Кухулин

По тънък лед стъпваш, makebulgar. Току-виж някой се присетил за Кюлюг-Сибир http://www.kroraina.com/st_iordanov/asparuh.html

Славун

Много съм притеснен, че бившият ни съфорумник avtohton.org не пуска ревю на книгата. Позагуби се това момче, секна му интересът към генетичните публикации на уважаемия д-р Чобанов. Дано не го е пречупила тежката форумна модерация

Мани недей, само това ни липсва. Не стига, че готи-гети не можем да преборим, ами и викинги да плъзнат по дискусиите Хардраде срещу Петър-Делян - борба за скандинавското наследство

А как според теб са се появили тюркските езици?

Така де, редните числителни отиват натам, извинявам се.

Охо, сърцето ми се възрадва, като видях Катющик на 0:40 Това ми е любимия интернет-трол от всички видове тролове, крайно позитивна личност

В согдийския също се формират чрез суфикс -м- (ʾβtmyk) и изобщо тези носови суфикски отиват към ПИЕ (primus, secundus). От друга страна и в тюркските езици бройните на -м- отиват към пратюркския, тъй че евентуалното влияние може да се търси в доста дълбока древност. https://en.wiktionary.org/wiki/Category:Chuvash_ordinal_numbers

Скоро ги гледах тези лекции и нещо ми се стори мътна историята. Ако всички частици са свързани, имаме мост между черните дупки, окей. Обаче на въпроса каква част от частиците трябва да са свързани, нещо почнаха локумите. Половината, та повече, та по-малко...

Тук май има един фактор, който пропускам. По условие тялото се движи с релативистка скорост. По-рано обсъждахме електромагнитните компоненти и защо числителят става 0 при v = c. Самото поле се разпространява със скоростта на светлината и ако източникът му е релативистки, потенциалът намалява с ускоряването на заряда. Въпросът е дали това важи за гравитомагнитното поле. От една страна гравитацията също се разпространява със скоростта на светлината. От друга страна обаче имаме виртуалните фотони на ЕМ-взаимодейтвието, които променят енергия си при реалтивистки скорости и затова се получава този ефект. А "гравитоните"? И изобщо, това сходство между ЕМ и ГЕМ не ни ли води право към квантовата гравитация?

Колата стига до всяка точка от пътя за 0 секунди, защото пътят се състои всичко на всичко от една точка В системите, където пътят е по-дълъг, за 0 секунди доникъде няма да стигне.

Някаква величина с не много ясна същност, поне за мен. Някъде много назад точно покрай нея почна настоящата дискусия. https://en.wikipedia.org/wiki/Proper_velocity Разстоянието е по една система, времето по друга...

Собствената скорост според дефинициите в уикито (proper velocity, rapidity) би следвало да е безкрайна - 300 хил км шосе се изнизва покрай колата за 0 секунди.

Когато формулирах експеримента, написах, че гравитомагнитният компонент на гравитоелектромагнитното поле по оста на движението ще е нулев. Написах го заради предните сметки с електрона, където приведох електромагнитните формули. Това ми даде повод да търся друг динамичен ефект от повишената плътност, защото интуитивно ми се струва, че няма как тя да не окаже влияние върху гравитационните потенциали. Обаче! Възможно ли е при тези екстремни условия гравитомагнитния ефект по оста на движението да не е нула и всъщност това да е търсеният ефект? Вече ми се струва, че не е изключено, а изглежда и ти допускаш такава възможност.

Пътят се движи с 300 хил км/с спрямо колата. Такова беше условието, ако не се лъжа.

Те за фотоните и глуоните ще са математически плоски, там няма голяма интрига. Ненулева маса в нулев обем. Обаче за някой граничен космически кораб със скорост 0.99...95c физиката ще е интересна. Затова пък от уикенда още не мога да се оправя. То се вижда и по постовете

Тук малко съм объркал нещата, ще ме извинявате. Колкото по-бавно се движи даден обект в системата на шофьора, толкова по-голям ще му изглежда и по-добре ще го вижда. Значи примерно хората за него ще са нещо като екзотични елементарни частици с много малък размер, но много голяма маса и скорост. И в неговия свят физиката на елементарните частици ще е доста странна...

Окей, разбирам. Да де, но в нашия експеримент искаме да разберем за колко време и в какво състояние ще стигне светлината от подвижния прът до наблюдателя. Дали няма да има разминаване със СТО, т. е. дали ще се появи допълнитлен гравитационен ефект в конкретната отправна система на този наблюдател. Примерно като гравитомагнитния, който изчезва с промяна на координатите. Ако разгледаме нещата в системата на самия прът, може нищо да не видим. Но да, ясно е, че в случая трябва да се решат конкретните уравнения. Едва ли може да се прогнозира с общи приказки.

Да, този "експеримент" не е много удачен, прав си. Добре, нека да поразсъждаваме сутрин с кафето. Ако плътността действително се вдига, значи с увеличаване на скоростта наблюдателят би следвало да регистрира все по-криво пространство около пръта. В граничния случай безкрайна плътност = сингулярност. Ако в реалността не регистрира такова нещо, значи импулсът в тензора изправя пространството, тоест действа като антигравитация? Правилна ли е тази логика?

Мда, така е. Ако процесът също се движи, забавянето ще е различно. От друга страна самото пространство се свива спрямо колата. Хм. Трябва да се помсли. Съгласен съм, но тук навлизаме в ОТО, затова нека се ограничим до близките околности на колата. Там пространството се разширява сравнително бавно и засега можем да пренебрегнем този фактор. Просто с материята протичат някакви процеси и за земниия наблюдател това продължава вече 14 млрд години. Шофьорът изминава всяко крайно разстояние по неподвижния път за 0 секунди. Следователно за 1 секунда ще измине безкрайно разстояние. Какво означава това на практика? Може би означава, че през очите на шофьора не съществува околно пространство? Или по-точно не съществуват неподвижни обекти. Хмм... Ако продължим тези разсъждения, то колкото по-бързо се движи даден обект в света на шофьора, толкова "по-ясно" се вижда. Тоест... може би в неговия свят ние сме обект на квантовата механика, тъй както в нaшия свят той е обект на квантовата механика (понеже на практика е чиста светлина заради светлинната скорост). Интересно

Хм. Нека поставим въпроса по-общо: наблюдателят ще регистрира ли различна плътност при различни скорости на подвижния прът? Например, ако включим зад пръта мощен източник на неутрони, дали детекторът при наблюдателя ще регистрира промени в потока съобразно различната скорост И различната плътност?

Ако оборотите се ускоряват, логично е времето да се забавя. =>

Според теб как протича животът на Вселената от гледна точка на шофьора?

Е, окей. Значи имаш някакъв когнитивен проблем. Ще се мъчим да го заобикаляме. Гледано от пътя, колелото прави 100 млн оборота за 1 секунда. Гледано от колата, колелото прави 100 млн оборота за 0 секунди. Това не се отнася само за колелото, а за всичко. Гледана от пътя, Вселената се разширява 14 млрд години. Гледана от колата, Вселената се разширява 0 секунди. Шофьорът вечно си е в тези 0 секунди. Това, разбира се, в рамките на СТО. В реалността (ОТО) нещата може би не са точно така.

Какво значи "да се забавят в ОС на пътя"? Оборотите в ОС на колата са безкрайност в секунда, а в ОС на пътя са 100 млн в секунда. Както искаш, така го наречи.