Кухулин

Хмммм. Клод избухна много лошо, докато си пия кафето... Как точно нарушава причинността? 7:50 AM Отличен въпрос! Нарушаването на причинността при фантомната енергия е свързано с няколко взаимосвързани проблема: 1. Проблемът със скоростта на звука При фантомна енергия скоростта на звука (скоростта на разпространение на смущения) може да стане по-голяма от скоростта на светлината или дори мнима (изразена с комплексно число). Това се вижда от формулата: c_s² = dp/dρ При w < -1 и определени условия, това може да даде c_s² > c² или c_s² < 0, което означава или свръхсветлинно разпространение, или нестабилност. 2. Затворени времеви криви Фантомната енергия с w < -1 може да доведе до образуване на затворени времеви криви (closed timelike curves) в пространство-времето. Това са траектории, по които обект може теоретично да се върне в собственото си минало - класическият парадокс на пътуването във времето. 3. Квантова нестабилност На квантово ниво, скаларното поле с отрицателна кинетична енергия (каквото се използва за моделиране на фантомна енергия) има нестабилен вакуум. Това означава, че могат спонтанно да се създават частици с произволно голяма енергия, което нарушава запазването на енергията и създава каузални парадокси. 4. Проблемът с Коши данните В общата теория на относителността, началните условия (Коши данни) трябва да определят еднозначно бъдещата еволюция на системата. При фантомна енергия това може да се наруши - бъдещето престава да бъде еднозначно определено от миналото. Затова повечето физици смятат фантомната енергия за нефизична - математически интересна, но вероятно несъществуваща в природата. Тук изникват толкова много въпроси, че не знам откъде да започна.

Напълно неправдоподобен и не се среща никъде И на Дибо Открий Д-то. Обратният преход на пред-пратюркско ниво не отменя по никакъв начин въпросния преход на пост-пратюркско ниво.

Ние не знаем нито в кой момент са записани думите, нито в кой момент се е случил фонетичният преход. Старата и новата форма могат да съществуват едновременно в някакъв отрязък време. Иначе цялата схема е съвсем груба, тя естествено може да се изпипа много по-прецизно етимологически. Въпросът е, както стана дума по-рано, какви грешки са приемливи в езиковата част. Ако "дракон" е закована семантика, значи много големи грешки са приемливи. Трябва да се нагоди до "дракон".

В средновековния текст присъства "верени алем". Като работна хипотеза разглеждаме евентуално родство между този запис и съвременната чувашка форма "верешелен". Тази форма едно време е звучала примерно верийелен/ веределен плюс-минус качество на гласни и съгласни. Може би вередилом, но ме съмнява тази крайна съгласна -м да е етимологична. По-скоро някакъв шум при превода заради околните числителни суфикси.

Anna Dybo, Bulgars and Slavs: Phonetic Features in Early Loanwords Знам, че не ти е любимка, но това имам в момента.

Нямам източник, в момента импровизираме на тема "лингвистика" по форумно, така да се каже. Някой ден СУ като роди велик лингвист-прабългарист, може да подхване темата Всъщност, трябва да потърсим из публикациите на уважаемия проф. Добрев, може би там въпросът с драконите е засегнат.

Ам, това е "закономерен преход", доколкото в прабългарския може да се използват такива думи Виж дохъторъ "възглавница".

Не бих казал, че лично моите писаници са някаква "висока наука", но нещо общо с лингвистиката все пак имат. Теб какво те притеснява, с какво конкретно не си съгласен? Освен с Уикипедия де, за което по принцип си прав, но за целите на темата според мен е приемлива.

Верешелен е грубо казано сегашното произношение на "чувашкия дракон". Едно време е звучал по друг начин. Без да се вдълбочавам много по реконструкцията, ако змия (шелен) е звучала в прабългарския нещо около дилом с предното "д" собствено пабългарски преход от пратюркски "йъ", тоя дракон вероятно е бил нещо от сорта на верейелом/ вередилом/ верейелен/ вередилен. С протетичното в- от предния пост, но това в случая няма значение. Крайното "м" по принцип трябва да е "н", но явно има някакво влияние (вероятно в преводите), така че и двете можем да ги приемем за възможни (дилом/дилен "змия"). Тоест, ако календарът позволява да преведем "верениалем" като "дракон", това е приличен вариант. Обаче ако трябва да преведем само "верени" като дракон", тоя верешелен седи доста натегнато.

Началната съгласна "в" във верени спокойно може да е протетична, т. е. думата може да е без нея. Като "вечем", "верига" и т. н.

Ако е допустимо да не се дели верени-алем, не може ли да се потърси вариант с "верешелен"? https://en.wikipedia.org/wiki/Chuvash_dragon Извинявам се за чувашизма в темата, ама все пак...

Ще споделя някои мисли по методологията, въпреки че не съм много навърте в календарната проблематика. Следователно може и да звучат глупаво, но ще рискивам По-рано ставаше дума за минимизиране на грешката. Това по принцип е много добър подход, може би най-подходящия за постигане на максимална достоверност. Тъй като в тематиката всички може да грешат - и Именника, и другите исторически извори, трудно е да се стигне до истината чисто аналитично. Може да се подходи статистически. Тук обаче възниква въросът що е то грешка? Например може да се изгради хронология, която да почива върху най-малък брой допускания за хронологични грешки, след което да се търсят някакви етимологии на нейна база. При този подход обаче остава количествено неотчетена евентуална грешка в лингвистиката. А там също може да се трупа огромна грешка - преход от едни езици в други, от едни извори в други, неясно историческо развитие на фонетиката в доста обласи и т. н. Всичко това е потенциал за грешка, който трябва да се включи в методологията. Следователно, за да се достигне дадено ниво на достоверност, трябва да се минимизира не просто хронологичната грешка, а хронологично-езиковата грешка. Тоест, ако например хронологията закове верени на дракон, етимологията може да е пределно "свободна". Но ако хронологията допуска голяма свобода в тълкуването на верени, етимологиите трябва да са много строги, за да се държи общата достоветност на ниво. Същият баланс може да се търси и в глобален план - ако някои хронологично-езикови конструкции в именника се получават идеални, други могат да се оставят неясни. Важното е да се балансира нивото на достоверност. За съжаление нищо не е перфектно на този свят. Лингвистиката е пълна с неясни етимологии и без да става дума за такива засукани тематики.

Е, аз в случая съм само консуматор. Споделям впечатленията си от продукта.

На мен също не ми е много ясна тази страна на нещата. Извършва се някаква мащабна работа по календара, но кава е целта? Какъв резултат се очаква от тази работа? Струва ми се, че продуктът от цялата дейност трябва да е 1) исторически и 2) лингвистичен. Тоест 1) да се изясни произходът на календара и 2) да се изяснят етимологиите на термините. Ако дадена линия на хронологичен анализ не води до изясняване на някое от тези неща, значи тя не е продуктивна. Само по себе си изграждането на "правилна хронология" не може да бъде цел, защото хронологията може да бъде "правилна" само в контекста на лингвистиката. Ако не може да се върже с лингвистиката, значи не е правилна.

Алтернативно мнение: 1:33:45

Проучването е осъществено в рамките на научноизследователски проект „Епохина историята“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ с договор No КП-06-Н70/8 от 13.12.2022 г. https://annual.uni-sofia.bg/index.php/hist/issue/view/169/173 Епохи на историята – интегриране на генетичните методи в историческите изследвания Срок: 2022–2025 Ръководител: д-р Тодор Чобанов https://www.balkanstudies.bg/bg/nauchni-proekti.html

Може и да е имало материални частици. При това много тежки, следователно субсветлинни. Инфлатони.

Едно време се е разглеждал такъв цикличен модел с гравитационен колапс. Не мисля, че днес все още някой го подкрепя. Нашата вселена се разширява ускорено, все по-бързо и по-бързо. Ние вече не сме свързани гравитационно с най-отдалечените и части, понеже те се движат спрямо нас със свръхсветлинна скорост. Никога повече няма да се върнат обратно. Как е възникнало всичко? Как се е образувало това мехурче със свръхвисоки температури и плътности? Кой знае... Може би съществува някакво безкрайно "инфлатонно поле", което от време на време бълбуква и дава началото на нови и нови вселени. А може би не.

Хм. Самата теория гласи примерно следното: The Big Bang is a physical theory that describes how the universe expanded from an initial state of high density and temperature. https://en.wikipedia.org/wiki/Big_Bang Висока температура и висока плътност, това все пак означава пространство-време. Ако трябва да сме по-конкретни, ние не знаем почти нищо за периода преди инфлацията. А инфлацията, това е следното: Cosmic inflation is the hypothesis that the very early universe expanded exponentially fast. Distances between points doubled every 10-37 seconds; the expansion lasted at least 10-35 seconds, but its full duration is not certain. All of the mass-energy in all of the galaxies currently visible started in a sphere with a radius around 4 x 10-29 m then grew to a sphere with a radius around 0.9 m by the end of inflation. https://en.wikipedia.org/wiki/Cosmic_inflation Там някъде, в тези 4*10^-29 метра, се е гушила и нашата точица. С някакви конкретни координати. И това е само нашата Вселена. А какво е имало извън тези микромилиметри...

Няма още теория, която да описва кое как е създадено. Има модели, които описват процесите до определен момент в миналото, а в този момент някакво пространство-време все пак е имало. Точката, в която се намираме днес, съответства само на една точка в това пространство-време, а не на много или на всички. Оная точка също се трансформира само в нашата точка. Значи някакви координати все пак могат да се търсят. Друг е въпросът, че процесите не са линейни и такива прости сметки по скоростта спрямо реликтовото лъчение едва ли са много информативни.

То ли помъдряване, то ли оглупяване. Още не е ясно

Всичко е възможно. Както писах по-горе, тези неща не са ми ясни. Не мога да разбера какво искаш да кажеш. Според теб кои са компонентите, по които си приличаме, та да има и "други"? И какво изобщо означава "да си приличаме по компоненти"? Може би да имаме общ компонент, не знам. Ако е така, без съмнение имаме общ компонент. Лангобардите, както и повечето етноси, са генетически разнообразни. Голяма част са асимилирани местни. При тях има асимилирани славяни, има асимилирани балканци, има и асимилирани италианци, които са много близо до балканците. От друга страна средновековните българи също са близо до тези популации. Та близости всякакви...

Южняка има многобройни постове на тази тема във форума. Всички тези негови компонентни анализи и трактовки на ПСА. Аз принципно не ги коментирам, не са ми ясни. Казахстанските сармати също присъстват в моделите. При гърците май бяха повече, отколкото при нас - до 20%, ако не се лъжа. Сложни са нещата. Във всеки случай публикацията явно е дадена отдавна за печат, защото много от последните изследвания не са включени. Трябва актуализация. Защо да не е възможно?

Надушихте се вие с Южняка

Интересен щрих, който трябва да се отбележи. Една проба от Новинки плътно се приближава до 001 от Фоньод: Новинки - това са понтийските мигранти от края на седми и началото на осми век, които се мешат с местните по Волга и образуват ранните волжки българи. Тоест подобен славяно-балкански генетичен профил с паноно-аварски привкус е присъствал в "степната прародина" още преди задвижването на "снежните топки". Мьодлинг са де факто аваризирани славяни. Интересни миграции са се вихрили в онази епоха