добавим още много водород, получаваме ядро на звезда, което под собствената си маса е способно на термоядрени реакции. И усложняването няма граници. А дали всичко ще загине, и кога ще се случи, зависи от еволюцията и ресурсите на самите системи. "Целта", доколкото можем да говорим в такива понятия, е усложняване на системите, което всъщност е естествено процес, не изискващ някаква външна насочваща сила - увеличаване на количеството с последваща "емерджентност". Ако "Бог" е непостижим за нашият ум, то ние не сме способни да вложим смисъл в това понятие За какво ни е?

Да, Северна Корея има ядрено оръжие, и ако някой се опита нещо да и направи, тя като нищо може да го използва, с оправданието за защита. Там има комплекс за малоценност, който се компенсира с това оръжие. Това е и проблемът с Русия, ако нямаше ядрено оръжие отдавна щеше да е смачкана в тая война. За разлика от Иран, който няма, но много иска да има ядрено оръжие. Тук все още има някакви възможности които Израел в момента използва, защото ако аятоласите го получат, те не само ще сипят заплахи. Те ги сипят още преди да го имат, а направо ще почнат да ги изпълняват.

Невежеството е лечимо За да не изглеждам голословен в предният си коментар, ето ти малко повече информация от моето мазе: На 9 септември 2015 г. върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменеи заяви: „По волята на Аллах след 25 години няма да има ционистки режим“. През 2017 г. в Техеран беше поставен цифров таймер за обратно отброяване, символизиращ ангажимента на Иран да унищожи Израел. Часовникът е разположен на площад „Палестина“, видимо обществено място в иранската столица. Той е програмиран да отброява 25 години от момента на изявлението на Хаменеи през 2015 г., в което той предсказа, че Израел ще престане да съществува в рамките на четвърт век. Хаменеи неведнъж е наричал Израел „злокачествен раков тумор“, който трябва да бъде „отстранен и изкоренен“. На 3 октомври 2023 г., четири дни преди подкрепяната от Иран ХАМАС да започне нахлуването в Израел, Хаменеи изнесе реч в Техеран, в която потвърди, че унищожаването на Израел е цел на Ислямската република Иран. Други ирански политици неведнъж са заявявали, че за унищожаването на Израел ще бъде достатъчна една атомна бомба. Изобщо, унищожаването на Израел е част от техните есхатологични представи за идването на Махди, който трябва да се яви в края на света и да възвести Съдния ден. И всяка помощ за Махди е благословена... Главнокомандуващият иранската армия генерал Абдол-Рахим Мусави заяви миналата година на 4-тата международна конференция на активистите на Махдави: „Борбата срещу потисничеството и империализма е предпоставка за очакването и влизането в реализацията на цивилизацията на Махди. Ние сме абсолютно сигурни, че махдизмът е универсално и междуконфесионално послание, което насочва цялото човечество към справедливост, мир и устойчиво развитие". Както виждаш, имат си и религиозно оправдание.

Израел има ядрено оръжие, но не желае да го използва. Иран няма ядрено оръжие, но много иска да има и да го използва. Това колко близко са до създаване на бомбата в случая няма значение. Мястото на Русия в тая схема можеш да проектираш сама...

Така и така сме на тема Рисия, любопитна информация се появи преди няколко седмици - почти 2 милиона документи, свързани с ядреният арсенал на Русия са изтекли, от конструкцията на датчиците за безопасност, разположението на бойната инфраструктура до чертежи на главните помещения, включая накъде се отваря вратата на тоалетните. Така че възниква резонният въпрос - кой от украинското разузнаване ще се заеме с тая тема:

Това ми напомни един виц от началото на войната: "Защо руснаците пускат на бойното поле танкове Т-55? Защото системите на НАТО ще ги разпознаят като паметници, и няма да ги атакуват" Доколкото съм чел, гумите се слагат за някаква защита от дронове. Някой е решил, че това помага, и е станало масово. И наистина, кадрите от операция "Паяжина" показват, че на така защитени самолети в някои случаи са трябвали до 4 дрона, за да се постигне повреда. Все още действащият договор между САЩ и Русия New Start изисква стратегическата авиация на всяка страна да бъде разположена на открито, за да може да се наблюдава чрез спътници. Също така се забранява използване на фалшиви цели, като дървени мулажи, или маскировка която да пречи на разпознаването им от орбита. Така че гумите върху тези самолети много вероятно не са с цел объркване на броящият ги изкуствен интелект.