Кухулин

Аммм, тука нагазихме в някакви мътни води. https://en.wikipedia.org/wiki/De_Sitter–Schwarzschild_metric Гугъла ни инфопрмира: Yes, the Schwarzschild radius of a de Sitter-Schwarzschild black hole is generally larger than the Schwarzschild radius of a regular Schwarzschild black hole with the same mass. This is because the de Sitter-Schwarzschild metric includes a cosmological constant, which effectively introduces a repulsive force that counteracts gravity at large distances. Значи ако константата на Хъбъл расте, Планковата дължина в тази и дефиниция също трябва да расте...

Мм, добре. Значи радиусът на атома се изменя заради корекции във формулата. А какво се случва с дължината на Планк? https://en.wikipedia.org/wiki/Planck_units#Planck_length От една страна би следвало да се увеличава, защото всички дължини се увеличават - философският аргумент за "еталонния метър". От друга страна, като радиус на Плакова черна дупка също може би се увеличава (това изглежда сложен въпрос). Като функция от диаметъра на протона - ясно. А чисто като формула - не, защото там играят фундаментални константи: Може би отново корекция във формулата? И всъщност какво се случва със скоростта на светлината. Как да я дефинираме, ако дистанциите се увеличават? Като отношение между пространството и времето?

Окей, приемам този модел. По-нататък ще сметна мисления експеримент по него. Преди това обаче нека да спекулираме още малко. Радиусът на водородния атом по Бор: The Bohr radius is defined as[3] where is the permittivity of free space, is the reduced Planck constant, is the mass of an electron, is the elementary charge, is the speed of light in vacuum, and is the fine-structure constant. Ако комбинираме това с горните разсъждения, струва ми се логично да допуснем, че именно константата на Планк се увеличава с космологичното разширение. Тоест в нашия модел (по ОТО) светлинната скорост е постоянна, диелектричната константа е постоянна (дали?), другите фундаментални константи също са постоянни и не зависят от константата на Хъбъл. Само константата на Планк зависи от нея. А в модел, където константата на Планк е постоянна и пространството се разширява чрез раждане на нови "пространствени единици", нещата ще седят по съвсем друг начин. Ти как мислиш?

Хмм. Мъча се да стигна до същността на нещата и нещо ми се губи. Според теб космологичното разширение променя ли размера на атома? Променя ли енергийните нива на електрона? Плавно ли ги променя?

Значи ако Вселената не се разширяваше, електростатичните сили на привличане щяха да останат некомпенсирани? И еталонният метър щеше да стане половин метър? Хм.

=> Преди реалното електричество да се компенсира от разширението, какво го компенсира?

За да се разтяга еталонният метър, трябва да речем принципът на Паули да зависи линейно от константата на Хъбъл. Не виждам на какво може да стъпи такава зависимост.

Именно това се мъчим да направим. Квантовомеханичните причини държат постоянна конфигурация на молекулите без значение каква е константата на Хъбъл. Докато не стане съизмерима с тях. След това нещата се променят скокообразно. Същото е и в обратната посока - с положителното гравитационно налягане. Скокообразни изменения. Така изглеждат нещата според мен. И разбира се, не вярвам еталонният метър са де разтяга в момента.

На мен ми се струва, че едната причина (електрическата сила) действа на обекта с дадено ускорение, а другата причина (разширението на пространството) действа на същия обект с несравнимо по-малко ускорение. Има обаче още причини, които изравняват баланса на ускоренията със своя принос. Струва ми се, че тези причини са от квантовомеханично естество и освен това ми се струва, че не се влияят кой знае колко от константата на Хъбъл. В такъв случай на първо място възниква следният философски въпрос: ако еталонният метър се разтяга, как мерим това разтягане? Кой е базовият еталон, който не се разтяга? Какво означава "един метър"?

Това го разбирам. А тук изобщо не разбрах какъв баланс правим. Дясната страна на уравнението за мен остава загадка. Нека да задам един уточняващ въпрос: според теб в момента еталонният метър променя ли си дължината заради разширяването на пространството?

Нищо не разбрах. От една страна електричната сила отслабва заради разширението. А какво стои от другата страна на уравнението, за да се получи нова равновесна дистанция? Равновесие между какво и какво?

Как от първото следва второто?

Напомням как изглежда нашият експеримент: Две тела са закачени в двата края на въже. Нека не е въже, а ластик. Двете тела са гравитационно свързани. Да кажем, че обикалят в някакви орбити. Примерно геостационарен спътник и Земята. Между тях се мандахерца въпросният ластик в неопънато състояние, леко нагънат. Дължината на ластика е по-голяма от разстоянието между Земята и спътника. Минава време. Константата на Хъбъл расте. Достига стойност, при която спътникът се отдалечава от Земята. Дистанцията между него и Земята започва да расте. Въпрос: какво се случва с дължината на ластика?

Впрочем, ако си интегрирал Картал 3 в базата, интересно дали дава с днешните румънци някакви отрицателни ф3 тестове за микс. Дали ще излязат формално наследници на даките...

Проблемът е в динамиката. Когато имаме нарастваща константа на Хъбъл, първо се разкъсват гравитационните връзки, а много по-късно се разкъсват електромагнитните. Тоест има значителен период от време, в който обектите не са свързани гравитационно (раздалечават се "по течението" на пространството), но са свързани електромагнитно (ластикът между тях не е отслабнал достатъчно и се "опъва"). Ако има нужда, ще го разпиша и аз количествено, доколкото мога.

Нямам представа защо си го показвал това на историци. Аз съм убеден, че половината генетици ще се затруднят с тоя тип двумерен ф3 аутгруп анализ. Сложен е. Затова не го използват в изследванията, чак напоследък почна да се появява тук-там. А това, че ние сме изписали на тая тема десетки страници и сме изпили кофи кафета по нощиите, докато разберем как работят векторите - най-вероятно за тая работа трябва да ни приберат на психиатрично лечение На мен, да ти кажа честно, точно раннияt бронз не ми е много интересен и не съм го изучавал в кой знае каква дълбочина. То се вижда и по постовете ми - конкретно на тя тема понякога правя сериозни грешки - и тук, и в другия форум. А виж, Тантин като надуши Бояново, Могили... все едно куче надушва кокал

Българският ранен бронз може да се моделира с ямненски компонент, но в реалността някаква значителна част от него идва през Средни стог. Особено Езеро. А накъде дрифти Средни стог - това си е отделна мистерия. Шнурова керамика ли е, що е. Може би това влияе върху последната част от графиката.

Тук съм съгласен с теб. Разширяването на пространството просто прави ластика "по-слаб". Тоест по-лесно ще се разпъва. Това изменение не е свързано с дължината на ластика, а променя свойствата на материала. Тук не съм съгласен с теб. Ускореното разширяване в смисъл w < -1 (дали Фридман с КК = деСитер??) няма да коригира константата на Хъбъл, а ще я увеличава постоянно. Ластикът ще става все по-слаб и по-слаб, докато в един момент просто ще се разпадне на молекули. Нашето "неразбиране" няма отношение към горните разсъждения, а е свързано с друго. Но ще пиша по-късно.

Чак пък пушек да се вдига... Утвърдило се е някакво мнение, че трите хунски думи (медос, камос, страва) са славянски. На какво основание - неясно.

Ако можеше всичко да се обясни, щяхме да говорим за теория, не за хипотеза.

=>

Гюнтер Клетецка. https://en.wikipedia.org/wiki/Günther_Kletetschka

Мда. Но от няколкото ясни проби може да се допусне много предпазливо, че са се поизнесли в западна посока. Което е интересно, защото археолозите ги свързват с Троя. https://bg.wikipedia.org/wiki/Езеро_(култура)

Не е стриктно ИБД сегменти, защото стриктните сегменти не вършат работа в палеогенетиката. Навремето Автохтон разправяше, че не може да намери осем сантиморгана между българите и Ряховец. Точно тогава излизаха първите масови софтуери за ИБД и беше интересно. А не може да ги намери, защото старите проби имат непълно покритие, т. е. дупки. Значи какво трябва да направят комерсиалните сайтове? 1) Трябва да открият физическите, "стриктните" сегменти. 2) Трябва да ги екстраполират върху наложените "дупки" на двете проби (примерно ако дупките са заобиколени от физически сегменти). 3) Трябва да ги екстраполират върху пълния човешки геном, а не само върху 1240к снипа от пробата, за да ги сравняват с живите хора. И правят всичко това по някакви свои алгоритми, за да кажат накрая, че ти имаш 20 сантиморгана с Логкас. Тоест щеше да имаш, ако беше секвениран пълният му геном. Гледам разни експерти - за МТА дават всичко над 10 сМ съвсем надеждно.

Нарича се капитализъм. Ако ще си недоволен от нещо, следва да е от него.