Кухулин

Искаха и двама свидетели, но както и да е. По принцип чужденците могат да се асимилират, а могат и да не се асимилират. Човек може да е съвсем лоялен гражданин на България и без да е член на българската нация. Виж, дали може да е член на нацията, ако майчиният му език не е български - това е тънък въпрос. Така е, но до внуците има много време. Това не е проблем на нацията, а на държавата. Институциите са европейски и нацията няма нищо общо тук. Разбира се, този проблем може до известна степен да се реши с института на гражданството, но в такъв случай не трябва да се учудваш, че на никой не му пука. За добро или лошо на този етап лоялността е национална, а не гражданска. Тези хора не изчезват, просто не искат да живеят в тази държава. Един мощен национален проект ще спечели отново тяхната лоялност, където и да са. И ще раждат, и ще помагат. А може децата им да се върнат.

Аз така и не успях да сваля тези сборници със статиите, обаче имам някакви смътни спомени, че едно време Живко Войников размахваше разни етимологии именно от тохарски А и Б. Или пък да се бъркам и да е бил някой друг. Не знам...

Това, че нацията се топи и ще изчезне, е много лошо. Обаче не е достатъчно лошо, че на някаква значима група да и пука. Като изчезне - изчезне. И без това полза от нея никаква. Да не говорим, че отвсякъде ни облъчват колко лошо нещо е национализмът. И действително в момента няма национален проект, заради който си струва да спасяваме нацията. А перспективата за бъдещи проекти малко трудно се осъзнава на масово ниво. Второ. Мерките, които обсъждате тук са много странни. Да идват тук чужденци и да работят, за да спасим нацията. Ами те тези чужденци не са част от българската нация. Това не е Франция. Толкова, колкото ще я спасят циганите, толкова ще я спасят и чужденците. Те ще си седят тук, а българската нация ще изчезне. Трето. Хората, които напускат България, не стават по-малко българи. Те си остават членове на българската нация. Високи, ниски заплати - кръвта вода не става. Като теглим чертата, основният проблем в националната (!) демография е ниската плодовитост (TFR). А с това никой не знае как да се бори. Съществува мнение, че с появата на силен национален проект TFR ще се качи. Аз също мисля така, но доколкото съм разглеждал въпроса, не могат да се дадат 100% теоретични гаранции. Във всеки случай, както писах и в другата тема, една война може да раздвижи нещата. Тъй че не е зле първо да се формулира правилно проблемът, а после да се търсят решения. Ние нацията ли искаме да спасяваме, държавата ли, икономиката ли, или просто искаме да има повече народ на тази територия.

В случая не е толкова важно какво има в картофите, а откъде знаем, че е ял само картофи и откъде знаем, че е бил здрав после. И дори да е така, какво отношение има това към статистиката. Виж по-горе дискусията за венецианския дож и оня китаец, дето ял 250 години само марули. И баба Гинка, дето пушила 80 години, а нищо и нямало.

Еми тя енергията си е енергия, само формата се изменя.

Навремето бяха много модерни някакви, дето се хранеха със слънчева енергия. И на тях нищо им нямаше. Седяха като минзухари по цял ден и махаха с длани. Май по една чаша вода пиеха. А на тетевенския Кордел хижаря даже я зареждаше с енергия в пластмасови бутилки под една пирамида. И увиваше бутилките в станиол, да не бяга енергията. И на него нищо му нямаше. Дай Боже още да му няма

За иранската хипотеза не ти трябва генетика. Този компонент (степен бронз + БМАК) е навсякъде из степта. Вероятността да го няма при нас е някъде около нулата. Освен ако прабългарите не се окажат някакви свръхчисти алани, ама надали. Или пък ония митични протоарии, дето всички пишат за тях, ама никой не ги е виждал

Отваряш Уикито и четеш: "tribal confederation of nomadic peoples". Отваряш моя линк от първата страница и четеш как шанюй Маодун се хвали с народите, дето ги е покорил, и как те всички вече били хунну. Томата го прочете и му направи впечатление, а ти се пулиш. Чукаш на Full Text и гледаш на воля - миксове, диаграми, какво ли не. Тия неща ги пишем вече два месеца в сто теми. Чак модовете почнаха да трият, защото всичко се задръсти. Само ти не разбра. И то не е едно изследване, много са. Маса хунну са изследвани - всичките от кол и въже. Един с един няма еднакви, дето се вика. Включително и няколко чисти сармата. Ама чисти та чисти. Човек, казах ти в другата тема да си опресниш знанията. Дадох ти линк към анализите на Атом. Ти се фръцна и нищо не прочете. Оня хунски елит, дето ти го постнах погребан с коня в Унгария, е по-дръпнат и от на Мостич статуята. Монгол та монгол. Или както правилно забеляза уважаемият sir - много близо до ескимосите

Не знам да се гордея ли, да се срамувам ли, че стигам до същия извод

Те са си там, никъде няма да ходят. Пиринска Македония си е българска. В Кърджали като има турци, защо в Сандански да няма македонци. Разбира се, само при условие, че отсреща направят хубави отстъпки по този повод. А ако някой реши да създава проблеми на тая основа - прилагат се съответните дисциплинарни мерки. Чудните приключения на западната демокрация в балкански условия

Еми ще се спазарят двете държави, нали затова се водят преговори. Българи ли ще са, македонци ли ще са. Или там кой както се определи, нали сега е модерно. Подписват съответните гаранции за териториална цялост и т. н. Гърците нямат ли такъв казус? Нека да си пишат каквото искат, стига да е след 19 век. Нали затова са я въвели тая глупост със синтактичния пълен член, да не се дели езикът.

Навремето една журналистка снима документалка, че химнът на Странджа е бивш еничарски марш. А лично аз имам следния случай: пускам на един сръбски купон "Дельо хайдутин" от диска в колата и тия ме питат защо им пускам турско

Тук се връщаме пак към разговора ни с dora. Аз виждам нещата по следния начин: 1) Българската нация и македонската нация са две отделни нации с общ корен. Разделят се исторически след провалените борби за национално обединение, но ключовият момент е Илинденско-Преображенското въстание. 2) И двете нации са построени по германския модел, т. е. хората във всяка една от тях са обединени от общ език и обща история. От 1) и 2) директно следва, че македонският език е различен от българския език и македонската история е различна от българската история. Следователно, когато синхронизираме двата исторически разказа, трябва да наблягаме на общия корен и да оставим по-късната част да си се различава. Къде е този общ корен? Намира се в историята на Паисий Хилендарски. Това е разказът, върху който се гради общата част на "българо-македонската" нация. Трябва примерно до началото на 19 век всичко да е гладко и изпипано от двете страни, след това там регионални специфики и прочее, а от края на 19 век различни разкази - кой каквото иска да си пише. Това е схемата, която ще сведе напрежението до минимум. Няма да изчезне, но ще е напълно приемливо. И вече в тези общи рамки самият 19 век може да се различава в някаква степен. Ние, ако решим, да се гордеем много с Екзархията, те да я недолюбват, това няма чак толкова голямо значение за отношението между двете нации. Може да има някаква роля, дето викаш ти, във вътрешнонационален план.

Аз малко се губя в тази историко-политическа дискусия - не ми е много ясно нито какви са тезите, нито каква е целта. Определени факти са ясни и безспорни, но каква е ролята им в общата картина... Да оставим настрана въпроса дали създаването на българската нация е чисто българско дело. Какво означава обаче това "огромна победа на целия народ"? Огромно достижение без съмнение, но победа... Ако националното самосъзнание и Екзархията са победа, какво е тогава Илинденското въстание? Афтърпарти ли, що ли... Това ли ще им обясняваме на македонците - че след невероятната обща победа едната част от победителите гледа как аскера гази другата... Не знам, не разбирам много от политика и може би за щастие.

Окей, ще медитирам върху този интердисциплинарен подход.

Като оставим настрана "фонетиката" по същество, как ще коментираш мнението на иранистите? The name Bukhara may be derived either from a Sogdian word *βuxārak, whence Old Turkish Buqaraq, meaning “fortunate place” (cf. Christian So. fwxʾr) or, less likely, from a local form of vihāra, a Buddhist monastery (see buddhism ii). Naršaḵī seems to favor the former, citing an Arabic word fāḵera with the same meaning, whereas Jovaynī (I, p. 76; tr. p. 98) supports the derivation from vihāra. The name is spelled pwxʾr in a Sogdian manuscript in Sogdian script of uncertain date (Henning, 1940, pp. 8-9). https://iranicaonline.org/articles/bukhara-i Какво ли не пишат хората.

Чакаме, чакаме... Вече всички се изследваха, само ние чакаме. Във всеки случай и хуни, и авари, и унгарци имат хунну елементи. Пък при нас може тохарски да излязат... усуни някакви... https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2022.01.19.476915v1

Тука е някъде, сега ще ме караш да ровя в прахоляка Иначе какво да кажа - всичко това е хубаво, така е, разказите трябва да се изменят към съвместимост и т. н. Обаче в същото време трябва да са функционални и във вътрешен план - да дават достатъчен емоционален заряд за подхранване на лоялността. Сложна задача. А нямаше да е толкова сложна, ако всички бяхме станали европейци

Не знам каква е тази моя теза, обаче ако има нещо сигурно, то е, че хунну не е народност. Аз нямам аргументи в полза на тохарския произход. Според мен (част от) прабългарите са говорили на тюркски език, но това не е за тази тема, а може би не е и за този форум. Тук в момента има точно двама души, които разбират материала, и нито един от тях още не се е разписал в темата.

Добре, как предлагаш да се измени националният разказ в този пункт? На децата да се обясни, че социално-икономическите и политическите процеси са кристализирали в някаква църковна институция, която после какво? Е реформирана от руската армия наред с всичко останало и се губи в историята. И това да ни служи за пътеводна звезда, а не Хаджи Димитър, дето го ближе самодивата. Хм, не съм социален антрополог, обаче ми звучи съмнително.

И СССР

Това съждение щеше да е по-убедително, ако Украйна вече не беше изгубила Крим. Териториалната и цялост е минало. А ако го поставиш в световен контекст - Ирак, Сирия, кюрдите, Афганистан - то около ангажиментите на тези свръхсили възникват въпроси.

Всеки гледа нещата от своята камбанария - аристократът иска едно, селянинът - друго. Но универсалният мотив навсякъде, не само у нас, е адекватното представителство във властта на съответното ниво. Най-общо хората са се замогнали и искат да се разпореждат с бъдещето си, както преценят. Конкретно у нас това е следствие най-вече от животновъдството. Добре, съгласен съм. Но това не променя факта, че борбата ни е неуспешна. Постижения има, много работа е свършена, обаче в крайна сметка без решаваща помощ отвън нищо не става. По същество се пита следното: ако никога нищо не сме успели да финализираме със собствени сили, откъде знаем, че днес ще успеем. Оптимизмът е хубаво нещо, но и реализмът не е лош. Разумно е да се търси помощ отвън.

Донякъде си прав, защото днес ядрените арсенали вероятно са в историческия си минимум. Обаче може още малко да се почака, да се изпипа противоракетната отбрана. В крайна сметка не е толкова важно кой ще победи, по-важно е да ограничим мазаляка

На теория звучи добре, но липсва практика. Може би някой ден, с достатъчно надеждна ПРО, но не сега.