Не мога да разбера известната настъпателност, с която се отнасяте към застъпниците на другата теза... В края на краищата тук се обсъжда, какво толкоз.
За изкуство се говори трудно - достатъчно е да чуе човек представянето на някоя модерна изложба, така, че нека не се нападаме тъй.
Да нарисуваш дете, което яде плъх или каквото и да било подобно нещо е тотално пилеене на таланта и дори престъпление към аудиторията! Същото се отнася и за други екстравагантни и граничещи с налудност прояви на някои модерни ... претенидращи, че са художници, особено в Западна Европа, да не ги изброявам, защото това вече и изкуство не е.
Дали е изписал големи глупости, за да оправдае тази си доста лишена от смисъл творба, вижда се. Фройдизъм, подсъзнателно.... Това ли е в подсъзнанието му?? Да натрие нослето на едно тригодишно дете ли е искал? По този начин??? С това невероятно гротесктно, грозно, безсмислено и преднамерено насочено към провокиране на тотално отвращение у зрителя изображение?
Голяма ли заслуга е да те изгонят от Академията? Не мисля. Художникът изобразява света си, казва ни нещо. Това е смисълът на изкуството, то е комуникация между таланта на автора и обществото.
Какво ни казва тази картина? Защо изобщо е създадена? Какво провокира у нас? В коя изложбена зала да я сложим?
В курса по психиатрия със сигурност.
Знаеш ли каква е цялата работа? Проста е - когато през гражданската война в Испания комунистите завладявали някой град, първата им работа е да изровят гробовете от църквите и да изправят останките по стените - с цел да се шокират хората, да се деконструират, както става модерно после да се говори, някои нагласи и разбирания. По силата на тази традиция това прави и Дали, но разбира се, с цел да потърси популярност.
И понеже темата за подсъзнателното и фройдизма е силно застъпена в обяснението на тази картина, няма да се посвеня да кажа, че чисто психологиески поведението му (в случая артистично, разбира се) се доближава до една доста нелицеприятан психологическа девиация, а именно поведението на някои от установените серийни престъпници. Има някои от тях, които се обаждат в домовете на жертвите си, седмици след като последните вече не са на този свят, и разговарят със семействата - вашият близък е добре, искам пари и т.н., като си играят с надеждите и страховете на хората.
И разбира се, крайният аргумент е - "вие сте лаици". Да, ама не сме лаици да ни въздейства Репин, но видите ли, кой знае защо сме лаици да не изпаднем в тотален възторг от това по съществото си артистично престъпление.
Защо главата на свети Климент пред СУ е плоска като пън? Пън ли е създателят на българската азбука? Ако с подобни техники в изкуството авторите искат да кажат нещо на някакъв ограничен кръг от разбиращи (разбиращи, ама никой не може да обясни защо главата е като пън), то това вече не е изкуство, защото смисълът на последното е художествената комуникация между творец и общество, контакта, "високото", ако щете, богатството от внушения, които сме свикнали да наричаме изкуство и които следва да ни изненадат и обогатят, да ни накарат да изпитаме поне малко от възторга, който да кажем Мопасан описва, четейки Толстой (неговото си е доста добро описание на контакта на зрителя с изкуството).
В изкуството има морал, творците имат известно задължение... С такива нарушения нещата са докарани дотам, че западното изкуство деградира. Къде е съверемнната живопис, къде е литературата? Какво се издава? Къде са? Пълна деградация, за огромно съжаление, и в дъното й е именно това чувство на всепозволена провокация, което ни демонстрира Дали.
Забележи нещо - той рисува тази си картина с класически средства. Защо? За да я усетят повече хора, затова! Защото кубовете и триъгълниците ще ги вникнат много по-малко.
Не съм изкуствовед, но тези неща се виждат и "с просто око". Освен да отблъснат обикновения човек от изкуството, в повечето случаи те друго няма да направят. На това сме и свидетели.