КГ125

То като дойде Монсанто с монопол и патент върху семената ще видиш и ти, и тоя с 1000-та декара... Значи тъй - няма начин всеки да работи по 1000 декара, защото хората са различни. Работата е друга. Ако някога дедите ни са се трудили и са имали по 1000 декара и днес ни ги върнат, имаме шанс да почнем да печелим от тях. Ако са имало по 50 - връщат ти 50. От тях се печели по-малко в несвободна търговска среда - корупирана и мафиотизирана, и повече, но пак малко в свободна. Въпросът е, че тези 50 дка са си твои. Можеш да ги дадеш на арендатор и родителите ти да получават по 40 лв. на декар - 2000 лв. на година към пенсията. Може и арендата да расте, и тя расте. Може да се окажат до Тракия и да вземеш 50 000 евро за тях. Може всичко. Може 5 съседа да се обединят и да станат 250 декарите им. Нарича се собственост. Защо да не е на хората, а да е на неизвестно кой? Давайте в същия дух и плодородната земя на България ще се окаже в ръцете на някакви фондове, акционерни дружества от остров МАН и пр., които ще прибират субсидиите. Вечният сблъсък между собственост и спекуланти, междуи съзидатели и грабители, между отговорност за твоето и лумпен-гражданство..

За това се искаше в България да нямаше национализация. Е както в Испания. А сергиите в БГ са пълни, друг е въпроса, че заради вноса изтича национален доход вън. Ми и ти като гледам не си се втурнал да ореш, а цъкаш на компа от англия ли беше, отде беше, предлагайки световния спекулативен капитал да гепи българската земя във вид на комасация, уедряване, окрупняване, концентрация и пр.

Само че, световният мир и братство никога и никъде не са съществували и бяха пропаганден мит, а частната собственост е съвсем реална и е в основата на целия световен иднустриален прогрес.

Частната не е монополна. Като се концентрира прекалено в едни ръце, става също като комунистиеческата. Частна - това значи всъщност на много хора, не на един субект. Един анонимен икономист от прехода удачно въведе термините "атомизиран" и "концентриран" национален капитал. Еефектите, аспектите, параметрите и резултатите на този поглед върху структурата на собствеността много могат да обяснят. Те преминават през цялата история, все едно последната едва ли не я няма и забележиелно обясняват сходни явления в различни периоди. Като стратиотите във Византия да речем. В този смисъл, има известно основание това, че в България селото е ударено и откъм човешки фактор. И, когато собствеността е върната, в известен смисъл няма и кой да проявява инициатива. Човешкият фактор е разклатен. Това обаче, при истински свободна икономика, бързо би се компенсирало от технологиите и оттук от намаления брой заети в сектора. При една свободна икономика...

Какъв рушветчик? Памукчиев просто е човек на комунистите, чиято задача е да изгради определен образ на Буров и принц Кирил. Как така ще пуснат журналист в затвора при тях в края на 1944 г. свободно и после той да си публикува?! Възможно е целият текст да е измислен открай докрай, тъй че нека имаме едно на ум към думите им.

Е да, де. И българските могат да се нарекат османски, защото са в империята.

Пъвро, защо пък да ги изключва - виж 300 годишната къща - по-малка е, но е в същия стил. Нормално - това е кърджалийското време. После вече през 19-ти век следва забогатяване и уголемяване на къщите, както и някои стилови добавки. За да взима пример обаче от османски (гръцките образци са съвършено други - подобни на тукашните къщи има само в Северна Гърция, т.е. в български земи или смесени, така, че това се изключва) - та за да приема примери от османски образци, трябва последните да съществуват преди българските възрожденски. А това не е така, така, че не може да се твърди такава точно връзка и копиране на някакви турски образци. Може и обратното да е. Гърците са по-напреднал свят тогава, но нямаме техни архитектурни примери, които да се следват в БГ. Следователно пак остава възможното логично да са с българска основа. И още - строителните технологии до индустрията са си традиционни и консервативни - зидове, дървообработване. Не е възможна строителна революция през Възраждането, защото технологиите не се променят, променя се богатството, т.е. обемите. И някои стилови въздействия, свързани с богатата орнаментика. Хората не живеят в къщи от идването на турците на балканите, напротив, последните поразрушават доста.... и връщат нещата назад. Като гледам орнаментите, слънцата и т.н. - изглежда, че в това отношение нещата са съвсем български, вероятно (нямаме или поне аз не знам примери) тази стилистика си е чисто средновековна или дори, ако щете, по-ранна. Дърворезбите са оригинални, в т.ч. по иконостасите и таваните и т.н. Нямат ясен аналог, т.е. оригинално български са.

Ми като гледам в Китай, без това няма да имат толкова инвеститори. Гледайки законите не виждам проблеми, сега вече правоприлагането е въпрос на конкретна информация. Големи правни скандали в Китай сякаш няма, но кой знае.

Много вероятно е това да не са думи на Буров.в Памукчиев твърди, че е взимал от него интервюта в затвора. Как стават тия работи...

http://www.e-turchia.com/Spazi_per_vivere1.htm Изобилие от турски къщи. Виждат се ясно и приликите, и разликите. Последните са особено много в интериорните детайли. Какво може да се обобщи? Виждаме общ за Балканите строителен стил от периода 17-ти-19 - ти век. Еднаквото е в общата строителна практика (сигурен съм, че се изразявам непрофесионално, но мисля, че става ясно) - т.е. във външния вид на сградите, характеризиращ се с изнасяне равномерно на горния етаж над долния, масивност на долния и отвореност с много прозорци на горния. Дори и тук обаче са видни разлики - в общия вид на сградите. Разликите са големи в интериора и в детайлите за украса. При турците има типично ориенталски интериор, макар да има някои прилики с българите; при българите има самобитен интериор и детайли (дърворезбите, слънцата по таванте, долапите и пр.) В западна България и Сърбия интериорът и детайлите са по-грубовати и пренебрегнати. В Албания и Косово се срещат почти идентични с българските къщи, с някои разлики по фасадите. Интериор на албанска традиционн къща не можах да видя. Исторически не може да се проследи генезисът и авторството на стиловете, порад липса на достатъчно образци. Най-старите, както виждаме, са българските къщи от Жеравна и Самоков, които са на по 300 години, но те много се различават от турските, за разлика, например от пловдивските богати къщи от 19-ти век, при които се наблюдава известна прилика. Налага се да се търси най-логичното обяснение. Кое е по-вероятното - да допуснем други, различни от османския период български практики от Средновековието или сходни? По начало всичко има динамика, но какво по - логично от дървената къща с каменна основа, покрита с плочи или керемиди можем да си представим за едно Търново, да кажем? Землянки? Византийски строежи, които не са запазени? Квадри?? Явно не. Като имаме предвид, че т.нар. възрожденски стил в България се проявява най-ярко именно в селищата, където по традиция няма турци и последните се отблъскват, едва ли можем да си представим възторжено реципиране на евентуални турски стилове и практики.... От друга страна, културите, бидейки така близо едни до други, си влияят, така, че виждате в картините как османските и българските сгради си приличат на около 30-40% бих казал. От друга страна, гръцкият стил видимо се различава от българския. Това не значи, че Кордопуловата фамилия е била българска, но стилът видимо се различава, значи не той е дал общата насока. Сръбски, албански - извинете, няма начин. Единственият възможен извод е, че тази съвкупност от строителни практики, обективирана в т.нар. българска традиционна къща, си по произход оригинално българска, а разбира се, тя не може да остане неповлияна от османското културно пространство. И не се чудете, че стилът се среща от Албания до Сърбия и Влашко - България е втората по културно въздействие след Византия държава на Балканите през Средновековието. Строителството е занаят, в който има много консервативни практики, поне до идването на индустрията. Какво би се променило в османския период толкова много? Може би някои стилови особености, но дотук - дървото си е дърво, камъкът си е камък, теслата си е тесла. Покривите са с т.нар. турски керемиди. Но те са наречени турски след появата на европейските, за да ги отграничават. Голямата загадка е - как би изглеждала добалканската турска къща?

http://en.wikipedia.org/wiki/Safranbolu - та тук изобилства от разлики!!! Гледайте детайлите!

Никсън, не е зле твоят приятел с бързата критика да намине насам - там по ред обективни причини не може да му се отговори на критиките в патриотарство....

Такива описания имат и в 19-ти век унгарските бежанци. Само че това са описания на дунавския бряг край Видин и на шопски села. Не могат да служат за краен извод. Не знаех, че Джереми Бентам е бил в България, но не е бил в Жеравна и Котел и Подбалкана....

Вижда се, че приликите са общи и външни. Във всеки случай няма никакво основание за категоричност като тази на Ч.Маринов.

Османски къщи:

Ето още малко изображение, преди да минем на турските.

Нали не искате да кажете, че българите са чакали 700 години до Византия османците, за да се научат да строят тези неща? Разликите с турските къщи са толкова много...

Жеравна, къщата на Руси Чпрбаджи. Възраст - 300 години и кусур. Ще рече, краят на 17-ти век. http://www.forum.bgjourney.com/viewtopic.php?f=11&t=203

Дали? Какво ли е имало в Средновековна България? Землянки явно и Боянски църкви .... В средновековно кое е имало такива, или са изобретени по указание на византиеца с иначе османското име Коджа Синан?

Ако съберем изображения - ще видим, че разликите са точно етно. Общ донякъде е само стилът отвън. С повече или по-малко общи белези той може да се види до Централна Азия.

Това - да Но все пак с разум, нали

Мда, не в Китай, викаш... Някои обстоятелства, като милиард и половина динамичен пазар, налагат това да става и в Китай...

Изрично ви обръщам внимание да се въздържате от злободневна политика и от необосновани конспиративни теории... последното е трудно, то всичко тук е конспирация, де, но все пак. Първото не е трудно.

Богата е, разбира се. Става дума за специфичния тип архитектура, който е предмет на темата, отде е дошъл.

По какво съдиш? И не, не са унифицирани, има големи разлики.