
КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
28579 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
118
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
Добре дошла, Мая:) Това не го знаех... ето, че въпросът не е поставен от вчера и ето още доказателства в мелницата на "кан-ската" теза. Интересно, как биха се произнасяли на тюркски двете титли? кой звук се маркира с "Х" във втората?
-
ми хубава работа, ама ... индийска
-
Мда... Ако е индийска обяснява странното оръдие, да. А тая с липсващите калници е учебна в определен момент от ученето. Е сега ми се изясни... не предполагах, че наште не са дори знаели какво имат... ПП Онези "разбирачи" имаш основание да те дразнят, но тукашните не сме от тях
-
http://armoured.vif2.ru/t-55_28.jpg Хм, какъв е тоя ежектор по средата на оръдието на Т55!? И е ли изобщо ежектор? Ако е топлокожух, защо е само там...?? И още - Т55М кога идат у нас? В музея на табелката така пише
-
Тюю, поне една Пантера за музея можеха да оставят....
-
То и не бива. Сега тепърва да си кривим езика... Дори, такива утвърдени отклонения от нормата подчертават независимостта на езика, стига да не объркват самото понятие, обекта, който дефинират. А иначе свързан е спора с тюрки/нетюрки, косвено е така, да. То няма и как да не е .
-
Ха! Значи все пак в оригиналите е КАган... Още вода в мелницата на "канската" версия. Мерси за обобщението на изворите, Галахад:)
-
Аха, ясно. Искам само да видя дали в оригинала пише "Нешу" на български. иначе изглежда, че картината е както я описва Милетич - елитите си остават български до 19 век поне. Иначе тази жилавост на българската книжнина там, както впрочем и самият Милетич пише, след отпадането на България като културен фактор, е трудно обяснима. Вижда се, че се търси не друго, а сръбско влияние, че след изчезването на българската се копира сръбската книжнина.... Ще е интересно да се види откъде установяват автора на писмото в другите източници и как точно??
-
Това не го разбрах? Май едното "не" е в повече. Грешката е моя. Не-тата са си там, липсва едно "ли". Aз исках да кажа: "Хаган" не се ли нарича българският владетел в Бертинските анали, а не - в Дуклянския презвитер?
-
Хм, ами няколко надписа казват Канасюбиги, затова навярно не е грешка. В кирилски не, но то пък "хан" не се серща никъде, освен в Бертинските анали като "хаган". Нито в кириличните, нито в тези на ПБЦ. (Освен ако хаган не се среща на повече от едно място, т.е. и другаде освен бертинските анали). "Хан" май се явява в първите новобългарски исторически съчинения, дошло неизвестно за мен отде, ама в извор го няма. Обратно, в изворите пише "Канасюбиги", както и да го разделяме на кан сюбиги, кан ювиги и т.н. Значи, тук става слагане на каруцата пред коня. Понеже някой в 19-ти век казал, че е "хан", ние се чудим, гледайки друго в изворите, защо и как да го докараме дотам да е "хан".
-
Хм, като прегледах изворите, почти никъде не се описва битката, на пръв поглед. Също и в надписа. Но ако се прочете по-внимателно, Г.Акрополит описва, как Иван Асен сам се юрнал в сражението с набодения договор и победил. Това не ви ли говори за някакъв бърз разгром? Защото, ако е била някаква яка сложна и оспорвана битка, все някой щеше да я опише: "Те минаха оттука, излязоха оттам, добре, ама понеже вятърът духаше от еди къде си прахоляка ги заслепи", например, или др. такива тактически ситуации. Навярно атаката е била такава, че гърците са се предали тутакси и хронистите няма какво да описват. А що се отнася до надписа - тематично в него не би било издържано да пише за самия ход на битката - това е надпис на църква, посветен на нея и на делата на владетеля накратко. Не на тактическите му действия, така че, надписът е логичен.
-
Мисля все пак, че не е под вола теле. Първо, Дългополе в текста никъде не е написано на румънски, а само и единствено на български в българското първо изречение. Защо? Навярно става дума за този стар румънски град, но показателно е, че в това писмо на влашки той е наречен с българското му име (българско е и името на другата стара столица на Влашко - Търговище). Кога се среща първото латинско название "Кампулунг" (защото в писмото определено го няма) - защо ми се струва, че това е последваща латинска/румънска транскрипция на това иначе очевидно българско име.... Второ - къде в тескта имаме фамилно име на автора - Лупу? (Демек Вълко/в/)? Изобщо тая дума има ли я или това е теза за автора, засечена от други източници. Ако да, какви са? Трето - що за хора говорят един език, а държат за официален българския, който от 300 години не е държавен?!?! Защо направо не минават на очевидно съществуващия още отдавна в историята влашки? /Че съществува отдавна ни говорят многото стари данни за власите, както и латинския език - това не пада от небето./ Причина за подържането на българския език като официален в продължение на 400 години след изчезването на държавата България може да е само едно нещо - той се практикува от българи, елита е български, влашкия език съществува на по-"народно" ниво. Та нима власите толкова векове нямат контакт с латинската азбука?! Та трябва да чакат французите да дойдат чак при Наполеон, та 50 год. след него чак окончателно да минат на латиница? Шесто - Името на автора на писмото е посочено веднъж, само в българския текст. Не е ли то "Нешу" (Нешо)? Откъде румънският историк през 1981 г., по чаушесково време, намери латински вариант на името? Не е ли всичко това една последваща транскрипция? ПП Няма и сянка от някакъв национализъм в мотивитие на това, което пиша - просто наистина фактите не се връзват...
-
Аха, да, но дали такъв е генезиса на разликата в гръцките букви и текстове на българските надписи... Много е съвременен този опит за унификация на произношението.
-
Просто Вашингтон е навлязло в българския и няма как и защо да се маха. Но ясно е, че се говори за едно и също нещо, а не за друго, за разлика от това с хановете. IPА би ли я разтълкувал. А за канския рев поздрави:):)
-
Аз обаче имам следното възражение срещу това. По принцип не е неправилно да се съобразим с наложените от езиковата динамика разлики в правилното произнасяне на определена дума. /Примерът с Вашингтон, който всъщност е Уошингтън е класически/. Но ако останем на ХАН, това означава чрез тази функция на езика да затъмним исторически феномен, да приравним българите с останалите, които имат ханове, по същество да са обслужи теза, която вече се отрича. Просто случаят не е равен на този с Вашингтон. Получава се исторически неиздржан термин. Като имаме предвид обаче, че все още има спорове, т.е. въпросът е открит, трябва да направим уговорката, че горното е приложимо само ако окончателно се докаже, че наистина титлата е "кан".
-
Е, "хан' в смисъл страноприемница има, но хан в смисъл владетел.... "Хаган" не се нарича българския владетел в Бертинските анали, а не в Дуклянския презвитер? Защото ако и в последния пише "хаган", вече стават два извора, което много, много променя нещата. Един път може и да е някаква грешка. За аула да, вярно е, гръцка дума която значи нещо като дворец. Само че, за "хан" не съм склонен да се съглася - ако на гръцки няма проблем да се напише с Х, защо го пишат трайно с К? "Сюбиги" наистина ли е гръцка дума? Дори и така да е, проблемът с К-то и Х-то остава. Що се отнася до придобиването на гражданственост на думата - да, може да се приеме, ако обаче не въвежда в заблуждение. Ако е "кан", то "хан" не само е придобило гражданственост, но я е придаобило от една голяма грешка и въвежда в заблуждение, значи работата на историците е да го поправят. Едно е да казваш "Вашингтон", което е класическа дума, придобила гражданственост, но звучаща правилно на съвременен език, друго е таква грешка. Но това, разбира се е втори въпрос, след като и ако се изясни окончателно дали е кан. ПП Никога в българския не се е ползвало "гусин". Това е неправлен просто начин на използване на думата "господин". Тъй че, не е относима аналогията. Тук грешката е от друго естество, нали се сещаш
-
Мерси, много ценна информация Наистина онзи ден бях в НВИМ и ми направи впечатление, че Т55АМ2 е станал 42 и нещо тона и се зачудих дали двигателят би бил адекватен и дали ще има достатъчно мощност.Очевидно повишена защитеност за сметка на останалото и добро въоръжение, но негоден за терена ни. "Обикновената" 55-ца с лекота катереше баирите. Доколкото помня, но беше отдавна, при нас малка част бяха с остатък от курсова картечница, та не знаех това за 54-ките. Май са избързали наште да искат от СССР най-модерния танк и са получили 54-ки... Колко бяха тия АМ2 и кога са махнати окончателно?
-
Ценни уточнения, благодаря. Наистина ли основния брой Т55 в България бяха ремонтирани Т54? Що се отнася до Т55 АМ2, в НВИМ не се ли кипри един в двора? Би ли могъл да кажеш нещо повече за него?
-
Значи, на късния латински зувкът Х се бил губел. Което значи, че латинското записване "каган" на титлата на княз Борис в "Бертинските анали", може да значи и "хаган". От друга страна обаче, на гръцки няма проблем да се напише Х. А никога не се прави. Следователно възможно е латинския източник да е допуснал грешка. Везните пак клонят към КАН.
-
Значи, щом като на гръцки може без проблем да се напише "хан', тогава очевидно е, че гръцкият атвор на надписите е имал предвид именно "кан'. Т.е титлата е кан юбиги, или кан сюбиги, защото гърците слагат с-та накрая - кан - канас. ?
-
Хм, това е интересен въпрос. По принцип би било правилно, ако някой е наричал българската държава каганат. Това (хаганат) обаче е дума за обоазначаване на азиатските държави, най-вече тюркския велик хаганат. Струва си да се погледне, обаче. Има руско име Каганович. Не е Хаганович, а е Каганович. Ще рече, тая дума Кан, Каган съществува наред с Хан и Хаган. Хан е тюркска титла, безспорна по принцип. Въпроса е българската дали е такава. Отговорът би бил в точната транскрипция и превод на думата CANAS. i t.n. в написите. Като се има предвид, че те са на гръцки.