Кухулин

Не разбирам за какви "вакуумни частици" става дума в статията. Не ми изглежда да имат предвид флуктуациите на полетата, нещо друго е, но не схващам какво. Това, което аз виждам в моите сметки, ме оставя раздвоен. Дали проблемът е предимно в КТП или в ОТО. Не знам. Също така не знам защо се набляга толкова на проблема с високите енергии и квантовата гравитация се обвързва най-вече с тях. Или поне в "общественото съзнание" картината е такава. Реално в инфлационните процеси ОТО също отива на достатъчно висока вакуумна плътност (примерно 10^100 джаула/м3) и разликата с КТП е десетина порядъка. А това са десет порядъка в най-високоенергийния планков спектър, който заема огромната част от интеграла, обаче никой никога не го е виждал и никога няма да го види. И нито на Казимир влияе, нито на нищо. Той спокойно може да се отреже от сметките със съответния кътоф и всичко си става тип-топ. КТП спокойно може да се справи с този проблем без никакви противоречия - нито теоретически, нито експериментални. Проблемът идва при ниските енергии, когато вакуумът се "разпада" и от гледна точка на ОТО направо си изчезва. Плътността я няма вече и това е. А КТП я "вижда". Значи квантовата гравитация трябва да обясни преди всичко защо се получава така на ниските енергии - нещо крие ли я тази плътност от ОТО, гравитацията ли се деформира, какво се случва. А това, дето на високите енергии не излизали сметките - бял кахър... Впрочем, ако ти се занимава, пробвай да сметнеш енергийната плътност на вакуума тук и сега, ползвайки последните данни от DESI. На мен нещо ми излиза брутално различна от крайните галактики (т. е. в миналото). И човек може да се зачуди - а Вселената в крайна сметка хомогенна ли е, дали нещо не се чупи и в тази част... Впрочем, тук излиза много интересен въпрос - отразяват ли се гравитационните вълни, можем ли да наблюдаваме евентуално някакви такива неща, ако се случват... Но това е за по-нататък

И не излизат. Възпроизведохме в ръчен режим вакуумната катастрофа

Струва ми се, че съм поел по съвсем грешна линя на разсъждение. Вместо да търсим деформации, разкъсване на кварки и конфайнмънт, реалният механизъм за трансформиране на енергиите всъщност е далеч по-прост. Разпадане на вакуума. Увеличаване на ламбда => критични стойности на енергийната плътност => разпадане на вакуума => много нова материя + ниска ламбда. Всъщност самата космическа инфлация е процесът, при който тъмната енергия се превръща в нормална енергия. Или може би един от процесите - засега. Обаче сметките не са много прости. Предстоят

Според мен описва базовия пространствен ефект. А освен него има и други ефекти. Ето картината, която съм си съставил засега (може да не е съвсем коректна и със сигурност не е пълна): Енергийната плътност на вакуума (космологичната константа) се вдига на квадрат от Хъбъловата константа (това е стандартна схема в ОТО). При високи енергии се появявал компонент в 6-та степен и водел до инфлация. 4-тата степен, за която ме пързаляше Клод, изчезвала някъде по уравненията: Running vacuum in QFT in FLRW spacetime: the dynamics of rho_vac(H) from the quantized matter fields (това rho_vac(H) аз го писах, че излиза грозно) https://link.springer.com/article/10.1140/epjc/s10052-023-11772-9 Значи вдига се вакуумната енергия и докато стигне тези десетки порядъци на H за "разкъсването", става някаква невъобразима. Но... Cosmological constant, fine structure constant and beyond https://link.springer.com/article/10.1140/epjc/s10052-016-4581-z Вакуумната енергия е обратнопропорционална на 6-та степен от константата на фината структура алфа. Тоест ако Хъбъловата константа се вдигне десет пъти, алфа ще падне наполовина (в енергийната зона H^2). Електромагнитните сили просто ще се стопят, независимо от "пространствения фактор".

Собствено този кратък интервал ни интересува нас - възможно ли е при въпросните процеси на леки деформации да се извършва работа. Тоест някакво количество енергия да преминава от "тъмно състояние" в обичайните форми. Сега задълбах в тази динамична ламбда и гугъла ми даде интересен резултат. В ОТОвските уравнения променливата ламбда се компенсирала от променлива гравитационна константа Което директно води до горната промяна в гравитационната енергия, даже по класическите формули. А освен това има един интересен детайл: Това е от гугълския изкуствен идиот. Ще се рови...

Честито Рождество! Надявам се скромните ни интелектуални гимнастики да влияят благоприятно върху кондицията. Поне при мен е така Съгласен съм с цялата ти постановка, доколкото описва базовия пространствен ефект. Ще коментирам принципно някои точки. Това уравнение може да се реши по отношение на радиуса, т. е. размерът на системата зависи от ламбда. Наистина, при днешните стойности влиянието е пренебрежимо. Така е, що се отнася до днешната космологична константа. Но по време на инфлацията всичко се е разкъсало, въпреки че w е било малко над -1. Тогава ламбда се е различавала с много десетки порядъци, ако изобщо ОТО е имала познатия ни вид. А и по принцип на мен хич не ми е ясно как може такава променлива ламбда да се впише в стандартните уравнения на ОТО. Това си е нормално де - на мен маса неща не са ми ясни... Този модел би описал процесите сравнително точно, ако отчитаме промените в енергията на свързване. Тоест нейната зависимост от радуиса. При раздалечаване на телата космологичното ускорение се вдига по FLRW, а енергията на свързване пада. Двете величини се срещат някъде и настъпва разрив. За съжаление на мен не ми е ясно как се променя гравитационната енергия в условията на такава метрика и изобщо съществува ли таква величина според ОТО. Не съм сигурен дали изобщо на някой му е ясно как се променя енергията на електромагнитните връзки в такива условия. Някакво първо приближение е релативистката корекция в електромагнитното взаимодействие (и в частност на кулоновото привличане от нашата постановка) . Но тук ще се насложат още сума ефекти - червено космологично отместване, променлива енергия на вакуума и т. н. Във всеки случай това, което на мен ми се струва сигурно, е следното: различните енергии на свързване падат по различен начин при фантомното разширение на пространството. Тоест енергийният баланс се изменя. И най-вероятно в полза на гравитацията. Което обаче може би не се отнася до гравитационните вълни, но това е друга тема... Значи, ако имаме две масивни тела в покой с противоположни електрически заряди, можем да подберем параметрите така, че гравитационната енергия на системата да е равна на електромагнитната енергия. Ако при тези условия константата на Хъбъл започне да се вдига, двата типа енергии на свързване ще падат по различен начин. Балансът ще се измества.

Хм. Тука интуицията може и да не свърши много работа. Клод нещо ме жабурка, че вакуумната енергия расте с четвърта степен от константата на Хъбъл. Вакуумна катастрофа на четвърта степен Значи ако кътофа се увеличава, стойността на интеграла намалява. 2:09 PM Не, обратното - ако cutoff-ът се увеличава, стойността на интеграла расте! Припомняне на интеграла: Вакуумната енергийна плътност е: ρ_vac ~ ∫₀^Λ ω² · (ħω/2) dω ~ ∫₀^Λ ω³ dω ~ Λ⁴ където Λ е cutoff-ът. При увеличаване на Λ: Λ → 2Λ ⇒ ρ_vac → (2Λ)⁴ = 16·ρ_vac Енергията расте много бързо (на четвърта степен)! При растящо H в сценария с фантомна енергия: Ако приемем, че cutoff-ът е свързан с хоризонта: Λ(t) ~ H(t) тогава когато H расте (при ε = -0.15): Cutoff-ът Λ ~ H расте Вакуумната енергия ρ_vac ~ Λ⁴ ~ H⁴ расте много бързо Енергията на квантовите флуктуации експлодира Физическа картина: По-висок cutoff означава, че включваме повече високоенергийни модове във вакуума, което: Увеличава общата вакуумна енергия Усилва квантовите флуктуации Модифицира ефективните константи на взаимодействие (като α) Близо до Big Rip: H → ∞ ⇒ Λ → ∞ ⇒ ρ_vac → ∞ Това е една от причините всичко да се разкъсва - вакуумната енергия става безкрайна! Уточних ли объркването?

Това, което описваш, е последната фаза на процеса. Разширението на дадена дистанция надхвърля светлинната скорост и взаимодействията пропадат. При инфлацията това може да е била единствената фаза, кой знае. Обаче ако приемем, че в някаква област константата на Хъбъл плавно се увеличава, деформациите във взаимодействията ще започнат много по-рано. Интерес представлява именно динамиката на този процес, да речем как се изменя във времето силата на привличане между два електрически заряда. Имаме положителна и отрицателна плоча на дистанция Д. Между тях стои изолираща пружина. Пружината се е свила под силата на привличане и системата е в равновесие. Константата на Хъбъл плавно нараства. Според теб как ще изглежда графиката на Д от времето, чисто интуитивно?

Според теб какъв е механизмът, по който се разкъсват електромагнитните връзки? Това е доста важно, ако искаме да си представим процеса коректно. Дали става дума за червено отместване на виртуалните фотони?

Предварителните резултати от DESI показват, че тъмната енергия е с променливо уравнение на състоянието. При голямо червено отместване е значително под -1. При нулево отместване е над -1. Ако това се окаже вярно, явно нещо се случва. Не ще да е просто "свойство на пространството".

Хмммм. Клод избухна много лошо, докато си пия кафето... Как точно нарушава причинността? 7:50 AM Отличен въпрос! Нарушаването на причинността при фантомната енергия е свързано с няколко взаимосвързани проблема: 1. Проблемът със скоростта на звука При фантомна енергия скоростта на звука (скоростта на разпространение на смущения) може да стане по-голяма от скоростта на светлината или дори мнима (изразена с комплексно число). Това се вижда от формулата: c_s² = dp/dρ При w < -1 и определени условия, това може да даде c_s² > c² или c_s² < 0, което означава или свръхсветлинно разпространение, или нестабилност. 2. Затворени времеви криви Фантомната енергия с w < -1 може да доведе до образуване на затворени времеви криви (closed timelike curves) в пространство-времето. Това са траектории, по които обект може теоретично да се върне в собственото си минало - класическият парадокс на пътуването във времето. 3. Квантова нестабилност На квантово ниво, скаларното поле с отрицателна кинетична енергия (каквото се използва за моделиране на фантомна енергия) има нестабилен вакуум. Това означава, че могат спонтанно да се създават частици с произволно голяма енергия, което нарушава запазването на енергията и създава каузални парадокси. 4. Проблемът с Коши данните В общата теория на относителността, началните условия (Коши данни) трябва да определят еднозначно бъдещата еволюция на системата. При фантомна енергия това може да се наруши - бъдещето престава да бъде еднозначно определено от миналото. Затова повечето физици смятат фантомната енергия за нефизична - математически интересна, но вероятно несъществуваща в природата. Тук изникват толкова много въпроси, че не знам откъде да започна.

Напълно неправдоподобен и не се среща никъде И на Дибо Открий Д-то. Обратният преход на пред-пратюркско ниво не отменя по никакъв начин въпросния преход на пост-пратюркско ниво.

Ние не знаем нито в кой момент са записани думите, нито в кой момент се е случил фонетичният преход. Старата и новата форма могат да съществуват едновременно в някакъв отрязък време. Иначе цялата схема е съвсем груба, тя естествено може да се изпипа много по-прецизно етимологически. Въпросът е, както стана дума по-рано, какви грешки са приемливи в езиковата част. Ако "дракон" е закована семантика, значи много големи грешки са приемливи. Трябва да се нагоди до "дракон".

В средновековния текст присъства "верени алем". Като работна хипотеза разглеждаме евентуално родство между този запис и съвременната чувашка форма "верешелен". Тази форма едно време е звучала примерно верийелен/ веределен плюс-минус качество на гласни и съгласни. Може би вередилом, но ме съмнява тази крайна съгласна -м да е етимологична. По-скоро някакъв шум при превода заради околните числителни суфикси.

Anna Dybo, Bulgars and Slavs: Phonetic Features in Early Loanwords Знам, че не ти е любимка, но това имам в момента.

Нямам източник, в момента импровизираме на тема "лингвистика" по форумно, така да се каже. Някой ден СУ като роди велик лингвист-прабългарист, може да подхване темата Всъщност, трябва да потърсим из публикациите на уважаемия проф. Добрев, може би там въпросът с драконите е засегнат.

Ам, това е "закономерен преход", доколкото в прабългарския може да се използват такива думи Виж дохъторъ "възглавница".

Не бих казал, че лично моите писаници са някаква "висока наука", но нещо общо с лингвистиката все пак имат. Теб какво те притеснява, с какво конкретно не си съгласен? Освен с Уикипедия де, за което по принцип си прав, но за целите на темата според мен е приемлива.

Верешелен е грубо казано сегашното произношение на "чувашкия дракон". Едно време е звучал по друг начин. Без да се вдълбочавам много по реконструкцията, ако змия (шелен) е звучала в прабългарския нещо около дилом с предното "д" собствено пабългарски преход от пратюркски "йъ", тоя дракон вероятно е бил нещо от сорта на верейелом/ вередилом/ верейелен/ вередилен. С протетичното в- от предния пост, но това в случая няма значение. Крайното "м" по принцип трябва да е "н", но явно има някакво влияние (вероятно в преводите), така че и двете можем да ги приемем за възможни (дилом/дилен "змия"). Тоест, ако календарът позволява да преведем "верениалем" като "дракон", това е приличен вариант. Обаче ако трябва да преведем само "верени" като дракон", тоя верешелен седи доста натегнато.

Началната съгласна "в" във верени спокойно може да е протетична, т. е. думата може да е без нея. Като "вечем", "верига" и т. н.

Ако е допустимо да не се дели верени-алем, не може ли да се потърси вариант с "верешелен"? https://en.wikipedia.org/wiki/Chuvash_dragon Извинявам се за чувашизма в темата, ама все пак...

Ще споделя някои мисли по методологията, въпреки че не съм много навърте в календарната проблематика. Следователно може и да звучат глупаво, но ще рискивам По-рано ставаше дума за минимизиране на грешката. Това по принцип е много добър подход, може би най-подходящия за постигане на максимална достоверност. Тъй като в тематиката всички може да грешат - и Именника, и другите исторически извори, трудно е да се стигне до истината чисто аналитично. Може да се подходи статистически. Тук обаче възниква въросът що е то грешка? Например може да се изгради хронология, която да почива върху най-малък брой допускания за хронологични грешки, след което да се търсят някакви етимологии на нейна база. При този подход обаче остава количествено неотчетена евентуална грешка в лингвистиката. А там също може да се трупа огромна грешка - преход от едни езици в други, от едни извори в други, неясно историческо развитие на фонетиката в доста обласи и т. н. Всичко това е потенциал за грешка, който трябва да се включи в методологията. Следователно, за да се достигне дадено ниво на достоверност, трябва да се минимизира не просто хронологичната грешка, а хронологично-езиковата грешка. Тоест, ако например хронологията закове верени на дракон, етимологията може да е пределно "свободна". Но ако хронологията допуска голяма свобода в тълкуването на верени, етимологиите трябва да са много строги, за да се държи общата достоветност на ниво. Същият баланс може да се търси и в глобален план - ако някои хронологично-езикови конструкции в именника се получават идеални, други могат да се оставят неясни. Важното е да се балансира нивото на достоверност. За съжаление нищо не е перфектно на този свят. Лингвистиката е пълна с неясни етимологии и без да става дума за такива засукани тематики.

Е, аз в случая съм само консуматор. Споделям впечатленията си от продукта.

На мен също не ми е много ясна тази страна на нещата. Извършва се някаква мащабна работа по календара, но кава е целта? Какъв резултат се очаква от тази работа? Струва ми се, че продуктът от цялата дейност трябва да е 1) исторически и 2) лингвистичен. Тоест 1) да се изясни произходът на календара и 2) да се изяснят етимологиите на термините. Ако дадена линия на хронологичен анализ не води до изясняване на някое от тези неща, значи тя не е продуктивна. Само по себе си изграждането на "правилна хронология" не може да бъде цел, защото хронологията може да бъде "правилна" само в контекста на лингвистиката. Ако не може да се върже с лингвистиката, значи не е правилна.

Алтернативно мнение: 1:33:45