*abi*

Нито една програма не може да работи задоволително без наличието на въведено количество Информация. В този смисъл с колко Информация трябва да разполага един ИИ за да бъде така всемогъщ? Човешкият мозък обработва "различни видове" информационни програми според наличната информация, с която разполага индивида. В този смисъл ИИ как ще функционира. Не знам правилно ли задавам въпроса, но ми е интересно как ИИ ще самозадава програмите за обработване и най-вече как ще се самопълни с информация (това, което правим ние образовайки се) Не съм наясно, питам.

На местата "обитавани от духове" паранормалните явления са повтаряеми. Правени са проверки от ентусиазирани екипи и на някои места е установявана естествена причина за шумовете, полъха, "присъствието". На други места обаче такива причини не са откривани. Ето една симпатична статия: http://betoveni.zettahost.bg/misterii/prizraci.php И все пак игра само на ума ли е това или частиците наистина си играят на "духове", а ние като радари улавяме тази им игра? Тепърва ще научим отговорите

Технически не разбирам добре какво е искал да каже и давам думата на физиците. Хубава статия, благодаря. Защо непременно частиците, които биха "оформили" един "дух" все още непременно трябва да са непознати на физиците? Духовете би трябвало да представляват някакви "струпвания", без наличието на физическо тяло, но да имат "енергийна проява". Самата представа за "духовете" е доста неясна, няма описващ ги добре модел. Проявите, които са направили впечатление са предимно "енергийни" по оmисанията. По всяка вероятност съзнанието ги облича в нещо като "физическа форма", която се "разкрива" на наблюдателя. Това, което обаче прави най-силно впечатление е т.нар. осезателно присъствие на Нещо, обикновено наричано от потърпевшите "нематериално". Проявите му, особено ако са чести на едно и също място (прим. къща набедена за обитавана от духове) изглеждат неслучайни във времето, а "действията" целенасочени. Проблемът, като изключим доказаната шарлатания, е в липсата на изведени логични физически обяснения за такива прояви. До колкото знам физиците масово са се разграничили от такива "пошли" проучвания, съответно не са давали отговори на какво се дължат проявите по места. Потърпевшите са набедени от науката за наивници и понасят цялата загуба - местят се в нови домове, налага им се цял живот да се борят с преживяния страх и т.н. А феномените продължават и консенсус няма. На човек/хора в "къща обитавана от духове" такава статия не му/им върши никаква работа, защото е достатъчно да чува/т необясними звукове, да усеща/т концертиран в посока полъх, да изпитва/т силно осезаемото "чуждо присъствие" в стаята си, да наблюдава/т странни феномени като преместени/изчезнали вещи и т.н. и да се побърква/т бавно от страх, докато чинно му/им се обяснява, че си въобразява/т какво ли не...Феноменът с изчезващите-появяващи вещи е тривиален до там, че се твърди за пълна разсеяност на наблюдателите. Смело мога да твърдя, че опитът ми с изчезнали-появили се вещи (обикновено са малки предмети) не показва точно...разсеяност/ненаблюдателност. Имам два случая, в които са присъствали и други свидетели, че затрилата се вещ не е била там където се е "появила" после. И т.н. Уточнявам, че нямам завиден опит с духове, съответно съм скептична към съществуването им. Въпреки това има феномени, за които науката дължи повече обяснения на нещастниците нападнати от "духове". Темата май е за Мистериите или Парануките, където да си я дебатираме както намерим за добре.

Патетичната защита на простотията ми се струва неуместна. Това, че не сме участвали в Инквизицията не е повод или извинение да се държим днес пред света като бизони. Нито поведението на други бизони в международен план е добър модел за усвояване.

Автентично!

За никакви дисиденти не говоря. Съвсем други неща имам предвид, които бих нарекла "мода на балансирано поведение". Винаги за предпочитане е модата на балансираното поведение, а не изтрещяването в разни посоки, трудно поправими в последствие. Вече официално е приета констатацията "Интернет зависимост". Не искаме това за децата ни. И единственият начин да ги предпазим е чрез балансирано поведение. Както решиха да забранят цигарите къде ли не, така и в определени случаи техниката не бива, не трябва и не е желателно да бъде приоритетна. Иначе ни очаква развитието на вида хомоседерикуснадебелтъпзадникус.

Иска ми се да вярвам, че ще има една елитарна част от хора, семейства и млади, които ще саботират първо инстиктивно, а после съзнателно пораженията от виртуалното зомбирано бъдеще. Да превърнат в мода обратната версия - живот по-близо до природата, контролирано ползване на технолгиите, дори си представям иноваторски бизнеси, в които фирмата намира начини да защити служителите си от пораженията, като си сътрудничи и с други такива фирми. Малко недооформено звучи, но може да се онагледи чрез някои вече внедрени практики. Например с по-чистите храни, които във веригата си сътрудничат с по-чисти брънки от нея, докато крайния продукт стига до по-загрижени за хранителните си навици хора. Последните са готови да платят по-висока цена, да се лишат от излишното в името на нещо по-добро за стомаха си. (Не става дума за крайните изблици био, вегани и т.н.) Имам предвид онези хора, които проявяват старание към детайла и са готови да отидат до селото, за да напазуравт по-природна храна, да намерят начини да сготвят по-здравословно меню, да се възползват по интелигентен начин от възможностите, а не да се тъпчат във фаст фууд веригите. Тази елитарна част от хора се надявам да въведе "мода", която да е стимулираща за подражание от останалите. По-малко загубено време в мрежата, повече срещи, разходки, спорт и дейности свързани с приземяването, а не изстрелване само и единствено в изкуствения свят на виртуалното общуване. Ние сме наблюдавали такива вдъхновяващи течения през годините, когато по най-мирен път групи от хора казват "не" или "да" на едно или друго и създават нови тенденции. Единственото грубо, което правят е да заклемяват чрез своя пример и отношение вредното. Но винаги са отворени за нови последователи, включително се радват когато визиите им придобиват мащаби. Обикновено това са млади хора между 16-25 г., които повеждат "стадото" към нови хоризонти. Може би повече трябва да се пише за тях, да бъдат изнамирани, интервюирани, да служат за мотивация и да се разпространяват тенденциите. И това не би ощетило когото и да било. Когато го правеха (и правят) чрез музиката, музикалният бизнес не загуби нищо. Когато ще го правят чрез мрежата, мрежата и технологиите няма да загубят, само се сменя тематиката. Технологията няма да бъде пренебрегната, нито ще спре да се развива от контролирано ползване. Ще спечелят самите хора, които я ползват и вместо да бъде хулена, ще продължи да присъства, но под позитивна форма. В случая притеснителното е не, че децата ползват новите възможности, а как ги ползват. В тази посока трябва да се работи масово. Мен ме притеснява, че времето лети, а това което пиша по-горе някак си не се случва все още. Ако продължи така, ще имаме "загубени" поколения, което надали носи някаква полза.

Свидетели на Йехова не са протестанти. Както и мормоните не са протестанти. Свидетели на Йехова са самостоятелно основано движение, типично за възникващите самоорганизиращи се секти извън Стария континент, които са различни от всички други християнски деноминации. Накратко - не греша. Познаваме доста добре периода около 2 в. преди Христос и сме наясно какво се случва в юдея, как мислят школите и какво обучават. Учим го и в универститетите, знаем как и защо, по какви теологични пътища идва схизмата юдаизъм-християнство. Библейски канони: в едни случаи означава списък на свещените книги, влезли в състава на Библията, в други - сборник на същите тия книги. Талмуд не е добавено към Библията боговдъхновено писание, казано на служебен език - не означава "библейски канон". Талмуд е сборник с тълкуванията на равините. За Православието примерно важат богослужебен канон: http://www.bg-patriarshia.bg /index.php?file=dogma_canon.xml Както и книгите с тълкувания на Светите отци. Както аналитично Светите отци се грижат за тълкуванията, точно по същия път се грижат и аналитичните юдейски школи. Примерът за такава аналитичност е взаимен и така се появяват придружаващите религията нейни тълкувателни сборници. Канонично признато от Православието приключване на СЗ: http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/bible_canon/1.htm Приключване на Ветхозаветния канон Смята се, че свещеник Ездра не само чел пред народа закона (Петокнижието), но и всички появили се след него до времето на Ездра ветхозаветни книги; възстановил изгубените и изгорените 114 по време на войни и плен (3 Езд. 14: 21). Нему се приписва и друга голяма заслуга - видоизменил шрифта на свещените книги, като ги преписал от староеврейски (ханаански) на квадратен арамейски шрифт. Безспорно е, че по време на плена и след завръщането си Ездра, дейно подпомаган от Неемия, полагал големи грижи за събиране и опазване на св. Писание и за запознаване на народа със съдържанието му. Библейските свидетелства затова вече приведохме. В тая огромна работа Ездра и Неемия били подпомагани от основаната от тях Велика синагога, която просъществувала до времето на Симон Праведни (310-291), а според някои даже и до по-късно. Великата синагога наброявала до 120 пророци, свещеници и старейшини, наричани книжници. Те изучавали свещения ветхозаветен текст, предпазвали го, основавайки се на Преданието, от изопачаване и повреждане. Те добавили към канона и книгите на пр. Иезекиил, пр. Даниил, на дванайсетте малки пророци и книгата Естир. Фактическото приключване на Ветхозаветния библейски канон е станало при непосредствено участие на последните по време свещени писатели и пророци: Ездра, Неемия и Малахия - последните боговдъхновени мъже на еврейския народ, с които се прекратило пророческото служение. Появилите се след тях книги не били приети в списъка на каноническите книги. Това са: Премъдрост на Иисус син Сирахов, Макавейските книги, III кн. Ездра. Йосиф Флавий свидетелствува, че по времето на Артаксеркс I Лонгиман. когато се подвизавали Ездра и Неемия, "били вече събрани в един сборник 22 боговдъхновени книги: 5 на Закона, 13 на пророците и 4 на песните и учението. След това към тия книги не могло вече нито да се добави, нито да се отнеме, нито да се измени нещо. След Артаксеркс престава вече пророческото служение и е невъзможно повече да се прибавят към канона други писания." От тия думи на Флавий се заключава, че Ездра е приключил канона. По същия въпрос в Талмуда се говори: Мойсей получи закона на Синай и го предаде на Иисус Навин. Той пък го предал на старейшините (съдиите), те - на пророците, а пророците - на мъжете на Великата синагога. Мъдрите разполагали със закона, пророците и писанията, съединени в едно цяло. От тия сведения е ясно, че ветхозаветните книги са писани, събирани и съхранявани постоянно от ред авторитетни мъже и общества, които завършили своето дело с Великата синагога, Ездра и Неемия. Обобщено, историята на образуването на ветхозаветния канон е отразена и в групирането на ветхозаветните книги на три групи: закон (тора), пророци (невиим) и писания (кетувим). Оформянето на първата група (тора) като каноническо цяло е почнало може би при цар Иосия (640-609) и завършило по времето на Ездра (4Цар. 21-23 гл.) и Неемия (8: 2-8). След приключването на тора става канонизацията на пророческите книги от Иисус Навин до Малахия, вероятно към 200-165 година. Още по-късно към така образувания канон били причислени и третата група свещени книги - кетувим. Така че към края на втория век сл. Хр. ветхозаветният канон бил вече окончателно приключен. (повече по въпроса в линка даден горе)

Когато казах, че "няма две мнения" бе относно, цитирам те отново: " православието и католицизма Иисус Христос е едновременно и богочовек и бог и човек.". За третото основно течение протестантизмът (с всичките му деноминации) важи същото - Бог е поел ролята на Въплъщението. Да се обсъжда "е или не е" е чисто богословска материя. Оценката на критиките, кое е по-вярното и аргументациите, също са чисто богословска материя. Това, което не би било предмет само на богословската страна на въпроса е - как се стига до извеждането на различната аргументация във времето. Примерно нахвърляно - юдаизъмът първи поставя месианската роля, която месианска роля е представена в последствие чрез НЗ текстове с хипотезата за Въплъщението (раннохристиянска църква), като в по-късен етап вече започва и спорът и относно наместничеството между Бог и човек (католици-протестанти), чрез създаване на съвсем нова визия за църковната институция (протестанти). Всичко това се случва по богословски път, като косвено са намесени и исторически по развоя си събития - като например практиките на индулгенциите, счетени за дълбоко несправедливи спрямо социалните позиции. Това няма как да стане предмет на тема с чисто богословска насоченост относно аргументациите "е или не е". Научно не "е", богословски може и да "е". За юдаизма не "е", защото месианската роля в СЗ не включва херменевтични индикации за извеждането на въплъщението. Пророчествата предсказват единствено появата на Месия. Но като човек, не като богочовек. Богочовек се извежда едва от новодобавените текстове на НЗ, които не са предмет на юдаизма. А не са предмет защото забраната за добавяне на нови текстове към Писанието (към основната линия Тора/Петокнижието, пророчества и др.) датира от около 200 г. преди появата на Исус. Фактически добавянето на НЗ към СЗ е вид нарушение на тази забрана. Създаването на оформения СЗ, най-добре познат чрез превода на 70-те е в окончателния си вид. Включването на НЗ вече е нова деноминационна визия. И тя е плод на това, че едни приемат Исус за обещания чрез пророчествата Месия, докато традиционалистите имат своите основания и аргументи да се обосновават, че той не е Месията - по богословски, съчетано с развоя на историческата обстановка от 1-ви век. От спорното приемане/неприемане на Исус като евентуалния Месия започва развитието на нов религиозен клон/нова по облика си религия, в разрез с вече установеното и неприемането от традицията добавяне на текстове. Така се развиват най-общо нещата в исторически преглед. Останалото (Месията ли е бил, богочовек ли е бил) е богословие и изисква своята компетентност. Не може да се приема от юдаизма, за когото прочествата не са точно изпълнени, в най-важната им част. За юдаизма тази част "е или не е богочовек" така или иначе е тълкувателно предрешена (НЗ не може да се зачита тълкувателно, не е част от Канона) - Месията ще е човек, лидер, спасител с никакви странни биологически отклонения. Мненията кой е прав и кой не е (юдаизмът ли е прав да запази традицията си или християнството е право, че се налага в своя си път) са предимно верски. Сами по себе си и двете страни са прави - херменевтиката им е доста убедителна и в двата случая. Достатъчно да се махне НЗ и юдаизмът е прав, както е прав да не приема НЗ по общо решение да не се добавя. Добави ли се НЗ,тълкуванията се изменят. Чисто хипотетично, в ролята на исторически моделиращи - ако си представим появата на ново течение, което да включи и апокрифите в своята визия за събитията, почти сигурно ще се роди нова деноминация, а може би дори "нова" религия (една целувка по устата се превърна в туристически даунбраунизъм). Преди около 1400 г. в близкия изток се е случило - нови текстове, нови тълкувания.

Теология у нас изучава предимно Ортодоксалната християнска доктрина. Но както сама казваш - за християнството изобщо, няма две мнения. Няма универсализация, обаче по този въпрос са единни. От чиста Теология (съжденията за божествената природа на Исус) няма как да се прави "история". История е - съществуването на личността и нейното влияние във времето. Другото е богословски спор, който от опит знам, че не води до никъде, защото божествената природа се извежда от НЗ. Чисто технически не присъства в СЗ докато не се "реализира" през разказаното от НЗ. Предпочитам да си живуркам без допълнителни отговорности Иначе не съм набеждавала когото и да било, нито бих искала да има засегнати - развоят е такъв, отива където ѝ е мястото и всичко е наред.

Дискусията е такава, защото изначално въпросът е поставен богословски. За това няма нужда да роптаете, че не се развива често "научно". В богословско отношение се развива правилно, въпреки неуместните на моменти похвати и проявите на честно казано излишен патос. В теологичен план имаме две изглеждащи като непримирими версии - чисто месианската и божествената/боговъплатенета. Това са две тълкувания, които са изведени по съответните пътища за тълкуване и чрез канонични похвати. И двете версии са субективно правилни през изповеданията и за изповядващите ги. Месианската изключва божествени характеристики на личностите, а само посреднически. Божествената е изведена от последващи писания, всяко със своята богословска стойност. Достатъчно е месианската версия, да не приеме нечия месианска роля, съответно да не приеме и последващите теологични писания в каноните - това е нейно тълкувателно право. Важи и за другото развитие - приемат се писания, които променят ролите в посока на Ипостаса, като отново право е богородена, боговъплатена същност - нова херменевтична посока. Ако искате темите да се развиват чисто научно, тогава не се задават въпроси: "Бог, богочовек, човек?" в раздел История на Религиите - има си подфорум Теология и реално там телогично се обсъждат въпроси като божествените дадености, особености и сопособности на библейските герои (темата от самото начало трябваше да се премести там), а въпроси като "Бил ли е Исус историческа личност?" (отговорът е в полза на "да", въпреки оскъдните преки доказателства, за това не си правете труда да го задавате). Искам да обърна внимание на следното (пак) - Теология означава Богословие. Съответно ако се задават теми, които са пряко свързани с божествената природа, те трябва да се пускат в съответния подфорум - Теология. В него предвид това, което представлява в образователен план Теология се обсъжда по същество Християнството. Другите гледни точки могат да бъдат коректно поставяни, но там претенции за научност, така както я разбират някои тук са неоснователни. В раздел История на религиите може да се обсъжда всичко свързано с теологичното влияние, това което Библията (и инославните религии) ни дават като информация за света и всички свързани пряко или косвено въпроси. Но! В раздел История на религиите теологичните доказателства (цитати, тълкувания, свързани писания) се ползват предимно за извеждането на културни, социални и др. търсения. Споровете относно различните веждания между изповеданията, в този раздел са неуместни - факт е, че теса различни, харесва някому или не. Което означава, че всеки участник трябва да си мери приказките и да уважава - неуважението следва да води до отстраняване. Имам усещането, че в този раздел се губи изобщо разбирането за материята. И честно казано, без да имам нищо лично към никого имам усещането, че участващите в темите се объркваме кое, кога е уместно. Тази тема стана отлично доказателство за това, защото минахме едва ли не през всички аспекти, само защото темата от самото начало е на неправилното място. Предлагам следващия път да сме по внимателни как поставяме една тема, къде я поставяме и най-вече да сме по-конкретни какво всъщност ще се обсъжда в нея.

Уредихме се! Ако си внесем цветенца от Венера издържащи на 500С, ще прецакаме глобалното затопляне, защото веднага можем да залесим Сахара, ако не измръзнат при 50С! Дали венерияните са умрели от студ тук?

На мен ми е достатъчно и само да се разкрива. Така или иначе няма да имам шансове предвид времето за опознаване.

Лично аз не съм съгласна с теологичния извод за Непознаваемостта. Смятам, че той е погрешно изведен от двусмислието на понятието непознаваемо, спрямо времето (непознаваемото вчера, може да се окаже познаваемо днес/Бог е неизменен, така че в края на краищата може да бъде опознат - проблем щеше да има ако хитро се изменяше). А според мен е погрешен, защото Библията набляга да "познаем" Бог. Има противоречие в самия стремеж "към", като се набляга на "ама няма как да стане" За това изначално се хванахме да обсъждаме нещо, което така или иначе аз самата не вярвам - за мен Бог (или както искаме да го наричаме) е познаваем. Освен ако не внедрим съждения че от всеки Абсолют има по-голям Абсолют, което е нелепо по отношение на понятието Абсолют - Вечната, неизменна, безкрайна първопричина на вселената, която е синоним на Бог. http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/абсолют И ако върнем назад за първопричината, трябва да се редуцира (да е жив и здрав Докинс, че ме светна за "обратния" път на съждения). Ще го обясня алегорично: имаме рецепта за "Супа топчета". До тук добре, но тази рецепта може да се обясни, преразкаже през призмата на всяка наука. Можем да описваме супата топчета химически, физически, исторически, психологически, да я прокараме през призмата на спорта, през социалните науки, еволюцията....Супата топчета става едва ли не неописуема в "безкрайните си вариации". Почти не мога да се сетя къде да не можем да натикаме по някакъв начин една супа от топчета...При това можем спокойно да приемем датата 04.07.1901 г. за повята на първата сготвена супа топчета, и въпреки това да я върнем до Големия взрив, през шумери и египтяни, през вулкани и квазери...Само да проявим достатъчно фантазия и изобретателност в знанията ще минем през цялото човешко познание. Но ако редуцираме назад във времето ще остават все по-малко и по-малко елементи за изследване на рецептата, докато стигнем до там, където повече обяснения нямаме, "до от нищо". Всичко, което знаем за Абсолюта се разкрива чрез Познанието. От една страна е натрупано достатъчно за редуциране, от друга изглежда като необхватно за осмисляне... Ето защо Рамус е прав в един от последните си постинги където набляга на Знание. Надали ще си докараме награди, но някои "дървени философи" определено не смятаме, че "невъзможно" участва в разисквания казус. За това се извинявам ако съм подвела по някакъв начин диалога, но върху невъзможни неща не бих тръгнала изобщо да се занимавам да разсъждавам. Просто и аз като онзи мъдрец споменат от Ребека съм наясно, че няма да ми стегне времето - само то прави нещата свързани с познанието да изглеждат "невъзможни". Науката обаче ги прави възможни. А в юдаизма тя се поощрява, точно с обяснението че е един вид пътеводител към...Бог... В даден момент ще се разкрие напълно (Някой мн. добре посочи в темата "Започва и свършва с Него") - не обичам басовете, но на този бих се хванала.

Ако трябва да съм честна, в момента включванията на Рамус са по-разяснителни. Да, има нещо такова за всеки, каквото...И ако е достатъчно убедителен може да го предаде и на другите. Но! Психологическата поява може да има мин. два аспекта в случая, които ни вълнуват според зададения въпрос: 1. Чисто психологически ефекти от осмислянето на реалността 2. Породени от фини връзки познавателни ефекти, чрез психически прояви. Тук вече тези фини връзки с природата може да са "радари" за нещо, което съществува, но все още нямаме конкретни научни обяснения за него. Въпреки липсата на тези обяснения ние продължаваме да го долавяме. За това не мога да твърдя каквото и да било. Може и да е т.нар. "ефект на паяжината", която така или иначе е по-висша ф-ма на познание, доближваща се до описнанието на всезнаещия Бог... Това, което трябва да помним в случая е казано по-горе от Рамус и няма смисъл да добавям в повече. То е, че в момента не знаем - само имаме разбирането, че можем повече, че е възможно и привидно невъзможното. Това поне сме си го доказвали и сами доста пъти...

Едно и също явление, с различни думи. Проучвала съм го дълго време. Единство или множество, винаги води до модел стремеж към Абсолют. Да го кажем така - дали ще натоварим 1 с всички възможности или ще наричаме възможностите (силите, качествата) 1,2,3,4...и ще ги разпределим между номерирането "обекти" - всеки един от тях ще е Абсолютен по същността си, дори когато носи чисто човешки недостатъци и прави грешки (в тези случаи силите му ще са достатъчно грандиозни, за да не пострада от грешките си). Всички сме чеда божии. От там Ребека изведе, в унисон и с мои виждания, че тайнството е във важността на Мисията на някои от децата. За мен никак не е трудно приемането на божествеността на родения по изключителен път Исус, предвид ролята му. Позицията ---> Абсолют, без посредничество: и в двата случая целите са еднакви (само пътищата за достигането различни). За "елохим" нищо не мога да кажа граматически - винаги забравям подробностите, значи не са ми приоритет

Рамус, знам че ти ще четеш. Няколко пъти съм го обяснявала по най-удобния според мен "бръснач" за масово разбиране. Има и други начини да се обясни, но този намирам за най-ефикасен. Пак опираме до избирателната способност на вниманието (ИСВ). Чисто технически "познаването на Абсюлта чрез прояви" се извежда от причината-следствие. Осезаемите причина-следствие са тези, които водят до т.нар. вътрешно убеждение за намесата на Абсолюта. Може би е сложно за хора без някаква подготовка по психология, но наистина съм доста уморена да списвам в момента - нека разбира, който разбира. Намесени са т.нар. "синхроничности" като в процеса на дълбока вяра те зачестяват. Което се счита за чисто доказателствена част от вярващите. Естествено има голяма разлика между "доказателство" и "мнение". В психологията (защото религията е 1-во психология, причината за появата ѝ е психологическа и следва всичко останало свързано научно с нея). Това, което питаха по-горе за "осъзнаването на неосезаемото" става по пътя на теориите развивани във физиката и по-рано във философията, където предмет на изследвания са първо хипотезите за съществуване и едва след това намирането на доказателства за съществуване. Защото в случая става дума за по-скоро не-материален обект на изследване, "опознаването" става чрез косвени доказателства на обекти/причинно-следствени връзки и т.н. Смалих го до няколко изречения, всеки може да избере друг подход за обяснения и допълнения (в тази тема уточняваш написаното от мен при това мн. подробно, благодаря), така или иначе този е правилен по същество. ------ По-горе бе споменато за чисто културен интерес към Религиите. Чудесно! Абсолютът (или там където са разпределени роли на "висши същности") е нещо толкова значимо, грандиозно и личностно, че няма как от момента на предназначената му роля (и надграждането му) да не се преплете културно във всички аспекти на битието - изкуство, философия, мотивация за създаване на историята, дисциплина, хранителни навици..............................нескончаем списък свързан с Абсолюта като спътник на личността/обществата. Но изворът е чисто психологически - той се разкрива чрез психиката. От там насетне материалният му израз е огромен и творчески - от гълъбче, до дебели книги с увъртяния с думи. Много ми хареса ето това твое мнение: Добавям го като важно за разбирането на процеса. ПС. Не ми се пише за процесите на невроните, а и няма особен смисъл. Не съм и такъв специалист. Има доста психологически експерименти, което доказват 1. Как виждаме каквото сме научени или искаме да виждаме 2. Как можем да бъдем препрограмирани чрез избирателната способност на вниманието. Второто показва различна работа на мозъчните сектори. Най-простичко казано ако мислим по начи на А работят едни, ако мислим по начин Б, работят други. Преминем ли от А на Б чрез ИСВ активираме други сектори. Забелязваме други неща, други детайли и удобно игнорираме несъществените за целите на мисленето ни. Впрочем това е и изворът на теорията за множествените реалности. Интересното е, че има наблюдавано (многократно) отражение в битието - физическо и в степени реализиращо. Но вече отиваме директно в раздел Религиозна Мистика, Паранауки или нещо подобно, освен ако не се позовем изцяло на техниките за "промяна", с които дадени школи психолози работят успешно и се преместим в Психология

Според мен не е. Натоварва се една Същност със всички сили/способности. Удобно е, защото никой не е постоянно пренебрегван (избор на божество, симпатия към божество и т.н.). Подобна проява на "поли" има със светците, където по-често се избира "покровител", за сметка на останалите. Над него обаче стои това, което за удобство наричам Абсолют и светците са "подчинени Нему". Структурата е малко по-различна, но прилича не прим. древногръцкия Пантеон В християнстовото другият модел е "преминаването" към Абсолюта през Христос. В това отношение евреите имат своята религиозна уникалност - те са първите обърнали се директно и трайно (трайно е много важно да се отчете) единствено към Абсолюта (вероятно и логично стигаме до Амарна). Резултатите от това са много важни - по една или друга причина, дали само историческа, но според мен и това свързване със Самия Абсолют - при евреите се наблюдават изключителни резистентни, мотивационни, образователни и други положителни резултати. Това се вижда много добре в развитието на морално-етичната тълкувателна част на създадените и изведени закони.

Въпросите бяха такива, че нямаше как да не се опре до лични чувства. На въпроси от типа "защо вярват хората" отиваме предимно в "Психология на религията". Там чувствата са от общото към индивидуалното. "От къде разбрахте, че съществува?" пак отиваме към личното, защото вярата неминуемо опира до изживявания тип Сатори. За да получавате правилните отговори - трябва да задавате правилните въпроси. Не може да очаквате да ви се отговаря по друг начин на въпросите, които задавате. "От къде разбрахте, че той съществува?" не е въпрос пряко свързан с "история на религията". А защо не е - защото и в двата случая, на вярващи или не, имаме познаване на историята поне на собствената религия. Да не говорим, че ако водите този диалог с хора писали дълго време във форуми, те са се изправяли пред всякакви предизвикателства, вкл. да дават обяснения, защо в изповеданието им участват и корумпирани лица. Въпреки това вярват. Тоест, да задавате на вярващ въпрос "От къде разбрахте?" и отговорът да е "пак от там от където и вие разбрахте за Бог, от свещените писания", разликата между вярващ и невярващ е в едно лично изживяване, което тип вътрешно откровение, преминало през призмите на различното разбиране за т.нар. прояви. Едни са го получили, други не. Което по никакъв начин не променя самата история на религията. По въпросите, които задавате има доста задоволителни обяснения, но всичките са в сферата на психологията и невронната работа на мозъка. Историята на дадена религия е повече косвен фактор за избора ѝ (ако правен съзнателно) или даденост, в която по исторически причини индивидът се е родил. Понеже засегнахте "знанието" за неосезаемото - трябва сега да изясня в около 60-70 изречения как технически се достига до вътрешно убеждение за такова знание. Мога, при това съвсем научно. Чете ли ви се? Психология ще е.

Зависи кой, какво разбира под "щастие" - строго индивидуално чувство е (синтез от чувства и емоции). Истината за религиозинте същности също се изживява индивидуално. Нито един човек няма еднаква представа за рел.същност, въпреки, че се опитваме да я описваме с общи за нас думи. Изживяването им отново е лично и само в описанието си може да прилича на чуждото, но не е (отново синтез от емоции). Нарича се прим. Сатори, като минава изцяло през Аз-а. Не ми става ясно защо да може едно, а да не може друго. Така или иначе рел.същности са в контекста на история на религиите и споменаването и обсъждането им са целево полезни - могат да се правят изводи според интерпретациите. В тематиката на история на религиите могат да се развиват теми в най-различни посоки по интерес и общото наименование е много удобно да не се закове развоя им ортодоксално. Нямаме специален раздел "психология на религията", но религиите са пропити от психология - мушнахме я без да се усетим тук

Работата е рационална и дава възможността да се решат "програмираните както искаш ги наричай" (не ми се влиза в подробности). Препрограмирането става по доста лесен "технически" принцип и има връзка с мисловните функции на мозъка (пак не ми с е влиза в подробности). Резултатът е нова "програма" по-полезна за нуждите на индивида. За определен тип хора, това е най-полезният вид терапия (чрез такива техники), като се съчетава и с вече добре познатите начини на терапия. Виждам, че си наясно, че рецептата на "Супа топчета" (синтез) може да се обясни чрез всяка една наука и по всеки му удобен начин, за това няма какво повече да коментирам.

Споделям. Това се опитвах да обясня за Абсолюта, но с други думи В определена форма, по определени параметри, моделът Бог е отлична база за развитие. Стига да не го натоварим с прекалени отговорности спрямо нас самите - ясно е, че се налага да отделим осмислянето на нашите, от Неговите.

ПС. Съвсем се отклонихме от темата, но само искам да спомена, че в момента се занимавам с изучаване на техниките предлагани от школи, работещи и с"верска мотивация". Дефакто дори на съвременната психология и се наложи да признае, че "щом това помага" започваме да работим и с него. До скоро (това съвсем общо) се смяташе, че след като се каже "истината", терапията би трябвало да бъде резултатна поради смислено осъзнаване на "самата реалност". Всичко е в кавички, защото е относително. Оказва се, че този тип терапия не е подходящ за всеки. Напротив - оказва се, че при определен тип хора, терапията в посока на създаването на нови верски опорни точки (не само вяра в себе си) е много по-резултатна! До там, че дори техниките, с които се работи са буквално... ирационални

Водачите-учители са образите, които най-много се доближават до представите за Абсолюта, в някои отношения го "олицетворяват". На Абсолюта трябва да се придава и материален израз, примерно чрез "въплъщението". Но и те по-скоро са ползвани като "доказателство", защото вярата в Абсолюта има нужда и от други тълкувателни прояви (наричат се "чудеса") спрямо оценката за реалността. Такива прояви се наблюдават от вярващите. Независимо, че се оценяват по друг начин от рационалистите, често е само въпрос на време и обстоятелства и крайни атеисти да прибегнат до ирационалното. Тоест, това че тук можем да изгребем 5 кладенеца обяснения, не променя резултатите (ако беше обратното, религията отдавна да е деволюирала от нас). От такава гледна точка смятам ровенето още по-"навътре" за загуба на време. При всеки, определен комплект обстотелства, ще доведат неминуемо до взимането на ирационална верска позиция. Това, че на дадени личности не случва "да повярват в нещо повече от нас" или обратното - обстоятелствата са разколебали вярата му е въпрос на индивидуалното стечение на нагласи и събития (изразът е гняв, породен от чувство за несправедливост). Разколебаването се дължи предимно на предходно схващане за ролята на Абсолюта и пак обратното - събуждането на вярата се дължи на преосмисляне на ролята на Абсолюта. За това е и толкова лично - положенията са общовалидни, но изразът е строго индивидуален. Най-новите изследвания относно психосоматичните прояви показват, че вярващите (в прояви на дори на абсурден за някои странични наблюдатели позитивизъм) имат по-голям шанс за лечение вкл. и на "нелечими" болести като рак. Вярата е самосъхранителна и мотивираща за голям % от човечеството, а дали ще я ползва и как (под какви форми) - всеки да решава сам за себе си. Отказът от вяра при травми не решава проблема с травмата, а по-скоро подсъзнателно се набеждава и още един "виновен" за несправедливостта, който бива отхвърлен. И какво от това? Отхвърлян от едни, приеман от други, Абсолютът според всякаквите му характеристики присъства в позната ни човешка история, гъвкаво заема форми и ниши, винаги е крачка напред, защото е "цел", "модел", "стремеж" и опит за доближване до съвършенството, което всеки "нормален" човек приема и желае да е Добро, по-добро от познатото, по-висше от постигнатото. По какви механизми е необходимост, интересува само любопитните на тема "механизми". За редовите вярващи, тези неща нямат никакво значение, даже са излишен информационен поток (а понякога направо вреден). Лек ден.

Може и така да се обясни. Въпросът е, че темата е за човек или Бог, а интересното е, че всеки човек сам по себе си е "бог". Някои благородни в същността си хора просто са по-специални в това отношение. Родени са за духовни водачи, учители и заемат такива необходими ни роли. Петър Дънов е отличен пример за това.