Кухулин

Сталин не е утвърдил наследник и затова неговото място заема Хрушчов. Можеш да третираш това като междуцарствие, щом така се вписва в модела. Даже десидентите му се радват - свобода, щастие... Само че резултатът е водородни бомби и Карибска криза. Според мен вероятността при внезапна смърт на Путин да се възкачи някой нов Хрушчов е значителна.

Това отговор на моя въпрос ли е или просто искаш да обсъдим нова тема? Ако според теб Путин не е наследник на Елцин - окей. Ако е наследник, то кога се изяснява като наследник в очите на хората?

Аз пак не разбрах. В руското колективно съзнание съществува образа на "ЦарЯТ" - окей. Путин само унищожава и нищо не гради - окей. Има само Путин, а след Путин само празнота - някаква поетична мистерия. Какво пречи след Путин да има друг цар, който "само унищожава и нищо не гради"? Или какво пречи да има междуцарствие, а след него друг цар? Откъде сте се насмукали с тези глупости, това някаква апокалиптична секта ли е, що се... Аз разбирам огромната ви любов към Украйна, обаче там решението не е в смъртта на Путин, а в ръцете на самите украинци. Кой знае какъв нов цар ще дойде. Може да е два пъти по-мощен и по-зъл. Може да унищожи "гълъбите на мира" в Русия по същия начин, по който Путин унищожи враждебните му олигарси. Дори внезапната смърт без наследник не е никаква гаранция - военната клика е твърде силна в момента и вероятността тези гълъби да размътят нещата не е голяма. Ще вземе Лукашенко да седне в Кремъл и тогава какво чесане на глави ще почне...

Върни се 25 години назад и кажи в кой момент според теб обществото, било то руско или задгранично, разпознава Путин като наследник на Елцин.

Тоест, ако добре те разбирам, според теб днешното колективно съзнание на руснаците се е родило с Путин и ще изчезне с Путин?

Така е, на руснаците им харесва войната, затова трябва да им предложат мир, който да им хареса повече. Този мир може да включи и възстановяване на Украйна, няма проблем тука. Обаче за целта е нужно да се постигне съгласие по ред пунктове - неутралитрет, демилитаризация, гаранции и т. н. Трябва да започнат преговори. А иначе война може да се води навсякъде, ако има толкова зор. Няма нужда да е точно Украйна. Ето, сирийците строят демокрация в момента. Може да им се помогне Шегата си е шега, но реално украинският проблем трябва да се решава в широк план, защото е част от глобалната игра. Пазарлъците без съмнение ще включват и Сирия, и Газа, и Тайван, и всичко.

Така е, но подобно несъответствие има из половината свят. По-точно навсякъде, където политическата структура е базирана на западната демокрация, а колективното съзнаниие е базирано на други неща. Това е положението и засега не може да е промени, затова хората се адаптират. Формалната западна политическа структура се пълни с местно съдържание. В Русия си имат цар, но му викат президент. Формално легитимацията му е чрез избори, а реално е чрез сила. Елцин го назначи, а Путин успя да усвои назначението. Включително да спечели народа. Едно време така са се сменяли римските императори и Империята е преживяла най-силните си години. Стандартната наследствена монархия тип Романови има сериозни недостатъци и няма никакъв смисъл руснаците да се връщат към нея. Проблемите на сегашната руска система ще започнат, ако Путин умре, без да е назначил никого. Обаче нещо няма желаещи да го свитнат, за добро или лошо.

Възможни са много мрачни сценарии за развитието на ситуацията. Слава богу, достатъчно мощни играчи се стремят да ги избегнат и вероятно ще успеят. Всички желаем Украйна да се възстанови и да живее щастливо. Колкото и да е парадоксално, руснаците също го желаят. За съжаление украинският политически елит трябва да бъде влачен насила в тази посока, но малко по малко процесът тече. Лично аз съм умерен оптимист. Колкото до цифрите, едно време нещата са били по-лесни. Днес не са. In more than 1 in 10 countries and areas globally, fertility is now below 1.4 births per woman. In four countries – China, the Republic of Korea, Singapore and Ukraine – it is below 1.0. https://www.un.org/development/desa/pd/sites/www.un.org.development.desa.pd/files/undesa_pd_2025_wfr-2024_advance-unedited.pdf

Природният смисъл на обществения договор са процесите, които протичат в главите ни. Биохимия и слаби токове. Всяка глава е различна, хората имат някакви свои си мисли и идеи за това какво се случва, но колективните системи са еволюирали дотам, че Гошо от София е готов да защити с живота си интересите на Пешо от Пловдив без нито да го е виждал, нито да го е чувал. Наистина странни биохимични процеси, но така е в природата Колкото до подписването, аз тук използвам думите "обществен договор" в малко по-общ смисъл, отколкото ги използва науката. Процесите в главите на хората може да съдържат елемент на личен избор, а може и да не съдържат. Гошо от София понякога не е много наясно защо прави това или онова, но инстинктът го зове.

Не става ясно с кое точно не си съгласен. Младите жени не трябва да се превръщат в легитимна цел. Ако не за друго, то заради демографията. По това, предполагам, нямаме разминаване. Градовете не трябва да се разрушават - безсмислен разход на човешки и материални ресурси. Или поне така изглеждаше положението в началото на войната. Сега да кажем има някаква логика - градовете ще останат руски, руснаците са вечни врагове, значи нека да си хабят ресурсите. Готовността за умиране е и ще си остане ключова за обществения договор. Това няма отношение към горните положения. За тази работа си има войници. Сега, в случая с Украйна е разбираемо да се милитаризира значителна част от народа - създава се модерна нация, закрепва се с кръв въпросният обществен договор и т. н. Само че е глупаво, защото резултатът е немного предсказуем. И това беше ясно на (почти) всички. Може да погледнеш старите теми. И на украинците беше ясно, затова отидоха на преговори. Само че се намесиха външни фактори и коньо ойде у ряката. Та накратко, случаят с Украйна е пример за това, как закрепеният с кръв обществен договор не е достатъчно условие за успех. Като ислямския казус. Руснаците нямат B-2, но пак са непреодолимо препятствие. Само че мюсюлманите са един милиард калпаци с трилиони долари ресурс и могат съвсем спокойно да инкасират демидж. А украинците могат да изчезнат като явление в резултат на новия си обществен договор. Нито ще са първите героично изчезнали, нито ще са последните. Да се надяваме, че няма да стигнем дотам. Колкото до България, няма никакво значение дали ще отиде в руската, в турската или в американската зона. България си е изпяла песента. Перспективите и като национална държава са нулеви.

Така е, не споря. По-точно от мястото на общността в градацията на лоялностите, което е функция от спойващите фактори. Тази устойчивост обаче не се демонстрира с приказки, а с дела. А ултимативният тест е войната - там маските падат и се вижда добре кой към кого и колко е лоялен. Това не знам как да го коментирам. Евреите предостатъчно са умирали за своята общност и днес продължават да умират. В резултат преминават през див естествен отбор, плодовете от който са видими във всички сфери. Тая държава не са я създали от въздуха и не са печелили маса войни с лозунги. Тук имаме проблем с логиката, при това не за пръв път. Никой не твърди, че кръвният печат е достатъчно условие за успеха на обществения договор. Става дума за това, че е необходимо условие. Ислямският свят е видял предостатъчно кръв и е имал своята империя, но днес проблемите пред него са непреодолими. Срещу B-1B и B-2 не се рита. Макар че някои пробват и понякога хващат хегемона в крачка

Държавата съществува и преди това, разбира се, но се променя коренно. Налага се моделът на гражданския национализъм в опозиция на абсолютната монархия. Тогава нещата са били още доста мъгливи, но както и да е. Резултатът се вижда много бързо - експанзията на Наполеон демонстрира потенциала на новата система, докато потенциалът на старата е бил околонулев. Това е стандартен процес в историята, не е нещо невиждано. Такъв преход има между Римската империя и Византия, между Руската империя и СССР и т. н. Прав си в смисъл, че новите идеологии винаги се коренят в старите системи. В случая с нациите историците използват термина "средновековна нация", но така е и с християнството във Византия, и със зороастризма в Персия, и с комунизма, и с всичко.

Проблемът ще се открои най-ярко, когато дойде време да се умира. При това не просто да се умира, а да се умира с полза, да се умира в интерес на каузата "ЕС". За това е нужна много сериозна индивидуална и колективна мотивация. Нужна е системна подготовка (промивка), нужна е митология, нужно е ядро. Нужни са лидери със съответните качества, които се раждат в процеса на естествен отбор. Това е предизвикателство, с което Европа под формата на ЕС най-вероятно няма да се справи. Поне аз не виждам как ще се справи. Ще видим, когато дойде време за сериозното умиране. А може да го видим и преди това, когато почне да се оформя ситуацията. Настоящият отбор нещо не вдъхва доверие.

Исторически проблемът е в липсата на кръв. Всички тези обществени договори трябва да се подпечатат с кръв. САЩ формират днешната държавност (национална държава, между другото) след най-бруталния конфликт в тогавашната история на човечеството - Гражданската война. Русия се налага с реки от кръв през всички етапи от съществуването си. Последната реинкарнация РФ се консолидира с победата в Чечения. За СССР да не говорим - там Гражданската война е отделен вид изкуство В Европа тези опити са неуспешни - Наполеон не успява, след него и Хитлер не успява. Затова ЕС е опит за някакво непонятно "безкръвно обединение", което, разбира се, до нищо не може да доведе. Всеки от участниците в него е минал по този път и много добре усеща нещата - Франция се ражда с Френската революция, Германия с многобройните европейски войни, обаче не - дай да правим някакви мирни конфедерации в един свят, където всеки за всеки е вълк. Не става.

Младенов, какви българи те гонят...

Лека-полека навлизаме в ураниев дефицит. И там се наиграха французите. https://www.trtworld.com/magazine/will-france-face-energy-shortfall-after-niger-cuts-uranium-supply-18176604

Е като се сплоти, какво - икономиката ли ще се оправи, демографията ли ще се вдигне, национализмът ли ще изчезне? Колкото по-дълго продължава тази агония, толкова по-мощен ще е колапсът. От такова сплотяване има смисъл, ако е придружено с фундаментални реформи. А те в сегашния формат няма как да се случат.

Планетарната хегемония едва ли ще се случи през този век, съгласен съм. Обаче този труп от заглавието на темата все някой ще трябва да го усвоява. С нашите очи може да видим появата на Атлантическа империя, или Евразийска, или, прости господи - Халифат Ако има нещо крайно невероятно, то е да видим нов Наполеон или Хитлер от недрата на Европа. Ама знае ли човек...

Е, да, изолират се в ранното средновековие, живи да ги оплачеш. Това "и т.н." плавно прераства в кръстоносни походи, абсолютни монархии и колониализъм. Обратното на изолация. Всички империи изяждат слабите в рамките на обсега си. Много от тях остава сами в тези рамки, защото процесът продължава достатъчно дълго. Тук ключовият фактор е именно обсегът - преди всичко техническият предел на комуникациите. Той определя и военната експанзия, и културното влияние, и какво ли не. Днес всички сме натъпкани в една много малка планета, наречена Земя. Няма предел на комуникациите. Рано или късно някой ще установи хегемония. Освен ако 1) не избие в космическа експанзия или 2) комуникациите не деградират рязко. Първа точка е под въпрос, защото не е ясно дали може да се осъществи космическа експанзия без хегемония на Земята. По-скоро не. Втора точка е реална възможност, но според мен вероятността не е висока.

Абсолютно неясно твърдение. В тази игра има ли силни и слаби играчи? Ако да, то рискът за тях е различен, съответно печелившите стратегии са различни. В реалността положението е далеч по-тежко. При свиване на ресурсната база силните хрускат слабите като солети. Най-глупавото нещо е силният играч да се самоизолира. Другите силни ще станат още по-силни и накрая ще му видят сметката. Тия абстрактни разсъждения за равновесие могат да имат някакъв смисъл при равнопоставени играчи и то това равновесие ще е доста неустойчиво.

Пътят към глобално правителство може да мине през някаква фрагментация, това е нормален исторически процес с много примери. Но фрагментацията и регионализацията като стабилно състояние ми се струва крайно невероятна.

Не мисля, че са против затварянето. Мисля, че никой няма да ги остави да се затворят. Нито вътрешните фактори, нито външните.

Няма да го оставят дядо Тръмп да се затвори в себе си. Няма да мирясат. Или ДеВанс, или ДеСантис. Или Путин, в този ред на мисли. Ще гори ядрен огън, помни ми думата.

Писали сме много по този въпрос. Според мен човечеството трябва да усвои Космоса, иначе всички упражнения са безсмислени. Орбитално производство, лунни бази, Марс. Не е зле за целта да се формира глобално правителство, тоест някой да установи хегемония и да изколи несъгласните. Образно казано, разбира се. На практика вероятно ще ги изгори в ядрен огън. Тия глупости, дето сега се занимваме - Газа, Покровск - са смешни. Демографският проблем трябва да се реши - факт. Никаква Селдънова криза не е това, а просто бъг в системата. Вероятно някой някъде ще въведе "бой с пръчки, ако нямаш две деца" или нещо от този тип. И ще се наложи по естествен път, еволюционно. Във всеки случай трябва дълбока реформа в социално-икономическите отношения, а не сегашните глупости. Особено европейските щуротии и техните производни. Ако се затворим в себе си при ниска демография и нулев разтеж, какво правим? Нищо.

Разкажи повече за модела, в който "САЩ започват да изграждат лимес около себе си и Европа не влиза в сметките им". Откъде пари и ресурси за поддържане на сегашното потребление?