Joro-01

Пояснения по бележката - 1. Първото - 1.29 евро е плътен, черен хляб тежащ килограм и в нашите магазини е по-скъпичък от 1,3 лв за 1/2 кг; 2. Второто нямам база, щото не съм го видял в БГ колко е. Предсатвлява пилешки мръвки с мариновани зеленчуци и подправли в свински желатин, резени прозрачен "самам", 100 г; 3. Килограм банани, но хванати с бандерол (връзка), теглото се разбира; 4. Кисело мляко, 3.8%, 0,5 кг е кофичката. Лев и трийсе в наши пари; 5. Инстантно кафе (да не ги наричме нес) 100 г. Ай на бас, че в БГ ще е над 5 лв. Тука "разфасовки" инст. кафета под 100 г липсват. 6. Шоколоадите не ща и да кометирам, два от трите ги има в БГ, по-скъпи са.

Уф, не ми се отговаря още, приятелю. Не съм в онази систеа вече, така че... В други ден съм в БГ, където ще реша какво да правя занапред. Изкарах не малко, но трябва да се върна и исъвсем не е финансов проблемът и като го реша (за седмица), ще преценя. Невски какво беше написал в ъстоянието и: "Suspended, but waiting..." . Нещо такова.

Някой иска ли да види бележка от немски супермаркет, да види какви са цените? Да снимам? Или не е по темата? Аз не подкрепян много често твърденията и гактите, които изказвам с примери. Заюо? Някои неюа ги смятам за азбучни истини и че хора ги знаят, понякога малко мързел, но няй-често съм припрян и бързам за някъде и нещо. Е? Може би ще я постна по последната причина (без да чакам отговор), а ако трябва юе трия.

Радвам се, че се появи, Ник. Точно така е. Онова, което недооценяват, е че хората поумняха, новивите поколения се раждат научени (те са си с правилните сетинкги по дифолт, комунизмът просто ги беше разбъзикал), а онези комсомолци, които може да са таргет група за тези послания вероятно вече са пенсионери. Истината, е че днес вече статуквото може да се е променило мъничко в техен ущърб (очевидно недостатъчно, щом нито плаюат нито обучават), но също азбучна истина е, че те реват без да има основание. Може пък да имат - робите намаляха. Аз за това се сетих, но реших да се поспра, заюото почнах да приличам на плювалмик и хейтър. Надявах де обаче някой да се сети, както и стана, благодаря ти!

+++ На 100% , чак нямам какво да добавям. Допреди първата редакция в моя пост с изречение казвах, че сататията сама по себе си не носи информация. Спокойно можеше да са само графиките и да, райтърърт написал въпросната статия може да е по-добър в аналитичната част (по-скоро с Ексел) отколкото в създаването на съдържание, въпреки че добър аналитик лесно може да преведе цифрите в думи. Да свикват, хак да им е! Те и сега са мого далече, от това което предлага европейският работодател - обученията за които стана стана дума в предишната статия. И думичка няма за това, че нормално у нас овъртайм не се плаща. Има изключения в някои производства. Не знам дали са се усетили. По-скор не са, надяват се да успеят да докарат старото положение. Печалбата за работодателя в БГ е относително голяма за начина по който работи (може би в цяла Европа е най-, сга ако финансира партии и данъчни, не съм виновен аз). Усетили са са да вдигат шум, с ойто хем блъфират, хем да (имат основание да) искат законодателни промени. Да не вдигаме минималната заплата. Да "оправим" образованието за да може да се учат за сервитьори, магазинери, шивачи и чистачи. Да внесем украинци и виетнамци. Да внесат, щом си мислят,че там са роби и ще излязат по-евтино. Страната ни стана портал за по-назапад. Точно - кат за толкоз пари...

Общо взето мине се не мине и избълват някоя такава глупост. Нека видат по света какво се прави. Всъюност парите не само, че са познати, но дори и се използват и в българгария.

Аз като говоря, не приказвам: https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/vsiaka-treta-bylgarska-firma-se-zatrudniava-da-zapylni-svobodnite-si-pozicii-264060/ а и все по-голямо търсене на кандидати за работа характеризират пазара на труда според Manpower 17 Препоръчай (0) inShare Снимка: PIxabay Работодателите в България са изправени пред най-големия недостиг на кадри от 2011 г. насам според проучването на ManpowerGroup „Недостиг на таланти 2018“, което включва над 600 компании. Във времена, в които има повече работни места, отколкото квалифицирани служители, 68% от фирмите в страната изпитват трудности да запълнят свободните си позиции. Добре подготвените работници, инженери и шофьори остават най-трудните за намиране кадри, показва изследването. Въпреки че нивото на безработицата продължава да е ниско, 38% от работодателите посочват липсата на кандидати като основна причина за недостига на таланти в страната, следвана от липсата на търсени твърди умения (24%) и опит (11%). Освен това 11 на сто от компаниите не могат да запълнят свободните си позиции заради очакванията на кандидатите за по-високо заплащане от предлаганото и липсата на меки умения - комуникационни, работа в екип и решаване на проблеми (9%). „Продължаваме да бъдем свидетели на растящото търсене на квалифицирани служители във всички икономически отрасли в България – от транспортния и инженерния до производствения и здравния“, казва Александър Хангимана, управляващ директор на ManpowerGroup Балкани, цитиран в прессъобщение. „Работодателите не могат да намерят хората с точния микс от технически и меки умения и въпросът вече не опира само до откриването на таланти – ние трябва да ги създадем. Организациите трябва да положат много повече усилия, за да обучат и преквалифицират служителите за новия работен свят и да създадат работна сила с умения, от които се нуждаят както компаниите, така и хората, за да са успешни в дългосрочен план“. Най-трудни кадри за намиране в България през 2018 г. 1. Квалифицирани работници 2. Инженери 3. Шофьори 4. Служители за ресторанти/хотели 5. Здравни специалисти 6. ИТ 7. Търговски представители 8. Мениджъри/директори 9. Офис служители 10. Счетоводители и финансисти За своята анкета ManpowerGroup е попитала 39 195 работодатели от 43 държави какви трудности изпитват при попълване на свободни позиции, какви умения не могат да намерят и какво правят, за да разрешат проблема с недостига на таланти. Оказва се, че в региона на Европа, Близкия Изток и Африка най-малко трудности да попълнят свободни позиции изпитват концерните в Ирландия (18%), Великобритания (19%) и Нидерландия (24%). Най-засегнатите пазари в Европа са Румъния с 81% (увеличение с 9 процентни пункта), и България (увеличение с 6 процентни пункта в сравнение с 2016 г.). Азиатско-тихоокеански регион: е изправен пред най-големия недостиг на таланти, като пет от 10-те най-засегнати пазари според проучването се намират тук – Япония, Тайван, Хонконг, Сингапур и Индия. В Япония броят на работодателите, които изпитват трудности да попълнят свободни позиции, продължава да расте и стига до 89% - най-високият дял, отчетен в цял свят. В региона на Северна и Южна Америка с най-сериозни проблеми е Аржентина, където 52% от фирмите изпитват недостиг на таланти. В Бразилия 34% от работодателите отчитат трудности. Мексико е изправен пред най-голямото увеличение в степента на трудност - от 40% през 2016 г. до 50%. В сравнение с 2016 г. Бразилия, Колумбия и Аржентина показват най-голямо подобрение в борбата с недостига на таланти, а броят на работодателите в САЩ, които също са изправени пред недостиг на таланти, се е увеличил от 32% през 2015 г. до 46% през 2018 г. – малко над средното равнище в световен мащаб. По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Да С почти всичко съм съгласен и особено с оценката ти (разбира се, е може на "ти", даже ми е приятно) за максимума на сегашния икономически модел. Пропуснах да взема проблемните съседи. Защо почти - ами не съм хич оптимист. Факт е, чене сме на нивата от 97-ма - учител и доктор да работят за малко под хляб на ден. Проблемните съседи икономически са по добре. Имаше някакви карти, показващи средни заплати и имаше по-ниски на Балканите. Аз лично се съмявам, защот се отчита софийската средна заплата, а БГ не е само София. Измерено като покупателна способност и достъп до здраве, и правосъдие изпада и от Балканите. Имахме по-евтини университети, вероятно още е така, отделен въпрос е, че който е по-заможен или склонен да учи повече избягва да учи у нас. За Унверситетите много може да се изпише в този контекст.

То е обсъждано тука това и то отдавна, "Капан на ниските доходи" е терминът. Човешкия труд е по-евтин от машинния, съответно не се инвестира в машини, съответно няма по-големи печалби и не е чак такова развитието (когато го има). Собственикът от друга страна е доволен, защото машината ще вдигне производителността дотолкова, че няма пазар. Не рядко се оплакват "пазаръту нас е такъв"... Еми... Живи и здрави. Ти питаше, аз съм попадал, у нас е най-малък делът на вложения труд в стойността на продукта, но не помня. Ще намеря цифрии, но официалните не са много верни. Те и наблюденията ми не са актуални, де.

Това не са надежди. Тоа са блъфове в мрежатата от послушнните медии. Аз не вярвам да има работодатели, дори собственици на малки фирми, които не са наясно с положението, Сред тях може да има и има много хубави хора (аз самия познавам такива), но пазара на труда у нас е такъв (доколкото е уместен този темрин). Силно манупулативни са дори такива издания като Капитал, Дневник. Хеле па те. Онова, което не разбирам, е на како разчитат, коя им е таргет групата. Вече много хора излизат на вън и могат да се убедят.

Проблемът е, че не са по-ниски цените в БГ, от десет години го говоря, а о 5 години имам прки наблюдения. Говоря за неща като храни гориво и мобилни телефони. Примерно в Германия - при следващо отиване ще снимам в магазина. Малко по-евтино е, ако добавим качесто - два пъти по-изгодно е да пазаруваш там. Споменах за какво говоря, нали. Фризьорът в Германия е малко над 2,5 пъти, хостъл / обюежитир е над два пъти, хотел - хотел - много зависи, ... И данъците са в БГ по-високи, ама хайде. Винетки и ДДС само казвам като ключови думи. Стоките в немскоезичния вят са като нашите и малко (не чак наполовина) по-евтини от колкото у нас. На единица.. тегло примерно, цената е ниска отколкото в БГ. Услугите обаче... За фризьор казах. Карта за пътуване за месец за една линия (от линиите включващи центъра) е 60 евро. Това е за Германия, но в целия немскоезичен свят (DACH) линиите на наземния градски транспорт имат различни цеови групи, и най-комуникативните мисля са най-скъпи - с центъра и летището, И от това правило има изключения - в центъра на Виена примузеите за 24 часа подземния паркинг е 6 евро. 20016 г. Услугите (не знам дали всички) от общинат (в Германия) за физичеки лица са безплатни. Децата до 14 г (над 10 при всички случай) пътуват за евро във високоскоростен влак или със солидно намаление. Така че да не говорим колко е евтино в българия. Трудът, животът, задравето, органите и достойството на човек са единствените по-евтини неща, и то само гогато ти ги вземат. Ако даваш пари за здраве, пак е мног по-скъпо. И фризьорката и в вкъчмата също. Чоек обаче не може да живее нито само с фризьорката, нито в кръчмата (някои могат).

Не, недей, много ти благодаря. От БГ е много по-добре, могат и квалифицирани спвциалисти да идват, единствено егото им пречи. Онези обае които могат да се оправят в Германия примерно имат минимум 8.50 на час. Месари, разни, хамали. И предпочитат ако могат да отидат там. Там обаче имат друг начин да ги закат - на договори за извършена на определена работа ги наемат за такива работи (в българия се нарича граждански) и така.

И колко е на час ако не е тайна?

Благодаря ти! Това е твоето виждане, ти си в Унгария. Ако беше в българия, бедните провинции на Китай и Сомалия, тогава щях да те питам.

Отвсякъде в медиите ни проглушават с твърдениея от рода на: "Няма квалифицирана работна ръка", ... кадри, ... работници, ... кой да работи и т.н. Воплите идват предимно от работодателски организации, нерядко и от работодатели, но така ли е в действитлност? Помислете пак. Един малко по-различен поглед: https://baricada.org/2018/03/06/nyama-ama-drug-put/ Няма квалифицирани работници? 83% от фирмите не смятат така За разлика от повечето страни в ЕС, мнозинството от работодателите у нас не предлагат допълнителни професионални обучения, тъй като заявяват, че намират служители с нужната квалификация – противно на твърденията на работодателските организации. Снимка: Pixabay Често чуваме от страна на работодателските организации, че основният проблем на работната ръка в България е недостатъчната квалификация. Това е основание за тези структури да се намесват при определянето на приема в средното образование, при разпределението на публичните средства във всички степени или просто да внасят предполагаемо по-квалифицирани работници от страни извън ЕС. Създаденото впечатление е, че в момента се налага работниците да се обучават от фирмите, защото образователните институции не работят достатъчно добре. Но дали това действително е така? Според данни на Евростат през 2015 г. 42.2% от българските предприятия са предлагали продължаващо професионално обучение за работниците си, докато средното ниво за ЕС е значително по-високо – 72.6%. Интересно е да се види защо повечето фирми у нас не предлагат обучение. В 82.8% от случаите те успешно са си намерили работници с нужната квалификация, докато средно в ЕС с това са могли да се похвалят само 54.9% от предприятията. По около 40% (възможно е отбелязването на повече от един отговор) са заявили, че не могат да си позволят да инвестират в такива курсове или работниците им са твърде натоварени, за да се обучават. На практика фирмите казват точно обратното на позицията на техните представителни организации – те обикновено си намират квалифицирани работници, а ако не могат, избягват да инвестират време и пари в обучението им. В резултат, през 2016 г. около 1/3 от наемните работници в ЕС са участвали в професионално обучение. У нас този дял е почти 3 пъти по-нисък – едва 11.5%, като страната ни изпреварва само Румъния и Гърция (и двете около 8%). На другия полюс са Холандия, Швеция и Финландия с около 60% от работещите, участвали в обучения, свързани с професията им. Това са страни с относително успешни образователни системи, в които обаче не се приема, че обучението приключва с напускането им. Целта на общественото образование е да създаде у всички хора базисна интелигентност, умения и познания, така че да могат да се справят със бързите темпове на промяна на съвременните работни места чрез постоянно учене. У нас, напротив, се смята, че учениците трябва да се подготвят да работят на конкретна машина вместо да познават научно-техническите принципи на действието ѝ, като този принцип кулминира в дуалното обучение. Резултатът са работници, които няма нужда да се обучават, но са за еднократна употреба. В действителност участието в обучения нараства с по-високото образователно ниво – при висшистите то обхваща 45.8% от наемните работници в ЕС (24.3% в България), докато при онези с по-ниско от средното образователно ниво – едва 16% (1.6% у нас). Колкото по-високо е образованието, толкова по-голяма е вероятността работещият да е зает в динамичен сектор, изискващ постоянно овладяване на нови технологии. Освен това е доста по-вероятно за висшистите да могат да си позволят средствата (време и пари) за такива обучения. България е на последно място по дела на хората под прага на бедността (60% от медианната заплата), които участват в професионални обучения. С едва 1.6% страната ни е дори под съседните Румъния (2.6%) и Гърция (3.4%) и далеч от средноевропейските нива (16.5%). Най-достъпни за бедните са обученията в скандинавските страни и Холандия (около 40% участващи), следвани от Словакия и Чехия (30%). Парадоксално, най-често посочваната причина за неучастие в курсове за квалификация от страната на работниците и в България, и в ЕС е липсата на време. Това е индикатор, че въпреки че професионалните обучения са определящи за производителността, на тях все още не се гледа като на работа в традиционния смисъл на думата, а като на нещо, което работниците трябва да вършат извън работното си време. Tags: Евростат, ЕС, квалификация, образование, пазар на труда, продължаващо обучение, професионални гимназии, работа, работно време, работодатели, работодателски организации, свободно време, фирми Tweet Ивайло Атанасов Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша. Оставе

Аз мисля, че няма. Бактерия от силициеви вериге - не. Не може органелите да са от силициеви ветиги. Ne move аминокиселини и белтъци от силиций, поне не естествени. Това са микромашинките. Но и липиди и полизахариди със силициев скелет няма. Нито ДНК Иначе представи си клетка - с течностномозаична стена (течнокристална) от фосфолипиди и плуваюи там белтъчми молекули всичко на базата на силиций. Ядро, рибозоми, митохондрии, апарат на Голджи - силициево. Прости монозахариди и дизахариди ако има, юе са иазкуствени. Силание съюо не се среюат естествено в природата. Може да е пишело за актерии или клетки, които използват силиции за някои часто. Копривните клетки например (ма ги при хидрата и медузите съюо), могат да включват силиций в състава на никро / нано харпунчето, което истрелват. Могат и да не включват. Китайския порцелан е биотехнология (забравям, сега нямам време за справки) капсулите на бактериите може да са силициеви (да се провери, не съм сигурен), това е древна биотехнология.

Какви фотони и резонанси и ЕМП полета, бе приярелю, бе! В началото почваш добре ама... Химически връзки на споделени електронни двойки инма във въглеводородите, водата и газовете. Такава химическа връзка се нарича кованента. Когато единият атом е по-голям елекрически потенциял (поголямо ядро) той е по-малко склонен да отдава екектрони, придърпва електронната двойка към сене си и тогава връзката се нарича ковалентна полярна. Ковалентна неполярна е молекулата на кислорода, водорода, азота, хлора... Това са двуатомни молекули, затова и се пишат O2, H2, N2, Cl2 ... Знам, че ги знаеш ама.. Употребявай ги, бре!

=> - следва, следователно, значи Различен химичен елемент=> различен брой протони=> различен брой електрони=> различна конфигурация на електронните слоеве=> различни по сила електронни връзки=> различни химични свойства. От там нататък е ясно - биологията е голяма част химия. Различните свойста може да значат неспособност да се самоизградят сложни системи / комплекси от вериги със сложна форма (конфогурация), които да могат та присъединяват външни молекули към себе си с цел самоизграждане или да им извличат енергията. По високата резистентност на силициевите съденинения към киселини и органични разтворители може да е минус, проблем за изграждането на живи системи. Друго основание да се предполага, че силиконов живот е невъзможен, е че до моментане е наблюдаван. До тук бяха аргументи заюо не може. А защо предполагат, че може (но не в земни условия)? Четвъртата валентност (като на въглерода) на силиция може да обрасзува структури подобни на въглеводородите съответно и вериги. Пример: наситени въглеводороди, наричат се алкани: метан - CH4, етан - С2Н6, пропан - С3Н8, бутан.., които разтат по фолмулата С2Н2n+2 ... а редът на нарастване - хомоложен ред на алканите При силиция се наричат силани - SiH4 ... Съответно изграждат полимери: https://chem.libretexts.org/Textbook_Maps/Organic_Chemistry/Supplemental_Modules_(Organic_Chemistry)/Polymers/Silicone_Polymers

Нямам нерви. а време пък хич да търся "Договора за Антарктида", трябва да го има на български, защото сме страна, виждал съм го някъде на сайта на МОСВ. Сега сайтът на министерството е с обновен дизайн и не се ориентирам, но ми се стори, че само неюа казаеюи БГ има. https://www.moew.government.bg/ - за който му се търси, сред нормативини / стратегически документи, законодателство... Документът, който качих е Word, описва споразуменията относно Антарктида, свалих го отнякъде и загубих линка ЕДИТ: ПОПРАВКА Линкът от който директно се смъква в Word опис на международните документи за Антарктида. https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=24&ved=0ahUKEwijx6fJz__bAhVMzaQKHYbMCH84ChAWCHEwDQ&url=https%3A%2F%2Fmoew.government.bg%2Fwp-content%2Fuploads%2Ffilebase%2FNature%2FBiodiversity%2FKonvencii%2FAntarctic_Treaty.doc&usg=AOvVaw3WqbDmGmWe0FI-djMmGuNd

Не я ли даде вече тази идея? Аз пък ти казах, че има международни спогодби и договор за Антарктида. При всички случаи хората не саок да има там такива неюа, а иначе можеи да има. "The Antarctic Treaty’s Protocol on Environmental Protection, first signed in 1959, designates Antarctica as a natural reserve dedicated to peace and science. The Treaty specifically prohibits mineral mining, military activities, nuclear explosions, and nuclear waste disposal, but supports scientific research and environmental protection. In 1991, the Treaty was extended for an additional 50 years. The Treaty was initially signed by 12 counties, including the United States; today 49 countries are a part of the Treaty. According to Antarctic law, all active research stations must remove all their trash from the environment. Human sewage and food waste are permitted to be discharged into the sea, though many stations have installed biological treatment plants and incinerators to deal with these waste products in a more environmentally-friendly way." https://hmdecozine.com/2017/02/04/waste_in_antarctica/

И за мене се отнася

Ако смятате, че е спам, понеже е за живот а не за разум - махам. Аз смятам, че е интересна https://horizon-magazine.eu/article/ingredients-life-saturn-s-moon-may-be-tip-iceberg_en.html InterviewSpace Ingredients for life on Saturn’s moon may be ‘tip of the iceberg’ 29 June 2018 A new mission to Enceladus could provide solid evidence of life beyond Earth. Image credit - NASA There are likely to be many more ingredients for life on Saturn’s moon Enceladus than those identified so far, says Dr Frank Postberg from the University of Heidelberg, Germany, the lead author of a paper published on 27 June which revealed the presence of complex carbon-based molecules in the moon's core. He says a fresh mission could reveal a ‘rich zoo’ of such organic molecules and provide solid proof of life beyond Earth. You analysed data collected by Nasa’s Cassini probe from the plumes of ice grains spurting out of Saturn’s moon Enceladus. What exactly did you find? We discovered really large, complex organic (carbon-based) molecules being emitted from Enceladus. Previously there were very simple organics known to be emitted in the plume. Something like methane, or methanol, or maybe ethane, molecules that consist of maybe two, or maximum three, carbon atoms. That’s pretty common. And sometimes you find in comets or meteorites some more complex stuff like simple amino acids. But what we see here is way more complex. It’s hundreds of atoms of carbon, hydrogen, oxygen and nitrogen, (from) which these large molecules are built. Does this mean there could be life on Enceladus? It’s a wide range of possibilities. Of course, complex organic molecules don’t necessarily mean that there’s life. Actually, they can be toxic. But on the other hand, complex organic molecules are a necessary precursor for life. Enceladus harbours this sub-surface ocean, so the organics come from that ocean. The moon also has hydrothermal activity at the bottom of this ocean. So astrobiologists rank this moon to (have) the highest (probability) to hosting extant life today, potentially. And so the finding of organic molecules, with the complexity we have here, of course fuels these speculations about habitability or even life on that moon. What’s so unusual about these molecules? Molecules of such complexity are not often seen outside Earth. It was a kind of a surprise also to us that Enceladus delivers these organics to the Cassini spacecraft. We observe here processes that probably happen 60 km below the surface of the moon. There’s the 5km-thick ice crust and then, below, the 50km-thick global ocean, and then the hydrothermal activity is happening at the core of the moon. Hydrothermal fluids are heated inside the core of the moon and probably that is where the organics are coming from, which Enceladus kindly delivers into space so we can see it with a spacecraft flying by. ‘Now we know we have hydrothermal activity there, we know we can sample it, we know how it works, I think that really cries out for a follow-up mission.’ Dr Frank Postberg, University of Heidelberg, Germany Was there anything else surprising about the findings? People were saying that if the organics have to travel through 50km of ocean, they would hydrolyse – the water would react with these organics and probably decompose them. But this is actually not happening. We cannot tell for sure if the organics are biotic (related to living organisms) or abiotic, but that they are there, and that they obviously float on top of the ocean, is really surprising and amazing at the same time. Can we draw conclusions from the fact the molecules didn’t hydrolyse? It probably tells us that we see just the tip of the iceberg in terms of Enceladus’ organic chemistry. It’s stuff that has not reacted with the water and is easily identifiable by the means of the instruments of the Cassini spacecraft. The Cassini instruments were never designed to investigate Enceladus’ plume, because Cassini itself discovered this plume. We were happy that Cassini had such a diverse instrumentation that we could immediately investigate the new discovery, but still, it’s not meant to do that. That’s why the data we have does not allow (us) to tell exactly what the molecules are. But we know the proof of principle (is there and) we can probe this with a follow-up mission, with instruments designed for the task. We know the organic and enriched grains are there, and with modern instruments we can tell if they are life or not. Do you think they are indicators of life? We cannot tell. What we can tell is that very likely, these complex organics originate from this hydrothermal system down in the core of Enceladus. Whether it’s biotic chemistry going on, or just abiotic organic synthesis, (where) you cook up organics in this warm, high-pressure environment … both are possible. But even the abiotic idea, that you have this hydrothermally active moon producing ever-more complex molecules - even if it’s not life yet it might evolve to prebiotic chemistry. Whatever it is, it’s really interesting. Dr Frank Postberg hopes that research on Jupiter's moon Europa yields similar results to those from Enceladus. Image credit - Frank Postberg Now we know where to look and what to look for, will we see a lot more of these types of molecule? Yes. It’s the organics that are the highest concentrations in the ice grains. We can identify them even with the simple instruments of Cassini, and they leave a fingerprint that is so obvious we can spot it. If we go there with more sensitive instruments I am sure we will discover more organics, a rich zoo of organic molecules that will tell us how far organic chemistry has evolved, and if it has evolved even towards life. There’s no follow-up mission to Enceladus yet. But the results of the last year or so, now we know we have hydrothermal activity there, we know we can sample it, we know how it works, I think that really cries out for a follow-up mission. You’re also studying other icy moons in the solar system. Could we find the same molecules elsewhere? There are five or six ocean moons now, but only for Europa – that’s an ocean moon around Jupiter – do we know that the ocean is in contact with the rocky core, and it also has a high probability that hydrothermal reactions are at work there. It’s not proven, as in the case of Enceladus, but this is the other place where similar processes could happen. That’s why there are two or three missions already in the books to go to Europa to do similar investigations as Cassini did for Enceladus. And the fact that we have two objects in our solar system alone that are such good candidates to be habitable is fascinating, if you just extrapolate what this means for the habitability of the universe in general. This discovery was made through your work on the Habitat-OASIS project, which is a five-year project and you’re only 1.5 years in. Are there more results to come out of the data? First, of course, we know that we can refine the analysis of the kind of organics we presented in the Nature paper. So there will be refinements that maybe give us a hint if there is biotic chemistry involved or not, but on the other hand, we also look for other organic species. And this is certainly on the cards, that we will find other really different organic species in the data. And then the other aspect of the grant is to prepare for the Europa missions. (So) that we use the knowledge we are getting now from Enceladus (to) know what compounds to look for, what are the masses, how we best analyse the data, how we can infer the composition of complex organic molecules. So that we take the lessons of Cassini on to the next mission to Europa. And finally, do these findings tell us anything about the origins of life on Earth? That’s a long shot. Now it’s a little bit early, but at least it tells us that these hydrothermal systems can produce complex organics in high concentrations. That is something totally new, it wasn’t clear. Now we know that hydrothermal systems outside Earth, which maybe had similar early conditions to life on Earth, produce at a minimum, very complex organic chemistry. If we find life emerging, that Enceladus is on its way to life, or even has life, then this would favour similar scenarios for the origin of life on Earth. The research in this article was funded by the EU’s European Research Council. If you liked this article, please share it. Regenerative medicine should be governed, firstly, by the principle of do no harm, but a better balance between risk and regulation is required to bring innovations to market more quickly, according to Ton Rabelink, professor of internal medicine and head of nephrology at Leiden University in the Netherlands. He says that Europe is in danger of falling behind countries such as Japan and the US if there is not more flexibility in how new therapies are regulated. The next European science and research funding programme, known as Horizon Europe, is designed to connect people with the achievements financed by their tax money, and to fix problems with innovation funding, according to Carlos Moedas, the European Commissioner for Research, Science and Innovation. He spoke to Horizon magazine to coincide with ‘Radical collaboration’ where multinational companies work together and share data instead of keeping it secret is helping to change the model of the pharmaceutical industry and solve problems more quickly, according to Carlos Moedas, the EU’

Извини, че съм такова прасе. Коментирал съм без да гледам клипа, сега го направих. Затова и кометарът ми бе такъв:

.. с население по-малко от Пловдив, рядконаселена, мразовита, хората някат летни и зимни дрехи, над 15 градуса слагат късите ръкави и така. Илюзията наживо личи, по-скоро човек юе намали да се поадва

Заюо да не е вярно? Лошото е, че тези илюзии работят ако се гледат само от един ъгъл и дори в определен час и при слънце. За определения час и слънцето, човек все пак може да се заблуди, но ако пътят е двупосочен - няма да работи. В България стана ясно (в телевизионнно предаване) ча всякакви цветов (да не говорим за рисунки) на пепеходните пътеки, които ги няма в закона са нарушение на ЗДП