Joro-01

Нека кажа как го правят в Германия. Купувате си кенче бира или кола в PET бутилка. На етикета обикновено е обявена цанзта на напитката, като нерядко е вписана и цената на амбалажа - PET бутилката или кенчето, 25 цента. Плащате цената на напитката + амбалажа. Като го изпиете го връщате в магазина, болемите вериги имат машини в които се поставят PET бутилки, кенчета и/или стъклени бутилки. Получавате бележка със стойността на бутилките, които сте върнали. Мисля, че можете да ги вземете и като монети, но обикновено при покупката стойността се писпада от цената. Не всеки амбалаж подлежи на връщане. Има си специална маркировка и баркод на етикета. Повечето бутилки (с малки изключения) имат. Машините го четат, мачкат бутилките и когато са с капачки (яки са, чуава се как ги пукат). Стъклото мисля беше 18 цента, забравих.

Бутилката е от полиетилентерафталат (PET), добър материалл, който се рециклира. От него се прави полар - потплата за якетата, горнища на работни дрехи, спортни дрехи...

Мисля, че беше със стария профил, имаше картинка. Бистрехме ъгъла на отклонение на огледалцата на DLP и може би времето, май и какви (кило)битове трябват... Интересен проект... Да се върнем към матрицата. Смуча си от пръстите, но съм убеден, че клавиатурите имат контролер (или поне има и такива) където се сканира ред по стълб и може за времето на "чукването" много пъти да бъде прочетен бутона (или затворения контакт ако е такъв тип). В смисъл копчетата не са ли с адрес? За шублера, точно така работи, а подвижната скала от този тип мисля се нарича нониус. Благодаря за готовността! Мисля, че не бих могъл да се включа, но ако мога да дам идеи или насоки бих се радвал. Може и да не мога. На мен ще ми е интересно и ще запазя информацията в тайна ако трябва, но ако прецениш не ми я давай. Ако искаш тук или на лични ще дискутираме опции. Малко за клавиатурите, каквито се използват: 1. С рид ампула (РА). Нарича се още МУК - магнитно управляем контакт). Може би знаеш, но ще е интересно. РА е херметична съклена ампула запълнена с инертен газ от която излизат електроди. Вътре има магнитно управляеми контакти - пластинки които затварят (нормално отворени) или отварят(норм затворени) верига, когато до ампулата се доближи магнит. Виждат се често монтирани над вратите, ползват се като аларма. Днес дори на работното си място блокирах едно такова нещо с помощта на миниатюрен магнитен нивелир. Клавиатурите по соца май бяха с магнитчета в клавишите, които при натискане се доближават до ампулата. 2. "Сензорна гума" - използва се много често в индустрията, още 80-те излязоха калкулатори (не от БГ) тънки като кредитни карти. Вътрешната част на пластмасово фолио е покрита с графитна "боя". Фолиото (или платката) е оформено така, че да гарантира, че бутонаът няма да сработи от само себе си. А да - контактните под този "бутон" са нагъсто. Да го наречем резистивен сензор. 3. По сходен начин са и бутоните на дистанционните, както имат и голяма прилика на мобилните телефони (старите). 4. Сензор - "резистивен" - малкият ток който протича когато с върха на пипнем съседни пътечки от платка под напрежение (5V примерно) може да се отчете. 5. Сензор капацитивен - има и такива. Винаги променяме заряда на нещо до което се докоснем 6. Инфра червени както предложи Scubi. Някои стъклокерамични и индукционни плотове (котлони) са също с такива. Има си обяснение защо сензорните клавиши не работят много. Мисля, че не сме ги изчерпали амамл в момента съм до тук. Материали като гъвкави проводници има. Още нещо - съществува порьозна проводима гума, която мени съпротивлението според натиска. Сандвич от такава между два електрода става датчик за хващач на рообот примерно.

Привет на всички! Или по форуми или по ниверситети. Не знам. Позволявам си да ти говоря на "ти", дискутирали сме (едни неща за DLP чиповете . Все пак няма да навреди ако споделиш повечко за проекта. Или поне ако кажеш по-подробно какво търсиш? Какво означава "гъвкав" и какво означава "прилично съпротивление"? Графитните влакна мисля, че отговарят на критериите. Обикновено намирането на прозрачен проводник е по голам проблем. Какъв проводник търсиш? Метал (с електронна проводимост), йонен проводник (електролит - течен, гел, твърд) или полупроводник? Ако е за някаква практическа нужда си забъркай от гумено лепило, графитен пах и сребърен прах. Ако търсиш нововъведения... Има гума с такива свойства (композит), гума с покритие (в ръчните електроннити часовници отпреди 40 години, осигурява контакта с дисплея)... Предложението на Scubi - живак. Понеже е течен метал гъвкавостта ще се определя от тръбата в която е. Ако тръбата е от силиконов каучук (един от най-гъвкавите материали)... Освен живак (ако не искаш да е токсичен) може да използваш галий. Тоои се при телесна температура (който иска да прави справка). Галистан, мисля беше сплавта в сегашните термометри (живани не би трябвало да се продават), също би трябвало да става. Не ти давам пример със солена вода, защото йонната проводимост има електролитна дисоциация. Ще имаш разход на "проводник" и ще трябва да доливаш. С течните метали такъв проблем няма, освен ако не ги прегрееш (до изпаряване). Топката е в теб. Множе да се пробваш и в научни търсачки и специализирани форуми. Ако търсиш или си изобретил някакъв йонен проводник за Li-ion батерия или ултра кондензатор, не знам дали ще сме полезни. Ако търсиш нов материал търси по спец. форуми и поне на английски.

Аз мисля, че има повече от изчерпателни отговори, нататъйк сам. Ти си най-заинтересовн да си прочетеш закона, и ако има подзаконови норматиеви - правилник за прилагане , нанаредби. Относно опасенията ти - заятвката се завежда в регистър, така че няма страшно. Когато работиш с документи има проследимост, ако тръгнеш от позицията, че вътрешни хора можели... То и с имотите могат. С вписания, нот. акотве.., но хората въпреки това купуват и продават имоти, нали? Идеята сама по себе си не струва нищо, тръгнеш ли по този ред за патенти и полезни модели се очаква да имаш всичко до подробни чертежи / схеми, може би и прототип. Трябва да се потрудиш. Има и закон за авторското право и сходните му права (не знам точно ли го изписах), ама не касае твоя случай - виж по-горе за идеите. Разходите си остават за твоя сметка, ако не съумееш да "осребриш"изобретението. Има и сайт "Кикстартер", не знам дали си видял, може да се пробваш там. Има и фрийпатент онлайн, всичко зависи на каква степен на защита се надяваш. Или осигуряваш средства (примерно кредит, инвеститор...) за производство или продаваш. Трябва да се презентираш добре. Разбира се, че може и да не ти дадат ако се окаже, че прилича над някакви проценти на нещо вече направено, а това повярвай не е изключено. И да, ако някой вече го е измислил и го е патентовал преди тебе ...

Вярно ли? Поздравления ако си минал пътя. Сподели нещо от там (само ако не е проблем де).

Браво, Ник. За пореден път си върхЪТ.

Добре, като го намериш, го напиши.

Можел си, бре. Кво ти пречи така да отговаряш? Продължавай в същия дух.

Гравитационно, Електромагнитно, силно ядрено и слабо ядрено. Мислех да ти кажа да си ги търсиш, ама...

Доколкото знам, в космоса действа предимно гравитационното фундаментално взаимодействие. Те са общо 4 Явленията, които са ти интересни се причиняват от него

И аз нещо такова знам, не съм търсел обстойно. Грубо казано, галактиките (не знам за всички ли важи) би трябвало да не съществуват. При въртенето си телата (звездите) от които се състоят би трябвало да се рзделечат от центробежната сила, освен ако не съществува някаква невидима материя, която с масата (и съответно гравитацията) си пречи това да се случи. Изчислено е, че масата на наличната видима материя не е достатъчна за удържането. Възможно е да има и други доказателства (още проявления)

Съгласен съм, но ниската орбита от 300 или 500 км се самопочиства. Микросателитие изведени на такава височина се забавят от триенето с въздуха и падат (обикновено нямат двигатели). Това става от няколко месеца до някоя година.

Е.. И да е само реклама за книгата му той се е сетил. Предприемчив. И дори да е изпратил книгата на електронен носител по нета (може да заема колкото снимка) пръв го е направил, доколкото знам. Лоша реклама няма, а тази я намирам за оригинална. Популяризаторите също имат място под слънцето. Сухата наука нерядко скучна, дори и за мене. Микросателитете с обем до 1- 1.5 л стандартно не могат да изпълняват много задачи (на пръстите на едната ръка се броят) затова се ползват за демнстрация. Въпреки това допринесоха за "приближаването " на космоса до хората.

Доколкото се ориентирах из линковете (рядко и малко отварям) - това е твоя книга и твой проект. Поздравления! "Изстрляна" е от северна Каролина?! Що не разкажеш малко повече за проекта, организацията и т.н.?

Пак ли ще се учим на химия, физика и малко технологии / техника, господин... Окси водородни генератори? Като един ден от лято 2017? Умно от Ваша страна да заличите фейсбук профила и да не споменавате вече за оксиводород (оня газ с чудодейните свойства). Как Ви ознах ли? Снимката. Не се налижи и линквете да отварям Преди да (и ако) вляза отново в дискусия ще роверя дали сте понадградили от тогава. Предполагам сте наясно, че оксиводород в смисъла, който тогава употребявахте няма (отговаряше на описанието на Браун газа), както и, с факта, че не можете да направите вечен двигател от вашата електролизна клетка включена към горивна клетка. Как вървят проектите? Доста мащабни бяха.

Благодаря, Ник и извинения към тебе и останалите. Не ми е за пръв път да не чета много много препратките и да не задълбавам. Директно допуснах, че е надграждане върху споменатата технология. Всъщност са заменили органичен и може би не течен (гел?) електролит с течен и неорганичен. Незапалимостта може би позволява го натоварват повече. Вероятно има и нещо друго.

Да не съм голословен (а мисля съм ги давал и тук). Това е за ковето аз говоря, уж е различна от фирмата за която е темата, но това може да се провери. https://www.nanoflowcell.com/ Препоръчвам ръчкане из сайта. https://emagazine.nanoflowcell.com/en/technology/the-redox-principle/ За който не му се чете, снимки от поледното:

Не е радиоактивно. Чорапчето на газовата (петромаксовата) лампа е от азбест. А с какво азбестът е опасен може да покаже бърза справка в нета. Няма да гледам видеото засега.

Рециклират се хредполатам. Сигурно не бях ясен, но колата за която пиша по принцип се зарежда с ток, както нормален електромобил. Просто има опцията да я заредите като кола с ДВГ. По време на зареждане от мрежата електролитите (реактивите според мен - окислител и редуктор) се въстановяват. Реакционната камера (мембраните) са микрофлиидни устройства, това отличава тази батирия от стандартните проточни батерии.

Благодаря, Шпага! Да! Мисля, че ще присъствам (и драсвам).

Поразгледах линковете отгоре отгоре. Ще се повтроря, може би, че съм го писсал, но пак. Има батерии за стационарни установки с течен електролит (по-точно 2) и реакционна камера, напомняща на горивни клетки, с единствената разлика, че горивната клетка ползва за единия реактив - атмофсферен кислород. Проточна батерия се нарича. Швейцарци показаха на вавтоизлизложение преди няколко години автомобил с такова нещо (може да са същите). Колата има опция и да се зарежда от колонка (наливат се двата свежи електрлита, сратите се източват). Просто колата беше малко бутикова.

Води се швейцарски физик. Роден е обаче в България, може би Варна. Счита се и за основоположник на струната теория. Проверете и потвърдете, не съм правил справки, бързам. P.S. Здравейте отново!

За вдата - по-скоро се използва разширението на водата при нагряване, което е възможно да редуцира вредните емисиии.

(До) 30% иконмия само от запалването ми се вижда меко казано нереалистично. Когато говорят така, инженерите отново визират най-лошите възможни случаи, които в орактиката отсъстват. Има няколко точкови свещи, "плазмени" свещи (просто с по-плътна искра), лазерни (експериментални, палят с лазерна искра, не знам какво стана с тях) и една не по-нова технология - компресионно (дизелово) запалване на бензинови двигатели - последното е най-ефективно, обсъждали сме го с Александър Невски, негова справка показа, че почти няма излезли такива коли (само 3, към 2014 г.) ДВГ има накъде да се дорзвие, но икономия на гориво с 30% няма откъде да дойде, мое мнение. Понижаване на емисиите обаче е възможно и то с по-малко енергия отколкото се вкарва към момента. Такива агрегати и възли обаче ще искат поддръжка, замяна и ще са разход, затова производители и потребители ще мислят в посока как да ограничат такива разходи.