http://www.e-turchia.com/Spazi_per_vivere1.htm
Изобилие от турски къщи. Виждат се ясно и приликите, и разликите. Последните са особено много в интериорните детайли.
Какво може да се обобщи?
Виждаме общ за Балканите строителен стил от периода 17-ти-19 - ти век. Еднаквото е в общата строителна практика (сигурен съм, че се изразявам непрофесионално, но мисля, че става ясно) - т.е. във външния вид на сградите, характеризиращ се с изнасяне равномерно на горния етаж над долния, масивност на долния и отвореност с много прозорци на горния.
Дори и тук обаче са видни разлики - в общия вид на сградите.
Разликите са големи в интериора и в детайлите за украса. При турците има типично ориенталски интериор, макар да има някои прилики с българите; при българите има самобитен интериор и детайли (дърворезбите, слънцата по таванте, долапите и пр.) В западна България и Сърбия интериорът и детайлите са по-грубовати и пренебрегнати.
В Албания и Косово се срещат почти идентични с българските къщи, с някои разлики по фасадите. Интериор на албанска традиционн къща не можах да видя.
Исторически не може да се проследи генезисът и авторството на стиловете, порад липса на достатъчно образци. Най-старите, както виждаме, са българските къщи от Жеравна и Самоков, които са на по 300 години, но те много се различават от турските, за разлика, например от пловдивските богати къщи от 19-ти век, при които се наблюдава известна прилика.
Налага се да се търси най-логичното обяснение.
Кое е по-вероятното - да допуснем други, различни от османския период български практики от Средновековието или сходни? По начало всичко има динамика, но какво по - логично от дървената къща с каменна основа, покрита с плочи или керемиди можем да си представим за едно Търново, да кажем? Землянки? Византийски строежи, които не са запазени? Квадри??
Явно не.
Като имаме предвид, че т.нар. възрожденски стил в България се проявява най-ярко именно в селищата, където по традиция няма турци и последните се отблъскват, едва ли можем да си представим възторжено реципиране на евентуални турски стилове и практики.... От друга страна, културите, бидейки така близо едни до други, си влияят, така, че виждате в картините как османските и българските сгради си приличат на около 30-40% бих казал.
От друга страна, гръцкият стил видимо се различава от българския. Това не значи, че Кордопуловата фамилия е била българска, но стилът видимо се различава, значи не той е дал общата насока. Сръбски, албански - извинете, няма начин.
Единственият възможен извод е, че тази съвкупност от строителни практики, обективирана в т.нар. българска традиционна къща, си по произход оригинално българска, а разбира се, тя не може да остане неповлияна от османското културно пространство.
И не се чудете, че стилът се среща от Албания до Сърбия и Влашко - България е втората по културно въздействие след Византия държава на Балканите през Средновековието.
Строителството е занаят, в който има много консервативни практики, поне до идването на индустрията. Какво би се променило в османския период толкова много? Може би някои стилови особености, но дотук - дървото си е дърво, камъкът си е камък, теслата си е тесла. Покривите са с т.нар. турски керемиди. Но те са наречени турски след появата на европейските, за да ги отграничават.
Голямата загадка е - как би изглеждала добалканската турска къща?