Кухулин

Дуализмът е просто начин да се моделира явлението, също като вълновата функция и по-общо квантовата механика. На съвременния етап от познанието няма дуализъм, нито вълнова функция, нито собствено квантова механика. Има квантова теория на полето.

Ако гравитонът е възбуждане на квантово поле със спин 2 (т. е. бозон), той явно трябва да има някакъв "заряд", защото взаимодейства по различен начин с другите бозонни и с фермионните полета. В ОТО вакуумът като цяло е представен от космологичната константа, но при описване на бозонните полета в тензора енергия-импулс налягането се получава отрицателно, т. е. действат като антигравитация. Екранират...

Няма необходимата математика. Да речем нейните модели установяват наличието на 10^300000 вселени. Ние не знаем коя от тях е нашата. За да разберем, трябва да сметнем всяка една и да я сравним с нашата. Това ще отнеме известно време, но както и да е. Само че ние не можем да сметнем вселена, в които няма суперсиметрия, или почти не можем. Значи щем-не щем ровим из суперсиметричните вселени и търсим там. Ако случайно се окаже, че в нашата вселена няма суперсиметрия, цялата схема увисва. Самия факт, че Струнната теория по дефиниция извежда константите на КТП, а в реалността не може да каже точно какви суперпартньори са описани в моделите, трябва да ни говори нещо. Гадаем ги леки ли са, тежки ли са.

Строго погледнато нищо от обсъжданото дотук не доказва, че Струнната теория е грешна. Просто разглеждаме вероятността тя да е грешна. Според мен има косвени признаци, че тази вероятност е много висока. Определени и доста сериозни трудности има с генерирането на предсказания, а до проверката им има ехее още колко път. Ако трябва да използвам твоето сравнение с езика и поемите, хората така са се оплели в струните, че са почнали да заекват. За начало трябва сме наясно със себе си - какво знаем и какво не знаем. Мисля, че хленченето е по този повод. А обективно може да се повдигне въпросът за оптималното разпределение на научните ресурси, но това е съвсем друга тема.

Има добра теория, така е. Как се описва според нея полето на Хигс?

Аз мисля, че ако се открият реалните закономерности, по които гравитацията действа във вакуума, всичко може да си дойде на мястото. Пъзелът може да се нареди от само себе си. Предстои да изследват гравитационите вълни, може би там ще разберат нещо.

Това по принцип е така, но има и друг момент. Представи си, че искаш да обясниш нещо на хората. Обясняваш го просто, но не става. Усложняваш изказа, усложняваш метафорите, усложняваш всичко и все не става. Накрая уж си го обяснил или поне такова усещане получаваш, но толкова си се оплел в изразните срества, че на някои места и сам не разбираш какво си искал да кажеш. Моето впечатление от беглите ми погледи върху Струнната теория е горе-долу такова. Не че изразните средства са излишно сложни, а самото обяснение по същество не е много читаво, затова се налагат много локуми около него, за да се нагоди що-годе картината. Локуми, които де факто са непроверими не заради някакви високи енергии и планкови мащаби, а заради самата сложност. Трябва да впрягаме някакъв изкуствен интелект да ни разяснява собствените конструкции. А всичко започва от двайсетина фундаментални константи в КТП, които не могат да се изведат. Хубаво, ликвидираме константите и на тяхно място вкарваме няколко измерения, които не могат да се изведат. И които дават на много порядъци по-сложна картина. Е, верно, константите в КТП дават безкрайно много вселени, а измеренията дават ограничен брой. Само че за да може в тия вселени да съществува някаква малко от малко подобна на нашата картина, трябват още един куп допълнителни финтифлюшки. И всичко това може да се сметне само в условията на суперсиметрия. Накрая какво става, вместо безкраен брой вселени имаме 10 на степен 272000 вселени https://en.wikipedia.org/wiki/String_theory_landscape#Compactified_Calabi–Yau_manifolds Аз виждам нещата така: физиката трябва да разбере как действа гравитацията. Не на свръхвисоки енергии или на миниатюрни мащаби, а принципно как стоят нещата във вакуума. Как се изкривява пространството и как взаимодействат с него квантовите полета. Защото ефектът на Казимир не е милиарди тераджаули, а си е нормално лабораторно и промишлено явление от всекидневния живот. И въпреки това енергийната му плътност е на порядък по-висока от космологичната константа. В тази работа суперсиметрията е просто излишна, с нищо не помага. Смятали са, че ще помогне, но не помага, само пречи на сметките. Енергиите се взривяват още повече и нищо не се изяснява. Но помага на струнните сметки, затова всички са ах и ох. Е, почти всички.

Съмнителна работа. Точно по отношение на същността вероятно е на съвсем грешен път. Както и всички идеи, които разчитат на суперсиметрия. Щом започнат да компенсират несъответствията с усложняване на математиката и това се превърне в устойчива система за развитие на хипотезата, нещата едва ли са на прав път. Няма суперсиметрия и това е. Другаде трябва да се търси.

В крайна сметка най-дълбоките нива на познанието ще се окажат чиста математика, без никаква възможност за нещо "реално". То и сега възниква своеобразен парадокс, когато търсим нещо "реално" във вакуума. А ако в началото е била чистата математика и постепенно тя еволюира, значи реалността също е чиста математика. И камъка, и ние, и разбирането - всичко е концентрация на формули.

Квантовата механика е просто един етап от човешкото познание, тъй както е била и класическата механика. Ако под "разбираме" имаш предвид твоя вариант - да знаеш как работят нещата, то по-скоро трябва да се обърнеш към квантовата теория на полето. А самата вълнова функция какво повече да и разбереш... каквото се е разбрало - разбрало. Гравитацията - да. Там има много да се разбира.

И слава богу, иначе светът щеше да е скучен. Но дали още прозрения са нужни за вълновата функция... звучи ми странно.

Наблюдаваме явлението и не разбираме. А после ни осеняват гениални прозрения и разбираме. Дуализъм, вероятности.

Първо, формулата за радиация на черно тяло и вълновата функция са различни неща. Второ, напасването не е извеждане. Имаш база, която напасваш. Тя и ОТО е напасната, но не е изведена.

Разкажи как са извели формулата на база опитни резултати.

Това е така. Ако изведеш формулата на база опитни резултати, може нищо да не разбереш за физическото явление.

Какво означава според теб "да се разбира механизма"? Формулите се извеждат. Теоремите се доказват. Механизмът работи така - от познати, вече доказани теореми, логически обосноваваш непознатите. Тогава знаеш как "работят нещата". При това забележи, че една теорема може да се докаже по най-различни начини, понякога стотици. За някои хора едни доказателства са разбираеми, за други хора са разбираеми други. Но да знаеш как работят нещата и да ги разбираш, това са различни феномени. Разбирането е психичен процес, когнитивен. Корените му са на подсъзнателно ниво. Особено при сложните процеси, където капацитетът на съзнанието издиша.

Това е някаква глупост. Разбирането е индивидуално. Не физиката, а физиците разбират реалността. Едни физици я разбират по един начин, други я разбират по друг начин. Какво означава да разбираме нещо? Означава да можем да го моделираме в главите си чрез познати и достатъчно прости за нас схеми. Схеми, които разбираме интуитивно. И ако можем да изградим такъв интуитивен модел, и ако той криво-ляво работи, значи разбираме процеса. Много ясно, че за един човек едни схеми ще са прости, за друг човек други схеми ще са прости. Някои хора разбират интуитивно и квантовия математически апарат, че и по-сложни неща. А други има да се пулят на твоята "кинетична енергия" от предния пост като индианец пред пишешща машина. Друг е въпросът, че някои хора успяват да съставят работещи модели на процесите от максимално прости схеми, които са понятни за всички. Затова е казано, че човек истински разбира нещо, ако може да го обясни и на малко дете. За щастие малките деца са любознателни и имат желание да учат за разлика от някои "големи деца"

Да "виждаш" нещо означава мозъкът ти да го описва математически. Освен това той описва математически неща, които никога не е виждал. Прави го постоянно. Така работи зрението.

Залезът съществува и за двамата, защото човешкият мозък много слабо се интересува дали носителят му е поет или неграмотник. Това е само глазура. А математическите конструкти в обработката на образи са биология.

Горният модел дава нарастване на позитроните в съвременния свят само при изпарение на свръхмалки черни дупки. А дали те се изпаряват точно в съвременния свят, това не е много ясно. На първичните черни дупки от инфлацията трябва горе-долу да им е дошло времето, ама това е малко хвърляне на боб, плюс-минус... А иначе от нулевите колебания се раждат виртуални електрони и позитрони, които при анихилация не излъчват. За да станат реални трябват много силни деформации в пространството, каквито днес практически липсват или поне не са наблюдавани.

Не разбирам защо противопоставяш математически конструкт и реалност. Математиката описва реалността. Слабото звено в тази схема е наблюдението. То е нищо без математически конструкти, при това на всички нива. Самите ти сетива са математически конструкти, да не говорим за технологичните инструменти. Само че мозъкът ти сам смята тази математика без да те занимава теб, защото е много сложна

Така де. Ти наблюдаваш слънцето и докато го наблюдаваш, то не те изпарява на мига. Значи действа вълновата функция. Причината е тя, а следствието е твоето наблюдние и оцеляване.

Можеш ли да докажеш това твърдение?

Без вълновата функция абсолютно нищо не можеш да обясниш. Ако я нямаше, нямаше да го има и светът около нас. Тук въпросът е дали този свят е реален. Как можеш да докажеш, че е реален - ами никак.

Позитрони се раждат и анихилират постоянно. Има и някои неясноти по тяхното раждане. А дали се случва при взрив на първичните черни дупки - все още никой не го е виждал това нещо, но всички го търсят Да, в този случай няма лъчение. Не разбирам логиката - кое какво изключва. Като минимум горният модел предизвиква Вакуумната катастрофа, което не е малко Ако нулевите колебания на електронното поле бяха в рамите на един електрон, откъде ще дойде катастрофата?