Кухулин

Хм. Чак пълно... По кой точно механизъм ще се напълни?

Тъй като по уравненията никъде не излиза ограничение за цял електрон, нека да разгледаме и друг модел. Който впрочем има доста интересни следствия. Може би електронното поле има нулеви колебания в много широк спектър честоти, далеч над масата на електрона в покой. Тъй като енергията на тези колебания е голяма, животът им е много кратък. За този кратък живот успяват да родят електрон-позитронна двойка, която обаче няма време да се раздели на комптънова дистанция и анихилира веднага. Ако енергията на нулевия осцилатор е много голяма, скоростта на електрона и на позитрона също ще е много голяма, но пък времето ще е още по-кратко и пак не успяват да се разделят достатъчно. Сметките просто не излизат с голям запас. И всичко това по Хайзенберг, без фрапиращи противоречия в конкретната схема. Нещата обаче се променят, ако започнем да усложняваме структурата на пространството. Вариант едно. Имаме много сериозен параметър на Хъбъл. Нулевото колебание ражда електрон и позитрон, а в следващия момент дистанцията между тях вече надвишава значително комптъновите дължини. Няма анихилация и виртуалните частици стават реални. Може би нещо такова се е случило по време на инфлацията. Вариант две. Имаме много криво пространство. Частиците се раждат, но в рамките на делта-Т пространството така ги увлича, че не могат да анихилират обратно. Връзката между тях се разпада. Превръщат се в реални електрони и позитрони. Може би нещо такова се случва при свръхмалките черни дупки и лъчението на Хокинг почва да генерира тежки частици. Вариант три. Нулевото колебание ражда електрон и позитрон, но пространството между тях на свой ред осцилира в значителен диапазон. Квантовата гравитация също изпитва нулеви колебания при високи енергии и съответното делта-Т от планков порядък. Какво се случва там един Бог знае... Пишем всичко на сметката на гравитацията. И на пространствените заигравки като цяло

Е, да, но в тази формула честотата на осцилатора може да е много висока.

Нулевите флуктуации по принцип може да са доста енергийни, някои ги смятат чак до планков мащаб. Но животът им е кратък. Имаше там някаква врътка - тахионни фотони, други неща. Трябва да се разучи

Не само космическия хоризонт, а всякакви топологични особености. Особено в ранната вселена и в разните инфлационни процеси.

А с прекалено големи енергии за релативисткото съотношение?

Тази година няма да има. Миналата беше много силно Иначе аз тоя събор не го пропускам от двайсет години вече, та да не са и повече... Даже по едно време си поръчах тъпан, ама после се отказах, че трябва много да се учи

А какво се случва с тези смущения, ако постепенно свалим силата на полето до нула?

Зарязал съм ги. Аз подозирам, че за да се появи това "най-интересно" (кремациите), ще трбява много работа и много сметки. Дай боже някой да ги направи. Южняка може, но дали ще иска... и дали ще му позволят...

Не знам какво са мерили, но надали са променили една от фундаменталните константи.

Виртуалните частици се явяват при взаимодействието между реални частици, например около атомните ядра. Но не се явяват само там. Явяват се дори при липса на реални частици, в пълен вакуум. Научният термин е "нулеви колебания на квантовите полета" или нещо подобно (zero-point quantum fluctuations). Самите полета също могат да имат "нулева енергия", при това значителна. Такова е полето на Хигс. Съответно има процеси, при които цялата тази галимация се разпада. https://ru.wikipedia.org/wiki/Ложный_вакуум#Распад Колкото до скоростта на светлината, тя е фундаментална константа. Но връзките между маса и енергия при виртуалните частици са други, не като при реалните.

Съгласен съм, интересна е.

Безкрайна е в бъдещето, защото вакуумът започва да се разпада точково чрез тунелиране. Не се разпада по цялото пространство едновременно. А околните точки "бягат" по-бързо от фронта на разпадането. Нещата са по-сложни, но грубо казано резултатът е множество "региони", навързани един с друг. Инфлацията ражда инфлация. Фрактално пространство. А за миналото - ние не знаем какво е миналото извън нашето локално мехурче. Може да са много региони (заради Антропния принцип), а може да са още повече. Но дали са безкрайно много? Струва ми се, че някой някога е доказал принципното наличие на начало. Имаше някаква такава врътка. В колайдерите получават все по-големи плътности, но това са реални частици. Това е принципно различна плътност от енергията на вакуума, т. е. на празното пространство. Там, където няма никакви реални частици. Тази енергия от своя страна е достатъчно сложна - виртуални частици и други неща. Ние засега можем много слабо да експериментираме с нея - примерно чрез ефекта на Казимир. И то в нашите съвсем скромни мащаби, далеч от космологичните процеси (космологичен ефект на Казимир). Тепърва има да се действа в тази посока.

По принцип е така, но тук следва да уточним нещата. Ако се е случила инфлация, тя е безкрайна в бъдещето и неясно колко крайна в миналото. Но вероятността да е безкрайна в миналото не е голяма. Във всеки случай вероятността да е започнала така наречените "10^-35 секунди след Големия взрив" или нещо подобно е околонулева. Затова вече се появява алтернативна терминология, в която под "Голям взрив" визират момента след приключване на инфлацията. Там се появяват познатите ни частици и изобщо картината е сходна с това, което са си представяли навремето. А преди това нещата са сложни. Ако не се е случила инфлация от горния вид, може да се е случил сблъсък на брани и изобщо неща от Струнната теория с нейните ландшафти и микроизмерения, в които пак отиваме при многото "региони". А ако не се е случило нито едното, нито другото, не е ясно какво се е случило, защото Антропният принцип никъде не е изчезнал. Според теб защо нашият "регион" е така настроен, че позволява съществуването на живот?

Е, добре. Значи ще ги наричаме "региони". А къде са разположени другите региони?

И това го писахме по-рано в темата. Класическият гръцки образ е познат на публиката и тя е свикнала с него (300 и т. н). Бронзовият образ е почти непознат и си е риск как ще се приеме в продукцията. Как ще се съчетае с батман Същата работа с тия рицари в гората - така усеща Нолан вкусовете на зрителя. По парите ще познаем дали е отгатнал. Като при всеки ограничен бюджет, за да добавиш едни пари някъде, трябва да ги вземеш от другаде. При това от цялата операция трябва да се увеличат приходите, иначе няма смисъл да рискиваш. А пък ако трябва да задълбаваме по-дълбоко - кой знае на тия костюми колко фирми са се наредили, колко дизайнери, колко комисионни са платени... И ти искаш за някаква неясна полза (а може би вреда) цялата система да се разбишка. Това си е бизнес като всеки бизнес, с хиляди тънкости и взаимовръзки.

Разбира се, така е. Само че тези европейски зрители не могат да осигурят стотици милиони боксофис по кината. Теглят торенти, гледат стриймове и прочее. Относно Одисей разправят, че и преводът, по който работи Нолан, не бил много читав.

Каква разлика имаш предвид между "вселена" и "регион"? Възможно е да са съществували някакви свръхтежки Хигс бозони. Самите частици едва ли скоро ще ги открием заради голямата маса, но бъдещите изследвания на реликтовите гравитационни вълни ще ни кажат повече. https://ru.wikipedia.org/wiki/Инфлатон

Ти си разсъждаваш от някакви твои позиции, които от доста време не са актуални. Не само в киното, никъде не са актуални. Такъв вид качество не е търсен продукт. Нито в киното, нито в автомобилостроенето, нито в науката, никъде. Това е положението.

Аз разбира се хиперболизирам, но светът се променя, Евристей. 2004 е било едно, днес е друго. В Америка се случват страшни неща, които през 2004 г. биха изглеждали като лошо фентъзи. Нолан може да не го разстрелят на площада, но могат да го канселират, да го изнасилят негрите, да го осъдят гейовете и т. н. Могат да открият снимки с Епстийн Нужно ли му е това на Нолан, нужно ли им е на продуцентите, на инвеститорите...

Та да си довърша приказката. Балонът се раздува и всички точки се отдалечават една от друга. Няма епицентър. Обаче някога, когато балонът е бил едно увиснало балонче, рязкото надуване не е отдалечавало всички точки равномерно. Налягането първо се е вдигнало около дупката с маркуча и е разбишкало околните точки, а след това ударната вълна е стигнала до останалите зони. Дали подобна аналогия има място в космологичните модели? Може и да има. Тъмна история е разпадането на вакуума.

Защото европейците са третостепенен фактор, при това сам по себе си фрагментиран. Другата голяма група (освен китайските младежи) са американските младежи. Тях също не ги вълнуват микенците, но ги вълнува батман. Сега, ако питаш защо тогава не направи чист батман - защото чистият комиксов жанр е в криза. Трябват нови творчески решения. Навремето, когато не беше в криза, Нолан направи чист батман и може да погледнеш какъв беше резултатът Всичко това е така, но въпросните девиации не са присъщи само на оскарите или на Холивуд, а на цялото американско общество. На целевата му аудитория. Ще пусне Елена синеока с руси коси и утре някой изтрещял геймър ще го гръмне на площада с АР-15. По-добре да си върже гащите.

Няма епицентър, така е. Всички точки се отдалечават една спрямо друга. Но център и епицентър са различни неща. Една структура може да има геометричен център, център на тежестта и други специфични точки, въпреки че всяка точка се отдалечава спрямо другите. Освен това всяка точка може да се отдалечава спрямо другите с различна скорост и с различно ускорение. Тези скорости и ускорения могат сами по себе си да образуват структура. Науката тепърва почва да изучава тези неща - как е еволюирала самата тъкан на пространството, как се е променял вакуумът. Колкото до въпроса какво е отношението между "цялото пространство тогава" и "цялата Вселена", това зависи от модела, по който са се случили нещата. Ние не знаем какъв е правилният модел, какво се е случило. Засега можем само да предполагаме. А предположенията ни водат до съществуването на други вселени, най-вероятно огромно количество. Може например тези вселени да са разположени "паралелно" една на друга по протежението на други измерения. Като бисквити в пакетче А може в нашите си четири измерения да има други вселени, просто много отдалечени една от друга. Далеч отвъд нашия "космологичен хоризонт" и отвъд нашата "първоначална точица". Изобщо, не е много ясно какво точно е "първоначалното" - инфлацията ли, рихийтинга ли... Може инфлацията (бясното разширение на пространството) да е "нормалното" състояние на нещата, а нашата малка първоначална точица да е локална зона в това безкрайно инфлационно пространство, която спира да се разширява толкова бясно и образува горе-долу стабилна вселена. Изобщо, мамата си трака...

А къде са разположени другите вселени? Тогава е нямало кварки и глуони. Те се образуват след инфлацията, по време на така наречения рихийтинг. Инфлатонното поле се разпада и напомпва другите квантови полета - кваркови, глуонни...