Кухулин

Има и друга схема, може би по-интересна от въжето. Оказва се, че изпаряването на черните дупки е само частен случай на по-общ ефект: https://en.wikipedia.org/wiki/Gibbons–Hawking_effect Фактически космологичният хоризонт при разширяването на пространството излъчва по същия начин като черните дупки. При това колкото повече се вдига енергийната плътност на тъмната енергия (при w < -1), толкова по-горещ става хоризонтът. А какво всъщност се изпарява?

Въжето се изправя-изправя-изправя и накрая е изправено. Повече няма накъде да се изправя. Тоест телата се отдалечават-отдалечават-отдалечават и накрая спират да се отдалечават, защото въжето е изправено. Пространството обаче продължава да се разширява. Така ли протичат нещата?

Това е случаят, в който тъмната енергия разкъсва електромагнитните връзки. Но по условие не е нашият случай: Не знам, може би словесно няма да успеем да се разберем. Утре пак ще пробвам, а ако не стане, ще рисувам.

Не става ясно. В даден момент дължината на въжето е по-голяма от дистанцията между телата. След една секунда дължината на въжето е равна на дистанцията между телата. Все още разширяването на пространството е много далеч от разкъсване на електромагнитните връзки. Какво се случва след още една секунда? Ако въжето се разпадне на молекули, то каква е причината?

В началото въжето е отпуснато. Един вид "виси". Дължината му е много по-голяма от разстоянието между телата. Ако дължината на въжето расте по-бавно от дистанцията между телата, значи в някакъв момент ще се изравни с нея, а в следващия момент въжето ще се скъса. Тази картина правилна ли е?

Не знам дали те разбирам добре. По същество казваш, че всяка материална точка е твърдо привързана към пространствена точка и се движи с нея, независимо как взаимодейства с другите материални точки. Тоест еталонният стоманен метър в момента се разтяга заедно с разтягането на пространството. В нашия мислен експеримент въжето няма да се опъва, а вечно ще си седи отпуснато между двете тела. Или казваш, че две материални точки се раздалечават по-бавно от разтягането на пространството, ако между тях има взаимодействие. Съответно въжето между двете тела постепенно се опъва и в някакъв момент дължината на въжето ще е равна на дистанцията между телата. Кой от двата варианта?

Мда, инфлацията и "късната" тъмна енергия нещо много си приличат. Иначе вакуумната катасрофа няма да я разрешим толкова лесно... След колко време енергийната плътност на тъмната енергия ще се изравни с енергийната плътност на вакуума, ако w = -1.013? Edit Интересен въпрос! Ще направя изчисление за този сценарий. При w = -1.013, енергийната плътност на тъмната енергия се развива според: ρ_DE(t) ∝ a(t)^(-3(1+w)) = a(t)^(-3(1-1.013)) = a(t)^0.039 Това означава, че тъмната енергия наистина расте с времето, макар и бавно. Сегашната енергийна плътност на тъмната енергия е около 6 × 10^-10 J/m³. Теоретично предсказаната енергийна плътност на вакуума (от квантовата теория на полето) е около 10^113 J/m³. Разликата е фактор от около 10^122. При w = -1.013, мащабният фактор a(t) расте експоненциално с времето в de Sitter вселена. За да се изравнят плътностите, трябва: a(t_final)/a(t_now) = (10^122)^(1/0.039) ≈ 10^3128 Това съответства на времеви мащаб от порядъка на 10^3000+ години - астрономически дълъг период, много пъти по-голям от текущата възраст на вселената (13.8 милиарда години). Всъщност, много преди това да се случи, вселената би претърпяла "Big Rip" поради phantom енергията - всички структури биха били разкъсани много по-рано. Така че практически, това изравняване никога няма да се случи в реалността. Ако не лъже нещо тая гад.

Хммм... Ако с течение на времето тъмната енергия вдига енергийната плътност (при w < -1), то в някакъв момент ще реши вакуумната катастрофа. Интересно дали този момент е някъде около Голямото разкъсване...

Ако вярваме на Клод, при w < -1 константата на Хъбъл клони към безкрайност в някакъв краен период.

В този случай трябва да отговорим на въпроса как е стартирало разширението, ако сега се забавя. Значи, хм, някога е имало тъмна енергия, която е свършила работата. Космическа инерция? Иначе си прав, в нашия сценарий разглеждаме по-скоро ускорение на ускорението на дистанциите. Може би четвърта производна. Или по-скоро трета. Увеличаване на ускорението.

Е да, нямаме модели, обаче имаме разни факти, които се навързват подозрително... За въжето трябва да помисля.

Така де, w < -1

Това зависи от параметрите на тъмната енергия. Ако уравнението на състоянието е точно w = 1, ще се случи твоят сценарий. Ако w > 1, ще се разкъса всичко. Засега изглежда да е съвсем леко над 1, обаче грешките са големи. Клод разправя, че до разкъсването имало няколкостотин милиарда години. We deem the combination of Planck CMB, Baryon Acoustic Oscillations, Type Ia Supernovae, and Cosmic Chronometers data to be particularly trustworthy, inferring from this final consensus dataset , in excellent agreement with the cosmological constant value. https://arxiv.org/abs/2307.14802

Нека да проведем един мислен експеримет. Две тела обикалят гравитационно едно около друго, а между тях е вързано въже. Въжето не е опънато, свободно е. Тъмната енергия ускорява, ускорява пространството и в един момент двете тела започват да се раздалечават. Вече не са свързани гравитационно. Но още сме много далеч от момента, в който се разкъсват електромагнитните връзки. Според теб какво се случва с въжето? На мен ми се струва, че можем да очакваме някои интересни неща. Например, ако разделянето на кварките генерира нова материя от тъмната енергия, интуитивно процесът не изглежда да е много бурен. Постоянна енергийна плътност, но сравнително ниска. Пространството се разширява, съответно се запълва с материя съобразно тази енергийна плътност. Обаче... на квантово ниво могат да се задействат някакви процеси, които са свързани с вакуумната катастрофа. И изведнъж, както си се разширява пространството, енергийната му плътност може да скочи на 120 порядъка. Те ти булка големи взривове...

Тук възнива друг въпрос - как така положителна енергия върши отрицателна работа заради отрицателното налягане... Какво изобщо означава в случая "работа" и дали е уместно да използваме това понятие...

Всяка точка за себе си е неподвижна, но системата от точки променя параметрите си. Ускоряват се една спрямо друга. Това ускорение може да не се усеща като "нормално ускорение", обаче промяната на дистанциите е факт. Може да се изчисли като втора производна по време и т. н. Не знам защо мислиш, че не извършвам работа, като надувам балона. Даже формула има: W = PdV https://en.wikipedia.org/wiki/Work_(thermodynamics)#Pressure–volume_work Сега, от гледна точка на ТО всяка точка стои неподвижно в инерциална система (поне в СТО, не знам как е точното описание в ОТО), но това са си специфики на ТО. Може би тя не е най-подходящия модел да описва не процесите по разделяне на кварките в тая схема?

Абсолютно неясно твърдение. Естествено, че действа на материята. Ускорява я. Измества спектъра на светлината. Какво ли не... А виж, за система от двама наблюдатели не е същото. Не знам какво означава това "само променя метриката". Тя и Луната само променя метриката, но това не и пречи да упражнява въздействие чрез приливите. Да не говорим за по-екстремни промени в метриката. Обясни, ако обичаш, как се раздалечават зарядите без работа.

Уравнение на състоянието: Cosmic inflation and the accelerated expansion of the universe can be characterized by the equation of state of dark energy. In the simplest case, the equation of state of the cosmological constant is w=−1. https://en.wikipedia.org/wiki/Equation_of_state_(cosmology)

Нека да приемем, че тъмната енергия не извършва работа срещу гравитацията. Това изисква по-дълбок размисъл и засега го оставяме настрани. Рано или късно обаче разширението ще се ускори достатъчно, за да въздейства на химическите връзки. Тогава щем-не щем работата ще се извършва срещу електромагнитното взаимодействие: За запазване на енергията изобщо не говорим, защото тъмната енергия си извира от нищото. Тя може да има отрицателно налягане, но енергийната плътност е положителна. Dark energy's density is very low: 7×10−30 g/cm3 (6×10−10 J/m3 in mass-energy), much less than the density of ordinary matter or dark matter within galaxies.

Тоест според теб тъмната енергия не извършва работа, когато разрежда материята?

Въпрос на гледна точка. Това, което за теб са сериозни аргументи, за мен са глупости. Вече няколко пъти го обсъдихме. Що се отнася до генетиката, като оставим настрана някои технически и методологични неясноти, на първо място трябва да се види кой точно е етруск и и кой не е. От превода на Александър: Освен това първата проба, за която той пусна справка (R475, Carthago-Etruscan Civitavecchia, 650 BC) присъства в базата като аутлаер на Italy_IA_Republic. Там всичко е омешано още на археологично ниво, а генетически всичко е де факто една голяма популация. Какви примеси, какви компоненти...

Уикипедия: In physical cosmology, cosmic inflation, cosmological inflation, or just inflation, is a theory of exponential expansion of space in the very early universe. Following the inflationary period, the universe continued to expand, but at a slower rate. The re-acceleration of this slowing expansion due to dark energy began after the universe was already over 7.7 billion years old (5.4 billion years ago).[1] В другата тема възникна следният въпрос: Натрапва се следната аналогия: 1. Далеч в бъдещето пространството започва да се разширява много бързо и разкъсва протоните. 2. При раздалечаването на кварките започва бесен синтез на материя (кварк-антикварк). 3. В някои зони разширението спира да се ускорява, защото новата материя взаимодейства гравитационно. 4. Минава време, нещата се успокояват и полека-лека материята в тези зони пак се разрежда. 5. Разширението на пространството се ускорява... Хмм.

Толкова елегантно не са ме гонили от никоя тема досега

Местно население, микс от гърци и сицилийци: Изследването е "The diverse genetic origins of a Classical period Greek army".

Може да има и нещо пуническо в нея, но доста несигурно (z = 1.17): Вероятно не е точната пуническа популация.