КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
28597 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
118
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
Да, да, да. Но има и процес на информационен обмен. Културна пропаст има, тя има отблясъци и дори в българския 20 век (представете си един царски офицер, който отива на гости на чичо си, как го гледат селяните през 1890 г., или пък минаването на автомобил през някое село през 1910 г.... ) Обаче ето един Ломоносов, идва от майната си в Петербург и ей богу, не там научава, че е руснак. Горе написах някакви щрихи за информационния модел - гранични райони, пътници, преминаващи, търговци, войници, просто по-будни хора. Ако един закрепостен не знае къде е и кой е, да допуснем, че това е така, но обществото не се състои само от него и такива като него, от една страна, от друга просветена аристокрация! Имаш средни класи, занаятчии, търговци, дребни аристократи, които сноват между едрата и селото... Не, решително не мога да приема Средновековието като общество от задръстеняци. Но защо да се идеализира?! Това си е продукт на историческия процес, на праисторическия процес, докато се стигне до племе и после до народ или народност (да не ползваме старите понятия, ограничаващи последната до феодализма, знаем, че нещата са по-сложни и по-плавни - народности, етноси има много от по-рано). Прави впечатление, че тази общност е трайна. Българи, та българи, власи, та власи, руси, та руси. На запад е по-друго, поне за там не съм чел достатъчно да се произнасям. А империите - те какво са - първата наднародностна политическа организация в света. И то защо? Защото и там, един народ покорява други и създава основите на политическа общност, в която в началото доминира именно той, народът - господар, и после, с политическата и историческа динамика започват да доминират не народи, а класи, не народи, а ценностна система. И ето ти многонационалността... (Абе, Рим има ли елементи на нация??? "Civis romanum sum" - ша прощавате, ако го пиша неточно на латински...)
-
Добре, но отде пък съдим, че говоримия език е бил тюркски и тогава кой пък ще да е административния???
-
Ами те могат да ги осъдят, като не го правят това арендаторите. Трябва да пишат писма непрекъснато. А иначе онзи ден бях на изложение на мед до Халите.... Чудно нещо, майстори от класа! Ето чета горе името на пчеларя.. На всеки буркан има етикат с името, то производството на мед става като майсторска авторска дейност - човекът излиза с името си!
-
А, разбира се, това да. Макар, че с това "хората са си вярвали" знаеш ли какъв огромен въпрос поставяш??? От една страна, това е време на религия, без религия няма светоусещане и космогония, и традици и всичко, а без това няма свят направо. И ето, че владетелят сменя бога.... Той и елитът му вярвали ли са в него? В стария? А в новия? Ето пример как обективната историческа необходимост ги изважда от рамката на това, което по-късно ще бъде наречено заблуда, и ги прави прагматици. И наистина - прави се пред папата, че не знае кой го е кръстил
-
Хм, да, но хората пътуват и комуникират. Не всички, но то стига 1 на сто, да разказва вечер край огньовете или борината в кръчмата или където и да си представите. После, има контакти между народите. Точно във Велбъжд сърбите са на един хвърлей, минават и пътища. Има и войни, в които всички отишли, а те не са малко, с удивление виждат чужденец. Има и контакти на държавно или феодално ниво, а информацията за тях не остава в двореца или крепостта. Информация има. Има и нашествия, когато с удивление виждаш, как някакви абсолютно различни изроди тръгват да те колят. Пък и царят ти пише по камъните в 11 век "българин родом". Или - ограниченията са когато има ограничено обществено или лично пространство. Това за средновековието е естествено, но пък и този период не е лишен от социална динамика и културна комуникация. Все нещо до масовото съзнание стига. Сега да не знаят кой им е царя?
-
Разумно. Но от друга страна, те и приказките на Андерсен са фантастични, а какви неща възпитават. В израстването си личността трябва да мине според мен през това, да възприеме тази символика и дълбокият й етичен заряд, да осъзнае традицията си. И после вече да осмисли, в резултат пък на модерното образование, мястото в обществото. Така би било много по-добре, отколкото ако го няма. Защото погледнато конкретно, всички участ своята религия/традиция в България, само българчетата - не.... Да, в часа по вероучение ще му разкажат основите на християнството. Да, би трябвало друг внимателно да му обясни, че това е традиция от 2000 г. и че обществото е извървяло историческия си път, че от 300 години цъфти градинаната на разума и знанието, че науката стига все по-далеч, но.. и че в основатана европейската цивилизация стоят християнството, ренесанса и римската държавност, например. Може да е сложно, но е правилно. Естествено, много е важно да се набляга на образователния, а не на конфесионалния момент. За последния следва да си важат всички закони и принципи на светската държава.
-
Тия луди ли са, откачиха ли, дрогираха ли се? Или е време от съкращението да се махне едно "О" и окончателно да заприличат на предшественика си...
-
Е, аз имах предвид конкретните ти въпроси.
-
Но това е на запад, нали? Може би продукт на свръхраздробяването. Все пак самоидентификацията следва институциите. Като си крепостен на граф Болконский, може и да не знаеш, че си руснак, но това според мен важи само за най-застреляните селяни... А и... аз малко се съмнявам в тия констатации. Хората комуникират. Ако става дума за някакви райони като село Бов в България, дето до него водела само една пътека до края на 19-ти век, може би, но за цели области..??
-
Tези въпроси са към папата и са част от играта на Борис между папата и патриарха. Не са свободни на Глишев съчиненията, естествено, че Борис се прави на гръмнат като задава някои от тях.
-
Това така или иначе не е в традицията на българите. Като се жениш, да решаваш предварително с жена си какво ще стане...когато се разведете.
-
Добре, но в ранното средновековие на Изток особено, тук при нас, също определящо е етническото. С или без държава, основните субекти на събитийността са народи, етноси. Не е ли тъй? Или, както Алвата казва, етносите са си от край време, въпросът е в степента на участието им. Е, аз смятам, че тя винаги е била висока, като изключим Късното Средновековие на Запад или империите. Империите са многонародни, това е ясно. Но народите, като съвкупност от традиции, език или диалекти, съзнание за общност, са за мене основния исторически субект, дори и в тези по-ранни, преднационални периоди, които разглеждаме тука. Да се отричат мисля, че е прекалено. Това е някакъв странен модел на средновековното общество, в което хората не знаят нищо извън селото си... Не мисля, че е реален.
-
И то без никой никого да кара насила
-
Хм, че това интервю всъщност сочи картина, близка до тази, която исторически се очертава според мен. Т.е. с антропологични данни доказва нещо, което виждаме и чрез други методи. Въпросът е в съотношението на няколкото елемента, които той сочи.
-
Тази част от традиията децата трябва да знаят. Тези, които не са от масовото изповедание, но от друго традиционно също. Няма значение дали и кой е атеист, на тия години никой не знае какъв е. Така, както всички изучават физика, пък после може и цигулари да станат. Въпрос на такт и умно организиране на премдмета. Разбира се, религиозността или нерелигиозността трябва да бъдат натрапвани толкова, колкото и музикалността и немузикалността в часовете по пеене. Тези, които се опасяват от ислямизация просто трябва да знаят, че нищо от това, което би се преподавало в едно българско държавно училище може да доведе до нещо такова. Виж когато нещата са извън държавната система, тогава имате гаранция за възможна алиенизация на "малките" традиции и религии.
-
От това, което чета за тях, виждам, че не са достатъчно тюркски.
-
Sic transit gloria mundi...
-
http://newsru.com/world/27sep2010/un_general.html След последното си посещение в Китай ;) ;) ;) , Любимият вожд предава щафетата на сина си. За страна като Северна Корея това е революция. Никак няма да се учудя, ако китайският път бъде повторен там, но за успеха съм умерен песимист.
