Кухулин
Потребител-
Брой отговори
5138 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
15
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кухулин
-
А имаме ли основания за такова предположение?
-
Дай боже!
-
Звучи добре. Нещо подобно имаше преди време в Сърбия. Дай боже да мине толкова успешно и у нас
-
Не съм запознат.
-
По принцип с достатъчно бой всичко се постига. Но времената са сложни - кой ще бие, кой ще търпи, колко дълго ще трае ефектът... На запад всички тези неща са ги минало много отдавна, когато времената не са били толкова сложни. А понеже боят е бил брутален, ценностите са залегнали дълбоко. Струва си да забавим процеса, защото във всеки един момент може да настъпи смяна на парадигмата. Не се знае кой кого и как...
-
Далеч е, защото езиците се променят във времето. PIE, това е да речем думата преди пет хиляди години. Старобългарската форма е примерно на хиляда години. Нормално е да се различават много. Човек трябва са отчита и тези неща, ако търси родство между думите.
-
Съгласен съм с това, така е. Има смисъл да обучаваме много специалисти, които да останат в България. Но няма смисъл да обучаваме специалисти, които да отидат другаде. Системата трябва да се конструира с оглед и на този принцип. Как - не знам. Проблемът е, че България е европейска държава, но не е съвсем като западноевропейските държави. Има някои принципни различния, които са обусловени исторически. Всякакви усилия да станем западноевропейска държава са по същество загуба на време и ресурси.
-
Пише "зея (вж.)". Това означава, че трябва да видиш и статията за "зея". Освен това са дадени сродни думи в други езици, за които също може да потърсиш информация. https://en.wiktionary.org/wiki/yawn Идеята е следната. Когато търсиш родствена връзка между две думи, няма никакъв смисъл да сравняваш днешните им форми и значения. Трябва да проследиш етимологиите назад във времето и като стигнеш до края (толкова, колкото позволяват инструментите на лингвистиката), да анализираш тогавашните форми. Ако тези две праформи се засичат във времето и пространството, тогава евентуално може да търсиш заемка. Което само по себе си е отделна процедура, върху която за момента няма нужда да се спираме. За някои думи е така, съгласен съм. Но за да оцениш тази вероятност, трябва да минеш по горния път. Днешните форми и значения на думите не ти дават никаква информация.
-
dora, не можем да се конкурираме с тях. Никога няма да можем, поне в текущата парадигма. Трябва да търсим собствени ниши, да се мушкаме между капките. И да, няма никакъв смисъл да обучаваме специалисти за другите членове на клуба.
-
Системата трябва да се конструира така, че да се изпълнява. Това е като със законите - няма по-глупав закон от този, който не се изпълнява. Може теоретично да е гениален, но файда никаква. Руснаците имат една поговорка: лучшее - враг хорошего. Съгласен съм, че трябва да се работи и върху изпълнителните механизми, но да се акцентира на тях - това е загубена кауза. Конкретно в днешните времена.
-
Тук възниква интересен въпрос - а какво значи "да се започне". Колкото по-базово е нещото, толкова по-трудно се променя. Всичко е възможно, разбира се, но практиката показва, че промяната на чак толкова базови неща е свързана с неприемлива болка. Затова по-разумно би било да приемем съществуващата база и да оптимизираме системите спрямо нея. В момента едва ли можем да ги наречем оптимални и основната причина е, че ги копираме от друга база.
-
Бройката зависи от степента на фонетичен и семантичен произвол. Колкото по-строго следиш за съответствията, толкова по-малко ще са лъжливите когнати. Ти боравиш доста произволно с материала, затова са много. А ако искаш все пак да има някакъв смисъл от цялата работа, а не само да хабиш форумно мастило, първо проверявай думите в БЕР. https://ibl.bas.bg/ber/
-
Не знам как да коментирам, човек. Като казваш "чисто математически", можеш ли да го напишеш математически, че да видя какво имаш предвид? Ако немците бяха повече, а руснаците по-малко, и ако победата пак беше съветска, то явно постиженията на немците щяха да са по-малко, а постиженията на руснаците - повече.
-
https://en.wikipedia.org/wiki/False_cognate
-
deaf, глупости пишеш. Прочети нещо по въпроса, каквото и да е. Трактористите много бързо придобиват опит в бойни условия. И не само те - всички в Червената армия придобиват опит. След 42-ра немците са бледа сянка на някогашното могъщество (с опита от Полша и Франция), а РККА става просто зверска военна машина.
-
Тук има някакво вътрешно противоречие. Не знам как е сега, но навремето елитните гимназии бяха елитни, защото се влизаше много трудно в тях. За едно място се бореха десетки деца. Тоест, по твоята система може да си избрал да ходиш във ВУЗ, обаче да не ти стигнат силите. И държавата ще те лиши от възможността да "учиш здраво" още на 13-14 години. Според мен, на който му се учи, трябва да учи. А дали ще има право да кандидатства във ВУЗ е отделен въпрос.
-
В 90% от случаите числеността е най-важния фактор. Но числено превъзходство не като цяло, а в определени ключови точки. Постигането на такова превъзходство е въпрос на различни качества - логистика, мобилност, планиране, командване. Качественото превъзходство в крайна сметка води до числено превъзходство и до победа. А кой танк е по-мощен и с по-дебела броня - този фактор е някъде в опашката по важност. Единични са случаите, когато оказва най-голямо влияние и това обикновено се дължи на слабости в командването.
-
Не знам какъв е конкретният случай. Има разни схеми с "кухи" изследвания, тъй че едва ли са буквално "ненормалници". Горното беше по-скоро художествен изблик
-
А други си я представят като жрица на Изида https://chitanka.info/text/100-kraljat-na-zimata Прекрасна книжка. Може да ти хареса.
-
miroki, Омир пише през осми век, а Херодот пише през пети век. Тогава споменават мизите, т. е. ние сме сигурни, че към този момент етнонимът вече е съществувал. А какво пишат авторите за мизите е съвсем отделен въпрос.
-
Аз не коментирам процесите по същество, а потока на авторовата мисъл. Според него край Дунав има хуни през 4 и 5 век, а славяни през 6 век. От което човекът прави извод, че славяните отиват при хуните. За да направи този извод, трябва да посочи хуни и през 6 век. В четвърти и пети век хуните имали голяма държава в Панония и Дакия чак до р. Днепър. Понеже за славяните се казваше, че те едва в началото на VI век били дошли отнякъде си до Дунава, то от това излиза, че хуните са живеели преди славяните покрай Дунав. Тъй че не може да се казва, че хуни били дошли при славяни, а, обратно, трябва да се казва, че славяни са дошли при хуни. А колкото до реалното положение на нещата, нещо не ми се дискутира с автохтонци. Дърт съм вече за тези упражнения, ще извиняваш.
- 96 мнения
-
- 2
-
-
- ганчоценовщини
- миш-маш
-
(и 2 повече)
С тагове:
