Joro-01

Очаквано. "Жабки" като деца не сте ли правили? Аз и сега правя, ако ъм до река или езеро и не застрашавам никого. Да поясня - хвъляте плосък камък под ъгъл както на видеото, но го хвърляте така, че да се завърти (около вертикална ос). Завъртането гарантира, че камъкът ще удари повърхносттас плоската си страна.

Продукти и услуги с всока добавена стойност, дето се вика.

Ми аз съм Германия, може и да се пробвам.:)

На мене ми стига само паметта да си запиша

Заповядайте: http://m.24chasa.bg/novini/article/7069346 Прясна новина

Не е, ако и аз съм те рабрал. Само дето съм се вкарал като "лирически герой" в примера с частиците. Примера с кутиите вече си го измислих за целта на дискусията (ако пък това имаш предвид под "не се различава"), колкото да илюстрирам, че взаимодействие с надсветлинна скорост няма. Тук примерът ми с макрообекти се припокрива (надявам се) с квантовия, отварянето на останалата кутия вече за наблюдателите определя края на мисията. Разликата с електрона е, че при измерването електронът ще се повлияе (ще се въртне колкото му е нужно за по-удобния спин) и затова както казва Малоум 2 и загатнах и аз, за да сме сигурни, че спинът е нагоре, ние си го приготвяме - поставяме го в соленоид (намотка на електромагнит) чието поле е ориентирано както искаме (нагоре в случая). Отварям скоба да кажа, че така предполагам, на база на техническите си познания до момента. Не ми се е налагало да търся, как да ориентирам спина на електрон. С магнитно поле. В спинтрониката* (ново направление, спин базирана електроника) магнитното поле от слаб ток в миниатюрен проводник може да ориентира спина. Контролерът можем да го измерим дали е там без да го повлияем. Ще отворим кутията и ще го видим. Или ще му подадем сигнал и той ще отговори. Тези действия няма да го накарат да изчезне. Ако питаш доколко е реална такава ситуащия, извънредно малко, почти не, според мен. Има си стандарти, процедури, системи за управление на качеството (ИСУ / IMS)... Неща за които nik1 може да ни говори с часове. И въпреки това, гафове стават.

Никак. Мисията се проваля. Точно това става и с разделените сплетени частици. Двама човека получаваме, аз измервам моята, дригият не може или не може веднага да го направи. Знам предварително състоянието на неговата частица, ако ще да е отишъл и на Марс, но това не го топли, ако не мога да му кажа. Толко. Мога да му кажа най-бързо с радиовръзка (светлинна скорост) и той ще знае след няколко секунди. Грешно е схващането според което ако измеря моята частица, ще повлияя и на тази на кореспондента ми. Ще повлиая на общото състояниe, като разрушавам зависимостта (при измерване влияем) и врътна малко спина. След имзерването никога няма да знам с колко съм мръднал спина на електрона за да ми покаже спин нагоре примерно.

Квото и да правя идвам ъв форума. Бележка: Професор Андреа Морело е специализирал (на клипа от предпоследния ми пост) в Електоинженерство и Телекомуникации и води лекции в Универитета в Нови Южен Уелс, Сидни, Австралия. Там е и програмен директор - на центъра за компътърни и кванотово-компютърни изчисления. Бакалавърската степен, но научна, а не инженерна (?) по Електроинженерство получава в Politecnico di Torino, Italiq, И доктор (PhD) Лайден, Нидерландия. От Лайден идва и "Лайденска стъкленица", първообраз на кондензатора, направен да натрупва високи напрежения (зарежда се от електроостсатичен генератор). Какво толко ояснява... Квантовото криптиране (сигурен канал) или телепртиране, както искате. Накратко, двама кореспонденти водят секретна кореспонденция. Някъде на друго място има генератор на сплетени частици, да кажем електрони (може и фотони), който ги генерира, разделя двойката без да повлияе на спина (това на практика става трудно с грешки затова не се използва още, но се работи по проблема) и знаем, че спиновете на двата електрона задължително са противоположни. Коментираме само изпраюаюият кореспондент (А). Той иска да испрати еди бит информация и това е логическа единица. Може да значи "Да", действай, атакувай... За целта си е приготвил електрон със спин нагоре (може да се направи такъв електрон като го поставим в достатъчно силно магн поле с подходяюа ориентация (така, че 100% да имаме такъв спин), но не е добре да се измерва самостоятелно след това, защото пак ще му измести спина. Сплита (събира) получения електрон от двойката и своя приготвения и вече по-лесно може да измери състоянието на двойката. Ще получи различни отчетливи резултати ако спиновете на двата електрона са съвпаднали или са противоположни (междинни варианти няма). След измерването А вече знае какъв спин (бит информация) има отсрещният кореспондент Б. Ако приготвения електрон на А е с противоположен на получения от него електрон, значи съвпада със спина на Б, няма друго положение. В противен случай А и Б приготвения електрон на А ще е с прот. пол спин на получения електрон от Б. Разбира се Б трябва да си измери електрона и да си знае спина, но това не му помага да знае съобюението. Приемаме, че: - спин нагоре е 1, да, дава, старт ... - спин надолу е 0 и е обратното. По конвенционален канал, телефон, кабел, светлина от фенерче му изпраща бит информация. Ако иска да му испрати 1 (действай) и знае, че Б има 0, ще му каже "не съвпада" по конвенционалния, което Б ще изтълкува като получена логическа единица (Действай!). Командата / информацията (и по-точно ключа) "не съвпада" също може да е изпратена с един бит, логическа 0 и той да е напрежение под волт, просветване с наполовина яркост... В противен случай за съюата команда ще изпрати логическа единица - "да, съвпада", напрежение 5V, просветване с пълна яркост. С поредица от такива електони можем да тредадем двоично число, примерно 5 или 1001 (в двоична бройна система). 1. Приготвен електрон със спин ↑ (лог. 1), получен също със спин ↑ (лог. 1), Аз изпращам на кореспондента лог. 0 за да му кажа, че неговия бит не съвпада с моя. Аз ако съм получил лог. 1 (↑) той има 0. Знае първото число 1ХХХ; 2. Приготвен електрон със спин ↓ (лог. 0), получен също със спин ↑ (лог. 1), Аз изпращам на кореспондента лог. 1 за да му кажа, че неговия бит съвпада с моя приготвен. Знае второто число 10ХХ; И т.н. Съобщения от всякакъв вид. Подслушвач ако прихване конвенционалния канал, ниюо няма да му говори, нито пък ако улови единия от електроните. Във втория случай ще издаде и присъствието си (ако А и Б знаят кога трябва да получат електрони). Ако Б не слуша заповеди, а иска просто да си има приготвеия електрон със спин като на А, въз основа на инфото по конвенционалия канал си го прави. Телепортираме свойствата. Измереният електрон вече е с друг спин (оридгналът се унищожава). https://phys.org/news/2017-07-world-space-quantum-microsatellite.html

Шпага, разгледай по-долното видео ако искаш. Позволявам си да отговоря аз. Готов съм да пояснявам и осбсъждамдоколкото ми е въвъ възможностите, ако трябва.

Още: Ще го сложа и този" Призраци няма, хора. За протокола, казвам..

И още: Нужда от превод и/или пояснения? Добър е и обяснява просто.

Нека сменим историята, да не караме с черен хумор, да не кажете че съм изрод. Мисия до Марс, изпраща се пореден роувър. В НАСА обаче са не са монтирали един детайл (контолер) дето може да навигира спускаемия апарат така, че да не се разбие. Детайлът не е забравен, а се намира в една мого здрава защитна кутия в лабораторията, подготвен. Асолютно същата защитна кутия, направена специално за краш тест, но без контролера вътре е монтирана по грешка на спускаемия апарат. След 20 секунди започва маневра за спускане, някой от екипа намира правилната кутия и всички вече знаят, че мисията е на провал. При команда "Cansel" може да се спаси положението и да се премине на вариант "Б" - да се открие място, където марсоходът (спускаемият апарат) може да кацне лесно управляван от наличните на борда компютри. Проблемът е, че кутията се открива през последните 20 секунди, а за стигне отказващата команда, трябват 40 сек. И понеже надсветлинна комуникация е невъзможна, мисията е обречена. Двете кутии за спетени, откриването на истинската води до колапс на функция която указва вероятното местоположение на контролера (в смисъл няма нужда от нея, координатите на нещото ставят ясни, могат да се измерят).

Аз вероятно не схващам нещо, ма не ми и дреме. Ето моята интерпретация: Имаме двама играчи на руска ролетка, но вариант с двуцевен пистолет... Не, имаме двама парашутиста с две абсолютно еднакви парашутни раници тежащи, които те нямат право да отворят, преди единият да скочи. Раниците сплетени, тоест парашутът е един обаче има е сложен в едната. Височина 5 000 м. Скача се задължително, има (въоръжена) комисия дето следи за равилата. Може да сте наблюдател от комисията, може и скачач, все пак е мислен експеримент. Единият скача, оставащият отваря раницата си и вижда, че няма парашут, но няма как да съобщи веднага на скочилият. Онзи трябва да изчака да му се отвори парашута, за да разбере. В момента на отварянето имаме колапс на функцията. Точно знаем координатите на единия парашут.

А да добавим ли и значението на хубавата английска дума "spin"? Означава въртене.

Мерси, партнер Заплиташ се в собствените си обяснения, френд Виж масовата интерптретация и като картинки, помагала, клипчета и всичко. А сега виж и какво стои зад понятието "момент на импулса", въпреки, че (виждам, че) си го сложил в кавички. Кога говорим за момент (моментна скорост?). Когато имаме въртеливи свижения и скоростта не може да се опише с изминатия път. Защото след изминаване на целия път, преместването е нула (едит: крайната и началната точка съвпадат). Затова се въвежда понятието "Моментна скорост". Това кой тип движение беше в класическата механика? Онзи при който радиус векторът е константа и ускорението е констана. Отделно - как работи ядрено магнитния резонанс? Благодарение на прецесията при въртенето (спина) на ядрата. Другите ти неща няма да ги мисля и не ми се правят справки сега, уморяват ме. Имам да ровичкам за неща свързани с мене сега.

В свръхпроводящия процесор на квантовият компютър D-Wawe - кръгов ток който би текъл теоретично вечно веднъж индуциран в свръхпроводящ пръстен (затворен контур). А измерете тока, без да го дръпнете де... Намиращите се в съседство пръстени са свързани (индуктивно) и са сплетени един вид. И се измерват едни други, с един чувствителен прибор наречен преход на Джоузевсън (писал съм) или по точно СВКИД (SQUID) - свръхпроводящ квантов интерференционен детектор. Престставлява комбинация от затворен контур и прехид(и) на Джоузевсън. Най-чувствителното нещо дето може да мери слаби магнитни полета. Сплитането всъщност бърка закона на Мур за по-нататъшната миниатюризация на електрониката. Намираме технологиите (налични са), поместваме повече полеви транзистори на единица площ на чипа и ... Съседния почва да влияе като работи без да е налична електрическа връзка. Полетата - електрическо или магнитно...

Исках нещо да видя и ми се изгуби писаното. Сплитането Един принцип на Паули (копвам, да не пише) - "Според него в дадена квантова система не е възможно да съществуват едновременно два фермиона с еднакво квантово състояние,[1] т.е. да се характеризират с четири еднакви квантови числа." Тоест два електрона в атом ако са на "еднаква височина от ядрото" (неправилен израз, едно енергетично състояние) задължително ще са с точно противоположен спин. Ако някой си спомня по химия как е чертал спинове и енерг съст. - стрелкичка нагоре и надолу - те тва са. Остава само да ги разделим (на практика това точно е трудно) и имаме сплетени частици. Измерваме единия (и му променямв състоянието, разплитаме ги) и имаме идея за спина на другия. При светлина - това се прави с кристал с генерация на втора хармонична - светим с инфрачервн лазер тънка кварцова пласитна и на изход имаме зелена и инфрачервена светлина, като нерядко фотоните са вплетени. Може и с поляризация на светлината. С електро-позитрони - бях дал някога постановка (от инструктабъл) как да си направи човек. Общо взето ползваше еталонен изотопен източник като монета направен така, че от едната срана да дава позитрони, а от другата - екектрони. Радиоизотопът е бета и гама лъчител. От двете страни се разполагат броячи (детектори е по-правилно да се каже) - сцентилационни или гайгерови. Сигналите на изход се подават на електроника състояюа се от логически елемент "И" ("And") или логическо умножение. Дава логическа единица (известно напрежение на изход) само ако и на двата входа има напрежение (логически единици, сигнали). Изходът на логическия елемент е свързан към брояч (на импулси). Тоест радиоактивна монета, детектори от двете страни и електроника дето брои само съвпадения по време. Що става така? Изотопът е бета и гама, никога не е само едното. Гама квантът спонтанно се превръща в електрон-позитронна двойка (материя и антиматерия), които са сплетени.

Хайде малко да се включа и аз със моите писаници, пък съм отворен за поправки и допълнения. Спин на електрона - магнитния или ъглов момент. Или ако си представим, че е малко кълбо сфера, сачма - без значение, значи че се върти около оста си. Никой не може да каже дали в действителност е така за квантов обект (все едно да питаме с какъв цвят е), но приемаме, че е така. Спин нагоре - да предположим (и приемаме, че използваме правилото на дясната ръка (подобно на индукционните линии в проводниците като тече ток) - при спин нагоре, палецът сочи нагоре, съвпада с оста, а пръстите на дясната ръка сочат посоката на въртене на сачмата. Спин надолу - точно обратното. Излиза, че оста на електрона е насочена отсечка (тоест вектор, щом има начало и край) затова е и вектрона величина. Суперпозиция? Ами един вектор може да има посока не само нагоре и надолу. Да си представим в 2D (в тетрадката по геометрия) колко възможни посоки може да има един вектор. (Отварям скоба да кажа ако трябва да сме по-пунктуални, че в математиката се говори за представител на вектора (AB), защото вектор е множеството от насочени отсечки с еднаква дължина и посока. Насочена отсечка начертана по-встрани е вече друг представител на вектоrа AB). Това отклонение е за доп. инфо, затова е и в сиво, нататък ще говорим за вектор) Колко? Ако имаме разделителна способност градус са 360°. (Но частите? Броят на дробните числа също е безкраен). Със същата резолюция ако векторът е в пространството (стереометрията изучава такива) ще имаме 360 x 360 или 3602 . Земята ако беше електрон с тези 7 градуса наклон на оста щеше да е в суперпозиция и да има 93% спин нагоре. Зависи и от каква база мерим де. Зависи и как сме застанали в космоса. Проблемът с електрона е, че не можем да го видим (виждаме заради отразената светлина). Един фотон ще го изтласка непридвидимо. Как се мери спин? Мисля, че се пропускаше сноп електрони с еднаква енергия през нехомогенно магнитно поле (различни по форма полюси) и се мери отклонението на електрните - за целта се блъскат във фотоплака, сцентилатор или някъв друг "пространствен" детектор. Има сигурно и друг начини, но всичките въздействат на електрона. Магнитното поле му изменя спина. Това е при квантовите системи, много са малки и наблюдавате ли ги, задължително им въздействате. А не ги ли наблюдавате, въпросът за състоянието се приема, че е лишен от смисъл.

Историк, Не искам да давам акъл, но не смяташ ли, че в анкетата трябва да има по-скоро опция "Което и да е, но да отпадне сезонната смяна на ...". Или дори самият въпрос: "Да отпадне ли сезонната смяна на времето и кое часово време да остане" Иначе хвърляш много народ в размисъл, което не е лошо, но може да доведе от отказ от гласуване или да изкриви резултатите. Така мисля и само предлагам.

И от мене поздравления, много е интересен материалът.

Това вече е луминисценция (да го кажем така). Електронни преходи. Ако е верен моделът, в който елекетроните обикалят в орбити (орбирали, заради невъзможността точно да се локализира елекронът, Скенер го е обяснявал /и не само/) възниква въпросът защо не излъчват вълни атомите. Имаме движение на електрически заредена частица. Електронът излъчва когато го възбудим. Поглъща енергия (примерно фотон), отскача на по висока орбита и при връщането в предишната - излъчва погълнатата енергия. При атомите точно (и молекули могат ) спектърът е от отделни ивици от монохроматини вълни. Ако прекараме сноп светлината от възбудени атоми през дифракционна решетка или триъгълн призма ще видим, че на някакъв елемент да кажем живак се вижда червена ивичка, синя, виолетова (примерно!, нямам време за справки)... Това е емисионен спектър (емисия = излъчване) Отварям скоба да кажа, че при подобна постановка със светлина от топлинно излъчване (слънце или халогенна лампа) ще видим пълен спектър (дъга). Къде намира приложение това? В спектрометрията. Така се знае в от какви елементи се състоят звездите, така дори е открито червеното отместване. Още - в химията - ICP AES (Не ICP MASS) Първото значи индуктивно свързана плазма - атомноемисионна спектрометрия. Емисионен спектрометър е това. Писал и за двата апарата какво са, при желание пак мога (по-лесно ще ми е отколкото да си намеря писаниците). MASS (вскобите) има прилика само до ISP. Той разделя йоните, улавя ги и ги "брои". Другаде - някой питал ли се е как се оцветяват сигналните ракети? Температурата възбужда определение атоми, металът влиза в състава на заряда. Такава с натрий ще свети жълто. Не мога да се сетя стронцият синьо ли даваше. В нета има ресурси. Има и абсорционни спектри - пак в химията се използват. Ако нагреем атоми на метал до преди възбуждане и пропуснем бяла светлина, атомите ще погълнат точно тези ивици (области от спектъра), които ще излъчат ако са възбудени. Затова картината за даден атом от абсорбционен спектрометър е нещо като негатив - пълен спектър, с черни ивици на местата, които иначе светят ако е емисионен спектъра. Тук вече ще ровна в нета: Първи резултат от раз. Аз това май съм го давал. Емисионен и абсорбционен спектър на водородния атом. Давал съм го във връзка с кухокатодни лампи (в абсорбционните спектрометри). В тази връзка не виждам един потребител, много добър аналитичен химик Angelmr, дано намине във форума. Лека на всички.

Да. За топлинно излъчване. Нагряваме желязо с ацетиленова горелка (па ако искате с ток) - до около 800° C почва да свети тъмно червено, но видимо (цифрите дето давам може да не са точи, правете справки). Продължаваме - изменя се към оранжево, става жълто и свети ярко при 2 700 °K (близо 3 000 °C, целзиевата температура = келвиновата + 273). Що дадох тази цифра ли? Стандарт при икономичните лампи (флуоресцеснтни, LED, ксенонови фарове* накратко луминисцентни източници), което значи, че си купувате жълто светеща, а не бяло или синьобяло). Нататък - просто напишете "цветна температура" в Гугъл и ще видте как свети желязото при 6 000 °С ) Също стандарт - сино-бяло. Такава температура не се достига и с ацетиенова (с химичска по принцип), но с плазма, електричество, микровълни - може. Нито пък парчето желязо ще остане цяло, но така си говорим. Парче волфрам ще устои до малко над 3 400°C, жълто бяло. До малко по-ниска температура светят халогенните лампи. Работещите на по-ниско напрежение (заради по-дебелата жица) посигат най-висока температура, виждаме го по-бяло. И да, нагреваемите жички в лампите и звездите могат да се разглеждат като абсолютнно черно тяло. Колкото енергия получават - толкова излъчват, в равновесие са. Ако подадем повече енергия отколкото може да се излъчи от лампата (повърхността на жичката), енергийния максимум се измества към синия край на спектъра. Лампата няма да издържи ако и увеличим напрежението. Можем само за част от секундата да я видим как светва бяло. И по-добре през очила или зад стъкло. Толко за топлинното излъчване.

Я, каква тема щях да пропусна!

Scubi и Малоум 2, Благодаря ви, че поддържате раздела. Почвам с Малоум 2, че видях какво мога да добавя и поправя. Първо поправката - ако искаш им кажи на ичовете от Мега вселена, че нанорди няма. Английската дума "род" значи прът или пръчка. Наноптъчици. Такива опити със светлина / температура и катализатор се правят не от сега и все нещо не достига. Най -доброто дето се сеюам опреди 12 години е слънчев реактор рекуперато с съртяюи се феритни пръстени бе разработен от Сандия. Слънчев реактор рекуператор с въртяюи се феритни пръстени дето се нагрява с фокусирана светлина и му се подава пара. Проблемът бе, че след няколко цикъла феритът става на шлаака

Хм, скенер е пуснал, а аз типично в мой стил не четаа... както и да е. Аномалията на водата идва от формата и строежа на водната молекула.