Кухулин

Ако оборотите се ускоряват, логично е времето да се забавя. =>

Според теб как протича животът на Вселената от гледна точка на шофьора?

Е, окей. Значи имаш някакъв когнитивен проблем. Ще се мъчим да го заобикаляме. Гледано от пътя, колелото прави 100 млн оборота за 1 секунда. Гледано от колата, колелото прави 100 млн оборота за 0 секунди. Това не се отнася само за колелото, а за всичко. Гледана от пътя, Вселената се разширява 14 млрд години. Гледана от колата, Вселената се разширява 0 секунди. Шофьорът вечно си е в тези 0 секунди. Това, разбира се, в рамките на СТО. В реалността (ОТО) нещата може би не са точно така.

Какво значи "да се забавят в ОС на пътя"? Оборотите в ОС на колата са безкрайност в секунда, а в ОС на пътя са 100 млн в секунда. Както искаш, така го наречи.

Смисълът на думите му е, че колелото на колата не е часовник. Това, мисля, е достатъчно очевидно. Ако някой мисли иначе, нека пробва да си състави графика за деня по броя на оборотите.

Е, лоренцовото скъсяване се случва във всички системи, просто параметрите са различни. В случая "черната дупка" ще е само в системата на наблюдателя (поне според мен). Тоест гравитацията ще образува хоризонт само по направление на движението. Ако хоризонтът беше сферичен (т. е. маса в покой) вероятно щеше да е във всички системи. Макар че и тук може да се помисли.

Тоест човекът не е написал това, което твърдиш. Просто ти така интерпретираш думите му, при това интерпретацията ти е доста озадачаваща. Само по себе си това не прави много добро впечатление. А по същество аз виждам някаква дискусия що е то "часовник" и не мога да разбера какъв точно е смисълът и. Няма нужда нещо да е "часовник", за да анализираш времето по него. Може да е просто колело или каквото и да е друго. Всеки краен процес в системата на колата ще е нулев в системата на Земята и обратното - всеки ненулев процес в системата на Земята ще е безкраен в системата на колата. Това показват формулите - съответно гама*V/3 и V/3 за оборотите. Гама като ти е безкрайност, всеки процес става безкраен в очите на шофьора, без значение дали е часовник или не е. Тоест да, описателно може да кажем, че "времето му е спряло".

Къде по-нагоре?

Според мен от "философска" гледна точка връзката обороти-път въплъщава именно единството на време и пространство. Двете същости са в пряка връзка една с друга и в никакъв случай не могат да се разглеждат като независими. А от математическа гледна точка оборотите са 1/време, а пътят си е (едномерно) пространство.

Шофьорът ще отчете 100 млн оборота за цялото пътуване. В неговата система пътят се движи с 300 хил км/с. Дължината му обаче е 0 км заради лоренцовото скъсяване. Следователно цялото пътуване ще продължи 0 секунди. Следователно тези 100 млн оборота ще се извъртят за 0 секунди, което прави безкрайно много об/с.

Интересни казуси възникват с тази игра на плътностите. Например свръхбързи подводници, които потъват. https://www.science.org/content/article/relativistic-submarine-sinks Тук обаче явно става дума за гравитомагнитен ефект между подводницата и Земята. И все пак, не мога да открия никакъв анализ именно за въздействието на относителната плътност, изчистено от всички останали ефекти. Навсякъде, където се разглежда ситуацията от предния пост, се акцентира върху "релативистката маса" - как това е грешна концепция и съответно тялото не търпи гравитационен колапс. То че не търпи колапс - не търпи, това е ясно. Сферично няма как да се получи хоризонт. Но какво се случва с пространството по оста на движението...

От езикова гледна точка въпросът не е много прост. В една от старите теми има някакво обобщение на различните възгледи:

Има някои въпроси по окончанието.

А дай боже.

Хазарите ползват титлата каган-бек. https://ru.wikipedia.org/wiki/Каган-бек

Добре звучи като идея, но на практика не е възможно. За да се получи такова нещо, трябва в различните дисциплини да се появят учени от ранга на акад. Бешевлиев, което само по себе си вече не е много вероятно. А дори да се появят, трябва да са безпристрастни по отношение на различните тези, включително и преди всичко финансово безпристрастни, а това е много сложно за организация. Изобщо, идеята е красиво фентъзи.

Мислен експеримент: много дълъг масивен прът лети равномерно и праволинейно със скорост V към неподвижен наблюдател. Надлъжната му ос е ориентирана към наблюдателя. При увеличаване на V дължината на пръта ще намалява спрямо наблюдателя, а плътността ще се увеличава. Същевременно гравитомагнитният ефект почти няма да се усеща заради ориентацията на движението. Въпрос: съществува ли такава скорост V, при която нашият прът ще се превърне вчерна дупка спрямо наблюдателя? На мен ми се струва, че такава скорост съществува и е доста по-малка от светлинната. При нея ще е изпълнено твърдението от горния пост: наблюдателят няма да получава никаква информация за присъствието и характеристиките на пръта.

Да, може и така да се каже. Сложна четиримерна траектория в плоско пространство. Пространството има кривина в дадена точка.

Ако трябва да се смята правилно, може би пространството в нашия мислен експеримет не е плоско. Това заради колелото, дето се върти. Ние тук заобикаляме този проблем, разглеждайки само точките с нулева кривина.

Хм. Отправната система е просто координатна система, в която сме избрали да изучаваме процесите. Гледна точка на даден наблюдател. По-горе пишем за земен наблюдател, т. е. наблюдател, за когото шосето е неподвижно, а колата се движи. И шофьор, за когото колата е неподвижна, а шосето се движи. Вътре, вънка - няма значение. Важно е кой спрямо кого се движи. Значи, за земния наблюдател колата се движи със светлинна скорост. Това означава, че се движи спрямо него с 300 хил км/с. Това означава, че спрямо него изминава 300 хил км за една секунда. Това вижда нашият земен наблюдател. Тъй като вече приехме, че за всички наблюдатели колелото прави 100 млн оборота по тези 300 хил км (3 м обиколка на колелото в покой), значи земният наблюдател вижда колелото да се върти със 100 млн об/с. Ако не си съгласен с това, кажи в кой точно пункт е нарушена логиката.

Ти си неподвижен в твоята система, значи по определение минаваш 300 хил км в твоята система за безкрайно много секунди. Аз се движа със светлинна скорост, значи по определение минавам 300 хил км в твоята система за 1 секунда.

Основият въпрос беше каква ъглова скорост (обороти в секунда) ще отчете всеки от наблюдателите, ако колата се движи по шосето със скорост, клоняща към светлинната. Бяха изказани най-различни мнения с разнообразна аргументация. Въпросът за общия брой обороти беше "междинен" и като такъв се оказа много полезен.

Тоест според теб колата буксува?

По-назад в темата обсъждахме въпроса с приплъзването и Коко даде добра аналогия: колелото е зъбно колело, а шосето е рейка (шина със зъбци). Всички сплескваня и деформации на колелото са просто промени в размера на зъбците и разстоянията между тях. Тук разбира се седи въпросът как ще влияе на нашия модел именно размерът на зъбците, но засега приемаме, че са точкови, т. е. безкрайно малки.

Да, но последно се установихме на модела, в който размерът и формата на колелото нямат никакво значение. Причината е, че материалната точка в зоната на допира между колелото и пътя е неподвижна спрямо земния наблюдател. Веднъж се движи напред заедно с колата, втори път се движи назад заедно с периметъра на колелото. Сумарно не се движи.