Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

КГ125

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    28595
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    118

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125

  1. http://www.e-turchia.com/Spazi_per_vivere1.htm Изобилие от турски къщи. Виждат се ясно и приликите, и разликите. Последните са особено много в интериорните детайли. Какво може да се обобщи? Виждаме общ за Балканите строителен стил от периода 17-ти-19 - ти век. Еднаквото е в общата строителна практика (сигурен съм, че се изразявам непрофесионално, но мисля, че става ясно) - т.е. във външния вид на сградите, характеризиращ се с изнасяне равномерно на горния етаж над долния, масивност на долния и отвореност с много прозорци на горния. Дори и тук обаче са видни разлики - в общия вид на сградите. Разликите са големи в интериора и в детайлите за украса. При турците има типично ориенталски интериор, макар да има някои прилики с българите; при българите има самобитен интериор и детайли (дърворезбите, слънцата по таванте, долапите и пр.) В западна България и Сърбия интериорът и детайлите са по-грубовати и пренебрегнати. В Албания и Косово се срещат почти идентични с българските къщи, с някои разлики по фасадите. Интериор на албанска традиционн къща не можах да видя. Исторически не може да се проследи генезисът и авторството на стиловете, порад липса на достатъчно образци. Най-старите, както виждаме, са българските къщи от Жеравна и Самоков, които са на по 300 години, но те много се различават от турските, за разлика, например от пловдивските богати къщи от 19-ти век, при които се наблюдава известна прилика. Налага се да се търси най-логичното обяснение. Кое е по-вероятното - да допуснем други, различни от османския период български практики от Средновековието или сходни? По начало всичко има динамика, но какво по - логично от дървената къща с каменна основа, покрита с плочи или керемиди можем да си представим за едно Търново, да кажем? Землянки? Византийски строежи, които не са запазени? Квадри?? Явно не. Като имаме предвид, че т.нар. възрожденски стил в България се проявява най-ярко именно в селищата, където по традиция няма турци и последните се отблъскват, едва ли можем да си представим възторжено реципиране на евентуални турски стилове и практики.... От друга страна, културите, бидейки така близо едни до други, си влияят, така, че виждате в картините как османските и българските сгради си приличат на около 30-40% бих казал. От друга страна, гръцкият стил видимо се различава от българския. Това не значи, че Кордопуловата фамилия е била българска, но стилът видимо се различава, значи не той е дал общата насока. Сръбски, албански - извинете, няма начин. Единственият възможен извод е, че тази съвкупност от строителни практики, обективирана в т.нар. българска традиционна къща, си по произход оригинално българска, а разбира се, тя не може да остане неповлияна от османското културно пространство. И не се чудете, че стилът се среща от Албания до Сърбия и Влашко - България е втората по културно въздействие след Византия държава на Балканите през Средновековието. Строителството е занаят, в който има много консервативни практики, поне до идването на индустрията. Какво би се променило в османския период толкова много? Може би някои стилови особености, но дотук - дървото си е дърво, камъкът си е камък, теслата си е тесла. Покривите са с т.нар. турски керемиди. Но те са наречени турски след появата на европейските, за да ги отграничават. Голямата загадка е - как би изглеждала добалканската турска къща?
  2. http://en.wikipedia.org/wiki/Safranbolu - та тук изобилства от разлики!!! Гледайте детайлите!
  3. Никсън, не е зле твоят приятел с бързата критика да намине насам - там по ред обективни причини не може да му се отговори на критиките в патриотарство....
  4. Такива описания имат и в 19-ти век унгарските бежанци. Само че това са описания на дунавския бряг край Видин и на шопски села. Не могат да служат за краен извод. Не знаех, че Джереми Бентам е бил в България, но не е бил в Жеравна и Котел и Подбалкана....
  5. Вижда се, че приликите са общи и външни. Във всеки случай няма никакво основание за категоричност като тази на Ч.Маринов.
  6. Нали не искате да кажете, че българите са чакали 700 години до Византия османците, за да се научат да строят тези неща? Разликите с турските къщи са толкова много...
  7. Жеравна, къщата на Руси Чпрбаджи. Възраст - 300 години и кусур. Ще рече, краят на 17-ти век. http://www.forum.bgjourney.com/viewtopic.php?f=11&t=203
  8. Дали? Какво ли е имало в Средновековна България? Землянки явно и Боянски църкви .... В средновековно кое е имало такива, или са изобретени по указание на византиеца с иначе османското име Коджа Синан?
  9. Ако съберем изображения - ще видим, че разликите са точно етно. Общ донякъде е само стилът отвън. С повече или по-малко общи белези той може да се види до Централна Азия.
  10. Мда, не в Китай, викаш... Някои обстоятелства, като милиард и половина динамичен пазар, налагат това да става и в Китай...
  11. Изрично ви обръщам внимание да се въздържате от злободневна политика и от необосновани конспиративни теории... последното е трудно, то всичко тук е конспирация, де, но все пак. Първото не е трудно.
  12. Богата е, разбира се. Става дума за специфичния тип архитектура, който е предмет на темата, отде е дошъл.
  13. По какво съдиш? И не, не са унифицирани, има големи разлики.
  14. То и турците са ходели и са завоювали. Може и те да са гледали.... Прави ли ви впечаление, че най-богата архитектура има там, където най-няма турци? Балканът,Македония,,,
  15. Не казвам това, бре Засега събираме парчетата. Да видим - какво ни казва за произхода монографията.
  16. Не става дума само за БГ - това е някаква мода в световната хуманитаристика да се принизява, и то ненаучно, а полемично и често манипулативно, "своето". Психологически в него стои страхът от провинциализъм на малките страни, а често и просто манипулации. Науката де е - на кино. Това е поне толкова лошо, колкото и патриотарството. За да има яснота - проблем с това българската стара архитектура да се окаже турска няма - както е ясно, че новата българска архитектура от 19 век е европейска, а когато се тръгва към българска оригиналност - поствизантийска. Проблемът е, че не се вижда доказателства засега в тази насока. Обратно, доста неща сочат към оригинално български принос в този стил. В края на краищата, ако нещо се окаже българско (не, не е компютърът:) той си е щатски), няма пречка да се каже това спокойно.
  17. Да, но всичко това трябва да се докаже. Такива постройки има чисто български, и то точно там, където турци не са имали административни права да пребивават, като Жеравна да речем, и то точно от 18 век. Нещата не са толкова прости, тъй че се налага да се гледа и обсъжда доста. Дай ги тия паралели в кавказката, арменската и т.н. архитектури, да видим кой ги е въвел на балканите.
  18. Всяко предположение, което отвежда нещата от България, е приемливо и всяко, което ги приближава, е не приемливо, шовинистично и необосновано )))) Всичко, що деконструира националното, колкото и антиисторически да е подходът му (за такива, които са против антиисторическите подходи по исторически теми си има и обвинение - в " :!!!:историзъм !!!!!"), е проява на модерна наука. Бедният Иван Хаджийски. Какъв ретроград, колко историзъм.... Друго си е ч. маринов.
  19. И в кое точно виждаш византийска еклектика в българските къщи? Например в доста запазеното село Ковачевица??
  20. Изчезването на баните може да е свързано със застудяване...??

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.