Kujiro

Дали е щяла да капитулира или не е много трудно да се каже най-малкото поради 3 причини. Също така кога точно е щяла да капитулира. Един японец от Осака какво е казал няма отношение към хората, които вземат тези решения. Нито той, нито сражаващите се по островите, изолирани, оставени без храна и питейна вода войници имат отношение към решението за капитулацията. В случая това което имаме от архивите са съвещанията на държавния съвет, който съвет е създаден с много усилия за да улесни и заобиколи тромавата процедура по вземане на решения свързани с координацията на военните действия. Генерал Тоджо преди да подаде оставка търси начин да прекрати войната, но капитулация е последното което има на ум. Същото се отнася за генералния щаб. Японците искат прекратяване на военните действия и запазване на различни части от териториите, които владеят до Пърл Харбър. Военните не са съгласни, нито за изтеглянето на японските войски от Китай, нито отстъпват за Манджурия и Корея. Не са съгласни и с потсдамската декларация и с нейните условия и срокове. Още повече, че започва подготовка за т.нар. "последна битка", която предвижда укрепване и защита на главните острови, мобилизация на цивилното население и използването на каквито и да е средства (включително сечива, взривове, тн.). След военните неуспехи Тоджо подава оставка, Куниаки Коисо го наседява, но и той не може да помири армия и флот, нито се приема добре от цивилните останали политически фактори заради това че е радикален ултранационалист и участва в опита за преврат от 1931 г. След още поражения най-накрая идва адмирал Кантаро Сузуки, който още с избирането си иска препотвърждение на желанието на кабинета и императора (който е съгласен за безусловна капитулация) да работи за излизането на Япония от войната. Благодарение на усилията си да свика две съвещания на държавния съвет и въпреки двата опита да бъде убит, той все пак успява да направи така, че императора да извърши безпрецедентния акт да се намеси, да обяви и да застави кабинета да се приеме потсдамската декларация (атомните бомбардировки вече са се случили), като единствено американците се оказват гъвкави по отношение на въпроса с бъдещето на императорската институция (гъвкави, в смисъл че се съгласяват "съдбата на императорското семейство да се реши от японския народ"), което е повече от достатъчно. Какво се случва с императора по-късно е друга тема, защо се случва - също. Но въпреки всичко изписано по-горе, записът с императорското изявление за приемане на капитулацията и прекратяване на войната трябва да бъде изнесен тайно от императорския дворец, като сумати и офицери се опитват да открият и унищожат записа, да забавят излъчването му по радиото и тн. Генерал Коречика Анами, който е подложен на небивал натиск от военните и подчинените си офицери изиграва също важна роля и не се противопоставя на решението на императора, макар че до тогава е твърдо против. Неговите действия попречват да се случи преврата на офицерите на 14 срещу 15 август и той се самоубива на 15-ти сутринта. Затова е и толкова трудно да се отговори на този въпрос как и дали е щяла да капитулира Япония без бомбардировките, защото за 2 седмици се случват толкова много неща, намесени са толкова много хора и какво и как е щяло да стане е невъзможно да се предвиди със сигурност. Военните не изключват варианта императора да се премахне, освен останалите им нереалистични инициативи като това да се изпрати принц Фумимаро в Швейцария и Швеция да търси мир, посредничеството на СССР и тн. За хората, които искат да видят от вътре как са се случили някои неща, предлагам този филм, който може поне да даде представа за обстановката, мисленето и цялостното поведение и нагласи на главните действащи лица от периода. Тоджо, Кантаро Сузуки, император Хирохито и генерал Анами са представени по блестящ начин. Разбира се, локациите за снимки са Киото и Токио (императорският дворец и тн.) https://movieo.me/movies/the-emperor-in-august-ntwdgg

Хубаво че темата не се превърна в обичайното бойно поле за/против американската политика като цяло както традицията повелява при отбелязването на атомните бомбардировки ...

Здравейте, интересува ме къде се е намирал старият софийски район "Васил Коларов" ?

Сега остава да докажем, че е бил и етнически трако-пелас/прабългарин с българско национално самосъзнание и всички предсказания на Ванга че България ще поведе света към космоса ще се изпълнят. Шегата настрана. Дано повече хора научат това и да знаят с какво да се гордеят, а не с износа ни на праскови и кисели краставички за СССР през 69-та.

Български Хроники е художествена литература, а не историческа. Което за многострадалния български народ се превежда като "истинска" история, а не като тази там писаната от продажните историци ...

Крайно невъзможно, нищо чудно че не се е случило. Освен това около Финландия има редица други особености и факти и момента с "постъпването" не е точно постъпване. При нас за постъпване не може да се говори.

Властта покварява и не е за споделяне.

Ако беше в моята система, гласът му щеше да тежи едва тогава, когато би завършил висшето си. Може би това щеше да е някакъв стимул да го завърши. Плюс това успешният, човек не е задължително с висше образование, но ние не можем да измерим обективно успеха, докато поне наличието на честно изкарана диплома говори за един набор от усилия и умения които най-вероятно са били положени и усъвършенствани. Виж, футболистът Сократес е завършил медицина - той-ще гласува докато Бекенбауер си вземе висшето.

Меритокрация, може би ?

Здравейте, търся да покажа на колегите си в университета изпълнение на живо на "Притури се планината". Идеята ми е да се вижда как се пее песента, а не да е просто клипче с картинки в ютюб. Също така не ми трябват модерни варианти или такива при които гласовите данни са облагородявани допълнително - накратко изпълнение на живо без други помощни средства освен микрофон и музикалния съпровод.

Моето виждане е породено по-скоро от нашата си българска реалност, която има много малко общо с идеалистичните философски идеи, при които се приема като аксиома, че всеки човек ще се разпорежда с тези дадени му неотменими права без да е в ущърб на другите. Рационални хора сме, трябва и реалността да погледнем. Разбира се, в никакъв момент не твърдя че моето е по-по най-от на другите, и то е отражение на един субективизъм както цялата правна система на различните държави по света.

За мен въпросът е тежестта на гласа да не се определя от гореизложените критерии, а преди всичко от образователния ценз. Не бива способността да се прочете или не бюлетината да е определяща, а наличието на политическа култура и поне предположение, че човек има представа от тези понятия. Гласът на образованият човек за мен винаги ще струва повече от този на някой с основно образование. Единият може да приемем че до по-голяма степен разбира за какво гласува и взема предвид повече аспекти на всяка политическа платформа от този, за който "матушка Руся" е достатъчен критерии.

С тревога наблюдавам как епидемията повлиява в най-негативен аспект на родното общество, като най-елементарната му част съответно е и най-гласовита по социалните мрежи... Циркът стигна до там да се задават въпроси на кризисния щаб дали има опасност от радиацията ... Това ме кара да се замисля, дали злото или глупостта е по-опасна в наши дни.

Напълно подкрепям. Най-добре е да сме заобиколени от специалисти, а не от всичколози. За жалост у нас преобладават вторите. Една сфера в която това се проявява за мое съжаление е историческата наука. Кой ли не се изреди да пише книги с всякакви тези по езикови, исторически и културни въпроси. Дори и с моята до голяма степен рядка специализация в сферата на японската нова история и политика си спомням на едно събитие, как бях поучаван от един дядо, който ми обясняваше, че японците са фанатично предани на императора от тяхното раждане и едва ли не с него лягат и стават, а аз няма как да ги знам тези работи, защото просто не съм него ...

Същината на това писание е скрита в изречението, че сме най-старите на Балканския полуостров и едни от най-старите в света. Повтарящ се елемент във всички псевдо писания. Древността на нацията е Raison d’être за нейното съществуване и решение за всичките и проблеми от настоящето. Пази боже, да не сме на по-малко от 1000 години.

Пресявайки фактите от плявата може да заключим, че коронавирусът е смъртоносен при възрастни хора, които имат някакво хронично сърдечно или бъбречно заболяване и боледуват в момента от тежка форма на респираторно заболяване. Комбиниран с грипа, който върлува в страната - коронавирусът може да се окаже много опасен за тези рискови групи хора. Сега, че ние сме както винаги слабо подготвени за каквато и да е извънредна ситуация е съвсем друг въпрос.

А, се смеем на македонците ... Съдейки по фантасмагориите, които се представят и от двете страни на границата по исторически теми, няма съмнение - един народ сме

Съгласен съм с автора. Електронния формат книги е много по-удобен от гледна точка обем, тегло, възможност за четене (на тъмно) и тн. Търсенето на формация в електронен източник е сигурно 10 пъти по0ефективно отколкото да се рови във физически носител. Да не говорим за трайността, Библиотеките са отживелица и неслучайно навсякъде те са едно от най-безлюдните места, където самотни лелки цъкат пасианс. Една електронна книга е много по-достъпна и ако не е ще става все повече. В Япония, където се използват йероглифи, все повече хора ми казват, че забравят как се изписват йероглифите, защото набират нужната информация на компютър. По този начин въпросът с краснописа отпада, оттам и с неразбирането, оттам и с корекцията на йероглифите. Всички това води до улесняване на разпространението на информацията, нейната проверка и потвърждение. На ден за 15 мин в автобуса си преговарям йероглифите за 1 месец назад, неслучайно в унифицирания изпит по японски на министерството няма упражнения по писане, а само по разпознаване на йероглифа и на неговите четения в различни думи. С китайския език е същото. Ние сме облагодетелствани поне заради азбуката си, но при азиатските езици с йероглифи или подобни символи електронния формат няма алтернатива поне според мен.

Разбирам че четирима заразени са регистрирани в България.

Всъщност е била в Чехия само, с баба си.

За един приятел питам, как точно го давате ? Относно икономическата ситуация в Русия може да се говори дълго, да се представят анализи и резултати от проучвания. Аз предпочитам да споделя какво ми казаха моите колеги в университета относно това как те виждат руската икономика най-общо. Стана дума за проектите за газ, нефт и големите строежи покрай различни международни форуми в Русия. Също така и за санкциите на ЕС и САЩ. Впечатление ми направи мнението на една колежка от Санкт Петербург: "Имаме толкова много ресурси, а ги изнасяме и единствените които печелят са приятелите на Путин. Не произвеждаме, а внасяме скъпи играчки." Имаше предвид, че силната руска икономика никога няма общо с благоденствието на обикновените хора.

Да, по форумите също е пълно с такива ... Особено частта с това колко много японците знаят за нас, па и ние как знаем за тях ...

Поредната шепа антируски глупости, на която ще бъде отговорено със съответния антиамерикански еквивалент. Все едно слушам Соломон Паси в спор с Валентин Вацев. Който желае, да си прочете патетичните слова на за нещастие научния ми ръководител от СУ относно 102 г. от "Великата" октомврийска социалистическа революция.

Ако в момент на отчаяние или алкохолна интоксикация някой се излъже да клъвне на Спароток глупостите, да прочете следното "произведение" относно българите-гети, създали Япония. Някои от най-гениалните моменти ще си позволя да цитирам: "във самата дума: самурай.Тя има древнобългарски корен:"сам"и"рай".Сам в рая." "Самурай на български-"сам"и"ура".Човек,който сам вика Ура.Какво по добро за духа на бушидо като обяснение?" "Всъщност думата самурай на японски нищо не означава!" "Даже думата Нипон-както на японски наричат Япония-е без превод." По-нататък следва и едно кратко (но качествено) лингвистично сравнение" "Шунга-женски голи картини,жаргонно "шунда""

В Осака имаме болни от коронавирус, който по мое мнение витае наоколо откакто съобщиха за първия случай на жена екскурзовод придружаваща туристи именно от Вухан в средата на януари. Другият случай беше в Нара от същото време . От днес в общежитията на осакския университет е забранено влизането на външни лица и навсякъде има поставени дезинфектанти за ръце на алкохолна основа. Маските отдавна се изкупиха. Единственият начин да се набавят е като се направи заявка в някои аптеки и се отпуска по 1 кутия на домакинство.