КГ125

Супер!!! :) И хоп - още в първото изречение - сведения за влашкия език "с име Дракула по влашки" и още едно - за преселване на българи във Влашко - "Нищо не оставил, опустошил цялата страна, а останалите, тоест християните, взел и ги преселил в своята земя."

Привет - ще го видят специалисти и ще ти отговорят ) Къде го намери? Има ли нещо индустриално наблизо?

Не бива обаче лесно да се изключва и такава версия... по-конспиративна.

Либерализъм е имало и преди Маркузе, ама класически, ясен, справедлив, насочен именн сещу привилегиите. Трудно можем да сравним буржоазията с днес защитаваните малцинства и новите им привилегии. Много трудно и би било неадекватно. Маркузе просто го обръща с главата надолу. А Вандея не е контрареволюция а битка на народа срещу спекулативния капитал, на поземлените собственици срещу гилотините и масовата трансформация на собственост, която е не само аристократическа..

Неудобни кому??? Кои заглавия? "Цимент" на Гладков? )

И то не на всички малцинства, а само на някои подбрани.

БОЖЕ!!!! Ето, че всичко от книжките ми през 70-тте става реалност. ......

E, а децата???

Ето и загиналите с царското семейство военен лекар и прислуга... Впечатлява, впрочем, просветеният вид на последните.

Може би. Но между Москва и Екатеринбург са разменяни телеграми. Това не е местна инициатива в никой случай. Местните анархисти изобщо не са хора, с които болшевиките се съобразяват. Тъй като белогвардейците емигранти са вдигнали страшна патърдия и още оттогава ВКПб почва да хвърля вината върху уралския съвет, който не е нищо друго освен изпълнител на волята на ЦК - така е изградена партията още преди революцията. Архивни документи, естествено няма, затова се налага гадаене по косвени данни, спомени и пр. Троцки например си спомня: . Троцки, разбира се, изключва себе си от решението. Но кой говори за себе си така: "Аз запитах, както изглежда, с оттенък на удивление..." Това е обяснимо - той е на запад и да се разнася като цареубиец там, не е най-добрата идея. Този гражданин: http://ru.wikipedia.org/wiki/Голощёкин,_Филипп_Исаевич е значи, човекът, решил разстрела, по версията за неучастие на центъра. Нито той, нито Юровски http://ru.wikipedia.org/wiki/Юровский,_Яков_Михайлович не са наказани от партията за това, че са убили и децата, например. Ами си доживяват с високи длъжности до .... Сталиновите чистки от 30-тте години. Говори се за телеграма, в която се ползва кодовото име СЪД за разстрела, която е изпратена от центъра към Урал. Обаче Голощекин пристига в Москва в началото на юли. Пътува през половин Русия. Специално по въпроса с царското семейство. Очевидно въпросът е решен тогава а изпълнението е или предоставено на решението на местния шеф или е санкционирано с телеграма. Телеграмите между Москва и Екатеринбург не са прекъсвани. Как смятате, вие ако сте местен началник дали няма да питате горе - да действам или да не действам... И изобщо военната опасност за града е силно преувеличена.

За Маркузе знам от 80-тте години. Имаше един Човек в СУ на име проф. Нено Неновски.... Не знам какво значение има обаче откъде аз знам за Маркузе. От значение е какво е казал той, а имено - че тъй като работниците изкарват вече много пари в Западна Европа /иде реч за 60-тте години/ то те вече не могат да бъдат социална база за революции, а трябва да се обръщат революционните сили към градските маргинали и лумпени. Е, днес това е доразвито. Само едно не е ясно - след като целта на социалистическата идея - трудещите се да живеят добре - е постигната, за какъв дявол е революцията Това, което пишеш, цитата, Наборе третира до много сериозен наказателноправен проблем - значението на обясненията /а не признанията/ на подсъдимия като доказателствено средство. Защото често става така, че подсъдимият изведнъж почва да разказва на съда всичко от игла до конец, но и да отрича доста факти от обвинителната теза. И тогава се поставя въпросът докъде съдът може да се опре на обясненията му. Та с този текст, Андрей Януариевич Вишински обяснява, че тези обяснения не бива да имат чак такива тежести, каквито някой им придават. Що се отнася до "царицата на доказателствата" - тезата в СССР е на Криленко - прокурор на РСФСР през 30-тте и е казана на процеса срещу Промпартията - «Най- добрата улика при всички обстоятелства е все пак признанието на подсъдимия. ». И, каквото и да е написал през 1946 А.Вишински, точно това е основната практика през 30тте години. В един случай например Микоян - тоя със смолетите - се застъпил пред Сталин за заместника си, арестуван от 40 дни. "Нещо признал ли е?" - осведомил се Сталин. "Нищо" - отговарят му от НКВД. "Хм, случва се - ето 40 дни лежи, а нищо не признава". На следващия ден човекът, остриган нула номер и отслабнал с 20 кг. е в кабинета си. Така, че принципът е спазван. Що се отнася до днес, той е много по-фин, разбира се, но не по-малко опасен. Създадени са необосновани привлиегии за произволно избрани "малцинства". Или не толкова произволно. А и още - в Сталинвата държава не законите са важни, а практиката.

Направих забележка за какво става дума в твоя пост - че се отнася за следвашия мой. Заради цитатите е, че не ми излизаха.

Да се принудят!!! Ключова дума. Ама не е за това, защото мнозинството, от около 95% от хората никога не са дискриминирали 5-тте % лично. Ама никога. Да се принудят да нямат критерии, затова са парадите. И тука баш е вредоносността им, която няма нищо общо с хомосексуалните - те са си каквито са си и това е от както свят светува. Тук целия фокус е в мнозинството. Изобщо не са глупости. Темата си има юридическите измерения най-малко по две причини: 1. В нея става дума за норми - и за границите на промяната и нарушаването им. 2. Всичко в крайна сметка се свежда до това, че се стига именно до законова промяна на установени принципи. Всички вие, които си мислите, че светът се изменя към добро с тия неща - повярвайте, не го искате това, което ще дойде. Защото просто ще се простите със свободата си, която е в класическата законност, а не във всички пукнатини, които обсъжданата тематика и други моменти й нанасят. През 20 в. беше комунизма - под знамето на "социалното". През 21 ще да са други неща - падането на табутата. Маркузе в действие, Наборе.

Точно. Това се е случвало и с български войници, в т.ч. и през ВСВ.

Не познаваш комунистите. При тях има т.нар. демократически централизъм - сиреч, пълно подчинение на ЦК. Без санкция от най-високо място никой няма да си позволи каквото и да е действие от този мащаб. Процес? Срещу 15 годишното момче, болно от хемофилия и сестрите му?

Цитирах българския закон - т.е. прието е. Ако не се ограничаваме с България, нещата стават по-зле.

Щото ни нямаха до себе си.

Ами ако не бяха посегнали така късогледо върху България, заедно можеше да им разширим територията на запад в етническите им граници в Босна! Защото те спряха австрийците, но заедно щяхме да ги изметем!

Нещата са много - доказват се фактите. От тях се правят изводите. Отде накъде ще има презумпция за дискриминация?! Т.е ако някой не е получил нещо, това да се смята за дискриминация! Да речем, някой не може да си вземе шофьорския изпит - ако рече да се оплаква, това ще презюмира дискриминация. Ами в чисто реален план? Как се чувства един държавен служител и не предпочита ли той да си затвори очите и така да постави останалите в неравно третиране, само и само да не го обвинят? Виждал съм дори съдии, които казват на черното бяло само и само да се измъкнат от тия каши..

"Чл. 9. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено." Това е т.нар. "разместване на доказателствената тежест" или "презумпция". Идеята е, че дискриминираният по начало е по-беззащитен. На практика това значи, че ако настъпиш някой от някой парад в трамвая, ТИ трябва да доказваш, че е случайно. Това се нарича привилегия - резултат от екстраполирането на защитата на малцинствените права до неприемлива крайност, което генерира социална НЕсправедливост, чрез отстъпление от класическите принципи. Последните не са нищо друго, освен здрави разум на дедите ни.

Например в Закона за защита от дискриминация

Какво неясно има? Всеки човек си има достойнство и права. Във всяка общност има исторически или природно обособени малцинства. Членовете им, след като са достойни хора с достойно поведение, са си пълноправни членове на обществото. Всичко друго си е лична тяхна работа. Когато обаче се екстраполира идеята за права на малцинството до степен да се иска привилегия, то се получава остра несправедливост.

E те тука е цялата работа. Срещу хората, каквито и да са те, надали някой тук или където и да било ще заяви нещо против.

Едно не разбирам. Не ни ли стигат Одрин и Сливница, Калиманци и Дойран, та трябв да търсим национална опора и бойно изкуство в ръченицата, хуните, дружествата на Луи Айер http://bg.wikipedia.org/wiki/Луи_Айер /освен ако последният не е българин от хунското нашествие в Хелвеция/.... ???

Та и без малко не им пленява краля. И за това при тях няма нито дума! Професионални сръбски историци не знаят за операцията и някак стои една празнина - минала българската армия и дошла.