КГ125

:) Е, айде сега българи латиноезични, недей тъй:)

Са княжества, управлявани от българи, населени от българи, власи и други.

Ами не знам дали са 1000 или 2000 или колко са, но е факт, че ги има. Това именно което виждаме е този прост латински, по-точно романски език.

Не е възможно да се отбранява каквото и да е с лодки еднодръвки и въобще те са един грандиозен мит. Българите какво, не са имали акъл да си направят "лодки-двудръвки" ли?? Няма флот. Къде са данните за него?

Изобщо никакъв интерес на българите към морето....

И като е католическа пропагандата, защо Румъния е православна, та дрънка?!? Латинските думи с а в черно.

Рицарю, pls!!! Къде го тоя флот?!

„А щіицаре дѣ че време аѹ венит Б о л г а р і и ла Брашов ши дин че причинъ ши кѹм сау ашѹзат лънгъ ачастъ ѹ четате че съ нѹмеще Болгарсег, адекъ ѹнгѹл Б о л г а р и л о р ла анѹл 1392.” Споредъ тая хроника българитѣ дошли въ 1392 г. въ Брашовъ, п о н е ж е т о г а в а и м а л о г л а д ъ в ъ Б ъ л г а р и я. (Л.Милетич) Ето някои думи, все от текстовете на Л.Милетич ги взимам; българските текстове доминират в много голяма степен, но не те са интересните, спор, че българи са командвали влашко няма. По-интересни са ей тия тука думи, които не са български "амнарю, ром. amnбr (лат. manuarium), кремъкъ, igniarius, briquet, Feuerstahl: „за един амнарю радї огънь”. бел, ром. belŭ, βέλος (Laur. Dict.), франц. bкle, прѫчка, тояга. Може да е и въ свръзка съ ром. belĭ овца (?): „бел за копани”; „за опаш бел, що за копание”. богасѵ, ром. bogazie (турска дума), богасия, (памучно платно), пол. bagazya, мадж. bagazia, фр. boucassin. брачинар, ром. bracinar, поясъ, гащи, срав. стб. брачина (Miklosich, Etym. Wцrterb.), cingulum bracarum, ceinture d’une culotte, Hosenriemen: „тафтъ за кѵчимѵ (?) и за брачинар”; „за шитие брачинар”. вериџи, ромън. множ. форма отъ verigă, бълг. верига: „за вериџи на ешиторе (?)”; „и вериџи на камарѵ”. виг, мадж. vйg, парче, край: „за чатма половино от виг”. гѹра, ром. gură, герданъ, collier, лат. gula. гѹлер, ром. gъler, мадж. gallйr, яка, collet. ебънчи, тур. япунджа, бълг. япундже. камара, ром. camбra, стая, кѫща, лат. camera, Kammer, Soeisekammer. къпестрѵ, ром. căpestru, юларъ, licon, bridon, лат. capistrum, Halfter-Trense. кавад, ром. cavata (отъ cavare), легенъ, labrum, alveus, cupa, Becken, Waschbecken: „за един кавад, що сѵ ѵмил”. кефе, мадж. kefe, четка. кеѡтори, ром. chiotore вмѣсто chiautore отъ clavatore (глаг. clavare), закачалка, верижка, fibula, uncinus, liguia, Schnalle. кинаварю, ром. chinavбr, циноберъ, отъ гръц. κιννάβαρι: „за кинаварю радї камърѵ”. 4. Възможно е, нѣкои отъ тия думи да сѫ неточно написани въ тефтера. Отбѣлѣзанитѣ съ въпросителенъ знакъ сѫ именно тѣзи, за които се съмнявамъ, че сѫ прѣдадени въ истинксата имъ форма. 44 косор, ѿ (мн. ч.), ром. соѕог, коса, сръпъ, староб. косоръ. ковре (мн. ч.), кивърѵ, ром covoru, килимъ, черга, tapes (Laur.: „forma corrupta din coperiu”): „за едно кивьрѵ мал за воивод”, „за в҃ ковре”. корда, ром. coardă, отъ лат. chorda (ит. corda, фр. corde), канапъ, вѫже, жица: „за кордѵ”. махрамѵ, ром. mahrбmă, mбramă (турска дума), кърпа, mouchoir. мангръ, т. д. мангъръ, пара. мертик, мертич, ром. mertic, отъ мадж. mйrtйk мѣрка, мѣра, порция: „за ѕ҃ мертик”; „пак мертич”. мѵнакаш, мадж. munka, работа, направа: „за мѵнакаш радї гѹлер момци”. мѵнѵше, ром. mănuşă отъ лат. manus, рѫчка: „дрѵг котел със мѵнѵше.” надраџи, ром. nădrбgĭ, отъ мадж. nadrбg, гащи, панталони. настрап, ром. năstrбpă, чаша, стовна, Becher, Kanne: „за един текѵш (?) за настрап; за едно настрап.” папламѵ, ром. paplomă, pбplămă, мадж. paplan, отъ гърц. πάπλωμα, покривка, юрганъ. пашмаци, пашмаџи, отъ турск. башмакъ, рус., малорус. башмакъ, чехълъ, обуща. петавра, петарва, ром. petauru, отъ лат. petaurum, (вж. Laurianu, Dictionnaire), скеля, рус. подмостокъ, Baugerьst. пирое, ром. piron, отъ гърц. περάω, πείρω, пиронъ, голѣмъ клинецъ. пентени, ром. pinten отъ стб. пѧтьно, махмузъ (вж. Miklosich, Etym. Worterb.): „за пентени ѿ мед.” сандалос, р. sandaliu, гърц. σανδάλιον, ит. sandale, фр. sandale, чехли, папуци. свито, ром. sfită, svită отъ стб. свита, дреха, сукно. скъндѵр, ми. ч. скъндгри, ром. scăndură, отъ лат. scandula, дъска. стинги (мн. ч.), ром. stнnghiu, stinghie, нѣм. Stange, греда, прѣчка. таистре (мн. ч.), ром. traistă, taistră, отъ мадж. tarisnya (Cihac, Dict. II 418), дисаги, торба. тапшан, ром. tapşбn, висока, равнина, равнище, Hochebene. тафтъ, ром. taftă, памученъ платъ за астаръ, Taffet. тестемел, ром. testemel (турс. дума), кърпа, забрадникъ. торт, ром. tors, лат. tortus, tortum, фр. tort — верига, телъ, вѫже, corde tardue: „дрѵг котел със торт.” тръмбиташ(и), ром. trimbiţaş, отъ стб. трѫба, трѫбачъ. фѵрѵ, ром. fir (?), лат. filium, ф. fil, конецъ. фота, ром. fуtă, турс. дум, фута, платъ за фъстанъ, йtoffe rayйe. хасас, ром. hăţбş, конь впрегатенъ, cheval de volйe: „за един хасас, що не помозил.” цеселъ, ром. ţesбlă, cesбlă, отъ бълг. чесало. цинте, ром. ţintă отъ стб. цѧта, пиронче, pointe, petit clou: „за цинте радї тръпез. жлъте;” „за цинте ... на прозорец.” цингъторе, ром. cingětoбre (отъ лат, cingere), поясъ: „за є҃ чингътори радї момци.” цъцъни, ром. ţiţină, резе, Angel: „цъцъни на прозорец.”"

Taka e и това е трагично. Ако имахме, нещата с Константинопол можеха да се решат относително бързо.

Не са посягали българите към Италия. То те пък са едни моряци ....

Може би основанията почиват на българското население по Беломорието, заварено от освобождението през 19 век. Ако питат мене ( ) на България геополитически е бил нужен албанският бряг, а не толкова беломорието

Ами да, но то ако всичко се знаеше, нямаше да има наука история Защо пък да пренебрегваме хронистите? Правейки една уговорка "може би" и "около". Все надали са сваляли цифрите си от таваните.

ОК, ама излиза, че власи с латински има в Трансилвания, а многократно споменаваните власи в България и Велика Влахия не са власи?

Може би защото Симеон не е толкова популярен поради бесните войни... Или защото Петър получава титлата "цар". ??? Нямам хипотези

Рицар, ако първоначалното съображение е било политическо, а не историческо, сегашните версии не са ли и те? Нещо ми се губят "чистите факти" ....

От малкото, което знам, наистина доста неща за запазени. Аристокрацията изцяло, църквата, което ще рече, че през цялото време самосъзнанието на българите остава непокътнато. Интересна е атмосферата от онова време, макар да е трудно възстановима...

Супер!!!

Но къде виждате положителна дейност на БКП в този сайт??? Документите говорят обратното....... Съмнявам се, да са си разказали, много се съмнявам.... Въобще българската съпротива срещу комунистите по това време е проява само на някои индивиди. Масово народа, както в чехия и пр. - тц.... Ами не знам, аз като свикнал да чета между редовете комунистически източници, преса и пр. виждам доста инересни неща.

Какво стана с превода?

Ами не знам и уикипедията отде го е измислила, но да приемем, че са така. Граматиката и "основните" думи щом са съвсем различни от българските, дори заемките от българския да са много, езикът е друг, етносът не е български. Това е цялата работа. Както вече казах, в това няма нищо страшно, защото българското влияние е такова, че просто нямат какво да кажат съвременните румънци, освен да вдигнат на българите паметник. Думите не са латински, а на латинска основа. Примитивен романски език, с голяма българска надстройка, дошла в последствие. Така е поне според мен. България си е България, но сега на черното бяло няма защо да казваме, особено когато пък става дума за такова пространно влияние.

Не виждам мит, а неточна оценка на явлението. Да, друг език. Старият, старият какъв е? Изворите ясно ни го казват.

Езикът не е механичен сбор от думи. Интересно отде дойдоха тия проценти. Като чета текстовете, влашките думи са си повече. Може много думи от "по-високите" нива да се включат в съответен език, но това няма да стане другият език. Докато "име" е "нуме", "издигна" е "радекат", "тази" е "ачаста" и пр., езикът си остава друг, въпреки че "света Троица" е "сфета Троица" а "свети Никола" е "свфънтул Никола". Достатъчно ясно ли е? Важното е, Александре, че си видял и влашки думи. Какво ще търсят те в един български документ? Макар, че грамотите са си български, защото са писани от българи за българи. Но: "Съ поменикъ понови и ѹкраси̏ сътвори рабь божїи”, слѣдъ които прѣписвачътъ изведнажъ е обърнѫлъ на ромънски, та продължава: „Ла анѹл (1752) сеп. а҃ са ѹноит ачест помѣник аль свнтеи бисѣрич дела Б о л г а р ї а брашовѹлѹи, оунде іасте храмѹл а дормирїи прѣчистїи ши ал с: фъкъторю лѹи деминѹи Николбе: са ѹ скрис денъ ѹн извод дела анѹл ҂зрид ( = 7184 сир. 1676)”." "Іѡ Нѣгое воевод и госпожда его Деспина, и синъ его Ѳеодосїе. — Іѡ Радѹл воевод и госпожда его Войка. Мох. (?): Софронїа, Нѣкша; и дъщи его Анна и синь его Влад воевод. — Іѡ̀ Петрѹ воевод. — Іѡ Пътрашко воевод и госпожда его Войка и Марїа. — Іѡ̀ Петрѹ воевод. — Іѡ Алеѯандрѹ воевод. — Іѡ̀ Петрѹ воевод: Димитріе и госпожда его Солтана. — Іѡаннь воевод и синь его Радѹль. — Іѡ̀ Геѡргїе воевода и госпожда Сафта. — Іѡ̀ Алеѯандрѹ воевод. — Іѡ Ааронь воевод и госпожда его Станка и синь его Богдань." "Іѡ Шихай воевода и госпожда его Станка. — Іѡ Николае воевод и сестра его Флоріика. — Іѡ Стефань воевод и госпожда его Марїа. — Іѡ Радѹл воев. Шербань и госпожда его Еле́на. — Іѡ Матей воевод и госпожда его Дафина. — Іѡ Дѹка и госпожда его Настасїа и чѣд. — Іѡ Григорїе воевод и госпожда его Маріа. — Іѡ Шербань воевод и госпожда его Марїа и чѣд. их: Соломонѹ, Анна. — Іѡ Констандинь воеводь и госпожда его Маріика и чѣд. их: — Николае, Анкѹца и чѣд. их. — Іѡ Григорїе Гика воевод и госпожда его Зои и синови их." тези двете и още други са изцяло на бългаски защото изброява имена на първенци http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_3.htm тук обаче, както и в първата, се виждат и някои влашки думи. Ясна картина - защо сред чисто българските текстове се срещат и думи на тоя непознат език, освен ако той не присъства там? При това, в България има много етноси, но никой не се занимава да пише на техния език... Сравнете сега с писмото - когато авторът му иска да напише нещо тайно, той прибягва до разговорния език, на който следователно ЧАСТ от населението говори. Иванко, Румъния къса с миналото си, но тя има етническа основа (и правни основания съответно) за това. Криво-право, кьпаво-читаво, все едно, има влашки народ от Асен и преди и през 19 век та до сега. Какви уелсци са пасли Овците /нямам ударение за "о"-то/ по балкана не знам, ама викат на кръста "круче" и то в женски род май.

Ми как да се пишат на друг език, като елита е български. На кого ще ги четат тия грамоти, на овчарите ли? Или на козарите? Това са документи на влашките владетели, естествено е, че ще са на български.

Логиката е в 19 век - създава се нова нация, стреми се да се върже за Европа. Много даже е убедително, защото забележи сега поантата - ЕЗИКЪТ НЕ Е ЛАТИНСКИ , само основата му е. А е влашки? Или сега ще каже някой, че графът и неговият шпионин Нешо от Дългопол са си ги измислили:))

Ти наистина ли не разбра? Влашкия език съдържа много български думи и до днес румънския съдържа такива. Махнати са много от тях по пътя му към съвременния румънски. Но езика си е влашки. Българските думи в него идат с българското влияние. Това е различно от български език.